ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Обн. ДВ. бр.26 от 28 Март 1997г.
ПРЕАМБЮЛ
Правителството на Република България и правителството на Република Аржентина, наричани по-долу "договарящи се страни", желаейки да задълбочат икономическото сътрудничество между двете страни, стремейки се да създават благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, признавайки, че взаимното насърчаване и защита на инвестициите, основаващо се на договор, ще доведе до стимулиране на инициативите в тази област и ще допринесе за благополучието на двете държави, се споразумяха за следното:
Определения
Чл.1 За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, всякакви средства, инвестирани от инвеститор от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, в съответствие със законите на последната и по-специално:
а) движима и недвижима собственост, както и всякакви други вещни права, като ипотеки, залози и тежести върху собствеността;
б) акции, дялове или други ценни книжа, материализиращи участие в дружества;
в) права на вземания и всякакви други права, които имат икономическа стойност; заемите се включват само когато те са директно свързани с конкретна инвестиция;
г) права в областта на интелектуалната собственост, включващи по-специално авторски права, патенти, промишлени образци, запазени марки, търговски марки, търговски наименования, технологически процеси, ноу-хау и гуд-уил;
д) права за упражняване на стопански дейности, предоставени по силата на закон или договор или административен акт на държавната власт, включително концесии за проучване, извличане, обработване или експлоатация на природни ресурси.
Този договор се прилага за всички инвестиции, независимо дали са направени преди или след влизането в сила на този договор, но разпоредбите на този договор няма да се прилагат за всякакви спорове, искове или различия, които са възникнали преди неговото влизане в сила.
Последваща промяна в правната форма, в която средствата са били инвестирани или реинвестирани, няма да засегне тяхната квалификация като инвестиции съгласно този договор.
2. Понятието "инвеститор" означава:
а) физическо лице, което е гражданин на всяка от договарящите се страни съгласно нейното законодателство;
б) всякаква компания, фирма, дружество, организация или асоциация, която е или не е юридическо лице, регистрирана или учредена в съответствие със законодателството на всяка от договарящите се страни, със седалище на нейна територия.
3. Разпоредбите на този договор няма да се прилагат за инвестициите, направени от физически лица, които са граждани на една от договарящите се страни, на територията на другата договаряща се страна, ако такива лица по време на инвестицията са били постоянно пребиваващи във втората договаряща се страна повече от две години, освен ако се докаже, че инвестицията е била допусната на нейна територия от чужбина.
4. Понятието "приходи" означава всички суми, които се получават от инвестицията, като печалби, дивиденти, лихви, лицензионни възнаграждения и други законни доходи.
5. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и Република Аржентина, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.
Насърчаване и защита на инвестициите
Чл. 2 1. Всяка договаряща се страна разрешава и третира инвестициите и дейностите, свързани с тях, на основата на третиране, не по-малко благоприятно, отколкото това, предоставено в подобни ситуации на инвестиции или свързани с тях дейности на своите собствени инвеститори или на инвеститори от трета държава, в съответствие с правото на всяка договаряща се страна да прави или поддържа ограничени изключения от националния режим, спадащи към един от секторите или дейностите, посочени в Протокола към този договор. Всяко бъдещо изключение от всяка една от договарящите се страни няма да се прилага към инвестиции, съществуващи в такъв сектор или дейност по времето, когато изключението влиза в сила.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.
4. Всяка от договарящите се страни по всяко време ще осигурява справедливо и безпристрастно третиране и защита на инвестициите, направени от инвеститори на другата договаряща се страна, и няма да накърнява с неоправдани и дискриминационни мерки управлението, поддържането, експлоатацията, използването и разпореждането с тях.
Изключения от режима на най-облагодетелствана нация
Чл. 3 Разпоредбите на чл. 2, ал. 1 няма да се считат като задължаващи една от договарящите се страни да предоставя на инвеститори от другата договаряща се страна предимствата от всяко третиране, преференция или привилегия, произтичащи от:
а) членството є в или асоциирането є към зона за свободна търговия, митнически съюз, общ пазар или други подобни институции,
б) международно споразумение, отнасящо се изцяло или преимуществено до данъчното облагане.
