Държавен вестник, брой 37 от 22.IV

Правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан, наричани "договарящи страни",

желаейки да развиват икономическото сътрудничество между тях на основа на взаимна изгода,

признавайки необходимостта от насърчаване и защита на чуждестранните инвестиции с цел създаване и запазване на благоприятни условия за инвестициите на инвеститори от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна,

убедени в това, че взаимното насърчаване и защита на инвестициите, в съответствие с разпоредбите на този договор ще спомага за развитие на деловата инициатива и повишаване на благосъстоянието в двете държави,

се договориха за следното:

Дефиниции

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид активи, инвестирани от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията, и включва в частност, но не изключително:

а) движимо и недвижимо имущество, а също така и всякакви вещни права, както и реални обезпечения във вид на залог и ипотека или други подобни права;

б) дялове, акции, ценни книжа, облигации и дългови задължения на дружество и всякакви други форми на участие в дружества;

в) парични вземания или искове за изпълнение, които имат икономическа стойност;

г) права на интелектуална и индустриална собственост, включително авторски права, патенти, търговски марки, търговски наименования, промишлени образци, права върху технически процеси, "гуд уил", "ноу-хау" и всякакви други подобни права;

д) права за осъществяване на стопански дейности, предоставени съгласно законодателството, на основание на договор или административен акт на компетентен държавен орган, включително предоставяне на концесии за търсене, обработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.

Последваща промяна във формата, в която активите са инвестирани или реинвестирани, няма да засегне техния характер на инвестиция, при условие че тази промяна е извършена в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е извършена инвестицията.

2. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка договаряща страна:

а) всяко физическо лице, което е гражданин на договарящата страна в съответствие със законодателството й;

б) юридическо лице или всякакво самостоятелно образование, регистрирано или учредено в съответствие със законодателството на договарящата страна.

3. Понятието "доход" означава всички суми, получени от инвестиция и включващи в частност, но не изключително: печалба, дивиденти, лихва, доходи от нарастването на капитала, роялти, лицензионни и комисионни възнаграждения и други законни доходи.

4. Понятието "територия" означава по отношение на всяка от договарящите страни територията, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Насърчаване и защита на инвестициите

Член 2

1. Всяка от договарящите страни поддържа и насърчава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство.

2. Всяка договаряща страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и придвижването на нейната територия на граждани на другата договаряща страна, които упражняват инвестиционна дейност, както и на членовете на техните семейства.

3. На инвестициите на инвеститорите от договарящата страна се предоставя справедлив и равноправен режим и се осигурява пълна защита на територията на другата договаряща страна.

4. В случай на реинвестиране на доходите от инвестициите тези реинвестиции и доходите от тях ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

Национален режим и режим на най-облагодетелствана нация

Член 3

1. Всяка от договарящите страни предоставя на инвестициите, извършени на нейна територия от инвеститорите на другата договаряща страна, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на инвестициите на собствените си инвеститори или на инвестициите от инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това кой е по-благоприятен.

2. Всяка от договарящите страни ще предоставя на своята територия на инвеститорите от другата договаряща страна по отношение дейностите, свързани с поддържането, използването и управлението на техните инвестиции, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на собствените си инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.

3. Всяка от договарящите страни си запазва правото да установява или поддържа в съответствие със своето действащо законодателство изключения от националния режим. Всяко ново изключение ще се прилага само по отношение на инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.

4. Разпоредбите на този член няма да се тълкуват като задължаващи една от договарящите страни да предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна привилегиите, които предоставя или ще предоставя на инвеститори на която и да е трета държава във връзка със:

а) участие във всякакъв съществуващ или създаван в бъдеще митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически съюз, договори за регионална икономическа интеграция или подобни международни договори; или

б) всякакво международно споразумение за избягване на двойното данъчно облагане или други международни споразумения, регулиращи изцяло или преимуществено данъчното облагане.

Отчуждаване

Член 4

1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща страна не се национализират, отчуждават или подлагат на мерки, имащи ефект на национализация или отчуждаване (наричани "отчуждаване"), на територията на другата договаряща страна освен в случаи, определени в действащото законодателство и в обществен интерес, свързан с такива държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

Отчуждаването се извършва по съответния законов ред, на недискриминационна основа и срещу заплащане на навременно, адекватно и ефективно обезщетение.

