Държавен вестник, брой 7 от 25.I

Чл. 1. Тази наредба урежда реда и условията за планомерното и организирано провеждане на следдипломна квалификация на висшите медицински кадри.

Чл. 2. Следдипломната квалификация на висшите медицински кадри е част от единната система за следдипломна квалификация в НР България. Тя е тясно свързана с практическото здравеопазване и има за цел подготовката на специалисти и непрекъснато повишаване квалификацията на висшите медицински кадри през целия трудов период.

Чл. 3. Следдипломната квалификация на висшите медицински кадри се ръководи методично от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

Чл. 4. Министерството на народното здраве организира и ръководи цялостната дейност по следдипломната квалификация на висшите медицински кадри.

Чл. 5. Медицинската академия непосредствено организира, координира и провежда следдипломната квалификация на висшите медицински кадри, като използува материално-техническия и кадровия потенциал на своите звена и на периферната здравна мрежа.

Чл. 6. Организацията на следдипломната квалификация в окръзите се осъществява от отдел "Народно здраве" при окръжните народни съвети, а за работещите във ведомства и институти - от ръководителя на съответното ведомство или институт. Във всеки окръг, ведомство, институт има отговорен сътрудник по въпросите на следдипломната квалификация на висшите медицински кадри.

Ранна специализация - интернатура

Чл. 15. (1) Интернатурата започва непосредствено след завършване на висшето медицинско образование. Тя се прилага за тези кадри, които през последните два семестъра са обучавани като субординатори.

(2) Включените в интернатура (интерни) са обучаващи се лекари, които изпълняват цялостно утвърдената от министъра на народното здраве учебна програма по съответната специалност.

(3) Продължителността на интернатурата е една година.

(4) Отлагане въвеждането в интернатурата се допуска при изключителни условия за определени райони само за срок до една година със заповед на министъра на народното здраве. По здравословни и други уважителни причини отлагането на интернатурата за отделни лица се разрешава само за срок до една година също със заповед на министъра на народното здраве.

(5) Когато интернът прекъсне обучението си по различни причини, срокът се удължава за това време само по изключение след разрешение от Министерството на народното здраве.

Чл. 16. (1) Интернатурата се провежда по специалностите, посочени в приложение № 5, в зависимост от профила на лекаря по време на неговата субординатура (съгласно приложение № 6) в отделенията на окръжните болници, на специализираните болници и диспансери и окръжните хигиенно-епидемиологични станции.

(2) Базите за обучение на интерните се определят от министъра на народното здраве по предложение на ректората на Медицинската академия.

(3) Когато броят на интерните по някои специалности е малък и липсва подходяща база в окръзите, интернатурата се провежда по изключение и с разрешение на министъра на народното здраве в звената на Медицинската академия.

(4) Когато в даден окръг няма възможност за цялостно изпълнение на програмите за интернатура, интерните се командироват за определения учебен цикъл в най-близкия окръг, утвърден за база за интернатура по съответната специалност.

Чл. 17. (1) Разпределението в интернатура, определянето на специалността и базата се уточняват от комисия (назначена със заповед на министъра на народното здраве) след полагане на държавен изпит в зависимост от:

1. принципните изисквания, залегнали в Наредбата за разпределение и настаняване на работа младите специалисти (Изв., бр. 84 от 1962 г.; изм., бр. 98 от 1962 г., ДВ, бр. 60 от 1964 г., бр. 69 от 1967 г., бр. 65 от 1972 г.);

2. профила на проведената субординатура;

3. нуждите на практическото здравеопазване от специалисти;

4. средния успех от периода на следването и държавния изпит;

5. показаните делови и политически качества по време на следването;

6. участие в студентски научни изяви, кръжоци и др.;

7. желанието на кандидата.

(2) Въз основа на одобрения протокол от министъра на народното здраве за разпределение на новозавършилите лекари същите се зачисляват в интернатура от отдел "Следдипломна квалификация" при Медицинската академия и отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети (медицинските служби на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта).

(3) Заповедта за превеждане в интернатура се издава от началника на отдел "Народно здраве" при окръжния народен съвет (медицинските служби на МНО, МВР и Министерството на транспорта) непосредствено след издаване на заповедта за назначаване на новозавършилия лекар на определеното му работно място от централната разпределителна комисия.

(4) На длъжностите на преведените в интернатура лекари може да се назначават висши медицински кадри по чл. 64 от Кодекса на труда.

(5) Висши медицински кадри, неотбили военната си служба, се разпределят в интернатура, която провеждат след завръщането си от Българската народна армия.

