Държавен вестник, брой 204 от 11.IX

Чл. 1. Спестовно-строително дружество е онова предприятие, при което чрез вноските на голям брой спестители се събират средства, от които се раздават на отделните спестители по определен план заеми за набавяне, разширение или подобрение на жилища и свързаните с тях магазини, работилници, канцеларии или клубни помещения, или за погасяване на направени за това задължения.

Дали едно предприятие има характер на спестовно-строително дружество, решава окончателно учреждението за надзора.

Чл. 2. Забраняват се спестовно-строителни дружества, както изобщо целно-спестовни договори с други цели, освен посочените в член първи.

Не са спестовно-строителни сделки сключваните от застрахователните дружества застраховки за живот или капитал, при които застрахованите могат да получават ипотечни заеми за строеж или покупка на недвижим имот. Тези застраховки и заеми подлежат на контрол, съгласно закона за държавния контрол върху частните застрахователни предприятия.

Сключените противно на забраната в алинея първа договори са недействителни. Лицата, предизвикали сключването им, отговарят солидарно за нанесените вреди и загуби.

Чл. 3. Никое спестовно-строително дружество не може да работи в пределите на Царството, преди да получи за това разрешение от учреждението за надзора. Без такова разрешение съдът не допуска вписването на спестовно-строителни дружества в търговския регистър. Извършеното въпреки това основаване или вписване е нищожно.

Лицата, предизвикали такова основаване или вписване, отговарят солидарно за нанесените с това вреди и загуби.

Чл. 4. Могат да получат разрешение да работят като спестовно-строителни дружества само български дружества, и то акционерни дружества, такива с ограничена отговорност и кооперативни сдружения.

Спестовно-строителните дружества не могат да се занимават с работи и да сключват сделки, които не са предвидени в одобрения им от учреждението за надзора план за работа.

Чл. 5. Разпоредбите на закона за защита на влоговете и на чл. чл. 50-54, 57 и 58 от закона за Българската земеделска и кооперативна банка не се прилагат по отношение на спестовно- строителните дружества.

(Нова ал. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) Банката обаче запазва всички права по закона си относно кредитирани от нея спестовно-строителни дружества, като действува винаги със съгласие с учреждението за надзора.

(Нова ал. - ДВ, бр. 209 от 1936 г.) Българската земеделска и кооперативна банка и Българската ипотекирана банка кредитира спестовно-строителните сдружения до размер на собствените им средства (дялов капитал, запасен фонд и други свободни резерви). За вземанията си по отпустнат на спестовно-строителни дружества кредит банките имат право на предпочтително удовлетворение преди всички други кредитори от собствените на дружеството имоти и всички вземания на дружеството, с изключение на сумите по сметките на спестовно-строителния фонд и на отпуснатите от спестовно-строителния фонд заеми, вписани в особените за тях книги (чл. 32).

Чл. 6. При искане на разрешение за работа спестовно-строителното дружество трябва да представи на учреждението за надзора:

а) устава си;

б) плана си за работа;

в) общите условия на спестовно-строителните договори, които ще сключва;

г) определената гаранция.

Чл. 7. Въз основа на представените му съгласно предходния член книжа и данни, ако ги одобри, учреждението за надзора издава на дружеството разрешение да работи в страната. Без такова разрешение сключването на каквито и да било спестовно-строителни сделки е забранено. Сключените въпреки тази забрана сделки са недействителни. За нанесените в такива случаи вреди и загуби членовете на управителния съвет отговарят солидарно.

Чл. 8. Уставът трябва да отговаря на изискванията на съответните за правната форма на дружеството закони, а така също и на изискванията на настоящия закон. Във всеки случай той трябва да определя ясно и изчерпателно:

а) целта на дружеството и предмета на неговата дейност;

б) начина на влагане и оползотворяване на средствата и резервите на дружеството;

в) начина за установяване и разпределяне на годишната печалба, участвуват ли в нея спестителите и в какъв размер;

г) начина за покриване на загубите и образуване на запасния капитал на дружеството;

д) начина за прекратяване и ликвидиране на дружеството и назначаване на ликвидаторите.

Чл. 9. Акционерно или с ограничена отговорност дружество, което иска да работи като спестовно-строително, трябва да има напълно внесен основен капитал най-малко 1.000.000 лева.

Такова дружество може да приема спестявания най-много до 15 пъти размера на внесения и запасния си капитал. Петстотин хиляди лева от капитала му се влага на блокирана от учреждението за надзора лихвена, срочна или безсрочна сметка в Българската земеделска и кооперативна банка за гаранция. Влогът може да бъде заменен и с недвижим имот, който се приема за гаранция до 50% от стойността му по оценка на учреждението за надзора.

Чл. 10. Гаранцията служи за предпочтително удовлетворение вземанията срещу дружеството по следния ред:

а) вземания на спестители;

б) вземания на държавата.

Гаранцията се освобождава, когато дружеството удостовери пред учреждението за надзора, че всички изброени по-горе вземания са удовлетворени или задоволително обезпечени по друг начин.

Чл. 11. При отпускане на спестовно-строителни заеми дружеството е длъжно да събира от заемателя (или да удържа от внесените от него суми) 3% върху записания заем - като допълнителна гаранция за изпълнение на договора от негова страна, - които му връща две години след окончателното изплащане на заема.

Така събираните суми се отнасят в особена резерва на заемателите, която се държи ликвидна на блокирана от учреждението за надзора сметка в Б. з. к. банка. От нея могат да се теглят суми за раздаване на спестовно-строителни заеми с разрешение на учреждението за надзора, което бди щото половината то резервата да е на лице ликвидна за изплащане на вноските по прекратени договори съгласно чл. 27.

