Държавен вестник, брой 95 от 29.XI

Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 23 от 17 ноември 2005 г. за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища - ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.

1. Настоящата наредба установява реда и начина, по който се разследват аварийните случаи, произлезли с кораби, когато те са в движение или стоянка.

Разследването, извършено въз основа на тази наредба, има за цел:

да установи обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай;

да разкрие причините за аварийния случай;

да определи последствията от аварийния случай;

да посочи лицата, виновни за аварийния случай;

да предложи мероприятия, необходими за недопускане на подобни аварийни случаи в бъдеще.

2. Разпоредбите на наредбата се отнасят за:

а) всички търговски кораби, плаващи под знамето на НР България, независимо от това, кой е корабопритежателят им;

б) корабите под чуждо знаме, само когато се намират в български териториални води или вътрешни води и:

се сблъскват с други кораби, с плаващо брегово съоръжение;

потънат, заседнат или бъдат изхвърлени на брега;

когато на борда им стане пожар или взрив;

при всеки друг авариен случай, при който последва злополука или смърт на хора в резултат на този авариен случай;

за всички други аварийни случаи, ако това бъде поискано писмено от съответния консул, от корабопритежателя или капитана на кораба;

в) корабите под чуждо знаме, с които са произлезли аварийни случаи извън териториалните води на НР България, ако при същите е последвала смърт или е причинена вреда на здравето на гражданин на НР България, или е била причинена вреда на имущество на НР България, нейните граждани или организации и след аварийните случаи тези кораби са пристигнали или са били довлечени до български териториални или вътрешни води и пристанища.

3. Разпоредбите на тази наредба не се прилагат спрямо:

а) корабите, намиращи се в строеж или в ремонт в акваторията и територията на корабостроително или кораборемонтно предприятие;

б) корабите, плаващи под военноморско знаме, и военните транспорти в обявените учебни полигони и райони, опасни за плаване в българските териториални и вътрешни води.

4. За целите на наредбата са приети следните определения:

"Мореходност" е способност на кораба да плава в определените му за плаване райони и метеорологични условия, без да се излага на опасност животът на екипажа, пътниците и превозваният товар;

"Нарушена мореходност" е повреди на корпуса, механизмите, устройствата, системите и други елементи на кораба, водещи до нарушаване на устойчивостта, плавучестта, непотопимостта и управляемостта, а така също непопълнението му с достатъчен по количество правоспособен и компетентен екипаж и нередовна документация за годност, неокомплектуване с годни прибори и пособия за корабоводене и снижаване на запасите и запасното имущество под определения минимум;

"Повреда на кораб" е повреда на корпуса, механизмите, устройствата, системите и други елементи на кораба.

5. Аварийните случаи биват:

а) корабокрушение;

б) авария;

в) аварийно произшествие.

6. "Корабокрушение" е всеки произлязъл случай с кораб, при който последва пълната му загуба или пълното му конструктивно разрушение.

7. "Авария" е всеки произлязъл случай с кораб, при който последва:

а) повреда на кораба, довела до нарушаване на мореходността му, за отстраняването на която с корабни сили и средства са необходими повече от 48 часа;

б) престой в заседнало положение, при който с корабни сили и средства не е могъл да се снеме за 48 часа за търговски кораб и за 12 часа - пътнически кораб;

в) повреда на брегово съоръжение от кораб, за отстраняването на която съоръжението трябва да излезе от експлоатация за повече от 48 часа.

Всеки авариен случай, произлязъл на кораб, в резултат на който е последвала смърт на хора, се счита за авария.

Всички случаи на получени телесни травми и смърт на хора при изпълнение на служебни задължения, несвързани с аварийни случаи и повреди на кораба, неговите механизми, устройства и системи, не се считат за авария и се разследват по установения ред като трудова злополука.

8. "Аварийно произшествие" е всеки авариен случай с кораб, в резултат на който е последвало:

а) повреда на кораба, довела до нарушаване на мореходността му, за отстраняването на която с корабни сили и средства са необходими повече от 6 часа, но най-много до 48 часа;

б) престой в заседнало положение, при който с корабни сили и средства не е могъл да се снеме за 6 часа, но най-много до 48 часа - за търговски кораб и за 2 часа, но най-много до 12 часа - за пътнически кораб;

в) повреда на брегово съоръжение от кораб, за отстраняването на която съоръжението трябва да излезе от експлоатация за повече от 6, но най-много до 48 часа;

г) в отделни случаи, когато не са налице резултати, които да дават основание да бъде категоризиран даден случай като авариен, но капитанът на кораба или началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, разкрие много сериозни пропуски в експлоатацията, поддържането на материалната част и изпълнението на служебните задължения, довели до случай, който би могъл да прерасне в авариен, същият може да бъде категоризиран и разследван като аварийно произшествие.