Чл. 18. (1) Разпределените в интернатура висши медицински кадри работят като ординатори и обучението им се провежда по програми, разработени от Медицинската академия и утвърдени от министъра на народното здраве.

(2) Програмите за интернатурата представляват част от учебната план-програма за следдипломна квалификация по съответната специалност. В тях се предвижда усвояване на определен обем знания по дадена специалност, след овладяването на които интерните могат да продължат специализацията си.

Чл. 19. (1) Въз основа на утвърдените от министъра на народното здраве програми за обучение на интерните зав. отделението (отдела в ХЕИ) съставя индивидуален план с конкретизация на мястото и начина за провеждане на всички етапи на интернатурата. Тези планове се утвърждават от началника на отдел "Народно здраве" при окръжния народен съвет.

(2) След преминаването на определени цикли от учебната програма за интернатура новозавършилите лекари се явяват на колоквиуми, резултатите от които се отразяват в книжката на специализиращия.

(3) След завършването на едногодишния срок на обучение(интернатурата) се провежда заключителен изпит, резултатът от който се нанася в книжката на специализиращия.

(4) Неуспешно представилите се на заключителен изпит (в края на интернатурата) постъпват на работа съгласно разпределението и се явяват на нов изпит след 6 месеца. След успешно полагане на този изпит срокът за допускането им до изпит за специализация се удължава с 6 месеца.

(5) Когато комисията, провеждаща заключителния изпит по интернатура, прецени, че интернът няма теоретични, практически и морално-етични качества да продължи работата си по профила, прави предложение до министъра на народното здраве за промяна на профила на новозавършилия лекар.

Чл. 20. За селски лечебно-профилактични заведения и станциите за бърза и неотложна медицинска помощ се разпределят лекари, провели субординатура по вътрешни болести, детски болести, хирургия, акушерство и гинекология, и по изключение с разрешение на МНЗ - от другите профили на субординатурата в зависимост от нуждите на здравеопазването.

Чл. 21. (1) Ръководството и контролът по организацията и провеждането на интернатурата се осъществяват от Министерството на народното здраве, Медицинската академия и отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети.

(2) Републиканските специалисти и хабилитираните лица на централните здравни заведения задължително оказват методична помощ и контрол при провеждането на учебния процес на интернатурата.

Чл. 22. Трудовоправните отношения на лекарите, зачислени в интернатура, се уреждат съгласно Кодекса на труда и другите нормативни актове.

Чл. 23. (1) Срокът на обучение по профилната дисциплина през време на субординатурата и интернатурата се зачита за стаж по специалността за добиване право за явяване на изпит за специалност.

(2) Завършилите интернатура постъпват на работа по месторазпределението си и продължават специализацията на работното си място.

Чл. 24. Интернатурата за лекарите, разпределени в системата на МВР, МНО и Министерството на транспорта, се извършва въз основа на изискванията на тази наредба и учебните програми, утвърдени от министъра на народното здраве съгласувано с тези министерства.

Чл. 47. Специализацията на висшите медицински кадри се провежда по утвърдена от министъра на народното здраве номенклатура на специалностите(приложение № 1) след определен срок на обучение и изпълнение на изискванията на учебната план-програма.

Чл. 48. Номенклатурата на специалистите по военномедицинските дисциплини, необходими за развитието на военната медицина и нуждите на народната армия, се определят в отделно приложение, утвърдено от министъра на народното здраве и министъра на народната отбрана. Общите разпоредби на тази наредба се отнасят и за военномедицинските специалности.

Чл. 49. Сроковете на специализация в бази за специализация (I и II ст.) по всички специалности са дадени в приложение № 1, 2 и 3. За специализиращите лекари и стоматолози в бази за специализация II ст. в посочения срок на специализация се включва най-малко 6 месеца курс или индивидуално обучение в база за специализация I ст., а за фармацевтичните кадри - най-малко 3 месеца основен курс по специалността.

Чл. 50. (1) Придобилите една специалност могат да получат втора специалност, когато втората специалност е профил или гранична на първата специалност (приложение № 2), както следва:

1. При работа на щатно място по втората специалност в бази за специализация.

2. При работа на работно място по първата специалност висшите медицински кадри могат да специализират по профилна специалност в зависимост от нуждите на съответното здравно заведение. Зачисляват се в Медицинската академия по предложение на началника на отдел "Народно здраве" при ОНС или ведомството и изпълняват изискванията на учебната план-програма за специализация. Срокът на обучението е съгласно чл. 62 или чл. 63.