Чл. 12. При кооперативните спестовно-строителни дружества всеки спестител е член-кооператор. Заедно с заявлението си за сключване на спестовно-строителен договор всеки член внася срещу стойността на един дял най-малко 100 лева.

Участието на всеки член в дяловия капитал на сдружението се определя от размера на записания то него заем от който то трябва да съставлява 3%.

Връщане на дяловия капитал не може да стане преди изтичане на предвидения в чл. 17 на настоящия закон срок за допълнителната отговорност на членовете на сдружението.

Чл. 13. Общото събрание при кооперативните спестовно-строителни сдружения се състои от представители на членовете. Броят на представителите, начинът на избирането и продължителността на мандата им се уреждат от устава.

Общият брой на представителите не може да бъде по-малък от сто, нито мандатът им може да бъде по-дълъг от три години.

Чл. 14. Жалба против решение на общото събрание може да подаде: 1. Представител, който е присъствувал на заседанието на общото събрание и противното мнение на когото е отбелязано в протокола, или който не е присъствувал, защото неправилно не е бил допуснат до събранието, или който основава искането си на неправилности при свикване на общото събрание. 2. Всеки член на сдружението, когато с решението се накърняват неговите лични права. 3. Управителния или проверителния съвети, както и всеки член от тях, ако изпълнението на решението може да засегне тяхната гражданска или углавна отговорност, или жалбата се основава на неправилности в отзоваването им. 4. Учреждението за надзора.

Жалбата се подава пред областния съд, в чиито район е седалището на сдружението в месечен срок от деня на представяне протокола с обжалваното решение на общото събрание в съда. Съдът може да допустне събиране на доказателства, само ако те са толкова важни, че без тяхното събиране не би могло да се издаде правилно решение.

Ако съдът намери, че жалбата е явно неоснователна той налага с решението си глоба до 10.000 лева на жалбоподателя.

Решенията на областните съдилища подлежат на обжалване в месечен срок по касационен ред пред Върховния касационен съд.

Чл. 15. Членовете на управителния съвет на кооперативно-спестовно-строителното сдружение се избират за срок до три години.

(Изм. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) Всяка година излизат една трета от членовете. Излезлите членове могат да бъдат преизбирани.

(Нова ал. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) Не могат да бъдат избирани за членове на управителния и контролния съвети лица, които:

а) са лишени от граждански и политически права;

б) (изм. - ДВ, бр. 209 от 1936 г.) са осъдени за престъпления, които се наказват със строг тъмничен затвор, както и за лъжовна клетва, лъжесвидетелствуване, измама, изнудване, обсебване, кражба, грабеж, злоупотребление на доверие, противозаконно присвояване, укриване, умишлено банкрутство, престъпление по служба или адвокатство, престъпления против чужди тайни, подправка на документи или държавни ценности или знаци, макар и да са били освободени от наказание по давност, помилване или поради амнистия, или са реабилитирани;

в) са осъждани на затвор по чл. чл. 58, 59 или 60 от настоящия закон;

г) са обявявани в несъстоятелност и не са им възвърнати правата.

Уволнение на членове от управителния съвет преди изтичане на срока, за който са избрани, може да стане само с мнозинство най-малко три четвърти от всички представители в общото събрание.

Чл. 16. Направените разноски по основаването и управлението на кооперативно-спестовно-строително сдружение до записване на предвидения в чл. 18 най-малък брой членове се понасят от сдружението, само ако се изпълнят условията на поменатия член и сдружението продължи да работи.

Чл. 17. При кооперативните спестовно-строителни сдружения за гаранция служи допълнителната отговорност на членовете. Размерът на тая отговорност се определя от устава на сдружението и не може да бъде по-малък от еднократния размер на записаните дялове.

Допълнителната отговорност на членовете продължава до края на годината, която следва след изтичането на търговската година, през която членът е погасил напълно получения заем, или - ако още не е получил заем - е заявил че се отказва от спестовно-строителния договор и напуска сдружението.

Чл. 18. Никое спестовно-строително дружество не може да раздава заеми, преди да са се записали и внесли поне по 3 редовни месечни вноски най-малко 800 спестители при среден заем 80.000 лева, или да са постъпили спестовни вноски най-малко 3.000.000 лева. Събраните от спестителите през това време вноски се влагат изцяло в Българската земеделска и кооперативна банка на блокирана от учреждението на надзора сметка и подлежат на връщане, ако до една година откак е обнародвано основаването на дружеството в "Държавен вестник" не се запишат означените по-горе най-малък брой спестители нито настъпят спестовни вноски в означения по-горе най-малък размер. В последния случай, по искане на учреждението за надзора, съдът заличава вписването на дружеството. Заличаването се обнародва за сметка на членовете-основатели.

Независимо от отговорността им по търговския закон и закона за кооперативните сдружения, членовете-основатели отговарят солидарно за причинените вреди и загуби на записани спестители, както и по всички сделки сключени от дружеството до записването на означения по-горе най-малък брой спестители.

Чл. 19. Всяко спестовно-строително дружество трябва да предвиди в устава си образуването на запасен фонд, като за целта отделя редовно най-малко 20% от годишните печалби, докато размерът на същия достигне 10% от стойността на раздадените заеми.

Ако след прекратяване или намаляване на отделянията размерът на запасния фонд падне вследствие понесените загуби или поради други причини под определения по-горе минимум, спрените или намалени отделяния се възстановяват до нановото му попълване.

Чл. 20. В плана за работа на дружеството трябва да се изложи подробно неговата цел, естеството на неговата работа и сделките, които то ще сключва, както и всички данни; по които може да се съди за правилния развой на неговата дейност и за възможността да изпълнява поетите задължения в бъдеще.

