Държавен вестник, брой 91 от 19.X

Чл. 1. (1) Тази наредба за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения е разработена въз основа на Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88/6. XI. 1973 г.) и определя основните изисквания по осигуряване на радиационната безопасност.

(2) Наредбата се отнася до предприятията, учрежденията, лабораториите и другите организации на всички министерства и други ведомства, които обработват, произвеждат, използуват, съхраняват и транспортират естествени и изкуствени радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения и преработват, обезвреждат и съхраняват радиоактивни отпадъци.

(3) Наредбата е задължителна при проектирането, строителството, експлоатацията и реконструкцията на учреждения, цехове, участъци, апаратура и други обекти, предназначени за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.

(4) Въз основа на тази наредба и нормите за радиационна безопасност министерствата и другите ведомства трябва да разработят нови или да внесат изменения в съществуващите правила по различни въпроси за работата по използуването на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращо лъчение и да ги съгласуват с органите на държавния санитарен контрол.

(5) Отговорността за изпълнението на тази наредба се възлага на ръководствата на министерствата и другите ведомства. Те са длъжни да контролират изпълнението на наредбата в подведомствените им органи.

Чл. 2. Въздействието върху човека на лъченията, изпускани от радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, може да бъде обусловено от външно, вътрешно или смесено (външно и вътрешно) облъчване.

Чл. 3. Комплексът от мероприятия при работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения трябва да има предвид всички видове лъчево въздействие върху персонала, върху отделни лица от населението и върху цялото население и да предвижда защитни мероприятия за намаляване на сумарната доза от всички източници, които създават външно и вътрешно облъчване, до ниво, което не надвишава пределнодопустимите дози или границите на дозите за съответните категории лица и критични органи.

Чл. 4. Наред с изискванията на тази наредба трябва също да се изпълняват изискванията и на другите санитарни норми и правила и на отрасловите правила, утвърдени по установения ред.

Чл. 5. При разработването на правила за противопожарна охрана и за вътрешния ред на учрежденията, в които се работи с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращо лъчение, или на правила за съхраняването и транспортирането на тези вещества трябва да се имат предвид положенията на тази наредба.

Чл. 6. Обзавеждането, контейнерите, опаковките, транспортните средства, апаратите, помещенията, предназначени за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращо лъчение, трябва да имат знака за радиационна опасност.

Чл. 7. Съгласно Закона за народното здраве производството, обработването, прилагането, съхраняването и транспортирането на радиоактивните вещества и други източници на йонизиращи лъчения, както и преработването и обезвреждането на радиоактивните отпадъци се извършват под надзора на органите на държавния санитарен контрол, на които се представя цялата необходима информация за оценка на възможната радиационна опасност за работещите и населението и за изясняване на санитарното състояние на съответния обект.

Чл. 8. Министерството на вътрешните работи организира контрола по охраната на обектите и в това отношение, както и по въпросите за пропускателна система и контрола при транспортирането на радиоактивните вещества дава съответни указания, които са задължителни.

Чл. 9. Прилагането на радиоактивни вещества в различните области на народното стопанство, когато те са част от внасяната продукция независимо от физическото състояние на продукцията, се разрешава само след предварително съгласуване с Хигиенно-епидемиологичното управление при МНЗ.

Чл. 10. Условията и изискванията за използуване на промишлените отпадъци, съдържащи естествени или изкуствени радиоактивни изотопи, като торове или за други цели, а също така условията и изискванията за използуване на хранителни продукти и други обекти, подложени на радиационна обработка, се определят след съгласуване с Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ.

Чл. 11. В медицинската практика могат да се прилагат методи на диагностика, профилактика и лечение, базиращи се на използуването на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, само ако са утвърдени от Лечебно-профилактично и Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ.

Чл. 12. Проектирането на защитата от проникващите лъчения трябва да се извършва в зависимост от категорията на облъчваните лица, от времето на облъчването и от предназначението на защитата, като се имат предвид мощностите на експозиционните дози лъчение на повърхността на защитата, представени в приложение № 1. Такива фактори като наличието на други източници на йонизиращи лъчения, въздействуващи на облъчваните лица, перспективното увеличение на мощността на източниците на лъчение, повишените изисквания за някои материали и апаратура, а също така сорбцията на радиоактивните вещества от конструктивните материали трябва да се отчитат допълнително.

Чл. 13. Ако предварително е известно, че приборите и апаратите се включват за време, различно от стандартното време, проектната мощност на дозата "р" за персонала от група "а" на категория "А" се приема съгласно формулата

където "Д" е дозата в мбер/седмица, съответствуваща на пределно допустимата годишна доза, определена за дадената категория лица. "t" е времето за работа на персонала с подобен апарат или прибор в часове за седмица (приложение № 1).

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Забранява се разполагането на кабинети, лаборатории, учреждения, предприятия и други, работещи с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, в заведения за деца до 18 години (училища, детски градини, занимални, забавачници и др.) и жилищни сгради, с изключение на рентгенови апарати за зъбни снимки, апарати с интраорална рентгенова тръба и ортопантомографски апарати. В този случай във всички съседни помещения на рентгеновия кабинет мощността на еквивалентната доза не трябва да превишава тази, създавана от естествения радиационен фон в съответната сграда.

Чл. 15. Площадките за разполагане на учреждения, предназначени за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, трябва да съответствуват на изискванията на санитарните норми за проектиране и строителство за съответните предприятия и на тази наредба.

Чл. 16. За строеж на нови заведения и предприятия, предназначени за работа с радиоактивни вещества в открит вид, трябва да се избират участъци откъм обратната страна на вятъра по отношение на жилищните постройки, на детските, обществените и санитарно-оздравителните заведения, а също така и на съответните места за отдих, спортни съоръжения и др.

Чл. 17. Санитарнозащитните зони около заведенията, предназначени за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, се осигуряват в съответствие с общите изисквания на Санитарните правила и норми за проектиране на промишлени предприятия (ДВ, бр. 66 от 1952 г.) и с промените, които са настъпили в тях.

Чл. 18. (1) Големината на санитарнозащитната зона се определя въз основа на изчислението за изхвърляните радиоактивни изотопи от всички източници и на постъпването им във въздуха, като се взема под внимание използуваната система за пречистване на изхвърляните вещества в атмосферата, перспективното нарастване на мощността на заведението, а също така метеорологичните фактори.

(2) За критерий при определяне големината на санитарнозащитната зона служат размерите на пределното годишно постъпление (ПГП) на радиоактивните вещества при дихателните органи и на пределните дози на външното облъчване на отделни лица от населението.

(3) Големината на санитарнозащитната зона се изчислява по методика, утвърдена от Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ, съгласувано с Министерството на строежите и архитектурата, с Министерството на земеделието и хранителната промишленост, с Министерството на горите и опазване на природната среда и с Комитета за мирно използуване на атомната енергия.

Чл. 19. (1) В границите на санитарнозащитните зони се забранява строежът на жилищни здания, детски заведения, болници, санаториуми и други оздравителни заведения, а също и на промишлени и помощни съоръжения, които не се отнасят към заведението, за което се прави санитарнозащитната зона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Използуването на земите на санитарнозащитната зона за селскостопански цели се разрешава от Министерството на здравеопазването след съгласуване с Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 20. Обектите, предназначени за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, включително и учрежденията за съхраняване на радиоактивни вещества, преди пускането им в експлоатация трябва да бъдат приети от комисия, съставена от представители на заинтересуваната организация, на държавния санитарен контрол, на Инспекцията на труда към профсъюзите и на органите на Министерството на вътрешните работи (всеки по съответното направление). Комисията установява съответствието на приемните обекти с проекта и с изискванията на действуващите норми и правила, условията за радиационна безопасност за работещите и населението, осигуряването на условия за съхраняването на радиоактивните вещества и решава въпроса за експлоатацията на обекта и за получаването на източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 21. Приемането на обекта се оформя с акт, в който се посочва разрешеното годишно потребление на радиоактивни вещества от учреждението, предназначението на помещенията и класът на работата, която се разрешава да се извършва в тях. За помещенията, предназначени за работа със закрити източници, се посочват видът и мощността на източника на лъчение и максималната активност на източника.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Въз основа на акта за приемането Министерството на здравеопазването издава паспорт на учреждението (приложения 5 и 6), който служи като разрешение за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения. Паспортът се издава за не повече от 3 години. Копие от паспорта се изпраща на органите на Министерството на вътрешните работи, които зарегистрират този обект.

Чл. 23. Работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения се разрешава само в помещенията, посочени в паспорта, в който също така се посочват количеството и номенклатурата на радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, разрешени за използуване във всяко от помещенията на заведението. Работа, която не е свързана с използуването на източници на йонизиращи лъчения в тези помещения, се забранява, ако това не се налага от изискванията на съответната технология.

Чл. 24. Разпоредбите на чл. 20 и 23 не се отнасят до помещенията, където се поставят радиоизотопни уреди и апарати за технологичен контрол, за набавянето на които не е нужно разрешение от органите на държавния санитарен контрол. В тези случаи администрацията на заведението изготвя акт (протокол), посочвайки съответствието на условията за поставяне на уреда с разпоредбите на тези правила и с инструкцията за монтажа и експлоатацията на уреда. За постоянен контрол над състоянието и съхраняването на приборите администрацията трябва да определи със заповед отговорно лице.

Чл. 25. До момента на получаване източниците на йонизиращи лъчения администрацията на заведението трябва да изготви списък на лицата, отнасящи се към група "а" на категория "А", и да се осигури необходимото им обучение и инструктаж, да назначи със заповед лица, отговорни за учета и съхраняването на източниците на лъчения, за радиационния контрол и радиационната безопасност. Едновременно трябва да се изготви правилник за вътрешния ред, определящ задълженията на персонала.

