Държавен вестник, брой 19 от 24.I

Чл. 1. Корабите са движими имущества.

Съставляват част от кораба: варките, мачтите, ветрилата и въжата, оръжията, военните припаси, храните и въобще всичките вещи, които са предназначени за постоянното служене на кораба, макар и да са временно отделени от него.

Чл. 2. Договорите за построяване на кораби, тяхното изменение и отменение, както и заявленията и отстъпванията на съучастие в собствеността на един кораб, който се строи, направени от поръчившия или от строителя, който е предприел построяването за своя сметка, се извършват писмено. Те нямат действие спрямо трети лица, ако не са вписани в книгите на пристанищното управление, гдето построяването ще се извърши или гдето то е предприето.

Чл. 3. Поръчващият може да развали договора, поради неспособността или явната измама на строителя. Освен в този случай, за всички други се прилага разпореждането на чл. 398 от закона за задълженията и договорите.

Строител не може да развали договора, освен по причина на случайно събитие или на непреодолима сила.

В случай, че строителят умре, договорът се разваля, съгласно разпорежданията на чл. 399 от закона за задълженията и договорите.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1930 г.) Всяко прехвърляне изцяло или частично правото на собственост или на ползуване върху един кораб, се извършва, под страх на недействителност, с нотариален акт. Това правило не вреди на разпорежданията на глава IV на настоящия закон.

Нотариалният акт, с който е извършено прехвърлянето, влезлите в законна сила решения, които заместват тоя акт, актовете за отказване от правата върху кораби и актовете за делба, нямат действие спрямо трети лица, ако не са вписани в книгите на пристанищното управление, гдето корабът е записан, когато тия актове са извършени в Царството, или в книгите на онова българско консулство, в района на което корабът се намира, ако тия актове са извършени в чужбина. В последния случай консулството е дължно веднага да изпрати заверен препис от съответния акт, в пристанищното управление, гдето корабът е записан.

Горните актове се отбелязват върху акта за поданство на кораба, като се показва в него дали прехвърлянето остава да взема цената или част от нея.

Пристанищните управления и консулства не могат да приемат и да вписват същите актове, ако не им се представи акта за поданство, освен в случая, предвиден в чл. 10.

В случай на няколко прехвърляния на един и същ кораб, предпочита се прехвърлянето, което първо е отбелязано върху акта за поданство.

Чл. 5. Консулствата в странство не могат да извършват актове за прехвърляне на кораби, преди да се изплатят или да се обезпечи изплащането на привилегированите вземания, които са записани върху акта за поданство.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1930 г.) Договорът за залагане на цел кораб, или на част от него, се извършва, под страх на недействителност, с нотариален акт.

Нотариалният акт, с който се установява залогът, няма действие спрямо трети лица, ако не е вписан в книгите на пристанището управление, гдето корабът е записан, когато актът е извършен в Царството, или в книгите на онова българско консулство, в района на което се намира корабът, когато актът е извършен в чужбина.

Консулството е дължно веднага да изпрати заверен препис от договора за залога в надлежното пристанищно управление.

В двата случая залогът се отбелязва върху акта за поданството на кораба.

Пристанищните управления и консулства в чужбина не могат да вписват нотариалния акт за залог, ако не им се представи акта за поданство, освен в случаите, предвидени в чл. чл. 7 и 10. При вписването на нотариалния акт за залог, в книгите се прави бележка, че той е записан върху акта за поданство.

Чл. 7. Актът, с който се установява залог върху един кораб който се строи, няма действие спрямо трети лица, ако не е вписан в книгите на пристанищното управление, в района на което се извършва построяването.

След свършване на построяването на кораба, когато му се издава акт за поданство, записват се върху него актовете за установяване на залог, които са вече вписани.

Чл. 8. За действителността на залога на кораби не е нуждно назначаването на пазач.

Чл. 9. Ако актът, който установява залога, е на заповед, неговото джиросване прехвърля вземането и принадлежащите към него права.

Чл. 10. Ако прехвърлянето или даването в залог на един кораб става в Царството, когато той е на път за странство, може да се уговори, щото записването върху акта за поданство да стане в канцеларията на Царското консулство, гдето корабът се намира или за гдето отива, стига само това място да бъде показано писмено при самото искане за вписването на документа. В този случай пристанищното управление изпраща веднага, на разноски на заявителя, заверен препис от документа.

Договорът няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който е записан върху акта за поданство.

Чл. 11. Договорите за построяване, за прехвърляне, за залагане на малки кораби, които не са предназначени да излизат от пристанищата, заливите, реките, каналите или езерата, както и на други кораби, които не са снабдени с акт за поданство, нямат действие спрямо трети лица, ако не са вписани от властите в особена книга. Редът, по който става вписването в тази книга, се определя с правилник, утвърден от Царя.

Чл. 12. Собствениците на кораби отговарят за действията на корабоначалника и на другите лица от екипажа и се обвързват с сключените от корабоначалника задължения, които се отнасят до кораба и до неговото пътуване. При все това, всеки собственик или съсобственик, който не е сключил едно задължение лично, може, в всеки случай, да се освободи от отговорността и от споменатите по-горе задължения, чрез изоставяне на кораба и на навлото, което е получено или има да се получава, с изключение на ония, които се отнасят до заплатите и възнагражденията на лицата от екипажа.

Правото на изоставяне не принадлежи на оногова, който е в същото време корабоначалник и собственик или съсобственик на кораба. Когато каробоначалникът е само съсобственик, в отсъствие на особено съглашение, не се задължава лично чрез задълженията, които е сключил по отношение на кораба и на пътуването, освен в размера на своята част.

Чл. 13. Изоставянето може да се направи на всички кредитори или само на някои от тях. Заявлението за изоставяне се вписва в книгите на пристанищното управление, гдето корабът е вписан, и вписването се съобщава на кредиторите, на които документите са вписани в същите книги или записани върху акта за поданство.

По отношение на кредиторите, които са вече предявили иск за своите вземания пред съдилищата, изоставянето става чрез нотариален акт, връчен на кредиторите в осем дни от съобщението на исковата молба. След изтичането на тоя срок, не може вече да се упражнява правото на изоставяне.

Чл. 14. В случай на изоставяне, всеки кредитор може да вземе кораба за своя сметка, с задължение да удовлетвори другите привилегировани кредитори. Ако няколко кредитори искат да вземат кораба за своя сметка, предпочита се първия, който е поискал кораба, и ако исканията на няколко кредитори са направени едновременно, предпочита се кредитора на най-голямото вземане.

Ако никой от кредиторите не вземе кораба за своя сметка, той се продава по искането на едного от тях, и цената се разпределя между кредиторите. След удовлетворение на кредиторите, останалата сума се предава на собственика.

Чл. 15. Собственикът може да уволни корабоначалника.

Когато собственикът уволни корабоначалника, той не е дължен да му заплати обезщетение, ако правото на такова не е било уговорено писмено.

Ако уволненият корабоначалник е съсобственик на кораба, той може да се откаже от собствеността и да изиска изплащането на капитала, който представлява тази собственост.

Размерът на този капитал се определя чрез експертиза.

Чл. 16. За всичко, което се отнася до общия интерес на собствениците на едни кораб, решенията на болшинството са задължителни за меншеството.

Болшинството се определя чрез сбора на участията в кораба, които надминават половината от неговата стойност.

Съдът разрешава публичната продан на кораба, когато сборът на участията на съсобствениците, които искат тази продажба, надминава поне половината от собствеността на кораба и когато няма противно съглашение за това.

Когато важни и неотлагателни причини, които засягат общия интерес, изискват продажбата на кораба, съдът може да разреши това, макар съсобствениците, които искат продажбата, да представляват само една четвърт от собствеността на кораба.

Чл. 17. Корабоначалникът или лицето, което е натоварено с управлението на едни кораб отговаря даже и за своите малки грешки, които допустне при изпълнението на своите обязаности.

Отговорността на корабоначалника, в предвидените от настоящия закон случаи, не престава, освен когато се докаже съществуването на препятствия, които произлизат от случайно събитие или от непреодолима сила.

Чл. 18. Корабоначалникът не може да откаже товаренето на стоките, на които пренасянето е приел, под предлог, че не са съразмерни с входовете, коридорите и отворите на кораба.

Чл. 19. Корабоначалникът е отговорен за натоварените стоки.

Той удостоверява получаването на стоките чрез товарителния запис.

Корабоначалникът отговаря така също, за всяка повреда, причинена, по каквато и да е причина, на стоките, които е натоварил на кувертата, без писмено съгласие на предавача. Това съгласие се предполага за пренасянията, които стават по бреговете на пристанищното управление, в района на което стоките са натоварени, и на съседното пристанищно управление, а така също и за плаванията по реките и езерата.

Чл. 20. Корабоначалникът съставлява екипажа на кораба и определя заплатите на лицата, които влизат в него: това той извършва, в съгласие с собствениците или арматьорите на кораба, когато се намира в мястото, гдето те живеят.

Чл. 21. Корабоначалникът е дължен да води един морски журнал, който се състои от четири книги:

Общ дневник.

Дневник за пътуването.

Дневник за товаренето.

Инвентар на кораба.

Изброените по-горе книги се употребяват само след като се прошнуроват и заверят от пристанищното управление. Те се водят като се внасят вписванията в тях последователно и по реда на датите, без ненаписани редове и праздни места и без прибавки от страни. В тях не могат да се правят заличавания и, ако някое зачеркване стане необходимо, то се прави по такъв начин, щото зачеркнатите думи да могат да се четат. Освен това, при воденето на тия книги, се пазят следните правила:

В общия дневник се вписва всичко, което влиза в обязаността на корабоначалника, относително екипажа и пътниците, всичко, което се отнася до натоварените вещи, важните събития през пътуването, взетите решения, приходите и разходите на кораба и въобще всичко, което засяга интереса на собствениците и на товарителите на стоката и онова, за което може да се поиска сметка или да се предвиди иск по съдебен ред, с изключение на особените забележки, които подлежат на вписване в другите книги.

В дневника за пътуването се отбелязва, преди всичко, следвания път, изминатото разстояние, направените маневри, географическите, метеорологическите и астрономическите наблюдения и всичко, що се отнася до пътуването.

В дневника за товаренето се отбелязват датите и местата на товаренето, естеството, качеството и количеството, на натоварените вещи, мястото, за гдето се изпращат, имената на товарителите и на приемачите, мястото и датата на предаването и всичко, което се отнася до товаренето.

В инвентара на кораба се вписват стъкмяванията, сечивата и снарядите, с които е снабден кораба, а така също и измененията, които стават с тези предмети.

Правилата за еднообразното водене на морския журнал и на книгите, от които той се състои, както и за проверяването инвентара, се определят с особен правилник, утвърден от Царя.

Чл. 22. Воденето на морския журнал не е задължително за плаването по езера и по реки и за пътуванията с кораби, които носят по-малко от 50 тона и които не се отдалечават от бреговете на Царството.

Чл. 23. Корабоначалникът е дължен да прегледа кораба в случаите и по начина, определени от правилниците.

Преди да тръгне, той трябва да се увери, че корабът е съвършено натъкмен за пътуването, което ще прави, и че той е достатъчно натоварен и натегнат, даже и когато е употребен особен баласт.

Чл. 24. Корабоначалникът трябва да има на кораба

1) акта за поданство;

2) списъка на екипажа;

3) товарителните записи и договорите за наемането на кораба;

4) актовете по преглеждането на кораба, и

5) разписките за направените плащания или свидетелствата за поръчителствата пред митниците.

Чл. 25. Корабоначалникът е дължен сам да управлява кораба при влизането и излизането от пристанищата, заливите, каналите или реките.

Той е дължен да си служи, на разноски на кораба, с един опитен корабоводач на всякъде, гдето това е обявено за задължително от Царското правителство и е предписано от правилниците и местните обичаи в странство.

Чл. 26. За нарушение разпорежданията на чл. чл. 21, 23, 24 и 25 корабоначалникът е отговорен за вредите спрямо заинтересуваните в кораба и в натоварената стока.

Чл. 27. Корабоначалникът, в мястото гдето живеят собствениците или арматьорите на кораба, или техните пълномощници, не може, без тяхното особено разрешение, да поправя кораба, да купува ветрила, въжа или други, предназначени за кораба предмети, да го дава под наем, да заема пари за сметка на кораба или на натоварената стока.

Чл. 28. Ако корабът е даден под наем, с съгласието на собствениците или по решение на болшинството от тях и някой от собствениците откаже да внесе припадащата му се част от разноските, необходими за пътуването, корабоначалникът може, в 24 часа след поканването им да внесат припадащата им се част, да иска разрешение от областния съд, а там, гдето няма такъв, от околийския съд, да заеме за тяхна сметка, чрез морски заем или чрез заем под залог, нуждната сума, според тяхното участие в кораба.

Чл. 29. В време на пътуването, корабоначалникът след като установи нуждата за това чрез акт, подписан от главните лица на екипажа, може да си послужи, за нуждите на кораба, с вещите, които се намират на него, с задължение да заплати тяхната стойност.

Чл. 30. Ако през траянето на пътуването се яви нужда от пари за поправяне на кораба, за купуване на жизнени преписи или за други неотлагателни нужди на кораба, корабоначалникът е дължен, ако има възможност, да уведоми за това веднага арматьорите, наемателите на кораба и приемачите на натоварените стоки, и след като констатира нуждата, по определения ред от предидущия член, може да поиска разрешение: в Царството - от областния съд, а там, гдето няма такъв - от околийския съдия, а в странство - от царския агент и, ако няма такъв - от местната съдебна власт, - да се снабди с нуждната сума, като направи заем, срещу коритото и гръбнака на кораба или сключи морски заем, или като заложи или продаде товара, или като се задължи спрямо ония, които направо му доставят материал, предмети за стъкмяването на кораба, провизии и работа.

Записът за морския заем и документът, който констатира по-гореказаните операции, по искане на корабоначалника, се вписва, по определения ред от настоящия закон и се записва върху акта за поданство от пристанищното управление или от царското консулство, или от от учреждението, което е дало разрешението, преди да изтекат 10 дни от датата на договора, под страх на изгубване реда на привилегията.

