Държавен вестник, брой 16 от 15.II

Преамбюл

Правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република

желаейки да насърчат, защитят и създадат благоприятни условия за инвестиции на инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, основани на принципите на взаимно зачитане на суверенитета, равенството и взаимната изгода и с цел развитието на икономическото сътрудничество между двете държави

се споразумяха за следното

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава имуществени стойности и права, вложени като инвестиция, съгласно законите и разпоредбите на договарящата се страна, приемаща инвестицията на своята територия, включващи главно:

а) право на собственост и други вещни права;

б) акции в дружества и други форми на участие в такива дружества;

в) парични или други вземания, имащи икономическа стойност;

г) авторски права, права на индустриална собственост (като патентни, лицензии, търговски марки и наименования), технологичен процес, ноу-хау и гудуил.

2. Понятието "инвеститори" означава:

А. По отношение на Народна република България:

а) юридически лица, учредени съгласно българското законодателство и имащи своите седалища на територията на Народна република България;

б) физически лица, които в съответствие с българското законодателство са граждани на Народна република България и доколкото са упълномощени да действат в качеството си на инвеститори съгласно българския закон.

Б. По отношение на Китайската народна република:

а) физически лица, които имат гражданство на Китайската народна република;

б) стопански предприятия, създадени според законите на Китайската народна република и имащи седалище на територията на Китайската народна република.

3. Понятието "приходи" означава сумите, получени от инвестицията, такива като печалби, дивиденти, лихви или други законни доходи.

4. Понятието "територия" означава държавната територия на Китайската народна република и Народна република България, както и морските пространства, прилежащи към брега на съответната държава, в размера, до който тази държава може да упражнява суверенитет, суверенни права или юрисдикция в тези пространства съгласно международното право.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава инвеститори на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейната територия и ще разрешава тези инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби.

2. Инвестициите, извършени в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на територията, на която са извършени, и приходите от тези инвестиции се ползват от защитата на този договор.

3. В случай на реинвестиране на приходите от инвестициите тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

Член 3

(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.)

1. Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите на собствените си инвеститори или на инвестициите на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.

2. Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвеститорите на другата договаряща страна по отношение на управлението, поддръжката, използването, притежанието или разпореждането с техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените си инвеститори или на инвеститори на трета държава, което е по-благоприятно.

3. (а) Разпоредбите на този договор, отнасящи се до третирането най-облагодетелствана нация и националното третиране, няма да се прилагат за предимства, предоставени от някоя от договарящите страни съгласно задълженията й като член на митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия.

(б) Договарящата страна съзнава задълженията на другата договаряща страна като член на митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия като включващи задължения, породени от международно споразумение или споразумение за взаимност на този митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия.

(в) Разпоредбите на този договор няма да се тълкуват като задължаващи някоя от договарящите страни да предостави по отношение на инвеститорите на другата договаряща страна или по отношение инвестициите или приходите от тези инвестиции ползата от някое третиране, преференция или привилегия, която може да бъде получена от договарящата страна в резултат на международно споразумение или спогодба, отнасящо се изцяло или предимно до данъчното облагане.

4. Всяка договаряща страна си запазва правото в съответствие със законодателството на своята държава да прави или поддържа изключения от националното третиране по силата на алинеи 1 и 2 на този член. Всяко ново изключение се прилага само за инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.

5. Ако разпоредбите на местното законодателство на държавата на някоя от договарящите страни или задължения по настоящи или бъдещи международни споразумения между договарящите страни или други международни споразумения, по които те са страни, съдържат общи или конкретни разпоредби, които дават право инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна да бъдат по-благоприятно третирани от предвиденото в този договор, такива разпоредби, дотолкова доколкото са по-благоприятни, следва да имат приоритет спрямо този договор.

Член 4

1. Всяка договаряща се страна може, в обществен интерес, да отчуждава или национализира (наричани по-нататък "отчуждаване") инвестиция на инвеститори на другата договаряща се страна на своята територия, при положение че се изпълняват следните условия:

а) да са извършени съгласно вътрешна законна процедура;

б) без дискриминация;

в) срещу обезщетение.

