НАРЕДБА ЗА СТОПАНИСВАНЕ И ПОЛЗУВАНЕ НА ДИВЕЧА
НАРЕДБА ЗА СТОПАНИСВАНЕ И ПОЛЗУВАНЕ НА ДИВЕЧА
Обн. ДВ. бр.41 от 22 Май 1962г.
Частично отменена - ДВ, бр. 64 от 15.08.1967 г. и изгубила значение с приемането на Закон за лова и опазване на дивеча - ДВ, бр. 78 от 26 септември 2000 г.
I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. В зависимост от естествените условия за развитие на дивеча и съобразно наличните видове дивеч на територията на страната се обособяват едродивечово и дребнодивечово ловни стопанства.
Едродивечовото и дребнодивечовото ловни стопанства се разделят на ловностопански единици - ловни стопанства.
2. Едродивечовата площ в границите на едно горско стопанство се обособява в едно или няколко ловни стопанства (включително опитни, учебни и представителни) съобразно теренните и стопанските условия и екологическите изисквания на преобладаващия вид дивеч.
До 15% от едродивечовата площ се заделя за ловен развъдник. Резерватите не се включват в границите на ловните стопанства.
Съобразно местните условия, в едродивечовите райони могат да се обособяват и дребнодивечови стопанства върху площи от работни земи, нискостеблени гори, високостеблени участъци и горски култури.
3. Дребнодивечовата площ на територията на всеки общински народен съвет се обособява в ловни стопанства (включително учебни, представителни, опитни и резервати).
На територията на един общински народен съвет в зависимост от местните условия могат да се обособят едно или повече дребнодивечови ловни стопанства. Площта на всяко дребнодивечово ловно стопанство не може да бъде по-малка от 25 000 декара.
Дребнодивечовите стопанства се разделят на ловни полета - до 8% за ловни развъдници, най-малко 22% за колективно ловуване, до 45% за индивидуално ловуване и до 25% за свободно ловуване.
Главното управление на горите съгласувано с Народния ловно-рибарски съюз, по предложение на окръжните управления на горите и окръжните ловно-рибарски съвети може да увеличава площта на полетата за колективно ловуване за сметка на останалите площи от дребнодивечовите стопанства.
В границите на ловните развъдници не се допуска включването на овощни насаждения и разсадници и други трайни земеделски култури, на които дивечът може да нанесе повреди. Ловните развъдници трябва да отстоят най-малко на 3 км от овощните разсадници и овощните градини.
По възможност ловните развъдници да се обособяват така, че да се свързват непосредствено поне с един от развъдниците на съседните дребнодивечови стопанства.
Полетата за колективно ловуване се обособяват върху площи с най-благоприятни условия за развитие на дребния дивеч, по възможност на по-равни и удобни терени за провеждане на колективен лов и улов на жив дивеч.
Полетата за свободно ловуване трябва да обхващат по възможност комплексни овощни градини, поречията, където има най-много прелетен дивеч, и пасажните места.
Овощните разсадници, нискостеблените овощни градини от всички възрасти и средностъблените до навършване на 6 години, от засаждането на дръвчетата се обособяват в отделна категория ловни площи, в които се въвежда специален режим на ловуване.
4. За граници на ловните стопанства и полета се избират ясно очертани естествени линии - била, дерета, реки, пътища, жп. линии и други.
5. Обособяването на едродивечовите и дребнодивечовите ловни стопанства на територията на всяко горско стопанство се извършва от комисия с представители на горското стопанство и съответното ловно-рибарско дружество и отдел Селско стопанство при ОНС.
За целта се съставя протоколи в 4 екземпляра, към които се прилагат и копия от съответната скица или карта. Протоколът съдържа описание на границите, площта в хектари, конфигурация на терена, климат, почва, горски формации по състав, възраст, пасища, поляни и земеделски площи. Протоколите се утвърждават от началника на окръжното управление на горите съгласувано с окръжния ловно-рибарски съвет.
II. СТОПАНИСВАНЕ НА ДИВЕЧА
6. Едродивечовите ловни стопанства и едродивечовите развъдници се стопанисват от съответните горски стопанства. Те осигуряват ежегодно производството и доставката на необходимия фураж за едрия дивеч, изграждане на необходимите ловностопански съоръжения (сеновали, хранилки, водопоища, солища и др.) и провеждане на мероприятия за подобряване на хранителните и защитните условия за дивеча в горите, като: засаждане на меки широколистни и плодоносещи дървесни и храстови видове, разораване на подходящи земи за земеделски култури, подобряване тревния състав на поляните и ливадите в горите, откриване на ловни просеки и ловни поляни и други. За целта ежегодно се изработва план за ловностопанските мероприятия.
