Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 13 от 10.II

НАРЕДБА № 2 ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯТА НА ПЪТИЩАТА С МАРКИРОВКА

 

НАРЕДБА № 2 ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯТА НА ПЪТИЩАТА С МАРКИРОВКА

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА СТРОЕЖИТЕ И АРХИТЕКТУРАТА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА

Обн. ДВ. бр.30 от 15 Април 1975г., отм. ДВ. бр.13 от 10 Февруари 2001г.

Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка - ДВ, бр. 13 от 10 февруари 2001 г.


Глава първа.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА МАРКИРОВКАТА

Чл. 1. Маркировката представлява съвкупност от линии, знаци, надписи и други символи, нанесени върху пътната настилка.


Чл. 2. Маркировката служи за организиране и регулиране на движението чрез разделяне и разпределяне на платното за движение на ленти, въвеждане на разрешения и забрани и даване на допълнителни указания и предписания на участниците в движението.


Чл. 3. Маркировката се изпълнява с бои, пластични материали, фолия, цветни асфалти, бетони и др.


Чл. 4. Маркировката се изпълнява с материали, които имат коефициент на сцепление, близък до тази на настилката.


Чл. 5. Маркировката не трябва да превишава нивото на настилката с повече от 3 мм. При използуване на плочки, кабари и други подобни те не трябва да изпъкват над настилката с повече от 15 мм, а когато са светлоотразителни - с 25 мм. Използуването на такива средства не се допуска в платното за активно движение. Те могат да се използуват само в съчетание с крайните линии и линиите, които очертават площите, забранени за движение.


Чл. 6. Маркировката се изпълнява с материали, които имат бял цвят. Терминът "бял" включва сребрист и светлосив оттенък. За означаване на ленти за обществения транспорт и на забрани за спиране или паркиране се използува маркировка с жълт цвят.


Чл. 7. Маркировката трябва да се възприема достатъчно добре при различни атмосферни условия както денем, така и нощем. Да бъде светлоотразителна, когато е предназначена за възприемане от движещи се превозни средства и когато това го изисква интензивността на движението и слабото или липсващо осветление.


Чл. 8. Временна маркировка, необходима при ремонтни работи, спортни състезания, манифестации и други подобни, се изпълнява от материали, които позволяват отстраняването й след отпадане на нуждата от нея. Цветът на тази маркировка трябва да бъде светлосин.


Чл. 9. В зависимост от разположението им спрямо оста на пътя маркировъчните линии, надписи, знаци и символи се подразделят на надлъжна, напречна и други видове маркировка (приложение № 1) (Приложения № 1-41 не се поместват към наредбата по технически причини. Виж. ДВ, бр. 30 от 1975 г.).


Глава втора.
МАРКИРОВЪЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И ПРИНЦИПИ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕТО ИМ

Раздел I.
Надлъжна маркировка

Чл. 10. Надлъжната маркировка се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя. Тя служи за отделяне на лентите, на които е разпределено платното за движение, за очертаване на неговия край, както и за предупреждаване приближаването на непрекъсната разделителна линия (линии).


Чл. 11. (1) В зависимост от вида на линията (линиите) - непрекъсната или прекъсната - се забранява или разрешава преминаването от една лента в друга. Това не се отнася за надлъжните линии, очертаващи края на платното за движение.

(2) Непрекъснатите разделителни линии са два вида: единична непрекъсната линия и двойна непрекъсната линия.


Чл. 12. (1) Единичната непрекъсната разделителна линия (приложение№ 2а) се прилага при въвеждане на забрани за преминаване от една лента в друга при ограничена видимост в хоризонтални или вертикални криви, стеснение на платното за движение, промяна в броя на лентите за движение, присъединяване на средната лента при трилентов път към една от лентите за движение, нерегулирани кръстовища и при забрани, наложени от други правила за движение.

(2) При двупосочен път с повече от три ленти за движение единичната непрекъсната разделителна линия разделя лентите за срещуположно движение по цялата дължина на пътя.

(3) Размерите на единичната непрекъсната разделителна линия зависят от вида на пътя и скоростта на движение (V км/ч).

(4) Широчината на единичната непрекъсната линия при двулентов и трилентов път е 0,10 м., а при път с повече от три ленти - 0,15 м.

(5) Най-малката дължина на единичната непрекъсната линия в участъците между кръстовищата и възлите е 50 м., а в зоните за изчакване се определя от броя на превозните средства за съответната посока, но не може да бъде по-малка от стойностите, дадени в приложение № 3.

