НАРЕДБА № 108 ЗА РАБОТА С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В ЗАВЕДЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
НАРЕДБА № 108 ЗА РАБОТА С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В ЗАВЕДЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
Обн. ДВ. бр.92 от 26 Ноември 1974г., отм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г.
Отменена с Параграф единствен от Наредба за отмяна на Наредба № 108 от 1974 г. за работа с радиоактивни вещества в заведенията на Министерството на народното здраве - ДВ, бр. 41 от 2 юни 2009 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тази наредба е задължителна при проектиране и строителство на нови, а също и при преустройство и експлоатация на съществуващите медицински заведения, където се използуват радиоактивни вещества с лечебна, диагностична или експериментална цел. Тя не се разпростира върху: отделения за телегаматерапия; отделения, лаборатории и др., в които се работи с радиоактивни вещества с активност на работното място, по-ниска от посочената в приложение № 2 от Наредбата за работа с радиоактивни вещества (ДВ, бр. 60 от 1974 г.).
(2) Тази наредба е изготвена въз основа на Норми за радиационна безопасност (ДВ, бр. 94 от 1972 г.), Наредба за работа с радиоактивни вещества (ДВ, бр. 60 от 1974 г.) и Правилник за организацията и контрола на лъчезащитата в НРБ (ДВ, бр. 46 от 1965 г.) и се прилага съвместно с тях.
(3) За изпълнението на тази наредба отговарят ръководителите на здравните заведения и завеждащият радиологичното отделение (лаборатория, катедра и др.). Случаите, непредвидени в тази наредба, са разрешават от компетентните органи по радиационна безопасност на държавния санитарен контрол, като се спазват изискванията на Норми за радиационна безопасност.
(4) Съществуващите радиологични отделения в медицинските заведения да бъдат приведени в съответствие с изискванията на тази наредба в срокове, съгласувани с органите на държавния санитарен контрол, но не по-късно от 3 години след обнародването на тази наредба.
Чл. 2. В зависимост от предназначението и вида на използуваните радиоактивни вещества радиологичните отделения (лаборатории) се делят на следните групи:
1. отделения, използуващи закрити радиоактивни вещества с лечебна цел;
2. отделения, използуващи открити радиоактивни вещества с лечебна цел;
3. отделения, използуващи открити радиоактивни вещества с диагностична цел;
4. отделения, използуващи радиоактивни вещества с експериментална цел.
Чл. 3. Всеки, който не ползва или отстранява лъчезащитни съоръжения и пособия, предписани от тази наредба, или поради небрежност излага на излишно облъчване себе си, пациента или околните или пък не изпълнява предписанията на компетентните органи по радиационна безопасност на държавния санитарен контрол и на тази наредба, се наказва съгласно Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88 от 1973 г.).
Чл. 4. Свеждането на дозите, получавани от медицинския персонал, болните и околните, до възможния минимум се осигурява само чрез правилно и умело използуване на необходимите лъчезащитни съоръжения, пособия и принадлежности, основаващо се на ефикасна организация на работата и съответната квалификация на работещите с радиоактивни вещества.
Чл. 5. (1) До работа с радиоактивни вещества се допускат само лица над 18-годишна възраст, ако нямат противопоказания, работа с източници на йонизиращи лъчения, удостоверено от съответния противолъчев диспансер (кабинет), и ако имат необходимите знания по лъчезащита при работа с радиоактивни вещества, удостоверени със съответен документ въз основа на положен изпит пред комисия, назначена от органите на държавния санитарен контрол.
(2) Ежегодно се провеждат контролни медицински прегледи и проверка на познанията по лъчезащита на работещите с радиоактивни вещества.
Чл. 6. Администрацията на медицинското заведение е длъжна да осигури инструктирането на новопостъпващите в радиологичните отделения лица и ежегоден инструктаж (опреснителен) по лъчезащита за всички лица, работещи с радиоактивни вещества (приложение № 4).
Чл. 7. Проектите на новостроящи се и преустроявани помещения за радиологични отделения (лаборатории) задължително се съгласуват с компетентните органи на държавния санитарен контрол. Радиологичните отделения (лаборатории) се приемат за експлоатация от комисия, в състава на която задължително влизат представители на държавния санитарен контрол, органите на МВР и профсъюза на здравните работници.
Чл. 8. Забранява се използуването на помещения за работа с радиоактивни вещества в жилищни сгради.
Чл. 9. Помещенията, съоръженията, контейнерите, транспортните средства, свързани с използуването на радиоактивните вещества, трябва да носят знака за радиационна опасност.
Чл. 10. В зависимост от обема и вида на работата с радиоактивни вещества постоянният вътрешен радиационен контрол се осигурява от службата по радиационна безопасност или от специално натоварено с тази дейност лице. Едно от лицата, натоварени с радиационния контрол, се назначава за отговорник по радиационната безопасност. Той трябва да има висше образование и назначението му се утвърждава от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 11. (1) Отговорникът по радиационна безопасност е длъжен да организира текущия дозиметричен и радиометричен контрол, правилното получаване, съхраняване и отчитане на радиоактивните вещества; следи за спазване на правилата за работа с радиоактивните вещества; взема задължително участие при избора на нови методи в лечението, диагностиката и опитите с радиоактивни вещества и организира лъчезащитата по тези методи. Препоръките на отговорника по радиационна безопасност се утвърждават от ръководителя на радиологичното отделение (лаборатория), който пряко отговаря за спазване на тази наредба.
(2) Отговорникът по радиационната безопасност изготвя вътрешна инструкция за работа с радиоактивни вещества и авариен план, съобразени с особеностите на методите, прилагани в съответното отделение (лаборатория).
Чл. 12. Използуването на радиоактивни вещества в медицинските заведения става само с разрешително за работа с радиоактивни вещества от Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ. В искането за разрешително за работа с радиоактивни вещества трябва задължително да се посочат радиоактивните изотопи, максималната активност на работното място и видът на приложението им (лечебно, диагностично или експериментално), както и отделенията и лабораториите, за които е предназначено разрешителното.
Глава втора.
ПОЛУЧАВАНЕ, ОТЧИТАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Чл. 13. Цялостната отговорност за получаването, отчитането и съхраняването на радиоактивните вещества носи администрацията на заведението.
Чл. 14. Във всяко отделение, лаборатория, медицинско заведение или група заведения със заповед на администрацията се определя лице, отговорно за получаването, отчитането и движението на радиоактивните вещества. По въпросите на радиационната безопасност лицето е подчинено и на отговорника по радиационна безопасност (вж. чл. 11).
Чл. 15. Редът за получаване, отчитане и съхраняване на радиоактивните вещества се отделя от администрацията след съгласуване и одобрение от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 16. Получените радиоактивни вещества се записват в приходо-разходната книга за отчитане на радиоактивните вещества, а съпроводителните документи се предават в счетоводството на заведението.
Чл. 17. Лицето, което е отговорно за получаването, отчитането и движението на радиоактивните вещества, води всекидневен отчет за радиоактивните вещества по приходо-разходната книга и раздава радиоактивни вещества от хранилището само с разрешение на завеждащия отделение, лаборатория, катедра и др. или упълномощено от него лице. Получаването на радиоактивни вещества от хранилището става чрез съответното искане.
Чл. 18. Лицата, които имат право да получават радиоактивни вещества от хранилището, се определят със заповед на администрацията.