Продажбата на натоварените стоки се извършва чрез наддаване.

Собствениците на кораба или корабоначалникът, който ги представлява, са длъжни да държат сметка за продадените стоки според цената, която те имат в мястото и времето на разтоварянето на кораба.

Единственият наемател или разните натоварвачи на стоката, когато са съгласни, могат да възпрепятствуват на продажбата или на залагането на тяхната стока, като я разтоварват и заплатят навлото, съразмерно с изминалия път. Ако съгласието на едного или на неколцина от натоварвачите липсва, оня, който иска да се възползува от това право, трябва да заплати цялото навло за своята част от товара.

Чл. 31. В време на пътуването корабоначалникът може, ако трябва да се действува бърже, да връчи актове, и даже да възбуди и продължава процеси от името и в интереса на собствениците на кораба, за всичко, което се отнася до кораба и плаването, които той управлява.

Третите лица, които се намират вън от местожителството на собствениците или на ония, които ги представляват, могат така също да правят съобщение, да повдигат и продължават процеси против корабоначалника за лични негови или за действия на екипажа, или пък за задълженията, които той е сключил в време на пътуването. Актовете се връчват на корабоначалника, лично, или на кораба.

Собствениците могат всякога да поемат воденето на процеса, повдигнат от корабоначалника или против него.

Осъждането на корабоначалника не лишава собствениците от правото да изоставят кораба, съгласно разпорежданията на чл. 12.

Чл. 32. Корабоначалникът, преди да тръгне от мястото, гдето е направил извънредни разходи или е сключил задължения, е дължен да изпрати на собствениците или на арматьорите на кораба или на техните пълномощници една, подписана от него, сметка, която да съдържа както направените разноски, с означение на оправдателните документи, ако има такива, така и сключените от него задължения, с означение името, презимето и местопребиваването на кредиторите.

Ако товаренето е направено за сметка на собствениците или на арматьорите, корабоначалникът е дължен да им предаде сметката за натоварените вещи и за тяхната цена.

Чл. 33. Корабоначалникът, който, без нужда, е сключил задължения, е заложил или продал натоварените стоки или храни, или който е поместил в сметката мними аварии и разноски, е лично отговорен спрямо арматьорите и спрямо всички заинтересувани в повръщането на парите или в заплащането на предметите и в обезщетението на вредите, независимо от углавната отговорност, ако подлежи на такава.

Чл. 34. Корабоначалникът не може да продаде кораба, без особено пълномощно от собственика, освен когато корабът стане негоден за плаване.

Негодността за плаване се обявява и разрешението за продаване се дава от областния съд в Царството, а странство - от царския агент.

Продажбата се извършва чрез публично наддаване.

Чл. 35. Корабоначалникът, който е условен за едно пътуване е дължен да го свърши, под страх да заплати на собствениците и на наемателите всички вреди и разноски.

Ако корабът е обявен негоден за плаване, корабоначалникът е дължен да употреби всичкото си старание да се снабди с друг кораб, за да пренесе товара в мястото, за гдето той е предназначен.

Чл. 36. Корабоначалникът, който пътува с условие за участие в печалбата от товара, не може да направи никаква търговска сделка за своя частна сметка, ако писмено не е уговорено противното.

В случай на нарушение на това правило, натоварените стоки от капитана за негова частна сметка се конфискуват за в полза на другите заинтересувани.

Чл. 37. Корабоначалникът, веднага след пристигането в пристанището, за което пътува, както на отиване, така и на връщане, или в едно място за доброволно или принудително спиране, както и в случай на корабокрушение, е дължен да визира морския си журнал от длъжностното лице, което е натоварено с това. Ако са се случили извънредни събития за кораба, за натоварените стоки или за лицата, корабоначалникът изпълнява не само онова, което се предписва от правилниците, но още дава и отчет.

Отчетът трябва да съдържа: мястото и времето на отпътуването, пътят, по който е минал кораба, премеждията, на които е бил изложен, безредиците, които са станали на него, и въобще всички важни обстоятелства на пътуването.

Чл. 38. Отчетът се прави колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от 24 часа след пристигането или спирането на кораба, пред председателя на областния съд или пред делегирания от него за това член, а там гдето няма областен съд, пред околийския съдия, ако пристигането или спирането е станало в едно пристанище на Царството, е пред царския агент, а там, гдето няма такъв, пред местната власт, ако то е станало в чуждо пристанище. Актът, съставен по направения отчет в Царството, се съхранява в канцеларията на областния съд. Когато отчетът е направен пред околийския съдия, съставеният акт се изпраща немедлено на председателя на областния съд.

Чл. 39. Председателят на областния съд, околийският съдия или царският агент, пред които е направен отчетът, са длъжни да проверят изложените в него факти, като разпитът, в отсъствие на корабоначалника и по отделно, лицата от екипажа и, ако е възможно, даже и пътниците. Отговорите се излагат писмено и се събират още, чрез всички позволени от закона средства, всички други сведения и доказателства, които могат да бъдат полезни, според особеностите на фактите.

Тази проверка се извършва в кратко време и определеният за това ден се обявява чрез съобщение, залепено на вратата на учреждението, гдето отчетът е направен, в помещението на най-близката борса до мястото, гдето корабът е хвърлил котва, и на всякъде другаде, гдето това се намери за полезно.

Заинтересуваните и ония, които искат да ги представляват, макар и без пълномощно, се допускат да присъствуват при извършване на проверката.

Съставените протоколи по проверката се прилагат към акта за отчета.

Допуска се да се доказва противното на изложените в отчета факти.

Чл. 40. Отчетите, които не са проверени не се приемат за оправдание на корабоначалника е не са достоверни за съдилищата, освен в случая, когато корабоначалникът сам се е спасил от корабокрушението в мястото, гдето е направил своя отчет.

Чл. 41. Освен в случаите, в които трябва да се действува бърже, корабоначалникът не може да стовари от кораба никаква стока, преди да представи своя отчет и преди той да се провери.

Чл. 42. Лицата, които съставляват екипажа, са: корабоначалникът, неговите помощници, матрозите, практикантите и работниците, показани в списъка на екипажа, който се съставлява по установения от правилниците ред. В екипажа влизат още машинистите, огнярите и всички други употребени лица, под каквото и да бъде название, на служба при машините в корабите на пара.

В списъка се показват заплатите или частта от печалбата, която се следва на лицата от екипажа. Другите условия се поместват в договора за наемането.

Чл. 43. Договорът за наемане се сключва писмено, в присъствието на началника на местното пристанищно управление в Царството, и в присъствието на царския агент в странство. Той се записва в книгите на пристанищното управление и се отбелязва в морския журнал.

Ако някой е условен в странство, гдето няма царско консулство, договорът се записва в морския журнал.

В всекои случай, договорът за наемане трябва да бъде подписан от корабоначалника и условения. Ако условеният не може или не знае да пише, договорът се подписва от двама свидетели.

Договорите, които не са сключени с спазване на тия формалности, не произвеждат действие.

Горните наредби не са задължителни за договорите за наемване, които се отнасят до корабите и пътуванията, показани в чл. 22.

Чл. 44. Договорът за наемване показва ясно и точно за колко време и за кое пътуване той се сключва.

По причина на търговски спекулации, пътуването и мястото за където то се предприема, могат да се държат в тайна, стига само екипажът да е уведомен за това е да се съгласи да се глави под такова условие. Съгласието за това трябва да бъде дадено писмено, по установения в предидущия член ред.

Чл. 45. Условеният е дължен да продължава своята служба, даже и подир изтичането срока на наемването, до завръщането на кораба в Царството и в мястото, за гдето пътува, стига само завръщането да стане направо и с необходимите само спирания по пътя. В този случай оня, на когото наемването се е продължило, има право на едно възнаграждение, съразмерно с заплатата.

Наемването се счита за свършено, даже преди изтичането на уговорения срок, когато корабът се завърне в Царството и мястото, за гдето пътува, след като е извършил първото пътуване и е разтоварен.

Чл. 46. Ако срокът на наемането не е уговорен, матрозът може да иска уволнението си две години след постъпването му на служба, но като се пази разпореждането на предидущия член. Ако корабът се намира в странство и пътуването за връщане в Царството не е още започнато или заповядано, матрозът има право, вън от изтеклата заплата, да получи още и разноските за завръщането си в отечеството, освен ако корабоначалникът му достави средство за връщане.

Матрозът не може да иска уволнението си в едно от пристанищата, в което корабът се спира по пътя, а само в пристанището, за гдето корабът е предназначен. Наемането за неопределено време и за всички пътувания, които ще се предприемат, не пречи на матроза да иска своето уволнение след две години, ако не изрично уговорено, че службата може да се продължи повече от две години.

Чл. 47. Когато срокът на наемането се свърши, корабоначалникът издава уволнителен билет на всяко лице от екипажа.

Уволнителният билет трябва да съдържа името и качеството на кораба, името и презимето на корабоначалника и прослуженото време, и се отбелязва в морския журнал.

Когато по някоя причина корабоначалникът се намира в невъзможност да напише уволнителния билет, той се написва, в негово присъствие, от помощника му и се подписва от него и то двама свидетели.

Чл. 48. Корабоначалникът и лицата от екипажа не могат, под никакъв предлог, да товарят на кораба стока за своя сметка, без съгласието на собствениците и без да заплатят навлото за нея, освен ако това им се разрешава от договора за наемването им.

Чл. 49. На лицата от екипажа, които са условени на месец, заплатата тече от деня, в който са вписани в списъка на екипажа, ако не е уговорено другояче.

Чл. 50. Ако пътуването, преди тръгването на кораба, се отмени по действието на собствениците, на корабоначалника или на наемателите, условените матрози на пътешествие или на месец имат право да получат заплатата си за дните, които са употребили да стъкмят кораба и да задържат, за обезщетение, получената в предплата сума.

Ако не е получавана никаква сума в предплата, условените на месец матрози получават, за обезщетение, условената месечна заплата; ония от тях, които са условени на пътешествие, получават съответната на едномесечната заплата сума, според предполаганата продължителност на пътуването, и ако предполаганата продължителност не надминава един месец, те получават цялата уговорена плата.

Ако пътуването се прекрати, след тръгването на кораба:

1) матрозите, условени на пътешествие, имат право на цялата заплата, според договора;

2) матрозите, условени на месец, имат право на уговорената заплата само за прослуженото време и още на едно справедливо обезщетение, съразмерно с уговорената заплата, за останалата част от предполагаемата продължителност на пътуването за което са били условени;

3) матрозите, условени на пътешествие или на месец, имат право и на разноски за връщане до мястото, от гдето е тръгнал корабът, освен ако корабоначалникът или друго заинтересувано лице или надлежната власт ги препрати с друг кораб, който отива на реченото място.

Чл. 51. Ако търговията с мястото, за гдето е предназначен корабът, е запретена, или ако корабът, преди да тръгне, е спрян по заповед на правителството, матрозите имат право да получат заплатата само за дните, които са употребили за стъкмяването на кораба.

Чл. 52. Ако запрещението на търговията или спирането на кораба само за прослуженото време на пътуването:

1) в случай на запрещение, матрозите имат право на заплата само за прослуженото време;

2) в случай на спиране, матрозите, условени на месец, имат право на половина от заплатата през траяне на спирането, а матрозите, условени на пътешествие, имат право на заплатата, според договора за тяхното наемане.

Ако се даде обезщетение за запрещението или за спирането, матрозите, условени на месец, получават остатъка до пълната месечна заплата, а матрозите, условени на пътешествие, получават едно увеличение на заплатата, съразмерно с траянето на спирането, но дължимото обезщетение на всичките матрози не може да надминава третата част от даденото обезщетение на кораба.

Чл. 53. Ако пътуването се продължи, заплатата на матрозите, условени на пътешествие, се увеличава, съразмерно с продължението.

Чл. 54. Ако разтоварването на кораба стане доброволно в едно място по-близко от онова, означено в договора за наем, заплатите не се намаляват.

Чл. 55. Матрозите, условени с участие в печалбата или в навлото, нямат право нито на заплата, нито на обезщетение за дните, през които пътуването е било прекратено, забавено или продължено, поради случайно събитие или непреодолима сила.

Ако пътуването е прекратено, забавено или продължено от действието на наемателите, лицата от екипажа получават част от присаденото обезщетение на кораба. Това обезщетение се разделя между собствениците на кораба и лицата от екипажа в същия размер, в който би се разделило помежду им навлото.

Ако препятствието произлиза от действието на корабоначалника или на собствениците, тогава те отговарят за обезщетението, което се дължи на лицата от екипажа.

Чл. 56. В случай на пленение на кораба, на повреждане или корабокрушение, с изгубване на целия кораб и на товара, матрозите не могат да искат никаква заплата.

Те не са длъжни да повърнат онова, което са получили предварително.

Чл. 57. Ако някоя част от кораба е спасена, матрозите, условени на пътешествие или на месец, се удовлетворяват за изтеклите си заплати от остатъците на кораба или от това, което се е отнело от пленението.

Ако спасените или отнетите от пленението неща не са достатъчни, или ако има само стока спасена, те се удовлетворяват спомагателно от навлото.

Матрозите, условени са участие в навлото, се възнаграждават съразмерно с спечеленото навло.

По какъвто начин и да са условени матрозите, те имат право на заплата за дните, които са употребили да спасяват остатъците от кораба и потъналите вещи.

Чл. 58. Матрозът, който падне болен в време на пътуването, или се рани при изпълнение на службата си на кораба, получава заплатата си и се лекува за сметка на кораба.

Ако той е ранен при извършването на една работа в интереса на кораба, лекува се за сметка на кораба и на товара.

Ако лекуването изисква да се свали от кораба матрозът, корабоначалникът внася, чрез царски агент, нуждната сума за лекуването и връщането му в отечеството.

Ако няма царски агент, корабоначалникът настанява матроза в една болница или на друго място, гдето той може да се лекува, като внесе казаната по-горе сума.

В всеки случай, сваленият от кораба матроз няма право на разноски за лекуването и на заплата, ако боледуването му се продължи повече от четири месеци, след свалянето му от кораба.