(6) При двупосочен двулентов път се препоръчва най-голямата дължина на единичната непрекъсната разделителна линия да не превишава разстоянието, което би се изминало за 1,5 минути със съответната скорост на движение.

(7) За скорост на движение (V км/ч) се приема средната проектна скорост на участъка, чиято дължина е определена с оглед проектните скорости на отделните отсечки в него да не се отличават с повече от + - 20 км/ч.

(8) При съществуващи пътища за скорост на движение (V км/ч) може да бъде приета скоростта, която не се надвишава от 85% от превозните средства.

(9) В населените места за скорост на движение (V км/ч) се приема разрешената скорост за движение по съответната улица.


Чл. 13. (1) Използуването на двойна непрекъсната линия (приложение№ 2б) се препоръчва при двупосочни пътища с повече от три ленти за движение, при приближаване към кръстовища, пътни възли, неохраняеми жп. прелези и други места, които представляват особена опасност за движението.

(2) При двойна непрекъсната линия широчините на линиите и интервала между тях са по 0,10 м.

(3) Дължината на двойната непрекъсната линия при кръстовища, пътни възли, жп. прелези и др. е като тази на единичната непрекъсната разделителна линия (чл. 12, ал. 5).


Чл. 14. Прекъснатите линии са четири вида: единична прекъсната разделителна линия, предупредителна линия, двойна прекъсната линия и двойка непрекъсната с прекъсната линия.


Чл. 15. (1) Единичната прекъсната разделителна линия (приложение № 2в) се използува при двулентови и трилентови пътища за отделяне на лентите за движение в различните посоки, в участъците с осигурена видимост за изпреварване и за разделяне на лентите за движение в една посока - при автомагистрали и пътища за двупосочно движение с повече от три ленти.

(2) Размерите на единичната прекъсната разделителна линия са показани в приложение № 4.

(3) Най-малката дължина на единичната прекъсната разделителна линия е равна на разстоянието за видимост според приложение № 5.


Чл. 16. (1) Предупредителната линия (приложение № 6а) предхожда винаги непрекъснатата линия и предупреждава за приближаване към нея.

(2) Размерите на предупредителната линия са показани в приложение № 7.

(3) Дължината на участъка, маркиран с предупредителна линия, зависи от скоростта на движение и се определя съгласно приложение № 8.


Чл. 17. (1) Двойната прекъсната линия (приложение № 6б) се използува за маркиране на ленти, по които периодично се променя посоката на движение (реверсивни ленти). Двойната прекъсната линия се използува само в съчетание със специални светофарни секции, поставени над съответните ленти за движение, които указват разрешената или забранената посока на движение.

(2) При двойната прекъсната линия широчината на отделните линии и разстоянието между тях е 0,10 м.

(3) При двойната прекъсната линия дължината на чертите и интервалите между тях са съгласно приложение № 7.


Чл. 18. (1) Двойка непрекъсната с прекъсната линия (приложение № 6в) се използува за маркиране на участъци с двупосочно движение, в които ограничението за преминаване в съседна лента за движение има едностранен характер. Прекъснатата линия се поставя от страната на лентата, която е разрешено да бъде напусната.

(2) При двойка непрекъсната с прекъсната линия широчината на линиите и разстоянието между тях са по 0,10 м.

(3) Прекъснатата линия при двойка непрекъсната с прекъсната линия има размерите на предупредителната линия съгласно приложение № 7.


Чл. 19. Водещите линии са три вида: крайна линия, заустваща линия и шлюзова линия.


Чл. 20. (1) Крайната линия (приложение № 6г) се използува за очертаване края на платното за активно движение с цел по-добро оптическо направляване на водачите на пътни превозни средства и пълноценно използуване на лентите за движение.

(2) Крайната линия е непрекъсната и се нанася по цялото протежение на участъците между пътните кръстовища или възли. Широчината й за автомагистрали, скоростни градски магистрали и пътища с повече от три ленти за движение е 0,25 м, а за останалите пътища. 0,15 м.

(3) Когато крайната линия е съчетана с кабари, последните се поставят на разстояние, равно на сумата от дължините на чертата и интервала (1(1) + 1(2)) на единичната прекъсната разделителна линия.


Чл. 21. (1) Заустващата линия (приложение № 6д) се използува за очертаване на път с предимство в зоната на кръстовищата. Тя представлява продължение на крайната линия на пътя с предимство.