Чл. 26. Администрацията на заведенията трябва да изготви и утвърди подробни указания, в които да се излага редът за работата, отчитането, съхраняването и отпускането на източниците на лъчение, за събирането и изнасянето на радиоактивните отпадъци, обзавеждането на помещенията, мерките за лична хигиена, организацията и редът за радиационния (дозиметричния) контрол. За периода на пусковите и пробните работи с източници на йонизиращи лъчения се изготвят отделни указания. При промени на условията за работа трябва да се нанесат необходимите поправки в инструкцията. Указанията трябва да се преразглеждат също така и при преработване на паспорта, разрешаващ работата с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 27. (1) Предаването на радиоактивни вещества и други източници на лъчение от едно учреждение в друго, а също предаването на материал след облъчване в реактора или ускорителя се допуска само с разрешение на органите на държавния санитарен контрол.

(2) Предаването се оформя с акт в два екземпляра, един от които се изпраща в счетоводството на организацията, предаваща радиоактивните източници, за снемане от отчет, а другият - в организацията, получаваща радиоактивните източници, за заприходяване. Копия от актовете се изпращат на Министерството на вътрешните работи и на държавния санитарен контрол. Аналогично се оформя получаването на материала след облъчване в реактора или ускорителя.

(3) Предните алинеи не се отнасят до ОСП "Ядрена техника", което доставя радиоактивни изотопии съгласно глава четвърта от тази наредба.

Чл. 28. Изнасянето на източниците на йонизиращи лъчения за работа с тях извън територията, за която е валиден паспортът, се разрешава само след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол и след уведомяване на Хигиенно-епидемиологичната инспекция, в чийто район се извършва работата. Оформянето на нов паспорт на мястото на работата не се изисква. При необходимост от организиране на временни хранилища трябва да се изпълнят изискванията на чл. 52 от тази наредба.

Чл. 29. Ремонтът на изотопните блокове и презареждането (включително и разреждането на приборите, апаратите и системите с радиоактивни препарати) трябва да се извършват от организации, специализирани работилници, лаборатории, заводи-производители и т. н., които имат разрешение за такава работа от Комитета за мирно използуване на атомната енергия.

Чл. 30. (1) В заведенията, които прилагат радиоактивни вещества в открит или закрит вид, трябва да бъдат разработени мероприятия за ликвидиране на инцидентите (пожари), свързани с аварийното облъчване на персонала и с аварийното замърсяване на външната среда. Аварийните мероприятия трябва да бъдат съгласувани с местните органи на държавния санитарен контрол и на противопожарната охрана. С тези мероприятия е задължително да са запознати всички лица, работещи с радиоактивни вещества. В мероприятията е необходимо да бъдат отразени следните основни положения:

1. прогноза за възможните аварийни ситуации;

2. ред за информация на висшестоящата организация, органите на държавния санитарен контрол и другите организации, които имат отношение към авариите;

3. мерки за изолиране на участъците с аварийно радиоактивно замърсяване и за дезактивация;

4. поведение на персонала при авария;

5. система от лечебно-профилактични мероприятия в случай на вътрешно или външно аварийно преоблъчване;

6. ред за ликвидиране на аварията и мерки за защита на персонала при извършване на аварийните работи.

(2) Отговорност за организацията и провеждането на аварийни мероприятия носи администрацията на учреждението, в което е станала аварията.

(3) Във всяко заведение трябва да се съставят и съгласуват с органите на противопожарната охрана мероприятия за ликвидиране на пожарите.

Чл. 31. При прекратяване на работа с радиоактивни вещества и с други източници на йонизиращи лъчения администрацията на учреждението е длъжна да информира за това Комитета за мирно използуване на атомната енергия и органите на Министерството на вътрешните работи, на държавния санитарен контрол и по охраната на труда при профсъюзите. Останалите в учреждението неизразходвани радиоактивни вещества по решение на отговорните организации се предават на други учреждения по установения от тази наредба ред или се третират като радиоактивен отпадък.

Чл. 32. Предаването на помещенията, в които е работено с открити радиоактивни вещества, за по-нататъшно използуване става с разрешение от органите на държавния санитарен контрол, които определят допустимото остатъчно радиоактивно замърсяване в зависимост от по-нататъшното използуване на помещенията.

Чл. 33. Персонал са лицата, които непосредствено работят с източници на йонизиращи лъчения или според естеството на работата си могат да се излагат на облъчване (категория "А").

Чл. 34. До непосредствена работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения се допускат лица, навършили 18 години.

Чл. 35. Всички лица, които работят постоянно в контролираната зона, т. е. които се отнасят към група "а", категория "А", трябва да преминат през задължителен предварителен медицински преглед при постъпване на работа и през периодически медицински прегледи един път в годината. До работа се допускат лицата, които нямат медицински противопоказания (приложение № 8). Същото се отнася и за лица, които постъпват в учебните заведения, включително и в курсовете, готвещи кадри за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 36. При откриване на отклонения в здравословното състояние, които възпрепятствуват по-нататъшната работа с радиоактивни вещества и с други източници на йонизиращи лъчения, въпросът за временно или постоянно превеждане на тези лица на работа без контакт с йонизиращи лъчения се решава във всеки отделен случай индивидуално.

Чл. 37. Жените трябва да се освобождават от работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения през целия период на бременността, а при работа с открити радиоактивни вещества - и в периода на кърмене.

Чл. 38. За жените на възраст до 30 години дозата на облъчване на целия организъм, гонадите и червения костен мозък (I група критични органи) не трябва да надхвърля 1,3 бера за 3 месеца.

Чл. 39. Всички лица, които непосредствено работят с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, се допускат до работа, след като се запознаят с наредбата за безопасна работа и с правилата за личната хигиена. Инструктажът и проверката на знанията по правилата за безопасна работа и лична хигиена се извършват преди започване на работа, а също така и периодично не по-рядко от един път в годината. Резултатите от проверката се регистрират в специален дневник.

Чл. 40. При изменение характера на работата с източниците на йонизиращи лъчения, при повишаване класа на работата и др. се извършва извънреден инструктаж и проверка на знанията по правилата за безопасна работа и лична хигиена.

Чл. 41. Лицата, които се привличат за временна работа с източници на йонизиращи лъчения, трябва да бъдат инструктирани преди започване на работа.

Чл. 42. Администрацията на учрежденията носи отговорност за провеждането на инструктажа по техниката на безопасността, хигиената на труда и другите правила за охрана на труда, а също така и за извършване на предварителния и периодичните медицински прегледи и за постоянния контрол за спазване на всички изисквания на инструкциите и правилата от работещите.

Чл. 43. Всички лица, които работят с радиоактивни вещества и с други източници на йонизиращи лъчения, са длъжни да знаят и точно да изпълняват изискванията по охрана на труда, пожарната безопасност, хигиената на труда и техниката на безопасността.

Чл. 44. За всички нарушения в работата на машините и механизмите, за несъответствие на средствата за индивидуална защита към предявяваните изисквания и за други нарушения на нормалния режим на работа работниците и служителите са длъжни незабавно да докладват на отговорните лица.

Чл. 45. При работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения се забранява изпълнението на операции, които не са предвидени в длъжностните характеристики в мероприятията по техника на безопасността и радиационната безопасност и другите нормативни актове освен когато тези операции целят да се предотвратят аварии или други обстоятелства, нарушаващи нормалната работа на учреждението и охраната на труда на работниците.

Чл. 46. Доставката на радиоактивни вещества в открит и закрит вид, а също и на други източници на йонизиращи лъчения за учрежденията, които имат разрешение за работа с тях, става по заявки, съгласувани с органите на държавния санитарен контрол (приложение № 7).

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Доставката на закрити алфа-, бета-, гама- и неутронни източници става без специално разрешение, ако активността им не превишава повече от десет пъти активността, посочена в последната графа на табл. 1 на Норми за радиационна безопасност (НРБ). В случай на превишаване доставката се извършва по номенклатура, съгласувана с Министерството на здравеопазването и с Комитета за мирно използуване на атомната енергия.

Чл. 48. Доставката и закупуването на радиоизотопни прибори за технологически контрол, неутрализатори на статично електричество и др. не изискват предварително съгласуване с органите на държавния санитарен контрол, ако отговарят на изискванията на чл. 47.

Чл. 49. При работа с открити радиоактивни вещества с такава активност на работното място, при която не се изисква разрешение за работа, не се допуска общата активност на радиоактивните изотопи, които се намират в съответното учреждение, да надхвърля повече от десет пъти минималната активност на съответния най-токсичен радиоизотоп. При необходимост от получаване на по-голямо количество радиоактивни изотопи учреждението трябва да получи паспорт за съхраняването им съгласно чл. 22.

Чл. 50. (1) Учреждението, което получава радиоактивни вещества, прибори и уреди, посочени в чл. 48 и 47, е длъжно да съобщи в десетдневен срок на местните органи на държавния санитарен контрол за получаването им.

(2) Доставчикът е длъжен да съобщи в придружителната документация за необходимостта от такова уведомяване на местните органи на държавния санитарен контрол.

Чл. 51. Администрацията на учреждението, предприятието и организацията трябва да осигури такива условия за съхраняване и отчитане на постъплението, изразходването и изписването на радиоактивните вещества и другите източници на лъчение, при които се изключва възможността за изгубване или безконтролното им използуване.

Чл. 52. В учреждението, предприятието и организацията радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения трябва да се приемат от отговорно лице, назначено със заповед на ръководителя на учреждението и водещо системен отчет за тяхната наличност и движение в самото учреждение, в подотчетните лица, в хранилището и като отпадъци.

