Държавен вестник, брой 16 от 23.II

Отменена с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 от 8 февруари 1999 г. за утвърждаване на експлоатационните ресурси на подземните води - ДВ, бр. 16 от 23 февруари 1999 г.

1. Подземните води, във връзка с утвърждаване на техните запаси, разделят на три вида пресни минерални за нуждите на здравеопазването и промишлени за добиване от тях на компоненти за стопански нужди.

2. Пресни подземни води са тези, които имат минерализация до 1 гр/л.

Запасите на пресни подземни води се утвърждават от Държавния съвет за водите.

3.Минерални води за нуждите на здравеопазването са подземните води, които по своя макрохимичен и газов състав, редки и специфични елементи и температура са лечебни. Тук спадат термалните води, различно минерализираните подземни води и лечебни калища.

Запасите на минералните води за нуждите на здравеопазването се утвърждават от Министерството на народното здраве.

4. Промишлени води за добиване от тях на компоненти за стопански нужди са подземните води, от които могат да се получават: готварска сол, йод, бром, стронций и други соли или химически елементи. Тук спадат предимно дълбоко залягащите в земните недра минерализирани подземни води, които имат предимно статичен характер.

Запасите на промишлените води да добиване от тях на компоненти за народното стопанство се утвърждават от Държавната комисия по запасите при Държавния комитет за планиране.

5. Запасите на пресните подземни води се делят на статични (вековни); динамични (естествени ресурси) и експлоатационни.

Предмет на тази наредба е утвърждаването на експлоатационните запаси на пресните подземни води, наричани по-нататък само подземни води.

6. Предложения за утвърждаване запаси на подземни води могат да правят министерства, ведомства, народни съвети, предприятия, обществени организации и граждани.

7. Експлоатационните запаси от подземни води, в зависимост от детайлността на хидрогеоложките проучвания, се утвърждават в четири категории: А, В, С1 и С2.

Запасите в категория А се определят в пределите на района, набелязан за изграждане на водовземни съоръжения по сумарния фактически дебит на сондажите, установен с единични и групови водочерпения или в процеса на експлоатацията. При сложни хидрогеоложки условия и хидродинамична обстановка, с ограничени възможности за обезпечаване на попълване, запасите категория "А" трябва да бъдат обосновани от данните на продължителни опитно-експлоатационни водочерпения, установяващи постоянство на количеството и качеството на получаваната вода във времето, а при неустановен режим - от динамиката на снижаване нивото на водата в сондажите при експлоатационните дебити.

Запасите в категория "В" се определят в пределите на проучвания район на проектираното водовземно съоръжения по данни от опитните водочерпения от сондажите по набелязаната схема на разположението, типа и вида на водовземните съоръжения.

Запасите в категория "С1" се определят в пределите на проучваната площ, като се изхожда от общите хидрогеоложки условия: данните от пробните водочерпения от проучвателните сондажи и общите естествени водни ресурси, които могат да служат като източник за попълване експлоатационните запаси.

Запасите в категория "С2" се определят, в зависимост от конкретните ходрогеоложки условия, от величината на динамичните и статични запаси на подземните води, хидрогеоложка аналогия с по-добре проучените площи и екстраполация с по-високи категории и по архивни материали.

8. Подлежат на утвърждаване:

а) регионалните запаси на подземните води в пределите на отделни хидрогеоложки басейни или цялостни водонаносни хоризонти, отразени върху карти в съответни мащаби. Изясняването им се организира от Държавния съвет за водите;

б) локалните (местни) запаси на подземните води в пределите на даден участък от водонаносния хоризонт, проучени за решаване на конкретна задача за водоползуване. Обосновават се в съответен хидрогеоложки доклад на базата на възприетия вид, разположение и режим на работа на водовземните съоръжения, в съответствие със съществуващите нормативи. Тук се отнасят водните количества за: питейно-битово водоснабдяване,, промишлено водоснабдяване, напояване и от термални и прегрети води за топлофикация на сгради и оранжерии и за енергодобив.

9. Не подлежат на утвърждаване запасите на подземни води, установени с обобщени ходрогеоложки проучвания и хидрогеоложки карти, които имат обзорен или само теоретичен характер.

10. Запасите на подземните води в пределите на отделни хидрогеоложки басейни се утвърждават при изяснени:

а) общи физико-географски условия за басейна - климат, релеф, растителност, ролята на климатичните фактори за формирането на подземните води, хидрология и хидрография, отточни водни количества и модул за повърхностния отток;

б) геоложки строеж на басейна - стратиграфия, литология на водоносните хоризонти, тектоника и геоморфология;

в) геометрични особености на водоносните пластове или система от пластове - условия за залягане и размери в план и разрез;

г) хидрогеоложки условия - състав и водопроводимост на пластовете, ниво - или пиезопредаване и водоотдаване, величина и разпределение на напорите на подземните води, характер на контакта на водоносните пластове с обкръжаващите ги скали в план и разрез, състав и водопроводимост на обкръжаващите скали, възможни източници на подхранване, характер на взаимовръзката между подземните води и повърхностните водни течения и басейни;

д) водни количества във водоносните хоризонти и басейни - статичен запас и динамичен ресурс.