Чл. 59. Ако матрозът се рани или хване някоя болест по своя вина, или в време, когато се намира на суша без разрешение, разноските за лекуването са за негова сметка, на корабоначалникът е дължен да ги заплати предварително.

Ако матрозът трябва да се свали от кораба, корабоначалникът се грижи за лекуването и за връщането му в отечеството, по показания в предидущия член начин, с право да иска повръщането на направените разноски. В тоя случай матрозът получава заплата само за времето, през което е служил.

Чл. 60. Ако матрозът умре в време на пътуването, пазят се следните правила:

1) ако е условен на месец, заплатата се дължи на наследниците му до деня в който е починал;

2) ако е условен на пътешествие, половината от заплатата се дължи, когато умре по пътя на отиване или в пристанището на пристигането; цялата заплата се дължи, когато умре по пътя на връщане;

3) ако е условен с участие в печалбата или в навлото, цялата негова част се дължи, когато умре след започване на пътуването.

Ако матросът бъде убит, като защищава кораба, пълната заплата се дължи за цялото пътуване, ако корабът пристигне благополучно в пристанището.

Чл. 61. Матрозът, който е взет в плен заедно с кораба, има право на заплата до деня, в който е взет в плен.

Ако е пленен в време, когато е бил изпратен по море или на суша по служба на кораба, има право на цялата заплата до деня, в който се е прекратила службата.

Товарът на кораба участвува в изплащането заплатата на матроза, ако работата, за която е бил изпратен е била и в интереса на товара.

Чл. 62. Ако корабът се продаде, през траянето срока на наемането, лицата от екипажа се изпращат в отечеството си на разноски на кораба и получават заплатата си.

Чл. 63. Корабоначалникът може да уволни матроза, преди изтичане срока на наемането, макар и да не е извършил някое осъдително деяние, но е длъжен да му издаде уволнителен билет и да го снабди с средства за да се завърне в отечеството си или да го качи на друг кораб, който отива в казаното място.

Матрозът, който е уволнен, без оправдателна причина, има право, освен на заплата за изслуженото време и на обезщетение.

Ако уволнението е направено в пристанището, гдето наемането е станало и преди заминаването на кораба, обезщетението се състои в едномесечна заплата; ако уволнението е направено след заминаването на кораба и в друго пристанище на Царството от онова на наемането, обезщетението се възкача до заплата за 40 дни. Ако уволнението е направено на други европейски брегове или на бреговете на Азия или Африка, които са мият от Средиземно море или от Черно море, Суецкия канал или от Червено море, обезщетението се възкача до заплата за два месеци и за четири месеци, ако уволнението е направено в някое друго място.

Корабоначалникът не може в никой случай от показаните по-горе случаи да иска от собствениците на кораба да му повърнат заплатените обезщетения, ако уволнението не е станало с тяхно съгласие.

Не се дължи обезщетение, ако матрозът е уволнен пред приключване списъка на екипажа.

Чл. 64. Лицата от екипажа имат право да бъдат издържани на кораба, догдето им се заплати цялата заплата или частта от печалбите, която им се следва.

Чл. 65. Ако няма противно съглашение, лицата от екипажа са длъжни да продължават да изпълняват службата си и след изтичането срока на наемането, догдето корабът се настани на безопасно място, се разтовари и се освободи от запрещение, но имат право на издръжка и заплата.

Ако през траянето на карантината, корабът трябва да замине за ново пътуване, лицата от екипажа, които не искат да се условят, се свалят в лазарета и получават заплата до освобождаването от карантина. Разноските за поддържане, за карантина и за лазарет са за сметка на кораба.

Чл. 66. Заплата и възнаграждението на матрозите не могат нито да се прехвърлят, нито да се секвестират, освен за прехрана, която дължат по закона, и за дългове към кораба, които произтичат от службата им на самия кораб. В първия от показаните случаи секвестър може да се наложи върху една трета от заплатата и възнаграждението.

Чл. 67. Разпорежданията, относително заплатата и лекуването на матрозите, се прилагат така също и на корабоначалника, техните помощници и на всички други лица от екипажа.

Чл. 68. Договорът за наемане на кораби се извършва писмено.

Той трябва да показва:

1) името, народността и вместимостта на кораба;

2) името и презимето на наемодавеца и на наемателя;

3) името и презимето на корабоначалника;

4) мястото и времето, уговорени за товаренето и за разтоварването;

5) цената на навлото;

6) дали наемането е на целия кораб или на част от него;

7) обезщетението, което е уговорено да се заплати в случай на закъснение.

Няма нужда от писмен договор, когато наемането има за предмет корабите и пътуванията, които са показани в чл. 22.

Чл. 69. Сменението на корабоначалника, който е показан в писмения договор, даже и когато това стане вследствие на уволнение от собственика на кораба не прекратява действията на договора за наемане, освен ако има противно съглашение.

Чл. 70. Ако времето за натоварването или разтоварването не е определено в договора, то се определя според местния обичай.

Чл. 71. Ако наемането е на месец или на други периоди от време и ако не е уговорено кога то ще се прекрати, то започва да тече от деня, в който е започнало товаренето на стоките, които ще се пренасят и се свършва в деня, в който те са разтоварени в мястото, за което са предназначени.

Чл. 72. Ако преди тръгването на кораба, пътуването за местоназначението се възпрепятствува от някоя държава, договорът се унищожава и страните не си дължат обезщетение за вреди и загуби.

Товарителят отговаря за разноските по товаренето и разтоварването.

Чл. 73. Ако заминаването на кораба или продължаването на пътуването се възпрепятствува за известно време от случайно събитие или от непреодолима сила, договорът продължава да има сила, но не се увеличава навлото и не се следва обезщетение за вреди и загуби, по причина на закъсняването.

Наемателят може, догдето трае временното препятствие, да разтовари стоките на свои разноски, с условие да ги натовари отново или да обезщети корабоначалника, но трябва да представи поръчителство за изпълнението на това задължение.

Чл. 74. Когато пристанището, за което корабът е предназначен, е блокирано или когато друго случайно събитие или непреодолима сила препятствува на влизането в същото пристанище, корабоначалникът, ако не е получил заповед или ако получената заповед е неизпълнима, е дължен да действува, доколкото е възможно, в интереса на наемателя било като се отбие в едно друго съседно пристанище, било като се завърне в пристанището от гдето е тръгнал.

Чл. 75. Наредбите на чл. 401 от търговския закон се прилагат така също и на договора за наемане на кораби.

Чл. 76. Товарителният запис трябва да показва рода, вида, качеството и количеството на натоварените предмети.

Той трябва да бъде датиран и да съдържа:

1) името и презимето на товарителя и неговото местопребиваване;

2) името и презимето на лицето, на което стоката се изпраща и неговото местопребиваване;

3) името и презимето на корабоначалника;

4) името, народността и вместимостта на кораба;

5) мястото на тръгването и онова, за което се изпраща стоката;

6) навлото.

Той трябва да съдържа, освен това, от страни марките и нумерата на натоварените предмети.

Той може да бъде на заповед или на приносителя; в първия случай, формата и действията на джирото се определят по правилата на търговския закон за менителницата.

Той не може да бъде подписан от корабоначалника преди натоварването на стоката.

Чл. 77. Товарителният запис се съставя в четири екземпляра, които са предназначени за корабоначалника, за собственика или арматьора на кораба, за товарителя и за лицето, на което стоката трябва да бъде предадена.

Върху всеки екземпляр се показва името на лицето, за което той е предназначен.

Ако товарителят поиска няколко преписа от екземпляра, предназначен за лицето, на което натоварената стока трябва да се предаде, прилагат се за тия преписи разпорежданията на чл. чл. 559 и 600 от търговския закон.

Екземплярите за корабоначалника и за собственика на кораба се подписват от товарителя; другите се подписват от корабоначалника.

Подписването и предаването на екземплярите се извършва в 24 часа след свършването на товаренето.

Товарителят трябва да предаде на корабоначалника, в същия срок, книжата по натоварените стоки, именно квитанциите за плащане или удостоверенията за митническите поръчителства.

Чл. 78. Корабоначалникът е дължен да предаде товара в мястото на предназначението му на лицето, което му представи товарителния запис, какъвто нумер той и да носи, ако никакъв протест не му е връчен.

В случай на протест или когато се представят няколко носители на товарителния запис, корабоначалникът е дължен, с разрешение на съда, да даде на съхранение стоката и може да иска още да му разреши съдът да продаде част от нея за изплащане на навлото.

Чл. 79. Товарителният запис, съставен по предписаната по-горе форма, съставлява доказателство за всичките заинтересувани в товара лица, и между тях и застрахователите.

Чл. 80. В случай на различие между товарителните записи за един и същи товар, екземплярът на корабоначалника съставлява доказателство, ако е попълнен с ръката на товарителя или на неговия комисионер; екземплярът, който е представен от товарителя или от приемателя, съставлява доказателство, ако е попълнен с ръката на корабоначалника.

Чл. 81. Комисионерът или приемателят, който е приел стоката, показана в товарителния запис, или в договора за наемане на кораба, е дължен да даде за това разписка на корабоначалника, ако поиска такава, под страх да заплати разноските и вредите и загубите, в които влизат и ония за закъсняването.

Чл. 82. Навлото се определя от съглашението на страните и се доказва от договора за наемане или от товарителния запис.

Навлото може да се уговарва: за целия кораб или за част от него, за едно или няколко пътувания или за известно време; за пренасянето на определени предмети; по количество, по тежест или по обем на предметите за пренасяне.

Чл. 83. Корабоначалникът, който е обявил кораба с по-голяма или по-малка или по-малка вместимост от действителната, отговаря спрямо наемателя за вредите и загубите.

Не се счита за грешка в обявяването, ако разликата не надминава 1/20 или ако обявлението е съобразно с акта за поданство.

Чл. 84. Ако целият кораб е нает и наемателят не го натовари целия, корабоначалникът не може да натовари други стоки, без съгласието на наемателя. Този последният се ползува от навлото за стоките, които се товарят за допълване на товара.

Чл. 85. Наемателят, който преди тръгването на кораба и пред да натовари нещо в него, заяви, че се отказва от пътуването, е дължен да заплати половината от навлото.

Ако не заяви, че се отказва от пътуването, или ако натовари количество по-малко от уговореното, той е дължен да заплати цялото навло.

Ако натовари по-голямо количество, той е дължен да заплати навлото за по-голямата част, съразмерно с уговореното навло.

Чл. 86. Ако договорът за наемане има за предмет пренасянето на определени стоки, товарителят може, преди заминаването на кораба, да изтегли товара, като плати половината от навлото.

Той тегли разноските за товаренето, за стоварянето и за товаренето отново на другите стоки, които е станало нуждно да се пренасят, а така също и разноските за забавянето.

Чл. 87. Корабоначалникът може да стовари в мястото на товаренето, намерените стоки на кораба, които не му са обяснени, или да иска заплащането на навлото за тях по най-ниската цена, която се плаща в същото място за стоки от същия род.

Чл. 88. Товарителят, който изтегли натоварените стоки, в продължение на пътуването, е дължен да заплати цялото навло и всичките разноски по преместването, предизвикани от стоварването.

Ако стоките са изтеглени по действието или вината на корабоначалника, той отговаря за вредите и за разноските.

Чл. 89. Ако корабът е спрян при заминаването, в продължение на пътуването, или в мястото на неговото разтоварване, по действието на наемателя, този последният отговаря за разноските от закъсняването.

Ако корабът, който е нает за отиване и връщане, се завърне без товар или с непълен товар, навлото се заплаща напълно и още обезщетението за закъсняването.

Чл. 90. Корабоначалникът отговаря за вредите и загубите спрямо наемателя, ако корабът, по негово действие е бил спрян или закъснял при заминаването в продължение на пътуването или в мястото на неговото разтоварване.

Чл. 91. Ако корабоначалникът е принуден, от случайно събитие или от непреодолима сила, да поправи корабът в продължение на пътуването, наемателят е дължен да чака или да заплати навлото напълно.

Ако корабът не може да бъде поправен, навлото се плаща съразмерно с изминатия път.

Ако за пренасянето на стоките, в мястото по тяхното предназначение, корабоначалникът наем друг кораб, новият договор за наемане се счита сключен за сметка на товарителя.

Чл. 92. Корабоначалникът губи навлото и отговаря за вредите и загубите, които е претърпял наемателят, ако този последният докаже, че корабът не е бил в положение да плава, когато е заминал.

Доказването на това се допуска, макар и да има актове за преглеждане на кораба, и против съдържанието на тия актове.

Чл. 93. Ако търговията се запрети с държавата, за която корабът е на път, цялото навло се дължи на корабоначалника, макар и да бъде принуден да се завърне с своя товар в мястото, от гдето е тръгнал. Ако корабът е нает за отиване и връщане, дължа се половината от цялото навло или от сбора на двете навла.

Чл. 94. Ако корабът е нает да отиде да вземе един товар от едно пристанище и да го пренесе в друго, и запрещението на търговията последва, когато той пътува с баласт да отиде за вземе товара, плаща се на корабоначалника, за направените разноски по изпълнението на договора, едно обезщетение, което се определя според обстоятелствата.

Чл. 95. Ако корабът се спре в продължение на пътуването по заповед на една държава, или се принуди да остане в едно пристанище, за да поправи повредите, които е понесъл, даже доброволно, за спасението на всички, не се следва никакво навло за времето на задържането или на спирането му в пристанището, ако корабът е нает на месец, нито увеличение на навлото, ако е нает на пътешествие.

Чл. 96. Навлото се плаща за натоварените стоки, които корабоначалникът е бил принуден да продаде, да сложи или да употреби за неотлагателните нужди на кораба.

Корабоначалникът, обаче, е дължен да повърне на собствениците стойността, която стоките щяха да имат в мястото на разтоварването, ако корабът беше пристигнал благополучно в пристанището.

Ако корабът загине, корабоначалникът е дължен да повърне на собствениците на продадените или на употребените стоки цената, която той е получил от тях, а за онези, които е заложил - сумата, която е заел, като задържи навлото, което му се следва по товарителните записи.