3. При работа по профил, невключен в номенклатурата на специалностите, зачисляване на специализация може да стане въз основа на мотивирано предложение от началника на отдел "Народно здраве" при ОНС или ведомството, съобразно конкретните нужди на дадения окръг или ведомство и след съгласуване с Министерството на народното здраве. Специализацията по тези извънноменклатурни специалности се извършва по отделно утвърдени учебни план-програми.

(2) Придобилите една специалност могат да получат втора специалност, когато тя е съвместима с първата и включва необходимия обем знания от нея(приложение № 3), както следва:

1. При работа на щатно място по съвместимата специалност със срокове на обучение, посочени в приложение № 3.

2. При работа на щатно място по първата специалност зачисляването по съвместима специалност се извършва въз основа на предложение от началника на отдел "Народно здраве" при ОНС или ведомството. Специализацията се извършва за срок съгласно приложение № 3. Условията за провеждане на специализацията са идентични с условията за специализиращите по чл. 65.

Чл. 51. (Нов - ДВ, бр. 8 от 1976 г.) На специализация по професионални заболявания имат право висшите медицински кадри, работещи в професионалните клиники на Медицинската академия, вътрешните отделения на работническите болници, необединените работнически поликлиники, центровете за борба със силикозата, звената за шум и вибрации, диагностичните комисии по професионалните болести, цеховите лекари, завеждащите единните терапевтични участъци с предприятия, отделите "Хигиена на труда" при хигиенно-епидемиологичните инспекции и всички висши медицински кадри, обслужващи предимно работнически контингент.

Чл. 52. (Нов - ДВ, бр. 8 от 1976 г.) (1) Специалността"професионални заболявания " е профилна и се получава след оформена специалност по вътрешни болести или хигиена на труда по следния начин:

1. когато специалността се придобива след оформена специалност по вътрешни болести, се прилагат общите изисквания за получаване на профилна специалност;

2. когато специалността се придобива след оформена специалност по хигиена на труда, следва:

а) срокът на специализацията да е с една година по-дълъг от този по т. 1 при спазване на останалите изисквания за профилна специалност;

б) специализиращите да преминат през годината обучение по вътрешни болести в база за специализация I или II степен, включително и основен курс.

(2) Висши медицински кадри с оформена специалност по нервни болести, кожни болести, ортопедия и травматология, ушно-носно-гърлени болести и очни болести, пневмология и фтизиатрия, работещи в звената на работническото здравеопазване или в други отдели и сектори с професионално патологична насоченост, могат да специализират при спазване на общите изисквания за получаване на съвместима специалност.

Чл. 53. Обучението на клиничните ординатори по специалностите, дадени в приложение № 1, е с продължителност, както следва: 3 години за специалностите със срок на обучение от 4 години; 2 години за специалностите със срок на обучение от 3 години; 1 година за всички профилни специалности.

Чл. 54. Местата за клинични ординатори се обявяват в един ежедневник и в. "Здравен фронт" със срок за подаване на документи 30 дни. Изрично се посочват за нуждите на кой окръг се обявява клиничната ординатура и научно-учебното звено, в което ще се провежда обучението им.

Чл. 55. За участие в обявените конкурси кандидатите подават молба, към която прилагат: автобиография, диплом за завършено висше образование, документи за трудов стаж и получена специалност, ако се изисква, и характеристика за деловите и политическите качества на кандидата. Ползуващите привилегия представят съответен документ.

Чл. 56. До конкурсен изпит за клинични ординатори се допускат висши медицински кадри, не по-възрастни от 35 г., а за профилните специалности - до 40 г. Изисква се да са жители или да са на работа в окръга, за чието място кандидатствуват. В конкурса могат да участвуват и кандидати от други окръзи след представяне на документ за съгласие на отдела "Народно здраве" при ОНС или ведомството.

Чл. 57. Не се допускат до конкурсен изпит за клинични ординатори висши медицински кадри, които имат трудов стаж по съответната специалност, по-голям от предвидения срок за клиничната ординатура.

Чл. 58. Конкурсните изпити за клинични ординатори се провеждат в Медицинската академия от комисия от три хабилитирани лица. В комисията може да участвува представител на окръга, за който се провежда конкурсът.

Чл. 59. Класирането се извършва въз основа на показания успех. При равен успех предимство имат наградените с правителствени награди, носителите на значката "Отличник на МНЗ", показалите високи делови, морални и политически качества в производствената си дейност.

Чл. 60. Комисиите представят мотивиран доклад с предложение за назначаване на определения кандидат. Заповедите се издават от декана за следдипломна квалификация при Медицинската академия след представяне на договор за задълженията към съответния отдел "Народно здраве" при ОНС или ведомство.

