ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ
ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ
Обн. ДВ. бр.81 от 15 Юли 1998г.
Преамбюл
Република България и Република Армения, наричани "договарящи страни", като придават важно значение на развитието на сътрудничеството в областта на екстрадицията на лицата, извършили престъпление, като отчитат необходимостта от укрепване на връзките между съответните органи на договарящите страни, се договориха за следното:
Член 1
Задължение за екстрадиция
По искане на всяка страна другата договаряща страна се задължава да й предаде съгласно условията на този договор лицата, които се намират на нейна територия, за подвеждане към наказателна отговорност или за привеждане в изпълнение на влязла в законна сила присъда.
Член 2
Основания за екстрадиция
1. Екстрадиция се допуска за деяния, които са признати за престъпление съгласно законите на двете страни и за които е предвидено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година или по-тежко наказание.
2. Екстрадиция за изпълнение на присъда се допуска за такива деяния, които се наказват по законодателството и на двете страни и за които исканото лице е осъдено на лишаване от свобода не по-малко от 6 месеца или на по-тежко наказание.
3. Ако искането за екстрадиция се отнася за няколко различни деяния, някои от които не отговарят на условията по ал. 1 относно размера на наказанието, екстрадицията се допуска за деяние, което отговаря на посочените условия.
Член 3
Отказване на екстрадиция
1. Екстрадиция не се допуска в случаите, когато:
а) срещу лицето, за което е направено искането за екстрадиция, е открито наказателно производство за същото деяние или то вече е осъдено с влязла в законна сила присъда;
б) съгласно законите на едната от страните към датата на получаване на искането за екстрадиция наказателното производство не може да се открие или присъдата не може да се приведе в изпълнение поради изтичане на давностния срок или на друго законно основание (помилване, амнистия);
в) съгласно законите на молещата или замолената страна престъплението е от частен характер;
г) лицето, чиято екстрадиция се иска, е гражданин на замолената страна;
д) лицето, чиято екстридиция се иска, не може да се привлече към наказателна отговорност съгласно законодателството на замолената страна;
е) лицето, чиято екстрадиция се иска, е осъдено от извънреден съд в молещата страна или подлежи на осъждане от такъв съд.
2. Екстрадиция не се допуска и в случаите, когато замолената страна има достоверни сведения, че спрямо лицето, за което е отправено искането:
а) не са били спазени минимални права на защита по време на съдебното производство.
Образуването на съдебно производство в отсъствие на лицето, чиято екстрадиция се иска, не представлява само по себе си основание за отказване на екстрадиция, ако молещата страна се задължи да проведе ново наказателно производство с участието на дееца;
б) ще се приложат мерки на преследване или дискриминация поради раса, религия, националност, политически убеждения, социални и лични условия или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране или на действия, нарушаващи основни човешки права.
3. Екстрадицията може да се откаже и в случаите, когато деянието, за което е отправено искането за екстрадиция, е извършено:
а) на територията на замолената страна;
б) извън територията на замолената страна и нейният закон не предвижда наказание за подобно деяние.
4. Екстрадиция на лице, извършило престъпление, за което по закона на молещата страна може да се наложи или вече е наложено смъртно наказание, се допуска единствено ако тази страна даде приемливо за замолената страна писмено уверение, че такова наказание няма да се наложи или ако вече е наложено, няма да се изпълни.
5. В случай на отказ молещата страна следва да се информира за основанията за отказа.
Член 4
Образуване на наказателно производство в замолената страна
1. При отказване на екстрадиция в случаите на чл. 3, ал. 1, буква "г", ал. 2 и 4 замолената страна по искане на другата страна предлага на компетентните си органи да разгледат въпроса за образуване на наказателно производство в съответствие с вътрешното си законодателство.
За целта молещата страна представя процесуалната документация и всички необходими за процеса данни, с които разполага.
2. Замолената страна информира незабавно другата страна за хода на искането, както и за хода на образуваното наказателно производство.
Член 5
Предели на наказателното преследване
1. Без съгласието на замолената страна екстрадираното лице не може да се подвежда към наказателна отговорност или да се подлага на наказание във връзка с друго престъпление, извършено преди връчването на искането и различно от престъплението, за което се иска екстрадиция.