Данните трябва особено да съдържат:

а) подробно изложение на таблиците за спестовните и погасителни вноски и заемите, с означение на най-краткото времечакане, като се поясни начина за установяването му;

б) основните начала, върху които е построена спестовно-строителната дейност и са направени пресмятанията, и особено - дали и какво олихвяване се предвижда за спестяванията и заемите;

в) началата за отпускане на спестовно-строителни заеми (условията за получаването на заема, начина и времето на заемораздаването и пр.) и начина на обезпечаването им;

г) как се покриват разноските по управлението на дружеството, събират ли се за тая цел суми от спестителите, под какъв вид, в какъв размер и какво съразмерно отегчаване представляват те за отделните спестители, с примерно пояснение за различно времечакане и различен размер спестена част от заема;

д) дали и как се обособяват спестителите в отделни групи;

е) началата на деловодството и какви особени сметки и сведения се водят относно спестяванията, предназначеното за спестовно-строителни заеми имущество, облеченото в такива заеми имущество и другото имущество на дружеството;

ж) какви резерви се отделят и как се образуват;

з) дали, на какви начала и в какъв размер участвуват спестителите в печалбите на дружеството и подробно изложение за установяването на това участие;

и) предвижда ли се застраховане на заемите или въобще на спестителите и какви застраховки са сключват;

к) дали, как и срещу какви гаранции дружеството ще търси чужди средства с цел за ускоряване раздаването на спестовно-строителни заеми.

При установяване на горните положения в плана си за работата дружествата трябва да се съобразяват със съответните предписания на настоящия закон и правилника за прилагането му, както и с издадените от учреждението за надзора наредби относно същите.

Чл. 21. Размерите на всички разноски (такси, лихви, разноски по набавянето, управлението, за задължително списание и пр.), които се събират от спестителите вън от чистите спестявания и погашения, не бива да надвишават законната ипотечна лихва, която би платил заемателя по едни обикновен ипотечен заем за времето до изплащането му. За основа на пресмятането се взема сумата, която се получава, като от записания заем се спадне сбора на всички суми, които са били внесени от спестителя до получаването на заема, капитализирани с лихва най-много с 1 пункт по-ниска от лихвата, която плаща Пощенската спестовна каса. Размерът на разноските трябва да бъде определен по възможност съразмерно, за да не се облагодетелствуват едни спестители за сметка на други.

Когато дружеството работи с отделно пресмятане на лихви, събираната от заемателите лихва се пресмята върху чисто отпуснатия заем. Тая лихва, заедно с разноските на алинея първа, не може да надминава законната ипотечна лихва, нито одобряваната на спестовните вноски лихва да бъде по-малка от предвидената в алинея първа за капитализирането им.

Вън от горните разноски, от спестителите могат да се събират само такса за записване не по-голяма от 100 лева и действително направените разноски за застраховка на заема и по оценка на имота и сключване на обезпечителния договор.

Чл. 22. Спестовно-строителните заеми се отпускат само срещу първа ипотека върху имота, за който е предназначен заема, при което чистото задължение на спестителя (записания заем без направените спестявания) не може да надвишава 75% от пазарната стойност на имота.

Чл. 23. Спестовно-строително дружество не може да приема влогове, които нямат за цел получаването на заем.

Снабдяването на дружеството по друг начин с чужди средства с цел за ускоряване раздаването на заеми (чл. 20, буква к) става с предварително одобрение на учреждението за надзора, което е необходимо за всеки отделен случай. Условията на съответните договори подлежат също на одобрение от учреждението за надзора.

(Ал. III, отм. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.)

Чл. 24. Общите условия на спестовно-строителните договори трябва да определят ясно и недвусмислено:

а) размера и падежа на вноските на спестителите и последиците от неплащането или ненавременното им плащане, или от предсрочно изплащане на погасителните вноски.

б) размера и падежа на задълженията на дружеството, началата за отпускане на спестовно-строителни заеми, продължителността на времечакането с означение на най-краткото времечакане и условията, от които зависи отпускането и изплащането на заеманата сума;

в) начина на обезпечаване на заемите;

г) могат ли спестители да отстъпват или залагат своите права към дружеството и при какви условия;

д) предвижда ли се отказване от спестовно-строителния договор или друго цялостно или частично унищожение на същия, при какви условия и какви права и задължения се пораждат в такива случаи за спестителя и дружеството;

е) сключва ли се застраховка върху живота на спестителите и при какви условия;

ж) участвуват ли спестителите в годишните печалби на дружеството, на какви начала и в какъв размер;

з) начина за уреждане на спорове по спестовно-строителните договори и подсъдността им.

Чл. 25. Отклонения от общите условия на спестовно-строителните договори за отделните спестители са допустими, само доколкото те са предвидени в одобрения план за работа на дружеството и условията за допускането им в дадения случай са налице.

Забранено е да се уговоря определено времечакане или определен ден, в който дружеството се задължава да отпустне заем на даден спестител. Забранено е също така с особени условия в договора да се уговарят за отделните спестители изгоди, с каквито другите спестители, съгласно общите условия не се ползуват. Подобни уговаряния са нищожни.

Чл. 26. От средствата, набирани от вноските на спестителите, не могат да се отпускат заеми на лица, които нямат предвиденото в общите условия най-кратко времечакане или най-малка спестена сума.

Дружеството е длъжно да отпустне уговорения заем, най-късно в деня, когато от вноските на спестителя, без каквито и да било приспадания се набере сума, равна на записания от него заем.