Чл. 19. (1) Разходът на откритите радиоактивни вещества, а също така и връщането им в хранилището се отчитат по определения образец. Документ за изразходване на цялото количество от една пратка се предава в счетоводството.
(2) Закритите радиоактивни вещества се отчитат по приходо-разходната книга.
(3) Отчитането на радиоактивните вещества, изхвърлени като радиоактивни отпадъци, става с определения образец.
Чл. 20. Отчитането и наличността на радиоактивни вещества се проверяват по приходо-разходната книга от комисия, определена от администрацията. За закритите радиоактивни вещества такава проверка се извършва един път годишно, а за откритите радиоактивни вещества - не по-рядко от 2 пъти годишно. Протоколите за резултатите от проверката се съхраняват от счетоводството и от лицето, отговорно за хранилището.
Чл. 21. Предаването на радиоактивни вещества от едно заведение на друго, както и между различни отделения в едно заведение се допуска само с разрешение от органите на държавния санитарен контрол. Предаването става с протокол, в който се вписват видът на радиоактивното вещество, агрегатното му състояние, активността, видът на опаковката и датата на предаването. По един екземпляр от протокола се предава на всяко от двете заведения. Предаването се отбелязва и в приходо-разходния дневник.
Чл. 22. Радиоактивни вещества, с които не се работи, трябва да се пазят в специално устроени хранилища. Откритите и закритите радиоактивни вещества трябва да се съхраняват в отделни хранилища.
Чл. 23. Устройството на хранилището за радиоактивни вещества трябва да отговаря на изискванията на съответния клас работа в зависимост от активността, радиоактивността и агрегатното състояние на радиоактивните вещества. При съхраняване на открити радиоактивни вещества класът трябва да бъде не по-нисък от втори.
Чл. 24. Радиоактивните вещества трябва да се пазят в отделни сейфове, ниши, кладенци и др. Вратите на съответните сейфове, секции и всички намиращи се в тях съдове и контейнери трябва да имат ясна и трайна маркировка за вида на радиоактивното вещество и неговата активност.
Чл. 25. Стъклените съдове, съдържащи радиоактивни разтвори, трябва да се държат в пластмасови или метални съдове, в които е поставен сорбиращ материал, който може напълно да погълне разтвора в случай на счупване на стъкления съд.
Чл. 26. Сейфовете, контейнерите и съдовете трябва лесно да се отварят и затварят.
Чл. 27. Радиоактивни вещества, при които е възможно отделянето на радиоактивни газове и аерозоли, трябва да се пазят в камини и боксове с вентилация и закрити съдове. При тези случаи в хранилището трябва да се осигури възможност за непрекъсната работа на вентилационната система.
Чл. 28. В хранилището трябва да се поддържа температура в интервала 12 - 25 градуса С и нормална влажност на въздуха. В случаите, когато се съхраняват радиоактивни вещества, представляващи белязани органични или други съединения, които се разпадат при тази температура, в хранилището трябва да се постави хладилник.
Чл. 29. Хранилището трябва цялостно да е изработено от негорими и нетопими материали (тухли или бетон), с изключение на вратата.
Чл. 30. Хранилището трябва да се заключва с надеждна секретна ключалка, позволяваща при всички случаи отварянето от вътрешна страна без ключ.
Чл. 31. В хранилището трябва да се инсталират достатъчно на брой осветителни тела, осигуряващи добро осветление на знаците по контейнерите и съдовете, на съдържанието на сейфовете, секциите и камерите в отворено положение, както и на целия под.
Чл. 32. Подът на хранилището трябва да бъде гладък, да се свързва без процепи със стените и да бъде фуниеобразен с оглед събирането на евентуално паднали радиоактивни източници в средата на помещението.
Чл. 33. Защитните сейфове, контейнери, камери и др. трябва да са конструирани и разположени така, че в затворено положение и при максимално съхранявана активност мощността на експозицията на разстояние 0,5 м от който и да е от тях да не превишава 30 милирентгена в час.
Чл. 34. Хранилището в защитните сейфове, камери, ниши, контейнери и др. трябва да е конструирано и разположено така, че при максимална активност в него мощността на експлоатацията в съседните помещения и територии да не превишава стойностите, дадени в чл. 48 до 50 на тази наредба.
Чл. 35. В хранилището за закрити радиоактивни източници във всяка камера, ниша или секция да се съхраняват сортирани по вид и активност източници с общ гама-еквивалент не повече от 100 милиграм-еквивалент радий.
Чл. 36. Препоръчва се радиоактивните вещества да се планират и доставят с такава активност, специфична активност, обем и агрегатно състояние, при които различните манипулации, като разреждане, разпределяне и пр., могат да се сведат до минимум (вж. чл. 112).
Чл. 37. Радиоактивните вещества трябва да се планират и да се доставят съобразно действителните нужди. Не се разрешава съхраняването на радиоактивни вещества в хранилището за срок, по-голям от два периода на полуразпадане.
Чл. 38. Пренасянето на радиоактивни вещества вътре в медицинското заведение трябва да се извършва с подходящи контейнери, колички, лифтове и др., така че външното облъчване на персонала, болните и околните да се сведе до минимум и да се изключи възможността от радиоактивно замърсяване.
Глава трета.
РАБОТА С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ЗА ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 39. Подготовката и аплицирането на радиоактивни вещества с лечебна цел, както и хоспитализирането на болните, във или върху тялото на които има радиоактивно вещество в закрит или открит вид, се извършва в отделна част от лечебното заведение, наречена контролирана зона.
Чл. 40. В контролираната зона не се разрешава разполагането на помещения и извършването на дейности, които не са свързани с лечението на болните с радиоактивни вещества, с изключение на:
1. разпределяне и подготовка на радиоактивни вещества за диагностична цел;
2. аплициране на радиоактивни вещества с диагностична цел;
3. почистване на помещенията;
4. текущи ремонти на съоръженията и инсталациите.
Чл. 41. Всякакви други видове дейност в контролираната зона (например ремонт на помещенията, основни ремонти и преустройство на съоръженията и пр.) могат да се извършват само след цялостно освобождаване на контролираната зона или на част от нея от радиоактивните вещества, като се изключат всички видове възможности за неконтролиран достъп до радиоактивни вещества и получаването на седмична доза от външно облъчване, по-голяма от 30 милибара. През този период не се допуска подготвянето или провеждането на лечение с радиоактивни вещества.
Чл. 42. Подготвянето и аплицирането на радиоактивни вещества, както и хоспитализирането на болните, във или върху тялото на които има радиоактивни вещества, става отделно в помещения за закрити радиоактивни вещества и в помещения за открити радиоактивни вещества. По изключение се допуска интраоперативно аплициране на двата вида радиоактивни вещества в една и съща операционна зала.
Чл. 43. Трябва да се изключи възможността за неконтролирано влизане в контролираната зона на лица, незаети с лечение на болни с радиоактивни вещества, както и за неконтролирано излизане на болни, във или върху тялото на които има радиоактивни вещества.
Чл. 44. Всички лица и всички вещи, напускащи контролираната зона, подлежат на радиометричен контрол.
Раздел II.