Отчуждаване
Чл. 4 Никоя от договарящите се страни на своята територия няма да предприема срещу инвестиции, принадлежащи на инвеститори на другата договаряща се страна, каквито и да било мерки за национализация и отчуждаване, както и каквито и да било други мерки със същия ефект, освен ако мерките са предприети в обществен интерес, на недискриминационна основа и по силата на закона. Мерките се съпътстват от изплащане на незабавно, адекватно и ефективно обезщетение. Обезщетението ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, ще включва лихва от деня на отчуждаването, равняваща се на нормалния търговски курс, преобладаващ на територията на договарящата се страна, където инвестицията е била направена, ще бъде изплатена без забава, ще се реализира ефективно и ще се прехвърля свободно.
Обезщетение за загуби
Чл. 5 На инвеститори от едната от договарящите се страни, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение, бунт, въстание или метеж, във връзка с реституция, обезщетение, компенсация или други плащания, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.
Трансфери
Чл. 6 1. Всяка от договарящите се страни предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна свободния трансфер на всички плащания, свързани с инвестиции, и по-специално:
а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходи от инвестицията;
в) средства за изплащане на заеми, определени в чл. 1, ал. 1, буква "в";
г) такси и други разходи;
д) приходи, получени от общата или частична продажба или ликвидация на инвестицията;
е) обезщетения, предвидени в чл. 4 и 5;
ж) възнагражденията, получени от граждани на една от договарящите се страни, допуснати на работа във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща се страна.
2. Преводите се осъществяват без забава, след изпълнения на данъчните задължения, в свободно конвертируема валута по обменния курс, действащ в деня на превода, в съответствие с процедурите, установени от договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, което не засяга същността на правата, установени в този член.
Суброгация
Чл. 7 1. Ако една от договарящите се страни или определена от нея агенция извърши плащане на някой от своите инвеститори по силата на гаранция или застраховка, която е договорила във връзка с инвестиция, другата договаряща се страна ще признае валидността на суброгацията в полза на първата договаряща се страна или определената от нея агенция за всяко право или иск, предявен от инвеститора. Договарящата се страна или определената от нея агенция в границите на суброгацията ще бъде упълномощена да упражнява същите права, които инвеститорът би могъл да упражнява в същата степен като обезщетена страна, както и да изпълнява същите задължения, свързани с правата, които са парично оценими.
2. В случай на суброгация съгласно ал. 1 инвеститорът не може да предяви иск, освен ако не е упълномощен да направи това от договарящата се страна или определената от нея агенция.
Прилагане на други правила
Чл. 8 Този договор не отменя:
а) закони и правилници, административна практика или процедури, или административни или юридически решения на всяка една от договарящите се страни;
б) международни правни задължения; или
в) поети от всяка от договарящите се страни задължения, включително тези, съдържащи се в инвестиционно споразумение или в инвестиционно разрешение, които дават права на инвестиции или на свързани с тях дейности да бъдат третирани по-благоприятно, отколкото предвиденото в този договор при подобни ситуации.
Уреждане на спорове между договарящите се страни
Чл. 9 1. Спорове между договарящите се страни за тълкуване и прилагане на този договор по възможност се уреждат по дипломатически път.
2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, той може по искане на всяка една от договарящите се страни да бъде отнесен пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин. В тримесечен срок от получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна посочва един член на съда. Тези двама членове определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни се назначава за председател на съда. Председателят се назначава в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща се страна може при липса на друго споразумение да покани председателят на Международния арбитражен съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин от изпълнение на посочената функция, заместник-председателят се поканва да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на която и да е от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван от изпълнението на посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на която и да е от договарящите се страни, се поканва да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд взема решението си с мнозинство от гласовете. Това решение е задължително и за двете договарящи се страни. Всяка договаряща се страна ще поема разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражния процес; разходите за председателя и останалите разходи се поемат по принцип поравно от договарящите се страни. Съдът определя своя собствена процедура.
Уреждане на спорове между инвеститор и договаряща се страна
Чл. 10 1. Всеки спор, който възниква съгласно условията на този договор, във връзка с инвестиция между инвеститор от една от договарящите се страни и другата договаряща се страна, по възможност се урежда по приятелски начин.
