Държавен вестник, брой 40 от 19.II

Чл. 2. Имуществата са недвижими или по природа, или по назначение, или по предмета, до който те се отнасят.

Чл. 3. Недвижими имущества по природа са: земите, сградите, мелниците и другите постройки, които са укрепени върху стълбове в земята или съставляват част от една сграда.

Чл. 4. Недвижими имущества също се считат мелниците, баните и всичките други плаващи постройки, когато са и трябва да бъдат привързани здраво на един бряг с въжа или вериги и когато върху този бряг се намира постройка, която е предназначена нарочно за тяхното употребление.

Тези мелници, бани и плаващи постройки се считат за едно цяло с постройката, предназначена за употреблението им, и с правото, което има собственикът им да ги държи даже във води, които му не принадлежат.

Чл. 5. Дърветата са недвижими имущества, докато не са отделени от земята.

Чл. 6. Недвижими имущества са също земните произведения и плодовете на дърветата, които още не са отделени от земята или обрани; те стават движими с отделянето от земята или обирането, макар и да не са пренесени на друго място, освен ако законът другояче разпорежда.

Чл. 7. Изворите, водохранилищата и текущите води са недвижими имущества.

Водопроводите, които прекарват вода в едно здание или в една земя, са също недвижими имущества и съставляват част от зданието или земята, на които водата служи.

Чл. 8. Недвижими имущества по назначение са вещите, които собственикът на едно имение е турил за служенето и експлоатацията на това имение. Такива са:

добитъка предназначен за обработването;

земеделчески оръдия;

сеното и семето, дадени на наемателите или на изполичарите на имения;

храната за добитъка, сламата и тора;

стискалата за грозде, казаните, ламбиците, корабите за грозде и бъчвите;

оръдията, които са нуждни за експлоатацията на ковачници, фабрики, мелници и други индустриални заведения.

Недвижими имущества са също всички други вещи, които собственикът е предал на наемателя или на изполичаря за служенето и експлоатацията на имението.

Предаденият добитък от собственика на имението на наемателя или на изполичаря за обработването, ако и да е бил оценен, се числи между недвижимите имущества до тогава, до когато, по силата на съглашението, стои привързан към имението. Добитъкът, обаче, който собственикът даде под наем на други лица, а не на наемателя или на изполичаря на имението, се счита за движимо имущество.

Чл. 9. Недвижими имущества по назначение са така също всичките движими предмети, които собственикът е прикрепил към земята или към зданието завинаги.

Такива са предметите, които са прикрепени с гвоздеи, с гипс, с вар, с цимент или с друго, или които не могат да се отделят без да се счупят или повредят, или без да се разкопае или повреди мястото на земята или частта на зданието, към които са прикрепени.

Огледалата, картините и другите украшения се считат за всякога прикрепени към зданието, когато те съставляват едно цяло с пода, със стените или с тавана.

Статуите се считат за недвижими имущества, когато те са поставени в нарочно направени за това вдлъбнини, или когато съставляват част от зданието по начин, показан по-горе.

Чл. 10. Законът счита за недвижими имущества по предмета, до който се отнасят:

правата на плодоползване и на ползване върху недвижими вещи и правото на обитаване;

поземлените сервитути;

исковете за повръщане на недвижими имущества или за права, които се отнасят до тях.

Чл. 11. Имуществата са движими по своята природа или по определение на закона.

Чл. 12. Движими имущества по своята природа са телата, които могат да се местят от едно място на друго, било че сами се движат, като животните, било че не могат да се движат, освен чрез действието на една чужда сила, като неодушевените вещи, макар тези вещи да съставляват една сбирка или предмет на една търговия.

Чл. 13. Движими имущества по определение на закона са правата, задълженията и исковете, даже ипотечните, които имат за предмет парични суми или движими имущества, акциите или дяловете в търговски дружества, макар тези дружества и да са собственици на недвижими имущества. В последния случай, акциите или дяловете се считат движими имущества по отношение на всякой съдружник, но за времето само през което трае дружеството.

Движими имущества се считат също пожизнените или вечни ренти.

Чл. 14. Ладиите, саловете, корабите, мелниците, баните върху ладии и въобще плаващите постройки, които не се споменават в чл. 4, са движими имущества.

Чл. 15. Материалът, който е добит от развалянето на едно здание или който е събран, за да се построи едно ново здание, е движимо имущество, до когато не е употребен за някоя постройка.

Чл. 16. Израженията: движими вещи, движими имущества, движими ценности и движимо богатство, употребени сами в разпорежданията на закона или на частните лица, без друго допълнение нито пояснение, което да ограничава смисъла им, заключават въобще всичко, което се счита движимо имущество, според установените по-горе правила.

Чл. 17. Под думата движимости, употребена сама в разпорежданията на закона или на човека без друго допълнение нито пояснение, което да й разширява смисълът, или без да бъде противопоставена на недвижимостите, не обгръща звонковите и книжните пари, скъпоценните камъни, вземанията, държавните и общинските облигации, дружествените акции и облигации, книгите, оръжията, картините, статуите, антиките, медалите и други отличия в науките, изкуствата, инструментите за упражнението на науките, изкуствата и занаятите, долните дрехи, конете и каляските, зърнените храни, виното, сеното и другите припаси, както и нещата, които съставляват предмет на една търговия.

Чл. 18. Под думата мобили се разбират движимите вещи, които са предназначени за употребление в стаите за живеене и за украшението им, като постелки, легла, столове, огледала, маси, часовници за стена и други подобни предмети.

Под тази дума се разбират също картините и статуите, които съставляват част от мобилите на едно жилище, но не сбирките от картини и статуи.

Чл. 19. Изражението мобелирана къща заключава само мобелите, а изражението къща с всичко което се намира в нея, заключава покъщнината и всичките движими предмети, освен наличните пари или ценни книжа, които ги представляват, вземанията или другите права, за които документите се намират в къщата.

Чл. 20. Имуществата принадлежат или на държавата или на окръжията, или на общините, или на обществените учреждения и на другите юридически лица, или на частните лица.

Чл. 21. Имуществата на държавата се разделят на обществени и частни.

Чл. 22. Държавните пътища, морските брегове, пристанищата, заливите, реките и потоците, вратите, стените, окопите, насипите на военните укрепления и на крепостите, съставляват част от обществените имущества на държавата.

Всичките други видове имущества, които принадлежат на държавата влизат в категорията на нейните частни имущества.

Чл. 23. Местата на крепостите или на военните укрепления, които нямат вече такова предназначение, и всичките други имущества, които престанат да бъдат предназначени за общо ползуване и за народна защита, минават от обществените в частните имущества на държавата.

Чл. 24. Обществените имущества на държавата са неотчуждаеми; а частните имущества на държавата могат да се отчуждават съгласно със законите, които се отнасят до тях.

Чл. 25. Мините, кариерите и солниците се уреждат с особени закони.

Чл. 26. (Попр. - ДВ, бр. 88 от 1904 г.) Имуществата на окръжията и на общините се разделят на имущества, които са оставени за общо ползуване, и на частни имущества.

Обществените имущества на окръжията и на общините са неотчуждаеми, доколкото някой специален закон не постановява противното.

Предназначението, способът и условията за общо ползуване, начинът на управлението и отчуждаването на частните имущества, се определят с особени закони.

Чл. 27. Имуществата на светски и църковни учреждения и на другите юридически лица принадлежат на тия учреждения и лица, ако само законите на Царството им признават право да придобиват и владеят имущества.

Чл. 28. Имуществата на църковните учреждения подлежат на гражданските закони.

Чл. 29. Собственост е правото на ползуване и на разпореждане с вещите по най-безусловен начин, стига само да се не прави с тях някое употребление, което законите или правилниците забраняват.

Чл. 30. Научните, книжовните и художествени произведения принадлежат на техните автори, според установените от особени закони правила.

Чл. 31. Никой не може да бъде принуден да отстъпи своята собственост или да позволи на другиму да се ползува от нея, освен за припозната и обявена по законен ред обществена полза и срещу предварително заплащане на справедливо обезщетение.

Правилата относително отчуждаването за обществена полза се определят от особен закон.

Чл. 32. Собственикът на една вещ има право да иска повръщането й от който владелец или държател и да бъде, с изключение на случаите, в които законът другояче разпорежда.

Ако владелецът или държателят, след завеждането на иска, е престанал по своя вина да владее вещта, той е длъжен да я вземе назад за ищеца на свои разноски и, ако не може да направи това, да заплати стойността й, без да се лишава ищецът от право да предяви наместо това иска си срещу новия владелец или държател.

Чл. 33. Собствеността на земята обема собствеността на пространството над нея и на всичко това, което се намира отгоре или отдолу на повърхността.

Чл. 34. Всякой собственик може да принуди своя съсед, за да се поставят на общи разноски граници между съседните им едно до друго недвижими имущества.

Същото право принадлежи и на лицата, които имат реални права върху едно от съседните недвижими имущества.

Чл. 35. Установяването на границите става, съгласно с документите на собствениците, а при нямане на такива, според владението им.

Чл. 36. Ако документите не определят границите и пространството, което принадлежи на всякой собственик, и ако спорът не може да се разреши според владението, тогава установяването на границите се извършва, като се раздели на равни части цялото пространство, което е предмет на препирнята.

Чл. 37. Ако документите на съседите показват една по-голяма или по-малка повърхност от оная на цялото пространство, излишъкът или недостигът се разпределя съразмерно.

Чл. 38. Всякой може да загради своята земя, но без да нарушава сервитутните права, които принадлежат на трети лица.

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.)..

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 52. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1949 г.).

Чл. 53. Собственост има когато собствеността на една вещ или на едно право принадлежи неразделно на няколко лица.

В отсъствие на съглашения или на особени разпореждания, собствеността се урежда от следващите правила.

Чл. 54. Частите на участващите в собствеността се предполагат равни, догдето не се докаже противното.

Делът на участващите, както в ползите, така и в тягостите на собствеността, е съразмерен с техните части.

Чл. 55. Всякой участващ може да си служи с общите вещи, стига само да ги употребява, съгласно обикновеното им назначение и да не си служи с тях против ползата на собствеността или по начин да препятства на другите участващи да си служат с тях, съгласно с правата им.

Чл. 56. Всякой участващ има право да принуди другите да вземат участие с него в нуждните разноски за запазването на общата вещ, но последните имат право да се освободят от това с отказване от своите права на собственост.

Чл. 57. Един от участващите не може да направи нововъведения в общата вещ, макар и да поддържа, че те са полезни за всичките, ако другите не се съгласяват за това.

Чл. 58. За управлението и за по-доброто ползване от общата вещ, постановленията на болшинството от участващите са задължителни даже и за меншеството, което е на друго мнение.

Болшинство има, когато гласовете за вземането на постановлението представляват по-голяма част на интересите, които съставляват предмета на собствеността.

Ако болшинство не може да се образува, или ако последствието от неговите постановления е твърде вредително за общата вещ, съдът може да вземе нуждните мерки и даже да назначи в случай на нужда един управител.

Чл. 59. Всеки участващ има пълната собственост на своята част и на нейните приходи или плодове. Той може свободно да отчужди, отстъпи и ипотекира тази част и даже да се замести от други лица в ползването от казаната част, ако не се касае за лични права. Но действието на отчуждението или на ипотеката се ограничава за частта, която може да се падне на участващия в делбата.