Лечение със закрити радиоактивни вещества
Чл. 45. За провеждане лечение със закрити радиоактивни вещества са необходими следните помещения:
1. основно хранилище за радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;
2. междинно хранилище (а) за мулажи и извадени от болните радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;
3. 1 - 2 помещения за подготовка на радиоактивни вещества за апликация с площ над 16 кв. м всяко;
4. 1 - 2 помещения за вътрекухинно аплициране на радиоактивни вещества с площ над 16 кв. м всяко;
5. операционна за вътретъканно аплициране на закрити радиоактивни вещества с площ 16 - 20 кв. м;
6. стерилизационна за радиоактивни източници с площ 6 - 9 кв. м;
7. болнични стаи за болни с аплицирани закрити радиоактивни вещества;
8. клозети и умивални, които имат преки връзки към болничните стаи;
9. помещения за дежурния персонал;
10. помещения за извеждане на източниците и за текущи манипулации по едно между всеки две стаи за болни с аплицирани радиоактивни вещества с площ 6 - 9 кв. м всяко;
11. склад за инвентара за почистване с изливник за нечисти води, заустен в контролната шахта.
Чл. 46. В болничната стая за болни с аплицирани закрити радиоактивни вещества се допуска разполагането най-много на две легла с разстояние между центровете на леглата най-малко 3 м и общ гама-еквивалент на радиоактивните източници в една стая до 200 мг/екв. радий.
Чл. 47. Канализацията на клозетите и умивалните към болничните стаи за болни с аплицирани радиоактивни вещества трябва да преминава през контролна шахта с долно втичане и горно изтичане, така че в нея да се задържат евентуално изпуснати радиоактивни източници.
Чл. 48. Помещенията за работа със закрити източници на гама-лъчение и стационарите за болни, предложени на лечение с такива източници, трябва да бъдат разположени и построени така, че при поставянето във всяко от тях по един източник с гама-еквивалент 200 мг/екв. радий в която и да е точка на съседните помещения и в околната територия на височина от 0,5 м от пода, но не по-близо от 0,5 м от стената мощността на експозицията да не превишава следните стойности:
1. 2 мР/час в болнична стая в контролираната зона;
2. 1 мР/час в помещения за работа с радиоактивни вещества в контролираната зона;
3. 0,3/Т мР/час във всички останали помещения на територията на контролираната зона (Т - фактор на заетост, вж. чл. 51).
Чл. 49. Мощността на експозицията в работните и другите помещения на територията на лечебното заведение, но извън контролираната зона не трябва да превишава 0,2/Т и мР/час.
Чл. 50. Мощността на експозицията на открити площи извън територията на лечебното заведение не трябва да превишава на височина от 0 до 2 м над терена 0,2 мР/час за дворове и паркове и 1 мР/час за улици, площади и други пътища в населеното място.
Чл. 51. В зависимост от заетостта на защищаваните обекти в контролираната зона от едно лице са посочени (приложение № 1) факторите на заетост Т, които трябва да се имат предвид в чл. 48 и 49.
Чл. 52. Във всяка камера на многокамерните контейнери в основното хранилище за закрити радиоактивни вещества трябва да се съхраняват по вид и активност източници с общ гама-еквивалент не повече от 100 мг/екв. радий.
Чл. 53. Общият брой на камерите в междинните хранилища трябва да бъде равен най-малко на половината от броя на леглата в стационара за болни със закрити радиоактивни вещества. Камерите трябва да са достатъчно големи, за да побират мулажи с размери до 20Х20 кв. см и да имат минимален размер във всички посоки 10 см. В една и съща камера могат да се поставят съставни радиоактивни източници и от двама болни, ако общият им гама-еквивалент не превишава 150 мг/екв. радий.
Чл. 54. При подготовка за провеждане на лечение със закрити радиоактивни вещества всички предварителни манипулации да се извършват по възможност без радиоактивни източници или с източници-макети. Там, където това е възможно да се прилага методът с посленатоварване.
Чл. 55. С оглед планомерното подготвяне и изпълнение на лечението с радиоактивни вещества на даден болен заявка за това да се прави в съответната лаборатория най-малко 24 часа по-рано.
Чл. 56. Работата с радиоактивни източници в хода на подготовката им за лъчелечение да се извършва на един етап, по правило без прекъсване. За целта предварително се подготвят всички необходими инструменти, пособия, материали и др. Нови методи и техники трябва да бъдат предварително изпробвани с източници-макети.
Чл. 57. Аплицирането на закрити радиоактивни източници може да се извършва и от специалисти, нерадиолози, но обезателно по план, изготвен съвместно с радиолог и при прякото негово съдействие и контрол. При планирането и изпълнението на апликациите трябва да се сведат до възможния минимум броят и времетраенето на манипулациите.
Чл. 58. При обслужване на болни с радиоактивни източници във или върху тялото им трябва да се съкращава до минимум времетраенето на престоя при тях, без това да бъде във вреда на правилното гледане на болните и да действува потискащо върху самочувствието им.
Чл. 59. Всички манипулации с радиоактивни източници трябва да се извършват с дистанционни инструменти. Дължината и видът на инструментите се подбират с оглед на сигурно захващане на източниците, максимално възможно отдалечаване на източника от тялото, удобство и бързина при изпълнението на дадена манипулация.
Чл. 60. Разстоянието между ръката и източника трябва да бъде не по-малко от 10 см. Непосредствено пипане на радиоактивните източници се забранява. По изключение се допуска краткотрайно палпаторно проследяване хода на радиоактивния източник при интерстициалното им въвеждане.
Чл. 61. Препоръчват се методите за интерстициална кюритерапия, при които радиоактивните източници се въвеждат в предварително подреден имплант с игли или тръбички-водачи.
Чл. 62. При обслужване на болните с радиоактивни вещества във или върху тялото им обслужващият да застава така, че тялото му да бъде възможно най-отдалечено от местоположението на радиоактивните източници. За целта той трябва да знае къде във или върху тялото на болния се намират радиоактивни източници.
Чл. 63. Всички манипулации с радиоактивни източници задължително да се извършват зад защитен екран с минимален оловен еквивалент 5 см.
Чл. 64. Защитните екрани трябва да имат такава конструкция, че да не пречат съществено при извършване на манипулациите с радиоактивните източници. Те трябва да са снабдени с оловно-стъклен прозорец или огледално-приземна оптична система, както и с подходящо осветление, които да осигуряват добра видимост върху работната площ зад екрана.
Чл. 65. Екрани, предназначени за лъчезащита при обслужване на болни с радиоактивни източници във или върху тялото, трябва да бъдат конструирани и оформени така, че да наподобяват болничната мебелировка (например като масичка за хранене), за да не действуват потискащо на болния.
Чл. 66. Радиоактивните източници, които са подготвени за апликация или са снети от болния, трябва да се поставят в защитни контейнери или в междинно хранилище. Не се позволява продължително оставане на радиоактивни вещества в лабораториите и болничните стаи зад работните защитни екрани.
Раздел III.
