Държавен вестник, брой 11 от 7.II

Отменен с член единствен на Закона за прекратяване действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република - ДВ, бр. 34 от 27 април 2004 г., в сила от 1 май 2004 г.

Преамбюл

Президиумът на Народното събрание на Народна република България и

Президиумът на Чехословашката социалистическа република,

ръководени от желанието да заздравят и още повече да развиват взаимното си сътрудничество и да разширяват непрекъснато икономическите и търговските връзки между двете приятелски страни в интереса на трайното развитие на икономиката и повишаването на жизненото равнище на народите на двете страни,

решиха да сключат настоящия Договор за търговия и корабоплаване.

За тази цел те назначиха свои пълномощници:

Президиумът на Народното събрание на Народна република България - Никола Гаврилов, пълномощен министър,

Президентът на Чехословашката социалистическа република - Йозеф Халупа, извънреден и пълномощен посланик на Чехословашката социалистическа република в Народна република България,

които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, се договориха за следното:

Член 1

Договорящите страни ще вземат всички необходими мерки за заздравяване и развиване на търговските връзки между двете държави в дух на приятелско сътрудничество и взаимна помощ на принципа на равноправието и взаимната изгода.

За тази цел Правителствата на Договорящите страни ще сключват спогодби за взаимни икономически връзки, между които и дългосрочни търговски спогодби, с които ще се осигурява развитието на стокообмена съобразно с нуждите на народното стопанство на двете страни.

Член 2

Договорящите страни си предоставят взаимно безусловен и неограничен режим на най-облагоприятствуваната нация по всички въпроси, отнасящи се до търговията и корабоплаването, както и до промишлеността и други видове стопански отношения на двете страни.

Член 3

Договорящите страни си предоставят взаимно режима на най-облагоприятствуваната нация по всички митнически въпроси и по-специално по отношение на митата, данъците и други такси, съхраняването на стоките под митнически контрол, както и предписанията и формалностите, прилагани при митническия преглед и оформяване на стоките.

Член 4

Произведенията на селското стопанство и промишлеността, които се внасят от територията на едната Договоряща страна в територията на другата Договоряща страна, не подлежат на други или на по-високи мита, данъци или други такива плащания, или на по-строги предписания, или на по-отежняващи формалности, освен на каквито са подложени същите видове произведения на която и да е трета държава.

Произведенията на селското стопанство и на промишлеността на едната Договоряща страна при износа им в територията на другата Договоряща страна също така не подлежат на други или на по-високи мита, данъци и други такси, както и на по-строги предписания или на по-отежняващи формалности, освен на каквито са подложени същите видове произведения, когато се изнасят на територията на която и да е трета държава.

Разпоредбите на настоящия член са валидни и за селскостопанските и промишлените произведения, произхождащи от Договорящите страни, които по време на превозването им през територията на трета държава или на трети държави са били претоварвани, преопаковани или складирани.

Член 5

От обсега на разпоредбите на членове 2, 3 и 4 се изключват привилегиите, които една от Договорящите страни е предоставила или ще предостави на съседните държави в интерес на улесняване на граничните връзки.

Член 6

За да се опростят формалностите при вноса и износа на стоки, на основание на принципа за взаимността никоя от Договорящите страни няма да иска консулски фактури при вноса на стоки, произхождащи от територията на другата Договоряща страна.

Също така никоя от Договорящите страни на основание на принципа на взаимността няма да изисква документ за произхода на стоката като самостоятелен документ при вноса на стоки, произхождащи от територията на другата Договоряща страна.

Разпоредбите на предходната алинея не се отнасят за документите за произход на стоките, изисквани съгласно разпоредбите, действуващи в Договорящите страни, по въпросите за защита на растенията и по здравно-ветеринарните въпроси.

Член 7

При спазване разпоредбите на Договорящите страни за временен внос и временен износ и при условие за обратен внос или износ ще се освобождават от заплащане на мита, данъци и други такси при вноса и износа следните предмети:

а) предмети, предназначени за панаири, изложби или конкурси;

б) предмети, предназначени за опити и изпитания;

в) предмети, внесени за ремонт и отново изнесени след ремонта им;

г) произведения на селското стопанство и на промишлеността, внесени за преработка или дообработка и изнесени в преработен, респективно дообработен вид;

д) монтажни уреди и инструменти, внесени или изнесени от монтьори или препратени им и отново изнесени;

е) маркирани съдове и опаковки, внесени с цел да бъдат напълнени, както и такива, с които са внесени предмети, които след изтичане на определен срок отново ще бъдат изнесени;

ж) други предмети, за които съответните органи на Договорящите страни ще се споразумеят.

Мостри от стоки, изнасяни на територията на другата Договоряща страна в количества, приети в търговията и предназначени да бъдат използувани само като мостри, както и каталози, ценоразписи, проспекти и рекламни материали, включително рекламни филми, ще бъдат освобождавани на територията на другата Договоряща страна от мита, данъци и други такси както при вноса, така и при износа им.