Ловно-рибарските дружества в района на едродивечовите ловни стопанства подпомагат горските стопанства при провеждане на ловностопански мероприятия - по изтребване на вредния дивеч и таксация на полезния дивеч.
7. Дребнодивечовите ловни стопанства на територията на всеки общински народен съвет се предоставят за стопанисване и ползуване на съответните ловно-рибарски дружества. Те се задължават да провеждат необходимите ловностопански мероприятия, като осигуряват необходимия фураж за зимно подхранване на дивеча, изграждат необходимите ловностопански съоръжения (хранилки, заслони, волиери за зимно задържане на яребици, кеклици и фазани), създават временни и постоянни закрития (ремизи), прочистват стопанствата от вреден дивеч, както и да ползуват дивеча така, че да се гарантира прогресивното му развитие съгласно перспективния ловностопански план и средния бонитет на стопанството.
Предаването на стопанствата става с протоколи, в които се вписват границите, площта на стопанствата и наличните видове дивеч.
Задълженията на дружествата по отношение стопанисването на дивеча се предвиждат ежегодно в плановете за ловностопанските мероприятия, които се утвърждават от Главното управление на горите.
Ловно-рибарските дружества изготвят ежегодно проектопланове за ловностопански мероприятия, които представят на горските стопанства най-късно до 1 ноември. Горските стопанства след проверка представят проектоплановете в окръжните управления на горите най-късно до 10 ноември, които след проверка и съгласуване с окръжните ловнорибарски съвети ги обобщават и представят най-късно до 20 ноември в Главното управление на горите. След съгласуване с Народния ловно-рибарски съюз, одобрени, те се връщат по обратен ред на дружествата за изпълнение.
Органите на Главното управление на горите подпомагат ловно-рибарските дружества при изпълнение на ловностопанските мероприятия, като им предоставят земи от държавния горски фонд за производство на фураж за изхранване на дивеча, безплатно дървени материали за строеж на хранилки, заслони, волиери и др., посадъчен материал и ръководство за създаване на ремизи върху площи от пустеещи земи, осигурени от народните съвети съгласно т. 6 от Постановление № 222 на Министерския съвет от 1961 г.
Забележка. Площите, определени за резервати, ловни станции, учебни и опитни стопанства, както и представителните стопанства и стопанствата за специални цели, се стопанисват от съответните учреждения и институти, на които са предоставени, по планове, утвърдени от Главното управление на горите.
8. Количеството на отделните видове дивеч и ловните стопанства се установява ежегодно. Преброяването трябва да се завърши до края на месец март. Окръжните управления на горите представят в Главното управление на горите най-късно до 15 април обобщени сведения по горски стопанства за количеството на дивеча.
В същите срокове окръжните ловно-рибарски съвети представят сведения в Централния съвет на Народния ловно-рибарски съюз.
Таксацията на дребния дивеч се извършва от ловно-рибарските дружества под ръководството на горските стопанства. При нужда се правят контролни таксации преди откриване на сезона за лов.
Преброяването на едрия дивеч се извършва от горските стопанства по установени методи.
9. На всяко ловно стопанство се определя бонитетът поотделно за всеки вид дивеч, с който е населено. Бонитирането се извършва съгласно инструкция, утвърдена от Главното управление на горите.
10. Горските стопанства са длъжни да извършват най-малко два пъти в годината проверки на ловно-рибарските дружества по отношение на ловностопанската им дейност.
Дружествата, които не изпълняват предвидените по плана ловностопански мероприятия (по време, вид и обем) и не осигуряват регулирано ползуване на дивеча съобразно перспективния план за развитието му, се лишават от право за лов за определено време. Когато са накърнени основните дивечови запаси в предоставените им стопанства, по предложение на горските стопанства дружествата се лишават от право на лов, докато възстановят запасите, от окръжните управления на горите съгласувано с окръжните ловно-рибарски съвети. При спорове въпросът се решава от Главното управление на горите съгласувано с Народния ловно-рибарски съюз.