Чл. 60. Кредиторите или приемателите на правото на един участващ могат да се възпротивят на делбата, която се извършва без тяхно участие и да се намесят в нея; те обаче не могат да оборват една направена делба, освен в случаи на измама или когато тя е извършена въпреки формален протест, като си запазват правото да искат сметка за правата на своя длъжник или прехвърляч.

Чл. 61. Никой не може да бъде принуден да стои неделен и прекратяването на собствеността всякога може да се иска от всекиго едного от участващите.

Действително е, обаче, съглашението, че собствеността трябва да съществува в продължение на едно определено време, което не надминава десет години.

Съдът може, обаче, ако важни и бързи обстоятелства изискват това, да заповядва прекратяването на собствеността даже преди условеното време.

Чл. 62. Прекратяването на собствеността не може да се иска от собствениците на вещи, които чрез разделянето могат да престанат да служат за употреблението, за което са предназначени, и не се делят чрез продажба; такива са: общата стена, общия кладенец и други подобни.

Чл. 63. На делбата между участващите в собствеността се прилагат правилата, които се отнасят до делбата на наследствата.

Чл. 64. Вещите които не са, но които могат да станат собственост на едно лице, се придобиват чрез завладяване. Такива са: животните, които са предмет на лов или на риболовство, съкровището и другите изоставени движими вещи.

Чл. 65. Ловът и риболовството се уреждат с особени закони.

Забранено е, обаче, да се влиза в чужда земя за лов, въпреки запрещението на владелеца.

Чл. 66. Всеки собственик на избягнали пчели има право да ги гони в чужда земя, но е длъжен да обезщети владелеца на земята за причинената вреда. Когато собственикът ги не подири в течение на два дни от избягването им или престане да ги гони в продължение на два дни, владелецът на земята може да ги хване и задържи.

Същото право принадлежи на собственика на опитомени животни, с изключение на предвидения случай в чл. 95; тия животни, обаче, принадлежат на тогова, който ги е хванал и задържал, ако не се поискат в продължение на двадесет дни.

Чл. 67. Съкровището принадлежи на собственика на земята, в която е намерено. Ако съкровището е намерено случайно в чужда земя, то принадлежи половината на собственика на земята, в която е намерено, и половината на тогова, който го е намерил.

Съкровище е всякой ценен движим предмет скрит или закопан, за който никой не може да докаже, че му принадлежи.

Чл. 68. Този, който намери един движим предмет, който няма качество на съкровище, е длъжен да го повърне на предидущия му владелец, и, ако го не знае, длъжен е да го предаде незабавно на полицейското или общинското управление в това място, гдето го е намерил.

Чл. 69. Полицейското или общинското управление съобщава за това предаване с обявление, което повтаря, по приетия за това ред, след една седмица.

Чл. 70. Две години след второто обявление, ако собственикът не се яви, вещта или нейната цена, когато обстоятелствата изискват нейното продаване, принадлежи на тогова, който я е намерил.

Собственикът на изгубената вещ и този, който я е намерил, са длъжни, като приемат вещта или нейната цена, да заплатят разноските, които тя е причинила.

Чл. 71. Собственикът на вещта е длъжен да заплати за награда на тогова, който я е намерил, ако последният иска такава, десетата част от обикновената цена на вещта. Ако тази цена надминава две хиляди лева, наградата за повечето цена е само една двадесета част.

Чл. 72. Правата върху хвърлените в морето вещи, върху ония, които изхвърля морето, или върху растенията и тревите, които растат покрай бреговете на морето, се уреждат с особени закони.

Чл. 73. Собствеността на една вещ, движима или недвижима, дава право на всичко това, което тя произвежда или което естествено или изкуствено се присъедини към нея. Това право се нарича право на приращение.

Чл. 74. Естествените и гражданските плодове принадлежат по право на приращение на собственика на вещта, която ги е произвела.

Естествени плодове са тия, които прямо произхождат от вещта, с или без съдействието на човека, като житото, сеното, дърветата, разплода на животните и произведенията на рудниците и кариерите.

Граждански плодове са тия, които се получават по случай на вещта, като например лихвите на парични суми и периодически платежи на пожизнена или вечна рента.

Наемите на здания и полски имоти се също причисляват към категорията на гражданските плодове.

Чл. 75. Този, който събира плодовете на вещта е длъжен да заплати разноските за обработването, посяването и работата, които са извършени от трети лица.

Чл. 76. Всичко, каквото се приобщи и присъедини на вещта, принадлежи на нейния собственик, според установените по-долу правила.

Чл. 77. Собственикът на земя има право да прави отгоре каквито постройки и посаждения иска с изключение на ограниченията, които са установени в главите за ограниченията на собствеността в полза на съседни недвижими имоти и за поземлените сервитути.

Той има право така също да направи отдолу каквито постройки и разкопавания иска и да изважда от там каквито неща иска, стига да се не нарушават законите и правилниците за мините, кариерите и за строенията.

Чл. 78. Всичките постройки, посаждения и работи, които са направени отгоре или отдолу на земята, се предполага да са направени от собственика с негови средства и принадлежат нему, догдето не се докаже противното, без обаче, да се нарушават правата, които законно са придобити от трети лица.

Чл. 79. Собственикът на земята, който е направил постройки, посаждения или работи с чужд материал, е длъжен да заплати стойността му. Той също е длъжен, в случай на недобросъвестност или на голяма погрешка, да заплати вреди и загуби, но собственикът на материала няма право да го вдигне, освен ако може да направи това без да развали направената постройка или да унищожи посажденията.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1947 г.) Собственикът на земята, върху която добросъвестно са направени от друго лице постройки, посявания или посаждания, има право да задържи постройките, посевите или посажданията, като предварително заплати определеното от чл. 321, ал. 1 обезщетение или да принуди онзи, който е построил или посадил, да му заплати цената на земята, а онзи, който е посеял, да му заплати следуемия се наем.

Чл. 81. Собственикът на земята, върху която са направени недобросъвестно от друго лице постройки, посаждания или посявания, има право да иска събарянето на работите, изкореняването на посажданията или изскубването на посевите и възстановяването на нещата в предишното им състояние за сметка на онзи, който е направил тези работи.

Чл. 82. Ако, обаче, собственикът на земята предпочита да запази постройките, посажданията или посяванията, той е длъжен да заплати на недобросъвестния владелец по-малката сума измежду сумата на разноските и увеличената стойност на земята.

Чл. 83. Когато недобросъвестността съществува не само у онзи, който е направил постройките, посажданията или посевите върху чужда земя, но и у собственика на земята, правата на единия и на другия ще бъдат едни и същи, както ако биха владели единият и другият добросъвестно.

Приема се, че собственикът е недобросъвестен, когато работата е извършена с неговото знание и при неговото виждане и когато той търпи това без да противодейства.

Чл. 84. Ако посажданията, постройките или другите работи са направени от друго лице с чужд материал, собственикът на този материал няма право да иска повръщането му, но може да иска обезщетение от другото лице, което си е послужило с него, и даже от собственика на земята, но само в размер на това, което последният още дължи на строителя.

Чл. 85. Ако с построяването на едно здание добросъвестно се завземе една част от съседната земя и построяването е станало със знанието на съседа и без възражение от него, зданието и завзетата земя могат да бъдат признати за собственост на строителя, който обаче, е длъжен да заплати на собственика на земята двойната стойност на завзетата повърхност и още вреди и загуби.

Чл. 86. Насипите и нарастванията, които се образуват постепенно и незабелязано по крайбрежните земи на реките и потоците, се наричат нанос.

Наносът принадлежи на крайбрежния на реката или на потока собственик, били те или не плавателни или сплавни, със задължение, в първия случай, да остави път по брега на реката или на потока за теглене на ладиите, или за оправяне на саловете и плотовете, съгласно правилниците за това.

Обаче, за урегулиране на реката или въобще, за защита на бреговете и за полицейския надзор над водите, държавата или общината могат да употребят наноса без обезщетение за крайбрежния собственик.

Чл. 87. Изоставеното място от текущата вода, която неусетно се е оттеглила от единия бряг и е отишла към другия, принадлежи на собственика на открития бряг, без да може там, собственикът на противоположния бряг да иска изгубеното място.

Това право не се простира върху изоставените места от морето.

Чл. 88. Правото на нанос не се прилага за езерата и за блатата, собственикът на които всякога запазва земята, която се покрива от водата, когато тя е на височината на изтичането на езерото или блатото, макар обемът на водата да се намали.

Собственикът на езерото или на блатото, така също не добива никакво право върху крайбрежната земя, която водата покрива в извънредните разливи.

Чл. 89. Ако една река или един поток откъсне с внезапна сила една значителна и разпознаваема част от една крайбрежна земя и я занесе към една по-долустояща земя или към противоположния бряг, собственикът на откъснатата част може да изиска нейната собственост в течение на една година. След изтичането на този срок, искането му не се уважава, освен ако собственикът не земята, към която откъснатата част се е присъединила, още не я е завладял.

Чл. 90. Островите и островчетата, които се образуват в коритата на плавателните или на сплавните реки или потоци, принадлежат на държавата, ако с документ или с давност не се установява противното.

Чл. 91. Островите и островчетата, които се образуват в неплавателните и несплавни реки или потоци, принадлежат на крайбрежните собственици от страната на линията, която се предполага теглена в средата на реката или на потока. Ако островите и островчетата се простират от двете страни на тази линия, то последната разграничава собствеността на крайбрежните собственици от двете страни.

Частта от острова или островчето, която принадлежи на всякой от собствениците на единия бряг, се определя от перпендикулярите, които излизат от предположено теглената линия в средата на реката или на потока и падат върху тяхната земя, която граничи с реката.

Чл. 92. Разпорежданията на двата предидущи члена не се прилагат, когато острова се образува от един отделен от брега къс земя с внезапна сила и завлечен в реката.

Собственикът на земята, от която късът земя е отделен, запазва собствеността върху него; но ако реката е плавателна или сплавна, държавата има право да отнеме собствеността върху него срещу заплащане на справедливо обезщетение.

Чл. 93. Ако една река, като образува нов ръкав, преминава и загражда по начин да образува остров от земята на един крайбрежен собственик, последният запазва собствеността върху земята, но това не нарушава установеното от предидущия член правило.

Чл. 94. Ако една река си образува ново корито като изостави старото, последното принадлежи на пограничните собственици по двата бряга. Те си го разделят до средата, според дължината на крайбрежната страна на всякоя земя.

Чл. 95. Гълъбите и питомните зайци, които преминат в друг гълъбарник или сграда, се придобиват от собствениците на тези последните, ако не са били привлечени там с хитрост или измама.

Чл. 96. Правото на приращение, когато има за предмет движими вещи, които принадлежат на разни собственици, се определя от началата на справедливостта.

Следващите разпореждания служат за правило на съда, за да разрешава непредвидените случаи, според особените обстоятелства.

Чл. 97. Когато две вещи, които принадлежат на разни собственици, се съединят по начин, за да образуват едно цяло, но и двете могат да се отделят без значително повреждане, всякой един от собствениците запазва собствеността на своята вещ и има право да изисква отделянето й от другата. Но ако двете вещи не могат да се отделят без значително повреждане на едната от тях, цялото принадлежи на собственика на вещта, която съставлява главната негова част, със задължение да заплати на другия стойността на вещта, която влиза в цялото.