Чл. 61. Приетите за клинични ординатори висши медицински кадри се освобождават от заеманите от тях длъжности в окръзите или ведомствата съгласно чл. 29, б. "л" от Кодекса на труда, но не по-късно от 15 дни след издаването на заповед за назначение.

Чл. 62. Лекарите, които работят в лечебно-профилактични заведения със стационар и в хигиенно-епидемиологичните звена, непризнати за бази за специализация, могат да специализират по основни, профилни и съвместими специалности. Срокът за специализация е с 1 година по-дълъг от определения в номенклатурата, като в него се включва най-малко 6 месеца курс или индивидуално обучение в база за специализация I ст.

Чл. 63. Лекарите от необединените поликлиники, медико-санитарните части без стационар, завеждащите кабинетите в лечебно-профилактичните заведения и курортните поликлиники, непризнати за бази за специализация, могат да специализират по основни, профилни и съвместими специалности. Срокът за специализация е с 1 година по-дълъг от определения в номенклатурата, от който най-малко 1 година обучение в база за специализация I ст., през което време се включва задължителен основен курс по специалността.

Чл. 64. За лекарите на работа в окръжни станции по кръвопреливане и кръводаряване (ОСКК), непризнати за бази за специализация, срокът за специализация по трансфузионната хематология е с 1 година по-дълъг, от който най-малко 3 месеца курс по специалността.

Чл. 65. (1) Работещите в детските ясли и градини, домове "Майка и дете", училищните и военните лекари, лекарите от селските лечебно-профилактични заведения (СЛПЗ), лекарите от "Бърза медицинска помощ", спортните лекари и организационни работници, лекарите, работещи в здравпунктовете, както и тези от системата на ДОО и др. могат да специализират по специалностите, посочени в приложение № 4, при условие, че посещават най-малко 2 часа дневно, 2 полудни седмично или 3 месеца годишно съответна база за специализация.

(2) Срокът за обучение на специализиращите по ал. 1 е с 1 година по-дълъг от предвидения в номенклатурата, като в рамките на този срок те преминават освен това най-малко 6-месечно обучение в база за специализация I ст., включително основен курс по специалността. Тези категории висши медицински кадри се включват с предимство в задочно-очните форми на обучение. Срокът на задочно-очната специализация се определя в съответната учебна план-програма.

(3) На висшите медицински кадри, прекъснали специализацията си, провеждана по този член и преминали на щатна длъжност по същата специалност, се признава 3-месечен стаж по дадената специалност за всяка календарна година специализация.

Чл. 66. По социална хигиена и организация на здравеопазването имат право да специализират лекарите и стоматолозите - организационни работници в Министерството на народното здраве, Профсъюза на здравните работници, ЦК на БКП, отделите "Народно здраве" при ОНС и ведомствата, отделите "Народно здраве" при софийските РНС, НИИСХОЗ, катедрите по социална хигиена, организационно-методичните звена на Медицинската академия, окръжните болници и хигиенно-епидемиологичните инспекции, Издателство "Медицина и физкултура", главните и зам.-главните лекари на лечебно-профилактичните заведения (с изключение на селските болници), директорите на РСКУ, директорите и зам.-директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции и началниците на клоновете им, директорите на медицинските училища, зав. отдели "Здравна просвета" към хигиенно-епидемиологичните инспекции и др.

Чл. 67. По хигиена на детската и юношеската възраст могат да специализират работещите в съответните отдели на хигиенно-епидемиологичните инспекции, училищните лекари, висшите медицински кадри на щатна длъжност в детски ясли, детски градини, домове "Майка и дете", зав. кабинетите по професионално ориентиране и др., като за специализиращите в бази за специализация I ст. се изисква задължително тримесечно обучение по детски болести, а за останалите категории висши медицински кадри се изисква задължително обучение 3 месеца по детски болести и 3 месеца по специалността в база за специализация I ст.

Чл. 68. По детски болести и хигиена на детската и юношеската възраст могат да специализират лекарите на работа в педиатрични участъци с обслужване на училищата, съгласно предвидения в номенклатурата срок на обучение, като за детски болести е необходимо 1 година обучение в базата за специализация I ст., включващо задължително основен курс по специалността, а за хигиена на детската и юношеската възраст задължително преминаване на основен курс по специалността.

Чл. 69. За специалност специалист-стоматолог имат право да специализират работещите в СЛПЗ, здравпунктовете, районните болници, стоматологичните кабинети в системата на Санаторно-курортното управление(СКУ), необединените поликлиники и други стоматолози от общ профил на работното си място. В 3-годишния срок за обучение се включва задължително 6-месечен курс или индивидуално обучение в Медицинската академия или в окръжна или градска стоматологична поликлиника последователно по трите профила (терапевтичен, ортопедичен и хирургичен).