Чл. 53. (1) Постъпилите в учреждението, предприятието и др., в които се използуват източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни вещества, уреди, апарати и прибори, еталоните и контролните източници и другите източници на йонизиращи лъчения се завеждат на отчет в приходно-разходната книга (приложение № 9), а придружителните документи се предават в счетоводството за заприходяване.

(2) Приходно-разходната книга подлежи на постоянно съхраняване.

Чл. 54. Радиоактивните вещества и закритите радиоактивни препарати се отчитат по броя на опаковките и активностите, посочени в придружителните документи. Приборите, апаратите и уредбите, в които има източници на йонизиращи лъчения, се завеждат по названията и заводските номера с посочване активността и номера на радиоактивните препарати, включени в тях. Уредите, генериращи йонизиращото лъчение, се отчитат по тяхното название и заводски номера.

Чл. 55. Изразходването на радиоактивните вещества, използувани в открит вид, се оформя с вътрешен акт, съставен от изпълнителите на работата и лицата, отговарящи за отчета и съхраняването на източниците на йонизиращи лъчения и за радиационния контрол. Актовете се утвърждават от администрацията на учреждението и служат като основен документ за отчитане на радиоактивните вещества (приложение № 11).

Чл. 56. Предаването на източниците на лъчения за работа се извършва от отговорното лице само след писмено разрешение от ръководителя на учреждението или от упълномощено от него лице (приложение № 10). Предаването и връщането на източниците се регистрира в специална книга (приложение № 9).

Чл. 57. Най-малко един път в годината комисия, назначена от ръководителя на учреждението, предприятието и др., извършва инвентаризация на радиоактивните вещества, приборите, апаратите и уредите. Когато се установи загуба на източници на лъчения или използуване на радиоактивни вещества за цели, които не са свързани с определената работа, незабавно се информират висшестоящите организации, местните органи на Министерството на вътрешните работи и на държавния санитарен контрол и се разследва случаят.

Чл. 58. Пренасянето на радиоактивните вещества и източниците на йонизиращите лъчения вътре в помещенията, а също така и на територията на учреждението трябва да става в контейнери и специални транспортни приспособления, като се вземе под внимание физическото състояние на радиоактивните източници, вида на лъчението, активността, габаритите и теглото на опаковката и се спазват условията за безопасност.

Чл. 59. Транспортирането на радиоактивните вещества извън учреждението, предприятието и организацията се регламентира от правилата за транспорт на радиоактивни вещества (Известия на Президиума на НС, бр. 11 от 1958 г.).

Чл. 60. Радиоактивните вещества в открит и закрит вид, с които не се работи, трябва да се съхраняват в специални, определени за тази цел места или в съответно оборудвани хранилища, като се изключва възможността за достъп на външни лица до тях. Аналогично трябва да се съхраняват и неизползуваните прибори и апарати, чието действие се основава на приложението на източници на йонизиращи лъчения, ако в инструкцията на тяхната експлоатация е посочено, че те не могат да се съхраняват в общи складове. Общата активност на радиоактивните вещества, намиращи се на съхранение, не трябва да надвишава активността, посочена в паспорта.

Чл. 61. Проектирането на хранилище за радиоактивни вещества трябва да се извършва, като се вземе предвид гл. 12 на тази наредба.

Чл. 62. При организиране на временни хранилища извън територията на учреждението, включително и за гама-дефектоскопи, използувани в полеви условия, се изисква предварително съгласуване с местните органи на МВР и на държавния санитарен контрол. Лъченията на външните повърхности на такова хранилище или на оградата му, изключваща достъп на външни лица, не трябва да надхвърлят 0,1 мбер/час. Условията за временно съхраняване на опаковките с радиоактивни вещества на открити площадки и в общи складове на транспортните организации се регламентират от Правилата за транспорт на радиоактивни вещества.

Чл. 63. Специално обезвредените помещения-хранилища като правило трябва да са разположени в най-ниските етажи на зданието (мазе, I етаж).

Чл. 64. Устройството и обзавеждането на помещението за съхраняване на открити радиоактивни вещества трябва да отговарят на изискванията, предявявания по отношение на помещенията за работа от съответния клас, но не по-ниско от втори клас.

Чл. 65. Устройствата за съхраняване на радиоактивни вещества (ниши, кладенци, сейфове) трябва да имат отделни секции, така че лицата при зареждане или вземане на радиоактивни вещества да не се излагат на облъчване на останалите радиоактивни вещества, намиращи се в хранилището. Вратите на секциите и опаковките с радиоактивни вещества (контейнери и др.) трябва да се отварят леко и да имат ясна маркировка, на която е отбелязано названието на съхраняваното радиоактивно вещество и неговата активност. Лицето, отговорно за отчитането и съхраняването на източниците, трябва да има карта-схема за разположението на радиоактивните вещества в хранилището.

Чл. 66. Стъклените съдове, съдържащи радиоактивни течности, трябва да бъдат поставени в металически или пластмасови съдове, достатъчни за поместване на цялата съхранявана течност, в случай че целостта на стъклото се наруши от механично въздействие или други причини.

Чл. 67. (1) Радиоактивните вещества, при чието съхраняване е възможно отделянето на радиоактивни газове, пари или аерозоли, трябва да се съхраняват в специални закрити шкафове, боксове и камери, направени от негорими материали. В хранилището трябва да се предвиди възможност за денонощна работа на вентилация.

(2) При съхраняване на радиоактивни вещества с много висока специфична активност, при което може да настъпи опасно загряване на контейнерите и хранилищата, трябва да се предвиждат и охладителни системи.

Чл. 68. Действието на тази наредба не се разпространява върху работата с източници на ултравиолетово йонизиращо лъчение и върху оборудването, в което се извършва ускоряване на електроните до енергия не повече от 5 кев.

Чл. 69. Изработването на опитни образци, прибори, апарати и уреди, чието действие се базира върху използуването на йонизиращи лъчения, в повече от 3 броя и тяхното серийно производство се разрешава само след съгласуване с Комитета за мирно използуване на атомната енергия и с Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ. По същия начин се разрешава и серийното производство на радиоактивни препарати за прибори за технически контрол.

Чл. 70. (1) При производството на продукция, посочена в чл. 69, в размер до 3 броя техническата документация подлежи на съгласуване с местните органи на държавния санитарен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) В отделни случаи подлежи на съгласуване с Министерството на здравеопазването техническата документация и за изделия, изработвани до 3 броя. Номенклатурата на тези изделия се установява от Комитета за мирно използуване на атомната енергия съгласувано с Министерството на здравеопазването.

Чл. 71. Изработването на опитни образци и серийното производство на устройства, генериращи рентгеново лъчение с енергия над 5 кев, се разрешава само след съгласуване на техническа документация с Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ.

Чл. 72. Устройството, в което е поместен радиоактивният източник на лъчение, трябва да бъде устойчиво на механични, температурни и други въздействия и да съответствува на условията за използуването му. Забранява се използуването на източници на йонизиращи лъчения в условия, които не са предвидени в техническата документация на източника.

Чл. 73. Всички радиоактивни източници в неработно положение трябва да се намират в защитни устройства. Неизотопните източници на йонизиращи лъчения в неработно положение не трябва да бъдат под електрическо напрежение.

Чл. 74. (1) При необходимост от изваждане на радиоактивен препарат от контейнер трябва да се използуват дистанционен инструмент или специални уредби. Забранява се пипането на радиоактивните препарати с ръце по какъвто и да е повод.

(2) При работа с препарати, извадени от защитните контейнери, трябва да се използуват съответните защитни екрани и различни видове манипулатори.

Чл. 75. (1) Мощността на дозата лъчение от новоразработвани преносими, подвижни и стационарни дефектоскопски, терапевтични и други апарати не трябва да надминава 3 мр/час на разстояние 1 м от повърхността на блока на апарата с източника. Мощността на дозата лъчение от новоизработвани прибори за технологичен контрол не трябва да надминава 0,3 мбер/час на разстояние 1 м от повърхността на блока на прибора с източника и 10 мбер/час плътно до повърхността на блока с източника.

(2) За стационарните и подвижните дефектоскопски и терапевтични апарати се допуска да бъде надхвърлена посочената мощност на дозата, ако предварително е известно, че работното време на персонала с подобни апарати е по-малко от стандартното. В такъв случай мощността на дозите се определя съгласно чл. 13 от тази наредба.

Чл. 76. Работната част на стационарните апарати и уреди с открит или с неограничен по посока сноп лъчи трябва да се поставя в помещение, чиито материал и дебелина на стените, на пода и тавана осигуряват при всички реални положения на радиоактивния изотоп и посоки на лъчите отслабване на първичното и разсеяно лъчение в съседните помещения и на територията на учреждението до допустимите величини, определени от чл. 12 на тази наредба.

Чл. 77. Пултът за управление на апаратите и уредбите се поставя в съседство до работното помещение. Отварянето на входната врата на помещението, където се намира апаратът, трябва да се блокира автоматично при преместване на радиоактивния източник в работно положение или при включване на високото (ускоряващото) напрежение така, че да се изключи възможността от случайно облъчване на персонала.

Чл. 78. (1) Необходимо е да се предвиди устройство за принудително дистанционно преместване на източника в положение на съхраняване, в случай че се изключи енергозахранването на уредбата или при каквато и да е друга авария.

(2) При подводно съхраняване на радиоактивните препарати трябва да се предвидят системи за автоматично поддържане нивото на водата в басейна и системи за сигнализиране за изменението на нивото на водата и за увеличаване мощността на експозиционната доза в работното помещение.