Чл. 98. Главната част се счита оная, на която другата е присъединена за употребление, украшение или допълнение.

Чл. 99. Ако присъединената вещ е много по-ценна от главната и е употребена без съгласието на собственика, последният има право или да присвои цялото, като заплати стойността на главната вещ на нейния собственик, или да иска отделянето на присъединената вещ, макар от това да може да произлезе повреда за другата.

Чл. 100. Ако едната от двете вещи, съединени за образуването на едно цяло, не може да се счита като принадлежност на другата, тази се счита главна, която има по-голяма стойност или по-голям обем, ако стойностите са почти еднакви.

Чл. 101. Ако един майстор или друго лице е употребил чужд материал, за да направи една вещ от друг вид, без да се гледа дали този материал може или не да вземе първия си вид, собственикът на материала има право на собствеността върху вещта, която е направена от него, като заплати на майстора или другото лице цената на работата.

Чл. 102. Когато едно лице е употребило една част свой и една част чужд материал, за да направи една вещ от друг вид, без да е изгубила нито едната, нито другата съвършено своя пръв вид, но по начин, че не могат да се отделят без повреждане, вещта е обща на двамата собственици, съразмерно, за единия с материала, който му принадлежи, за другия, с материала, който му принадлежи и цената на работата.

Чл. 103. Ако работата е толкова важна, щото тя надминава много стойността на употребения материал, тогава работата се счита главната част и майсторът има право да задържи изработената вещ като заплати на собственика цената на материала.

Чл. 104. Когато една вещ е направена от размесването на няколко вещества, които принадлежат на разни собственици, ако веществата могат да се отделят без повреждане, собственикът, който не е дал съгласието си за размесването има право да изисква отделяването им.

Ако веществата не могат вече да се отделят или пък отделяването не може да стане без повреждане, собствеността им става обща, съразмерно със стойността на веществото, което принадлежи на всекиго едного.

Чл. 105. Ако веществото, което принадлежи на едного от собствениците, може да се счита като главно или неговата стойност много превишава стойността на другото, и ако двете вещества не могат да се отделят или пък отделянето им може да стане с повреждане, собственикът на веществото, което е главно или по-скъпо, има право на собствеността върху вещта, която е произлязла от размесването, като заплати на другия стойността на неговото вещество.

Чл. 106. Когато вещта остава обща между собствениците на веществата, от които тя е образувана, всякой един от тях може да иска да се продаде тя на публичен търг за в полза на всичките собственици и на техните общи разноски.

Чл. 107. Във всичките случаи, в които собственикът на употребеното без негово знание вещество може да изисква собствеността на вещта, има право да иска или повръщането на толкова вещество от същото качество или неговата стойност.

Чл. 108. Тези, които са употребили чужди вещества и без съгласието на собствениците, могат още да бъдат осъдени на вреди и загуби, независимо от углавната отговорност, ако има място за такава.

Чл. 109. Всяка стена, която служи за раздяла между здания, до своя връх, или в случай на неравни височини, дотам, гдето едното от зданията започва да се издига по-високо, а така също и всяка стена, която служи за раздяла между дворове, градини и даже между заградени места в полетата, се предполага обща на съседните собственици, ако няма акт или признак за противното.

Чл. 110. Собствеността на разделителната стена между дворове, градини, бостани и полета се определя по наклонността, която представлява стрехата от едната страна на тази стена и в размера на самото пространство на тази наклонност.

Ако изпъкналостите, като подпори, корнизи и други такива и вдлъбнините, на които дълбочината надминава половината от дебелината на стената, са били направени в едно и също време със стената, тази последната се предполага да принадлежи на собственика от страната, на която са направени тези признаци, макар и да има само един от тях.

Когато един или няколко от тези признаци са от едната страна и един или няколко от противоположната страна, стената се предполага обща точка. Във всякой случай, положението на наклонността на стрехата се предпочита от всичките други признаци.

Чл. 111. Нуждните поправки и препостроявания на общата стена са в тежест на всички тези, които имат право на нея, съразмерно с правото на всякого едного от тях.

Чл. 112. Всякой собственик на една обща стена може да се освободи от задължението да участва в разноските за поправките и препострояванията, като се откаже от правото си на общност, стига само общата стена да не поддържа здание, което му принадлежи.

Отказването обаче, не освобождава отказалия се от задължението за поправките и препострояванията, които са предизвикани от негово действие.

Чл. 113. Собственикът, който иска да развали едно здание, поддържано от обща стена, може да се откаже от общността на тази стена, но той е длъжен за този път само, да направи върху нея поправките и работите, които развалянето предизвика, за да се избегне каквато и да бъде вреда за съседа.

Чл. 114. Всякой собственик може да гради, като допре постройките си на общата стена и да постави греди в дебелината на тази стена, но по такъв начин, щото от другата страна да остане пет сантиметра от дебелината незаета, с изключение на правото, което има другият собственик да намали дължината на гредата до половината на стените в случай, че и той би поискал да постави греда на същото място, да направи там една вдлъбнатина или да опре там комин.

Чл. 115. Всякой собственик на една обща стена може така също, да прекара през цялата стена железни сглоби и да тури на противоположната страна бурми, за да укрепи своето здание, но изпъкналостта не трябва да надминава пет сантиметра от вънкашното лице на стената от към съседа; той е длъжен освен това да направи нуждните работи за да не се намали здравината на общата стена и да заплати временните вреди, причинени от поставянето на сглобите и бурмите.

Чл. 116. Всякой собственик може да издигне общата стена, но той е длъжен да плати разноските за издигането, за поправките по поддържането на издигнатата част, както и работите, които е нуждно да се извършат, за да може стената да държи по-голямата тежест, която произлиза от издигането, без да изгуби нещо от своята здравина.

Чл. 117. Ако общата стена не е в положението да носи издигането, този, който иска да я издигне, е длъжен да я построи отново в цялост на свои разноски и да постави повечето дебелина от своята страна.

В предвидените случаи от настоящия и предидущия членове, той е длъжен освен това, да обезщети съседа за вредите, които чрез действието, даже временно, на издигането или на новото построяване, може да е претърпял.

Чл. 118. Съседът, който не е съдействал за издигането, може да придобие общността върху него, като заплати половината от разноските и стойността на половината земя, завзета от повечето дебелина.

Чл. 119. Всякой собственик, имотът на когото граничи с едната стена, има право да я направи обща в цялост или отчасти, стига само да я направи за цялата граница на своята собственост, като заплати на собственика на стената половината от цялата нейна собственост или половината от стойността, на частта, която иска да направи обща, и половината от стойността на земята, върху която стената е построена, със задължение освен това да извърши нуждните работи за да не причини никаква вреда на съседа.

Това разпореждане не се прилага на зданията, предназначени за обществено ползване.

Чл. 120. Единият съсед не може да направи никаква вдлъбнина в общата стена, нито да построи или допре някаква нова постройка без съгласието на другия и, в случай на отказ, без да определи чрез вещи лица нуждните средства, които трябва да се вземат, щото работата да не бъде вредителна за правата на другия.

Чл. 121. Не може да се подпре до една обща стена никакви купове тор, дърва, пръст или други подобни вещества, без да се вземат нуждните предохранителни мерки, щото тези купове да не могат да вредят нито със своята влага, нито със своето налягане или със своята твърде голяма възвишеност, нито пък по какъвто и да бъде друг начин.

Чл. 122. Всякой може да принуди своя съсед да вземе участие в разноските за построяване или за поправяне на заградителни стени, които разделят техните къщи, дворове и градини, находящи се в градовете. Височината на тия стени се определя според законите и правилниците за това, ако няма такива или съглашение, всяка заградителна или разделителна стена, която ще се построи за в бъдеще на общи разноски, трябва да бъде висока най-малко два метра.

Чл. 123. Когато в градовете една стена разделя два недвижими имота, от които единият е по-висок от другия, собственикът на по-високия недвижим имот тегли всичките разноски за построяването и за поправянето на стената до височината на своята земя; частта на стената, която се издига от земята на по-високия недвижим имот до показаната в предидущия член височина, се построява и поправя на общи разноски.

Чл. 124. В предвидените от двата предидущи члена случаи, съседът, който не иска да вземе участие в разноските за построяването или за поправянето на заградителната или разделителната стена, може да се освободи от това, като остави половината от мястото, върху което разделителната стена трябва да бъде построена, и като се откаже от правото на общност, със запазване на правото, което му дава чл. 119.

Чл. 125. Когато разните катове на една къща принадлежат на няколко собственици, ако документите за собственост не предвиждат способа за поправянето и препострояването, те се извършват по долуизложения начин:

Дебелите стени и покривите са в тежест на всичките собственици, съразмерно със стойността на ката, който принадлежи на всекиго едного. Същото правило се прилага за входовете, вратите, кладенците, щерните, водопроводите и другите общи неща на всичките собственици. Нуждниците са в обща тежест съразмерно с числото на направените дупки за всякой кат.

Собственикът на всякой кат или част от него прави и поддържа пода, върху който ходи, сводовете, стените и таваните, които покриват принадлежащите нему части.

Стълбите се построяват и поддържат от собствениците на разните катове, на които те служат, съразмерно със стойността на всеки кат.

За катове се считат зимниците и стаите на тавана.

Чл. 126. Установените правила за участието в разноските по поправянето или препострояването покривите на една къща, която принадлежи на няколко собственици, се пазят така също в случай на поправяне плоски покриви или тераси.

Ако ползването от тези плоски покриви не е общо на разните собственици на къщата, тези, които имат тяхното изключително ползване, са длъжни, в това качество, да участват с една четвърт в разноските за поправянето и за поддържането; другите три четвърти се теглят от тях и от другите собственици на къщата в определения от предидущия член размер, освен ако има частни съглашения помежду им.

Чл. 127. Собственикът на последния кат на една къща не може, без съгласието на собствениците на другите катове, да издигне нови катове, нито нови постройки, които са от естество да намалят, стойността на другите, с изключение обаче, на това, което се отнася до заградата на плоските покриви.

Чл. 128. Всичките окопи между два недвижими имота се предполагат общи, ако няма документи или признак за противното и ако те се поддържат на общи разноски.

Чл. 129. Признак има, че окопът не е общ, когато насипът или прехвърлената пръст се намира само от едната страна, или когато изхвърлената за чистенето на окопа пръст е събрана там от три години.

Окопът се предполага изключителна собственост на тогова, от страната на когото се намира насипът или изхвърлената там в продължение на три години пръст за чистене на окопа.

Чл. 130. Признак има, че окопът не е общ, когато той служи за изтичането на водата от земята на един само собственик.

Чл. 131. Всеки плет между два недвижими имота се предполага общ и се поддържа на общи разноски, освен ако само единият недвижим имот е заграден, или ако има граници или доказателство за противното.

Чл. 132. Дърветата, които растат в общия плет, са общи и всеки един от двамата собственици има право да иска отсичането им.

Дървета, които се намират върху разделителната линия между два имота, се предполагат общи, когато няма документи или доказателства за противното.

Дърветата, които служат за граница, не могат да бъдат отсечени, освен по общо съгласие, или когато съдът признае нуждата или уместността на отсичането.

Чл. 133. Този, който иска да построи къща или само заградителна стена, може да направи това върху границата на своята земя, с изключение на правото за съседа да направи стената обща, съгласно чл. 119.

