Държавен вестник, брой 38 от 11.V

Член 1. (1) Гражданите на едната от договарящите страни се ползуват на територията на другата от договарящите страни със същата правна защита, както и местните граждани.

(2) Гражданите на едната страна могат да се явяват пред съдилищата на другата страна, да предявяват искове и да подават молби и жалби пред тях при същите условия, както местните граждани.

Член 2. (1) Съдилищата на двете страни си оказват взаимно съдебна помощ, като влизат във връзка със съответните министерства на външните работи. Съдебната помощ включва връчването на искови молби и други книжа, разпитване на свидетели, на вещи лица, извършване на огледи и изпращане на съдебни книжа и писмени доказателства.

(2) Исканията за връчване на искови молби и други книжа и за изпълнение на съдебни поръчки може да изхождат от който и да е съд на двете страни. Тяхното изпълнение е в компетентността на народния (околийския) съд на замолената страна.

(3) Ако замоленият народен (околийски) съд не е компетентен да извърши исканото връчване или съдебна поръчка, той препраща същите служебно за изпълнение на компетентния народен (околийски) съд, като уведомява за това молещия съд.

(4) След като се извърши изпълнението, замоленият съд изпраща книжата на молещия съд. Ако изпълнението не е могло да се извърши, трябва да се съобщят причините за това.

Член 3. (1) В молбата, с която се иска връчването или изпълнението на съдебната поръчка, трябва да се посочи замоленият и молещият съд, предметът на делото, имената на страните, занятието им и тяхното местожителство, имената на техните пълномощници, ако има такива, както и исканата правна помощ.

(2) В молбата за връчване трябва да се посочи и точният адрес на лицето, на което да се връчат книжата, както и естеството на тези книжа.

Член 4. (1) Замоленият съд връчва книжата па реда, предвиден в местните закони, ако книжата са изготвени на езика на замолената страна или ако е приложен заверен превод от тях на същия език. В противен случай замоленият съд връчва книжата на адресанта, ако той ги приеме доброволно.

(2) Ако лицето не се окаже на посочения адрес, замоленият съд взема необходимите мерки за установяване на точния му адрес.

Член 5. (1) Връчването се установява с датирана разписка, подписана от получателя и заверена от съответния държавен орган или с удостоверение, издадено от този орган, с което се установява начинът, мястото и времето на връчването.

(2) Връчването на книжа може да се установи и с протокол, в който се констатира, че книжата са връчени.

Член 6. (1) Замоленият съд изпълнява поръчката съгласно правото на своята страна. Той е длъжен да прибегне при изпълняването на поръчката до същите принудителни мерки, които се прилагат при изпълнението на подобни поръчки съгласно местното право. Предявеното от молещия съд искане да се изпълни поръчката по друг ред може да бъде уважено, ако това не противоречи на повелителни правни разпоредби на замолената страна.

(2) По искане на молещия съд замоленият съд трябва да го уведоми своевременно за мястото и времето на изпълнение на поръчката.

Член 7. (1) За връчването и за изпълнението на съдебните поръчки страните не изискват никакви разноски или такси; това се отнася и до разноските за свидетели, за вещи лица и за съдебни огледи. Тези разноски са за сметка на замолената страна.

(2) Замоленият съд съобщава на молещия съд разноските и таксите по ал. I, за да може последният да ги събере от лицето, което е длъжно до ги заплати. Събраните суми са за сметка на молещата страна.

Член 8. Всяка от страните има право да връчва всякакви книжа на свои граждани, които се намират на територията на другата страна, посредством своите дипломатически или консулски представителства. В тези случаи принудителни мерки не могат да се прилагат.

Член 9. Гражданин на едната страна, който се явява като ищец пред съдилищата на другата страна, ако живее на територията на една от страните, не може да бъде задължен да представи каквото и да е обезпечение за това, че е чужденец или за това, че няма в страната местожителство или местопребиваване.

Член 10. (1) Ако ищецът, който е освободен от представяне на обезпечение по предходния член, бъде осъден да заплати съдебните разноски, съответния съд на другата страна допуска безплатно изпълнение на решението за тези разноски.

(2) В съдебните разноски се включват и разноските, направени за заверка и превод на документите по чл. 11.