Чл. 79. В помещенията, където са разположени стационарни уредби с изотопни източници на лъчение, трябва да има системи за сигнализация за положението на източника и за надвишаване на допустимата мощност на експозиционната доза лъчение.

Чл. 80. При използуване на уредби (апарати), извън пределите на които мощностите на експозиционните дози лъчение в работно положение и при съхраняване на източника не надвишават на разстояние 1 м от достъпните части на повърхността на уредбата 0,3 мбер/час, не се предявяват никакви специални изисквания към помещението и разположението на уредбите.

Чл. 81. Стационарни апарати и уредби, при които мощността на експозиционната доза лъчение надвишава стойностите, посочени в чл. 80, трябва да се разполагат в помещение - за предпочитане в отделно здание или в отделно крило на зданието.

Чл. 82. При работа със закрити източници на лъчения специални изисквания към устройството на помещенията не се предявяват.

Чл. 83. Когато прибори, апарати и уредби със закрити източници на йонизиращи лъчения, включително и неизотопни източници на йонизиращи лъчения, се използуват извън помещенията или в общи производствени помещения, трябва да се предвидят следните мероприятия:

1. насочването на снопа лъчение да става към земята или по посока, където няма хора;

2. източниците да са възможно най-далече от обслужващия персонал и други лица;

3. да се изключи пребиваването на други хора освен непосредствено обслужващия персонал в близост с източниците;

4. да се осигуряват подвижни прегради и защитни екрани, които снижават дозата лъчения до стойности, посочени в НРБ - 72;

5. да се окачват плакати, предупреждаващи за опасността, които ясно да се виждат на разстояние, не по-малко от 3 метра.

Чл. 84. Блоковете на приборите с радиоизотопни източници на лъчение трябва да се съхраняват съгласно разпоредбите за съхраняване на закритите източници на лъчение, а когато са в общите складове - съгласно Правилата за транспорт на радиоактивни вещества (Известия на Президиума на НС, бр. 11 от 1958 г.).

Чл. 85. Радиоактивните препарати, които са непригодни за по-нататъшно използуване, се разглеждат като радиоактивни отпадъци.

Чл. 86. (1) Радиоактивните вещества в открит вид като потенциални източници на вътрешно облъчване по степента на радиотоксичност се разделят на пет групи.

(2) Принадлежността към дадена група токсичност се определя в зависимост от пределно допустимата активност на радиоизотопните източници на работното място, която не изисква регистриране или съгласно последната графа на табл. 1 на НРБ - 72.

(3) Групите са следните:

1. Група А - изотопи с особено висока радиотоксичност. Към тази група се отнасят изотопите, посочени в табл. 1 на НРБ - 72, за които указаната в последната графа на табл. 1 активност е равна на 0,1 микрокюри.

2. Група Б - изотопи с висока радиотоксичност. Към тази група се отнасят изотопите, за които посочената в последната графа на табл. 1 активност е равна на 1,0 микрокюри.

3. Група В - изотопи със средна радиотоксичност. Към тази група се отнасят изотопите, за които посочената в последната графа на табл. 1 активност е равна на 10,0 микрокюри.

4. Група Г изотопи с най-малка радиотоксичност. Към тази група се отнасят изотопите, за които посочената в последната графа на табл. 1 активност е равна на 100,0 микрокюри.

5. Група Д - към тази група се отнасят изотопите, за които посочената в последната графа на табл. 1 активност е равна на 1000,0 микрокюри.

Чл. 87. Всички работи с открити радиоактивни изотопи се делят на 3 класа. Класът на дадена работа определя изискванията към разположението и обзавеждането на помещенията, в които се извършват работите с открити радиоактивни вещества. Класът на работата се установява в зависимост от групата радиотоксичност на радиоактивния изотоп и фактическото му количество (активност) на работното място, посочени в приложение № 2.

Чл. 88. Комплексът защитни мерки при работа с радиоактивни вещества в открит вид трябва да изключва възможността от замърсяване на въздуха и повърхностите на работните помещения, кожата и дрехите на персонала, включително и в съседните помещения, а също и на външната среда - въздуха, водата, почвата и др.

Чл. 89. Към основните профилактични мероприятия се отнасят правилният избор и планирането на помещенията, обзавеждането, облицовката на помещенията, технологичните режими, рационалната организация на работните места и спазването на мерките за лична хигиена от работещите, ефективните вентилационни системи; събирането и изнасянето на радиоактивни отпадъци.

Чл. 90. В заведенията, където се работи с радиоактивни вещества в открит вид, помещенията за работа с радиоактивни вещества трябва да се съсредоточават в една част на зданието.

Чл. 91. За разположението на лабораториите, където се извършва работа от III клас, специални изисквания няма. Работата от този клас се извършва в отделни помещения (стаи). Препоръчва се да има баня с душ и да се отдели помещение за съхраняване и разфасоване на разтвори от радиоактивното вещество.

Чл. 92. Работа от II клас, свързана с възможността от радиоактивно замърсяване на въздуха (операции с прахове, изпаряване на разтвори, работа с еманиращи и летливи вещества и др.), се извършва в камини и боксове с вентилация. Стойките, металическите и други конструкции на камините, боксовете и работните маси трябва да се покриват с малкосорбиращи материи.

Чл. 93. Помещенията за работа от II клас трябва да са разположени в отделна част на зданието, изолирано от другите помещения. В състава на тези помещения трябва да има санитарен пропускник или баня с душ с дозиметричен контрол на изхода.

Чл. 94. (1) Помещенията за работа от I клас трябва да са разположени в отделно здание или изолирана част от зданието с отделен вход със санитарен пропускник и да се делят на три зони:

1. I зона - камери, боксове и други херметически устройства, необслужвани помещения, където се разполагат технологичното оборудване и комуникациите, които са основни източници на радиоактивно замърсяване.

2. II зона - периодично обслужвани ремонтно-транспортни помещения за извършване ремонт на оборудването и други дейности, свързани с отварянето на технологичното оборудване: местата за товарене и разтоварване на радиоактивни материали и за временно съхраняване и отстраняване на отпадъците.

3. III зона - помещения, предназначени за постоянно пребиваване на персонала, операторни, пултове за управление и др.

(2) За изключване възможността за пренасяне на замърсявания от помещенията на II и III зона между тях се създава санитарен шлюз.

Чл. 95. В случаите, когато в лабораториите, учрежденията и предприятията се извършват дейности от трите класа, помещенията трябва да бъдат разделени в съответствие с класа на извършваните в тях работи.

Чл. 96. Помещенията за работа от II клас трябва да бъдат снабдени със специални камини или боксове, а тези за работа от I клас - с боксове, камери и други херметично защитни приспособления.

Чл. 97. При работа от I и II клас управлението на общите системи на отопление, газоснабдяване, сгъстен въздух и водопровод и груповите електрически табла трябва да бъдат изнесени от основните работни помещения.

Чл. 98. (1) Производствените операции с радиоактивни вещества в камерите и боксовете трябва да се извършват с дистанционни средства или с ръкавици, херметично монтирани във фасадната стена на камерите.

(2) Управлението на "неактивните съоръжения" (газ, вода, вакуум и др.) трябва по принцип също така да се осъществява откъм фасадната стена на бокса, камерата и т.н.

Чл. 99. При определяне на работните места в операторните помещения, на приспособленията и на дистанционните средства за управление трябва да се вземат предвид зоните на достъпност за работещия и да се осигурява рационално редуване на работните пози на персонала въз основа на антропометричните и психофизиологичните показатели на човека.

Чл. 100. Технологичното и защитното приспособление трябва да са от малкосорбиращи материали и покрития, които да са устойчиви към прилаганите работни вещества, реактиви, разтвори и др.

Чл. 101. (1) В помещенията за работа от I и II клас подовете и стените, а в ремонтната зона и зоната, където е оборудването, също и таваните, трябва да бъдат покрити със специални малкосорбиращи материали, устойчиви на миещите средства.

(2) Краищата на покритията на подовете трябва да бъдат повдигнати и прилепени към стените. При наличие на специална канализация подовете да имат наклон и отвори за изтичане на водата.

(3) Ъглите на помещенията трябва да бъдат закръглени. Вратите и рамките на прозорците да имат съвсем прости профили.

Чл. 102. При облицоването на помещенията е необходимо рационално да се съчетават изискванията на ефективната дезактивация с профилактиката на зрителната умора. За помещенията за постоянно пребиваване се препоръчват светлите тонове. Различни от тях, но също светли тонове трябва да се употребяват и в помещенията за временно пребиваване на хората (ремонтните зони).

Чл. 103. Височината на помещенията за работа с радиоактивни вещества се определя в съответствие с изискванията на Санитарни правила и норми за проектиране на промишлени предприятия (ДВ, бр. 66 от 1952 г.). Площта за един работещ трябва да бъде не по-малка от 10 кв. м.

Чл. 104. (1) Обзавеждането и работната мебел трябва да имат гладка повърхност, проста конструкция и малкосорбиращи покрития, които да улесняват отстраняването на радиоактивното замърсяване. Употребата на мека мебел се забранява.

(2) Обзавеждането, инструментите и мебелите трябва да бъдат прикрепени към помещенията от всеки клас, зона и съответно маркирани. Преместването им от едно помещение в друго се разрешава само след радиометричен контрол.

Чл. 105. При работа с радиоактивни вещества в открит вид трябва да се предвидят защитни мерки за работниците и от външно облъчване.

Чл. 106. При възможност за избор на радиоактивните вещества за работа трябва да се използуват веществата с най-малка радиотоксичност. Определението на радиотоксичността става по последната графа на табл. 1 на НРБ - 72, съгласно чл. 86.