Чл. 134. Постройката, макар и да не се поставя върху границата, ако не се оставя най-малко един и половина метър разстояние, съседът може да изиска общността на стената и да строи върху нея, като заплати, освен стойността на половината стена, стойността на земята, която ще се заеме от него, освен ако собственикът на земята предпочита да продължи в същото време своето здание до границата.

Ако съседът не иска да се ползва от това право, той е длъжен да строи по такъв начин, щото да има три метра разстояние от едната стена до другата.

Същото правило се пази във всичките други случаи, в които зданието на съседа се намира на по-малко от три метра разстояние от разделителната линия.

Нова постройка се счита също простото издигане на една къща или на една стена вече съществуваща.

Чл. 135. Разпорежданията на двата предидущи члена не се прилагат на зданията, показани в последната алинея на чл. 119, нито на стените, които граничат с площади, улици или обществени пътища, за които се пазят особените закони и правилници, които се отнасят до тях.

Чл. 136. Този, който иска да изкопае кладенец, щерна, помиена яма, нужник или дупка за тор близо до една чужда или обща стена, е длъжен, ако няма противни разпореждания в местните правилници да пази разстоянието от два метра между границите на допиращия се съседен имот и най-близката точка от вътрешната окръжност на стената, на кладенеца, на щерната, на помиената яма и на нужника или на дупката за тор.

Колкото за тръбите на нуждник, на водник или за тези, които са предназначени да събират дъждовната вода от покривите, или които изкачват вода с тулумба или всяка друга машина, разстоянието трябва да бъде най-малко един метър от разделителната линия.

Същото разстояние се пази за разклонението на тези тръби и се мери от разделителната линия до най-ближната точка от външната окръжност на тръбата.

Ако, обаче, и при спазването на тези разстояния произлиза вреда за съседа, разстоянията се уголемяват и се извършват нуждните работи за поправянето и възстановяването в добро положение имота на съседа.

Чл. 137. Този, който иска да гради до една обща или разделителна стена, макар и да му принадлежи, комини, фурни, ковачници, яхъри, магазини за сол или за прояждащи вещества, да установи близо до чуждата собственост машини, които се движат с пара или други фабрики, които представляват опасност от пожар, от експлозия или вредителни изпарения, е длъжен да извърши работите и да запази разстоянията, които, според случаите, са установени от правилниците, а в отсъствието на такива, от съда, за да се избегне всяка вреда на съседа.

Чл. 138. Не може да се изкопават трапове и ливади, освен като се остави от границата на чуждия недвижим имот едно разстояние равно на тяхната дълбочина, с изключение на по-големите разстояния, които би определяли местните правилници.

Чл. 139. Разстоянието се мери от най-близкостоящия до разделителната линия горен бряг на трапа и ливадата. Този бряг трябва освен това да бъде наклонен по всичката своя височина и в отсъствието на такова наклонение, да бъде запазен от подпорни стени.

Ако границата на чуждия недвижим имот се намира в един общ окоп или в един частен път, който е така също общ или подчинен на сервитут за преминаване, разстоянието се мери от по-горе показания горен бряг до горния бряг на общия окоп, или до външната линия на най-ближното място на пътя до новия трап и ливада, като се пазят разпорежданията относително наклонението.

Чл. 140. Ако трапът или ливадата са изкопани близо до една обща стена, не е нуждно да се пази по-горе предписаното разстояние, но трябва да се направят работите, които могат да възпрепятстват всяка повреда.

Чл. 141. Този, който иска да изкопае извори, да направи водоскоци, вади или водопроводи, да изкопае, да задълбочи или разшири леглото им, да увеличи или да намали наклонението им, да измени формата им, трябва, освен предписаните разстояния, да пази, в случай на нужда, по-големи разстояния и да извърши нуждните работи, за да не вреди на чуждите недвижими имоти, нито на изворите, водоскоците, вадите или водопроводите, които съществуват вече и които са предназначени за ваденето на имотите или за заобикалянето на зданията.

Ако се повдигне препирня между двама собственици, съдът трябва да съгласува по справедлив начин дължимото уважение на правото на собственост с по-големите ползи, които могат да произлязат за земеделието или промишлеността от употреблението, за което водата е предназначена или за което се иска да се предназначи, като определи, в случай на нужда на единия или на другия от собствениците обезщетението, което може да му се дължи.

Чл. 142. (Отм. - ДВ, бр. 231 от 1922 г.).

Чл. 143. (Отм. - ДВ, бр. 231 от 1922 г.).

Чл. 144. (Отм. - ДВ, бр. 231 от 1922 г.).

Чл. 145. (Отм. - ДВ, бр. 231 от 1922 г.).

Чл. 146. Единият от съседите не може без съгласието на другия, да отвори в общата стена никакъв прозорец или друго отверстие даже с неотворяеми стъкла.

Чл. 147. Собственикът на една стена, която не е обща и която граничи с чужд недвижим имот, може да отвори в тази стена прозорци с железни решетки и с неотваряеми стъкла.

Тези прозорци трябва да бъдат снабдени с железни решетки, на които дупките да не бъдат по-големи от един дециметър и с неотваряеми стъкла. Такива прозорци не препятстват на съседа да придобие общността на стената, но той може да ги затвори, когато само допре там своето здание.

Чл. 148. Тези прозорци не могат да се отварят на една по-малка от два метра и половина от пода или повърхността на мястото, което се иска да се осветли, ако прозорецът се отваря в първия кат, и по-малка от два метра, ако това става в един от по-горните катове.

Височината от два метра и половина от земята трябва да се пази даже и от страната на съседния недвижим имот.

Чл. 149. Този, който е издигнал общата стена не може да отвори прозорци в издигнатата част, за която съседът не е искал да съдейства.

Чл. 150. Не може да се правят прави прозорци, балкони или други подобни изпъкналости над заградената или не земя, на съседа, нито даже на покрива на последния, ако между собствеността на съседа и стената, гдето се правят прозорците, няма един метър и половина разстояние.

Това запрещение престава, когато между двете собствености има обществен път.

Чл. 151. Не може така също да се отварят странични и криви прозорци над земята на съседа, ако няма половин метър разстояние.

Това запрещение престава, обаче, когато страничният и кривият прозорец над земята на съседа е в същото време и прав прозорец над обществен път. В тоя случай, обаче, се пазят местните правилници.

Чл. 152. Когато е въпросът за прави прозорци, разстоянието се мери от вънкашното лице на стената и, ако има балкони или други изпъкналости, от тяхната вънкашна линия до разделителната линия на двете собствености.

Когато е въпрос за странични и криви прозорци, разстоянието се мери от най-ближната страна на прозореца или от най-ближната изпъкналост до разделителната линия.

Чл. 153. Когато, по съгласие или другояче, едно лице е придобило право да има прави прозорци за изглед над земята на съседа, собственикът на тази земя не може да строи на по-малко от три метра разстояние, мерено по показания в предидущия член начин.

Чл. 154. Всякой собственик е длъжен да построи покривите така, щото дъждовната вода да се излива върху неговата земя или върху обществения път, съгласно с правилниците и не може да направи да се излива тази вода върху земята на съседа.

Чл. 156. Плодоползването е право да се ползва едно лице от вещи, които другиму принадлежат, както би се ползвал самият собственик, но със задължение да ги пази както по състав, така и по форма.

Чл. 157. Плодоползването се установява от закона или от волята на човека.

То може да се установи за известно време или под условие, и върху всякакъв вид движими или недвижими имущества.

Чл. 158. Плодоползвателят има право на всичките естествени или граждански плодове, които може да произведе вещта, на която има плодоползването.

Чл. 159. Естествените плодове, които при започването на плодоползването, не са още отделени от вещта, която ги е произвела, принадлежат на плодоползвателя; тези които не са още отделени, когато свършва плодоползването, принадлежат на собственика, без възнаграждение, в единия и другия случай, за работата и за семената, но не във вреда на частта от произведенията, която се пада на изполичаря, ако е имало такъв, в началото или при свършването на плодоползването.

Чл. 160. Гражданските плодове се придобиват ден по ден и принадлежат на плодоползвателя съразмерно с продължителността на плодоползването.

Чл. 161. Плодоползването на една пожизнена рента дава право на плодоползвателя да събира периодическите платежи, които настъпват ден по ден през неговото плодоползване.

Той е длъжен да повърне излишъка, който е получил по предплащане.

Чл. 162. Ако плодоползването заключава вещи, които не могат да се употребят без да се потребят, като пари, жито, жидкости, плодоползвателят има право да ги употреби със задължение да заплати стойността им в края на плодоползването, според оценението, което е направено в началото на плодоползването. Ако такова оценение не е било направено, той има право или да повърне същото количество вещи и от същото качество, или да заплати текущата им цена във време на прекратяването плодоползването.

Чл. 163. Ако плодоползването заключава вещи, които без да се унищожават изведнъж, се изхабяват малко по-малко от употреблението, като долни дрехи, мобели, плодоползвателят има право да ги употребява за служенето, за което са предназначени; той е длъжен да ги повърне при прекратяването на плодоползването в положението в което се намират, със задължение обаче, да обезщети собственика, ако умишлено или по негова вина са повредени.

Чл. 164. Ако плодоползването заключава гори, които се секат от време на време, плодоползувателят е длъжен да пази реда и количеството на сеченията, съгласно с разпределението или с обичая на собствениците, но няма право да иска обезщетение за обикновените сечения, които не са направени през време на плодоползването.

Чл. 165. Плодоползувателят може да употреби за поправките, които са в негова тежест, дърветата, които са случайно изкъртени или строшени. Той може, даже за тази цел, да отсече от дърветата, ако е нуждно, но под условие да докаже на собственика нуждата от това.

Чл. 166. Плодоползувателят може да сече в гората подпирачки за лозята, които влизат в плодоползването, а така също да събира плодовете на дърветата, като се съобразява всякога с местния обичай или със заведения от собствениците ред.

Чл. 167. Овощните дървета, които погиват, и тези които се изкъртят или строшат случайно, принадлежат на плодоползвателя, който е длъжен да ги замести с други.

Чл. 168. Плодоползвателят може да отстъпи по възмезден или безвъзмезден начин упражнението на своето право.

Чл. 169. Наемите, които плодоползвателят е сключил за повече от три години, са действителни, в случай че плодоползването се прекрати, само за текущото трилетие във време на това прекратяване, като се смята първият период от деня, в който е започнал наемът и другите периоди от деня на свършването на предшестващия.

Наемите за три години или по-малко, които плодоползвателят е сключил или подновил повече от една година преди встъпването им в действие, ако се касае за полските имоти, и повече от шест месеци преди, ако се касае за къщи, нямат никакво действие, когато тяхното изпълнение не е започнало преди свършване на плодоползването.

Ако плодоползването трябва да се прекрати в едно известно и определено време, сключените от плодоползвателя наеми имат сила само за текущата година във време на прекратяване плодоползването; но ако се касае за имоти, на които главната жетва става всеки две или три години, наемът има сила за текущи две или три годишен период във време на прекратяване плодоползването.

Чл. 170. Плодоползувателят се ползва от сервитутните права, които принадлежат на имуществото, на което той има плодоползването, и въобще от всичките права, от които собственикът би могъл да се ползва.

Той се ползва също от мините и кариерите, които са открити и се разработват, когато започва плодоползването.

Той няма обаче, никакво право върху още неоткритите мини и кариери, нито върху съкровището, което се открие във време на плодоползването, с изключение на правата, които може да има като откривател.

