ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ (РАТИФИЦИРАН ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 127 ОТ 25 ЯНУАРИ 1971 ГОДИНА. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 31 МАРТ 1971 Г.)
ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ (РАТИФИЦИРАН ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 127 ОТ 25 ЯНУАРИ 1971 ГОДИНА. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 31 МАРТ 1971 Г.)
Обн. ДВ. бр.41 от 25 Май 1971г.
Преамбюл
Народна република България и Социалистическа република Румъния,
въодушевени от желанието да укрепват и задълбочават връзките на братска дружба, всестранното сътрудничество и отношенията на добро съседство между българския и румънския народ, на основата на принципите на социалистическия интернационализъм, на зачитането на суверенитета и националната независимост, равноправието, взаимната изгода и другарската взаимопомощ, на ненамесата във вътрешните работи,
твърдо убедени, че развитието на връзките на братска дружба между българския и румънския народ, циментирани в общата борба за целите на националното и социално освобождение, против реакцията и фашизма, отговаря на жизнените интереси на двата народа, на делото на мира и социализма,
съзнавайки, че братската солидарност между социалистическите държави има своята непоклатима основа в общността на обществения строй, в единството на основните цели и стремежи на народите на двете страни и на цялата социалистическа общност,
твърдо решени да укрепват единството и сплотеността на социалистическите страни и да спазват задълженията, предвидени във Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г. в периода на валидността на договора, който бе сключен в отговор на заплахата на НАТО,
изразявайки волята си да действуват последователно за установяване на атмосфера на разбирателство и сътрудничество в района на Балканите и в целия свят, в интерес на взаимния прогрес, на мира и общата сигурност и твърдо решени да се противопоставят на силите на империализма, милитаризма и реваншизма, които заплашват мира,
провеждайки неотклонно политика на мирно съвместно съществуване между държавите с различен обществен строй,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
давайки висока оценка на ролята, която изигра българо-румънският Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 16 януари 1948 година за непрекъснатото развитие на братската дружба и сътрудничество между българския народ и румънския народ,
вземайки под внимание опита и постиженията на двете държави в строителството на социализма, както и настъпилите промени в Европа и в света,
решиха да сключат настоящия договор и за тази цел се споразумяха за следното:
Член 1
Високодоговорящите се страни и занапред ще укрепват трайната дружба между българския и румънския народ и ще развиват сътрудничество в политическата, икономическата, обществената, научната и културната област между двете държави, на основата на принципите на социалистическия интернационализъм, на зачитане суверенитета и националната независимост, равноправието, взаимната изгода и другарската взаимопомощ, на ненамесата във вътрешните работи.
Член 2
Високодоговорящите се страни, изхождайки от принципите на отношенията между социалистическите държави, включително от принципите на взаимната изгода, другарската взаимопомощ и международното социалистическо разделение на труда, ще развиват и занапред сътрудничеството и кооперирането между двете страни в икономическата и научно-техническата област и ще съдействуват за развитието и укрепването на икономическите връзки и на сътрудничеството в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ, както и с другите социалистически държави.
Член 3
Високодоговорящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в областта на науката, образованието, изкуството, културата, печата, радиото, телевизията, кинематографията, здравеопазването, физкултурата и туризма и ще подпомагат сътрудничеството между обществените организации с цел по-доброто взаимно опознаване на материалните и духовните ценности и по-нататъшното укрепване на дружбата между двата народа.
Член 4
Високодоговорящите се страни ще действуват и занапред за развитието на отношенията на дружба и всестранно сътрудничество между социалистическите държави, за укрепване единството и сплотеността на световната социалистическа система, в интерес на мира и прогреса в света.
Член 5
Високодоговорящите се страни, провеждайки последователно политика на мирно съвместно съществуване, ще полагат усилия за създаване на атмосфера на намаляване международното напрежение и на сътрудничество между всички държави, независимо от техния обществен строй, за уреждане по мирен път на споровете между държавите, за осуетяване на агресивните планове на империалистическите кръгове, за прекратяване на надпреварата във въоръжаването, за осъществяване на всеобщо и пълно разоръжаване, за окончателно ликвидиране на колониализма и неоколониализма. Договорящите се страни ще оказват подкрепа на страните, освободили се от колониално господство и тръгнали по пътя на укрепване на своя суверенитет и национална независимост.
Двете договарящи се страни ще се борят и занапред за осигуряване на мира и сигурността в Европа и за създаване на ефикасна система на европейска сигурност.
Договарящите се страни ще подпомагат активно и занапред установяването на добросъседски отношения, както и развитието на сътрудничеството и взаимното разбирателство между балканските страни с оглед на обезпечаване на траен мир в този район.
Член 6
Високодоговорящите се страни заявяват, че една от главните предпоставки за гарантиране на европейската сигурност е неприкосновеността на държавните граници в Европа, установени след Втората световна война.
Договорящите се страни, съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г. изразяват своята твърда решимост съвместно с другите страни-членки да осигуряват неприкосновеността на границите на страните-членки на договора, както и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на всяка агресия от страна на силите на империализма, милитаризма и реваншизма.
Член 7
В случай, че една от високодоговорящите се страни бъде подложена на въоръжено нападение от страна на една държава или група държави, другата страна, упражнявайки своето неотменимо право на индивидуална или колективна самозащита в съответствие с член 51 на Устава на Организацията на обединените нации, ще й окаже незабавно всестранна помощ с всички средства, които се намират на нейно разположение, включително военна, необходима за отблъскване на въоръженото нападение.
Страните ще уведомят незабавно Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за взетите мерки на основата на настоящия член и ще действуват в съответствие с разпорежданията на Устава на Организацията на обединените нации.
Член 8
Високодоговорящите се страни ще се информират по социалистическото строителство в двете държави, ще разменят мнения относно развитието на двустранните отношения и ще се консултират по главните международни проблеми от общ интерес.
Член 9
Разпорежданията на настоящия договор не засягат правата и задълженията на високодоговорящите се страни, които произтичат от действуващите двустранни и многостранни споразумения.
Член 10
Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила от датата на размяната на ратификационните документи, което ще стане в Букурещ в най-близък срок.
Договорът се сключва за срок от 20 години, считано от датата на влизане в сила. Той ще се продължава автоматически всеки път за следващите пет години, ако нито една от високодоговорящите се страни не съобщи писмено дванадесет месеца преди изтичане на срока на валидността на договора своето намерение да го денонсира.
Съставен в София на 19 ноември 1970 година в два оригинални екземпляра, всеки на български и румънски език, като и двата текста имат еднаква сила.