Чл. 107. Количеството радиоактивни вещества на работното място трябва да бъде минимално необходимото за работа. Препоръчва се да се използуват разтвори с най-малка относителна активност, а също разтвори на радиоактивните вещества, а не прахове. Броят на операциите, при които е възможна загуба на радиоактивни вещества (пресяване на прахове и др.), трябва да бъде минимален.

Чл. 108. При работа с радиоактивни вещества трябва да се използуват пластмасови листове, филтърна хартия и други помощни материали за еднократна употреба за ограничаване замърсяването на различните повърхности, оборудването в помещенията. Самата работа трябва да се извършва на подложки от малкосорбиращи материали.

Чл. 109. При работа с открити радиоактивни вещества във всяко учреждение трябва да бъде отделено помещение или място за съхраняване на средства за ликвидиране на непредвидени замърсявания (дезактивиращи разтвори, инвентар за почистване на помещенията и др.).

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) Техническите условия на радиационнозащитното технологическо оборудване (камери, боксове, шкафове), което се използува при работа с радиоактивните вещества в открит вид, а също така сейфовете, контейнерите и чувалите за радиоактивни отпадъци, транспортните опаковъчни комплекти, лабораторните контейнери, предназначени за съхраняване или пренасяне на радиоактивни вещества, филтрите и всички видове средства за индивидуална защита трябва да бъдат съгласувани с Министерството на здравеопазването.

Чл. 111. Вентилационните и въздухоочистващите уредби при работа с радиоактивни вещества трябва да предотвратяват замърсяването на въздушната среда на работните помещения и атмосферния въздух. Добра ефективност на вентилационните уредби може да бъде постигната само при правилна организация на работата, наличност на необходимите приспособления (шкафове, боксове и др.), рационално планиране на помещенията и спазване правилата за работа заедно с другите санитарно-технически и организационни мероприятия.

Чл. 112. Проектирането на отоплението, вентилацията и кондиционирането на въздуха в производствените сгради и съоръжения на предприятията, а също така на изхвърления вентилационен въздух в атмосферата и очистването му преди изхвърлянето трябва да става в съответствие с изискванията на тази наредба. Санитарните правила и норми за проектиране на промишлени предприятия (ДВ, бр. 89 от 1971 г.) и промените, които са настъпили в тях и нормите за температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха в работните помещения.

Чл. 113. Броят на вентилационните системи, обслужващи помещенията, предназначени за работа с радиоактивни вещества в открит вид, трябва да бъде минимален. Необходимо е да се избягват индивидуалните системи поради възможността от замърсяване на работните помещения в случай на обръщане тягата при изключване на двигателя на една или няколко вентилационни системи.

Чл. 114. Входовете в камерите, които се вентилират, трябва да бъдат отвън или откъм зоните за постоянно пребиваване на персонала.

Чл. 115. В зданията, където за работа с радиоактивни вещества се отделя само една част от общата площ, е необходимо да се предвидят отделни вентилационни системи за помещенията, където се работи с радиоактивни вещества, и за помещенията, където не се работи с радиоактивни вещества.

Чл. 116. (1) Вентилацията в помещенията за мощни гама-установки (500 г-екв. радий и повече) и за ускорителите се конструира след съгласуване с органите на държавен санитарен контрол.

(2) При съхраняване източници на йонизиращи лъчения в количества, които довеждат до натрупване във въздуха на работните помещения на озон и азотни окиси в количества 0,1 и 5 мг/куб.м съответно, трябва да се предвиди постоянно действуваща вентилационна система.

(3) В останалите случаи при използуване на закрити източници и устройства, генериращи йонизиращи лъчения, е необходимо да се предвиди общообменна нагнетателно-засмукваща вентилация в съответствие с изискванията на санитарните норми и правила.

Чл. 117. (1) Отстраняваният замърсен въздух от укритията, боксовете, камерите, шкафовете и другото оборудване трябва да се подлага преди изхвърлянето му в атмосферата на очистване през ефективни филтри.

(2) При работа от I и II клас освен филтри на вентилационните системи се предвиждат комини за изхвърляне, чиято височина трябва да осигурява намаляване на замърсеността на атмосферния въздух до количество, което не надвишава средногодишните концентрации (СДК) за отделните лица от населението, както и намаляване външното и вътрешното облъчване на тази категория население до дозите, предвидени в НРБ - 72.

Чл. 118. Разрешава се да се изхвърли вентилационният въздух без очистване, ако активността му при изхвърлянето не надминава СДК на въздуха на работните помещения. При това външното и вътрешното облъчване на отделните лица от населението не трябва да надхвърля дозата, установена за тази категория население.

Чл. 119. Забранява се рециркулацията на въздуха и аерацията на помещенията за работа от I и II клас.

Чл. 120. (1) Скоростта на движението на въздуха на работните отвори на специалните вентилационни и други съоръжения се определя при проектирането чрез пресмятане. Тя трябва да бъде 1,5 м/сек.

(2) При повече от три камини при определяне на изхвърляния въздух се взема предвид само половината площ на всички работни отвори.

Чл. 121. В херметичните камери и боксове при затворени отвори се осигурява разреждане, не по-малко от 20 мм вод. ст. Камерите и боксовете трябва да имат уреди за контрол на разреждането.

Чл. 122. Тръбите на засмукващата вентилация и филтрите се пресмятат така, че да осигурят скорост на движение на въздуха в периодично отваряните боксове и камери 1 м/сек. При специални технологически изисквания и при наличие на топло- и влагоотделяне в боксовете и камерите необходимият обмен на въздуха се определя с изчисление, съобразно със специфичните условия.

Чл. 123. В процеса на работа се допуска временно намаляване на разреждането в камерите и боксовете в пределите на експлоатационната характеристика на филтрите, но не по-малко от 10 мм вод. ст., а също така и на скоростта на въздуха в отворите на проветряваните шкафове, но не по-малко от 0,5 м/сек при условие, че се запазва чистотата на въздушната среда в работните помещения в рамките на СДК.

Чл. 124. При наличие на повече от три камери или боксове общото количество изхвърлян въздух се определя от броя на едновременно отваряните в процеса на експлоатацията отвори по технологически регламент с коефициент на сигурност 1,5 и като се имат предвид евентуални неуплътнения в цялата система.

Чл. 125. Вентилаторите, които обслужват проветряващите се шкафове, боксовете и камерите, трябва да се поставят в специални отделни помещения. В помещенията за работа от I клас вентилационната камера трябва да влиза в състава на помещенията от II зона. Вентилационните системи, които обслужват оборудването, предназначено за работа от I клас, трябва да имат резервни двигатели с производителност, не по-малка от 1/3 от пълната. Прекъсвачите за двигателите и сигналните лампи се поставят в помещенията от III зона.

Чл. 126. Всички вентилатори трябва да имат светлинна сигнализация при прекъсване на двигателите.

Чл. 127. (1) При работа с еманиращи и летливи радиоактивни вещества трябва да се предвиди денонощно действуваща вентилационна система за обслужване на хранилището, работните помещения и боксовете. Системата трябва да има резервен засмукващ вентилатор с производителност, не по-малка от 1/3 от пълната.

(2) В помещенията при работа от I и II клас при зонално разположение на оборудването задължително да се поставят средства за включване на маркучите и подвижните вентилационни уредби към системите за засмукваща вентилация за създаване възможност да се извършват ремонтни работи в зоната, където е разположено оборудването, и в ремонтно-транспортната зона.

Чл. 128. Основните изисквания при избора и устройството на системите и уредбите за очистване на прах и газове при работа са радиоактивни вещества са следните:

1. максимално възможното намаляване боря на уредбите за очистване на прах и газове;

2. механизация и автоматизация на процесите на обслужване, ремонт и смяна на оборудването за очистване от прах и газове, а в необходимите случаи по възможност това да се извършва дистанционно;

3. автоматична сигнализация за разреждането и съпротивлението и система за контрол на ефективността на работата на очистващите апарати и филтри, а в случай на многостепенна система - за работа както на цялата система за прахоулавяне, така и на отделните части и степени. Срокът за работа на апаратите и филтрите трябва да се определя по загубата на пропускателните възможности на въздух или по радиационната опасност, възникваща в резултат на замърсяването им от радиоактивните вещества;

4. сигурна изолация на прахо-газоочистващото оборудване като източник на йонизиращи лъчения и безопасност при прегледа и обслужването.

Чл. 129. С оглед минимално да се замърсяват системите на магистралните въздухопроводи филтрите и апаратите трябва да се поставят по възможност непосредствено до боксовете, камерите, шкафовете и др.

Чл. 130. При инсталиране на прахо-газоочистващи съоръжения в отделни помещения (части от зданието, отделни здания) към тези помещения се предявяват същите изисквания, както и към основните производствени помещения. В случай че очистващите съоръжения са разположени на тавана, той трябва да се оборудва като технически етаж.

Чл. 131. Помещенията за прахо-газоочистване трябва да бъдат изолирани и да нямат въздушна връзка с основните производствени помещения и зони. Входът на помещенията за газоочистване е желателно да бъде отделен.

Чл. 132. В комплекса от помещения за прахо-газоочистване е задължително да има изолирани херметични помещения с вентилирани участъци за ремонт, разглобяване, временно съхраняване на филтрите, апаратите и техните елементи, а също така за съхраняване на средствата за почистване и дезактивация.

Чл. 133. При централизирано разположение на прахо-газоочистващите устройства участъците за работа от I клас трябва да се планират като част от общия участък по принципа на зоналността.