Чл. 171. Собственикът не може, по никакъв начин да вреди на правата на плодоползвателя, а последният или неговият представител няма право, при свършване на плодоползването, на никакво обезщетение за подобренията, които е направил, макар стойността на вещта и да се е увеличила от тях.

Увеличението на стойността може да бъде прихванато за поврежданията, които не произлизат от голяма погрешка на плодоползувателя.

Когато прихващане не може да има, плодоползвателят може да вземе назад прибавените от него вещи на имота, ако може да направи това с някаква полза за себе си и без повреда за имота, освен ако собственикът предпочита да ги задържи, като заплати цената, която плодоползувателят може да добие за тях, като ги отдели от имота.

Плодоползувателят може също да вдигне огледалата, картините и другите украшения, които е турил в държания в плодоползване имот, със задължение обаче, да възстанови всяко нещо в първоначалното му състояние.

Чл. 172. Плодоползувателят приема вещите в състоянието, в което се намират, но не може да влезе в ползване преди да направи от надлежното общинско управление в присъствието на собственика или след призоваването му, опис на движимите и недвижимите имущества, които са предмет на плодоползуването.

Разноските за описа са в тежест на плодоползувателя.

Ако плодоползувателят е освободен от правене опис, то описът може да се направи по искането на собственика и на негови разноски.

Чл. 173. Плодоползувателят е длъжен да даде поръчителство, че ще се ползва като добър домакин, ако актът който установява плодоползването, не го освобождава от това.

Бащата и майката, които по закон имат плодоползването на имуществата на своите деца, продавачът или дарителят, който е продал или подарил едно имущество със запазване на плодоползването, не са длъжни да дават поръчителство.

Чл. 174. Ако плодоползвателят не може да даде достатъчно поръчителство, недвижимите имущества се дават под наем.

Парите, които влизат в плодоползването, се дават под лихва.

Ценните книжа на предявителя се обръщат в именни ценни книжа, в полза на собственика с обозначение на плодоползването.

Храните се продават и получената сума от продажбата им така също се дава под лихва.

В тези случаи, лихвите от парите, рентите и доходите от наема принадлежат на плодоползувателя.

Чл. 175. Ако плодоползувателят не даде поръчителство, собственикът може да иска, щото движимите имущества, които се повреждат от употребление, да се продадат и получената сума от продажбата им да се даде под лихва, както получената сума от продажбата на храните. В този случай плодоползувателят се ползва също от лихвата.

Плодоползувателят може обаче, да иска и съдът може да определи, според обстоятелството, щото една част от движимите имущества, която е нуждна за негово употребление, да му се остави със задължение да я представи при свършване на плодоползването.

Чл. 176. Забавянето в представяне на поръчителство не лишава плодоползувателя от плодовете, върху които може да има права, те му се дължат от деня, в който плодоползуването се е започнало.

Чл. 177. Плодоползувателят е длъжен да извършва поправките, които са нуждни за поддържането на имуществото, и ония големи поправки, които са причинени от неизвършването на първите, след започването на ползването.

Чл. 178. Във всичките други случаи, плодоползувателят, който е извършил големи поправки има право да иска без лихва повръщането стойността на извършените работи, стига тяхната полезност да съществува още при свършване на плодоползуването.

Чл. 179. Ако плодоползувателят не иска да внесе нужната сума за големите поправки и ако собственикът се съгласи да ги извърши на свои разноски, плодоползувателят е длъжен да плаща на собственика лихвата на тази сума, догдето трае плодоползуването.

Чл. 180. Големи поправки се считат поправките на дебели стени и на сводове, променяването на греди, подновяването на цялост или в значителна част на покриви, на подове, на бентове, на водопроводи, на подпорни и оградителни стени.

Всичките други поправки са поправки за поддържане.

Чл. 181. Разпорежданията на чл. чл. 178 и 179 се прилагат, когато даже само една част от зданието, което е било необходима принадлежност за ползване от имота, който е предмет на плодоползуването, падне по вехтост или случайно.

Чл. 182. Плодоползувателят плаща през време на плодоползуването всичките годишни тегоби на имота, като даждия, налози и други такива, които се считат за тегоби върху плодовете.

Чл. 183. Собственикът е длъжен да плаща тегобите, наложени върху собствеността през време на плодоползуването, но плодоползувателят е длъжен да му плати лихвата на заплатената сума.

Ако плодоползувателят ги плати, той има право да иска повръщането на заплатената сума при свършването на плодоползуването.

Чл. 184. Дълговете, за които имотът е ипотекиран, не са в тежест на лицето, което има плодоползуването на една или няколко вещи от този имот. Ако се принуди да ги заплати, той има право на обратен иск против собственика.

Чл. 185. Плодоползувателят на една съвкупност или на една част от съвкупност на имоти е длъжен да плаща в цялост или съразмерно със своята част, всичките годишни платежи на вечните и пожизнените ренти и лихвите на всичките дългове или завети, с които цялата съвкупност е обложена.

Когато е въпрос за плащането на капитала, ако плодоползувателят заплати сумата, за която имотът трябва да вземе участие в плащането, повръща му се сумата без лихва при свършването на плодоползуването. Ако плодоползувателят не иска да заплати тази сума, собственикът може или да заплати сумата и, в този случай, плодоползувателят е длъжен да му плаща лихва за нея през траенето на плодоползването, или да продаде една част от имуществата, които са предмет на плодоползването, до покриването на дължимата сума.

Чл. 186. Плодоползувателят е длъжен да тегли разноските по процесите, които се отнасят до плодоползуването, и осъжданията, които могат да повлекат тези процеси.

Ако процесите се отнасят до собствеността и до плдоползуването, собственикът и плодоползувателят теглят разноските съразмерно с интересите си в процесите.

Чл. 187. Ако, през траенето на плодоползуването, едно трето лице направи някакво присвояване върху имота или другояче посегне на правата на собственика, плодоползувателят е длъжен да му съобщи за това и, ако го не направи, той е отговорен за всичката загуба, която може да произлезе от това за собственика.

Чл. 188. Ако предметът на плодоползуването е едно животно и това животно погине не по вина на плодоползувателя, последният не е длъжен да повърне вместо него друго, нито да заплати стойността му.

Чл. 189. Ако плодоползуването е върху едно стадо и това стадо погине съвършено не по вината на плодоползувателя, последният е длъжен да даде на собственика сметка само за кожите или за стойността им.

Ако стадото не погине съвършено, плодоползувателят е длъжен да замести животните, които са погинали до размера на разплода, от деня, в който първоначалното число на животните в стадото е почнало да се намалява.

Чл. 190. Когато е въпрос за животни, които се намират в находящия се в плодоползуването имот и които са предназначени за потребление, прилагат се разпорежданията на чл. 162.

Чл. 191. Плодоползването се прекратява:

със смъртта на плодоползвателя;

с изтичането на времето, за което е било установено;

със сливането в едно лице качествата на плодоползувател и на собственик;

с неползването от това право в продължение на двадесет години;

със загиването на цялата вещ, върху която е било установено.

Чл. 192. Плодоползуването може да се прекрати със злоупотреблението, което плодоползувателят би направил със своето право, или като продаде имуществата, или като ги повреди, или като ги остави да запустеят по причина на неподдържане.

Съдът обаче, може, според обстоятелствата да постанови, щото плодоползувателят да даде поръчителство, макар и да е освободен от такова, или имуществата да се дадат под наем, или да се турят под управлението на друго лице, за сметка на плодоползувателя, или най-после ползуването от тях да се повърне на собственика, със задължение да плаща всяка година на плодоползувателя или на неговите имащи право една определена сума, догдето трае плодоползуването.

Кредиторите на плодоползувателя могат да встъпят в делото по тая препирня, за да запазят своите права, да представят обезщетение за вредите и да дадат обезпечение занапред.

Чл. 193. Плодоползуването, което е отстъпено, за догдето едно трето лице достигне една определена възраст, трае до този срок, макар третото лице и да умре преди определената възраст.

Чл. 194. Плодоползуването, което е установено в полза на общини и на други юридически лица чрез акт преживе или по завещание, не може да се продължава повече от тридесет години.

Чл. 195. Когато една част само от вещта, която е предмет на плодоползването, погине, плодоползуването се запазва върху това, което остане.

Чл. 196. Ако плодоползуването е установено върху едно имение, в което влиза едно здание, и това здание се разруши по какъвто и да бъде начин, плодоползувателят има право да се ползва от мястото и от материала.

Това правило се пази и когато плодоползуването е установено само върху едно здание. В този случай обаче, ако собственикът пожелае да построи друго здание, той има право да заеме мястото и да си послужи с материала, като плаща на плодоползувателя, през траенето на плодоползуването, лихвата на стойността на мястото и на материала.

Чл. 197. Този, който има употребението на един недвижим имот, може да събира произведенията му доколкото е нужно за неговите и за семейството му нужди.

Чл. 198. Този, който има право на обитаване в една къща, може да живее в нея със своето семейство.

Чл. 199. В семейството влизат и децата, които са родени подир започването на правото на употребление или на обитаване, макар във времето когато е започнало това право, лицето, което се ползва от него, и да не е било женено.

Чл. 200. Правото на обитаване се ограничава с това, което е нужно за обитаването на тогова, на когото то е отстъпено, и на неговото семейство, според положението му.

Чл. 201. Правото на употребение или на обитаване не може да се упражнява преди да се даде поръчителство и направи опис на движимите и недвижимите имущества, както това е установено за плодоползуването. Съдът може, обаче, да освободи от задължението за поръчителството, според обстоятелствата.

Чл. 202. Този, който има право на употребение или на обитаване, е длъжен да се ползва от тях като добър домакин.

Чл. 203. Ако този, който има право на употребение, събира всичките произведения на недвижимия имот, или този, който има право на обитаване, заема цялата къща, той е длъжен да тегли разноските за обработването, за поправките по поддържането и да плаща даждията, както плодоползувателят.

Ако той събира една част от произведенията, или ако заема една част от къщата, той участва в разноските съразмерно с това, от което се ползва.

Чл. 204. Правата на употребение и на обитаване не могат да се отстъпват нито да се дават под наем.

Чл. 205. Правата на употребение и на обитаване се прекратяват по същия начин, както плодоползуването.

Чл. 206. Употребението на гори и лесове се урежда от особен закон.

Чл. 207. Поземленият сервитут се състои в тегобата, която е наложена върху един недвижим имот за служенето и ползата на друг недвижим имот, който принадлежи не на същия собственик.

Чл. 208. Поземленият сервитут се установява от закона или от действието на човека.

Чл. 209. Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.

Чл. 210. Сервитутите, които са установени за обществена полза, се отнасят до течението на водите, до пътя покрай плавателните или сплавни реки и канали, до построяването и поправянето на пътищата и до други обществени работи.

Всичко, което се отнася до този вид сервитути, се определя с особни закони или правилници.

Чл. 211. Сервитутите, които законът налага за частна полза, се определят от законите и правилниците върху полската полиция и от разпорежданията на настоящото отделение.

Чл. 212. По-ниските недвижими имоти са подложени да приемат водата, която естествено се изтича от по-високите недвижими имоти, без да е способствала за това човешка ръка.

Собственикът на по-ниския недвижим имот, не може по никой начин да препятства на това изтичане.