Член 11. (1) Към молбата за допускане на изпълнението трябва да се представи препис от осъдителната част на решението, заверен от първостепенния съд, досежно разноските, и удостоверение , издадено от същия съд, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

(2) Тези документи трябва да бъдат придружени с превод на езика на страната, в която ще се изпълни решението.

(3) За да допусне изпълнението, съдът проверява само дали решението е влязло в сила и дали подлежи на изпълнение.

(4) Производството по допускане на изпълнението е безплатно.

Член 12. Молбата за допускане на изпълнението се подава до първоинстанционният съд, който е разгледал делото; този съд препраща молбата до компетентния съд на другата страна по начина определен в чл. 2.

Член 13. (1) Съдът се произнася по допускане на изпълнението на решението без призоваване на страните.

(2) При допускане на изпълнението компетентният съд присъжда и разноските по чл. 10. Когато тези разноски са направени на територията на другата страна, те се определят от първостепенния съд на тази страна.

(3) Изпълнението на решението не може да бъде отказано паради това, че молителят не е внесъл предварително разноски по изпълнението. Тези разноски се събират от длъжника.

Член 14. Гражданите на едната страна се ползуват на територията на другата страна с правото да бъдат освободени от заплащане на такси при същите условия, както местните граждани.

Член 15. (1) Удостоверение за личното, семейното и материалното положение на молителя и за доходите му се издава от съответния орган на страната, на чиято територия се намира местожителството или местопребиваването му.

(2) Ако молителя няма местожителство или местопребиваване на нито една от страните, удостоверението може да бъде издадено от дипломатическото или консулското представителство на страната на молителя.

(3) Съдът, който се произнася по освобождаването от такси, ако намери за нужно, може да изиска допълнителни сведения от органа, който е издал удостоверението.

Член 16. Правото за освобождаване от такси се отнася до всички процесуални действия, включително и тези по изпълнителното производство.

Член 17. (1) Ако гражданин на една от страните, независимо от това на територията на коя от двете страни се намира, иска да бъде освободен от заплащане на такси пред някой съд на другата страна, той може да заяви това искане, както и искането за назначаване безплатен повереник, пред народния (околийския) съд по своето местопребиваване, което се протоколира от съда. Съдът изпраща съставения протокол заедно с удостоверението по чл. 15, алинеи I и II, и другите представени от страната книжа до съответния съд на другата страна по начина посочен в чл. 2. В случая се прилага съответно алинея III на чл. 2.

(2) Протоколът се изготвя на езика на съда, който го е съставил.

Член 18. Документи, съставени, издадени или заверени от съдебни или от други държавни органи на една от страните и снабдени със служебен печат, не се нуждаят от никаква заверка, за да бъдат използувани на територията на другата страна.

Член 19. (1) Всяка от страните се задължава да изпраща на другата страна преписи от актове по гражданско състояние, съставени на нейна територия, които се отнасят за гражданите на другата страна.

(2) Преписите се изпращат непреведени и безплатно всеки три месеца.

(3) По искане на органите на едната страна органите по гражданското състояние на другата страна изпращат преписи от поисканите актове за гражданското състояние за служебно ползуване безплатно.

(4) Изпращането на преписите става по дипломатически път.

Член 20. (1) Изпращат се и преписи от всички поправки, допълнения или отбелязвания, нанесени върху актовете за гражданското състояние, отнасящи до граждани на другата страна.

(2) Изпращат се така също и преписи пот съдебните решения и от административните актове, засягащи личното състояние на граждани на другата страна. В тях трябва да се посочат данните, които са на разположение, за гражданството.

(3) Книжата се изпращат по реда, указан в чл. 19.

Член 21. (1) Дееспособността на лицата се определя от отечественото им право.

(2) При сключване на сделки за задоволяване на ежедневни нужди дееспособността на лицето се определя по правото на мястото, където е сключена сделката.

Член 22. (1) Обявяването на едно изчезнало лице за починало става от съда на онази страна, чийто гражданин е било то по време на изчезването му.

(2) Съдилищата на едната страна могат да обявяват за починал гражданин на другата страна в следните случаи:

а) ако това се иска от лице, което желае да осъществи наследствените си права или имуществените си претенции, произтичащи от брак върху имущество на изчезналия, намиращо се в тази страна, или

б) ако това се иска от съпруга, който има местожителството си в тази страна при подаването на молбата.