Чл. 70. По детска стоматология имат право да специализират на работно място работещите в профилираните детски стоматологични отделения на окръжните стоматологични поликлиники и училищните стоматолози. За стоматолозите, които не работят в база за специализация, срокът на обучение е 4 години, в който се включва задължително 6 месеца курс или индивидуално обучение в база за специализация.

Чл. 71. На специализация по терапевтична, ортопедична и хирургична стоматология имат право стоматолозите, специализиращи на работно място в съответни профилирани отделения - бази за специализация.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1976 г.) (1) На специализация по организация и икономика на аптечното дело имат право висши фармацевтични кадри, работещи освен в посочените в чл. 66 работни места още и в клоновете на Държавното аптечно обединение като директор, зам.-директор, стоковед, инструктор-фармацевт, управителите и зам.-управителите на градските аптеки, санитарните магазини и галено-фасовъчните лаборатории, началник на отдел, фармацевт-информатор, фармацевт в аптечен склад, фармацевт рецептар-контрольор и дефектар, управител и зам.-управител на аптечните заведения.

(2) Право на специализация по "технология на лекарствените форми и средства" имат висшите фармацевтични кадри, работещи във фармацевтичната промишленост, аптеките и галено-фасовъчните лаборатории.

(3) Срокът за специализация на висшите фармацевтични кадри, неработещи в бази за специализация, е с 1 година по-дълъг от предвидения в номенклатурата, като през това време те преминават най-малко 6-месечно обучение в база за специализация I ст., включително 3-месечен основен курс.

Чл. 73. Висши медицински кадри на работа в Медицинската академия, Висшия военномедицински институт, хигиенно-епидемиологичните инспекции, звената за функционална диагностика в здравните заведения и специалните служби могат да се явят на изпит за специалност по съответни неклинични дисциплини, които не са включени в номенклатурата като специалности(биология, физиология, анатомия, биохимия, патофизиология, фармакология, хистология, токсикология, радиобиология, организация на медико-санитарната защита, обща хигиена, генетика и др.), след тригодишно обучение по индивидуален план, включително основен курс или индивидуално обучение в Медицинската академия.

Чл. 74. (1) Висши медицински кадри, завършили санитарно-хигиенни институти в СССР, могат да специализират по всички специалности, застъпени в хигиенно-епидемиологичните инспекции, със срок на обучение 2 години, като работещите в база за специализация II ст. задължително преминават 3 месеца, а неработещите в база - 6 месеца курс или индивидуално обучение в Медицинската академия или база за специализация I ст.

(2) Лекари, завършили педиатрични институти в СССР, могат да специализират детски болести със срок на обучение 3 години и съгласно изискванията на чл. 49, 62 и 63.

Чл. 75. (1) За специализиращите висши медицински кадри по клинични специалности се изисква задължителен стаж на работа в поликлинични или стационарни условия от 6 месеца до една и половина години, в зависимост от характера на специалността и срока на подготовка. Тези срокове по отделните специалности са определени в учебните план-програми.

(2) На лекарите, работещи в амбулаторни звена (СЛИЗ, здравпунктове и др.) и специализиращи по вътрешни и детски болести, 3-годишен трудов стаж се признава за 1 година поликлиничен стаж.

Чл. 76. (1) Специализацията на кадри с висше немедицинско образование по тематичните направления на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование се осъществява съгласно условията в Наредбата за следдипломна квалификация на специалисти с висше образование (ДВ, бр. 47 от 1973 г.). За тази цел Медицинската академия прави заявки и сключва договори по установения ред.

(2) Специализацията на кадри с висше немедицинско образование по гранични медицински специалности, свързани с непосредствената им работа в здравеопазването, се провежда по съответна учебна план-програма за срок от 3 години, включително 3 месеца курс или индивидуално обучение в Медицинската академия.

(3) Граничните медицински специалности за кадри с висше немедицинско образование се определят от министъра на народното здраве в зависимост от потребностите на здравеопазването.

Чл. 77. (1) При следдипломна квалификация на висшите медицински кадри се предвиждат:

1) за получаване на специалност - държавен изпит за специалност;

2) за завършване на курс - заключителен изпит, колоквиум или семинар;

3) за индивидуална форма на обучение - колоквиум или защита на тема.

(2) Завършилите успешно различните видове и форми на следдипломна квалификация получават съответно:

1) за първа специалност - диплом;

2) за втора специалност (профилна, съвместима) - свидетелство;

3) за курс, индивидуално обучение и изпълнение на цялостна план-програма за опресняване - удостоверение.