Чл. 134. За работа от I клас в помещенията на II и I зона е нужно да се предвиди система за подаване на въздух към средствата за индивидуална защита (пневмокостюми, пневмошлемове, шлангови противогази).

Чл. 135. За подаване на въздух към средствата за защита трябва да се осигурят отделна пневмолиния или отделни вентилатори, които осигуряват в точката на свързване на маркуча с костюма налягане от 500 мм вод. ст. при подаване на 15 куб. м въздух в час на един костюм.

Чл. 136. Мрежите за захранване на шланговите защитни средства трябва да се изработват от корозиоустойчиви материали. Точките на свързване на маркучите трябва да бъдат снабдени с автоматични клапани.

Чл. 137. Отоплението на помещенията за работа с радиоактивни вещества трябва да бъде водно или въздушно. Забранява се използуването на отоплителни рециркулационни вентилационни агрегати в помещенията за работа I и II клас.

Чл. 138. Учрежденията, в които се работи с радиоактивни вещества в открит вид, трябва да имат водопровод и канализация. Изключение се допуска за малките полеви лаборатории, които извършват работа от III клас, разположени извън населените места или в населени места, които нямат централно водоснабдяване.

Чл. 139. Изискванията към устройството на водопровода и стопанско-битовата канализация се регламентират от Правила и изисквания за поддържане на санитарното състояние на промишлени предприятия (ДВ, бр. 25 от 1971 г.). В помещенията за работа от всички класове е задължително да има горещо водоснабдяване (с изключение на лабораториите от III клас, посочени в чл. 138).

Чл. 140. Системата на специалната канализация трябва да предвижда дезактивация на отпадъчните води и където е възможно - тяхното повторно използуване за технически цели. Очистващите съоръжения трябва да са разположени в специално помещение на територията на дадено учреждение.

Чл. 141. (1) Приемниците за изливане на радиоактивните разтвори (мивки, ями, трапове и др.) в системата на специалната канализация трябва да бъдат направени от корозиоустойчиви материали или да имат лесно дезактивиращи корозиоустойчиви материали на външните и вътрешните повърхности. Конструкцията на приемниците трябва да изключва възможността от разплискване на разтворите.

(2) Кранът за вода, течаща към мивките, трябва да има смесител и да се отваря с помощта на педално или лакетно устройство.

Чл. 142. Прокарването на водопроводните тръби, общата канализация, специалната канализация и другите комуникации през стените и преградите, които служат за защита от йонизиращите лъчения, трябва да се правят така, че да не се допуска отслабване на защитата в местата на отворите.

Чл. 143. Преди ремонта и очистването на канализационните системи, предназначени за отстраняването и обезвредяването на течните радиоактивни отпадъци, за избягване на преоблъчване на персонала трябва да се прави измерване на гама-лъчението в съответните места. При работа трябва да се използуват допълнителни средства за индивидуална защита.

Чл. 144. (1) Течните отпадъци от учрежденията се смятат за радиоактивни, ако съдържанието в тях на радиоактивни вещества надвишава СДК, установени за водата съгласно табл. 1 на НРБ - 72.

(2) Твърдите отпадъци се считат радиоактивни, ако замърсяването на повърхностите надхвърля 500 алфа-частици/мин или 5000 бета-частици/мин на площ от 100 кв. см, ако тяхната относителна активност (кюри/кг) надхвърля 100 пъти СДК за водата съгласно табл. 1 на НРБ - 72, ако относителният гама-еквивалент на отпадъците надхвърля 100 на минус седма степен г-екв. радий/кг или ако мощността на гама-лъчението плътно до повърхността е над 0,3 мбер/час.

Чл. 145. Твърдите нерадиоактивни отпадъци от лабораториите, в които се работи с радиоактивни вещества, могат да се изхвърлят на общите сметища. При това на територията на сметищата общият гама-фон не трябва да надминава с 0,01 мр/час естествения гама-фон на дадената местност.

Чл. 146. В учрежденията, където ежедневно се образуват течни радиоактивни отпадъци с обем над 200 л и с относителна активност, която превишава 10 и повече пъти СДК за водата, се прави специална канализация с очистващи съоръжения.

Чл. 147. В стопанско-битовата канализация се допуска изхвърлянето на радиоактивни отпадни води с активност, превишаваща не повече от 10 пъти СДК за водата, ако се осигурява разреждането им 1 към 10 с нерадиоактивни отточни води в колектора на даденото учреждение. При малки количества течни радиоактивни отпадъци (до 200 л) с активност, превишаваща СДК за водата, а също така при невъзможност да се разреждат отпадъците трябва да се събират в специални съдове и да се изпращат в пункта за "погребване".

Чл. 148. (1) При изхвърлянето на отпадните води непосредствено от лабораториите, учрежденията, предприятията или общоградската канализация в открити водоеми съдържанието на радиоактивните вещества в тези води при мястото на оттичането им във водоема не трябва да превишава средногодишните допустими концентрации за водата.

(2) Изхвърлянето на течни радиоактивни отпадъци в поглъщащи ями, кладенци, канали на напояваните полета и в системите за подземно оросяване се забранява.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1999 г.) В отделни случаи при наличие на благоприятни природни и санитарни условия подземното изхвърляне на течните радиоактивни отпадъци се допуска със специално разрешение на Министерството на здравеопазването.

Чл. 149. Изхвърлянето на течни радиоактивни отпадъци в езера и вирове, предназначени за развъждане на риба и птици, а също така в ручеи и други водоеми, водата на които може да постъпва в посочените вирове и езера, се забранява.

Чл. 150. В учрежденията, които изхвърлят течни радиоактивни отпадъци в канализацията или непосредствено в някой водоем, службата за радиационна безопасност трябва системно да извършва контрол за съдържанието на радиоактивни вещества в отпадните води.

Чл. 151. (1) Събирането и изхвърлянето на твърди радиоактивни отпадъци трябва да се извършва отделно от обикновената смет.

(2) Системата за изхвърляне и обезвреждане на твърдите радиоактивни отпадъци и подлежащите на заравяне течни радиоактивни отпадъци трябва да бъде централизирана и да включва събирането на отпадъците, временното им съхранение, изнасянето и обезвреждането им (приложения 13, 14 и 15).

Чл. 152. (1) Твърдите и подлежащи на съхранение течни радиоактивни отпадъци, които съдържат краткоживеещи изотопи с период по полуразпад не повече от 15 денонощия, се държат в продължение на време, осигуряващо намаляване на активността до посочената в чл. 144, след което твърдите отпадъци се изхвърлят с обикновената смет в общата канализация.

(2) Срокът за съхраняване на радиоактивни отпадъци, които съдържат по-голямо количество органични вещества (трупове на експериментални животни и др.), не трябва да надминава 5 денонощия, ако не се осигурява съхраняването им в хладилни инсталации или по друг подходящ начин.

(3) Възпламеняващите се и взривоопасните радиоактивни отпадъци трябва да се обезопасят в предприятието до изпращането им за заравяне. При това трябва да се предвидят мерки за радиационна и пожарна безопасност.

Чл. 153. (1) Съдовете за радиоактивни отпадъци трябва да бъдат затворени и еднотипни. Размерът и конструкцията на съдовете се определят от вида и количеството на радиоактивните отпадъци, от вида и енергията на лъчението. Вътрешните повърхности на съдовете за многократно използуване трябва да бъдат гладки, направени от слабосорбиращ материал, допускащ обработката с киселини и специални разтвори.

(2) Съдовете за еднократно използуване трябва да имат достатъчна механическа здравина за транспортиране в тях на радиоактивни отпадъци.

(3) Конструкцията на съдовете трябва да предвижда възможност за механизирано товарене и разтоварване от автотранспорта. Мощността на дозата лъчение на разстояние 1 м от съда с радиоактивни отпадъци не трябва да надминава 10 мбер/час.

Чл. 154. (1) За временно съхраняване на съдовете с радиоактивни отпадъци в учрежденията трябва да се предвиждат помещения или места в помещения, които са облицовани по изискванията за помещения, не по-ниски от II клас.

(2) Мястото за поставяне на съдовете трябва да има съответни защитни приспособления, които намаляват лъчението извън него до пределно допустимите норми.

(3) За временно съхраняване на съдовете с радиоактивни отпадъци, съдържащи гама-лъчители с гама-еквивалент 200 мг-екв. радий и повече, трябва да бъдат устроени специални защитни изкопи или ниши. Изваждането на съдовете от изкопите и нишите трябва да става с помощта на специална устройства, които изключват преоблъчването на обслужващия персонал.

Чл. 155. Радиоактивните отпадъци трябва да се транспортират със специално обзаведени за тази цел автомобили, чиято конструкция се съгласува с органите на държавния санитарен контрол. Използуването на тези коли за транспортиране на нерадиоактивни товари се забранява. Колите и съдовете за събиране и транспортиране на радиоактивните отпадъци трябва да имат знак за радиационна опасност (приложение № 12).

Чл. 156. Колите, предназначени за транспортиране на радиоактивни отпадъци, като правило трябва да бъдат затворени. Вътрешната повърхност на товарната част трябва да бъде облицована с неръждаема стомана или друг материал, допускащ обработка с киселинни разтвори, специални дезактивиращи средства и миене с вода. Товарната част трябва да има устройство за изливане от нея на течностите в съответните съдове. Колата трябва да има повдигащи устройства за товарене и разтоварване на съдовете и приспособленията, които изключват възможността от тяхното преобръщане по пътя. Шофьорът и придружаващият персонал трябва да са защитени от облъчване над допустимите норми.

Чл. 157. За транспортиране на течни радиоактивни отпадъци и пулпове от учрежденията трябва да се използуват специални автоцистерни. Напълването и изпразването им трябва да бъдат механизирани така, че да се изключи възможността да се разлее радиоактивната течност и да бъде преоблъчен обслужващият персонал.