(3) Обявяването на смъртта и в случаите по ал. II става съгласно правото на страната на изчезналия.

Член 23. (1) Влезлите в сила решения, постановени от съдилищата на едната страна по брачни дела (за развод, за обявяване недействителността на брак и за установяване съществуването или несъществуването на брак) се признават на територията на другата страна без други изисквания, ако при влизането на решението в сила единият от съпрузите е бил гражданин на страната, чийто съд е постановил решението, и ако преди това компетентен съд на другата страна не е постановил решението си по същия иск.

(2) Това разпореждане се прилага и за решения, постановени преди влизането на този договор в сила.

(3) Решението, с което е отхвърлен искът за развод, за обявяване недействителността на брак или за установяване съществуването или несъществуването на брак, постановено на територията на едната страна преди влизането на настоящия договор в сила, се признава за валидно в другата страна само ако съд на последната не е постановил решение, с което е уважен искът преди да е влязъл в сила този договор.

(4) Признаването на решението на другия съд не се простира върху имуществените правоотношения и върху разпорежданията му за настаняване на децата.

Член 24. (1) При установяването на бащинството се прилага правото на страната, чийто гражданин е лицето, което се сочи за баща на детето при раждането му.

(2) Ако посоченият баща е умрял преди раждането на детето, прилага се правото на страната, чийто гражданин е бил същият по време на смъртта. Ако не може да се установи гражданството на посочения баща по време на смъртта му или по време на раждането на детето, прилага се правото на страната по неговото последно известно гражданство.

Член 25. Правните отношения между родителите и детето се уреждат от правото на страната, чийто гражданин е детето по време на неговото раждане.

Член 26. По искове за установяване на произхода и за правните отношения между родителите и детето е компетентен съдът на онази страна, чието право трябва да се приложи съгласно членове 24 и 25 или съдът по местожителството на спорещите страни, ако те имат местожителството си в една и съща страна.

Член 27. (1) Осиновяването се урежда по правото на онази страна, чийто гражданин е осиновителят във времето, когато е извършено осиновяването.

(2) За допускане на осиновяването е компетентен органът на онази от страните, чийто гражданин е осиновителят.

(3) Ако осиновеният е гражданин на другата страна и ако по правото на тази страна се изисква и неговото съгласие, съгласието на законния му представител или на друг орган, това изискване също трябва да бъде спазено.

(4) Отменяването на осиновяването се урежда от правото на страната, чийто гражданин е осиновеният по време на предявяване на иска.

Член 28. (1) Относно настойничеството се прилага правото на страната, чийто гражданин е недееспособният.

(2) Настойничеството или попечителството се учредява от органите на страната, чийто гражданин е недееспособният.

Член 29. Когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство над гражданин на едната страна, който има местожителството или местопребиваването си в другата страна или притежава имот там, органите на същата страна уведомяват незабавно за това отечествените органи. В бързи случаи местните органи вземат необходимите временни мерки, докато получат уведомление от отечествените органи за взетото от тях решение.

Член 30. (1) Отечествените органи могат да замолят органите на другата страна, в която лицето има местожителството си, местопребиваването си или имот, да учредят настойничеството или попечителството или да вземат само някои мерки в защита интересите на недееспособния. Замоленият орган уведомява молещия орган за взетите от него мерки.

(2) Делегираният орган няма право да издава решения, които се отнасят до личното състояние на недееспособния.

Член 31. (1) Задължението на едно лице да приеме да стане настойник или попечител се определя от отечественото право на същото лица.

(2) Правните отношения между настойника или попечителя и недееспособния се уреждат от правото на страната, на чиято територия е учредено настойничеството или попечителството.

Член 32. Гражданите на едната страна се ползуват на територията на другата страна за имуществото, намиращо се в нея, с еднакви права както местните граждани относно наследяването по закон или по завещание, както и относно съставянето или отменяването на завещания.

Член 33. Наследствените правни отношения се уреждат по правото на страната, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си.

Член 34. Ограниченията, които правото на едната страна предвижда за правото на наследяване на местните граждани върху имущества, намиращи се на нейната територия, важат и за гражданите на другата страна.