9. Не се счита за авариен случай:

а) маловажна повреда на кораба, при която не последва нарушаване на мореходността му;

б) докосване на дъното или засядане на кораба на плитковина без видима повреда на корпуса, ако самоходен товарен кораб самостоятелно (несамоходен - с помощта на влачещия го кораб) се снеме от плитковината до 6 часа и пътнически кораб - до 2 часа от засядането;

в) случаи на незначителна повреда, нанесена на брегово съоръжение, която не предизвиква излизане на съоръжението от експлоатация.

10. Аварийните случаи се разследват от органите на районната държавна инспекция по корабоплаване, в чийто район е станал аварийният случай или в първото посетено българско пристанище от кораб, на който е произлязъл авариен случай.

При разследване на авариен случай с кораб, произлязъл поради изместен или премахнат обявен навигационен знак или поради промяна на навигационно ограждане, без това да е публикувано в "Известие до мореплавателите" или излъчено по радиото от брегова станция, както и при разследване на повреди на ограждащи знаци, се привличат да участвуват представители на Хидрографната служба.

При разследване на авариен случай, произлязъл в резултат на сблъскване между наши или чуждестранни кораби с кораби, плаващи под знамето на Военноморския флот на НР България, се привличат да участвуват представители на Военноморския флот.

Случаите, посочени в чл. 10 на настоящата наредба, се разследват и оформят от капитаните на кораби и съответните инспектори към параходствата и предприятията.

11. За всеки авариен случай капитанът на кораба е длъжен незабавно да уведоми корабопритежателя си.

Корабопритежателят е длъжен незабавно да съобщи писмено на най-близкия началник на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанище, за произлезлия авариен случай, а последният незабавно уведомява началника на Държавната инспекция по корабоплаване при Министерството на транспорта - София. Корабопритежателят уведомява също така и органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи.

За причинени повреди на навигационно ограждане капитанът на кораба съобщава незабавно за това на Хидрографната служба и на началника на районната държавна инспекция по корабоплаване.

12. За всеки авариен случай, произлязъл с български кораб извън българските териториални води, капитанът на кораба е длъжен, независимо от съобщението, направено до корабопритежателят му, да съобщи за това и на агента на корабопритежателя, на българското търговско представителство, на българското консулство в предстоящото за посещение пристанище, а при по-сложни случаи - и на съответното посолство на НР България, за да иска съдействие и помощ.

13. Капитанът на всеки кораб, на който е произлязъл авариен случай, назначава комисия от компетентни лица от състава на корабния екипаж, която съставя авариен акт (приложение № 1). В същия се дава описание на произлезлите щети с точно посочване на паспортните технически данни на авариралите двигатели и механизми, размерите на щетите и причините според комисията.

Ако обстоятелствата налагат, капитанът на кораба е длъжен да остане с кораба на мястото и да не допуска изменяне на обстановката, съществуваща в момента, когато е произлязъл аварийният случай, до констатирането й от съответните органи на властта. Констатацията се оформя с документи.

14. След пристигането в първото българско пристанище капитанът на кораба, с който е произлязъл авариен случай, е длъжен незабавно да представи на началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, писмен рапорт за аварийния случай, придружен от аварийния акт.

Рапортът на капитана на кораба трябва да съдържа подробно изложение на обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай, причините, които са го предизвикали, последствията от аварийния случай, а също да посочи кои лица счита за виновни.

Въз основа на тези документи началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, взема решение за категоризиране на аварийния случай съгласно т. 6, 7 и 8 от настоящата наредба и го регистрира в книгата за аварии.

За правилното категоризиране на аварийния случай началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, изисква от капитана на кораба допълнителни документи и доказателства.

Подаването от капитана на кораба заявление за морски протест и оформянето на протеста в съответствие с чл. 347 до 353 от Кодекса на търговското мореплаване не освобождават същия от задължението да подаде писмен рапорт до началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на първото българско пристанище, за категоризиране, регистриране и разследване на аварийния случай и обратно - представянето на началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, писмен рапорт за авариен случай не освобождава капитана на кораба от задължението му да оформи морски протест в съответствие с Кодекса на търговското мореплаване.

15. Капитанът на кораба освен рапорта за аварийния случай е длъжен да представи срочно на началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, в по два екземпляра следните доказателства по аварийния случай:

а) преписи-извлечения от корабния, машинния и радиодневника и самите дневници, а при нужда и преписи-извлечения и от други корабни документи за определения от капитана на пристанището период;

б) скици и фотографии на повредените детайли, прекопирки от карти с означение на мястото на аварийния случай и последователното разположение на корабите (при сблъскване, връхлитане, засядане на плитковина и пр.), както и други документи и веществени доказателства, които би поискал капитанът на пристанището;

в) данни за щетите.

16. За разследване на аварийния случай началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, назначава с устна или писмена заповед комисия (или отделно лице), която да извърши разследването.

При разследването на аварийния случай началникът на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, може да привлича специалисти. Ако е необходимо, той изисква да се извършват експертизи, анализи, както и докуване или водолазен преглед на кораба, с който е произлязъл аварийният случай.