Чл. 78. Държавен изпит за специалност се полага след завършване на практическата и теоретичната подготовка, проведена в учебната план-програма и в определения срок. При държавния изпит за специалност се проверяват основно теоретичната и практическата подготовка на кандидата по специалността.

Чл. 79. Държавният изпит за специалност за обучаваните на работно място се провежда в звената на Медицинската академия от комисии, утвърждавани ежегодно от министъра на народното здраве в изпитни сесии, които се провеждат от 1 до 30 май и от 1 до 25 декември или извън тях.

Чл. 80. (1) За явяване на държавен изпит кандидатите подават до Медицинската академия молба, към която прилагат: препис от диплома за висше образование, редовна книжка на специализиращия, удостоверение за стаж по специалността, характеристика от съответния отдел "Народно здраве" при ОНС или ведомството и документ за придобита друга специалност, ако се изисква такава специалност.

(2) Крайният срок за подаване на молбите с всички документи е 31 януари за майската и 31 август за декемврийската изпитна сесия. Стажът по специалността се изчислява към 1 май, съответно 1 декември, ако лицето продължава да работи по нея.

Чл. 81. На работещи и специализиращи в несоциалистически страни трудовият стаж по специалността се признава при представяне на съответен документ. Те се допускат до държавен изпит за специалност при условие, че отговарят на изискванията, предвидени в тази наредба.

Чл. 82. Допускането до държавен изпит за специалност на висши медицински кадри, които са обучавани при различни условия, предвидени в тази наредба, се извършва след разглеждане на всеки случай от комисия, назначена от ректора на Медицинската академия.

Чл. 83. Най-малко един месец преди започване на изпитната сесия кандидатите се уведомяват писмено за допускането им до изпит и им се съобщава определената дата за полагането му. Възражения се приемат в седемдневен срок след получаване на съобщенията.

Чл. 84. На държавен изпит за специалност кандидатите могат да се явяват най-много три пъти.

Чл. 85. Държавният изпит за специалност на клиничните ординатори се провежда в Медицинската академия от комисиите, определяни по реда, посочен в чл. 79. За всеки клиничен ординатор в Медицинската академия три месеца преди завършването на обучението се издава заповед за провеждането на изпита, като се определят датата и мястото на провеждането му.

Чл. 86. (1) Признава се специалност без полагане на изпит в следните случаи:

1) на хабилитирани лица (по специалността, по която са хабилитирани);

2) на доктори на медицинските науки;

3) на кандидатите на медицинските науки, ако е изпълнена учебната план-програма по съответната специалност.

(2) Всеки кандидат за получаване на специалност по предходната алинея подава до Медицинската академия молба, към която прилага следните документи: диплом за висше медицинско образование и за придобита друга специалност, ако се изисква, удостоверение за трудов стаж, документ за ползуване на това право (диплом за кандидат или доктор на науките), писмо от Висшата атестационна комисия за хабилитация.

(3) На отговарящите на условията по ал. 1 ректорът на Медицинската академия издава диплом за съответната специалност по предложение на комисия, назначена от министъра на народното здраве, в чийто състав влиза представител на Министерството на народното здраве.

Чл. 87. Министърът на народното здраве въз основа на доклад от началника на отдел "Медицински кадри и научно-медицински изследвания" при МНЗ обявява за недействителни и издава заповед за анулиране дипломите за специалност на висши медицински кадри, представили неверни данни за допускане до държавен изпит за специалност или за получаване на специалност по реда на чл. 86.

Чл. 88. (1) Когато висши медицински кадри с придобита специалност допуснат груби лечебно-диагностични, хигиенно-епидемиологични и организационни грешки, доказани от отделите "Народно здраве" при ОНС или ведомствата и комисиите по морала, етиката и професионалната отговорност на здравните работници, се налагат съответни наказания, в това число и задължителни мерки за повишаване на квалификацията съгласно правилника за работа на посочените комисии.

Чл. 89. Легализирането на документите за получена медицинска специалност в социалистическите страни се извършва от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и съгласно изискванията на тази наредба.

Чл. 90. Имената на получилите специалност се публикуват в служебния бюлетин на Министерството на народното здраве.

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1991 г.) (1) Обучаваните висши медицински кадри получават пълния размер на основната си заплата, увеличенията към нея и всички допълнителни възнаграждения, които са получавали преди започване на обучението, освен ако не са налице условията, заради които им се дават. (Тези възнаграждения се изплащат от постоянната месторабота на обучаваните.)