Член 35. Когато наследодателят не е оставил наследници или когато всичките наследници са се отказали от наследството или са загубили правото да го приемат, движимите имущества принадлежат на страната, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си, а недвижимите имущества - на страната, на територията на която те се намират.

Член 36. За съставяне и отменяване на завещания се прилага правото на страната, чийто гражданин е бил наследодателят по време на съставянето или отменяването на завещанието.Но относно формата на акта достатъчно е да се спази правото на страната, на територията на която е направено или отменено завещанието.

Член 37. Относно способността за съставяне на и за отмяна на завещания и относно недействителността на завещания поради пороци на волята се прилага правото на страната, чийто гражданин е бил наследодателят по време на извършването на акта.

Член 38. (1) Делата за наследство на движими имущества са подсъдни на съдилищата на страната, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта.

(2) Делата за недвижими имущества са подсъдни на съдилищата на страната, на територията на която се намират тези имущества.

Член 39. (1) Когато гражданин на едната страна умре на територията на другата страна, съответния местен орган трябва да уведоми незабавно за смъртта дипломатическите или консулските представители на страната на починалия и да съобщи всичко, което му е известно за наследниците, за местожителството и адреса им, за наследствените имущества, както и за завещанията, ако са направени такива. Същото съобщение местният орган трябва да направи и когато узнае, че от покойния е останало имущество извън територията на двете страни, т. е. в друга държава.

(2) Когато смъртта е настъпила в страната, към съобщението се прилага заверен препис от акта за смъртта.

Член 40. Дипломатическите и консулските представителства на двете страни могат да представляват своите граждани в другата страна по наследствени въпроси и без да са упълномощени за това.

Член 41. (1) Завещанието се обявява от съответния орган на страната, на чиято територия то се намира. Заверен препис от протокола за обявяване на завещанието и препис от самото завещание, а при поискване и самият оригинал, се изпраща на надлежния орган на страната на наследодателя.

(2) Разпоредбите на ал. I се прилагат съответно и до протоколите, съставени при разпит на свидетели по устни завещания.

Член 42. (1) Органите на страната, на чиято територия се намира наследствено имущество, останало от гражданин на другата страна, са длъжни да вземат необходимите мерки за запазването и управлението на имуществото съгласно местното право.

(2) Дипломатическото или консулското представителство на другата страна трябва да бъде незабавно уведомено за взетите по ал. 1 мерки. Представителството може чрез свой пратеник или пълномощник да сътрудничи при вземане на подобни мерки. По негова молба тези мерки могат да бъдат изменени или отменени.

(3) По искане на отечествения орган (чл. 38, ал. I) мерките по ал. I следва да се отменят.

Член 43. Доколкото този договор не постановява друго, движимото наследствено имущество се предава или се оставя на разположение на дипломатическото или консулското представителство на страната, чийто гражданин е бил наследодателят, след като се изплатят или обезпечат вземанията на държавата и на кредиторите и след като се издаде разрешително за износ от съответното учреждение според действуващото право. При по-нататъшното производство се прилага правото на страната на наследодателя.

Член 44. Когато са предявени претенции от наследници, заветници или кредитори, граждани на страната, в която се намира наследството, местният орган задържа движимото имущество или съответна част от него, докато компетентният съд не се произнесе по тези претенции с решение, влязло в сила. Местният орган определя срок от три до шест месеца за предявяване на иск. Ако искът не бъде предявен в определения срок, наследството не може да бъде задържано повече. Ако предявеният иск бъде уважен с решение, влязло в сила, местният орган предава движимото имущество непосредствено на правоимащите, а не на дипломатическото или консулското представителство.

Член 45. Когато след смъртта на гражданин на едната страна остане в наследство движимо имущество на територията на другата страна, по искане на всеки наследник или заветник компетентният съд на страната, в която се намира имуществото, може да разгледа делото за наследство на това имущество.

Член 46. Когато гражданин на едната страна умре при пътуване в територията на другата страна и няма в нея местожителство или местопребиваване, намиращите се у него движими вещи се предават на разположение направо без формалности на дипломатическото или консулското представителство на страната му.

Член 47. (1) Всяка от страните, независимо от нейните вътрешни правни разпоредби, без всякакви по-нататъшни формалности признава решенията на съдилищата на другата страна, постановени съгласно разпоредбите на част II от настоящия договор.