(2) Заустващата линия не служи за регулиране на предимството за преминаване през кръстовището.

(3) При очертаване на пешеходни пътеки в кръстовища до тях не се нанася заустваща линия.

(4) Размерите на заустващата линия са показани в приложение № 9.


Чл. 22. (1) Шлюзовата линия (приложение № 6е) се използува при пътни възли и кръстовища за означаване на лентите за ускоряване и забавяне(шлюзове). Тя се използува и за отделяне на лентите за движение в други посоки в зоната за престрояване.

(2) При ускорителните и забавителните ленти шлюзовата линия представлява продължение на крайната линия, а в зоната за престрояване - продължение на единичните прекъснати разделителни линии.

(3) Размерите на шлюзовата линия са показани в приложение № 9.


Раздел II.
Напречна маркировка

Чл. 23. Напречната маркировка се разполага напречно на оста на пътя през цялата широчина на една или няколко ленти за движение. Тя служи за означаване на местата за спиране и даване на предимство и за преминаване на пешеходци и велосипедисти.


Чл. 24. (1) Стоп-линия се поставя на кръстовищата, сигнализирани със знак № 36 (Спри! Осигури предимство), на такова място, което водачът на спрялото превозно средство да има възможно най-добра видимост към подходите на кръстовището, да не препятствува движението на ползуващите се с предимство, да може да потегли и да премине конфликтната зона при условия на най-голяма безопасност и за най-кратко време (приложение № 10а).

(2) На кръстовище регулирано с регулировчик или със светлинни сигнали, стоп-линията се поставя там, където превозното средство трябва да спре така, че оттам да се виждат светлинните сигнали, за да изпълни предписанието на забранителните сигнали, подавани от регулировчика или светофара, без да препятствува движението в разрешените посоки.

(3) Стоп-линията се изпълнява с широчина 0,50 м и се поставя перпендикулярно на посоката за движение в съответната лента.


Чл. 25. (1) Линията за даване на предимство за преминаване(приложение № 10 б) се използува на кръстовища, регулирани със знак № 1("Осигури предимство"). Мястото на поставянето й се определя съгласно изискванията на чл. 24.

(2) Линията за даване на предимство се изпълнява с редица триъгълници, обърнати с върха към водачите, които трябва да дадат предимство. Триъгълниците имат размери: основа 0,50 м и височина 0,80 м. Интервалът между триъгълниците е 0,50 м.


Чл. 26. (1) Пешеходната пътека (приложение № 11а) определя мястото, където пешеходците могат да пресичат платното за движение без предимство. Тя се очертава с две успоредни прекъснати линии.

(2) Широчината на линиите по предходната алинея е 0,30 м, а дължината и интервалът - по 0,50 м. Широчината на пътеката се определя в зависимост от интензивността на пешеходното движение и пропускателната способност на една пешеходна лента (20 души за 1 мин. при широчина на лентата 0,75 м.), но тя не трябва да бъде по-малка от 2,50 м при скорост до 60 км/ч и 4,00 м при по-голяма скорост на движение по пресичания път.


Чл. 27. (1) Пешеходната пътека тип "зебра" (приложение № 11б) определя мястото, където пешеходците могат да пресичат платното за движение с предимство. Тя се очертава с редица линии, успоредни на оста на пътя.

(2) Линиите на "зебрата" са с широчина и интервал между тях по 0,50 м. Широчината на "зебрата" се определя съгласно чл. 26, ал.2.

(3) Препоръчва се пешеходните пътеки тип "зебра" да се поставят на разстояние, не по-малко от 300 м по главната улична мрежа.


Чл. 28. (1) Велосипедната пътека (приложение № 11в) определя мястото, където велосипедисти често пресичат път с интензивно движение. Обикновено тя представлява продължение на велосипедната алея през платното за движение.

(2) Велосипедната пътека се очертава с прекъснати линии от квадрати с дължина на страната и интервал между тях по 0,50 м. Когато преминаването е косо, вместо квадрати се изпълняват успоредници със същите размери. Широчината на еднопосочна пътека, мерена между външните страни на линиите, е 1,80 м, а на двупосочната - 30 м.


Раздел III.
Други видове маркировки

Чл. 29. Под "други видове маркировки" се разбират успоредни или коси линии, стрелки, надписи и символи, които се използуват за даване указания на водачите на превозни средства.