2. Обезщетението ще съответства на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено към датата на влизане в сила на акта за отчуждаване или до момента, когато решението за отчуждаване е станало обществено известно (в зависимост от това, кое ще се осъществи по-рано), и ще включва лихва от датата на отчуждаването до момента на изплащането, изчислявана по годишния лихвен процент "ЛИБОР" за съответната свободно конвертируема валута, в която са били извършени инвестициите, в съответствие с валутните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия е извършена инвестицията.

3. В случаите, когато договарящата страна отчуждава имущество на дружество, регистрирано или образувано в съответствие с действащото на нейна територия законодателство, по отношение на дяловете или акциите на инвеститор от другата договаряща страна, се прилагат разпоредбите на този член.

Обезщетение за загуби

Член 5

На инвеститори на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна вследствие на война, въоръжен конфликт, извънредно положение, въстание, метеж, граждански размирици и други подобни събития, последната договаряща страна предоставя режим по отношение на реституция, обезщетение за загуби, компенсация или друго стойностно възмездяване на загубите не по-малко благоприятен от този, който последната договаряща страна предоставя на инвеститори на която и да е трета държава.

Превод на плащания

Член 6

1. Всяка договаряща страна в съответствие със своето законодателство разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнението на всички техни данъчни задължения да извършват превод на плащания във връзка с инвестициите и доходите от тях. Такива преводи включват, в частност, но не изключително:

а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) доходи, получени в резултат от инвестицията;

в) суми, получени в резултат на пълната или частичната продажба или ликвидация на инвестиция;

г) сумите, необходими за изплащането на заеми, изплащане на патенти, лицензионни такси и други плащания във връзка с функционирането на инвестицията;

д) обезщетение в съответствие с чл. 4 и 5;

е) нетната работна заплата и други обезщетения на инвеститорите на едната договаряща страна, наети и допуснати да работят във връзка с инвестициите на територията на другата договаряща страна.

2. Преводите се осъществяват без излишно забавяне в свободно конвертируема валута по обменния курс, приложим в деня на осъществяване на превода и определен в съответствие с валутните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка от договарящите страни всички преводи, предмет на уреждане в този член, се ползват от режим не по-малко благоприятен от преводите, извършени от инвеститорите на която и да е трета държава.

4. Преводите от и към териториите на договарящите страни на техните валути и валути на други държави, платежните документи и ценните книжа се регламентират от законодателството на договарящата страна по място на извършване на инвестицията.

Суброгация

Член 7

1. Ако договаряща страна или упълномощен от нея орган извърши плащане на някой от своите инвеститори по силата на договор за гаранция или застраховка, сключен във връзка с инвестиции на територията на другата договаряща страна, последната ще признае:

а) прехвърлянето на права както в съответствие със законодателството, така и съгласно законна сделка в дадената страна, всяко право или иск на инвеститора към първата от посочените договаряща страна или упълномощен от нея орган; а така също

б) факта, че първата от посочените договаряща страна или упълномощен от нея орган има право по силата на суброгация да упражнява правата и да предявява исковете на такъв инвеститор и да поема задълженията, свързани с инвестициите.

2. Суброгираните права или искове не превишават първоначалните права или искове на инвеститора.

Консултации

Член 8

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да проведе консултации по всички въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Разрешаване на спорове между договарящите страни

Член 9

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването и прилагането на този договор ще се разрешават по възможност по дипломатически път чрез консултации и преговори между договарящите страни.

2. Ако договарящите страни не постигнат съгласие в рамките на шест месеца от датата на започването на преговорите, по искане на всяка от договарящите страни спорът може да бъде отнесен пред арбитражен съд. Споменатият арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай (ad hoc) и се състои от трима членове. Всяка от договарящите страни назначава по един арбитър. Тези двама арбитри избират гражданин на трета държава, поддържаща дипломатически отношения с държавите на двете договарящи страни, който след одобрение от двете договарящи страни се назначава за председател на съда.

3. Ако нито една от договарящите страни не назначи свой арбитър в рамките на два месеца от момента на получаване на молбата за арбитраж, всяка от договарящите страни може да покани президента на Международния съд към ООН за извършването на необходимите назначения.