Чл. 27. Ако спестовно-строителния договор се развали или унищожи по каквато и да било причина преди отпускането на заема, дружеството е длъжно да върне на спестителя най-малко общата сума на всички направени от него вноски, включително встъпителната и таксата за записване. От тая сума дружеството може да задържи за първата година до 1%, а за всяка последваща до разваляне или унищожаване на договора по 1/2%, но общо най-много до 2% от записания заем, а също и действително направените разноски от рода на поменатите в чл. 21, ал. III, доколкото те не са събирани отделно. При кооперативните спестовно-строителни сдружения отнесените към дяловия капитал суми от спестовните вноски подлежат на връщане съгласно чл. 12.

Спестителят не може да иска да му се върнат вноските преди изтичане на шест месеци от края на търговската година, в която договорът е развален или унищожен.

Когато подлежащата сума е по-голяма от 2.000 лева, дружеството има право да я върне на равни части, от по 1.000 лв. най-малко. При това, първата част трябва да се върне най-късно шест месеци след изтичането на търговската година, през която договорът е развален или унищожен, а останалите части се изплащат най-малко на всеки три месеци по една, така че цялата сума да се върне най-късно в три години. От края на търговската година, в която договорът е развален или унищожен, до окончателното им изплащане дружеството одобрява на неповърнатите суми лихвата, за която се говори в чл. 21.

При смърт на спестителя преди получаване на заема, ако той не е бил застрахован и наследниците не желаят да продължат спестовно-строителния договор дружеството е дължно да им изплати спестената сума изцяло или на части, съгласно горните наредби, в срок една година от смъртта, като първото изплащане стане не по-късно от 3 месеци след смъртта.

Чл. 28. Всички по-късни изменения и допълнения в одобрените веднаж устав, план за работа и общи условия, въз основа на които е издадено разрешение на дружеството да работи в страната, трябва да се представят за одобрение в учреждението за надзора и влизат в сила само след одобрението им от него и зарегистрирането им от съда, ако последното е необходимо.

Учреждението за надзора е длъжно да се произнесе върху представените му изменения в продължение на два месеци от представянето им.

Чл. 29. Сумите събрани съгласно чл. 18 до записването на най-малкия брой спестители, както и събираните след това от спестителите вноски (спестовни и погасителни, редовни и извънредни) се внасят до раздаването им на блокирана от учреждението за надзора сметка (спестовно-строителния фонд) в Българската земеделска и кооперативна банка или на чекова пощенска сметка, където се олихвяват като спестовни влогове.

При това от общата сума на спестяванията на всеки спестител до получаването на заема могат да се задържат най-много до 2% върху размера на записания заем и съответните разноски от рода на поменатите в чл. 21, ал. III, доколкото не са събирани отделно. От тия суми 2% върху размера на записания заем се отнасят в запасния фонд, а остатъка в отделна свободна сметка за разноски. От погасителните вноски се задържа и отнася в последната сметка съдържащата се в тях съгласно плана за работа на дружеството част за разноски.

От сметката за разноски дружеството е длъжно да отделя необходимите суми съгласно установените в плана му за работа начала в техническа резерва за разноски през следните години, която се обособява в отделна блокирана от учреждението сметка. С разрешение на последното средствата на тая сметка могат да се влагат временно в спестовно-строителни заеми.

Кооперативните спестовно-строителни дружества могат да задържат от спестовните вноски съразмерно необходимите за постепенно покриване на дължимите дялове суми, които да отнасят по сметката дялов капитал, така, че в деня на отпускане на заема дяловете да бъдат изцяло изплатени.

За всяка обособена група спестители спестовно-строителния фонд се обособява в отделна блокирана от учреждението за надзора сметка.

Чл. 30. От спестовно-строителния фонд могат да се теглят суми само за раздаване на спестовно-строителни заеми, или връщане на вноски (чл. 27) на спестителите от съответната група. Протоколите за отпускане и разпределяне на заеми или за връщане на вноските требва да бъдат представени за одобрение от учреждението за надзора. Тегленето на суми става всеки път само с разрешение на учреждението за надзора. С разрешение на последното средствата на спестовно-строителния фонд могат да бъдат оползотворявани и по друг начин при условие на равноценно обезпечение.

Учреждението за надзора е длъжно да се произнесе в срок от две седмици.

Чл. 31. Отпуснатите от дружеството спестовно-строителни заеми се вписват с подробно означение на обезпеченията им в особени книги (заемни книги), отделни за всяка обособена група спестители (чл. 20, точка д).

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 209 от 1936 г.) Сумите по сметките на спестовно-строителния фонд и вписаните в особените заемни книги вземания на дружеството по заеми, отпуснати от спестовно-строителния фонд се считат блокирани в полза на съответната група спестители, не получили още заеми, които имат право на предпочтително удовлетворение от тях за своите вземания към дружеството. Върху тия суми и вземания на дружеството не може да се прилага принудително изпълнение за удовлетворение на други задължения, включая и тия към държавата.

Чл. 33. Надзорът върху спестовно-строителните дружества се упражнява от учреждението за държавен контрол върху частните застрахователни предприятия, което се преименува държавен надзор върху частните застрахователни предприятия и спестовно-строителни дружества. То надзирава целокупната дейност на дружествата и следи както за изпълнението на закона, правилника и издадените от него наредби, така и за съблюдаването на одобрените от него, съгласно закона устав, общи условия и план за работа.

То е властно да взема мерки и да издава наредби, които намира необходими за поддържане дейността на дружествата в съгласие със законните предписания, плана им за работа и здравото развитие на спестовно-строителното дело в страната, или за отстраняване на недъзи и действия, които са от естество да увредят интересите на спестителите или са противни на добрите нрави и лоялната конкуренция.