Статичният запас се определя по обема на водоносния хоризонт и величината на водоотдаването.

Динамичният ресурс се определя по следните основни методи: величина на подхранване на водоносния хоризонт от валежите, разчленяване хидрографа на реките, решаване уравнението на водния баланс на речния басейн, преки хидрометрични измервания на разхода на дрениращите се води от реки и дерета, дебит на изворите (модул на подземния отток) и др.;

е) режими на подземните и повърхностни води (реки, езера, водохранилища, канали) и тяхната връзка;

ж) възможност за регулиране на повърхностния отток в съответни водоносни хоризонти и превръщането му в експлоатационен воден запас;

з) качества на подземните води (физически свойства, химически и бактериологически състав) във водоносните хоризонти;

и) условие и отделяне на участъци, където е установено или възможно органично бактериологично, химично или радиооактивно замърсяване на подземните води, и условията за опазване на водоносните хоризонти и водовземните съоръжения от замърсяване.

Регионалните запаси могат да се използуват за нуждите на районното планиране. В отделни райони, в зависимост от степента на изученост и съществуващите експлоатационни съоръжения се утвърждават в категория "С1" и перспективни запаси в категория "С2".

11. Запасите на подземните води на водоносен хоризонт в определен район или участък от хидрогеоложки басейн, където е проведено проучване за изграждане на водовземни съоръжения, се утвърждават при дадени и изяснени в хидрогеоложкия доклад:

а) водопроводимост на водоносния хоризонт, ниво - или пиезопредаване и водоотделяне;

б) геометрични особености на водоносния хоризонт в изследвания район или участък - долна и горна граница и контурни граници;

в) условия за подхранване и дрениране на водоносния хоризонт, точно оконтурване на участъците на хидравлична връзка с други водоносни хоризонти или повърхностни водоизточници - реки, езера, водохранилища, канали (ако има такива);

г) елементи на приходната част на експлоатационния воден запас - каква част е за сметка на статичния запас, каква от динамичния ресурс и каква за сметка на други водоизточници, с които хидравлически и свързан разглежданият водоносен хоризонт;

д) тип и конструкция на съоръженията (използувани при проучването и експлоатационни), тяхното месторазположение и взаимодействие;

е) експлоатационен дебит и експлоатационно понижение на проектираните водовземни съоръжения. Изчисленията, съобразно условията и величината на подхранването и режима на експлоатация, се правят за стабилизирано или нестабилизирано движение на водата. За нестабилизирано движение при непрекъснат режим на експлоатация изчисленията се правят за срок от 25 години;

ж) взаимодействие между новопроектираните и изградените водовземни съоръжения и преценка след колко време и с колко ще намалее дебитът им;

з) условия и възможност за изкуствено попълване запасите на подземните води в експлоатирания водоносен хоризонт в даден район или участък от повърхностни води и техния минимален, среден и максимален отток.

Ако на подхранващата водоносния хоризонт река се предвижда изграждане на язовир, се дава преценка с колко ще намалее експлоатационният дебит на водовземните съоръжения.

12. Хидрогеоложките проучвания за каптиране на водоизточници - язовири и сондажи - трябва да отговарят на следните изисквания:

а) точно изясняване типа на язовира: низходящ, възходящ, преливен, склоново-артезиански, карстов;

б) геоложка възраст и литоложки характер на водоносния хоризонт, условия на подхранване;

в) подземен и повърхностен вододели и площ на подхранване;

г) режим на водоизточника - изменение на дебита, химическия и бактериологическия състав и температурата по време; графици на изменение режима, максимален и минимален дебит, коефициент на изменение на дебита, крива на обезпеченост на дебита;

д) оптимална дълбочина на каптиране, при която по време на засушливи периоди експлоатационният дебит се обезпечава за сметка на статичния запас на водоносния хоризонт, а при влажни периоди извзетия запас се възстановява;

е) възможност за увеличаване дебита на възходящите водоизточници. Максималната дълбочина на каптиране на времето на експлоатационния запас се изчислява по уравненията на нестабилизирано движение на притока и на базата на водорежимни наблюдения;

ж) преценка на условията за опазване на каптажите от замърсявания.

Локалните запаси на подземните води се утвърждават в категория А+В+С1.

13. Обемът и съдържанието на хидрогеоложките проучвания, изготвянето на докладите и съответните хидрогеоложки карти става в съгласие с настоящата наредба и утвърдената от Държавния съвет за водите "Методика за хидрогеоложките проучвания за съставяне на хидрогеоложката карта на пресните подземни води в НРБ М 1:25000".

Настоящата наредба се издава въз основа на чл. 39, във връзка с чл. 34, ал. 3 от Законна за водите. Приета е с Протокол № 10 на Държавния съвет за водите от 16.Х.1970 г. и влиза в сила от деня на обнародването й в Държавния вестник.