(2) Изпратените на планово обучение извън местоработата им получават пътни, дневни и квартирни пари в размери, установени с нормативните актове за служебните командировки.

(3) Дневните и квартирните пари на изпратените на обучение, които са включени в планирания брой участници за съответните курсове, се изплащат по§ 4 от бюджета на висшите медицински институти, а пътните - от местоработата на курсистите.

(4) Командировките за индивидуално обучение, както и за курсово обучение за лицата, които са извън планирания брой участници, съгласно ал. 2 се изплащат изцяло от местоработата им.

(5) Командировките на изпратените на обучение от предприятия или организации на стопанска сметка и от други ведомства са за тяхна сметка.

(6) Висшите медицински институти имат право да организират курсове за следдипломна квалификация, в които могат да се включват участници на собствени разноски или срещу заплащане на определена такса за обучение, както и при условията на ал. 1 на този член, но без право на командировъчни пари.

Чл. 92. За явяване на държавен изпит за специалност кандидатите имат право на служебен отпуск еднократно: за първа специалност - 30 работни дни, за съвместима или профилна втора специалност - 25 работни дни. Отпускът се разрешава от съответните отдели "Народно здраве" при ОНС, институтите или ведомствата до определена дата за полагане на изпит.

Чл. 93. (1) Висшите медицински кадри, придобили специалност, получават увеличение на основната заплата съгласно нормативните актове и щатните таблици за първа и втора специалност.

(2) Висши медицински кадри на ръководна и организационна длъжност, имащи една специалност, имат право да придобият като втора специалност социална хигиена и организация на здравеопазването или друга организационна специалност и обратно.

Чл. 94. (1) Клиничните ординатори ползуват заплати, работно време, отпуски, права по охрана на труда и др. както всички висши медицински кадри. Те получават разрешение за временно пребиваване в градовете с ограничаване на жителството за времето на тяхното обучение (съгласно т. 8, б. "д" от Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места (ДВ, бр. 61 от 1966 г.).

(2) Завършилите клинична ординатура са длъжни да постъпят на определените им места най-късно един месец след полагане на държавен изпит за специалност и да работят, където са изпратени, за срок от 3 години съгласно точка 24 от ПМС № 2 от 7.II.1973 г.

(3) На клиничните ординатори, които откажат да изпълнят задължението по разпределение или напуснат своеволно работата преди изтичане на тригодишния срок, се изисква заплащането на направените разноски по тяхното обучение съгласно т. 24 от ПМС № 2 от 7.II.1973 г.

Чл. 95. (1) Висшите медицински кадри, преминали организирана форма на обучение за следдипломна квалификация, са длъжни да работят в продължение на 1 година на територията на отдел "Народно здраве" при ОНС или в системата на организацията или ведомството, което ги е изпратило на квалификация.

(2) Висши медицински кадри, които не завършат по неуважителни причини дадена форма на следдипломна квалификация, възстановяват разходите, направени за обучението им съгласно т. 25 от ПМС № 2 от 7.II.1973 г.

(3) Висши медицински кадри, които напускат местоработата си без съответно разрешение преди едногодишния срок, възстановяват разходите за обучение в размер, пропорционален на недослуженото време.

Чл. 96. Отделите "Народно здраве" при ОНС, ведомствата и институтите са длъжни да осигурят ритмично изпълнение на индивидуалните планове на зачислените на специализация на работно място.

Чл. 97. Специалистите се ползуват с предимство при кандидатствуване за работа в здравната мрежа на длъжност, за която по щатните таблици не се изисква призната специалност.

Чл. 98. Прогнозирането и планирането на следдипломната квалификация на висшите медицински кадри се извършват в съответствие с концепцията и програмите за развитие на здравеопазването, съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование.

Чл. 99. Петгодишните и годишните планове се съставят въз основа на предложенията на отделите "Народно здраве" при ОНС, ведомствата в институтите и включват броя на обучаваните специалисти по видове и форми на следдипломна квалификация и необходимите средства за обучаването им. Те са неразделна част от плановете на здравеопазването.

Чл. 100. Отделите "Народно здраве" при ОНС, ведомствата и институтите планират следдипломната квалификация на висшите медицински кадри, работещи в съответния окръг, ведомство или институт.

Чл. 101. Медицинската академия разработва номенклатурата на курсовете, тематичните направления за индивидуална квалификация, за опресняването по комплексните план-програми за някои категории здравни работници, за научно-тематичните конференции и др., отчитайки възможностите на базата на потребностите на здравеопазването.