(2) Същото важи и за влезлите в сила решения след влизането в сила на настоящия договор във връзка с имуществени претенции, а също така и за влезлите в сила присъди относно уважените имуществени искове по наказателни дела.

(3) Решенията по ал. II, постановени от съдилищата на която и да е от страните, ако от тях произтича задължение, подлежат на изпълнение на територията на другата страна.

(4) Може да бъде допуснато изпълнение и на решение, постановено по имуществени искове, предявени и преди влизането на този договор в сила, ако министърът на правосъдието на замолената страна по искане на министъра на правосъдието на молещата страна даде съгласието си за това и ако решението се отнася до:

а) задължение за издръжка;

б) обезщетение за вреди, причинени от наказуеми деяния, и

в) възнаграждение за извършена работа на основание трудов договор, сключен между частни лица.

(5) Но в тези случаи не се допуска изпълнението относно лихвите, изтекли преди влизане в сила на този договор, както и до срочните платежи с падежи, настъпили преди същата дата.

Член 48. Разпоредбите по чл. 47 не се прилагат за решения, отнасящи се до:

а) някоя от договарящите страни и до социалистически организации на същата;

б) искове по сделки между двете страни и

в) искове, основани на договор за застраховка, менителница или чек.

Член 49. (1) Молбата за допускане на изпълнението на решението се разглежда от компетентния, според местното право, съд на замолената страна.

(2) Молбата може да бъде подадена и до първостепенния съд, който е разгледал делото, или до съда на другата страна, който е компетентен да се произнесе по молбата. Първостепенният съд, който е разгледал делото, препраща молбата до компетентния съд на другата страна.

(3) Молбата трябва да отговаря на изискванията, предвидени в правото на замолената страна.

Член 50. Към молбата за допускане на изпълнението трябва да се приложат:

а) пълният текст на решението; ако от него не се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, за това трябва да се представи надлежно удостоверение, и

б) заверен превод от молбата и от необходимите документи.

Член 51. Преди да се произнесе по молбата, ако намери за нужно, съдът може да иска допълнителни обяснения от страните, като ги изслуша, и да поиска допълнителни доказателства. Освен това съдът може да поиска и сведения от съда, който е постановил решението.

Член 52. Ответникът може да прави такива възражения против допускане на изпълнението на решението, които са допустими по правото на страната, в територията на която решението трябва да се изпълни.

Член 53. Не се допуска изпълнение на решение в следните случаи:

а) ако според правото на замолената страна спорът не е могъл да бъде подсъден на съда, който е постановил решението;

б) ако ответникът не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че му е връчена своевременно поне една призовка за явяването му по делото по правилата, предвидени в този договор;

в) ако между същите страни, за същото искане и на същото основание има решение, влязло в сила, постановено от съд на замолената страна.

Член 54. По отношение на таксите и разноските по изпълнението се прилага местното право.

Член 55. Горните разпоредби се прилагат и за съдебните спогодби.

Член 56. (1) При поискване страните се задължават взаимно да си предават, при условията на този договор, обвиняеми за съдене и осъдени лица за изтърпяване на наказания.

(2) Предаването се допуска само за такива деяния, които съставляват престъпление по законите и на двете страни и за които по законите на същите страни се предвижда наказание не по-малко от една година лишаване от свобода.

(3) Предаването се допуска и за деяния, които съставляват престъпления само по закона на молещата страна, ако те се насочени против установения в нея държавен или обществен строй, против нейната безопасност или против народното й стопанство.

(4) Предаването се допуска и за опит и съучастие н такива престъпления.

Член 57. Предаване не се допуска:

а) когато се касае за гражданин на замолената страна;

б) ако лицето, предаването на което се иска, е извършило престъплението на територията на замолената страна;

в) ако наказателното преследване за престъплението, за което се иска предаването, е изключено поради давност или по друга причина според правото на замолената страна и

г) ако срещу лицето, чието предаване се иска, е постановена присъда за същото престъпление от съд на замолената страна или ако наказателното преследване за това престъпление е прекратено.