Лечение с открити радиоактивни вещества
Чл. 67. При използуване на открити радиоактивни вещества за лечебни цели са необходими следните помещения:
1. хранилище за открити радиоактивни вещества с многокамерен контейнер;
2. разпределителна лаборатория с площ над 16 кв. м;
3. помещение за перорално даване на открити радиоактивни вещества с минимална площ 10 кв. м;
4. помещение за инжектиране на открити радиоактивни вещества с минимална площ 10 кв. м;
5. миялна за измиване и дезактивация на съдове и инструменти с площ над 10 кв. м;
6. склад за отлежаване на частично дезактивирани вещи, замърсени с краткоживеещи радиоактивни вещества, с площ над 10 кв. м;
7. пералня, за машинно изпиране и центрофугиране на замърсено с открити радиоактивни вещества, бельо и сушилна камера;
8. болнични стаи за болни с открити радиоактивни вещества, които отговарят на изискванията по чл. 68 и 69;
9. санитарни комплекси към всяка болнична стая, състоящи се от клозет, мивка, изливник на отпадъчни води и шкаф за прибиране на инвентара за почистване;
10. санитарни комплекси към всяка от лабораториите и апликационните помещения, състоящи се от мивка, изливник за нечисти води и шкаф за прибиране на инвентара за почистване;
11. помещение с място за разпределяне на храната, мивка и шкаф за съдовете, зачислени към стационара за лъчелечение с открити радиоактивни вещества;
12. санпропусник за персонала с гардероби с две отделения, душ, умивалник и контролен радиометричен пункт: когато с открити радиоактивни вещества работят повече от 6 души, санпропускникът трябва да бъде за два успоредни потока;
13. санпропусник за болни с душ, кабини за преобличане и контролен радиометричен пункт, които трябва да бъдат достатъчно големи, за да може болният да се обслужва от санитар;
14. хранилище за твърди радиоактивни отпадъци с площ над 5 кв. м;
15. операционна зала (само за лечебни заведения, където се прилагат открити радиоактивни вещества интраоперативно).
Чл. 68. Хранилищата и помещенията за работа с открити радиоактивни вещества за лечебни цели, както и болничните стаи за болни, лекувани с открити радиоактивни вещества, трябва да отговарят по отношение на съоръжения, изработка, вентилация, канализация и обзавеждане на изискванията за лаборатории II клас съгласно V и VII глава на Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 69. Защитата на околните помещения и територия трябва да бъде изградена така, че при поставянето на 0,5 кюри от който и да е от използуваните радионуклиди на което и да е работно място или болнично легло мощността на експозицията в съседните помещения и територия да не превишава дадените в чл. 48 до 51 на тази наредба стойности.
Чл. 70. При проектиране и проверка на лъчезащитата да се работи с радионуклида, който има най-голяма специфична гама-константа.
Чл. 71. Лицата, извършващи работа с открити радиоактивни вещества и (или) обслужващи болни, лекувани с такива вещества, трябва да носят специално работно облекло.
Чл. 72. За работи, които не са свързани с риск за разпръскване на радиоактивни вещества с висока активност, комплектът специално облекло се състои от: дълъг памучен панталон; памучна риза с къси ръкави; памучна престилка, закопчаваща се на гърба; шапка, прибираща цялата коса; пантофи; гумени или от друг непромокаем материал ръкавици; гумени или от друг непромокаем материал галоши.
Чл. 73. При извършване на работи, свързани с повишен риск за разпръскване на открити радиоактивни вещества с висока активност (например разпределяне и аплициране на радиоактивни вещества освен посочените в чл. 72) се поставят и следните неща: цяла пластмасова престилка с дълги ръкави; лицев щит.
Чл. 74. Гумените ръкавици, галошите, пластмасовите престилки и лицевите щитове се свалят преди напускане на определена лаборатория или помещение за работа с открити радиоактивни вещества или за болни, лекувани с открити радиоактивни вещества. Останалите специални облекла се свалят в санпропускниците и след радиометрична проверка се прибират в предназначената за тях половина на гардероба.
Чл. 75. Болните, лекувани с открити радиоактивни вещества, се обличат в пижами, халати, долно бельо и пантофи, специално зачислени към стационарна за лечение с открити радиоактивни вещества.
Чл. 76. Работното и болничното облекло от лабораториите и стационара за открити радиоактивни вещества трябва да бъдат ясно и трайно белязани - с жълт кант.
Чл. 77. Работното и болничното облекло от лабораториите и стационара за открити радиоактивни вещества може да се изнасят от контролираната зона за поправка или изпиране само след пълна дезактивация, което се установява посредством радиометричен контрол, като списъкът се подписва от лицето, извършило този контрол.
Чл. 78. Лабораторните и домакинските съдове и инструменти за работа с открити радиоактивни вещества или влизащи в допир с болни, лекувани с такива вещества, се зачисляват на лабораториите, респ. стационара, за лечение с открити радиоактивни вещества и не трябва да се изнасят оттам освен в случаите, разгледани в чл. 77.
Чл. 79. Домакинските съдове и инструментите трябва да бъдат трайно белязани или по вид и форма да бъдат различни от тези, използувани в другите отделения и клиники за лечебното заведение.
Чл. 80. Инвентарът за почистване трябва също да носи белег, че е зачислен към лабораториите, помещенията и болничните стаи за открити радиоактивни вещества (например да бъде снабден с ясна и трайна жълта ивица). Също така трябва да се отбележи номерът на помещението, където същият инвентар се използува.
Чл. 81. Мебелите и другите съоръжения в лабораториите, помещенията и болничните стаи за открити радиоактивни вещества не трябва да се изнасят оттам освен след щателна дезактивация и радиометричен контрол.
Чл. 82. Не се разрешава разместването на мебели и други вещи от едно помещение в друго без предварителен радиометричен контрол и евентуална дезактивация.
Чл. 83. Всички манипулации с открити радиоактивни вещества, които по активност на работното място съответствуват на работа II клас (вж. чл. 92 и приложение 2 от Наредба за работа с радиоактивни вещества), трябва да се извършват във вентилирани камини или боксове.
Чл. 84. Вентилираните камини или боксове трябва да бъдат конструирани така, че да не позволяват разпространяването на радиоактивните вещества независимо от агрегатното им състояние извън тях. Изискванията към вентилацията трябва да бъдат съгласно Наредбата за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 85. При работа в камината или бокса не трябва да се намират:
1. съдове, инструменти и пособия, които не са нужни за извършваната манипулация;
2. различни вещества, включително радиоактивни, които не са нужни за извършваната манипулация.
Чл. 86. Всички вещи и съдове, които се изваждат от камината или бокса, задължително се поставят в съдове с чисти външни повърхности (тави, табли, кофи и др.). Тези съдове трябва да бъдат такива, че да се връщат в статичното си равновесие при отклонения да 30 градуса С от него, да побират цялото количество радиоактивно вещество при евентуално счупване на основния съд, да бъдат удароустойчиви и да позволяват вземането на съдържанието им с дистанционни инструменти. Съдовете, предвидени за пренасяне на радиоактивни вещества от едно помещение в друго, трябва освен това да се затварят херметически. Дъното на съдовете трябва да се покрие задължително със сорбиращ материал.
Чл. 87. Всички манипулации от II клас, които поради естеството си не могат да се извършват в камини или боксове (например инжектиране на открито радиоактивно вещество на болния), трябва да се извършват в съответствие помещение, като се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на радиоактивни замърсявания.
Чл. 88. (1) Всяко лечение с открито радиоактивно вещество от техническа гледна точка се провежда по предварително изготвен писмен план, който съдържа:
1. последователността на отделните манипулации;
2. необходимите материали за всяка манипулация (изходни радиоактивни разтвори, разредители, дезинфектори, превързочни материали и др.);
3. необходимите съдове, инструменти и пособия.
(2) В плана се дават също рецептите за приготвяне на радиоактивните разтвори или смеси. При еднакви препарати се допуска едновременно подготвяне на радиоактивните препарати за повече от един болен.