Чл. 158. Мощността на дозата лъчение в коя да е точка от външната страна на колата не трябва да превишава 200 мбер/час, а в кабината на шофьора - не повече от 2,8 мбер/час.

Чл. 159. Колата след всеки рейс и съдовете за транспортиране на радиоактивните отпадъци след изпразването им трябва да се подлагат на радиометрична проверка и при наличие на замърсяване да се дезактивират до пределно допустимите степени, посочени в табл. 5 на НРБ - 72, като съдовете се дезактивират само от външната страна.

Чл. 160. Твърдите, а също и течните радиоактивни отпадъци трябва да се изхвърлят в специални пунктове за заравяне. Заравянето на нерадиоактивни отпадъци в тези пунктове се забранява.

Чл. 161. Мястото на пункта за заравяне трябва да бъде разположено извън пределите на териториите за перспективно развитие на градовете и селата, а също и на крайградските зони, използувани за организиран отдих на хората, за строителство на вилни зони и лечебно-профилактични учреждения, не по-близко от 500 м до открити водоеми, на незаливана и незаблатена местност, с ниско ниво на подпочвени води, желателно в гора. При избор на място за разположение на пунктове за заравяне на радиоактивните отпадъци трябва да се дава предпочитание на участъците, състоящи се от рохкави утаечни почви, дебели 20 и повече метри.

Чл. 162. Размерите на участъка, предназначен за пункт за заравяне, трябва да осигуряват разположението върху него на всички необходими съоръжения и да има резервна площ за перспективно устройство на "гробища" и други съоръжения. При използуване на индивидуален проект на пункт за заравяне неговото разполагане и устройство и съоръженията му се съгласуват във всеки отделен случай с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 163. Около пункта за заравяне на радиоактивни отпадъци се прави санитарнозащитна зона. Големината на тази зона, а също така и санитарният режим в нейните предели се установяват във всеки конкретен случай след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 164. Окончателният избор и оформяне на участъка за строителство на пункта за заравяне на радиоактивни отпадъци става въз основа на материалите, получени в резултат на проучване на природните и санитарните условия на този участък и заобикалящия го район и се съгласува с органите на държавния санитарен контрол и на МВР.

Чл. 165. (1) Територията на пункта за заравяне трябва да бъде заградена с ограда с предупредителни знаци и да има денонощна въоръжена охрана и охраняваща сигнализация. Участъкът трябва да бъде свързан с благоустроени пътища с автомагистралите. Алеите на участъка на пункта за заравяне трябва да бъдат асфалтирани, а територията - озеленена.

(2) Живеенето на хора, отглеждането на селскостопански животни, зеленчуци, плодови насаждения и други селскостопански култури на територията на пункта е забранено.

Чл. 166. По икономическа целесъобразност, за да се намали обемът на радиоактивните отпадъци преди непосредственото им заравяне, се допуска рязане, пресяване, изгаряне и друга обработка на отпадъците. Конструкцията на устройствата за извършване на тези обработки трябва да изключва облъчване на персонала, а също така замърсяване на работните помещения и атмосферния въздух с радиоактивни вещества над СДК. Пепелта от кремационната пещ трябва да се изхвърля в "гробовете" по механизиран начин, изключващ възможността да попадне в околната среда.

Чл. 167. (1) Пунктът за заравяне трябва да се планира по принципа за деление на територията на "мръсна" и "чиста" зона.

(2) В "мръсната" зона са местата за преработване и заравяне на радиоактивните отпадъци, кремационната пещ и помещенията, предназначени за дезактивация на колите и съдовете за отпадъци.

(3) Останалите помещения са разположени в "чистата" зона. Планирането на пункта за заравяне трябва да осигури движението на транспорта и съдовете за отпадъци по пропускателния тип.

Чл. 168. Общият полезен обем на гробищата в пункта за заравяне на радиоактивните отпадъци трябва да се проектира с оглед да се запълни в продължение на не по-малко от 10 години. Те трябва да бъдат закрити и като правило - подземни. Размерите им се определят от обема на отпадъците, набелязани за заравяне. Дъното им трябва да се намира не по-близо от 4 м над най-високото ниво на подпочвените води. Трябва да бъде изключена възможността от проникване в тях на повърхностни води и атмосферни валежи.

Чл. 169. (1) Конструкцията на гробниците се определя от полезния им обем, вида на радиоактивните отпадъци, степента на замърсяването им и хидрогеоложките условия и трябва напълно да изключва възможността от проникване на радиоактивни вещества в околните почви. Отворите за изсипване на отпадъците трябва да са така конструирани, че да се изключи възможността за облъчване на обслужващия персонал.

(2) За заравяне на високоактивни отпадъци с гама- и неутронно лъчение трябва да се подготвят специални гробници.

Чл. 170. (1) Изсипването на отпадъците в гробниците трябва да се механизира, като се изключи възможността от разсипване и разливане на радиоактивните отпадъци. Складирането на отпадъците извън гробниците се забранява.

(2) След запълване с твърди или втвърдени течни радиоактивни отпадъци гробниците се засипват със земя или се покриват с бетонни плочи, след което се заливат с горещ асфалт или друго покритие с оглед изцяло да се изключи попадането на валежи и повърхностни води в гробниците.

(3) Мощността на дозата лъчение на разстояние 1 м от повърхността на гробниците не трябва да надхвърля 28 мбер/час. На запълнените гробници се поставя знакът за радиационна опасност.

Чл. 171. В изключителни случаи след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол се допуска направата на надземни и други гробници за погребване на радиоактивни отпадъци по специално подготвени проекти, предвиждащи построяването, запълването и консервирането на тези гробници.

Чл. 172. Администрацията на пункта за погребване на радиоактивните отпадъци трябва да изработи указания за експлоатацията на пункта и да ги съгласува с местните органи на държавния санитарен контрол.

Чл. 173. (1) Погребването на радиоактивните отпадъци извън централизираните пунктове се забранява.

(2) В отделни случаи за някои предприятия се допуска устройството на самостоятелни пунктове за погребване на радиоактивни отпадъци със специално разрешение на Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ.

Чл. 174. Радиоактивното замърсяване на външните повърхности на обзавеждането, инструментите, лабораторните съдове, апаратурата, повърхността на работните помещения, където се работи с радиоактивни вещества в открит вид, а също така в отделенията за съхраняване на работното облекло при санитарните пропускници не трябва да надминава стойностите, отразени в приложение № 3.

Чл. 175. За вътрешните повърхности на камерите, боксовете и специалните проветряващи се шкафове, а също и за оборудването в камерите, боксовете и шкафовете, допустимото замърсяване с радиоактивни вещества не се нормира. При това замърсените предмети и повърхности не бива да създават замърсяване на въздуха в работните помещения над установените допустими концентрации, превишаване на допустимите стойности на лъченията на външните повърхности на съответните защитни устройства, а също така да довеждат до преоблъчване ръцете на работещите в специалните шкафове и ръкавични боксове.

Чл. 176. Обзавеждането, инструментите, съдовете и другите предмети, изнасяни от камини, боксове, шкафове и др. или от I и II зона при зонално планиране, трябва предварително да се подлагат на дезактивация на място до стойностите, посочени в приложение № 3 за съответните помещения, в които те се изнасят, или трябва да се слагат в контейнери и да се опаковат херметично.

Чл. 177. Всички помещения за постоянно пребиваване на персонала, в които се работи с радиоактивни вещества в открит вид, трябва ежедневно да се почистват по влажен начин. Периодично, не по-рядко от веднъж в месеца трябва да се прави пълно почистване с измиване на стените, входовете, вратите и външните повърхности на оборудването. Сухо почистване на помещенията се забранява. Инвентарът за почистване се прикрепва към помещението за работа от дадения клас и се държи в специално определени места.

Чл. 178. (1) Във всички учреждения, работещи с радиоактивни вещества в открит вид, трябва да има постоянен запас от дезактивиращи средства и миещи разтвори, подбрани в зависимост от изотопа и съединението, с което се работи, а също и от характера на повърхностите, подлежащи на дезактивация.

(2) След приключване на работа всеки работещ е длъжен да почисти работното си място и при необходимост да дезактивира външната повърхност на работните съдове и инструменти до пределно допустимата стойност. Тези операции може да се извършват и от специално определен персонал.

Чл. 179. Ефективността на отстраняването на радиоактивните замърсявания трябва да се контролира с радиометрични уреди. Оборудването, инструментите, покритията, явяващи се източници на допълнително облъчване на персонала, които не се поддават на очистване до пределно допустимите стойности и стават по тази причина непригодни за по-нататъшно използуване, подлежат на замяна и се разглеждат като радиоактивни отпадъци.

Чл. 180. В случай че се разлее радиоактивен разтвор, необходимо е той да се събере и отстрани, а при разсипване на радиоактивен прах - да се изключат всички вентилационни системи, които могат да предизвикат разпространяване на радиоактивното замърсяване, и след това да се вземат мерки за събирането и отстраняването на праха.

Чл. 181. При работа с открити радиоактивни вещества във всяко учреждение трябва да се предвидят средства за ликвидиране на аварийни замърсявания (специални разтвори, инвентар за почистване на помещенията, допълнителни средства за индивидуална защита и др.)

Чл. 182. Радиоактивното замърсяване на работното облекло, средствата за индивидуална защита и кожата на персонала (категория "А", група "а") не трябва да надхвърля стойностите, посочени в приложение № 4.