2. Ако преди екстрадицията в наказателното производство настъпи промяна в правната квалификация на деянието, за което се иска екстрадиция, екстрадицията може да се осъществи, след като молещата страна изпрати искане за екстрадиция по новата правна квалификация на деянието.
3. Екстрадираното лице не може да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената страна.
4. Съгласието на замолената страна, предвидено в ал. 1 и 3, не се изисква, ако екстрадираното лице не напусне територията на молещата страна до изтичане на 45 дни от прекратяване на наказателното производство или при осъждане, от изтърпяване на наказанието, или ако след напускане на молещата страна, то доброволно се завърне. В този срок не се включва времето, през което екстрадираното лице не е могло да напусне територията на молещата страна по независещи от него причини.
Член 6
Искане за екстрадиция
1. Искането за екстрадиция трябва да съдържа:
а) наименование на замоления орган;
б) оригинал или автентично копие на заповедта за задържане под стража;
в) описание на деянията, за които се отнася искането за екстрадиция, като се посочат времето и мястото на извършването им и правната им квалификация, както и законът на молещата страна, въз основа на който деянието се квалифицира като престъпление;
г) по възможност отличителните белези на търсеното лице, както и всяка друга информация, с която молещата страна разполага, полезна за идентифициране на самоличността му и определяне на гражданството му.
2. Към искането за екстрадиция с цел привеждане на присъдата в изпълнение трябва да се приложи заверено копие от присъдата с отметка за влизането й в сила, както и разпоредбите от наказателния закон, въз основа на който е осъдено лицето. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието, се изпращат сведения за това.
Член 7
Допълнителни сведения
1. Ако искането за екстрадиция не съдържа всички необходими сведения, замолената страна може да поиска допълнителни сведения в срок до 1 месец. Този срок може да се продължи с още 1 месец по искане на молещата страна.
2. Ако молещата страна не представи в установения срок допълнителните сведения, замолената страна е длъжна да освободи лицето, задържано под стража.
Член 8
Задържане под стража с цел екстрадиция. Предварително задържане под стража
1. При получаване на искането за екстрадиция замолената страна незабавно прилага мерки за задържане под стража или други принудителни мерки спрямо лицето, което се иска, с изключение на случаите, когато екстрадицията не може да се допусне съгласно чл. 3 от договора.
2. По молба на молещата страна лицето, което се иска, може да се задържи под стража и преди получаване на искането за екстрадиция. В тези случаи молбата трябва да съдържа копие от постановлението за задържане под стража или от влязлата в законна сила присъда, както и указание, че искането за екстрадиция допълнително ще се представи. Молбата за задържане под стража преди получаване на искането за екстрадиция може да се предаде по пощата, телеграфа, телекса или телефакса.
3. Другата договаряща страна трябва незабавно да се уведоми за задържането под стража или за задържането преди получаването на искането за екстрадиция.
Член 9
Освобождаване на задържаното лице
Ако искането за екстрадиция по чл. 8, ал. 2 не се получи от замолената страна в срок 40 дни от задържането на лицето под стража, то се освобождава.
Това не е пречка за ново задържане с цел екстрадиция, ако искането за екстрадиция постъпи от молещата страна след изтичане на посочения по-горе срок.
Член 10
Екстрадиция на лицето
1. Замолената страна уведомява молещата страна за времето и мястото на екстрадицията, като посочва приложените принудителни мерки.
2. Екстрадицията трябва да се осъществи до 20 дни от деня, посочен в известието на замолената страна относно времето и мястото на екстрадицията. При мотивирано искане от молещата страна този срок може да се удължи с още 20 дни.
3. Ако молещата страна не приеме лицето, което трябва да се екстрадира, до 20 дни от деня, посочен в известието за екстрадиция, а при постъпване и удовлетворяване на молба за продължение на този срок - до изтичане на допълнителния срок, задържаното лице трябва да се освободи. След това замолената страна може да откаже на другата страна екстрадицията на това лице за същото деяние.
Член 11
Отлагане на екстрадицията
Ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е привлечено към наказателна отговорност или осъдено за друго престъпление на територията на замолената страна, екстрадицията може да се отложи до прекратяване на наказателното производство или до изтърпяване или освобождаване от наказанието, за което се уведомява молещата страна.
Член 12
Временна екстрадиция
1. Ако отлагането на екстрадицията по чл. 11 може да доведе до изтичане на давностния срок по наказателното производство или да попречи на разследването, лицето, което се иска, може да се предаде временно по искане на молещата страна.