В тези два случаи, собствениците си запазват правото, което имат, да изоставят кораба.

Когато от упражняването на това право, произлезе една загуба за ония, лица, на които стоките са били употребени, продадени или заложени, загубата се разпределя чрез разхвърляне, съразмерно с стойността на тия стоки и на всички ония, които са пристигнали на местоназначението, или са спасени от корабокрушение, след морските бедствия, които са предизвикали употреблението, продажбата или залагането.

Чл. 97. Корабоначалникът има право на навлото за стоките, изхвърлени в морето за общо спасение и които вземат участие в разпределянето на претърпяната загуба.

Чл. 98. Не се следва никакво навло за стоките, които са изгубени от корабоначалника или от засядане на кораба, ограбени от пирати или са взети от неприятели, и корабоначалникът е дължен да повърне заплатеното предварително навло, ако не е уговорено другояче.

Чл. 99. Ако корабът и стоките са откупени или ако стоките са спасени от корабокрушението, корабоначалникът има право на навлото до мястото на заграбването или на корабокрушението.

Той има право на цялото навло, като вземе участие в откупа, ако закара стоките в мястото на тяхното предназначение.

Разпределянето на сумата за откупа става върху текущата цена на стоките в мястото на тяхното разтоварване, като се спаднат разноските, и върху половината стойност на кораба и на навлото.

Заплатите на матрозите не влизат в разпределянето на откупа.

Чл. 100. Ако приемателят откаже да приеме изпратените стоки, корабоначалникът може, с разрешение на съда, да продаде една част от тях за изплащането на навлото, а останалата част да даде на съхранение.

Ако получената цена от продажбата на стоката не е достатъчна за изплащане навлото, корабоначалникът запазва правото си на иск против товарителя.

Чл. 101. Корабоначалникът не може да задържи стоките на кораба по причина, че не му се плаща навлото.

Той може, при разтоварването на стоките, да иска те да се предадат на хранение у трето лице, до плащането на навлото.

Чл. 102. В никой случай товарителят не може да иска намалението на навлото.

Товарителят не може да отстъпи за изплащане на навлото стоките, цената на които се е намалила, или които са се развалили от собствен недостатък, от случайно събитие или от непреодолима сила.

При все това, ако буретата, които съдържат вино, дървено масло или други течности, са толкова текли, щото са останали праздни или почти праздни, те могат да се отстъпят срещу съответствуващото за тях навло.

Чл. 103. Договорът за пренасяне на пътници в отсъствие на особено съглашение, се урежда от следващите правила.

Чл. 104. Когато договора за пренасяне на пътници се прекрати преди тръгването на кораба:

1) ако пътникът не се качи на кораба на време, плаща се цялото навло;

2) ако пътникът заяви, че се отказва от пътуването, вследствие на смърт, на болест или на друго случайно събитие, или на непреодолима сила, които засягат неговата личност, плаща се половината навло, като се спаднат разноските за храна през предполагаемото траяне на пътуването, ако те влизат в навлото;

3) ако пътуването не стане, по вината на корабоначалника, пътникът има право на вреди и загуби;

4) ако пътуването не стане по причина на случайно събитие или на непреодолима сила, която засяга кораба, договорът се разваля, като се повърне заплатеното по-рано навло, но не се дължи обезщетение нито от едната, нито от другата страна.

Чл. 105. Когато пътуването се прекрати след тръгването на кораба:

1) ако пътникът слезе доброволно в едно по-близко пристанище от онова, за което пътува, той плаща цялото навло;

2) ако корабоначалникът откаже да продължава пътуването или по друг начин стане причина за слизането на пътника в едно по-близко пристанище от онова, за което пътува, той отговаря за вреди и загуби;

3) ако пътуването се прекрати от случайно събитие или от непреодолима сила, които засягат кораба или личността на пътника, навлото се плаща съразмерно с изминатия път.

Наследниците на загиналия от корабокрушение пътник не са длъжни да плащат никакво навло, но заплатеното по-рано навло не се повръща.

Чл. 106. В случай на закъсняване в тръгването на кораба, пътникът има право на помещение и на храна в кораба през време на закъснението, ако храната влиза в навлото, и още има право на вреди и загуби, ако закъсняването не произлиза от случайно събитие или от непреодолима сила.

Ако закъсняването се продължи повече от 10 дни пътникът може, освен това, да развали договора и, в тоя случай, му се повръща цялото навло.

Ако закъсняването е причинено от лошо време, развалянето на договора от пътника може да стане само като изгуби една трета от навлото.

Лошото време се признава и обявява от пристанищното управление.

Чл. 107. Наетият кораб изключително за пренасяне на пътници трябва да ги закара направо, каквото и да бъде тяхното число, в пристанището, за което пътуват, като прави обявените преди договора за наемането спирания или ония, които обикновено се правят.

Ако корабът се отклони от пътя или се спре някъде по волята и по вината на корабоначалника, пътниците продължават да получават помещение и храна за сметка на кораба и имат, освен това, право на вреди и загуби, и могат да развалят договора.

Ако корабът носи освен пътници, и стоки или други предмети, корабоначалникът може през траянето на пътуването да направи нуждните спирания за разтоварянето.

Чл. 108. В случай на закъсняване в време на пътуването, вследствие на спиране заповядано от една държава, или вследствие на нужда за поправяне на кораба:

1) пътникът, ако не иска да чака края на спирането или на поправянето, може да развали договора, като заплати навлото, съразмерно с изминатия път;

2) ако предпочита да чака продължението на пътуването, не е дължен да плаща никакво увеличение на навлото, но той се храни на свои разноски през време на спирането или на поправянето.

Чл. 109. Храната на пътника, в време на пътуването се предполага да се съдържа в навлото; ако тя не се съдържа в навлото корабоначалникът е дължен да я доставлява срещу справедлива цена на пътника, който има нужда от нея.

Чл. 110. Ако корабът е нает цял или една част от него за пренасяне на пътници, макар числото им и да не е показано, правата на наемодавеца и наемателя се уреждат от разпорежданията на отделение трето от тази глава, които не са несъвместими са предмета на договора.

На вещите, които пътникът взема с себе си на кораба, се прилагат разпорежданията досежно договора за навлото, но за тях не се плаща никакво особено навло, ако не е уговорено такова.

Чл. 111. Договорът за морски заем трябва да бъде писмен; в противен случай, той се обръща в прост заем и не дава право, освен на законните лихви.

Писменият договор трябва да съдържа:

1) заетият капитал и уговорената сума за лихва или морска печалба;

2) предметите, върху които тежи обезпечението за заема;

3) името на кораба;

4) името и презимето на корабоначалника;

5) името и презимето на заемодавеца и заемателя;

6) дали заемът е сключен за едно пътуване, и за колко време, и

7) срокът и мястото за изплащането.

Чл. 112. Морският заем с обезпечение върху целия кораб или върху една част от него, сключен в Царството се вписва в книгите на онова пристанищно управление, в района на което той е сключен, и се отбелязва върху акта за поданство на кораба.

Ако е сключен в чужбина, той с вписва в книгите на царското консулство в мястото, гдето е сключен, и се отбелязва върху акта за поданство.

Пристанищните управления и царските агенти в странство са длъжни да изпращат препис от договора за морски заем в пристанищното управление, гдето корабът е записан.

Те не могат да впишат в книгите си самия договор, ако не им се представи заедно с акта за поданство.

Морският заем, сключен в странство, гдето няма царско консулство, се записва върху акта за поданство по грижите на корабоначалника, от местната чужда власт, която разрешава това, или от друго длъжностно лице в мястото.

Корабоначалникът, който не докаже, че е изпълнил тази формалност, лично е отговорен за заплащането на морската печалба.

Оригиналът на договора или заверен препис от него се изпраща, с заверен препис от протокола за разрешаване сключването на заема, на най-близкия царски агент, който ги записва в своите книги и ги препраща в гореказаното пристанищно управление.

Договорът няма сила спрямо трети лица, освен то деня, в който той е записан върху акта да поданство.

В случаите, предвидени от чл. чл. 10 и 30, се прилагат, освен това, и наредбите на тия членове.

Чл. 113. Записът за морски заем, който е на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.

Формата и действието на джирото се уреждат от разпорежданията на търговския закон за джиросването на менителниците.

Обезпечението за изплащане се простира така също и върху морската печалба, освен ако има противно съглашение.

Чл. 114. Морският заем може да се сключи с обезпечение:

1) върху коритото и гръбнака на кораба или само върху една част от тях;

2) върху мачтите, ветрилата и въжата и върху стъкмяването;

3) върху навлото;

4) върху товара или върху определената част от него;

5) върху кораба, навлото и товара съвкупно.

Никакъв морски заем не може да се направи на матрозите или на моряците върху тяхната заплата или тяхното участие в печалбите.

При все това, ако такъв заем се сключи, заемодавецът има право да иска само повръщането на капитала, без никаква лихва.

Чл. 115. Всеки морски заем, който е направен за една по-голяма сума от стойността на предметите, които го обезпечават, е действителен до размера на тази стойност, според оценението, което е направено или уговорено. Останалата част от заетата сума се повръща с лихвата, каквато се плаща в мястото.

Ако пък е имало измама от страна на заемателя, заемодавецът има право да иска унищожението на договора и да му се повърне заетата сума, заедно с горепоменатата лихва.

Очакваната печалба от натоварените стоки не се счита като превишение на стойността, ако тя изрично е обявена.

Чл. 116. Морският заем не може да се сключи, освен от собствениците на предметите, с които се той обезпечава, или от специално упълномощените за това от тях лица, с запазване дадените права на корабоначалника от чл. чл. 28 и 30.

Чл. 117. От деня, в който заетата сума и морската печалба станат изискуеми, дължи се само законната лихва за цялата сума.

Чл. 118. Ако пътуването се прекрати преди времето на риска, заемателят е дължен да повърне сумата, заедно с законната лихва, от деня на сключването на заема.

Когато пътуването пък се прекрати по вината за заемателя, той дължи лихва по процента на пазарния курс, ако той е по-голям от процента на законната лихва, и е дължен, освен това, да заплати дължимото обезщетение на застрахователя, ако заемът е бил застрахован.

Чл. 119. Заемодавецът не носи никакъв риск когато се измени пътят, пътуването или обявеният в договора кораб, освен ако изменението е станало вследствие на случайно събитие или на непреодолима сила.

Заемодавецът така също не носи никакъв риск в случаите, когато заемателят умишлено замълчи или криво обяви нещо, което намалява понятието за риска или изменява неговото естество.

Променението на корабоначалника, даже по причина на отпуск, даден му от собственика на кораба, не прекратява действията на договора, осев ако има противно съглашение.

Чл. 120. Ако предметите, с които е обезпечен морският заем, се изгубят съвършено вследствие на случайно събитие или на непреодолима сила, в времето, през което и мястото, за гдето рискът се носи от заемодавецът, заемателят са освобождава.

Ако загубата е частична, плащането на заетата сума се намалява до стойността на спасените предмети, с които е обезпечен заемът, с задължение да се повърнат разноските за спасението и да се заплатят привилегированите вземания, които имат предпочитание.

Когато заемът е направен върху навлото, в случай на бедствие, плащането се намалява до сумата, която дължат наемателите, като се извади заплатата на лицата от екипажа за последното пътуване и сумата, с която участвуват в разноските за спасяване.

Ако вещта, с която е обезпечен морският заем, е в същото време застрахована, стойността на това, което се е спасило, се разделя между заемодавеца и застрахователя, съразмерно с интереса им, като се смята за заемодавеца само капитала, а за застрахователя - застрахованата сума.

Чл. 121. Заемодателят не претърпява загубите и вредите, които произлизат то собствения недостатък на самата вещ с която е обезпечен заема, или които са причинени от действието на заемателя.

Чл. 122. Ако времето за риска не е определено от договора, то тече:

1) по отношение на кораба и неговите принадлежности, а така също и по отношение на навлото - от момента, в който корабът излезе от пристанището до деня, в който той е хвърлил котва или се е установил в мястото на своето предназначение;

2) по отношение на стоките - от момента, в който те са натоварени на кораба или на варки, за да се пренасят на кораба, до деня, в който те се разтоварят на сухо, в мястото на тяхното предназначение.

Чл. 123. Оня, който заема чрез морски заем върху стоки, които се пренасят, не се освобождават с загиването на кораба и на товара, ако не докаже, че е имало на кораба, за негова сметка, предмети на стойност до размера на заетата сума.

Чл. 124. Заемодавците в морския заем вземат участие в общите аварии, като спомагат на заемателите; всяко противно съглашение е недействително.

Простите аварии не са в тежест на заемодавците, ако това не е уговорено, но ако, вследствие на една проста авария, предметите, с които е обезпечен заемът, не са достатъчни да удовлетворят кредитора, този последният понася вредите, които произтичат от нея.

Чл. 125. На застрахованията против опасностите на корабоплаването се прилагат наредбите на гл. IХ от книга I на търговския закон, които не са несъвместими с морските застрахования, и които не се изменяват от следващите разпореждания.

Чл. 126. Застрахователната полица, освен това, което предписва чл. 481 и ал. II на чл. 482 от търговския закон, трябва да съдържа още:

1) името, вида, народността и вместимостта на кораба;

2) името и презимето на корабоначалника;

3) мястото, в което застрахованите предмети са били или трябва да бъдат натоварени;

4) пристанището или залива, от гдето корабът е тръгнал или ще да тръгне;

5) пристанищата или заливите, в които корабът трябва да товари или разтоваря, и които той ще влезе.

Ако гореказаните сведения не могат да се дадат, защото застрахованият не е в състояние да ги даде или защото особеното качество на застраховането препятствува на това, те се заместват с други, които са от естество да определят предмета на застрахованието.

Чл. 127. Застрахованието може да има за предмет:

1) кораб с пара или с платна, празен или натоварен, стъкмен или нестъкмен, самичък или заедно с други, които го съпровождат;

2) машините, ветрилата и въжата, стъкмяването, пособието и припасите;

3) навлото от пътниците и от товара;

4) натоварените стоки;

5) дадените чрез морски заем суми;

6) сумите, които са заплатени или са дължат за общи аварии и разноските, които са направени или се дължат за прости аварии, когато не са покрити чрез договор за морски заем;

7) и въобще всички други предмети или ценности, които могат да се преценят в пари и които са изложени на опасностите на корабоплаването.