Собственикът на по-високия недвижим имот не може да направи нищо, което би могло да отегчи сервитута на по-ниския недвижим имот.

Чл. 213. Ако бреговете или плотините в един недвижим имот, които служат за задържане на водата, се разрушат или съборят, или ако се касае за отбранителни работи, които са предизвикани от променението на течението на водата, и собственикът на недвижимия имот не иска да ги поправи, да ги възстанови, нито да ги построи, собствениците, които търпят вреда от това или които се намират в голяма опасност да претърпят такава, могат да направят на свои разноски нуждните поправки или построявания. Работите, обаче, трябва да се извършат по такъв начин, щото собственикът да не претърпи никаква вреда и то с предварително разрешение от съда, дадено след изслушване на заинтересуваните лица.

Чл. 214. Горното правило се съблюдава, когато се касае да се очисти едно натрупване, което е образувано от спрени вещества в недвижим имот или в окоп, поток, или гириз по такъв начин, че водата причинява или може да причини вреда на съседните недвижими имоти.

Чл. 215. Всичките собственици, на които е полезно запазването на бреговете и на плотините или очистването на натрупванията, показани в предидущите два члена, могат да бъдат повикани и принудени да участват в разноските, съразмерно с ползата, която всеки от тях извлича, но във всичките случаи те имат право на иск за вреди и обезщетения против лицето, което е станало причина на развалянето на плотините или за образуването на казаните натрупвания.

Чл. 216. Собственикът, който има извор в своя недвижим имот, може да се ползва от него по свое усмотрение, но без да нарушава правото, което може да е придобил собственикът на един по-нискостоящ недвижим имот по силата на юридическо основание или на давност.

Чл. 217. Давността в този случай се придобива с владение в продължение на двадесет години от деня, в който собственикът на по-ниския недвижим имот е направил и свършил върху по-високия недвижим имот видими и постоянни работи, предназначени да улеснят наклонението и течението на водата в неговия недвижим имот и които са служили за тази цел.

Чл. 218. Собственикът на извора не може да измени неговото течение, ако той доставя на жителите от една община или част от община водата, която им е нуждна; но ако жителите не са придобили по силата на юридическо основание или усвоили чрез давност ползването от него, собственикът има право на обезщетение.

Чл. 219. Всякой собственик или владелец на вода може да си служи с нея по свое усмотрение и даже да разполага с нея в полза на другиго, ако това право не е ограничено с някой акт или с давност; но, след като си е послужил с нея, той не може да измени течението й така, щото да се изгуби във вреда на други земи, на които тя може да бъде полезна без да причини заливане или друга вреда на тези, които я употребяват в по-високите земи и срещу заплащане на едно справедливо обезщетение от тогова, който иска да се ползва от нея, ако се касае за избор или друга вода, която принадлежи на собственика на по-високата земя.

Чл. 220. Собственикът, имотът на когото граничи с вода, която, без помощта на човешка ръка има естествено течение, но която макар и да е обществена по наредбите в главата за водите, не съставлява река или поток и върху която не съществуват права в полза на трети лица, може при преминаването й да си служи с нея за ваденето на своите земи или за експлоатацията на своята промишленост, с условие обаче, да повърне останалото от нея в обикновеното й течение.

Този, през земята на когото преминава тази вода, може така също да се ползва от нея в разстоянието, което преминава там, но със задължение да я повърне, при излизането от неговата земя, в нейното обикновено течение.

Чл. 221. Споровете, които възникват по установяването и упражнението на предвидените в този параграф сервитути, са подсъдни на околийския съдия, който, при разрешаването им трябва да съгласува интересите на земеделието и промишлеността с дължимото уважение на собствеността.

Чл. 222. Всякой собственик е длъжен да позволи достъп и преминаване върху своята земя всякога, когато има нужда от това за да се построи или поправи стена или друга работа, която принадлежи на съседа или е обща.

Чл. 223. Собственикът, на когото земята е заобиколена от чужди земи и който няма изход на обществен път и не може да добие такъв изход без извънредно големи разноски или неудобства, има право да преминава през съседните земи за обработване и сгодно ползване от своята земя.

Този проход се установява от тая страна, гдето разстоянието от заобиколената земя до обществения път е най-късо и където причинява най-малко вреда на земята, върху която е позволено преминаването.

Същото разпореждане може да се приложи на тогова, който, като има проход върху чужда земя, има нужда, за показаните горе цели, да разшири пътя за преминаване на кола.

Чл. 224. За вредата, причинена от достъпа или от прохода, за който се говори в двата предидущи члена, се дължи обезщетение съразмерно с причинената вреда.

Чл. 225. Ако земята се заобиколи от всичките страни вследствие на продажба, на замяна или на делба, продавачите, заменителите или съделителите са длъжни да дадат проход без никакво обезщетение.

Чл. 226. Ако проходът, който е даден на една заобиколена земя, престане да бъде нужден по причина, че тази земя се е съединила с друга, която граничи с обществен път, проходът може да бъде унищожен във всяко време по искане на собственика на служащата земя с повръщане на полученото обезщетение или със спиране плащането на годишните платежи, които са били условени. По същия начин се постъпя, ако се отвори нов път, който служи на заобиколената по-напред земя.

Чл. 227. Искът за обезщетението, показано в чл. 224, подлежи на давност и правото на проход остава, макар искът за обезщетение и да не се приема вече.

Чл. 228. Всякой собственик е длъжен да даде проход през своята земя на водата, която искат да прокарат тези, които имат постоянно или само временно право да си служат с нея, било за нуждите на живота, било за земеделчески или промишлени потребности.

От този сервитут са освободени къщите, дворовете, градините и харманите към тях.

Чл. 229. Този, който иска прохода е, длъжен да отвори нуждната за това вада, без да може да проведе своята вода през вадите, които вече съществуват и които са предназначени за течението на друга вода. Но собственикът на земята, който е също собственик на една съществуваща там вада и на водата, която тече в нея, може да възпрепятства да се отвори нова вада през земята му, като предложи да даде проход на водата в своята вада, когато това може да стане без значителна вреда за тогова, който иска прохода. В този случай, на собственика на вадата се дължи обезщетение, което се определя като се има предвид количеството на прокараната вода, стойността на вадата, работите, които ще предизвика новия проход, и по-големите разноски за поддържане.

Чл. 230. Трябва така също да се позволява проход за прокарване на вода пряко вадите и водопроводите по начин, който е най-съответстващ и най-удобен за местността и за положението на вадите, стига само течението или обема на водата, която тече в тези вади, да не се възпрепятства, замедлява или ускорява, нито изменява по какъвто и да бъде начин.

Чл. 231. Когато е нуждно за прокарването на водата да се преминат обществени пътища, реки или потоци, пазят се особените закони и правилници върху пътищата и водите.

Чл. 232. Този, който иска да прокара вода през чужда земя, трябва да докаже, че може да разполага с водата през времето, за което иска прохода, че тази вода е достатъчна за употреблението, за което тя е предназначена, че исканият проход е най-удобен и най-малко вредителен за служащата земя, предвид на особеното положение на съседните земи, на наклонението и на другите условия, нуждни за прокарването, течението и изливането на водата.

Чл. 233. Преди да се започне построяването на водопровода, този, който иска да прокара вода през чужда земя, е длъжен да заплати стойността на мястото, което ще се заеме от него, увеличена с една пета част, освен прямите вреди и тези, които произлизат от разделянето на две или повече части земята, през която трябва да премине водопровода, или от други повреждания.

За мястото обаче, което ще се заеме само за събирането на изкопаните вещества или на произходящите нечистотии от чистенето, се заплаща половината от стойността на земята, заедно с увеличението от една пета; но върху това също място собственикът на служащата земя може да посади дървета или други растения, или вдигне или пренесе другаде събраните вещества, стига само да се извърши всичко без вреда за вадата, за нейното чистене или поправяне.

Чл. 234. Ако проходът на водата се иска за не повече от девет години, заплащането на стойностите и обезщетенията, за които се говори в предидущия член, се намаляват на половина само, но със задължение, след изтичането на срока, да се възстановят нещата в първоначалното им положение.

Този, който е добил този временен проход, може, преди изтичането на срока, да го направи вечен, като заплати другата половина със законните лихви от деня, в който проходът е бил направен.

Постъпя се по същия начин, когато за проход пряко един водопровод е нуждно да се замести водопровод по мост с подземен водопровод или обратно.

Чл. 235. Този, който владее вада върху чужда земя, не може да пусне в нея по-голямо количество вода, освен, ако вадата може да я побере или ако водата няма да причини вреда на служащата земя.

Ако пущането на по-голямо количество вода изисква нови работи, те не могат да се започнат, освен след като предварително се определи тяхното естество и качество и се заплати дължимата сума за земята, която ще се заеме и за вредите, по установения от чл. 233 начин.

Чл. 236. Разпорежданията за проход на вода, които са изложени в предидущите членове, се прилагат и когато проход се иска, за да се изтича излишната вода, която съседът не се съгласява да приеме в своята земя.

Чл. 237. Собственикът на служащата земя всякога има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници, които съответстват на поставените белези. Ако обаче, собственикът не се е възползвал от това право при отстъпването на водопровода той е длъжен да тегли половината от нуждните за това разноски.

Чл. 238. Ако едно течение на водата препятства на съседните собственици за достъпа до недвижимите им имоти или за продължаването на ваденето или за изтичане на водата, тези, които си служат с това течение, са длъжни, съразмерно с ползата, която извличат от него, да построят и поддържат мостове и други подобни направи достатъчни за един безопасен и удобен проход, както и подземните водопроводи, улеите или други подобни работи за продължаването на ваденето или на изтичането, с изключение на правата, които произтичат от съглашение или от давност.

Чл. 239. Собственикът, който иска да изсуши или подобри своята земя чрез разкопавания, насипи или други средства, има право, след като заплати обезщетението и с причиняване на колкото е възможно по-малко вреда, да прокара чрез вади или трапове водата за изтичане през земите, които разделят неговата земя от текуща вода или всеки друг изток.

Чл. 240. Собствениците на земите, през които преминават чужди вади или трапове, направени съгласно предидущия член, имат право да си служат с тях, за да изсушат своите земи, с условие само да не произлезе от това никаква вреда за изсушените вече земи и да теглят следващите разноски:

1) разноските, които са нуждни за изменение на вече съществуващите работи, за да могат да служат и на земите, през които преминават вадите или траповете;

2) една съразмерна част от направените вече разноски и от разноските, които за нуждни за поддържане на работите, станали общи.

Чл. 241. При извършване на показаните в предидущите членове работи се прилагат разпорежданията на последната алинея на чл. 228 и на чл. чл. 230 и 231.

Чл. 242. Ако за изсушаване на блатиста земя се противи някой имащ право върху водата, която се изтича от там, и ако с извършване на съответстващи работи, които изискват разноски съразмерни с целта, не може да се съгласят противоположните интереси, изсушаването се разрешава срещу прилично обезщетение на съпротивляващия се.

Чл. 243. Тези, които имат право да отклонят вода от реките, потоците, вадите, каналите и езерата могат, ако това е нуждно, да турят или установят преграда до бреговете, със задължение обаче, да заплатят обезщетението и да направят и поддържат работите, които могат да предпазят земите от всяка вреда.