Член 58. (1) Всяка от страните се задължава да възбуди наказателно преследване по искане на другата страна и съгласно своето право срещу свой гражданин, който е извършил на територията на молещата страна престъпление, за което се допуска предаване съгласно този договор.

(2) Замолената страна уведомява другата страна за стореното по молбата, а в случай че се постанови присъда, изпраща и препис от нея.

Член 59. (1) Към искането за предаване за съдене трябва да се приложи постановлението за задържане в заверен препис, а към искането за предаване за изпълнение на присъда трябва да се приложи заверен препис от присъдата и удостоверение, че тя е влязла в сила и че подлежи на изпълнение. В постановлението или присъдата трябва да е посочено какво престъпление е извършено, времето и мястото на извършването му, текстът на закона, по който деянието се наказва. Ако с престъплението са причинени материални вреди, трябва да се означи и техният размер.

(2) Молещата страна трябва да изпрати по възможност подробни сведения за лицето, чието предаване се иска, да съобщи неговото местопребиваване и гражданство и да изпрати снимка и отпечатък от пръста му.

Член 60. (1) Ако молбата не съдържа всички необходими сведения, замолената страна може да иска допълнителни сведения, като определи и подходящ срок за това от един до два месеца. Този срок по уважителни причини може да бъде продължен.

(2) Ако молещата страна не представи исканите допълнителни сведения в определения срок, замолената страна може да освободи задържаното лице.

(3) Молещата страна не е длъжна да представи доказателства за извършеното престъпление.

Член 61. След като се получи искането за предаване, компетентният орган на замолената страна трябва да издаде заповед за задържане на лицето, освен в случаите, за които предаването не се допуска.

Член 62. (1) Задържането на лицето може да стане и преди да се получи искане за предаване, ако молещата страна изрично поиска това и съобщи, че срещу лицето е издадено постановление за задържане или присъда, въз основа на които ще направи искане за предаване. Това искане може да се изпрати по пощата, телеграфа, телефона или радиото.

(2) Надлежните органи на страните и без такова искане могат да задържат временно лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата страна престъпление, за което се допуска предаване.

(3) Другата страна трябва да бъде уведомена незабавно за задържането на лицето, упоменато в алинеи I и II.

Член 63. Лицето, задържано съгласно чл. 62, може да бъде освободено, ако в срок от два месеца след искането или уведомяването за задържането не се получи искане за предаване.

Член 64. Ако лицето, чието предаване се иска, се преследва или е осъдено за друго престъпление в замолената страна, предаването може да се отложи, докато преследването бъде прекратено, присъдата бъде изпълнена или лицето бъде освободено по обвинението.

Член 65. (1) По мотивирано искане на молещата страна лицето може да бъде предадено временно и в случая по чл. 64, ако с отлагането на предаването може да настъпи давност или друга причина за прекратяване на наказателното преследване.

(2) Временно предаденото лице трябва да бъде върнато, след като приключи разглеждането на делото по деянието, за което е било предадено.

Член 66. Ако предаването на лицето се иска от повече държави за едно и също или за различни престъпления, замолената страна решава кое искане да уважи.

Член 67. Предаденото лице не може да бъде преследвано, нито предадено на трета държава без съгласието на замолената страна за друго престъпление, извършено преди предаването, за което не се допуска предаване. Съгласието за съдене в територията на замолената страна не може да бъде отказано за престъпление, за което предаването е задължително съгласно настоящия договор.

Член 68. Замолената страна трябва да уведоми молещата страна за мястото и времето на предаването. Лицето, което подлежи на предаване, може да бъде освободено, ако молещата страна не го приеме в тридесетдневен срок от определената дата.

Член 69. (1) Всяка от страните е длъжна при поискване да допусне да премине през нейна територия лице, което се предава от правителството на някоя трета държава на другата страна. Това задължение не съществува, когато не би могло да се иска предаването на лицето съгласно този договор.

(2) Искането за допускане за преминаването трябва да бъде направено по същия ред, както и искането за предаване.

(3) Органите на замолената страна допускат преминаването по начин най-изгоден за тях.

Член 70. Молещата страна е длъжна да съобщи на замолената страна как е приключило съдебното производство срещу предаденото лице. Ако срещу това лице е постановена присъда, трябва да се изпрати препис от нея, след като влезе в сила. Това задължение съществува и в случаите на чл. 67 от тази договор.Член 71. Разноските по предаването се понасят от страната, на чиято територия те са направени, на разноските по преминаването (чл. 69) са за сметка на молещата страна.