Чл. 30. (1) Маркирането на площи, забранени за движение(приложение № 12а) се използува за означаване на острови и препятствия по платното за движение, изменения в широчината на използуваната част от платното за движение и за канализиране на движението. Маркировката се изпълнява с успоредни линии под наклон 1:2 по отношение на посоката на движение, така че да се получи оптическо отклоняване на движението от забранената площ.

(2) Широчината на линиите, с които се маркира площта, забранена за движение, е 0,50 м, а разстоянието между тях - 1,35 м (по косотата 3,00). Широчината на контурните линии е 0,10 м.

(3) Когато при канализиране на движението в кръстовища остават свободни площи извън лентите за активно движение, те се оформят по следния начин:

1. под 2,00 кв.м - оставят се за движение;

2. от 2,00 до 8,00 кв.м - маркират се като площи, забранени за движение;

3. над 8,00 кв.м - изпълняват се обикновено като острови със скрити или открити бордюри.

(4) Когато линиите, които очертават площите, забранени за движение, са съчетани с кабари, последните се поставят на местата, където се пресичат косите и очертаващите линии.


Чл. 31. (1) Косите линии за маркиране на препятствия (приложение № 12б) се използуват за очертаване габарита на пътя, за маркиране на препятствия в близост до него и служат за оптическо направляване на водачите на превозни средства.

(2) За маркирането по ал. 1 се използуват жълти и черни линии, наклонени под 45 градуса към платното за движение. Широчината на линиите е 0,25 м, а на маркираната площ - не повече от 1,00 м.


Чл. 32. Маркиране на открити бордюри се прилага за увеличаване видимостта на откритите бордюри, които ограничават острови върху платното за движение, хоризонталните криви и др. Бордюрите се боядисват последователно с бял и черен цвят през 1,00 м.


Чл. 33. (1) Направляваща линия в кръстовища (приложение № 12в) се използува там, където е желателно да се укаже на водачите на превозни средства начинът за преминаване през кръстовището или за извършване на левите завои. Нанасят се само най-необходимите направляващи линии с цел да не се претрупва кръстовището.

(2) Широчината на направляващата линия е 0,10 м, а дължината на чертата и интервала - по 0,50 м.


Чл. 34. (1) Маркировката на места за паркиране се използува за означаване на местата и начина на паркиране на моторни превозни средства върху пътното платно (приложение № 13а) или върху обособени площи (приложение№ 13б).

(2) Широчината на линиите, с които се означават местата за паркиране, е 0,10 м. Размерите на клетките в зависимост от различните начини на паркиране са показани в приложение № 14.

(3) Паркирането на пътното платно се извършва върху площи, които не са предназначени за активно движение, успоредно, напречно или косо на бордюрната линия. Паркирането върху обособени площи извън платното се извършва чрез подреждане в клетки, между които се осигуряват маневрени и проходни ивици.


Чл. 35. (1) Маркировката се прави и на места, забранени за паркиране. Когато маркировката е допълнена със символи или надписи на платното за движение, означаващи определени категории превозни средства, забраната за паркиране не се отнася за тях.

(2) Маркировката по ал. 1 се изпълнява с жълт цвят в края на платното за движение по два начина (приложение № 15а), както следва:

1. когато забраната се отнася за определени места от лентата за паркиране - със зигзагообразна линия;

2. когато забраната се отнася за определени места от активната лента за движение - с прекъсната линия.

(3) Широчината на жълтите линии, с които се изпълнява маркировката по предходните алинеи, е 0,10 м. Зигзагообразната линия се изпълнява под ъгъл 45 градуса към ръба на настилката (крайната линия) и е ограничена с линии, перпендикулярни на същия ръб, с дължина 2,00 м.

(4) Прекъснатата линия по ал. 2, т. 2 се нанася на бордюра или от външната страна на крайната линия на разстояние 0,10 м от нея с дължина на чертите и интервала по 1,00 м.

(5) Когато няма достатъчно място на настилката от външната страна на крайната линия, нанасянето на жълтата прекъсната линия става за сметка на крайната линия, която в участъка на забраната остава с намалена широчина.


Чл. 36. (1) Маркировка се прави и на места, забранени за спиране(приложение № 15б).

(2) Маркировката по ал. 1 се изпълнява с жълта непрекъсната линия с широчина най-малко 0,10 м на бордюра или от външната страна на крайната линия на разстояние 0,10 м от нея. Когато маркировката е дублирана със символи или надписи на платното за движение, означаващи определени категории превозни средства, забраната за спиране не се отнася за тях.