Застраховането може да се направи върху всичките или върху част от казаните предмети, заедно или отделно.

Чл. 128. Застраховането е недействително, ако то има за предмет:

1) заплатата на моряците;

2) взетите в заем суми, чрез морски заем.

Стоките, срещу които са взети пари чрез морски заем, не могат да се застраховат, освен за онази част от стойността им, която надминава взетата в заем сума.

Чл. 129. Ако съществуват няколко договора за застраховане, направени без измама, върху един и същи товар, от разни заинтересувани лица или от няколко пълномощници на едно и също заинтересувано лице, които са действували без особена заповед, всичките застрахования, са действителни до стойността на стоката. Заинтересуваните лица имат право на иск, по техен избор, срещу всекиго едного от застрахователите с право на обратен иск за застрахователя, който е платил срещу другите, съразмерно с техния интерес.

Чл. 130. Застраховането може да се направи в мирно време и в време на война, преди или в време на пътуването на кораба.

То може да се направи за цяло пътуване или за едно определено време.

То може да се направи за отиване и връщане или само за едното от тях.

Застраховането за известно време се счита направено за едно плаване или за някое спиране на кораба през уговореното време, освен ако има особени съглашения за това.

Чл. 131. Увеличението на премията, което е уговорено в мирно време за в време на война, която може да избухне, и размерът на която премия не е определен от договора за застраховане, се определя от съдилищата, като имат предвид опасностите, обстоятелствата и условията на всяка застрахователна полица.

Чл. 132. Ако договорът за застраховане не определя времето на опасностите, пазят се следните правила:

в застрахованията за известно време опасностите започват от датата на полицата и се свършват в уговореното време;

в застрахованията за пътуване опасностите започват и се свършват в времето, показано в чл. 122. Но ако застраховането се направи, след като пътуването се започне, опасностите текат от датата на полицата;

ако разтоварянето на стоките закъснее, по вината на приемателя, опасностите престават да текат за застрахователя един месец след пристигането на кораба в мястото, за което са предназначени стоките.

Чл. 133. Натоварените стоки могат да се застраховат:

или по придобивната им цена, като се прибавят разноските за товарене и за навлото, или по текущата им цена при пристигането, без аварии, в мястото, за което са предназначени.

Направената в договора оценка на натоварените стоки, без всяко друго обяснение, може да се отнесе към тия два случаи, и разпорежданията на чл. 483 от търговския закон нямат приложение, ако тя не е по-висока от по-голямата от двете гореказани цени.

Тази оценка се счита всякога направена по заявление на застрахования, ако тя не се предшествува от една оценка, която е приета от застрахователя. Когато направената оценка, от застрахования се приема от застрахователя или е направена от експерти, избрани по взаимно съгласие на страните, застрахователят не може да я оспорва, освен в случай на измама, симулация или фалшификация.

Чл. 134. Ако цената на застрахованите предмети е уговорена в чужди монети, тогава предметите се оценяват по цената на монетите в Царството, според курса в време на подписване полицата, ако няма противно съглашение.

Чл. 135. Ако пътуването се спре, преди заминаването на кораба, даже по действието на застрахования, застраховането се унищожава.

Застрахователят получава, като обезщетение половината от уговорената премия, но не повече от половина на стоте от застрахованата сума.

Чл. 136. Застрахователят понася всички загуби и повреди, които постигнат застрахованите предмети вследствие на буря, корабокрушение, засядане на кораба, случайно стълкновение, принудително изменение на пътя, на пътуването или на кораба, а така също вследствие на изхвърляне, експлозия, огън, пленение, грабеж и въобще вследствие на всички други морски бедствия.

Застрахователят не отговаря за загубите и вредите, които произлизат от самия вътрешен недостатък на застрахования предмет.

Чл. 137. Опасностите на войната не са в тежест на застрахователя, освен ако има изрично съглашение за това. Ако застрахователя се е натоварил с опасностите на войната, без те да се определят точно, той отговаря за загубите и вредите, които са постигнали застрахованите предмети вследствие на неприятелски действия, отмъщения, спирания, пленения или всякакви други терзания от страна на едно правителство приятелско или неприятелско, юридическо или фактическо, признато или непризнато, и въобще вследствие на всички действия и случайности на войната.

Чл. 138. Всяко изменение на пътя, на пътуването или на кораба, което произлиза от действията на застрахования, не е в тежест на застрахователя и премията се придобива от него, ако е започнал да понася опасностите.

Променението на корабоначалника, даже и когато това става вследствие на разрешен отпуск от собственика на кораба, не прекратява действията на застрахованието, но се пази разпореждането на следващия член.

Чл. 139. Застрахователят не отговаря за злоупотребленията и грешките на корабоначалника и на лицата от екипажа, ако няма противно съглашение.

Такова съглашение, обаче, е недействително, ако то се отнася до корабоначалник, поименно показан, в договора, ако застрахованият го уволни и го замести в друг, без съгласието на застрахователя.

Чл. 140. Застрахователят не отговаря за разноските за плаване, за опътване (калаузлук), за зимуване, за карантина и за всякакъв вид такси и други налози върху кораба и товара.

Чл. 141. Ако договорът има за предмет стоки за отиване и връщане и корабът, след като е стигнал в първото си предназначение, не взема на връщане никакъв товар или пък товарът на връщане не е пълен, застрахователят получава само две трети от уговорената премия, ако няма противно съглашение.

Чл. 142. Ако застраховането е направено отделно за стоките, които трябва да се натоварят на няколко определени кораба, с означение на застрахованата сума за всеки един и всичката стока се натовари на един само кораб или в по-малко число кораби от онова, показано в договора, застрахователят отговаря само за сумата, която е застраховал за кораба, на който е натоварена стоката, макар всичките определени кораби да загинат. В този случай, обаче, той има право на обезщетението, което се предвижда от чл. 135, за сумите, на които застрахованията станат недействителни.

Чл. 143. Ако корабоначалникът има право да влиза в разни пристанища, за да допълни или замени своя товар, застрахователят не понася опасностите на застрахованите предмети, освен когато те са на кораба, ако няма противно съглашение.

Чл. 144. Застрахователят се освобождава от опасностите и получава премията, ако застрахованият изпрати кораба в едно място по-далечно от онова, което е показано в договора макар и да се намира на същия път.

Застраховането произвежда напълно своето действие, ако пътуването се съкрати, като корабът се спре в едно място, гдето той е имал право да се спре.

Чл. 145. Задължението на застрахователя се ограничава до сумата, която е застрахована.

Ако застрахованите стоки претърпят през време на застрахованието няколко последователни бедствия, застрахованият е дължен да прихване, даже в случай на изоставяне, сумите, които му са заплатени или които му се дължат за предшествуващи бедствия.

Чл. 146. Условието "свободно от авария" освобождава застрахователя от всяка обща или частна авария, с изключение на случаите, които дават право на изоставяне. В тоя случай застрахованият има изборно право между изоставянето и упражняването на иск за авария.

Чл. 147. За проверяване на всяка повреда, за която отговаря застрахователят, застрахованият е дължен да му съобщава всички сведения, които получава. Съобщаването се извършва в три дни от получаване на сведенията, под страх да отговаря за повредите.

Същото задължение тежи върху застрахования, който е застраховал товара, когато корабът се обяви неспособен за плаване, макар товарът да не е претърпял друга повреда от случилото се бедствие.

Чл. 148. Застрахованият е дължен да съобщи на застрахователя, в три дни след получаването актовете, които констатират, че застрахованите стоки са били изложени на опасностите и че са погинали.

Застрахователят се допуска да доказва противното на онова, което явствува от представените документи от застрахования.

Допускането да се доказва противното на констатираните факти не спира осъждането на застрахователя да плати привременно застрахованата сума, стига само застрахованият да даде поръчителство.

Задължението на поръчителя се прекратява с изтичането на четири години, ако не се предяви иск пред съдилищата.

Чл. 149. В случай че загинат застрахованите стоки, които са натоварени за сметка на корабоначалника на кораба, който той управлява, корабоначалникът е дължен да оправдае покупката на стоките с доказателствата, които се допускат от търговския закон, и натоварването им с товарителен запис, подписан от две от главните лица на екипажа.

Всяко лице от екипажа и всеки пътник, които пренасят от чужбина застраховани в Царството стоки, са длъжни да оставят един товарителен запис на царски агент в мястото, гдето става товаренето, а в отсъствието на такъв - на един почтен български търговец или на местната власт.

Чл. 150. В случай на някое бедствие, корабоначалникът и застрахованият или неговия пълномощник са длъжни да се грижат за спасяването и запазването на застрахованите стоки, без да се накърняват техните права спрямо застрахователите. Разноските по това се повръщат до размера на стойността на спасените предмети.

Застрахователите и техните агенти или техните пълномощници могат да се грижат, в споразумение с корабоначалника, с застрахованите и техните заместници в работите, заедно или отделно, за спасяването на застрахованите стоки или за тяхното запазване, без накърнение на каквото и да е право.

Чл. 151. Застрахованият, като съобщава на застрахователя получените сведения, може да си запази правото да го покани, с отделен акт, да заплати всичко, което може да му дължи, по силата на застраховането.

Чл. 152. Застрахователят е дължен да заплати дължимите суми:

в случай на проста авария, в продължение на тридесет дни от деня, в който му е съобщена сметката за това;

в случай на изоставяне, в продължение на два месеца, от когато е направено изоставянето.

Застрахованият, от своя страна, е дължен да докаже в три срокове действието, което дава право на иск за авария или за изоставяне.

Ако се направи възражение, всеки един от тия, които възразяват, а така също и застрахованият, може да иска щото сумата да бъде предадена на хранение.

Чл. 153. Изоставянето на застрахованите предмети може да се направи в следните случаи:

1) на корабокрушение;

2) на пленение;

3) на спиране, по заповед на една чужда държава;

4) на спиране, по заповед на правителството, след започване на пътуването;

5) на неспособност на кораба за плаване, ако той не може да се поправи или ако нуждните разноски за вдигането, за поправянето и тургането му в състояние да продължи пътя си, се възкачват поне на три четвърти от неговата застрахована стойност;

6) на изгубване или повреждане на застрахованите предмети, ако то възлиза поне на три четвърти от тяхната стойност.

В всички други случаи, застрахованият не може да иска освен обезщетение за авариите, които е претърпял.

Чл. 154. Застрахованият може да направи изоставянето в полза на застрахователя, без даже да доказва погинването на кораба, за дългите пътувания подир шест месеци от деня, в който корабът е тръгнал или от деня, в който са излезли последните получени известия.

В случай на застрахование за определено време, след изтичането на казаните по-горе срокове, загиването на кораба се предполага да се е случило в времето на застраховането.

Ако има няколко последователни застрахования, загинването се предполага да се е случило на другия ден от деня, в който са получени последните известия.

Чл. 155. Когато корабът е обявен неспособен за плаване, може да се направи изоставяне на застрахованите предмети, с които е натоварен, ако в продължение на три месеци от обявяването за такова, не е могло да се намери друг кораб, за да се натоварят в него и се пренесат в мястото на тяхното предназначение.

Чл. 156. В случая, предвиден в предидущия член и в чл. 35, ако предметите се натоварят на друг кораб, застрахователят отговаря за повредите, които те претърпят, за разноските за товарене и разтоваряне, за влагане и за пазене в влагалищата за увеличеното навло и за всички други разноски, направени за спасяването им до размера на застрахованата сума, и ако тя не се изчерпи, застрахователят продължава да понася опасностите за повечето.

Чл. 157. В случай на спиране по заповед на някоя държава или в случай на пленяване изоставянето на спрените или пленени стоки, не може да се направи, освен три месеци след съобщението за бедствието, ако последното се е случило в Черно море, в Средиземно море или в друго някое европейско море, в Суецкия канал или в Черно море, и шест месеци след съобщението, ако бедствието се е случило на друго място. За стоките, които подлежат на развала, тези срокове се намаляват на половина.

Чл. 158. Изоставянето трябва да се направи на застрахователите в продължение на три месеци от деня, в който е получено известието за бедствието, ако то се е случило в Черно море, в Средиземно море или в други европейски морета, в Суецкия канал или в Червено море;

в продължение на шест месеци, ако бедствието се е случило в другите морета на Африка, в западните и южните морета на Азия и в източните морета на Америка;

в продължение на една година, ако бедствието се е случило на друго място.

В случай на спиране, по заповед на една държава, или на пленение, тези срокове не текат, освен от деня, в който изтичат сроковете, предвидени в предидущия член.

След изтичането на тия срокове, застрахованият не може да направи изоставянето, а може да предяви иска за авария.

Чл. 159. Застрахованият, като съобщи получените сведения, може да направи изоставянето, с поканване застрахователя да заплати застрахованата сума в предвидения от договора или закона срок, или пък може да си запази правото да направи поканването в предвидените от закона срокове.

Като прави изоставянето, той трябва да обяви направените или заповяданите застрахования и заетите, чрез морски заем, суми.

Ако не направи това, срокът за плащане не тече, освен в деня, в който е направил това обявяване, но срокът за предявяване иска за изоставяне не се продължава с това.

В случай на лъжливо обявяване, застрахованият губи всички права, които произтичат от договор за застраховане.

Чл. 160. Изоставянето на застрахованите предмети не може да бъде нито частично, нито условно.

То обема само вещите, които съставляват предмета на застраховането и на риска.

Чл. 161. Щом изоставянето се съобщи и приеме или се обяви за действително, застрахованите стоки принадлежат на застрахователя от деня на изоставянето. Застрахованият е дължен да му предаде всички документи, които се отнасят до тия стоки.

Застрахователят не може под предлог, че корабът ще се завърне, да се освободи от плащане на застрахованата сума.

Чл. 162. В случай на пленяване, ако застрахованият не е могъл да уведоми за това застрахователя, той може да откупи пленените предмети, без да чака неговата заповед.