Чл. 244. Тези които имат право на отклонение и на ползване от водата, както е казано в предидущия член, са длъжни да избягват всяка повреда, която може да произлезе от спирането, от повръщането или от преливането на тази вода, и която поврежда може да постигне по-горните и по-долните ползуватели.

Тези, които станат причина за такава повреда, са длъжни да заплатят вредите и подлежат на наказанията, които са установени от правилата върху полската полиция.

Чл. 245. Собствениците могат да установяват върху недвижимите си имоти, или в полза на своите недвижими имоти, всякакъв сервитут, стига само той да бъде изложен на един недвижим имот за ползата на друг един недвижим имот и да не бъде по никакъв начин противен на обществения ред.

Упражнението и пределите на сервитутите се определят от документите и, в отсъствието на такива, от следващите разпореждания.

Чл. 246. Сервитутите биват непрекъсвани или прекъсвани.

Непрекъсвани сервитути са онези, на които управлението е или може да бъде непрекъснато, без да е нуждно за това действието на човека; такива са: водопроводите, капчуците, изгледите и други подобни.

Прекъсвани сервитути са онези, за упражнението на които има нужда от действието на човека; такива са сервитутите за проход, за черпане вода, за пасене и други подобни.

Чл. 247. Сервитутите биват видими и невидими.

Видими сервитути са онези, които се проявяват чрез видими признаци за своето съществуване, като запрещението да се строи върху една земя или да не се строи, освен до известна височина.

Чл. 248. Сервитутът за вземане вода чрез вада или друга видима и постоянна направа, за каквото употребление и да е предназначена водата, се причислява между непрекъсваните и видими сервитути, макар вземането вода и да става от време на време или след изминаване на известно число дни или часове.

Чл. 249. Когато, за отделяването на едно постоянно и определено количество текуща вода, формата на отвърстието и на направата за отделяването е определена по съглашение, тази форма трябва да се пази и страните не се допускат да искат изменението й под предлог на излишък или на недостатък от вода, освен ако излишъкът или недостатъкът от вода произлиза от станали промени във водопровода, който доставлява водата, или в течението на водата, която тече в него.

Ако формата не е условена, но отвърстието и направата за отделяването се направят и владеят спокойно в продължение на пет години, след изтичане на този срок не се приемат така също никакви заявления от страните, под предлог на излишек или на недостатък от вода, освен когато са станали променения във водопровода или в течението на водата, както се каза по-горе.

В отсъствие на съглашение и на показаното по-горе владение, формата се определя от съда.

Чл. 250. В отстъпванията на вода, направени за едно определено употребение, без да е определено количеството на водата, се предполага да е отстъпено нуждното количество за това употребение. Заинтересуваният може във всяко време да иска да се определи формата на отделяването по начин, щото да се обезпечи казаното нуждно употребение и да се възпрепятства в същото време излишното употребение.

Ако обаче, формата на отверстието и на направата за отделяването е условена, или ако, в отсъствието на съглашение, отделяването се е упражнявало спокойно в продължение на пет години в една определена форма, заявленията от страните не се уважават, освен в показания в предидущия член случай.

Чл. 251. В отстъпванията, в които едно постоянно количество вода е условено, това количество трябва да бъде показано във всичките актове в мярка на текуща вода.

Чл. 252. Правото за непрекъснато вземане вода може да се упражнява във всяка минута.

Чл. 253. Това право се упражнява за лятната вода от пролетното равноденствие до есенното; за зимната вода от есенното равноденствие до пролетното и за водата, която е разпределена по часове, дни, недели, месеци или другояче, в определените времена от съглашението или от владението.

При разпределението на водата по дни и по нощи се подразумяват естествените дни и нощи.

Чл. 254. В разпределенията, от които се ползуват няколко лица по ред, времето, което е нуждно за да дойде водата до отвърстието на ползувателя, се изминава в негова тежест и изтичането на остатъка от водата принадлежи на тогова, чийто ред се свършва.

Чл. 255. Във вадите, водата на които се разпределя по ред, водата, която прилива или която избягва, но която остава в леглото на вадата, може да се спира или отделя само от този ползувател, редът на когото настъпва.

Чл. 256. Ползувателите от предвидените в предидущия член вади, могат да изменяват или заменяват своя ред помежду си, стига само това променяване да не причинява вреда на другите.

Чл. 257. Този, който има право да употребява водата за двигателна сила, не може, ако това изрично не му е предоставено от акта, да спира или да намалява бързината на течението, като я задавя или запушва.

Чл. 258. Непрекъсваните и видими сервитути се установяват чрез акт, чрез давност от двадесет години или чрез предназначение от домакина.

Чл. 259. Непрекъсваните невидими сервитути и прекъсваните сервитути, били те видими или не, не могат да се установят, освен чрез акт. Владението, даже от незапомятно време, не е достатъчно за установяването на тия сервитути.

Това обаче, правило не се прилага на придобитите вече, по отоманските граждански закони, такива сервитути.

Чл. 260. За положителните сервитути, владението, което е нужно за давността, се смята от деня, в който собственикът на господствуващата земя е започнал да ги упражнява върху служащата земя.

За отрицателните сервитути, владението започва от деня на запрещението, което е направено чрез един формален акт от собственика на господствуващата земя на собственика на служаща земя, за да му оспори свободното ползуване от нея.

Чл. 261. Предназначение от домакина има, когато по какъвто и да бъде начин се докаже, че две, сега разделени, земи са принадлежали по-рано на един и същ собственик и че този собственик е създал или оставил положението, от което произлиза сервитутът.

Чл. 262. Ако двете земи престанат да принадлежат на същия собственик, без никакво разпореждане относно сервитута, той се счита установен активно и пасивно в полза и в тежест на всякоя една от отделните земи.

Чл. 263. Относно сервитутите, за придобиването на които е нужен акт, този акт не може да се замести освен с документ, който съдържа признание на сервитута и който произлиза от собственика на служащата земя.

Чл. 264. Собственикът може, без съгласието на плодоползвателя, да установи върху земята сервитути, които не нарушават правото на плодоползуване, а със съгласието на плодоползвателя той може да установи даже сервитути, които намаляват правото на плодоползуване.

Чл. 265. Сервитутът, който е отстъпен от един от собствениците на една неразделна земя, се счита установен и действителен, когато само и другите, заедно или отделно го отстъпят.

Отстъпванията на първите собственици на каквото основание и да са направени, нямат сила догдето последният собственик не се съгласи за своето отстъпване.

Отстъпването обаче, което е направено от един от собствениците, независимо от другите задължава не само отстъпвача, но още и неговите наследници, даже частни и неговите имащи право да не препятствуват за упражнението на отстъпеното право.

Чл. 266. Водата, която изтича от чужда земя, може да установи един активен сервитут в полза на земята, която я приема, за да се препятствува на отвеждане водата другаде.

Давността, която чрез нея се придобива този сервитут, започва от деня, в който собственикът на господствуващата земя е направил върху служащата земя видими и постоянни работи за събирането и завеждането на водата в своя полза, или от деня, в който собственикът на господствуващата земя е започнал или продължил ползуването си от водата, макар и да е имало формален протест от страна на собственика на служащата земя.

Чл. 267. Редовното чистене и поддържане на една изкопана дупка в чужда земя, предназначена и служаща за събиране и завеждане на вода, прави да се предполага, че тя е направена от собственика на господствуващата земя, когато няма документ, признак и друго доказателство за противното.

Счита се за признак на противното, когато има в дупката работи, направени и поддържани от самия собственик на земята, в която дупката е отворена.

Чл. 268. Правото на сервитут заключава всичко това, което е нуждно за ползване от него.

Така, сервитутът за черпане вода от чужд източник заключава право на преминаване през земята, в която източникът се намира.

Също така правото на прекарване вода през чужда земя заключава право на преминаване покрай вадата за надзираване течението на водата, за чистене и за извършване на нуждните поправки.

Когато една земя е заградена, собственикът е длъжен да остави свободен и удобен вход на лицето, което упражнява правото на сервитут за горепоказаната цел.

Чл. 269. Този, който се ползва от един сервитут, е длъжен, при извършване на работите, които са нуждни за ползване от него и за запазването му, да избере удобните за това време и способ, за да причини най-малко неудобство на собственика на служащата земя.

Чл. 270. Тези работи се извършват на негови разноски, освен ако има противно съглашение в акта.

Когато обаче, ползването от тази част на вещта, която е подчинена на сервитут, е обща между собственика на господствуващата земя и собственика на служащата земя, казаните работи се извършват на общи разноски, съразмерно с ползата за всекиго едного, освен ако актът другояче разпорежда.

Чл. 271. При сервитута за черпане и за прокарване вода, ако актът не съдържа противно разпореждане, собственикът на служащата земя всякога може да иска, щото водохранилището да се държи достатъчно чисто и бреговете да бъдат в добро поправено положение за сметка на собственика на господстващата земя.

Чл. 272. Ако, обаче, собственикът на служащата земя е длъжен, на основание на акта, да тегли разноските, които са нуждни за ползване от сервитута или за неговото запазване, той може всякога да се освободи от него, като остави служащата земя на собственика на господстващата земя.

Чл. 273. Ако земята, в полза на която е установен един сервитут, се раздели, сервитутът се дължи на всеки къс, но без да се утяготи положението на служащата земя. Така, ако се касае за право на преминаване, собственикът на всеки къс от господстващата земя е длъжен да го упражнява на същото място.

Чл. 274. Собственикът на служащата земя не може да направи нищо, което може да намали ползването от сервитута или да го направи по-неудобно.

Той не може, прочее, да промени положението на земята, нито да премести упражнението на сервитута на друго място от онова, гдето първоначално е било установено.

Ако обаче, първоначалното упражнение е станало по-тягостно за собственика на служащата земя, или ако то му препятства да направи там работи, поправки или подобрения, той може да предложи на собственика на господстващата земя едно място еднакво удобно за упражнение на правото му, и последният не може да откаже да го приеме.

Променението на мястото за упражнение на сервитута може така също да се допусне по искане но собственика на господстващата земя, ако той докаже, че променението ще му достави значителна полза и, че не ще да причини никаква повреда на служащата земя.

Чл. 275. Този, който има право на сервитут, не може да се ползва от него, освен съгласно със своя акт или със своето владение и не може да направи нито в служащата земя, нито в господстващата земя никакво нововъведение, което утяготява положението на първата.

Чл. 276. В случай на съмнение върху пределите на сервитута, неговото упражнение се ограничава до това, което е нуждно за назначението на господстващата земя и за удобното й ползване с най-малко вреда за служащата земя.

Чл. 277. Правото на водопровод не дава на тогова, който го упражнява, нито собствеността на бреговете на извора или вадата, нито собствеността на земята, която се намира под извора или под вадата.

Поземлените даждия и другите налози са в тежест на собственика на земята.

Чл. 278. В отсъствие на частно съглашение, собственикът или друг отстъпвач на вода от извор или вада е длъжен спрямо ползвателите да извършва всичките обикновени и извънредни работи за отделяне и закарването на водата до там, гдето я предава, да поддържа работите в добро положение, да пази леглото и бреговете на извора или на вадата, да извършва обикновените чистения и въобще да има грижата, пазенето и наблюдението, които са нуждни, щото отделяването и закарването на водата да стават своевременно.