Чл. 89. След започване на определена манипулация с открито радиоактивно вещество тя трябва по правило да се извърши без прекъсване или отклоняване от плана. Манипулацията на определено работно място се смята за завършена, когато работното място е освободено от радиоактивни вещества, замърсени предмети и инструменти (пренесени в местата за дезактивация), след което е дезактивирано и е проведен радиометричен контрол.
Чл. 90. Ако дадена манипулация с открито радиоактивно вещество се изпълнява съвместно от няколко души, един от тях отговаря за радиационната безопасност на всички други участвуващи и на околните лица. Това лице трябва да бъде най-малко със средно образование и задължително специализирано за работа с открити радиоактивни вещества. Неговото име с вписва в плана за манипулацията и по време на манипулацията то не може да бъде заменено, не може да напуска работното място и не трябва да изпълнява задачи, които не са предвидени в плана. Останалите участвуващи независимо от длъжността им са подчинени на отговарящото лице по въпросите на радиационната безопасност.
Чл. 91. Плановете за манипулациите с открити радиоактивните вещества се утвърждават от ръководителя на отделението (лабораторията) за лечение с радиоактивни вещества.
Чл. 92. При работа с открити радиоактивни вещества не трябва да се извършват действия, застрашаващи работещите или околните от инкорпориране на активности, например пипетиране чрез устно засмукване, обезвъздушаване на спринцовка без покриване на иглата и др. Препоръчва се използуването на автоматични и полуавтоматични дистанционно управляеми прибори.
Чл. 93. Болните, лекувани с открити радиоактивни вещества, представляват радиационна опасност поради изпускане на гама-лъчение, отделяне на част от инкорпорирания радионуклид с урината, фекалиите, слюнките и други биопродукти.
Чл. 94. Обслужването на такива болни се смята за работа с открити радиоактивни вещества.
Чл. 95. Болните, лекувани с открити радиоактивни вещества, остават в съответния стационар, докато активността на радионуклида в тялото не спадне под стойностите, посочени в приложение № 2.
Чл. 96. Болните с инкорпорирана активност под стойностите във 2-ра графа на приложение № 2 могат да лежат в отделно помещение в домовете си.
Чл. 97. При понижаване на инкорпорираната активност под стойностите на 4-та графа на приложение № 2 болният може да бъде прехвърлен за по-нататъшно лечение в отделния или лечебни заведения, където са хоспитализирани и болни, чието лечение не е свързано с облъчване от йонизиращи лъчения.
Чл. 98. Болните, лекувани с открити радиоактивни вещества, са обслужват само от специално обучен медицински персонал.
Чл. 99. Допуска се извършването на определени манипулации, например някои реанимационни действия, и от нерадиологичен персонал, но задължително в присъствието на и под контрол на най-малко среден медицински работник, квалифициран за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 100. Лицата, обслужващи болните, лекувани с открити радиоактивни вещества, задължително носят специалното облекло по т. 12 от Заповед № 5350 от 30. IХ. 1972 г. на МНЗ за работните облекла.
Чл. 101. При обслужването на болните, лекувани с открит радиоактивни вещества, не трябва да се използуват инструменти, съдове, дрехи, бельо и други вещи освен тези, които са щатно зачислени на отделението за лечение с открити радиоактивни вещества. Забранява се ползуването на лични вещи от болните.
Чл. 102. Всички вещи, които са били в допир с болни, лекувани с открити радиоактивни вещества, подлежат задължително на радиометричен контрол преди по-нататъшната им употреба и обработка.
Чл. 103. Труповете на болни, лекувани с открити радиоактивни вещества, съдържанието на които е над стойностите, дадени в 3-та графа на приложение 2, се погребват пряко. Ако е необходимо паталогоанатомично изследване, то се извършва от радиолог.
Глава четвърта.
РАБОТА С ОТКРИТИ РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ЗА ДИАГНОСТИЧНИ ЦЕЛИ
Чл. 104. (1) Отделението (лабораторията), където се използуват открити радиоактивни вещества за диагностични цели, трябва да разполага задължително със следните помещения: разпределителна лаборатория; апликационно помещение; санпропускник (с душ); кабинети за радометрични измервания.
(2) При годишно използуване на активности под 10 миликюри не се изисква отделно хранилище за радиоактивните вещества.
(3) При проектиране на нови радиологични отделения, клиники, лаборатории и др., където се предвижда използуването на открити радиоактивни вещества за диагностични цели, задължително се планират 2 - 3 помещения в повече с оглед разширяващото се прилагане на радиоизотопната диагностика и необходимостта от монтирането на нова апаратура.
(4) Кабинетите за радиометрични измервания с пациентите по възможност трябва да са отдалечени от лабораториите за разпределение и от апликационната.
Чл. 105. При използуване на генератори за кратко живеещи изотопи с необходимо отделно помещение за елюиране на изотопите и получаване на белязани съединения.
Чл. 106. За радиоиндикаторните методи се изискват най-малко две помещения: подготвителна за биопробите и радиометричен кабинет.
Чл. 107. Препоръчва се разполагането в едно помещение само на едни апарат за измервания. Разполагането на два или повече апарати в едно помещение е допустимо при неедновременното им използуване.
Чл. 108. Изискванията към съоръженията и вентилацията в помещенията, където се работи с открити радиоактивни вещества, се определят от класа на извършваната работа по II, VI и VII глава от Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 109. В кабинетите, където се извършват измервания чрез инхалиране на радиоактивни газообразни вещества, задължително трябва да има вентилация, както в помещенията за работа от II клас (5-кратен обмен в час).
Чл. 110. При работа в помещенията, където има опасност от радиоактивно замърсяване (разпределителна лаборатория, апликационна), персоналът задължително поставя специални престилки, обувки и ръкавици съгласно чл. 72 и 73. Тези защитни принадлежности се съхраняват задължително в специални за целта шкафчета.
Чл. 111. При аплицирането на открити радиоактивни вещества се препоръчва използуването на пластмасови шприци за еднократна употреба.
Чл. 112. При изследване на функционалното състояние на щитовидната жлеза се препоръчва използуването на желатинови капсули с радиоактивен йод.
Чл. 113. С оглед минималното лъчево натоварване на пациентите и обслужвания персонал да се използува високочувствителна радиометрична апаратура.
Чл. 114. Изборът на работния режим на радиометричната апаратура, на използувания колиматор и др. трябва да осигурява извършване на изследването възможно с най-ниската активност. Проверката на избраните работни параметри трябва да се прави най-малко 6 месеца или при данни за понижаване на чувствителността.
Чл. 115. При равни диагностични възможности да се предпочита винаги използуването на тези радиоактивни вещества, които водят до по-малко лъчево натоварване на пациентите (вж. приложение № 5).
Чл. 116. По време на измерването на оператора не се разрешава да напуска работното място, респ. апарата.
Чл. 117. За всяко изследване с помощта на радиоактивни вещества задължително да се отбелязват в журнала или в документацията, оставащи в отделението (лабораторията), измерителните параметри, стойността на аплицираната активност и видът на радиоактивното вещество. При радиоизотопното скениране освен тези данни да се отбелязва и видът на използувания колиматор.
Чл. 118. Препоръчва се регистрирането на предполагаемата доза, получавана при изследванията от органите, включително гонадите на пациента (приложение № 5).
Глава пета.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ РАДИОЛОГИЧНИ ЛАБОРАТОРИИ
Чл. 119. В зависимост от класа на провежданата работа и от изискванията на радиационната безопасност експерименталните радиологични лаборатории могат да се разполагат както в специално построени самостоятелни здания, така и в приспособени помещения.