Застрахованият, обаче, е дължен да съобщи на застрахователя съглашението, което е направил за откупуване, щом му стане възможно.

Застрахователят има избирателно право да поеме за своя сметка направеното съглашение, или да се откаже от него; той е дължен да съобщи своя избор на застрахования в 24 часа след съобщението на съглашението.

Ако той заяви, че поема съглашението за откупуване за своя полза, той е дължен, без отлагане, да вземе участие в плащането на откупуването, според съглашението и съразмерно с своя интерес, като продължава да понася опасностите на пътуването, съгласно договора за застраховане.

Ако той заяви, че се отказва от ползата на съглашението за откупуване, той е дължен да заплати застрахованата сума, без да може да има някаква претенция върху откупените предмети.

Ако застрахователят не съобщи своя избор в показания по-горе срок, той се счита да се е отказал от ползата на съглашението за откупуване.

Чл. 163. Считат се за аварии всичките извънредни разноски, които са направени по отделно или заедно за кораба и за стоките, и всички повреди, които постигнат кораба и стоките, от тяхното натоварване и заминаване до връщането и разтоварването.

Авариите биват два вида: аварии големи или общи и аварии прости или частни.

Не се считат аварии, но прости разноски в тежест на кораба, разноските, обикновено нуждни за влизането в заливите, реките и каналите, или за излизането от тях, както и разноските за права и такси за плаването.

В отсъствие на особено съглашение между страните, авариите се уреждат, съгласно наредбите, изложени в следните членове.

Чл. 164. Общи аварии са направените извънредни разноски и претърпените нарочно повреди за доброто и за общото спасяване на кораба и на стоките. Такива са:

1) нещата, които са дадени по съглашение и в вид на откуп, за кораба и за стоките;

2) ония, които са хвърлени в морето за общото спасяване;

3) кабелите, мачтите, ветрилата или другите корабни принадлежности, прерязани за общото спасяване или счупени, вследствие на извършените действия за общото спасяване;

4) котвите, веригите или други предмети, които са изоставени за общото спасяване;

5) повредите, причинени на останалите в кораб стоки от изхвърлянето;

6) повредите, причинени на кораба при извършване на изхвърлянето, било нарочно, било като необходимо последствие; повредите, причинени на кораба да се улесни спасяването на товара или да се улесни изтичането и изчерпването на водата и повредите, които произлизат от това за товара;

7) повредите, причинени на кораба и на товара от действията, извършени за изгасяване на избухналия пожар на кораба;

8) разноските за лекуването и храненето на матрозите, ранени при защитата на кораба, и разноските за погребение, в случай на смърт на тия лица;

9) заплатите и храната на лицата от екипажа, през време на спирането или задържането на кораба, когато той е спрян в пътуването, по заповед на една държава, или когато е принуден да остане в едно пристанище, по причина на избухнала война или на друга подобна причина, която му препятствува да пътува за предназначеното пристанище, догдето той и товарът бъдат освободени от техните взаимни задължения;

10) разноските за влизане или излизане и таксите за плуване, заплатени в едно пристанище, в което корабът е бил принуден да се спре вследствие на буря, на преследване от неприятеля или от пирати, или следствие причиняване от случайно събитие или непреодолима сила, отвор, през който влиза вода в кораба;

11) заплатите и храната на лицата от екипажа в едно пристанище, в което корабът е бил принуден да се спре, за през времето на извършване необходимите поправки за продължаване на пътуването, ако поправките съставляват обща авария;

12) разноските за разтоварване и за натоварване отново на предметите, свалени на суша, за да се извършат гореказаните поправки на кораба в едно пристанище, гдето корабът по нужда се е спрял; разноските за пазене и наем на складове, в които тези предмети са били турени на хранение;

13) направените разноски за освобождаването или повръщането на спрения кораб, ако спирането не произлиза от една причина, която се отнася изключително до кораба или до личността на корабоначалника, на собственика или на арматьора, и заплатите и храната на екипажа през нуждното време за постигането на това освобождение и повръщане, в случай, че то действително се постигне;

14) разноските по разтоварването, за да се намали тежестта на кораба, когато това е трябвало да се направи вследствие на буря или вследствие на всяка друга причина за общо спасяване на кораба и на товара, и повредите, които корабът или товарът е претърпял при товаренето и разтоварването.

15) повредите, които е претърпял корабът или товарът чрез нарочно направеното засядане, за да се спаси корабът от буря, пленяване или от друга неминуема опасност;

16) разноските, които са направени за да се тури заседналият кораб в движение, в предвидения в предидущия пункт случай, и възнаграждението, което се дължи за работата и услугите, направени по този случай;

17) загубите и повредите, които са претърпяни от свалените предмети в варките, за да се намали тежестта на кораба в предвидения в пункт 14 случай, и възнаграждението, което се следва на варките, а така също и повредите, претърпяни от останалите на кораба предмети, когато тия повреди се считат за общи аварии;

18) премиите и лихвите на морския заем, който е сключен за да се посрещнат разноските, считани за общи аварии, и премиите за застраховане на същите разноски, както и загубата, която следва да се повърне на собственика на стоките, продадени през време на пътуването в едно пристанище, в което корабът е бил принуден да се спре, за да се покрият тия разноски;

19) разноските за изплащане на общите аварии.

Не се считат общи аварии, макар и да са претърпени нарочно за доброто и общото спасяване, повредите, претърпени от кораба, или разноските, направени за него, ако те произлизат от недостатък или от вехтост на кораба, или от грешка или невнимание на корабоначалника или екипажа.

Мачтите, въжата и ветрилата на кораба, които са хвърлени в морето и котвите, веригите или други предмети, изоставени даже нарочно, за доброто и общото спасяване, не се смятат при разпределянето на авариите, освен ако са надлежно описани в инвентара на кораба, който се води, съгласно чл. 21.

Изхвърлянето провизиите на кораба не се счита, в никой случай за обща авария.

Чл. 165. Считат се общи аварии:

1) цената или обезщетението за откупуване лицата от екипажа, които са изпратени на суша, по служба на кораба и са взети пленници или са задържани като залог;

2) разноските за една карантина, която не е била предвидена в време на навлосването, ако тя се простира върху кораба и товара, като се прибавят към тях заплатата и храната на екипажа през време на карантината.

Чл. 166. Ако стане нуждно да се прави изхвърляне в морето, захваща се колкото е възможно, от предметите, които са най-малко потребни, най-тежки и от най-малка стойност; след това се изхвърлят предметите от първия кат и, последователно, от другите катове.

Чл. 167. Частни аварии са всичките претърпени повреди или всички направени разноски само за кораба, или само за товара.

Такива са:

1) всяка загуба или повреда, която е постигнала натоварените стоки вследствие на буря, пожар, пленяване, корабокрушение, засядане, повреждане или вследствие на всяко друго случайно събитие или на непреодолима сила;

2) изгубване на мачтите, кабелите, ветрилата, въжата и всяка друго повреда претърпяна от кораба, вследствие показаните в предидущия пункт причини;

3) всяка повреда претърпяна от собствен недостатък на кораба или на стоката;

4) разноските, направени за спирането, което е причинено от собствен недостатък на кораба, от явяване, вследствие вехтост, на отвор, през който влиза вода, от недостатък на провизии в кораба или от някоя друга причина, която може да се вмени в вина на собственика, на арматьора или на корабоначалника;

5) заплатите и храната на матрозите, през траянето на обикновената карантина, или през траянето на поправките, които са предизвикани от недостатък или вехтост на кораба, или от друга някоя причина, вменяема на собственика, на арматьора или на корабоначалника, или през траяне на спирането или стоенето в едно пристанище, когато причината за това е само корабът или само стоката, и разноските за освобождаването в този случай на кораба или на стоката;

6) направените разноски за запазването на натоварените стоки, или за поправяне на буретата, сандъците или човалите, в които те са поместени, ако тези разноски не произлизат от повреди, които се считат общи аварии;

7) заплатеното повече навло в предвидения случай в чл. 91.

Нанесените повреди на стоките от произшествия, които произлизат от невниманието на корабоначалника или на екипажа, са частни аварии в тежест на собственика на същите стоки, с право на обратен иск срещу корабоначалника или срещу кораба и срещу навлото.

Вредите, причинени на собствениците на кораба от едно по-дълго и произволно пребиваване в пристанищата, се плащат от корабоначалника.

Чл. 168. Частните аварии се понасят и изплащат от собственика на вещта, която е претърпяла повредата или причинила разноската.

Общите аварии се разпределят съразмерно между стоките и половината от кораба и от навлото.

Стойността на пожертвуваните предмети влиза в съставянето на масата, която ще понесе авариите.

Чл. 169. Дрехите на лицата от екипажа и на пътниците не вземат участие в разхвърлянето на общата авария, ако те са изхвърлени или повредени.

Чл. 170. Вещите, за които няма товарителен запис или обявление на корабоначалника, не се заплащат, ако са изхвърлени; те вземат участие в разхвърлянето, ако са спасени.

Чл. 171. Вещите, които са натоварени на кувертата на кораба, вземат участие в разхвърлянето на общите аварии, ако са спасени.

Ако са изхвърлени или повредени от изхвърлянето, освен в случай на пътуванията, предвидени в последната алинея на чл. 19, техните товарители нямат право да искат обезщетение за изгубването или повреждането им, освен от корабоначалника, който ги е натоварил на кувертата без писмено съгласие от тях. В противен случай става едно особено разхвърляне между кораба, навлото и другите, натоварени върху кувертата стоки с съгласието на товарителите, независимо от участието, което те вземат в главното разхвърляне на общите аварии върху целия товар.

Чл. 172. Ако изхвърлянето не спаси кораба, не става никакво разхвърляне.

Спасените стоки не понасят изплащането на ония, които са били изхвърлени, нито обезщетението на ония, които са били повредени.

Ако изхвърлянето спаси кораба и ако той, като продължава пътя си, загине, спасените вещи понасят изхвърлянето, според своята стойност, в положението, в което се намират, като се извадят разноските за спасяването.

Изхвърлените вещи в никой случай не вземат участие в изплащането на повредите, които са се случили на спасените стоки, след изхвърлянето.

Стоките не вземат участие в изплащането на загиналия или станалия неспособен за плаване кораб.

Чл. 173. В случай, че загинат стоките които са турени в варки, за да се намали тежестта на кораба загубата се разпределя между кораба и целия негов товар.

Ако корабът загине с остатъка от товара турените в варки стоки не вземат участие в разхвърлянето, макар и да пристигнат благополучно.

Чл. 174. Ако след разпределянето, изхвърлените вещи се спасят от своите собственици те са длъжни да повърнат на корабоначалника и на заинтересуваните лица онова, което са получили в разхвърлянето, като се извадят разноските и повредите, причинени от изхвърлянето, и разноските за избавянето.

Чл. 175. Корабът взема участие в разхвърлянето с стойността си, която има в мястото на разтоварването, или с продажната си цена, като се извадят частните аварии, даже и ония, които са се случили след общата авария.

Навлото, което по силата на сключено, въз основание на предвиденото в чл. 98 съглашение, не се повръща, не подлежи на разхвърляне, даже в случай на загиване на стоките.

Чл. 176. Спасените и изхвърлени или пожертвувани, по друг начин, вещи вземат участие в разхвърлянето според своята чиста стойност в мястото на разтоварването. Ако съществува предвиденото в предидущия член съглашение, навлото не се изважда от стойността.

Чл. 177. Естеството, видът и качеството на вещите, които вземат участие в разхвърлянето, както и на изхвърлените или пожертвувани вещи, се определят по товарителния запис и по фактурите, а в отсъствие на такива, с други доказателствени средства.

Ако качеството или стойността на стоките са показани по-низки в товарителния запис, а в действителност имат по-голяма стойност, те вземат участие в разхвърлянето, според тяхната действителна стойност, ако са спасени, а се изплащат според показаните качество и стойност, ако са изхвърлени или повредени.

Ако напротив, те в действителност имат по-долни качество и стойност от ония, които са показани в товарителния запис, те вземат участие в разхвърлянето, според показаните качества и стойност, ако са изхвърлени или повредени.

Чл. 178. Корабоначалникът е дължен да състави протокол за всяко взето решение и за извършените действия за общото спасяване, веднага, щом това стане възможно.

Протоколът трябва да съдържа мотивите за взетото решение, и да показва, в кратце, пожертвуваните или повредени вещи.

Той се подписва то главните лица на екипажа, или съдържа причините за отказването да го подпишат, и се вписва в морския журнал.

Препис от този протокол, заверен от корабоначалника, се прилага към отчета, за който се говори в чл. 37.

Чл. 179. Описването, оценението и разпределението на загубите и на вредите се извършва в мястото на разтоварването на кораба, по грижите на корабоначалника и с помощта на експерти, назначени в Царството - от председателя на областния съд, и гдето няма такъв - от околийския съдия, а в странство - от царския агент или неговия заместник, а в отсъствие на такъв - от местната власт.

Представеното разпределение от експертите се утвърждава в Царството - от областния съд, а в странство - от царския агент или неговия заместник или от компетентната местна власт.

Чл. 180. Не се допуска иск за аварии против наемателя или лицето, до което стоката е изпратена, ако корабоначалникът е получил навлото и е предал стоките без възражения, макар изплащането на навлото да е станало предварително.

Чл. 181. В случай на сблъскване на кораби, ако това е станало чисто случайно или вследствие на непреодолима сила, повредите и загубите, които произлизат от него, се понасят, без право на обезщетение, от кораба, който ги е претърпял.

Сблъскването се предполага да е станало случайно, освен ако общите правилници за плаването и особните правилници на пристанището не са спазени.

Чл. 182. Ако сблъскването е причинено по вината на един от корабите, повредите и загубите, които от това произлизат, са в тежест на този кораб. Обезщетенията, които са в тежест на този кораб. Обезщетенията, които се дължат на умрелите или на ранените лица, са привилегировани, в случай на недостатъчност на сумата, която се разпределя.