2. Обезщетението, посочено в параграф 1, буква "в", трябва да съответства на стойността на отчуждените инвестиции по времето, когато отчуждаването е предприето, да бъде конвертируемо и свободно преводимо. Обезщетението трябва да бъде изплатено без неоправдано закъснение.

3. Ако инвеститор счете отчуждаването, споменато в параграф 1, за несъвместимо със законите на договарящата се страна, предприела това отчуждаване, компетентният съд на договарящата се страна, предприела това отчуждаване, ще преразгледа споменатото отчуждаване по молба на инвеститора.

4. На инвеститори на една от договарящите се страни, които претърпяват загуби по отношение на техни инвестиции на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, извънредно национално положение, въоръжен конфликт или други подобни събития, ще бъде предоставено от последната договаряща се страна, ако тя предвиди обезщетение или компенсация, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на трета страна.

Член 5

1. (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) Всяка договаряща се страна ще гарантира съгласно своите закони и разпоредби и без накърняване на никое приложимо международно задължение на инвеститорите от другата договаряща се страна превода на следното:

а) капитала и допълнителните средства, необходими за поддържането или увеличаването на инвестициите;

б) приходи от инвестициите;

в) суми от цялостната или частичната ликвидация на инвестиция;

г) суми от обезщетението, споменато в чл. 4;

д) част от доходите на гражданите на другата договаряща се страна, които работят във връзка с инвестиция на територията на тази договаряща се страна.

2. Преводът, споменат по-горе, ще бъде извършен след облагането му с данък по официалния валутен курс, който е в сила при датата на превода на договарящата се страна, приемаща инвестицията.

Член 6

Ако договарящата се страна или нейно определено представителство извърши плащане на инвеститор по гаранция, която тя е предоставила на инвестиция на такъв инвеститор на територията на другата договаряща се страна, тази друга договаряща се страна ще признае прехвърлянето на право, задължение или право на иск на този инвеститор на първата договаряща се страна или нейното определено представителство и ще признае суброгирането на първата договаряща се страна или нейното определено представителство в това право, задължение или право на иск. Суброгираното право, задължение или право на иск няма да бъде по-голямо от първоначалното право, задължение или право на иск на споменатия инвеститор.

Член 7

Този договор ще се прилага към инвестиции, извършени от инвеститори на едната договаряща се страна, съгласно законите и разпоредбите на другата договаряща се страна на територията на последната след 1 януари 1957 г.

Член 8

1. Спорове между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се решават възможно най-бързо чрез преговори по дипломатически път.

2. Ако спорът не може да бъде разрешен по този начин в течение на 6 месеца, той ще бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите се страни пред арбитражен съд ад-хок.

3. Този арбитражен съд ад-хок ще се състои от трима арбитри. В срок 2 месеца от датата, на която едната договаряща се страна получи писмено уведомление за арбитраж от другата договаряща се страна, всяка договаряща се страна ще определи един арбитър.Тези двама арбитри ще изберат заедно в течение на допълнителни 2 месеца трети арбитър, който да е гражданин на трета държава, която има дипломатически отношения с двете договарящи се страни. Третият арбитър ще бъде назначен от двете договарящи се страни като председател на арбитражния съд.

4. Ако арбитражният съд ад-хок не бъде съставен в течение на 4 месеца от датата на получаване на писменото уведомление за арбитраж, всяка от договарящите се страни може, при липса на друга уговорка, да покани председателя на Международния съд да определи арбитъра или арбитрите, които не са били определени. Ако председателят е гражданин на една от договарящите се страни или по друг начин е възпрепятстван да упражни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на никоя от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд ад-хок ще определи сам своята процедура. Съдът ще постанови своето решение съгласно законите на договарящата се страна, приемаща инвестицията, разпоредбите на този договор и принципите на международното право, и признати от двете договарящи се страни.