Чл. 120. В зависимост от вида и активността на използуваните радиоактивни вещества експерименталните радиологични лаборатории могат да бъдат следните видове:
1. лаборатории, където се използуват закрити радиоактивни вещества (вид А);
2. лаборатории, където се използуват открити радиоактивни вещества (вид Б);
3. лаборатории, където се използуват закрити и открити радиоактивни вещества (вид В).
Чл. 121. Изискванията към помещенията на лабораториите от вида А са разгледани в чл. 47 - 66 на тази наредба. Спомагателните помещения, тяхното планиране и площ се определят от обема и вида на провежданите изследвания.
Чл. 122. Лабораториите от вида Б в зависимост от обема и вида на провежданите изследвания трябва да имат следните специални помещения: хранилище, разпределителна лаборатория, миялна, манипулационна, санпропусник (душ) за персонала с контролен дозиметричен пост, кабинет за измервания, вивариум с чисто и мръсно помещение.
Чл. 123. Площта на помещенията за работа с открити и закрити радиоактивни вещества, трябва да бъде планирана по 100 кв. м на едно работно място.
Чл. 124. Изискванията към помещенията за работа с радиоактивни вещества и условията за радиационна безопасност се определят от класа на провежданите работи съгласно IV, VII и VIII глава от Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 125. Не се разрешава съжителството между животни, третирани с радиоактивни вещества, и други животни.
Чл. 126. Помещенията на вивариума, където се затварят животни с радиоактивни вещества, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. на височина до 2 м от нивото на пода стените трябва да бъдат покрити с трудносорбиращи материали, а останалата част и таванът да бъдат боядисани с блажна боя;
2. подовете трябва да бъдат от железобетон, покрити с пластмаса и керамични плочки и да имат наклон и канал;
3. помещенията трябва да бъдат снабдени с нагнетателно-всмукателна вентилация с най-малко 5-кратен въздухообмен в час и по възможност с климатична инсталация;
4. в помещенията трябва да има топла и студена вода;
5. при изхода на вивариума трябва да има дозиметричен контролен пост и ако е необходимо, санпропускник (с душ).
Чл. 127. Клетките на животните трябва да бъдат направени от пластмаса или метал, боядисани задължително с киселиноустойчив лак. Под клетките трябва да се поставят специални тави (метални или пластмасови).
Чл. 128. В комплексните лаборатории от вида В работата с открити и закрити радиоактивни вещества се провежда в отделни помещения, изолирани едно от друго със санпропускник и дозиметричен контролен пост. Изискванията към тези лаборатории са аналогични с изискванията към лабораториите от вида А и Б.
Глава шеста.
ДОЗИМЕТРИЧЕН И РАДИОМЕТРИЧЕН КОНТРОЛ
Чл. 129. Компетентните органи на Държавна санитарна инспекция извършват цялостен контрол за радиационната безопасност в обектите, където се използуват радиоактивни вещества.
Чл. 130. Във всички медицински заведения, отделения и лаборатории, където се работи с радиоактивни вещества, отговорникът по радиационната безопасност (вж. чл. 13 от Наредба за работа с радиоактивни вещества) организира вътрешен дозиметричен и радиометричен контрол независимо от обема и вида на извършената работа.
Чл. 131. Вътрешният дозиметричен и радиометричен контрол обхващат
1. при работа със закрити радиоактивни вещества;
а) определяне на индивидуалните дози от външно облъчване сумарно за една седмица или за един месец за лицата, заети непосредствено в работа с радиоактивни вещества;
б) измерване на мощностите на експозицията гама-лъчение и плътността на потоците бета-лъчение по работните места;
в) измерване на мощностите на експозицията гама-лъчение и плътността на потоците бета-лъчение в съседните помещения и на територията на медицинското заведение;
2. при работа с открити радиоактивни вещества освен изброените по-горе дейности:
а) измерване на съдържанието на радиоактивни газове и аерозоли във въздуха на работните помещения;
б) измерване на съдържанието на радиоактивни газове и аерозоли във въздуха, изхвърляни в атмосферата от вентилационните системи;
в) проверка на радиоактивното замърсяване на работните повърхности, инструменти, пособия и др.;
г) проверка на радиоактивното замърсяване на дрехите и ръцете на работещите с открити радиоактивни вещества;
д) измерване активността на отпадъчните води.
Чл. 132. Точният обем, видът и честотата на вътрешния дозиметричен и радиометричен контрол се определят от отговорника по радиационната безопасност след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 133. Резултатите от вътрешния дозиметричен и радиометричен контрол се регистрират в специален дневник по лъчезащитата.
Чл. 134. За всички лица, работещи с радиоактивни вещества, отговорникът по радиационна безопасност е длъжен да заведе индивидуални отчетни картони, в които да се нанасят дозите от външно облъчване. Препоръчва се периодичното определяне на съдържанието на радиоактивни вещества в организма на лицата, работещи с открити радиоактивни вещества.
Чл. 135. Дозиметричните и радиометричните уреди, с които се извършва вътрешният дозиметричен контрол, трябва да бъдат проверени и еталонирани от лабораторията по метрология на йонизиращи лъчения към катедрата по рентгенология и радиология на Медицинския факултет - София, по установения от нея ред и периодичност.
Чл. 136. Максимално допустимите стойности на замърсяване на кожата и работните повърхности и транспортни средства са посочени в приложение № 3.
Чл. 137. Максимално допустимите концентрации на радиоактивни вещества във вода и въздух са посочени в табл. 1 на приложението към Норми за радиационна безопасност.
Чл. 138. Експозицията и мощността на експозицията на прякото и разсеяното гама-лъчение трябва да се измерват с дозиметри с подходящи детектори, при които измененията на показанията с енергията в енергетичния интервал от 0,020 до 2,0 МеV да не бъдат по-големи от +- 10%, а грешката на всяко отделно измерване да бъде под +15%. Тези изисквания не се отнасят за дозиметри, с помощта на които се измерва мощността на експозицията под 0,2 милирентгена в час.
Чл. 139. Плътностите на потоците бета-лъчение трябва да се измерват с радиометри с подходящи детектори, еталонирани за измерване на бета-лъченията на радиоактивните изотопи, с които се работи. Грешката на всяко отделно измерване не трябва да е по-голяма от +20%.
Чл. 140. При извършване на радиометрични измервания за определяне концентрации на радиоактивни вещества във въздух или вода за определяне радиоактивно замърсяване грешката на всяко отделно измерване не трябва да е по-голяма от +/- 20%.
Глава седма.
РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ
Раздел I.
Течни радиоактивни отпадъци
Чл. 141. Течни радиоактивни отпадъци (включително екскременти) се смятат тези отпадъци, специфичната активност на които превишава стойностите, дадени в чл. 144, ал. 1 от Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 142. Течните радиоактивни отпадъци, получени при и ползуване на радиоактивни вещества за медицински цели, се изхвърлят в общата канализация съгласно изискванията на чл. 147 от Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 143. Използуване на открити радиоактивни вещества за лечебни цели в медицински заведения и институти, които не са свързани към общата канализационна мрежа на населеното място, не се разрешава.
Чл. 144. Използуването на открити радиоактивни вещества за лечебни цели се допуска само в помещения, които са свързани към специална канализация.
Раздел II.