Чл. 183. Ако има съмнение на кой от корабите трябва да се вмени вината или ако вината е обща, всеки един понася вредите и загубите, които е претърпял, без право на обезщетение; при все това, всеки един е солидарно отговорен за обезщетението на вредите и загубите, които са причинени на стоките, и за обезщетенията, които се дължат за телесните повреди на лицата, според наредбите на двата предидущи члена.

Чл. 184. Отговорността на корабите, която е установена в предидущите членове, не освобождава авторите на вината от отговорност спрямо увредените и собствениците на корабите.

Чл. 185. В всичките случаи, в които отговорността пада върху корабоначалника, ако в минутата на сблъскването и съгласно с правилниците, корабът е бил направляван от корабоводача на пристанището или от един упътвач на крайбрежието, корабоначалникът има право на обезщетение от корабоводача или от надлежното дружество, ако такова съществува.

Чл. 186. Когато един кораб, не по своя вина, е ударил едни друг, защото той сам е бил ударен по вината на трети кораб, всичката отговорност е в тежест на този последния.

Чл. 187. Ако един кораб, който е претърпял аварии, вследствие на сблъскване, загине когато търси пристанище да се спре за да се поправи, неговото загиване се предполага, че произлиза от сблъскването.

Чл. 188. Искът за вреди и загуби, които произтичат от сблъскване на кораби, не се допуска, ако не е направено в продължение на три дни искане за това пред властта в мястото на произшествието или на първото спиране.

Колкото се отнася до причинените вреди на лицата или на стоките, отсъствието на искане не вреди на заинтересуваните, които не са се намирали на кораба или които не са били в състояние да проявят своята воля.

Чл. 189. Въпросите относително сблъскванията на кораби се урежда:

1) в пристанищата и водите на Царството - от местния закон;

2) на отворено море, между кораби от една и съща народност - от техния народен закон;

3) на отворено море, между кораби от разни народности, всеки един от тях е задължен, съгласно разпорежданията на закона на своето знаме, без да може да получи повече от това, което тоя закон му дава.

Чл. 190. Искът за вреди и загуби, които произтичат от сблъскване, може да се предяви пред съда в мястото, гдето то е станало; пред съда, в местожителството на собственика на кораба, който е ударил - пред съда, в пристанището към което корабът се числи, или пред съда, в мястото, гдето се намира корабът.

Чл. 191. Предвидените в настоящата глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установена от гражданския закон.

Чл. 192. В случай на повреждане или на намаление на вещта, върху която съществува привилегията, тази последната се упражнява върху това, което е останало от нея, или е отнето надире или спасено.

Чл. 193. Ако кредиторът, който има привилегия върху една или няколко вещи, се предшествува в удовлетворението от цената им от един кредитор, на който привилегията се простира върху други вещи, той замества последния в привилегията му.

Същото право имат и другите привилегировани кредитори, които остават в загуба, вследствие на казаната суброгация.

Чл. 194. Привилегированите вземания от един и същи разряд конкурират помежду си, в случай на недостигане на сумата за удовлетворение на всичките вземания, пропорционално с техния размер, ако са сключени в едно и също пристанище. Но ако след подновяването на плуването се сключат впоследствие подобни вземания, последващите вземания се предпочитат пред предшествуващите.

В един и същи разряд с главницата влизат направените разноски от всеки кредитор за участието му в производството по разпределянето, а така също и лихвите, ако се дължат такива, за последната година и за оная, през която е извършен секвестърът или доброволната продажба.

Чл. 195. Ако записът за привилегированото вземане е на заповед, неговото джиросване прехвърля и привилегията.

Чл. 196. Привилегировани са върху вещите, които са натоварени на кораба, и се удовлетворяват от тяхната цена, по реда, показан в настоящия член, следните вземания:

1) съдебните разноски, които са направени в общия интерес на кредиторите, по охранителни или изпълнителни действия върху същите вещи;

2) разноските, обезщетенията и премиите за спасяване, които се дължат за последното пътуване;

3) митническите права, които се дължат за същите предмети в мястото на разтоварването;

4) разноските за превоз и за разтоварване;

5) наемът за складовете, в които разтоварените вещи са оставени на хранение;

6) сумите, които се дължат за изплащане на общите аварии;

7) премиите за застраховане;

8) главницата и лихвите, които се дължат за сключените от корабоначалника задължения върху товара в предвидените случаи от чл. 30 и с изпълнението на предписаните формалности;

9) всеки друг морски заем или заем под залог на товара, ако заемодавецът владее товарителния запис.

Чл. 197. Изброените в предидущия член привилегии се запазват, ако искът се предяви в 15 дни от разтоварването и преди натоварените вещи да преминат в ръцете на трети лица.

Секвестрът и принудителната продажба на вещите върху които привилегията се простира, се извършва по правилата, установени в гражданското съдопроизводство.

Чл. 198. Привилегировани са върху навлото и се изплащат от неговата цена, по указания по-горе ред, следните вземания

1) съдебните разноски, които са направени в общия интерес на кредиторите, по охранителни и изпълнителни действия;

2) разноските, обезщетенията и премиите за спасяване, които се дължат за последното пътуване;

3) заплатите, възнагражденията и обезщетенията, които, съгласно разпорежданията на глава трета, се дължат на корабоначалника и на другите лица от екипажа за пътуването, за което е получено навлото;

4) сумите, които се дължат за изплащане на общите аварии;

5) премиите за застраховане;

6) главницата и лихвите, които се дължат за сключените от корабоначалника задължения върху навлото, в предвидените в чл. 30 случаи и с изпълнението на предписаните формалности;

7) обезщетенията, които се дължат за наемателите за непредаване на натоварените стоки или за претърпени от тях аварии, по вината на корабоначалника или на екипажа, през последното пътуване;

8) всеки друг дълг, сключен чрез морски заем или с залог на навлото, вписано и отбелязано върху акта за поданство.

Чл. 199. Корабите и техните части, даже в ръцете на трети владелец, обезпечават изплащането на вземанията, които законът признава за привилегировани, по начина и в границите, определени по-долу.

Чл. 200. Привилегировани са върху кораба и се изплащат от неговата цена, по реда, показан в настоящия член, следните вземания:

1) съдебните разноски, които са направени в общ интерес на кредиторите, по охранителни и изпълнителни действия върху кораба;

2) разноските, обезщетенията и премиите за спасяване, които се дължат за последното пътуване;

3) правата за плавания, които са установени от закона;

4) заплатата на корабоводачите, заплатата на пазача и разноските за пазене на кораба, след влизането му в пристанището;

5) наемът за влагалищата, гдето се съхраняват ветрилата, въжата и другите принадлежности на кораба;

6) разноските за поддържането на кораба и на неговите ветрила и другите принадлежности, след последното му пътуване и влизане в пристанището;

7) заплатите, възнагражденията и обезщетенията, които се дължат, съгласно разпорежданията на глава трета, на корабоначалника и на другите лица от екипажа за последното пътуване;

8) сумите, които се дължат за изплащане на общи аварии;

9) главницата и лихвите, които се дължат за сключените от корабоначалника задължения за нуждите на кораба, в предвидените в чл. 30 случаи и с изпълнението на предписаните формалности;

10) премиите за застраховане на кораба и на неговите принадлежности за последното пътуване, в случай на застраховане за едно пътуване или за известно време; за параходите, които пътуват периодически, и които са застраховани за известно време, съответствуващите премии за последните шест месеци; в дружествата за взаимно застраховане, разпределенията или вноските за последните шест месеци;

11) обезщетенията, които се дължат на наемателите за непредаване на натоварените стоки или за претърпените от тях аварии, по вината на корабоначалника или на екипажа през последното пътуване;

12) цената на кораба, която се дължи още на продавача;

13) показаните в пункт 9 вземания, вписани и отбелязани късно; всяко друго вземане от морски заем върху кораба и вземанията, за които корабът е даден под залог;

Ако конкурират няколко вземания от показаните в този пункт 13, предпочитането се определя по датата на вписването на записа и на отбелязването му върху акта за поданство.

Чл. 201. Джираторът, приемателят, заместителят в правата, или кредиторът, който е получил в залог вземането върху кораба вече вписано и отбелязано, може да иска да се отбележи, в книгата за това на пристанищното управление и върху акта за поданство, джирото, прехвърлянето, заместването или станалото в последствие залагане.

Чл. 202. Привилегиите, които са показани в предидущите членове, не могат да се упражнят ако вземанията не са доказани и привилегиите не са запазени по следващия начин:

1) съдебните разноски - с заверени сметки от компетентния съд, по реда, установен от процесуалните закони;

2) разноските, обезщетенията и премиите за спасяване и заплатата на корабоводачите - чрез удостоверение на пристанищното управление или чрез други доказателства, които съдебната власт намери за възможно да допустне, според обстоятелствата;

3) правата за плаване - чрез разписките на компетентните власти;

4) заплатата на пазача, разноските за пазене, показани в пункт 4 на чл. 200, и показаните вземания в пункт 5 на чл. 196 и в пунктове 5 и 6 на чл. 200 - чрез ведомости утвърдени от председателя на областния съд;

5) заплатите и възнагражденията на корабоначалника и на лицата от екипажа - чрез книгата за стъкмяването и разтъкмяването на кораба и за наемане на екипажа, извлечени от делата на пристанищното управление; другите обезщетения - чрез рапорта на корабоначалника и чрез други доказателства за събитията, които дават това право;

6) вземанията за разхвърляне на общите аварии - чрез актовете, които се отнасят до тяхното разпределяне;

7) вземанията, които са показани в пункт 8 на чл. 196, в пункт 6 на чл. 198 и в пункт 9 на чл. 200 - чрез протоколи, подписани от главните лица на екипажа, чрез писмените разрешения, чрез ведомостите, подписани от корабоначалника и утвърдени чрез експертиза, чрез актовете за продажба, чрез протоколи, подписани тоже от корабоначалника или чрез други актове, които констатират нуждата от разноските;

8) премиите за застрахование - чрез осигурителните полици, чрез записи или други документи, подписани от застрахователя, и чрез извлечения от книгите на застрахователните посредници; разпределенията или вносовете от дружеството за взаимно застраховане - чрез извлечения от книгите за приемането на корабите в дружеството;

9) обезщетенията, които се дължат на наемателите - чрез решенията, които са ги определили. Ако при разпределянето на цената е постановено вече решение, с което се приспадат вреди и загуби, но не са още изчислени, може, според случая, да се допустнат в разпределянето кредиторите, за тия вреди и загуби, за една приблизителна сума, като дадат поръчителство, че ще повърнат надвзетото, или могат да се допуснат в разпределянето по-сетнешните от тях кредитори, но пак с поръчителство, че ще повърнат полученото;

10) продажбата на кораба - чрез продавателния акт, вписан и отбелязан по начина, който е установен в чл. 4.

11) показаните вземания в пункт 9 на чл. 196, в пункт 8 на чл. 198 и в пункт 13 на чл. 200 - чрез актовете, които се отнасят до тях вписани и отбелязани по предписания начин.

Чл. 203. Освен общите способи за погасяването на задълженията, привилегиите на кредиторите върху кораба се погасяват:

1) чрез съдебната продажба, която е извършена по искане на кредиторите или по друга причина, по реда, определен в следващата глава, и след заплащането на цената, върху която привилегиите преминават;

2) с изтичането на три месеци, в случай на доброволно прехвърляне.

Този срок започва да тече от датата на вписването на акта за прехвърляне, ако корабът се намира, в време на вписването, в района на пристанищното управление, гдето е записан, и от датата на завръщането му в казания район, ако вписването на прехвърлянето е станало, когато корабът е бил вече заминал, стига само в един месец от датата на вписването, продажбата да е съобщена на привилегированите кредитори, на които документите са вписани и отбелязани върху акта за поданство.

Не става погашение по отношение на привилегирования кредитор, който, преди изтичането на срока, е повикал на съд купувача, за да признае неговата привилегия.

Чл. 204. Купувачът на един кораб, или на част от него, за да го освободи от привилегированите вземания, за които той лично не отговаря, е дължен да връчи на кредиторите преди корабът да се секвестира, едно съобщение, което да съдържа:

1) датата и качеството на неговия документ, и датите на неговото вписване и отбелязване върху акта за поданство;

2) името и презимето на неговия правопредшественик;

3) името, качеството и вместимостта на кораба;

4) уговорената цена и всяко друго задължение, поето от купувача, или цената, която той предлага да заплати;

5) списъкът на кредиторите, с показване на тяхното име и презиме, сумите, които им се дължат, и датите на техните документи, на тяхното вписване и отбелязване върху върху акта за поданство;

6) предложение да тури на хранение условената цена или обявената стойност, за да се раздели между кредиторите;

7) избиране на местожителство в общината, гдето заседава съдът, при който ще се извърши публичната продажба, ако стане нужда да се извърши такава.

Кратко извлечение от това съобщение се обнародва в един от вестниците, които се издават в мястото, гдето е седалището на пристанищното управление, в което корабът е записан, и това замества съобщението за вземанията, за които не се изисква обнародване.

Чл. 205. Всеки привилегирован кредитор, или всеки поръчител за привилегировани вземания, може, в продължение на 15 дни от поменатото по-горе съобщение и неговото обнародване, да поиска от съда в мястото, гдето корабът е записан, да разреши да се продаде той на публичен търг, като същевременно предложи да покачи цената с една десета и даде поръчителство за нейното изплащане и за изпълнението на всяко друго задължение.

Препис от молбата се съобщава на купувача. За деня, в който съдът ще се произнесе по искането за продажбата на кораба и по приемането на поръчителството, купувачът се уведомява с призовка.

Чл. 206. Ако продажбата не се поиска в срока и по начина, предвиден в предидущия член, или, ако молбата за това се отхвърли, цената остава окончателно определена, и с внасянето й, купувачът придобива собствеността на кораба или на част от него, освободена от привилегиите. Привилегиите преминават върху внесената цена, която се разпределя както се разпределя сумата, която е добита от публичната продан на едни имот.

Ако молбата се уважи, съдът разрешава продажбата, която се извършва по наредбите на следващата глава.

Чл. 207. Заличаването на вписванията или на отбелязванията на привилегиите може да се извърши само с съгласието на заинтересуваните лица или по решение, което е влязло в законна сила.