Член 8

Договорящите страни не ще събират такси при износа и ще връщат заплатените вече мита, данъци и такси при вноса на стоки, които се изнасят обратно, поради това, че не отговарят на условията или сделката не се е осъществила, при положение, че причината за обратното изнасяне на стоката бъде доказана.

Член 9

Произведенията на селското стопанство и на промишлеността на една от Договорящите страни, които се превозват от територията или на територията на трета страна през територията на другата Договоряща страна, се ползуват от свободен транзит и не подлежат на събиране на мита, данъци и други такси.

По отношение на предписанията и формалностите за транзита на посочените произведения няма да се дават по-малки предимства, отколкото на транзитните товари на която и да е трета страна.

Член 10

Никоя от Договорящите страни няма да прави ограничение или да забранява вноса от територията на другата Договоряща страна или износа за територията на същата Договоряща страна, доколкото такива ограничения и забрани не се прилагат спрямо всички останали държави.

Договорящите страни обаче си запазват правото да забраняват или да ограничават вноса и износа на някои произведения с оглед безопасността на държавата, запазването на обществения ред, здравеопазването, защитата на растенията и животните, съхраняването на творби на изкуството, културни и исторически ценности, доколкото такава забрана или ограничение се прилагат при същите условия и спрямо всички останали държави.

Член 11

Договорящите страни ще поощряват взаимната размяна на опит във всички отрасли на народното стопанство, преди всичко по пътя на изпращане и приемане на специалисти, стипендианти и практиканти, организиране на изложби, размяна на техническа документация, както и по други начини, които могат да допринесат за стопанското развитие на двете държави.

Член 12

Плавателните съдове на всяка от Договорящите страни и техните товари ще се третират в пристанищата на другата Договоряща страна и във вътрешните й териториални води така, както се третират плавателните съдове и техните товари на която и да е трета държава.

С режима на най-облагоприятствуваната нация ще се ползуват също така плавателните съдове на двете Договорящи страни и техните товари по всички въпроси, отнасящи се до корабоплаването по р. Дунав.

Член 13

Ако плавателен съд на едната от Договорящите страни претърпи корабокрушение или изпадне в нужда край бреговете на другата Договоряща страна, то тази Договоряща страна ще вземе същите мерки, каквито взема за собствените си плавателни съдове и товари в същото положение. На капитана, екипажа и пътниците, както и на плавателния съд и на товара му ще се оказва необходимата помощ и подкрепа, каквато се оказва на собствените плавателни съдове и товари при същото положение.

Член 14

Националността на плавателните съдове на една от Договорящите страни се признава от другата Договоряща страна въз основа на намиращите се на борда документи, издадени от компетентните органи съгласно законите и разпоредбите на Договорящата страна, под чийто флаг пътува плавателният съд.

Документите за тонажа на плавателния съд и другите корабни книжа, както и книжата, отнасящи се до екипажа, издадени съгласно законите и разпоредбите на Договорящата страна, под чийто флаг пътува плавателният съд, се признават от органите на другата Договоряща страна.

Плавателните съдове на едната Договоряща страна, снабдени с редовно издадени документи за тонажа, ще се освобождават в пристанищата на другата Договоряща страна от повторно измерване и за основа при изчисляването на пристанищните такси, ако последните се събират според тонажа, ще се вземе тонажът на плавателния съд, посочен в документите за тонажа.

Член 15

Юридическите лица със седалище в територията на една от Договорящите страни и които са учредени в съответствие със законодателството на съответната страна, ще се признават също така и на територията на другата Договоряща страна.

Юридическите лица на една от Договорящите страни могат да извършват на територията на другата Договоряща страна стопанска дейност при условия, определени от законодателството на тази Договоряща страна. При извършване на стопанска дейност на територията на другата Договоряща страна юридическите лица ще се третират по еднакъв начин, както се третират подобни юридически лица на която и да е трета държава.

Юридическите лица на една от Договорящите страни ще имат юридическа защита, свободен достъп до съдилищата и ще им се признава юридическа правоспособност на територията на другата Договоряща страна съгласно нейното законодателство и разпорежданията на спогодбите, валидни между Договорящите страни в тази област.

Член 16

Договорящите страни взаимно ще признават и ще осигуряват изпълнението на решенията на арбитражните съдилища, както и на направените пред тях спогаждания по споровете, които биха възникнали между юридическите лица на двете държави във връзка с извършването на търговията, при условие, че страните са се споразумели споровете им да бъдат решавани по арбитражен ред било от постоянно действуващ или от специално учреден за целта арбитраж.

Изпълнението на арбитражните решения ще се осъществява в съответствие със законодателството на Договорящата страна, на чиято територия трябва да се изпълни решението.

Член 17

Този Договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Прага.

Договорът ще остане в сила, докато една от Договорящите страни не съобщи писмено на другата Договоряща страна в срок най-малко от шест месеца, че го денонсира.

Договорът е съставен в София на 8 март 1963 г. в два екземпляра, всеки от които на български и чешки езици, при което и двата текста имат еднаква сила.

За Народна република България: Никола Гаврилов

За Чехословашката социалистическа република: Йозеф Халупа