Чл. 183. Замърсяване на личното облекло и обувки не се допуска. В случай на замърсяване с радиоактивни вещества личните дрехи и обувки подлежат на дезактивация под контрола на службата за радиационна безопасност в учреждението, а в случай че е невъзможна дезактивацията им, третират се като радиоактивни отпадъци.

Чл. 184. Всички лица, които работят с открити радиоактивни вещества или посещават участъци за работа с открити радиоактивни вещества, трябва да имат средства за индивидуална защита в зависимост от вида и класа на работа.

Чл. 185. (1) При работа от I клас и при отделни работи от II клас работещите трябва да имат комбинезони или костюми, шапки, работно облекло, чорапи, леки обувки, ръкавици, книжни пешкири и носни кърпи за еднократно използуване в зависимост от характера на възможно радиоактивно замърсяване на въздуха и средствата за защита на дихателните органи.

(2) При работа от II клас и при отделни работи от III клас работещите трябва да имат престилки, шапки, ръкавици, леки обувки и при необходимост - средства за защита на дихателните органи.

Чл. 186. Работещите с открити радиоактивни разтвори и прахове, а също така персоналът, който почиства помещенията, трябва да бъдат снабдени (освен с изброените работни дрехи и обувки) с пластмасови престилки и ръкавици или с мушамени престилки, допълнителни работни обувки (гумени или пластмасови) или с гумени ботуши.

Чл. 187. При работа в условия на възможно аерозолно замърсяване на въздуха в помещенията с радиоактивни вещества (работа с прахове, варене на радиоактивни разтвори и др.) е необходимо да се употребяват специални филтриращи или изолиращи средства за защита на дихателните органи.

Чл. 188. При работа в условия на възможно замърсяване на въздуха в помещението с радиоактивни газове или пари (отстраняване на аварии, ремонтни работи и др.), при които употребата на филтриращи защитни средства не осигурява безопасност, е необходимо да се използуват изолиращи защитни средства (пневмокостюми, пневмошлемове и в отделни случаи - кислородни изолиращи скафандри).

Чл. 189. (1) При преминаване от помещения за работа с по-висок клас в помещения за работа от по-нисък клас е необходимо да се контролира нивото на радиоактивното замърсяване на средствата за индивидуална защита.

(2) При преминаване от II в III зона е необходимо да се свалят допълнителните средства за индивидуална защита.

Чл. 190. При излизане от помещения, където се работи с радиоактивни вещества, е необходимо да се провери чистотата на работното облекло и другите средства за индивидуална защита. Те трябва да се снемат и при наличие на замърсяване на тялото се пристъпва към дезактивация.

Чл. 191. (1) Основното работно облекло и бельото трябва да се изпращат за дезактивация в специални перални след замърсяването им над допустимото ниво (приложение № 4).

(2) Допълнителните средства за индивидуална защита (пластмасови и гумени) трябва като правило след всяко използуване да се подлагат на предварителна дезактивация в санитарния шлюз или в друго специално определено място. Те се изпращат в специалната пералня, ако след предварителната обработка степента на замърсяването е над допустимата.

Чл. 192. В помещенията за работа с открити радиоактивни вещества се забранява:

1. пребиваване на сътрудници без необходимите средства за индивидуална защита;

2. държане на хранителни продукти, тютюневи изделия, козметика, домашни дрехи и други предмети, които нямат пряко отношение към работата с радиоактивни вещества.

Чл. 193. За хранене и пушене трябва да се предвижда специално помещение, снабдено с умивалник за измиване на ръцете с гореща вода и с уред за радиометричен контрол. Това помещение трябва да е напълно изолирано от помещенията, където се работи с радиоактивни вещества в открит вид.

Чл. 215. Във всички други учреждения, където се работи с радиоактивни вещества и с други източници на йонизиращи лъчения, трябва да се извършва радиационен контрол, чиято цел е да се осигури спазването на нормите за радиационна безопасност и на тази наредба и получаването на информация, необходима за оценка облъчването на персонала.

Чл. 216. Системата за радиационен контрол се разработва при проектирането и включва организирането и провеждането на контрол на радиационната обстановка и дозите на облъчване, получавани от персонала и отделните лица от населението, в учреждението, в пределите на санитарно-защитната зона и в наблюдаваната зона, а в случай на необходимост - и извън пределите им.

Чл. 217. В зависимост от обема и характера на работата контролът трябва да се извършва от службата за радиационна безопасност или от специално определено лице. Броят на лицата от службата за радиационна безопасност трябва да е такъв, че да се осигурява радиационен контрол при всички радиационно опасни работи и планов радиационен контрол във всяка смяна.

Чл. 218. Указанието за работа на службата за радиационна безопасност или на лицето, отговорно за радиационния контрол, се утвърждава от администрацията на учреждението след съгласуване с местните органи на държавния санитарен контрол. Тя определя структурата, правата и задълженията на службата (отговорното лице за радиационния контрол).

Чл. 219. Персоналът на службата за радиационна безопасност, а също така и отговорните лица за радиационния контрол се комплектуват от сътрудниците, преминали специална подготовка.

Чл. 220. Администрацията на учреждението е длъжна да информира висшестоящата организация и органите на държавния санитарен контрол за всички случаи на наднормено облъчване на персонала и отделни лица от населението, а така също и за опасно замърсяване на обекти от външната среда. В последния случай се уведомяват и органите на Министерството на вътрешните работи. Посочените сведения се представят незабавно след откриване на повишено облъчване и замърсяване на външната среда.

Чл. 221. Обемът, характерът и периодичността на провеждания радиационен контрол, а също редът за регистрация на неговите резултати, се определят във всеки конкретен случай от администрацията на учреждението, като се имат пред вид особеностите на работата, извършвана с радиоактивни вещества и с други източници на лъчения.

Чл. 222. Контролът на радиационната обстановка в зависимост от характера на извършваната работа включва:

1. контрол на мощността на експозиционната доза рентгеново и гама-лъчение, на потоците бета-частици, неутроните и другите корпускулярни лъчения на работните места, в съседните помещения и на територията на учреждението и наблюдаваната зона;

2. контрол за съдържанието на радиоактивни газове и аерозоли във въздуха на работните и други помещения на предприятието;

3. контрол за степента на замърсяване с радиоактивни вещества на работните повърхности и обзавеждането, кожата и облеклото на работещите;

4. контрол за количеството изхвърлени радиоактивни вещества в атмосферата;

5. контрол за съдържанието на радиоактивни вещества в отпадъчните води, изхвърляни непосредствено в канализацията;

6. контрол за събирането, изнасянето и обезвреждането на радиоактивните течни и твърди отпадъци;

7. контрол за степента на замърсяване с радиоактивни вещества на транспортните средства;

8. контрол за степента на замърсяване на външната среда извън учреждението.

Чл. 223. Необходимият набор от дозиметрична и радиометрична апаратура трябва да се предвижда в проекта.

Чл. 224. Контролът на индивидуалното облъчване на персонала включва в зависимост от характера на работата:

1. индивидуален контрол на дозите външно бета-лъчение, неутрони, рентгеново и гама-лъчение с използуване на индивидуални дозиметри;

2. индивидуален контрол за съдържанието на радиоактивните вещества в организма или в отделен критичен орган.

Чл. 225. При организиране на радиационен контрол трябва да се спазват НРБ - 72 и изискванията на тази наредба. При това стойностите на годишното пределно допустимо постъпване (ПДП) чрез органите на дишането за персонала, зачислен към група "б", и стойността на СДК във въздуха на помещенията, които се намират извън контролираната зона, не трябва да надхвърлят 1/3 от стойностите, определени за лицата от категория "А", група "а", посочени в НРБ - 72.

Чл. 226. (1) Оперативният контрол за облъчване на персонала при условията на постоянна концентрация на радиоактивни изотопи във въздуха на работните помещения на контролираната зона, в атмосферния въздух и във водата трябва да се ръководи от стойностите на СДК. Честотата, характерът и обемът на радиационния контрол трябва да бъдат такива, че да дават възможност да се оценят тримесечното постъпване на радиоактивни изотопи в организма на персонала и годишното постъпване в организма на останалите лица от населението.

(2) Случаите на еднократно или повторно надхвърляне на СДК като потенциална опасност от превишаване на пределно допустимото постъпване (ПДК) на радиоактивни изотопи за съответните категории облъчвани лица трябва да се разследват, а предизвикващите ги причини - да се отстраняват.

Чл. 227. (1) В помещенията, където се работи със стационарни устройства с радиоактивни източници с гама-еквивалент повече от един г-екв. радий, с неутронни източници с добив на неутрони повече от 109 неутрони/сек, с делящи се материали, а също при ядрени реактори и критически сборки, е необходимо да се поставят уреди за радиационен контрол с автоматични звукови и светлинни сигнализации. При необходимост трябва да има сигнализация на три степени: нормална, предварителна и аварийна.

(2) Персоналът, който работи с делящи се материали, на ядрени реактори и критически сборки, трябва да бъде снабден с индивидуални аварийни дозиметри.

Чл. 228. Данните от всички видове радиационен контрол трябва да се регистрират. При извършване на индивидуален контрол трябва да се определя тримесечната доза и да се води отчет за годишната доза за целия период на професионална дейност.

Чл. 229. (1) Индивидуалната доза на облъчване трябва да се нанася в индивидуален картон. Картонът е необходимо да се пази 30 години след напускане на работа. Копие от данните за облъчването на работниците в случай на преминаване в друго учреждение, където се работи с радиоактивни вещества и с други източници на йонизиращи лъчения, трябва да се предава в новото място на работа, а оригиналът да се запази в предишното място на работа.

(2) Данните за дозите от облъчването на командированите в учреждението лица се съобщават на мястото на постоянната им работа.