Чл. 34. Предвидения в чл. 19 на закона за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия съвет за надзора върху спестовно-строителните дружества има следния състав:

единия съдия от Върховния касационен съд, един съдия от Софийския апелативен съд и по един представител на Българската народна банка и Българската земеделска и кооперативна банка, посочени от съответните колегии;

директора и поддиректора при надзора върху частните застрахователни предприятия;

двама представители на кооперативни и един на акционерни и о. о. д. спестовно-строителни дружества.

Членовете на съвета, освен директора и поддиректора при учреждението за държавен контрол се назначават по предложение на Министъра на финансите с Царска указ за срок 3 години. Те могат да бъдат преназначавани. Председател по право е касационният съдия.

Освен тримата представители на спестовно-строителните дружества, останалите членове на съвета не могат да бъдат членове от управителните тела на спестовно-строителни дружества.

Службата на членовете на съвета е почтена. Те получават възнаграждение на заседание.

Чл. 35. Съветът решава по начало всички въпроси из дейността на спестовно-строителните дружества във връзка с надзора върху им и се произнася:

1) по даване разрешение на спестовно-строителни дружества да работят в страната;

2) по сливане на спестовно-строителни дружества, по прехвърляне на спестовно-строителен състав от едно дружество върху друго, или откупуването актива и пасива на едно спестовно-строително дружество от друго;

3) по препоръчване на мерки за заздравяване положението на спестовно-строителни дружества;

4) по спиране на по-нататъшната дейност на спестовно-строителни дружества;

5) по предложения за обявяване спестовно-строителни дружества в несъстоятелност;

6) по всички въпроси, повдигнати пред него от спестовно-строителни дружества и отнасящи се до всички дружества въобще или само до това, което ги повдига;

7) върху тъжбите, които заинтересуваните са подали срещу решения на дирекцията за надзора;

8) изобщо взема решения по въпроси от спестовно-строително естество, които намира необходими за общия интерес и в интереса на спестителите и на здравия развой на спестовно-строителното дело в страната.

Заседанията на съвета са законни, ако присъствуват най-малко шест души от членовете му.

(Изм. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) Решенията по точки 1 до 7 включително подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на решенията, освен когато Върховният административен съд в изключителни случаи намери за уместно да спре действието им.

Чл. 36. Дирекцията на надзора упражнява текущия надзор и контрол върху спестовно-строителните дружества, следи за тяхната дейност, издава наредби по изпълнение предписанията на закона и упражняването на надзора, изработва образци за отчетите, балансите и сметките печалби и загуби на спестовно-строителните дружества, а също и за допълнителните сведения, които те требва да представят на учреждението за надзор. Тя привежда в изпълнение решенията на съвета и решава въпроси в изпълнение решенията на съвета и решава въпроси в свръзка с надзора, за разрешаването на които съгласно ги обжалват пред съвета.

Недоволните от решенията на дирекцията могат да ги обжалват пред съвета.

Чл. 37. Възнагражденията от какъвто и да било вид (заседателни, възнаграждения или заплати за временно извършена дружествена работа или изпълняване длъжност, хонорар за статии в дружественото списание, проценти върху продукцията тантиеми и пр.), одобрявани на член от управителния или проверителния съвети на спестовно-строително дружество, не могат да надминават общо 12.000 лева месечно.

Чл. 38. Спестовно-строителните дружества са длъжни ежегодно да представят на учреждението за надзор отчета си за изтеклата година заедно с равносметката и сметките печалби и загуби и допълнителните към тях сведения и данни, съгласно установените от учреждението наредби и образци, а също заверен препис от протокола за одобрението на отчета от определения в устава върховен орган на дружеството. Представянето на горните книжа требва да стане в срок две седмици след одобрението им по определения в устава на дружеството ред, но не по-късно от края на месец април. Независимо от това те са длъжни най-късно до 15 число на следния месец да представят на учреждението препис от месечния проверителен баланс за положението на сметките в главната книга към края на всяко тримесечие.

Годишната равносметка и сметките печалби и загуби се обнародват по установения от учреждението начин в "Държавен вестник". Дружествата са длъжни при поискване да дават на всеки спестител препис, или отпечатан екземпляр от отчета, равносметката и сметките печалби и загуби на дружеството за изтеклата година по установените образци, срещу заплащане на една такса не по-голяма от 20 лева.

Чл. 39. Отчетите и всички други книжа, които се представят на учреждението за надзора съгласно чл. 38 от настоящия закон, требва да бъдат подписани от едни член на управителния съвет, директора и счетоводителя на спестовно-строителното дружество.

Означените по-гори лица отговарят за съдържанието на подписаните от тях книжа независимо от отговорността на членовете на управителния съвет.

Чл. 40. Спестовно-строителните дружества техните ръководители, пълномощници, представители и деятели (агенти) са длъжни да представят в учреждението за надзора всички искани от него сведения, както и да оставят за преглед и проверка книгите си и документите по всички техни операции.

Дружествата са длъжни да пращат в учреждението за надзора по два екземпляра от всички печатни формуляри (предложения, рапорти, проспекти, потвърдителни писма, членски книжки и пр.), които употребяват в своята дейност по набавянето и сключването на спестовно-строителните договори, както и от всички наредби (окръжни( до деятелите и от всички реклами и други издания предназначени за техните деятели или за разпространяването между спестителите или публиката.

В своите обяви и съобщения до спестителите или публиката дружествата са длъжни да изнасят ясни и действителни сведения и данни, като избягват изрази, съпоставяния и данни, които не двата ясна представа за нещата или са от естество да поддържат заблуждение у неосведомените. Забранено е да се наименуват спестовно-строителните заеми безлихвени.