Чл. 102. Отделите "Народно здраве" при ОНС, ведомствата и институтите в съответствие със своите конкретни нужди правят обобщени заявки в Медицинската академия не по-късно от 1 февруари за участие през следващата година на техни кадри по вид и форма на следдипломна квалификация, броя на обучаваните, заведения, от които се изпращат, учебни звена, в които се провежда обучението, срок и дата на започване на обучението.

Чл. 103. Заявките се обобщават до 1 април в годишна план-програма за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри, в която се включват: план-разписание за специализация; план-разписание за курсовете; план-разписание за индивидуално обучение; план-разписание за мероприятията в окръзите по подготовка на участъковите лекари; план-разписание за научно-тематичните конференции; обобщена финансова сметка за необходимите средства при обучението. Годишната план-програма за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри обхваща всички видове и форми у нас и в чужбина и на граждани от други страни, обучавани у нас.

Чл. 104. По утвърдената годишна план-програма отделите "Народно здраве" при ОНС, ведомствата и институтите планират мероприятията си по следдипломна квалификация и правят поименни предложения за участие на свои кадри в курсове и индивидуално обучение не по-късно от 1 юли.

Чл. 105. (1) Утвърдената годишна план-програма е основен документ за провеждане на следдипломна квалификация на висшите медицински кадри. Изпълнението й е задължително както за заявителите, така и за звената, които провеждат обучението. Извън утвърдената годишна план-програма не се признава провеждане на каквито и да е форми на следдипломна квалификация.

(2) В книжката на специализанта на всеки висшист се вписват всички видове и форми на следдипломна квалификация, в които той е бил обучаван.

Чл. 106. От 1 септември до 31 декември звената на Медицинската академия разработват учебните план-програми за новите курсове и индивидуални квалификации и организират предкурсовото обучение. Учебните план-програми, съответно индивидуалните планове, трябва да бъдат приети и утвърдени най-късно един месец преди започването на обучението.

Чл. 107. Медицинската академия и Научноизследователският институт по социална хигиена и организация на здравеопазването централно водят на отчет следдипломната квалификация на висшите медицински кадри.

Чл. 108. (1) Министерството на народното здраве планира и осигурява средствата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри както за обучение, така и за изграждане на материално-техническа база. Средствата за обучение се включват в бюджета на Медицинската академия.

(2) Министерството на народното здраве отделя ежегодно на Медицинската академия средства за осигуряване необходимите учебни помещения, лаборатории, общежития, печатна база и фото-кино-документация в съответствие с годишните план-програми за следдипломна квалификация. Окръжните народни съвети осигуряват и съдействуват за изграждането и усъвършенствуването на местните бази за специализация съгласно т. 107 от Наредбата за следдипломна квалификация на специалисти с висше образование.

(3) Министерството на народното здраве предвижда в своите планове за капитално строителство изграждане на общежития за курсистите, обучавани в системата за следдипломна квалификация, като необходимите средства се планират отделно в общия лимит за капиталните вложения.

(4) Материално-техническата база за следдипломна квалификация се изгражда като неразделна част от материално-техническата база на Медицинската академия, като се изхожда от сегашните и бъдещите нужди на следдипломната квалификация.

Чл. 109. Предприятията на стопанска сметка и други ведомства и организации заплащат разходите за обучение на заявените от тях кандидати на общо основание съгласно т. 30 от ПМС № 2 от 7.II.1973 г. и точки 99-101 от Наредбата за следдипломна квалификация на специалисти с висше образование.

Чл. 110. Обучението при следдипломна квалификация се осъществява от научно-преподавателския състав на Медицинската академия, от преподавателския състав, предвиден по щата на някои бази за специализация, от научни работници и изтъкнати специалисти от здравната мрежа и други организации. За следдипломна квалификация се привличат най-изтъкнатите преподаватели, научни работници и специалисти, които притежават висока научно-теоретична, методическа и педагогическа подготовка.

Чл. 111. (1) Учебно-педагогическата заетост при следдипломната квалификация се отчита или се хонорува с увеличение 30% в сравнение с учебно-педагогическата заетост при редовното обучение съгласно т. 72 от Наредбата за следдипломна квалификация на специалисти с висше образование. При определяне на тази заетост се изхожда и от следното: всеки курс представлява отделна учебно-организационна единица; минималният срок на курсовете е 15 дни , като в отделни случаи те могат да се планират и с по-кратка продължителност; за практическите методи на обучение курсът се разделя на групи от 8-10 души, а за лечебно-диагностичната (клиничната) практика и епидемиологичните проучвания на терен - от 4-5 души.

(2) Непосредствените ръководители на курсовете и ръководителите на индивидуално обучаващите се се хоноруват съгласно т. 15 от ПМС № 2 от 7.II.1973 година.