Условията, начините и срокът на временната екстрадиция се уговарят от страните.
2. Временно предаденото лице трябва да се върне след приключване на наказателно-процесуалните действия, за които е било предадено, но не по-късно от срока, уговорен между страните.
Член 13
Повторна екстрадиция
Ако предаденото лице се отклони от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и се завърне на територията на замолената страна, то трябва да се екстрадира по новото искане, без да се предоставят материалите по чл. 6 от този договор.
Член 14
Степенуване на искания за екстрадиция
Ако няколко страни отправят искане за екстрадиция на едно и също лице, замолената страна самостоятелно решава кое искане да удовлетвори. Ако не удовлетворява искането на другата страна, тя я уведомява за това.
Член 15
Предаване на предмети
1. Всяка договаряща страна е длъжна да предава по молба на другата договаряща страна предмети, които:
а) са използвани при извършването на престъплението, за което се екстрадира лицето, включително и оръдието на престъплението;
б) са придобити в резултат на престъплението или като възнаграждение за него или които са получени от дееца в замяна на предметите, придобити по такъв начин;
в) могат да имат значение като доказателство в наказателното дело.
Тези предмети се предават и в случая, когато лицето не може да се екстрадира поради смърт, бягство или по други причини.
2. Ако предметите по ал. 1 са необходими на замолената страна като доказателства в наказателно дело, предаването им може да се отложи до прекратяване на производството, като за това се уведоми другата договаряща страна.
3. Правата на третите лица върху предадените предмети се запазват след приключване на производството. Тези предмети трябва да се възвърнат безвъзмездно на договарящата страна, която ги е предала,
Член 16
Информация за изхода на наказателното производство
Страната, чието искане за екстрадиция е уважено с цел провеждане на наказателно производство, информира другата страна за решението, с което то е приключило.
По молба на другата страна договарящата страна й изпраща копие от решението.
Член 17
Транзитно преминаване
1. По искане на другата страна всяка страна дава разрешение за транзитно преминаване през собствената й територия на екстрадираното от трета страна лице с цел преминаването му на територията на другата страна.
2. По отношение на искането за разрешение за транзитно преминаване се прилагат разпоредбите, предвидени за искането за екстрадиция. Транзитът се осъществява по начин, който замолената страна счита за най-целесъобразен.
3. Транзитно преминаване може да се откаже на същите основания, на които може да се откаже екстрадиция.
4. Ако се ползва въздушен път без приземяване, не е необходимо разрешение на страната, над чиято територия се прелита.
Член 18
Разноски
1. Разходите по екстрадицията са за сметка на страната, на чиято територия са направени.
2. Разходите по транзитно преминаване са за сметка на страната, поискала транзита.
Член 19
Връзки
1. За целите на този договор връзките се осъществяват чрез централните органи.
2. Централни органи са:
за Република България - Министерството на правосъдието;
за Република Армения - Прокуратурата.
3. Допускат се също така връзки по дипломатически път. Искането за временно задържане може да се предаде само чрез Международната организация на криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).
Член 20
Език и освобождаване от легализация
1. Исканията за екстрадиция, другите съобщения, актовете и приложените документи се изпращат на езика на молещата страна и се придружават със заверен превод на руски език.
2. Актовете и документите, които са предадени в оригинал или в автентично копие, се освобождават от всякаква форма на легализация по смисъла на този договор.
Член 21
Консултации, изменение и допълнение на договора
1. Договарящите страни периодично ще обменят информация за практиката по прилагане на този договор и ще се консултират по въпроса за неговото изменение и допълнение.
2. По инициатива на всяка договаряща страна могат да се внасят изменения и допълнения в този договор, които влизат в сила по начина, предвиден в чл. 22 от договора.
Член 22
Влизане в сила и действие на договора
1. Този договор подлежи на ратифициране.
2. Този договор влиза в сила след изтичане на 30 дни от размяната на ратификационните документи.
3. Този договор се сключва за неопределен срок и ще действа до изтичане на 6 месеца от деня, в който другата страна е получила съобщението за денонсиране.
Съставен в София на 10 април 1995 г. в два екземпляра, всеки на български, арменски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. При различие в тълкуването валиден е руският текст.