Чл. 279. Ако обаче, отстъпвачът на вода докаже, че намалението й е станало естествено или по вина на друго лице, без да може, посредствено или непосредствено, нему да се вмени това, той не отговаря за никакви вреди, но само е длъжен да направи едно съразмерно намаление върху наема или условената цена, било че тя е заплатена, било че още не е, със запазване правото на иск за вредите на отстъпвача и на ползващия се от отстъпването против виновните за намалението на водата.

Ползувателите, които са предявили иск срещу виновните, могат да привлекат отстъпвача в делото за да им помага с всички средства, които се намират в негова власт, за да получат обезщетение за вредите от тези, които са причинили намалението на водата.

Чл. 280. Намалението на водата е в тяжест на тогова, който има право да я вземе и да се ползва от нея във времето, в което липсва, със запазване правото за вреди или за намаление на цената на наема или на отстъпването, както е казано в предидущия член.

Чл. 281. Между няколко ползватели, намалението на водата е в тяжест първо на тези, на които акта или владението е от по-скорошно време и при еднакви условия, в тяжест на последния, по реда на ползването.

Правото за заплащане на вредите е всякога запазено против оногова, който е причинил намалението на водата.

Чл. 282. Когато водата е отстъпена, запазена или се намира във владение за едно определено ползване със задължение да се повърне на отстъпвача или на другиго това, което остава от нея, това ползване не може да се промени във вреда на земята, в която трябва да се повърне останалата вода.

Чл. 283. Собственикът на земята, която е задължена да повръща изтичанията или повечето вода, не може да отдели каквато и да бъде част от нея под предлог, че е вкарал по-голямо количество вода или нова вода, но той е длъжен да я остави да отиде всичката в полза на господстващата земя.

Чл. 284. Сервитутът за изтичанията на вода не отнема на собственика на служащата земя правото да се ползва свободно от водата за ползата на своята земя, да промени обработването на тази земя и даже да изостави в цялост или отчасти нейното вадене.

Чл. 285. Собственикът на служащата земя може всякога да се освободи от сервитута за изтичанията или за повечето вода, като отстъпи и обезпечи на господстващата земя едно количество текуща вода, което се определя от съда, като се вземат предвид всичките обстоятелства.

Чл. 286. Тези които имат общ интерес да прокарат вода и да се ползват от нея или да подобрят или изсушат земи, могат да се сдружават, за да се грижат за упражнението, за запазването и за защищаването на своите права.

Сдружаването на заинтересуваните и правилникът на това сдружаване трябва всякога да се излагат писмено.

Чл. 287. След учреждаване на сдружаването, постановленията, които взема болшинството в границите и според установените за това правила в правилника, имат сила съгласно чл. 58.

Чл. 288. Учреждаването на това сдружение може така също да се заповяда от съда по искане на повечето от заинтересуваните, след кратко изслушване на другите заитересувани, когато се касае за упражнението, за запазването и за защищаването на общи права, на които разделението е невъзможно без значителна вреда. В този случай, предложеният и приетият от болшинството правилник се утвърждава от съда.

Чл. 289. Прекратяването на сдружаването не се допуска, освен когато повече от три четвърти на членовете го искат, или когато разделението може да стане без значителна вреда и се поиска от когото и да бъде от заинтересуваните.

Чл. 290. За всичко останало се съблюдават за тези сдружавания установените правила за собствеността, за дружеството и делбата.

Чл. 291. Сервитутите престават, когато вещите се намират в такова положение, щото е невъзможно вече ползването от тях.

Чл. 292. Сервитутите се възобновяват, ако положението на вещите се възстанови по начин, щото ползването от тях да стане отново възможно, освен ако се е изминало нуждното време за погасяване на сервитута. Ако една стена или една къща се препострои в същия период, съществуващите по-рано сервитути се запазват.

Чл. 293. Всякой сервитут се погасява, когато собствеността на господстващата земя и собствеността на служащата земя се съберат в едно лице.

Чл. 294. Сервитутът се погасява, когато се изостави ползването от него в продължение на двадесет години.

Чл. 295. Двадесетгодишният срок започва да тече за прекъсваните сервитути от деня, в който е прекратено ползването, а за непрекъсваните сервитути от деня, в който се е направило някое действие, противно на сервитута.

Чл. 296. Способът за ползуване от сервитута се погасява, чрез давност по същия начин, както и самия сервитут.

Чл. 297. Съществуването на остатъци от направи, които са служили за черпане на вода, не препятствува на течението на давността; за да не тече давността, потребно е съществуването и запазването в добро състояние на самата направа за черпане на вода или на вадата за отделяване.

Чл. 298. Упражнението на един сервитут не в определеното от съглашението или от владението време не препятствува на течението на давността.

Чл. 299. Ако господстващата земя е обща на няколко лица, упражнението на сервитута, което е направил един от тях, препятствува на течението на давността по отношение на всичките.

Чл. 300. Спирането или прекъсването на давността в полза на едного от собствениците ползва така също и другите.

Чл. 301. Владението е държане на една вещ или ползване от едно право, което едно лице упражнява само или чрез другиго, който държи вещта или упражнява правото в негово име.

Чл. 302. Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.

Чл. 303. Всякога се предполага, че всякой владее сам за себе си и като собственик, когато не е доказано, че той е започнал да владее в името на другиго.

Когато някой е започнал да владее в името на другиго, предполага се всякога, че владението се е продължило на същото основание, когато противното не е доказано.

Чл. 304. Съизволителните и само търпимите действия не могат да служат за основание да се придобие законно владение.

Чл. 305. Насилствените и скришните действия така също не могат да служат за основание да се придобие законно владение, но то може да започне, когато насилието и скришността престанат.

Чл. 306. Владението на вещи, на които собствеността не може да се придобива, няма юридическо действие.

Чл. 307. Настоящият владелец на една вещ, който докаже, че е владял тази вещ по-напред, предполага се да я е владял така също и през времето между тия владения, ако не се докаже противното.

Чл. 308. Настоящето владение не дава да се предполага съществуването на по-старо владение, освен ако владелецът има документ; в този случай, се предполага, че той владее от датата на своя документ, ако противното не е доказано.

Чл. 309. Владението се продължава по право в лицето на общия наследник.

Частният наследник и всеки друг приемник може към своето владение да присъедини владението на лицето, от което е получил имотът, за да се основава и де се ползва от неговите действия.

Чл. 310. Този, който се намира повече от шест месеца в законно владение на недвижимо имущество, или на вещно право, или на съвокупност от движими вещи, ако му се наруши това владение, може, в продължение на шест месеца от нарушението, да иска запазването на нарушеното владение.

Чл. 311. Този, който насилствено или по скрит начин е лишен от владението, каквото и да бъде то, на движима или недвижима вещ, може, в течение на шест месеци от претърпяното лишение, да иска от заграбителя да го възстанови в това владение.

Чл. 312. Възстановяването се заповядва от съда, след призоваване на противната страна и на основание само на известността на събитието, без всякакво забавяне и с най-голяма бързина, против което лице и да бъде и даже против собственика на вещите, които са отнети от владелеца.

Чл. 313. Възстановяването на владението в случай на насилствено или скрито отнемане не изключва упражнението на другите искове за владение от страна на всякой законен владелец.

Чл. 314. Този, който има основание да се страхува, че една новозапочната работа от едно друго лице, било върху собствена земя, било върху чужда земя, може да причини повреда на недвижимо имущество, на вещно право или на друг владеян от него предмет, може да заяви на съда за тази нова работа, стига само тя да не е свършена и да не са се изминали шест месеци от когато е била започната.

Съдът, след като изучи набързо факта, може да забрани или да разреши продължаването на новата работа, като постанови да се вземат нуждните обезпечения, в първия случай, за плащането на вредата, която е причинена от спиране на работата, когато се признаят за неоснователни възраженията за нейното довършване и, във втория случай, за разваляне на работата и за плащане на вредите, които заявившият може да претърпи от това, ако добие окончателно в негова полза решение, макар и да е било разрешено да се продължава работата.

Чл. 315. Този, който има основателна причина да се страхува, че едно каквото и да е здание, едно дърво или един друг предмет застрашава със сериозна и близка опасност да повреди една земя или един предмет, който той владее, има право да заяви за това на съда и да моли, според обстоятелствата, да се вземат мерки за да се избегне опасността, или да се задължи съседа да даде поръчителство за възможните вреди.

Чл. 316. Във всичките въпроси по владението на сервитутите, това което се е вършило през предидущата година и ако се касае за сервитутите, които се управляват през по-дълги промеждутъци от една година, това което се е вършило през последния период на ползването, определя правата и задълженията като на тогова, който се ползва от сервитута, така и на оногова, който го дължи, и на всяко друго заинтересувано лице.

Чл. 317. Добросъвестен владелец е този, който владее, като собственик, на такова юридическо основание, което може да прехвърли собствеността, и на което недостатъците не са му били известни.

Чл. 318. Добросъвестността всякога се предполага и този, който указва на недобросъвестност е длъжен да я докаже.

Достатъчно е добросъвестността да е съществувала във време на придобиването.

Чл. 319. Добросъвестният владелец придобива плодовете и не е длъжен да повърне освен онези, които е събрал след завеждането на иска.

Чл. 320. Владелецът, даже и да е добросъвестен, не може да иска каквото и да бъде обезщетение за подобрения, ако те не съществуват вече във времето на съдебното отстранение.

Чл. 321. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1947 г.) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията сума, равна на увеличената стойност на имота.

Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията само по-малката сума измежду сумата на разноските и увеличената стойност на имота.

Чл. 322. Само добросъвестният владелец има право да задържи имуществата за подобренията, които действително са направени и които съществуват още, стига само искът за това да се предяви, догдето се разглежда препирнята за повръщането на имуществото и да има някакво доказателство за съществуването на подобренията въобще.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 33 от 1947 г.) Той има право и срещу лицето, което, след като подобренията са били направени, е придобило имота безвъзмездно или го е придобило по възмезден начин, като е знаяло, че подобренията не са извършени от собственика на имота.

Чл. 323. По отношение на движимите по своето естество вещи и на ценните книжа на предявителя, владението произвежда в полза на трети добросъвестни лица същото действие, както юридическото основание. Това правило не се прилага на съвокупности от движими вещи.

Чл. 324. Този обаче, който е изгубил една вещ или от когото е открадната тя, може в продължение на три години от изгубването или кражбата, да я иска от тогова, в ръцете на когото се намира, със запазване на последния правото на иск за обезщетение против оногова, от когото той я е получил.

Чл. 325. Ако обаче, настоящият владелец на откраднатата или загубена вещ, е купил тази вещ на панаир, на пазар или от публична продан, собственикът не може да иска повръщането й, освен като заплати на владелеца цената, която той е заплатил за нея.

Чл. 326. Настоящият закон влиза в сила от 1 септемврий 1904 год., и отменява всичките досега съществуващи наредби по предметите, предвидени в него.

Чл. 327. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1947 г., попр. - ДВ, бр. 37 от 1947 г.) Разпоредбите на чл. 321, ал. 1 и 322, ал. 2 се прилагат, ако спорът не е разрешен с влязло в законна сила решение, и за подобрения, извършени преди влизането на този закон в сила; същите не се прилагат за подобренията върху имоти, за които се отнася Законът за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и др. организации. ("Държавен вестник", бр. 160 от 17 юли 1946 г.).

При несвършените при влизането на този закон в сила дела във всички съдебни инстанции, добросъвестният владелец може да увеличи исканията си за подобренията в първото по делото заседание.