Всеки има право да иска удостоверение за да установи съществуването на едно или няколко вписвания, върху един кораб или върху част от него, или пък, че не съществуват такива.

Чл. 208. Всеки кредитор има право да иска секвестирането и проданта на кораба, или на неделима част от него, която принадлежи на неговия длъжник, по наредбите, установени в настоящата глава.

Привилегированите кредитори могат да упражняват това право, даже когато корабът или част от него, върху които привилегиите се простират, преминават в ръцете на трето лице.

Чл. 209. Корабът може да бъде секвестиран в случаите и по реда, предвиден в гражданското съдопроизводство.

След извършване на секвестра, продажбата, реда за изплащане на кредиторите и разпределянето на цената се извършват, съгласно наредбите на настоящата глава.

Чл. 210. Корабът, който е готов, за тръгване, не може да се секвестира.

Корабът се счита готов за тръгване, когато корабоначалникът е снабден с надлежните книжа за пътуването.

Чл. 211. В всяко положение на изпълнителното производство, по искането на един привилегирован кредитор върху кораба, или на един собственик на кораба, и даже на длъжника, областният съд може да разреши, щото корабът да предприеме едно или няколко пътувания, като определи предохранителните мерки, които той намери за уместно да се вземат, според обстоятелствата.

Пътуването не може да се почне преди определението на съда, с което се разрешава то да се впише в книгите на пристанищното управление и се отбележи върху акта за поданство.

Нуждните разноски за предприемане на пътуването се внасят предварително от просителя. Цената на навлото се прибавя към цената на проданта, като се извадят разноските.

Чл. 212. Преди да се секвестира кораба или част от него, изпраща се на длъжника заповед за доброволно изплащане на дължимата сума в 24 часа, с предупреждение, че ако не заплати в този срок ще се пристъпва към секвестър.

Ако има опасност от укриване, към секвестра се пристъпва веднага след връчване заповедта за доброволно изплащане.

Чл. 213. В заповедта за доброволно изплащане се показва избраното от взискателя местожителство в седалището на областния съд, който е заповядал изпълнението, с означение на лицето, при което е избрано местожителството.

Заповедта за доброволно изплащане се връчва на самия собственик, ако това става по едно вземане, за което искът се упражнява срещу него. Тя може да се връчи и на корабоначалника, ако вземането е едно от ония, които са привилегировани върху кораба.

Заповедта за доброволно изплащане губи силата си, ако в продължение на тридесет дни не се пристъпи към изпълнителни действия. Ако има възражения срещу заповедта, този срок започва да тече от съобщение на определението, което разрешава окончателно, по частен ред, повдигнатия спор.

Чл. 214. Съдебният пристав е дължен да покаже в протокола по описа освен онова, което се предписва от чл. 874 на гражданското съдопроизводство, но още:

1) избраното местожителство или местопребиваване в седалището на съда, на който са подсъдни частните препирни по секвестора и описа, и в мястото, гдето секвестираният кораб е спрян;

2) името, презимето, местожителството или местопребиванието на собственика на кораба и на корабоначалника;

3) името, вида и вместимостта на кораба;

4) описанието на варките, ветрилата, приборите, оръжията, военните припаси и храни.

Съдебният пристав назначава на секвестирания кораб пазач; пазачът подписва протокола.

Препис от протокола по описа се изпраща от съдебния пристав в пристанищното управление, гдето корабът е записан.

Чл. 215. Секвестрът губи силата си, по право, и взискателят отговаря за направените разноски, ако продажбата, по неговото ненастояване, не се извърши в 40 дни от налагане на секвестра. В този срок не се смята времето, през което е траяло разрешението на възражението, което предвижда чл. 213.

Чл. 216. Обявлението за продажбата трябва да съдържа:

1) името, презимето, занятието, местожителството или местопребиваването на взискателя;

2) изпълнителния лист, на основание на който става изпълнението;

3) дължимата сума;

4) избраното местожителство от взискателя в седалището на съда и в мястото, гдето корабът е спрян;

5) името, презимето, местожителството или местопребиваването на собственика на кораба, който се продава;

6) името, качеството и вместимостта на кораба; ако той е стъкмен или се стъкмява, името и презимето на корабоначалника;

7) мястото в пристанището, гдето корабът стои изваден на суша или плува в водата;

8) лодките, варките, ветрилата, снарядите, оръжията, военните припаси и провизиите, които влизат в продажбата на кораба;

9) условията на продажбата;

10) дните, през които ще стане наддаването.

Чл. 217. Обявлението се публикува чрез залепване:

1) на голямата мачта на кораба, който се продава;

2) при входа на канцеларията на съдебния пристав;

3) на главния площад и на пристанището, гдето корабът е закачен, и в канцеларията на местната митница;

4) в помещенията на борсата и на търговската камара.

Кратко извлечение от обявлението се печати в местния вестник, три дни преди продажбата.

Това обявление се връчва още:

1) на длъжника или на корабоначалника в случаите, предвидени в чл. 31;

2) на назначения от пристава пазач, и

3) на привилегированите кредитори, които са показани в акта за поданство или в книгите на пристанищното управление, гдето корабът е записан, а така също и на всеки друг кредитор, даже непривилегирован, който е заявил, че желае да встъпи в изпълнителното производство.

Чл. 218. Ако продажбата има за предмет кораб, на който вместимостта е по-голяма от 30 тона, обявлението се публикува чрез залепване, последователно три пъти през всеки осем дни.

Наддаването започва след първата публикация, а се свършва след третата публикация в определения от съдебния пристав ден. Корабът се възлага на този, който е предложил най-висока цена при изгасване на свещта, без други формалности.

Чл. 219. Всеки може да наддава при продажбата.

Оня, който наддава за сметка на другиго, е дължен да представи особено пълномощно, което се прилага към изпълнителното производство. Всеки наддавач е дължен да депозира у пристава, в пари, приблизителната сума за разноски по обявяването и извършването на продажбата.

Той е дължен, освен това, да депозира, в пари или в облигации от държавните заеми, според борсовата им цена, десетата част от цената, с която се започва наддаването, освен ако присъствуващите взискатели го освободят от това.

Депозитът се прави в Българската народна банка или в земеделската банка, а на пристава се представлява удостоверението за това.

Наддавачът, на когото предложената цена е надмината, има право да поиска да му се повърне веднага депозираната сума.

Чл. 220. За всичко, което се е случило през време на наддаването, се съставлява протокол. В тоя протокол се показва и избраното от наддавача, върху когото е останала продаваемата вещ, местожителство в общината, гдето е извършена продажбата. Ако няма избрано местожителство от наддавача, съобщенията, които се отнасят до него, се оставят в канцеларията на съда.

Чл. 221. Ако лицето, върху което е останал продаваемият кораб е наддавало за другиго, то е длъжно, в разстояние на три дни след извършване на наддаването, да представи на съдебния пристав особеното пълномощно, с което е упълномощен за това преди продажбата, ако лицето, за което е наддавало, не предпочита да заяви лично на съдебния пристав, че приема направеното наддаване за негова сметка; в противен случай, наддавачът се счита за купувач от свое име.

Чл. 222. Купувачът на кораба е дължен да внесе, в разстояние на пет дни останалата част от цената на продажбата. В противен случай, корабът се изважда на нова продан, за сметка и на разноски на купувача.

Новата продан се извършва три дни след еднократното нейно публикуване.

Купувачът, за сметка и на разноски на когото се извършва втората продан, е дължен да заплати разликата в по-малко между цената на първата продан и оная на втората, независимо от разноските и загубите, които са го последвали с внасянето на депозита.

Ако купувачът, преди извършване на новата продан, внесе цената, заедно с лихвите и станалите разноски по втората продан, тази последната не се извършва.

Чл. 223. Ако продажбата има за предмет: варки, лодки и други кораби, които носят 30 или по-малко тона, наддаването се извършва, в продължение на три последователни дни след публикуването й, с залепване на едно само обявление върху мачтата, а ако няма такава, на друго видно място на кораба, при входа на помещението на съдебния пристав и на пристанището, без други формалности.

Продажбата започва, най-рано, осем дни след съобщаването секвестра на длъжника.

Чл. 224. На корабите, които са предназначени за пренасяне на лица и за ловене риба в пристанищата, в каналите, в езерата и реките, на плоските кораби, на големите варки и другите водни направи в същите места, ако тяхната вместимост не надминава десет тона, прилагат се разпорежданията на предидущите членове, с следните изменения:

1) публикуване в вестниците не е нуждно;

2) споменатият по-горе депозит не е задължителен, но наддавачът, който е дал най-голяма цена, е дължен да я заплати незабавно, с разноските; в противен случай, веднага се пристъпва към нова продан на негови разноски.

Изключват се от това правило корабите и другите водни направи, които са снабдени с парна машина.

Чл. 225. С продаването на кораба се прекратяват обязаностите на корабоначалника, който не се лишава от правото да иска от когото се следва обезщетение.

Чл. 226. На купувача се издава извлечение от протокола за наддаването, което съдържа:

1) името, презимето и местопребиваването на взискателя и на длъжника;

2) името, вида и вместимостта на продадения кораб;

3) името, презимето и местопребиваването на купувача.

Това извлечение се вписва в книгите на пристанищното управление, гдето корабът е записан, и продажбата се отбелязва върху акта за поданство.

Чл. 227. Лицата, които мислят, че имат някакво право върху секвестирания кораб или върху някоя част от него, са длъжни, ако искат да се спре публичната му продан или да се не дадат добитите от проданта пари, да заявят, по надлежния ред, иск за това.

Чл. 228. Исканията за вземане участие в разпределяне на добитата от проданта сума се заявяват писмено в разстояние на три дни след извършване на проданта.

Кредиторите, които са направили такова искане, са длъжни да представят на съдебния пристан, в осем дни след заявлението, своите документи; в противен случай пристъпва се към разпределяне на сумата, без тяхно участие.

Чл. 229. Сгрупиране на кредиторите за удовлетворение и разпределянето на цената става между привилегированите кредитори по реда, предвиден в чл. 200, а между другите кредитори - съразмерно с вземанията им.

Чл. 230. Въпросите, които не се уреждат от разпорежданията на настоящата глава, се уреждат от наредбите на гражданското съдопроизводство, относително обръщането на взискането върху недвижими имоти.

Установените в настоящата глава правила се прилагат до толкова, доколкото те не са несъвместими, върху всяка друга, разрешена от съда продан на един кораб или на част от него.

Чл. 231. Искът за собственост върху един кораб се погасява с изтичането на десет години. Отсъствието на юридическо основание или на добросъвестност не може да се противопоставя.

Оня, който владее един кораб на основание на договор, сключен добросъвестно и вписан по установения ред, и който не е недействителен по недостатък в формата, придобива кораба чрез петгодишна давност от датата на вписването на документа, който констатира договора, и на неговото отбелязване върху акта за поданство

Корабоначалникът не може да придобие собствеността на кораба, чрез давностно владение.

Чл. 232. Исковете, които произтичат от договорите за морски заем или за залог върху кораба, се погасяват с изтичането на три години от падежа на задължението.

Чл. 233. Погасяват се с годишна давност, от деня на протеста или искането, показаните в чл. 188 искове за обезщетение на вреди и загуби, причинени от сблъскване на кораби, а от деня на пълното разтоварване - исковете за разхвърлянето на общите аварии.

Чл. 234. Погасяват се с годишна давност:

исковете за изплащане навлото на кораба - от деня на свършване на пътуването;

исковете, които произтичат от договора за наемане - след изтичането на уговорения срок, или след последното пътуване, ако договорът е бил продължен.

Съгодишна давност се погасяват така също исковете, които произтичат от застрахователна полица. В морските застрахования, срокът започва от свършването на застрахованото пътуване, а за застрахованията за определено време - от деня, в който застраховането се свършва. В случай на предположение за загиване на кораба, по нямане на известия, годината започва от свършването на определения срок за предположението за загинване. Установените срокове в глава VI, за изоставянето, остават в сила.

В другите застрахования против щети и върху живота, срокът започва от деня, в който се е случило действието, от което се поражда искът.

Чл. 235. С една година се погасяват още:

1) исковете за плащане доставките на храна, на дървен материал, на гориво и на други потребни предмети за поправянето или стъкмяването на кораба, който пътува, и на работата, която е извършена за тия същи предмети;

2) исковете за доставяната, по заповед на корабоначалника, храна на матрозите и на другите лица от екипажа.

Давността започва да тече от деня, в който са направени доставките, и от деня, в който е извършена работата, ако няма уговорен срок. Ако има уговорен срок давността не тече през уговорения срок.

Ако доставките или работата са се продължавали през няколко дни, последователно, годината се брои от последния ден.

Чл. 236. Договорите, които имат за предмет построяването, собствеността или ползуването от едни кораб или от една част от него, и договорите за залог върху кораба и за морски заем, произвеждат своето действие според по-напрешния закон, ако предписаните от него формалности са били изпълнени преди влизането в сила на настоящия закон; в противен случай се прилагат наредбите на тоя закон.

Чл. 237. В продължение на шест месеци от влизането в сила на настоящия закон, всичките кораби, до които се отнасят разпорежданията на чл. 21, са длъжни да се съобразят с тия разпореждания.

За корабите, които се намират на път в деня на влизането в сила на настоящия закон, показаният по-горе срок започва да тече от деня в който те са пристигнали в едно пристанище на Царството.

Чл. 238. Привилегиите върху корабите, които са придобити преди влизането в сила на настоящия закон според формалностите на предишния закон запазват своя ред, даже и спрямо привилегиите, които са придобити по настоящия закон.

Разпорежданията на чл. 203 и следващите от настоящия закон се прилагат на привилегиите, които са придобити преди влизането му в сила.

Чл. 239. Настоящият закон влиза в сила от 1 април 1908 година и отменява съществуващите досега наредби по предметите, които той урежда.

(Нова ал. - ДВ, бр. 277 от 1930 г.) Редът на предвидените в чл. чл. 2, 4, 6, 7, 13, 43, 112 и 226 от закона за вписвания, ще се определи, от особен правилник, утвърден от Царя.