Чл. 37. Стрелките се използуват за даване указания на водачите на превозни средства относно насочването на движението в ленти и разпределянето му по посоки пред кръстовища и пътни възли. В зависимост от това се различават три вида стрелки: насочващи (приложение № 16); стрелки за предварително престрояване (приложение № 17); стрелки за престрояване(приложение № 18).


Чл. 38. (1) Насочващите стрелки служат за принудително насочване към лентата, която трябва да се заеме от превозните средства за продължаване на движението им в желаната посока.

(2) Насочващите стрелки се използуват, когато наклонът на прехода (i) при промяна на броя на лентите на движение е по-голям от 1:20 при скорост на движение до 60 км/ч или по-голям от 1:50 при по-висока скорост. Тогава единичната прекъсната разделителна линия, която разделя двете ленти за движение, продължава до края на прехода.

(3) Насочващите стрелки се нанасят на сгъстяващи се интервали по посока на движението, съответно равни на пътя, който превозното средство би изминало за 1,2 и т.н. секунди с определената скорост на движение. Нанасят се най-малко две стрелки.


Чл. 39. Стрелките за предварително престрояване се използуват за предварително указване на лентата за движение пред първото от две намиращи се едно след друго кръстовища, където престрояването за второто кръстовище е необходимо да се извърши до първото кръстовище.


Чл. 40. Стрелките за престрояване се използуват пред кръстовищата и пътните възли за указване на лентата, която превозните средства трябва да заемат за продължаване на движението в желаната посока.


Чл. 41. Стрелките за предварително престрояване и стрелките за престрояване пред кръстовищата и пътните възли се нанасят така, че оста им да съвпада с оста на съответната лента за движение. Насочващите стрелки се поставят симетрично в лентата.


Чл. 42. Дължината на стрелките по чл. 37 до 41 е 7,50 м за скорости над 60 км/ч и 5,00 м за скорости до 60 км/ч. Дължината на насочващите стрелки е 5,00 м независимо от скоростта на движението.


Чл. 43. (1) Надписи върху настилката могат да се използуват за регулиране на движението, за предупреждаване и ориентиране на водачите на превозни средства. В зависимост от това се различават надписи за цели, ограничения на скоростта и символи с международно значение.

(2) Буквите и цифрите на надписите върху настилката се изпълняват съгласно приложения № 19, 20, 21. На пътищата, където скоростта на движение не надвишава 60 км/ч, височината им е 1,6 м, а при скорост повече от 60 км/ч - 4,00 м.


Чл. 44. (1) Надписи върху настилката обикновено указват наименования на населени места. Могат да се поставят пред и в зоните за престрояване пред кръстовищата и пътните възли в съответните ленти и по този начин служат за предварително ориентиране и организиране на движението. Те повтарят надписите от пътеуказателните знаци и се изпълняват на кирилица по приложение № 19.

(2) Не се допуска съкращаване на наименования и надписи в повече от един ред. Разстоянието между буквите е 0,15 до 0,30 м.


Чл. 45. Маркирането на ограничения на скоростта (приложение № 20) се извършва за указване на ограничения в максималната скорост за движение. Ограниченията се нанасят с цифри върху настилката при съответните пътни знаци. При чувствително ограничение на скоростта в сравнение с разрешената за дадения път се маркират междинни стойности (например 80, 60, 40) на интервали съгласно приложение № 22.


Чл. 46. (1) Символите с международно значение (приложение № 21) служат за пояснение и допълнение към други видове маркировки, например местата за спиране и даване на предимство, спирките на масовия транспорт и таксиметровите площадки. За символите се използуват латински букви - "STOP","BUS' и др.

(2) Пред местата за спиране (стоп-линиите) може да се поставя символът "STOP", а пред линиите за даване на предимство - триъгълник, обърнат с върха към водачите, които трябва да дадат предимство. Триъгълникът се поставя на разстояние 2-25 м пред линията за даване на предимство съгласно приложение № 10.


Глава трета.
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА МАРКИРОВКАТА

Раздел I.
Маркировка на път в прав участък без ограничения

Чл. 47. (1) Двулентовият път в прав участък без ограничения за движението се маркира с единична прекъсната разделителна линия (приложение№ 23).