Чл. 41. Учреждението за надзора от своя страна има право, чрез свои представители да проверява деловодството, имотното състояние и всички сметки на дружеството. То може, когато намери за необходимо, да изпраща в заседанията на управителните съвети, общите събрания и други подобни дружествени органи на спестовно-строителните дружества свои представители с право да бъдат изслушвани и да искат осветление, без сами да вземат участие в разрешаването на поставените за разглеждане въпроси.

То има също право да иска свикването на заседания и общи събрания и да поставя в дневния ред на същите посочените от него въпроси за разглеждане и вземане решение от тях. Ако искането му за свикване на заседание или събрание не бъде изпълнено в срок от 15 дни, учреждението само нарежда свикването, на разноски на дружеството. Така свикани заседания и събрания се председателствуват от негов представител.

Чл. 42. Когато се установят нередовности и недъзи в дейността или в управлението на едно спестовно-строително дружество, или на неговото представителство, или в действията на неговите представители и деятели, учреждението за надзора има право да изиска от тях да отстранят недъзите и нередовностите и да приведат дейността си в съгласие с предписанията на законите, устава и плана за работа на дружеството и наредбите на учреждението, както и да спре временно отпускането на заеми или връщането на спестявания.

Ако едно спестовно-строително дружество продължава да действува противно на задълженията, които му се налагат от законите, одобрения план за работа и устава му, както и от наредбите на учреждението и добрите нрави, учреждението за надзора има право да му забрани временно или окончателно сключването на нови спестовно-строителни договори и увеличението размера на сключените вече и да вземе всички мерки за запазване интересите на спестителите. Същото право има учреждението за надзора и в случая, когато при проверка на дейността и имотното състояние на дружеството се окаже, че продължаването на работата му застрашава интересите на спестителите, или когато препоръчаните от него мерки за заздравяване на дружеството се окажат безрезултатни. В всички указани по-горе случаи учреждението за надзора има право и да смени управлението на дружеството и да го предаде на други лица. В случай, че бъдат сменени членове от управителния съвет, новоназначените изпълняват службата до извънредното общо събрание, което требва да се свика в тримесечен срок за избор на нов управителен съвет.

При окончателното забраняване по-нататъшната дейност на едно спестовно-строително дружество, то се прекратява и пристъпва към ликвидация.

Чл. 43. В проверителния съвет на всяко спестовно-строително дружество требва да има поне един заклет експерт-счетоводител, който може да не бъде член на дружеството.

Заклетите експерт-счетоводители са длъжни да представят на учреждението за надзора всяко тримесечие подробен доклад за резултата от направените проверки и положението на сметките на дружеството. Докладът требва да се представя най-късно до края на първия месец от следващото тримесечие, а за годишната проверка до края на месец март.

Чл. 44. Чрез надзора установен в настоящия закон, държавата не поема отговорност спрямо заинтересуваните.

Учреждението за надзора може да се намесва в частноправните договорни отношения на дружеството и спестителите само доколкото може да помогне за отстраняване на недоразумения помежду им или за спогодбата им.

Чл. 45. Разноските на учреждението за надзора на спестовно-строителните дружества са в тежест на дружествата. Техният размер се определя за всяка бюджетна година от учреждението и не може да надмине 4% от събраните от касите през годината редовни и извънредни спестовни и погасителни вноски.

Чл. 46. Всички книжа и писмени сведения, които спестовно-строителните дружества по силата на настоящия закон са длъжни да представят на учреждението за надзора, или които последното по силата на тоя закон и в интереса на надзора би намерило за необходимо да изиска от тях, се освобождават от гербов налог.

Чл. 47. Надзорът на учреждението се простира и върху ликвидацията и производството на несъстоятелността на спестовно-строителните дружества. То има право да вземе всички необходими мерки за запазване интересите на спестителите и, ако е необходимо, да назначи застъпник на спестителите, който да ги представлява в всички действия при ликвидацията и несъстоятелността на дружеството.

Чл. 48. Решението за прекратяване и ликвидиране на едно спестовно-строително дружество подлежи на одобрение от учреждението за надзора.

Одобрението на учреждението за надзора е необходимо и относно:

1) начина на прекратяване и плана за ликвидирането на дружеството с оглед особено на произлизащите от спестовно-строителните договори интереси и вземания на спестителите;

2) избора и назначаването на ликвидаторите; когато прекратяването става по нареждане на учреждението за надзора, последното има право само да назначава ликвидаторите;

3) всяко споразумение с някое друго спестовно-строително дружество за цяло или частично прехвърляне спестовно-строителния състав на ликвидираното дружество. С одобрение на прехвърлянето от учреждението за надзора всички права и задължения на ликвидиращото дружество по спестовно-строителните договори минават върху другото дружество.

След като одобри прекратяването или означените в точка 1 до 3 действия учреждението за надзора съобщава на дружеството, което е длъжно незабавно да поиска от съда да впише в търговския регистър прекратяването и условията, при които то ще стане, както и обнародването им в "Държавен вестник", и да пристъпи към привеждането им в изпълнение, като преустанови сключването на нови спестовно-строителни договори, или продължаването срока или увеличаването размера на съществуващите.

Чл. 49. В случай на прекратяване на дружеството ликвидаторите са длъжни да се опитат да заведат преговори за прехвърляне спестовно-строителния състав на дружеството върху друго спестовно-строително дружество. (Ново предложение: З. от 24 юний 1936 г.) Когато дружеството се прекратява по нареждане на учреждението за надзора, прехвърлянето на спестовно-строителния състав става с одобрение на последното, без да е необходимо одобрение от общото събрание на дружеството.