Твърди радиоактивни отпадъци
Чл. 145. Твърдите радиоактивни отпадъци се третират съгласно глава IХ от Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 146. За обработване и престояване на радиоактивни отпадъци се изисква отделно помещение или помещения в зависимост от конкретните нужди. Тези помещения трябва да бъдат отдалечени от работните помещения и болничните стаи.
Чл. 147. Помещенията за пазене и обработка на радиоактивни отпадъци трябва да отговарят на изискванията за съхраняване на радиоактивни вещества.
Чл. 148. Пазенето и обработването на радиоактивните отпадъци става съгласно изискванията на централната служба за събиране и съхраняване на радиоактивни отпадъци при Ф11 на БАН с АНЕБ и Наредба за работа с радиоактивни вещества.
Чл. 149. Радиоактивни отпадъци, които съдържат повече органични вещества (трупове на експериментални животни), независимо от периода на полуразпадане задължително се консервират до едни месец във формалин, хлорна или негасена вар и др.
Глава осма.
ДЕЗАКТИВАЦИЯ НА РЪЦЕ И ПОВЪРХНОСТИ
Чл. 150. Всички помещения, където се работи с радиоактивни вещества в открит вид, трябва задължително да се почистват влажно най-малко два пъти дневно. Един път в месеца трябва да се извършва основното почистване. Забранява се метенето с метли, четки и др.
Чл. 151. След завършването на работа всеки работещ с радиоактивни вещества трябва задължително да почисти работното си място, да дезактивира работните съдове, инструменти и пособия, както и специалното облекло, ръкавици и обувки до максимално допустимите стойности, дадени в приложение № 3 на тази наредба.
Чл. 152. В края на работния ден работещият трябва да извърши проверка на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото си, и ако е необходимо, извършва дезактивация по подходящ начин.
Чл. 153. Ако очистването на замърсените повърхности от тялото (ръцете) не е възможно да се извърши с течаща вода с температура около 36 градуса С, трябва да се използуват специалните средства за дезактивация, дадени в приложение № 6.
Чл. 154. Ефективността на дезактивацията се проверява с радиометрични уреди, съоръжения, инструменти, пособия, разни покриващи материали и др., които не се подават на очистване до максимално допустимите стойности, посочени в приложение № 3, по-нататък се третират като радиоактивни отпадъци. Предмети, замърсени с краткоживеещи радиоактивни вещества, подлежат на дезактивация чрез естествено спадане на активността до максимално допустимите стойности.
Глава девета.
МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Чл. 155. Като произшествие в лъчезащитен смисъл се смятат:
1. изгубване на радиоактивен източник;
2. поглъщане или вдишване на радиоактивно вещество в концентрация, превишаваща максимално допустимите стойности, посочени в Норми за радиационна безопасност;
3. радиоактивно замърсяване на кожата на служител, особено ако е съпроводено с нараняване;
4. пожар и наводнение в контролираната зона;
5. разсипване върху пода, стените или работните места на радиоактивно вещество над 1 миликюри и разхерметизиране на секретни радиоактивни вещества;
6. радиоактивно замърсяване на пода, стените или тавана с площ над 2 кв. м с плътност на потока частици над стойностите, посочени в приложение № 3;
7. взлом в контролираната зона.
Чл. 156. При установяване на произшествие се уведомяват незабавно:
1. ръководителят на радиологичното отделение - във всички случаи;
2. завеждащ отделението за лъчение с радиоактивни вещества - във всички случаи;
3. завеждащ дозиметричната или радиометричната лаборатория или отговорникът по радиационна безопасност - във всички случаи;
4. противопожарната охрана - в случай на пожар или наводнение с външни води;
5. дежурният техник - при наводнение от канализационната или водоснабдителната мрежа;
6. органите на държавния санитарен контрол - във всички случаи;
7. районното управление на МВР - при взлом.
Чл. 157. Отделенията за работа с радиоактивни вещества трябва да имат денонощна връзка с градската телефонна мрежа. В аварийния план трябва да са записани служебните и домашните телефонни номера на изброените в чл. 156 лица и служби.
Чл. 158. До пристигането на уведомените лица и служби лицето, установило произшествието, взема следните мерки:
1. при "загубване на радиоактивен източник се спира движението на лицата и вещите в контролираната зона с помощта на дежурния лекар и строго се забранява изнасянето от района на лечебното заведение на каквито и да било вещи, материали или отпадъци;
2. при нежелателно поглъщане на радиоактивни вещества се предизвиква повръщане и евентуално се прави промивка на стомаха;
3. при радиоактивно замърсяване на кожата се попива мястото и след това леко се изтрива с навлажнен тампон; цялостното изкъпване не се допуска; при наличност на рана се прави промиване с физиологичен разтвор;
4. при пожар се евакуират първо болните, опразва се хранилището на открити радиоактивни вещества. Радиоактивните вещества се изнасят най-добре в кофа или друг подходящ подръчен съд извън сградата и се оставят под охраната на служител от заведението. След това се действува за ограничаване на пожара. Хранилището за закрити радиоактивни вещества не се опразва, а само се охлажда с постоянна струя вода;
5. при наводнение се вземат мерки чрез преграждане пътя на водата, за да се ограничи разпространението й, особено към или от помещенията, където се работи с по-големи активности;
6. при разливане на радиоактивно вещество същото се попива с лигнин, а замърсените вещи и материали се събират в кофа или друг подходящ съд и се оставят на мястото на произшествието до второ нареждане;
7. при взлом се блокира мястото на взлома.
Чл. 159. Окончателното ликвидиране на произшествието се извършва под ръководството на съответните специалисти.
Чл. 160. При тревожни положения се вземат мерки, които предотвратяват загубването на радиоактивни източници или замърсяването с радиоактивни вещества. Тревожни положения са:
1. избухнал пожар в съседни на контролираната зона части на сградата;
2. подадени сигнали за наближаване на наводнение или друго природно бедствие;
3. земетресение.
Чл. 161. При тревожни положения се снемат радиоактивните източници от болните, подложени на лечение със закрити радиоактивни вещества, с изключение на имплантираните. Радиоактивните източници се прибират в междинното хранилище, след което болните се евакуират или се укриват, ако това се налага.
Чл. 162. Болните с имплантирани радиоактивни източници или инкорпорирани радиоактивни вещества се евакуират или укриват отделно от останалите болни и служители.
Чл. 163. Закрити и открити радиоактивни вещества, които са в процес на обработка, се прибират незабелязано от работните места в хранилищата. Откритите радиоактивни вещества предварително се пресипват в херметично затварящи се съдове.
Чл. 164. След извеждане на болни със закрити радиоактивни вещества от контролираната зона поради аварийни положения трябва да се извърши проверка за наличността на всички радиоактивни източници (например с помощта на рентгенова снимка).
Чл. 165. При загубване на радиоактивен източник търсенето се провежда в района на медицинското заведение под ръководството на отговорника по радиационна безопасност. При неуспех се съобщава на органите на държавния санитарен контрол и на МВР.
Чл. 166. При търсенето на "загубени" радиоактивни източници трябва да се подбира такъв радиометричен уред, който има достатъчна чувствителност за вида и интензивността на лъчението от загубения радиоактивен източник.
Чл. 167. Търсенето на загубени радиоактивни източници започва винаги от местата, където е най-голяма вероятността източниците за напуснат територията на медицинското заведение (местата за събиране на радиоактивни и други отпадъци и контролните шахти на канализацията), след което се претърсват и всички останали райони.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 20 от Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88 от 1973 г.).