6. Преди да вземе решение, арбитражният съд може във всеки стадий на процеса да предложи на страните спорът да бъде решен по приятелски начин. Съдът ще постанови решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи се страни, арбитражният съд ад-хок ще изложи мотивите на своето решение по молба на която и да е от договарящите се страни.

7. Всяка договаряща се страна ще поеме разходите за своя арбитър и участие. Съответните разходи за председателя и за арбитражния съд ад-хок ще бъдат поети поравно от договарящите се страни.

Член 9

1. Всеки спор между една от договарящите се страни и инвеститор на другата договаряща се страна относно размера на обезщетението при отчуждаване може да бъде отнесен за решаване пред арбитражен съд ад-хок.

2. Такъв арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин: всяка страна по спора ще назначи арбитър и тези двама ще изберат гражданин на трета държава, която има дипломатически отношения с двете договарящи се страни, за председател. Първите двама арбитри ще бъдат определени в течение на 2 месеца от писменото уведомление за арбитраж от едната страна по спора до другата, а председателят ще бъде избран в течение на 4 месеца. Ако в посочения по-горе срок съдът не бъде съставен, всяка страна по спора може да покани председателя на Арбитражния съд при Търговската камара в Стокхолм да направи необходимите назначения.

3. Съдът ще определи своята процедура, прилагайки арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ) от 15 декември 1976 г.

4. Съдът ще постанови решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете страни по спора. Двете договарящи се страни се задължават да изпълнят решението съгласно тяхното вътрешно право.

5. Съдът ще се произнесе съгласно законите на договарящата страна по спора, приемаща инвестицията, включително и правилата, отнасящи се до стълкновителните норми, разпоредбите на този договор, а също така общопризнатите принципи на международното право, приети от двете договарящи се страни.

6. Всяка страна по спора ще понесе разходите за своя член от съда и своето участие в процеса, а разходите на назначения председател и останалите разходи в арбитражния процес ще бъдат поети по равно от страните по спора.

Член 10

Всяка договаряща се страна ще предостави съгласно своите закони и разпоредби и доколкото е възможно, улеснение и съдействие по отношение на влизането, престоя, работата и придвижването на нейната територия на граждани на другата договаряща се страна и на техните семейства, които осъществяват дейности, свързани с инвестициите в смисъла на този договор.

Член 11

Ако третирането, което е оказано от една от договарящите се страни съгласно нейните закони и разпоредби към инвестиции или дейности, свързани с инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна, е по-благоприятно от третирането, предвидено в този договор, ще се прилага по-благоприятното третиране.

Член 12

1. Представителите на двете договарящи се страни ще провеждат при необходимост срещи с цел да:

а) прегледат изпълнението на този договор;

б) обменят правна информация и възможности за инвестиране;

в) разрешат спор, възникнал във връзка с инвестиране;

г) правят предложение за съдействие за инвестиране;

д) проучат други въпроси във връзка с инвестиране.

2. Когато една от договарящите се страни поиска консултация по въпроси на параграф 1, другата договаряща се страна ще даде бърз отговор и консултацията ще се проведе алтернативно в двете страни.

Член 13

1. Този договор ще влезе в сила тридесет дни след датата, на която двете договарящи се страни получат писмено съобщение за изпълнение на съответните техни вътрешни законни процедури, и ще остане в сила за период десет години.

2. Този договор ще остане в сила, ако която и да е от договарящите се страни пропусне да даде писмено уведомление на другата договаряща се страна за прекратяването му една година преди изтичането на срока, определен в параграф 1.

3. След изтичането на първоначалния десетгодишен срок всяка от договарящите се страни може да прекрати този договор по всяко време, като даде най-малко едногодишно писмено предизвестие до другата договаряща се страна.

4. По отношение на инвестиции, направени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на членове 1 - 12 ще продължат да бъдат в сила за допълнителен период от 15 години от датата на това прекратяване.

В уверение на което надлежно упълномощените представители на съответните правителства подписаха този договор.

Съставен в София на 27 юни 1989 г. в три оригинала на български, английски и китайски език, всичките еднакво автентични. В случай на спор меродавен е оригиналът на английски език.