(2) При двулентов път с двупосочно движение линията се нанася в оста на пътя и служи за разделяне на лентите за движение в двете посоки. При път с едно еднопосочно движение линията се нанася по оста на пътя, но може да бъде изместена в зависимост от конкретните нужди.


Чл. 48. (1) При трилентов път със средна лента за еднопосочно движение средната лента се придава последователно към една от крайните ленти за движение и се отделя от тази лента с единична, прекъсната разделителна линия, а от лентата за насрещно движение - с единична непрекъсната линия(приложение № 24) като:

1. смяната на посоката за движение в средната лента за път, извън населеното място, се извършва през около 800-2000 м, за да се осигурят еднакви условия за движение в двете посоки. При продължителни наклони средната лента се придава към лентата за качващите се превозни средства;

2. преходът от една в две ленти и обратно се извършва под наклон, не по-малък от 1:20 при скорост на движение до 60 км/ч и не по-малък от 1:50 при по-висока скорост.

(2) При трилентов път със средна лента за двупосочно движение лентите се маркират с единични прекъснати разделителни линии, които отделят лентите за движение, като средната лента се използува за двупосочно движение при изпреварване. Поради високия коефициент на аварийност използуването на средната лента за двупосочно движение следва да се избягва.


Чл. 49. (1) При път с повече от три ленти за двупосочно движение без разделителна ивица (приложение № 25) за отделяне на лентите за движение в двете посоки се използува единична или двойна непрекъсната разделителна линия. Лентите за всяка посока се отделят с единични прекъснати разделителни линии.

(2) На път с повече от три ленти с разделителна ивица (приложение № 26) лентите се определят с единични прекъснати разделителни линии. Когато разделителната ивица е ограничена с открит или скрит бордюр, крайна линия може да не се нанася. При автомагистрали и скоростни градски магистрали винаги се нанася вътрешна крайна линия на разстояние най-малко 0,50 м от разделителната ивица.


Чл. 50. Маркировката на път с ленти, в които периодично се променя посоката на движение (реверсивни ленти), се извършва, като реверсивните ленти се отделят с двойни прекъснати линии съгласно чл. 17., ал. 1, а лентите с постоянно по посока движение - с единични прекъснати разделителни линии(приложение № 27).


Раздел II.
Маркировка на допълнителни ленти

Чл. 51. Допълнителната лента при изкачване на наклон по двулентов, двупосочен път се определя от основната лента с единична прекъсната разделителна линия. В обхвата на вертикалната крива (50 м преди билото и 30 м след него) единичната прекъсната разделителна линия се замества с двойка прекъсната и непрекъсната линия. Лентата за насрещно движение се отделя с единична непрекъсната разделителна линия (приложение № 28а).


Чл. 52. (1) Специализираната лента (приложение № 28б) е предназначена за движение на тролейбуси, автобуси и бавно движещи се превозни средства или за престой, паркиране и др. При кръстовищата тя се използува за престрояване и изчакване на превозните средства, а при пътните възли - като лента за забавяне и ускоряване на движението.

(2) При необходимост специализираната лента може да се използува като лента за движение само на обществения пътнически транспорт, като същевременно в нея се организират и спирките му (приложение № 28в).

(3) В зависимост от предназначението на специализираната лента маркирането й се извършва по различни начини. Обикновено се използува бяла единична прекъсната разделителна линия с широчина 0,10 м и дължина на чертата и интервала по 3,00 м. Когато лентата е предназначена само за обществен пътнически транспорт, тя се отделя с жълта единична непрекъсната разделителна линия с широчина 0,10 м.


Чл. 53. Лентата за принудително спиране (приложение № 26) се отделя от платното за активно движение с крайна линия, широка 0,25 м.


Раздел III.
Маркировка при промяна на броя на лентите за движение

Чл. 54. (1) При промяна на броя на лентите за движение за идващите от по-широкия участък се запазва броят на лентите за движение през целия участък на стеснението и след него (приложение № 29а); когато това не е възможно, преди началото на стеснението броят на лентите в по-широкия участък се редуцира към броя на лентите в по-тесния участък (приложение № 29б).

(2) Преходът при промяна на броя на лентите се изпълнява с наклон, не по-голям от 1:20 при скорост на движение до 60 км/ч (по изключение в населени места се допуска и наклон, не по-голям от 1:10) и не по-голям от 1:50 при по-високи скорости.