Ако не може да се постигне споразумение за прехвърляне на спестовно-строителния състав върху друго дружество, или условията на постигнатото за това споразумение не бъдат одобрени от учреждението за надзора, и естественото ликвидиране на дружеството като затворено чрез постепенното изпълнение на всички спестовно-строителни договори се явява неудобно, учреждението за надзора има право да нареди опростена ликвидация, при която спестителите, не получили още заем, престават да правят повече вноски и дружеството престава да прави нови заемораздавания, а връща на спестителите внесените от тях суми съобразно с постъпленията от погасителни вноски и други приходи на дружеството.

Когато в интереса на спестителите е да се избегне обявяването на дружеството в несъстоятелност, учреждението за надзора има право да вземе всички необходими за целта мерки и даже да намали съответно с имотното състояние на дружеството неговите задължения към спестителите, но най-много до 30% от договорната им стойност, или да увеличи размера на уговорените разноски по заемите, най-много до предвидения в чл. 21 максимум.

Чл. 50. Обявяването на спестовно-строително дружество в несъстоятелност става само с съгласието на учреждението за надзора, като съответното заявление до съда се представя предварително на учреждението, за да даде съгласието си, без това съгласие съдът не дава ход на заявлението.

Учреждението за надзора дава съгласието си за обявяване на несъстоятелността, ако мерките за заздравяването на дружеството или ликвидирането му по друг начин се окажат безрезултатни или безпредметни. То може и само да иска от съда обявяването на едно спестовно-строително дружество в несъстоятелност.

Когато едно спестовно-строително дружество спре платките си, или при съставяне на годишната или някоя месечна равносметка се окаже, че пасивът превишава актива, дирекцията му требва да уведоми незабавно управителния му съвет и да заяви за това в учреждението за надзора. Заявлението се прави съгласно чл. 653 от търговския закон и замества предвиденото в същия заявление до съда.

Чл. 51. Ликвидаторите и синдиците по несъстоятелността на спестовно-строителни дружества са длъжни да държат учреждението за надзора в течение на ликвидацията, като му съобщават за всички взети от тях мерки и решения, а също и за решенията на събранията на кредиторите по несъстоятелността и пр. и най-късно до 15 число на следния месец да му представят отчета за хода на ликвидацията и положението на сметките към края на всяко тримесечие.

Ако учреждението за надзора намери, че те не действуват правилно или с надлежната бързина, то може да иска от съда назначаването на други измежду посочени от него лица.

Чл. 52. При несъстоятелност на едно спестовно-строително дружество вземанията на спестителите, установими по книжата на дружеството се считат предявени пред съда.

На застъпника на спестителите или назначеното от учреждението за надзора вещо лице се възлага да изчисли размера на тия вземания и резултатите да представи в съда. Той може да влиза в връзка с спестителите и да ги държи в течение на ликвидацията. Деловодителът по несъстоятелността е дължен да му позволи проверки в книгите на несъстоятелното дружество.

Отделните спестители не губят правото и сами да действуват по своите вземания и да участвуват в събранията на кредиторите.

Чл. 53. При несъстоятелност на спестовно-строително дружество спестителите по всяка група имат право на привилегировано удовлетворение преди всички други кредитори от съответния спестовно-строителен фонд (чл. 29) и от записаните в съответните заемни книги (чл. 31) вземания на дружеството, както и от представената от дружеството гаранция.

Ако размерът на означените в предната алинея активи на дружеството не стигне за изплащане на вземанията на спестителите, те участвуват за недостига наравно с останалите кредитори при разпределяне на остатъка от актива.

Чл. 54. Констатирани от учреждението за надзора престъпни деяния по настоящия закон се съобщават на прокурора за възбуждане на углавно преследване.

Чл. 55. Членовете на управителния и проверителния съвети, директорите, счетоводителите и другите отговорни лица в дружеството отговарят по общите закони, доколкото настоящия закон не предвижда особено наказание.

Чл. 56. За неизпълнение или ненавременно изпълнение на задълженията по чл. чл. 28-32 и 38-43 на настоящия закон, или на издадени въз основа на същия наредби на учреждението за надзора, последното налага на дружеството с мотивирано решение на съвета глоба от 1.000 до 20.000 лева.

За всеки ден закъснение в представянето на отчета и приложенията му съгласно чл. 38 дружеството се глобява от дирекцията на учреждението с 100 лева.

Тия решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 57. За неизпълнение или ненавременно изпълнение на задълженията по чл. чл. 40-43 от настоящия закон, или за неотговаряне на законни искания на учреждението за надзора, последното с мотивирано решение на съвета, налага на съответните отговорни лица на спестовно-строителното дружество глоба от 100 до 5.000 лева.

За продължаващо се неизпълнение на задълженията по закона и исканията на учреждението, глобата се увеличава по решение на съвета с нова глоба до 500 лева на всяка седмица закъснение.

Чл. 58. С тъмничен затвор и глоба от 20.000 до 200.000 лева или само с едното от двете наказания се наказва:

а) който умишлено представи на учреждението за надзора неверни сведения и данни с цел да добие разрешение за работа на едно спестовно-строително дружество, за подновяване на спряно разрешение, или за одобрение на изменения и допълнения в веднаж одобрените съгласно чл. 7 книжа, или за теглене на суми от спестовно-строителния фонд за едно неотговарящо на договорните условия и плана за работа на дружеството заемораздаване;

б) всяко отговорно лице в спестовно-строително дружество (член на управителния съвет, директор, ликвидатор и пр.), както и всяко лице вън от дружеството, което сключва или посредничи за сключване на спестовно-строителни сделки за сметка на дружеството, или друго предприятие, преди то да е получило разрешение да работи, в страната, или след като му е било забранено временно или окончателно това;

в) всяко лице, което сключва или посредничи за сключване на непозволени целно-спестовни сделки (чл. 2);

г) (нова - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) който разпространява неверни сведения или новини за положението или дейността на спестовно-строителни дружества, които са от естество да причинят паника между спестителите.