Член 72. Всички сношения по въпросите за предаването на престъпници стават по дипломатически път.

Член 73. (1) Съдилищата и прокуратурите на двете страни си оказват взаимно съдебна помощ, като влизат във връзка чрез съответните министерства на външните работи. Съдебната помощ включва връчване на призовки, присъди и други книжа, извършване на отделни процесуални действия, като разпит на подсъдими, свидетели и вещи лица, огледи и обиски и изпращане на съдебни книжа и веществени доказателства.

(2) Искането за връчване на призовки и на други книжа и за изпълнение на други поръчки може да се направи от всеки съдебен или прокурорски орган на една от страните. Те се изпълняват от народните (околийски) съдилища на другата страна.

(3) Ако замоленият народен (околийски) съд не е компетентен да извърши исканото връчване или поръчката, той препраща същите служебно на компетентния (околийски) съд, като уведомява за това молещия съд или прокуратурата.

(4) След като се извърши изпълнението, замоленият съд изпраща книжата на молещия съд или прокуратурата. Ако изпълнението не е могло да се извърши, трябва да се съобщят причините за това.

Член 74. (1) Замоленият съд изпълнява молбата съгласно правото на своята страна. По искане на съдилищата или прокуратурите на молещата страна той може да изпълни поръчката по особен начин, доколкото това не противоречи на повелителни разпоредби на правото на неговата страна.

(2) Замоленият съд по искане на молещия съд или прокуратура му съобщава своевременно мястото и датата на изпълнението на поръчката.

Член 75. (1) Молбата за съдебна помощ по наказателни дела може да не бъде уважена:

а) ако е във връзка с престъпление, за което не се допуска предаване;

б) ако изпълнението на исканото действие на територията на замолената страна не е от компетенцията на съдилищата или прокуратурата.

(2) Замоленият орган извършва обиск и изземване само ако това не накърнява правата на трети лица.

Член 76. Свидетел или вещо лице, призован от територията на едната страна за разпит в другата страна, ако се яви там, не може да бъде преследван за престъпление, извършено преди това, нито да бъде задържан за изпълнение на присъда, постановена за такова престъпление. Той не може да бъде преследван и за съучастие в престъплението, по което е призован като свидетел или вещо лица.

Член 77. Ако призованият свидетел или вещо лице е задържан на територията на замолената страна, по нареждане на министъра на правосъдието на тази страна той може да бъде изпратен в молещата страна, но след разпита му трябва да бъде върнат във възможно най-кратък срок.

Член 78. Министърът на правосъдието на всяка от страните може да разреши при условията на чл. 69 да преминат през територията на неговата страна, за да бъдат разпитани в другата страна лица, задържани в трета държава.

Член 79. (1) Предметите, които деецът е придобил чрез престъпление, за което се иска неговото предаване, или вещите, които той е придобил в замяна на тях, както и всички други вещи, които могат да служат като доказателство по делото, трябва да бъдат предадени на молещата страна даже и в случай че предаването на дееца не може да стане поради неговата смърт или по друга причина.

(2) Замолената страна може временно да задържи тези вещи, ако те са необходими по друго наказателно дело.

(3) Правата на трети лица върху тези вещи остават незасегнати. След свършването на делото те трябва да бъдат върнати на правоимащия безплатно. Ако правоимащият не може да се открие, вещите трябва да се върнат безплатно на замолената страна.

Член 80. (1) Страните се задължават взаимно да си съобщават влезлите в сила присъди по наказателни дела, които всяка от тях издава срещу граждани на другата страна, с изключение на присъдите на военните съдилища.

(2) Съобщаването на тези присъди и изпращането на отпечатъци от пръстите на осъдените става между министрите на правосъдието на страните всеки три месеца по дипломатически ред.

Член 81. Всяка от страните изпраща безплатно на съдилищата и на прокуратурата на другата страна, по тяхно искане, сведения за престъпленията.

Член 82. При даване на съдебна помощ по наказателни дела страните понасят за своя сметка всички разноски, които са направени на тяхната територия, включително и разноските за свидетели и за вещи лица.