Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 36 от 7.V

ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 722 ОТ 5 ОКТОМВРИ 1967 Г. РАЗМЕНЕНИ РАТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ В БЕРЛИН НА 1

 

ДОГОВОР ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 722 ОТ 5 ОКТОМВРИ 1967 Г. РАЗМЕНЕНИ РАТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ В БЕРЛИН НА 13 НОЕМВРИ 1967 Г.)

Обн. ДВ. бр.36 от 7 Май 1968г.

Преамбюл

Народна република България и Германската демократична република,

ръководейки се от стремежа да развиват своите връзки на братска дружба, всестранно сътрудничество и взаимна помощ на основата на принципите на социалистическия интернационализъм,

дълбоко убедени, че по-нататъшното развитие на тези отношения отговаря на жизнените интереси на двете държави и съдействува за укрепване на единството на страните от социалистическата общност,

констатирайки, че политическото, икономическото и културното сътрудничество между Народна република България и Германската демократична република постоянно се разширява,

изхождайки от това, че особено икономическото сътрудничество между двете държави съдействува за тяхното развитие, както и за по-нататъшното разширяване на международното социалистическо разделение на труда между страните - членки на Съвета за икономическа взаимопомощ,

помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Германия,

ръководейки се от съзнанието, че признаването на съществуващото положение в Европа и създаването на нормални, равноправни отношения между всички европейски държави са необходими условия за гарантиране на сигурността в Европа,

констатирайки, че Германската демократична република осъществи принципите на Потсдамското споразумение и с последователното провеждане на миролюбива външна политика се превърна във важен фактор на мира и сигурността в Европа и че нейната активна миролюбива политика, както и участието й в развитието на международната сътрудничество са от голямо значение за европейската сигурност,

твърдо решени да се противопоставят срещу застрашаващите мира сили на западногерманския милитаризъм и реваншизъм и техните претенции да представляват германския народ, както и да гарантират сигурността на двете Договарящи се държави и от други агресивни намерения,

потвърждавайки, че преодоляването на милитаризма и неонацизма е основна предпоставка за мирното решаване на германския въпрос и че достигането в бъдеще до създаването на единна миролюбива и демократична германска държава е възможно само по пътя на нормализиране на отношенията между двете германски държави, в резултат на споразумения между тях,

изпълнени с решимост да се противопоставят на заплахите на империализма и да осигурят мира и безопасността в Европа в съответствие с Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година,

изразявайки твърдото си намерение и в бъдеще неотклонно да провеждат политика на мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй и на укрепването на мира в целия свят,

ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,

решиха да сключат настоящия Договор и се съгласиха за следното:

Член 1


Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на социалистическия интернационализъм, взаимната помощ и взаимната изгода и на основата на равноправието, зачитането на суверенитета и на ненамесата във вътрешните работи на другата страна, ще развиват и укрепват дружбата и сътрудничеството във всички области.

Член 2


Високодоговарящите се страни, на основата на приятелското сътрудничество и взаимната изгода всестранно ще развиват и укрепват икономическите и научно-техническите отношения между двете държави, ще осъществяват координиране на народностопанските планове, специализация и коопериране на производството и по този начин ще осигурят взаимно сближаване на националните икономики на двете държави. В съответствие с принципите на международното социалистическо разделение на труда те ще съдействуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Член 3


Високодоговарящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в областта на науката, културата, изкуството, просветата, здравеопазването, печата, радиото, телевизията, филма, физическото възпитание, туризма и в други области. Те ще подкрепят всестранното сътрудничество между обществените организации на двете страни.

Член 4


Високодоговарящите се страни ще вземат мерки за по-нататъшното укрепване силата и сплотеността на световната социалистическа общност и в бъдеще последователно ще провеждат политика на мирно, съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй.

Съобразно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации ще продължат усилията за осигуряването на мира и сигурността в света, за намаляване международното напрежение, за спиране на надпреварата във въоръженията и за постигане на всеобщо и пълно разоръжаване, за създаване ефективна система на европейска сигурност, за окончателно ликвидиране на колониализма, неоколониализма и расовата дискриминация в каквато и да било форма.

Член 5


Високодоговарящите се страни намират, че важно условие за гарантиране на европейската сигурност е ефективното противодействие срещу заплахата от страна на западногерманските милитаристични и реваншистки сили, които се стремят към насилствено изменение на границите на Европа, възникнали след Втората световна война. Те изразяват своята твърда решимост съгласно принципите на Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година да осигуряват неприкосновеността на границите на двете държави, включително границата между Германската демократична република и Германската федерална република.

Двете страни ще вземат всички необходими мерки за недопускане агресия от страна на които и да е сили на империализма, милитаризма и реваншизма и за даване на решителен отпор на агресора.

Член 6


В случай, че една от Високодоговарящите се страни бъде подложена на въоръжена нападение от страна на която и да е държава или група държави, то другата Договаряща страна, разглеждайки това като нападение срещу себе си, незабавно ще й предостави всякаква помощ, включително военна, а също така ще окаже поддръжка с всички други намиращи се на нейно разположение средства, осъществявайки правото на индивидуална или колективна самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. За мерките, взети въз основа на настоящия член, Високодоговарящите се страни незабавно ще уведомят Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. При осъществяването на тези мерки двете страни ще се придържат към съответните положения на Устава на Организацията на обединените нации.

Член 7


Високодоговарящите се страни считат Западен Берлин като самостоятелна политическа единица.

Член 8


Високодоговарящите се страни са на мнение, че мирното разрешаване на германския въпрос на основата на признаване на съществуването на двете суверенни германски държави и нормализиране отношенията между тях отговарят на изискванията за сигурност в Европа.

Член 9


Високодоговарящите се страни ще се консултират взаимно по всички важни въпроси, засягащи интересите на двете страни и ще съгласуват своите позиции.

Член 10


Настоящият Договор е сключен за срок от двадесет години и ще се продължава всеки път за следващите десет години, ако една от Договарящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичането на съответния срок.

В случай на възникване на единна миролюбива и демократична германска държава, може да последва преразглеждане на Договора по желание на една от Високодоговарящите се страни.

Член 11


Настоящият Договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи, която ще стане в Берлин в най-близък срок.

Договорът, съгласно член 102, параграф 1 от Устава на Организацията на обединените нации ще бъде зарегистриран в Секретариата на Организацията на обединените нации.

Съставен в София на 7 септември 1967 година в два екземпляра, всеки на български и немски език, при което и двата текста имат еднаква сила.

Промени настройката на бисквитките