Отказът за разрешение за инвестиция сам по себе си не представлява спор между инвеститор и договаряща се страна.
2. Ако спорът не може да бъде уреден по този начин в продължение на шест месеца след датата, на която спорът е бил повдигнат от една от страните, той може да бъде отнесен по молба на инвеститора:
или пред компетентния съд на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията;
или пред международен арбитраж съгласно разпоредбите на ал. 3.
Когато инвеститор е отнесъл спор пред горепосочения компетентен съд на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, или пред международен арбитраж, този избор е окончателен.
3. В случай на международен арбитраж спорът се отнася по избор на инвеститора:
или пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (МЦУИС), създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., след като и двете договарящи се страни станат страни по конвенцията. Доколкото това условие не е изпълнено, всяка договаряща се страна се съгласява спорът да бъде отнесен до арбитраж съгласно правилата на Допълнителните способи на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове за регламентиране на помирението, арбитража и производството за събиране на факти;
или пред арбитражен съд, създаден за всеки отделен случай в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (ЮНСИТРАЛ).
4. Арбитражният съд постановява решението си в съответствие с разпоредбите на този договор, законите на договарящата страна—страна по спора, включително съдържащите се в тях стълкновителни норми, условията на конкретните споразумения, сключени във връзка с такава инвестиция, както и съответните принципи на международното право.
5. Решенията на арбитражния съд са окончателни и задължителни за страните по спора. Всяка от договарящите се страни ги привежда в изпълнение съобразно своите закони.
Консултации
Чл. 11 Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да започнат консултации, отнасящи се до въпроси, свързани с прилагането и тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите стъпки за провеждането на такива консултации.
Влизане в сила, действие и прекратяване
Чл. 12 1. Този договор подлежи на ратификация. Той влиза в сила от датата на размяна на ратификационните инструменти. Той остава в сила за срок десет години. След изтичането на срока той остава в сила до изтичане на дванадесет месеца от датата, на която една от договарящите се страни писмено уведоми другата договаряща се страна за нейното решение да прекрати този договор.
2. По отношение на инвестиции, направени преди датата, когато уведомлението за прекратяване на този договор е влязло в сила, разпоредбите на чл. 1 до 11 остават в сила за последващ период от десет години от тази дата.
Съставен в Буенос Айрес на 21 септември 1993 г. в два оригинални екземпляра на български, испански и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. При различия в тълкуването ще преобладава английският текст.
Приложение към Договора между правителството на република българия и правителството на република аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
П Р О Т ОК О Л
При подписването на договора между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина за взаимно насърчаване и защита на инвестициите долуподписаните се съгласиха, че следните разпоредби ще представляват неразделна част на този договор.
А. Във връзка с чл. 2, ал. 1:
Република Аржентина си запазва правото да прави или поддържа ограничени изключения от националното третиране в следните сектори и дейности:
недвижимо имущество в граничните райони; въздушен транспорт; корабостроене; центрове за атомна енергия; добив на уран; застрахователно дело; минно дело; риболов.
Република България си запазва правото да прави или поддържа ограничени изключения от националното третиране в следните сектори и дейности:
застрахователно дело; собственост върху недвижими имоти; отдаване под наем на селскостопанска и горска земя; железопътен транспорт; правителствени субсидии, програми за застраховки и заеми; производство на енергия; митнически посредници; използване на земя, природни ресурси и минно дело; сделки с правителствени ценни книжа.
Б. Във връзка с чл. 3:
Разпоредбите на ал. 2 на този член няма да се считат като предоставящи на инвеститори от другата договаряща се страна предимствата от всяко третиране, преференция или привилегия, произтичащи от двустранните споразумения, предоставящи облекчено финансиране, сключени от Република Аржентина с Република Италия на 10 декември 1987 г. и с Кралство Испания на 3 юни 1988 г., докато същите споразумения са приложими.
Подписан в Буенос Айрес на 21 септември 1993 г. в два оригинални екземпляра на български, испански и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. При различия в тълкуването ще преобладава английският текст.