III. ПОЛЗУВАНЕ НА ДИВЕЧА
11. Ползуването на дивеча се извършва по план. План за ползуването (отстрела) се съставя за всички видове местен полезен дивеч и за онези видове от вредния дивеч, за които по Закона за лова е въведен режим на ограничено ползуване.
Изключение от това правило се допуска само за дивеча, който обитава в полетата за свободно ловуване.
12. Размерът на ползуването (отстрела) за всеки вид дивеч (поотделно) се определя въз основа на действителния (наличния) дивечов запас преди ползуването, плана за перспективното развитие на дивеча и определения от Главното управление на горите съгласувано с Народния ловно-рибарски съюз контингент за отстрел.
Действителният запас преди ползуването (есенния дивечов запас) за всеки вид поотделно се установява с есенна таксация на дивеча или чрез изчисление, като към зимния запас се прибави прирастът за съответната година.
При достигнат нормален запас в ловното стопанство размерът на годишния отстрел е равен на общия размер на годишния прираст, намален с възприетия процент на загубите през зимата. Когато действителният дивечов запас е по-малък от нормалния дивечов запас, размерът на ползуването (отстрела) е по-малък от общия размер на годишния прираст на съответния вид дивеч.
В едродивечовото стопанство за отстрел се предвиждат (подлежат) преди всичко старите, слабите (изоставащи в развитието си), болните и дегенериралите (израждащите се) екземпляри (животни), като се поддържа правилно полово съотношение между животните. За нормално полово съотношение се приема 1 елен на 1-2 кошути, 1 сръднак на 1-2 сърни и 1 глиган на 3-4 женски.
13. Планът за годишното ползуване (отстрела) се съставя от горските стопанства за едродивечовите ловни стопанства и от ловно-рибарските дружества съвместно с горските стопанства - за дребнодивечовите ловни стопанства.
Плановете за ползуването (отстрела) се утвърждават от окръжните управления на горите съгласувано със съответните окръжни ловно-рибарски съвети. Едновременно с утвърждаването на плановете за отстрел по същия ред се определят и предложените от ловно-рибарските дружества контингенти за отстрел, поотделно за местните и външните ловци и за пазара, в полетата за колективно и индивидуално ловуване.
14. В районите на едродивечовите ловни стопанства ловът на едър дивеч се допуска срещу писмено разрешение, издадено от съответното горско стопанство или вишестоящата организация. Ловът се извършва индивидуално (единично) или групово. Ловците обезателно се придружават от органи (надзиратели или старши надзиратели) на горското стопанство.
За всеки убит екземпляр едър дивеч се заплаща установената държавна такса.
Ловът на зайци в района на едродивечовите ловни стопанства става едновременно с лова на едрия дивеч или ако се организира само за зайци, извършва се колективно, като се изисква специално разрешение.
По същия ред в тези стопанства се допуска и ловът на всички други видове, като глухари, лещарки, златки, белки, катерици и други.
В районите на дребнодивечовите ловни стопанства ловът се извършва, както следва:
В полетата за колективен лов - организирано от колектив ловци с отговорник. В тези полета имат право на участие в лова всички ловци на съответното ловно-рибарско дружество и външни ловци - гости, по решение на дружеството. Изваждането на определения годишен отстрел от тези полета трябва да стане най-много на 3-4 ловни излета.
Отстреляният дивеч от полетата за колективен лов да се използува предимно за нуждите на пазара. В същите полета може да се извършва и улов на жив дивеч за вътрешно разселване и за износ.
В полетата за индивидуално ловуване ловът се извършва единично или групово от местни и външни ловци с разрешение от ловното дружество, съобразно определените контингенти за едните и за другите ловци, като се спазва контингентът за отстрел на отделния ловец, определен от съответното дружество. Най-късно 24 часа след ловния излет ловците са длъжни да отчетат убития дивеч пред натоварените от дружеството отговорници. Външните ловци заплащат определените такси за убития дивеч.
В полетата за индивидуално ловуване ловът се извършва единично срещу задължението да се спазват установените дневни и годишни норми.