Приложение № 1 към чл. 51, от наредбата
| Фактор на заетост | Защищавани обекти в контролираната зона |
| Пълна заетост | Т=1 Работни места в лаборатории, кабинети и |
| други болнични стаи, чакални, канцеларии | |
| Т=1/5 Съблекални, коридори (неизползувани за | |
| чакални), обслужвани асансьори, складове, | |
| бани, градини, тераси, паркове върху | |
| територията на лечебното заведение | |
| Частична заетост | Т=1/10 Стълбища, клозети умивалници, |
| необслужвани асансьори |
Приложение № 2 към чл. 96 от наредбата
Стойностите са в миликюри
| Начин за завръщане | у дома | ||
| Пътуване | Пътуване със | Неконтролиран | |
| Нуклид | един час с | собствено | |
| обществен | превозно | ||
| транспорт | средство или пеша | ||
| 132I | 15 | 30 | 7,5 |
| 198Au - имплант | 30 | 30 | 7,5 |
| 90Sr - имплант | 30 | 30 | 7,5 |
| 222Ra - имплант | 12 | 12 | 3,0 |
| 198Au - колоид | 10 | 30 | 7,5 |
| (10 - ако има | (2,5 - ако има | ||
| утечка) | утечка) | ||
| 90Sr - колоид | 10 | 30 | 7,5 |
| (10 - ако има | (2,5 - ако има | ||
| утечка) | утечка) |
Забележка. При пътуване с обществени превозни средства повече от едни час активността в колона 2 се понижава обратно пропорционално на времетраенето на пътуването.
Приложение № 3 към чл. 136 от наредбата
Допустими нива на замърсяване на кожата, повърхностите в работните помещения и на транспортните средства - частици (кв. см/мин)
| Алфа-излъ | чващи изотопи | Бета- | |
| Допустимо ниво на | с висока | излъчващи | |
| замърсяване | токсичност | други | изотопи |
| На кожата | 5 | 5 | 100 |
| На повърхности в работните | |||
| помещения: | |||
| 1) за постоянно пребиваване на | |||
| персонала | 10 | 40 | 2000 |
| 2) в полуобслужваните помещения | |||
| от втора зона при тризонално | |||
| планиране | 100 | 400 | 8000 |
| На транспортни средства | 10 | 10 | 100 |
Приложение № 4 към чл. 6 от наредбата
Книга за инструктаж по техника на безопасността
| № по | Длъжност | Дата на | Подпис на | Подпис на |
| ред | инструктажа | инструктирания | инструктора |
Забележка. Книгата за проведените инструктажи се пази от отговорника по радиационна безопасност.
Приложение № 5 към чл. 115 от наредбата
Някои радиоизотопи и средни погълнати дози в изследвания орган и гонадите на стандартен човек
Продължава
| Изследван орган | Вид на изследването | Използувано |
| белязано съединение | ||
| 1 | 2 | 3 |
| Мозък | локализация на | 131-НSA |
| тумори (скениране) | 99mTcO4 | |
| 113mIn - DTPA | ||
| Щитовидна жлеза | натрупване на йод | Na131I |
| (функционално) | Na132I | |
| скениране | Na131I | |
| Na125I | ||
| 9mTc4O9 | ||
| Кръв | определяне обема на | |
| кръвна плазма | 51Cr - НSA | |
| метаболизъм на желязото | 58Fe3CI6 | |
| Черен дроб | определяне на кръвния ток | 198Au - колоид |
| скениране | 198Au - колоид | |
| 118mIn - колоид | ||
| Панкреас | скениране | 75Se - метионин |
| Бъбреци | функционално | 131I - хипуран |
| 125I - хипуран | ||
| 203Нg-неохидрин | ||
| скениране | 197Нg-неохидрин | |
| 99mTc-Fe-комплекс | ||
| Кости | скениране | 85SrCl2 |
| 87mSr(NO3)2 | ||
| Бял дроб | функционално | 133Xe |
| 131I-МА3 | ||
| Стомашно-чревен | резорбция на тракт | витамин В12 |
| 58Co - Vit. B12 | ||
| Сърце | функционално | 131I - НSA |
| Очи, кожа | локализация на тумори | Na2Н32PO4 |
Продължение
| Средна погълната | доза в милиард | |
| Прилагана | на 1 ми | крокюри |
| активност | в изследвания | |
| (микрокюри) | орган | в гонадите |
| мъже | жени | ||
| 4 | 5 | 6 | 7 |
| 300 - 1500 | 20 | 1,7 | 1,7 |
| 10000 | 0,013 | 0,014 | 0,016 |
| 10000 | 0,009 | - | 0,027 |
| 1 - 25 | 1500 | 7,3 | 1,3 |
| 1 - 25 | 40 | - | - |
| 30 - 100 | 1500 | 7,3 | 1,3 |
| 50 - 100 | 1000 | - | - |
| 1000 | 0,3 | 0,014 | 0,016 |
| 25 - 100 | 2 | 0,22 | 0,22 |
| 3 - 5 | 97 | 22 | 22 |
| 15 | 42 | 0,11 | 0,25 |
| 100 - 200 | 42 | 0,11 | 0,25 |
| 1000 - 2000 | 0,45 | - | 0,000095 |
| 250 | 8,1 | 8,1 | 8,1 |
| 10 - 30 | 0,6 | 0,016 | 0,030 |
| 10 - 50 | 0,1 | 0,002 | 0,0064 |
| 150 | 76 | 0,076 | 0,21 |
| 150 | 19 | 0,011 | 0,026 |
| 1000 | 0,8 | - | 0,008 |
| 30 | 32,8 | 2,9 | 2,9 |
| 1000 - 3000 | 0,4 | - | - |
| 1000 | 0,08 | 0,03 | 0,03 |
| 100 - 250 | 7,7 | 0,074 | 0,11 |
| 0,5 - 1 | 400 | 2,6 | 8,3 |
| 50 - 100 | 1,9 | 0,011 | 0,018 |
| 100 - 500 | 40 | 8 | 8 |
Забележки: 1. Стойностите на погълнатата доза в изследвания орган и гонадите, дадени в тази таблица, са грубо ориентировъчни. Те са получени чрез усредняване на стойностите, публикувани от много автори и изчислени при редица опростяващи допускания.
2. При деца дадените в тази таблица стойности се увеличават обратно пропорционално на възрастта, като при деца до една година те са неколкократно по-големи.
Приложение № 6 към чл. 153 от наредбата
Специални средства за дезактивация на кожата
В случаите, когато 2 - 3-кратното измиване на ръцете със сапун не дава желания резултат, а също и при висока степен на замърсяване, когато след обработка на кожата със сапун има значителна остатъчна активност, трябва да се приложат самостоятелно или в комбинация някои от долупосочените миещи средства:
| 1. Лимонена или оксалова киселина | - | 20 г |
| Вода | - | 1 л |
| 2. Натриев трифосфат или натриев хексаметафосфат | - | 20 г |
| Вода | - | 1 л |
| 3. Натриева основа | - | 10 г |
| Двунатриевата сол на ЕДТА | - | 10 л |
| Вода | - | 1 л |
| 4. Калиев хиперманганат | - | 40 г |
| Сярна киселина (относително тегла 1,84) | - | 5 г |
| Вода | - | 1 л |