Чл. 59. С тъмничен затвор и глоба до 200.000 лева, или с едно от двете наказания наказват се членовете на управителния и проверителния съвети, директорите, ликвидаторите и въобще отговорни лица в спестовно-строително дружество:

а) ако противно на нарежданията на закона и устава относно отделянето и образуването на резерви и фондове и съставянето на годишната равносметка допускат раздаването на печалби;

б) ако не представят истинското положение на дружеството или го прикрият в своите изложения и отчети върху положението на сметките и имотното му състояние до неговия върховен орган или до учреждението за надзора;

в) ако постъпват противно на законните разпоредби относно пресмятането, отделянето, управлението и пазенето на спестяванията и фондовете;

г) ако действуват противно на разпоредбите на настоящия закон и на устава на дружеството относно оползотворяването на резервите и фондовете му и раздаването на заемите;

д) ако извършват или допускат да се извършат от името и за сметка на дружеството сделки, забранени от устава или закона (чл. чл. 2 и 4);

е) ако действуват умишлено в вреда на дружеството.

Чл. 60. Отговорни лица в спестовно-строително дружество, които с цел да привлекат спестители, умишлено дават или обнародват неверни сведения за състоянието му или си служат с заблуда, като дават лъжливи или неизпълняеми обещания относно плащанията, времечакането, печалбите и участието на спестителите в тях или наричат заемите безлихвени, се наказват с тъмничен затвор до 6 месеци или глоба от 5.000 до 100.000 лева, ако за деянието в общия наказателен закон не е предвидено по-голямо наказание.

С същото наказание се наказват и спестовно-строителни деятели (лица, които работят за спестовно-строителни дружества между населението), които се провинят в някои от горните деяния.

Чл. 61. Наредбите на глава ХХХ от наказателния закон се приспособяват спрямо спестовно-строителните дружества и в случаите, когато учреждението за надзора намери за необходимо да наложи (предпише) някоя от предвидените в чл. 49 мерки. В такъв случай учреждението за надзора изпраща в срок 24 часа препис от решението си на надлежния прокурор, който от своя страна прави потребното за възбуждане на углавно преследване.

Чл. 62. Наложените глоби се събират в полза на учреждението за надзора, по реда за събиране на преките данъци. Съдът изпраща препис от присъдата на учреждението.

Чл. 63. Независимо от установената по-горе наказателна отговорност и отговорността за вреди и загуби по общите закони, членовете на управителния съвет, директорите и другите отговорни служители на спестовно-строителното дружество отговаря солидарно за загубите, които дружеството претърпи вследствие отпускане на заеми без да са били налице предвидените в закона, плана на работа на дружеството и наредбите на учреждението за надзора условията, или вследствие разхищаване или противно на наредбите на закона, устава или плана на работа, управляване или оползотворяване на неговите средства.

Чл. 64. Предприятия, които при влизане в сила на настоящия закон се занимават с сключване на спестовно-строителни договори, за да продължат тази си дейност и занапред, требва в шест-месечен срок от обнародването на тоя закон да се съобразят с изискванията н същия.

Сключването на спестовно-строителни и изобщо на целно-спестовни договори с други цели, освен означените в чл. 1, се преустановява с влизането на закона в сила. Сключените до тогава целно-спестовни сделки, които не могат да се съобразяват според установените договорни правоотношения.

Учреждението за надзорни упражнява и в тоя случай надзор в духа на настоящия закон. То може, ако намира, че е в интереса на спестителите, да нареди опростена ликвидация, за каквато говори чл. 49.

Чл. 65. В предвидения в предшествуващия член шест-месечен срок сдруженията са длъжни да поискат от учреждението за надзора, съгласно чл. 7 разрешение да продължат работата си.

До произнасяне на учреждението, те могат да продължат дейността си, като се съобразяват с разпоредбите на настоящия закон. Новите спестовно-строителни договори требва да бъдат съобразени или да съдържат уговорка, че условията им ще се съобразяват с изискванията на настоящия закон.

Чл. 66. По сключени преди влизане в сила на настоящия закон спестовно-строителни договори, по които още не са разрешени заеми, се прилагат разпоредбите на настоящия закон относно условията и начина на заемораздаването.

(Нова ал. - ДВ, бр. 138 от 1936 г.) Учреждението за надзора установява в съгласие с разпорежданията на настоящия закон типови общи условия на спестовно-строителния договор, които заменят занапред изцяло общите условия и по сключените до тогава (и преди влизане на закона в сила) спестовно-строителни договори, по които още не са разрешени заеми.

Чл. 67. Спестители при заварени кооперативни спестовно-строителни сдружения, придобили това качество до влизане на настоящия закон в сила, включително и получилите заем, стават по право членове (кооператори) с влизане на закона в сила. Необходимите им съгласно чл. 12 дялове могат да се издължат чрез задължение на сметките им при отпускане на заема, а ако са получили заем, да се отделят от внесените погасителни вноски.

Чл. 68. За заварените от закона спестовно-строителни предприятия предвидените в чл. 18 едногодишен срок почва да тече от влизане на настоящия закон в сила.

Чл. 69. За прилагането на настоящия закон се изработва правилник, одобрен от Министъра на финансите.

Чл. 70. Всички закони и постановления, които противоречат на настоящия, се отменяват.