В специалната категория ловни площи (овощни разсадници, нискостеблени овощни насаждения от всички възрасти и средностеблени до 6-годишна възраст), за да се ограничат повредите, които зайците нанасят на овощните дървета, разрешава се ловуването им да става през цялата година. През забранения за лов сезон ловуването на зайци в тая категория ловни площи да се извършва изключително като колективно мероприятие под формата на гонка и да се организира от съответното ловно-рибарско дружество под контрола на органи от горското стопанство. В разрешения за лов сезон ловуването да се извършва, както в полетата за свободно ловуване. Ловно-рибарските дружества са длъжни ежеседмично да проверяват овощните насаждения в границите на тази категория ловни площи и при констатиране на най-малките повреди от зайци веднага да организират гонки за унищожаването им. Такива гонки се организират и по искане на ръководствата на ТКЗС и разсадниците. Разрешава се на пазачите на овощните разсадници да носят ловно оръжие в границите на последните и да стрелят само по зайци и вреден дивеч през всяко време на годината. Разрешителните се издават от Главното управление на горите.
15. Таксите, които ще се заплащат от външните ловци за лов в полетата за колективно и индивидуално ловуване, се определят всяка година от Главното управление на горите и Народния ловно-рибарски съюз.
Средствата, които се набират от таксите за дивеча, отстрелян в полетата за колективен и индивидуален лов, и от продажбата на дивечово месо за нуждите на вътрешния пазар, се изразходват от ловно-рибарските дружества за изпълнение на ловностопанските мероприятия.
16. Ловуването на прелетен дивеч се извършва само в полетата за свободно и индивидуално ловуване от всички ловци. В полетата за индивидуално ловуване на прелетен дивеч външни ловци могат да ловуват само до разрешаване лова на местен полезен дивеч, и то само със знанието на местното ловно-рибарско дружество, което определя ловец за придружаване на външния ловец-гост.
17. На служителите при горските стопанства, които са на оперативна работа по ръководството и контрола на ловното стопанство, се разрешава да включат по тяхно желание към някои от ловно-рибарските дружества (без да са длъжни да стават членове на последните0 в района на горските стопанства, където служат, като се приравняват с правата на членовете на дружеството по отношение на ловуването.
18. На ловците чужди граждани, снабдени с ловни билети съгласно чл. 4 от Закона за лова, се разрешава да ловуват:
а) в едродивечовите ловни стопанства по реда на алинея първа на т. 14 от тази наредба;
б) в полетата за индивидуално и колективно ловуване на ловните стопанства, предоставени на ловно-рибарските дружества по реда на т. 14 от тази наредба, и
в) в полетата за свободно ловуване - навсякъде, като спазват само дневните норми за отстрел на отделните видове дивеч.
IV. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ ОТ ДИВЕЧА НА СЕЛСКОТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО
19. Ако в известен район някои видове полезен дивеч се развъди дотолкова, че представлява опасност за горското или земеделското стопанство, по искане на горските стопанства, ловно-рибарските дружества, ТКЗС, ДЗС и народните съвети може да се разреши от Главното управление на горите избиването на една част от този дивеч за определено време и място.
20. Когато язовците нанасят щети на земеделското стопанство, разрешение за убиването им се дава от директора на горското стопанство въз основа на протоколи, съставени от комисия с представители на отдел Селско стопанство при съответния окръжен народен съвет, горското стопанство, народния съвет и ловно-рибарското дружество.
21. Убиването на мечки-стръвници става с разрешение на Главното управление на горите. Появяването на мечка-стръвница се установява от горското стопанство съвместно с представители на ТКЗС или местния народен съвет и ловно-рибарското дружество. За целта се съставя протокол, в който се отбелязва кога, къде и на кое земеделско или друго стопанство е нанесена щетата, като се вписва и размерът й.
22. Ловуването на диви свини, когато са се развъдили много и нанасят повреди на имотите, а мястото или времето е забранено за лов, постъпва се по реда, както при мечките-стръвници.
23. За убит едър дивеч, разрешен за лов, ловците заплащат в полза на държавното съкровище следните такси:
за благороден елен - 20 лева
за елен лопатар - 15 лева
за дива коза - 15 лева
за мечка - 15 лева
за сърна - 5 лева
за дива свиня - 8 лева
за мечка-стръвница - 4 лева
за глухар - 2 лева
V. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА ВРЕДЕН ДИВЕЧ
24. Всеки ловец, за да поднови ловния си билет, е длъжен да убие известен брой вреден дивеч, видът и броя на който се определят ежегодно със заповед на Главното управление на горите. Краката от вредните птици или другите доказателства ловно-рибарските дружества представят в горското стопанство при издаване на ловните билети. За убити вълци или друг вреден дивеч, който се приема за отчитане, се представя препис от съответния протокол.
Събраните крака от вредните птици се описват в протоколи и се изгарят пред комисия в състав: директора на горското стопанство и представители на ловно-рибарското дружество и на общинския народен съвет.