17. Ако при разследването на авариен случай се констатират улики за престъпление, началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, незабавно уведомява прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи.

18. Корабопритежателят е длъжен и носи отговорност за осигуряване своевременното присъствие на всички лица, определени от началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, за разследване.

След завършване разследването на аварийния случай комисията (лицето) извършва разследването, съставя акт, който трябва да съдържа:

а) кой е авариралият обект;

б) датата, когато е произлязъл аварийният случай;

в) мястото, където е произлязъл аварийният случай;

г) пострадали лица (ако има такива, пострадали в резултат на произлезлия авариен случай);

д) характеристика на обекта (собственост, къде и под какъв номер е записан, бруто регистър-тона, нето регистър-тона, под какво знаме плава и под командуването на кой капитан, неговата правоспособност);

е) хидрометеорологическа обстановка (ако има връзка с произлезлия случай);

ж) същност на аварийния случай;

з) подробно описание на обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай, и подробно описание на щетите и загубите, произлезли в резултат на същия;

и) излагане на причините, предизвикали аварийния случай;

к) имената на виновните лица и конкретно в какво се състои вината на всяко лице поотделно;

л) размера на щетите в лева;

м) предложение за необходимите мероприятия за недопускане на подобни случаи в бъдеще, които са задължителни за корабопритежателя и капитана на кораба.

19. Разследването на всеки авариен случай трябва да се извършва в срок, не по-дълъг от 30 дни, считано от:

а) деня, в който корабът е пристигнал в първото българско пристанище, след като е произлязъл аварийният случай;

б) деня на корабокрушението.

В отделни случаи, по мотивирано искане на началника на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, срокът на разследването може да бъде продължен с разрешение на началника на Държавната инспекция по корабоплаване - София.

20. Актът за разследване на аварийния случай с всички събрани доказателства се съставя в един екземпляр и остава в районна държавна инспекция по корабоплаване, където е извършено разследването.

Преписи от акта за разследване на аварийния случай капитанът на пристанището изпраща на: Държавната инспекция по корабоплаване - София, прокуратурата, корабопритежателя и капитана на кораба.

За кораби, застраховани от Държавния застрахователен институт или "Булстрад", по искане на последните началникът на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, им изпраща препис от акта за разследване на аварийния случай със застрахования кораб при заплащане на съответните такси.

21. Когато корабопритежателят не е съгласен с някои констатации или изводи в акта за разследване на аварийния случай, той има право в 10-дневен срок от получаването му да направи обосновано възражение пред Държавната инспекция по корабоплаване - София, чрез началника на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, който е извършил разследването.

Държавната инспекция по корабоплаване - София, разглежда събраните доказателства за аварийния случай и възраженията на корабопритежателя и дава окончателно заключение по аварийния случай в едномесечен срок, а ако намери за необходимо, предварително извършва допълнително разследване.

22. Корабопритежателят е длъжен, след като получи преписа от акта за разследване на аварийния случай или окончателното заключение по аварийния случай на Държавната инспекция по корабоплаване - София, да издаде заповед, в която да укаже обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай, причините, които са го предизвикали, последиците от него, да разпореди осъществяването на мероприятия за недопускане на подобни случаи в бъдеще.

В 15-дневен срок след получаване на акта корабопритежателят е длъжен да уведоми писмено своето ведомство и съответната районна държавна инспекция по корабоплаване, извършила разследването, за взетите мерки. Същото се отнася и за случаите, които са разгледани от Държавната инспекция по корабоплаване - София.

23. Актът за разследване на аварийния случай може да бъде обжалван и от други заинтересовани лица пред Държавната инспекция по корабоплаване - София, чрез районната държавна инспекция по корабоплаване, разследвала случая, в 10-дневен срок, след като са узнали за него или след като са се завърнали в българско пристанище, ако по време на съставяне на акта лицата са били в задгранично плаване, но не по-късно от една година от датата на съставяне на акта.

Държавната инспекция по корабоплаване - София, съобщава своето окончателно заключение по обжалването на заинтересованите лица.

24. Корабопритежателят е длъжен след отстраняване на щетите на аварирал кораб или съоръжение да уведоми Държавната инспекция по корабоплаване, извършила разследването, за точната стойност на щетите.

25. Всички разходи, свързани с разследването на аварийните случаи - експертизи, анализи, докуване, водолазни прегледи, командировки, фотоснимки, фотокопия и други, се извършват за сметка на съответните корабопритежатели.

26. Общият контрол за разследване на аварийните случаи и за мероприятията за недопускане на аварийни случаи с кораби се упражнява от Държавната инспекция по корабоплаване - София.

Тази наредба се издава на основание чл. 79 от Кодекса на търговското мореплаване и чл. 91 от Указа за търговското корабоплаване.

Наредбата влиза в сила от 1 април 1973 г. и отменя Правилника за разследване на аварийните случаи в корабоплаването от 17 юни 1964 г.