ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 411 ОТ 8 ЮНИ 1967 Г. - Д. В., БР. 49 ОТ 1967 Г. РАЗМЕНЕНИ РАТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ ВЪВ ВАРШАВА НА 24 АВГУСТ 1967 Г.
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 411 ОТ 8 ЮНИ 1967 Г. - Д. В., БР. 49 ОТ 1967 Г. РАЗМЕНЕНИ РАТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ ВЪВ ВАРШАВА НА 24 АВГУСТ 1967 Г. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 24 АВГУСТ 1967 Г.)
Обн. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 1967г.
Преамбюл
Народна република България и Полската народна република,
ръководейки се от непрестанния стремеж за развитие и укрепване на традиционните отношения на дружба, сътрудничество и взаимно помощ между двете държави, основани на принципите на социалистическия интернационализъм,
констатирайки, че сътрудничеството между двете държави, което се изразява в укрепване на техните политически, икономически и културни връзки, постоянно се развива,
дълбоко убедени, че по-нататъшният развой на тези връзки отговаря на жизнените интереси на народите на двете държави и служи на делото за укрепване на цялата социалистическа общност,
констатирайки, че икономическото сътрудничество между двете държави способствува за тяхното развитие, а така също за по-нататъшното задълбочаване на международното социалистическо разделение на труда в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ,
помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Германия,
констатирайки, че докато Германската демократична република осъществи принципите на Потсдамското споразумение, провежда последователна мирна политика и представлява важен фактор за безопасността на Европа, западногерманските милитаристични и реваншистки сили заплашват мира,
стремейки се да осигурят мира и безопасността в Европа на основата на задълженията, произтичащи от Варшавския Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година,
изразявайки волята си за последователно провеждане политиката на мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй и за продължаване на усилията за укрепване на мира и безопасността в Европа и в света,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
констатирайки, че договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Народна република България и Полската народна република на 29 май 1948 година, е изиграл благоприятна роля в развитието на приятелските отношения между двете държави,
съобразявайки се с постиженията на българо-полското сътрудничество през изтеклите години и промените, които настъпиха в Европа и света,
решиха да сключат настоящия Договор и се съгласиха за следното:
Член 1
Високодоговарящите се страни, съобразно принципите на социалистическия интернационализъм, и занапред ще укрепват трайната и нерушима дружба между народите на двете държави, ще развиват всестранното сътрудничество и ще си оказват помощ на основата на равноправието, взаимното зачитане на суверенитета и ненамесата във вътрешните работи на другата страна.
Член 2
Високодоговарящите се страни на основата на приятелското сътрудничество и взаимната изгода ще развиват и укрепват икономическите и научно-техническите връзки и съгласно принципите на международното социалистическо разделение на труда ще осъществяват координация на народностопанските планове, ще разширяват специализацията и кооперирането на производството и ще съдействуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.
Член 3
Високодоговарящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в областта на науката, културата, изкуствата, просветата, здравеопазването, печата, радиото , телевизията, филма, физическото възпитание, туризма и в други области, а така също ще подкрепят всестранното сътрудничество между обществените организации, имащо за цел по-доброто взаимно опознаване и по-нататъшното сближаване между двата народа.
Член 4
Високодоговарящите се страни и в бъдеще ще вземат мерки за укрепване на силата и сплотеността на световната социалистическа общност, последователно ще провеждат политика на мирно съвместно съществуване между държавите с различен обществен строй.
Съобразно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации ще продължават усилията за осигуряван на мира и безопасността, за намаляване на международното напрежение, за спиране на надпреварата във въоръженията и за постигане на всеобщо и пълно разоръжаване, за окончателно ликвидиране на колониализма и неоколониализма в каквато и да било форма.
Член 5
Високодоговарящите се страни ще се стремят съвместно към осигуряване на мира в Европа и към създаване на ефективна система за европейска безопасност.
Член 6
Високодоговарящите се страни, съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година, ще осигуряват неприкосновеността на границите на двете държави, както и ще предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на агресия от силите на империализма и реваншизма.
Член 7
В случай на въоръжено нападение срещу едната от Високодоговарящите се страни, от която и да било държава или група държави, другата Високодоговаряща се страна, съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година и в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, незабавно ще й окаже всякаква помощ, в това число и военна, и подкрепа с всички средства, които се намират на нейно разположение.
За взетите мерки въз основа на настоящия член, Високодоговарящите се страни ще уведомяват незабавно Съвета за сигурност и ще действуват съгласно съответните клаузи на Устава на Организацията на обединените нации.
Член 8
Високодоговарящите се страни ще се консултират по всички по-важни международни въпроси, засягащи техните интереси.
Член 9
Настоящият Договор е сключен за срок от двадесет години и ще се продължава всеки път за следващи пет години, ако нито една от Високодоговарящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичане на съответния срок.
Настоящият Договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи, която ще стане във Варшава в най-близък срок.
Съставен в София на 6 април 1967 година, в два екземпляра, всеки на български и полски език, при което и двата текста имат еднаква сила.