Убитият вреден дивеч през време на организираните гонки не може да служи за отчитане на ловците по задължението за изтребване на вреден дивеч във връзка със снабдяването с ловен билет. За унищожения вреден дивеч, който е отчетен за придобиване на право на ловен билет, не се заплащат възнагражденията от държавата.
На основание чл. 14 от Закона за лова и Постановление № 222 на Министерския съвет от 1961 година за убит вреден дивеч се заплащат следните възнаграждения:
за унищожена вълчица - 100 лева
за унищожен вълк - 70 лева
за унищожено вълче - 50 лева
за лисица - 10 лева
за малко лисиче - 4 лева
за пор и невестулка - 3 лева
за ястреб и сокол - 0,40 лева
за 1 яйце от ястреб или сокол - 0,08 лева
за сива врана или сврака - 0,15 лева
за 1 яйце от сива врана или сврака - 0,04 лева
За да се изплати възнаграждението е необходимо да се състави протокол от комисия в състав: директора на горското стопанство или негов заместник, главния счетоводител или негов заместник, председателя на профкомитета или друг служител. В протокола се вписват трите имена и точният адрес на лицето, което представя убития вреден дивеч, видът и броят на вредния дивеч и мястото, където е убит, отровен или уловен.
Възнаграждението се заплаща от горското стопанство, в чийто район е унищожен вредния дивеч.
25. Убит дивеч, който ще се продава или подарява, трябва да бъде пломбиран срещу заплащане на следните такси:
елен или мечка-стръвница - 4 лева
сърна, елен лопатар, дива свиня - 2 лева
заек, глухар, дропла и жерав - 0,20 лева
яребица, бекас, малка дропла и дива патица - 0,08 лева
пъдпъдък, гълъб, гургулица, бекасина, дъждосвирец, брегобегач, гмурец, бърне и други - 0,04 лева
За продаден или подарен дивеч ловците заплащат тия такси независимо от таксите, които заплащат за убит дивеч.
Всички добити дивечови кожи се предават на Народния ловно-рибарски съюз чрез поделенията му. Забранява се изкупуването на дивечови кожи от частни лица.
26. Забранява се пускането на кучета-гончета из полето и гората от 1 март до 1 октомври и на кучета-птичари от 15 април до 1 август с изключение, когато се провежда колективен лов в района на овощните градини и овощните разсадници съгласно т. 14, алинея последна.
Скитащите безстопанствени кучета извън населените места се убиват. За безстопанствени кучета се смятат всички неловни кучета, които са без спъвачки или са със спъвачки, но са се отделили повече от 500 метра от стадата или стопаните си съгласно § 22 от Правилника за приложение на Закона за лова. За безстопанствени да се смятат и ловните кучета-гончета, които бродят свободно от 1 март до 1 октомври, и кучета-птичари - от 15 април до 1 август.
Окръжните управления на горите могат да разрешават подходящи терени за целогодишно обучаване на ловни кучета.
27. Забранява се на работниците по дърводобива, горското стопанство и селското стопанство през време на работата в района на едродивечовите стопанства да държат при себе си ловно оръжие и ловни кучета.
28. Забранява се носенето на ловно оръжие вън от чертите на населените места през времето от 15 април до 1 август, освен в случаите, когато се отива на хайка или на лов за глухари.
29. Ловното оръжие на лица, които нямат ловни билети, или на ловци, които не са подновили билетите си за лов до 28 февруари, да се иззема от горското стопанство и се предава срещу разписка на народната милиция.
Ръководствата на ловно-рибарските дружества се задължават да представят на съответния директор на горското стопанство ежегодно до края на месец февруари списък на ловците, които не са подновили ловните си билети във връзка с приложението на чл. 24 от Закона за лова. Задължават се горските стопанства да водят картотека на ловците по дружества.
30. В райони, където се извършват нарушения през забранения за лов сезон, по преценка на директора на горското стопанство и ръководството на ловно-рибарското дружество пушките на всички или отделни ловци се запечатват.
31. Тази наредба отменя Наредбата за стопанисване на дивеча от 1957 година, Заповед № 663 от 1953 г. на Управлението на горското стопанство, съвместната заповед на Министерството на земеделието, Главното управление на горите и Народния ловно-рибарски съюз № 3229 от 23 декември 1961 г., както и всички други заповеди и наредби, които й противоречат.