4. Ако двамата арбитри не могат да постигнат съгласие в рамките на два месеца от своето назначение относно избора на председателя, всяка от договарящите страни може да се обърне към президента на Международния съд към ООН с молба за извършване на необходимите назначения.

5. Ако в случаите, посочени в ал. 3 и 4 на този член, президентът на Международния съд към ООН не може да изпълни указаната функция или ако е гражданин на някоя от договарящите страни, то това назначение ще се извърши от вицепрезидента, а ако той не може да изпълни дадената функция или се явява гражданин на някоя от договарящите страни, то назначението ще се извърши от следващия по старшинство член на Международния съд към ООН, който не е гражданин на някоя от договарящите страни.

6. Арбитражният съд взема решенията си въз основа на разпоредбите на този договор, както и общоприетите принципи и норми на международното право. Преди арбитражният съд да вземе решение, той може на всеки стадий от своята работа да предложи на договарящите страни да разрешат спора по приятелски начин. Предшестващите разпоредби няма да възпрепятстват разрешаването на спора, ако договарящите страни решат така.

7. Без да нарушава другите договорености между договарящите страни, арбитражният съд определя своя собствена процедура. Съдът постановява решението си с мнозинство на гласовете.

8. Всяка договаряща страна ще поема разходите за своя член на съда и за своето участие в арбитражната процедура. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат от договарящите страни поравно.

9. Решението на съда е окончателно и задължително за всяка от договарящите страни.

Разрешаване на спорове между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна

Член 10

1. Споровете между инвеститор на едната от договарящите страни и другата договаряща страна, отнасящи се до инвестиция на инвеститора, включително спорове относно сумата на обезщетението, се разрешават по възможност чрез преговори.

2. Ако такъв спор не бъде разрешен в рамките на шест месеца от момента, от който някоя от договарящите страни е поискала разрешение чрез преговори, инвеститорът може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата страна, която е страна по спора.

В случай на спорове по отношение на чл. 4, 5, 6 и 7 на този договор инвеститорът може да отнесе спора за разрешаване чрез арбитраж пред арбитражен съд ad hoc в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL) или пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, в случай че и двете договарящи страни са страни по Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (ICSID), открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г.

3. Арбитражният съд взема решението си въз основа на националното законодателство на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и норми на международното право.

4. Арбитражното решение е окончателно и задължително за двете страни по спора и ще бъде приведено в изпълнение в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, която е страна по спора.

5. Всяка от страните по спора поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда, и за своето участие в арбитражния процес. Всички останали разходи по арбитражния процес страните по спора поемат поравно.

Приложение на договора

Член 11

1. Този договор ще се прилага за инвестициите на територията на едната договаряща страна, извършени в съответствие с нейното законодателство от инвеститори на другата договаряща страна, независимо от това, дали са извършени преди или след влизането в сила на този договор.

2. Този договор ще се прилага само по отношение на инвестиционни спорове, възникнали след влизането в сила на договора.

Внасяне на изменения и допълнения

Член 12

В този договор могат да бъдат внасяни изменения и допълнения при писмено съгласие на договарящите страни, съблюдавайки процедурите за влизане в сила, посочени в ал. 1 на чл. 13 на този договор.

Влизане в сила, срок на действие и прекратяване на договора

Член 13

1. Договарящите страни си разменят ноти за изпълнението на съответните процедури, предвидени в националното законодателство на всяка от договарящите страни по отношение на влизането в сила на този договор.

Датата на влизане в сила на този договор ще бъде тридесетият ден от датата на получаване на последната нота.

2. Този договор ще остане в сила за период от десет години. Неговото действие ще се продължава автоматично за следващи периоди от пет години, ако една от договарящите страни не уведоми в писмена форма другата договаряща страна поне дванадесет месеца преди изтичането на съответния срок за намерението си да прекрати действието на този договор.

3. В случай на денонсиране на този договор разпоредбите на чл. 1-11 ще останат в сила за по-нататъшен период от десет години по отношение на инвестициите, извършени до момента на прекратяване действието на този договор.

Съставен в София на 24 юни 1998 г. в два оригинални екземпляра на български, узбекски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на разногласия по тълкуването на този договор текстът на руски език ще има преимущество.