Раздел IV.
Маркировка на пътен участък в изпъкнала вертикална крива

Чл. 55. Когато видимостта в обсега на изпъкнала вертикална крива при двулентов път не е осигурена, разделителната линия в участъка с ограничена видимост се изпълнява като непрекъсната за посоката на движение с ограничена видимост.


Чл. 56. Разстоянието за видимост (М) се определя в зависимост от скоростта на движение съгласно приложение № 5. Под разстояние за видимост (М) се разбира разстоянието, на което предмет с височина 1,20 м, който се намира върху настилката, може да бъде забелязан от водача, чийто поглед се намира на височина 1,00 м над настилката.


Чл. 57. При двулентови пътища непрекъснатата разделителна линия започва от мястото, където видимостта става по-малка от разстоянието за видимост М и завършва там, където видимостта става по-голяма от М (приложение№ 30а и 31а).


Чл. 58. При трилентов път с ограничена видимост в изпъкнала вертикална крива между разнопосочни наклони средната лента се придава към лентата за превозните средства, които изкачват наклона. Смяната на посоката на движение в средната лента се извършва от средата на зоната с дължина N, която се намира между т. В и т. Д - съседните гранични положения на разстоянието за видимост в двете посоки (приложения № 30б и 31б).


Чл. 59. При трилентов път с ограничена видимост във вертикална крива между еднопосочни наклони средната лента се придава към лентата за изкачващите се превозни средства (приложение № 24.). Смяната на посоката на движение в средната лента може при необходимост да стане в наклон, не по-голям от 3%, и започва от мястото, където слизащите по наклона губят видимост. В този случай средната лента се придава към лентата за слизащите превозни средства откъм страната на по-малкия наклон (приложение № 32).


Раздел V.
Маркировка на пътен участък в хоризонтална крива

Чл. 60. Дължината и разположението на непрекъснатите разделителни линии в обсега на хоризонталните криви при двулентов или трилентов път се определят чрез изследване на видимостта от вътрешната страна на кривите. Разстоянието за видимост М се мери на разстояние 1,50 м от вътрешния ръб на платното за движение и се приема по приложение № 5.


Чл. 61. В обсега на хоризонтална крива при двулентов път местоположението на разделителната линия напречно на пътя се определя в зависимост от радиуса на вътрешния ръб на платното за движение (приложение № 33).


Чл. 62. При двулентов път непрекъснатата разделителна линия започва от мястото, където видимостта става по-малка от разстоянието за видимост М, и завършва там, където видимостта става по-голяма от М(приложение № 34а и 35а).


Чл. 63. При трилентов път с ограничена видимост в хоризонтална крива с надлъжен наклон до 3% средната лента се придава към лентата на превозните средства, излизащи от зоната без видимост. Смяната на посоката на движение в средната лента се извършва от средата на зоната с дължина N, която се намира между т. В и т. Д - съседните гранични положения на разстоянието за видимост в двете посоки (приложения № 34б и 35б).


Чл. 64. Когато разстоянието между непрекъснатите разделителни линии на две съседни хоризонтални или вертикални криви, валидни за една и съща посока на движение при двулентов път, е по-малка от М (приложение № 5), разделителната линия между кривите се изпълнява непрекъсната. В противен случай тя се изпълнява прекъсната.


Раздел VI.
Маркировка на ленти за ускоряване и забавяне на движението (шлюзове)

Чл. 65. (1) Шлюзовете представляват допълнителни ленти към платното за движение и се прилагат, където скоростта на вливане и отливане е по-малка от скоростта по лентите за директно движение.

(2) При кръстовища лентите за сортиране на превозните средства, завиващи надясно или наляво, играят ролята на шлюзове, в които се отделят превозните средства, напускащи лентите за директната посока.


Чл. 66. Шлюзовете и преходите към тях се определят от платното за директно движение с шлюзова линия, а от външната страна се ограничават с крайна линия. При върха на разделящия остров или забранената площ заустващата линия се замества с двойна непрекъсната линия на разстояние 1/3 от сумата на дължината на шлюза и половината от дължината на рампата (приложение № 36).


Маркировка при постоянни препятствия, острови,

спирки и др.

Чл. 67. Когато върху платното за движение се намират постоянни препятствия или защитни площи за пешеходци, те се отделят от лентите за движение посредством единични непрекъснати линии.


Чл. 68. (1) Непрекъснатите линии по чл. 67 се насочват към препятствието на разстояние от него под наклон 1:20 в населени места и при скорости до 60 км/ч и 1: 50 при по-високи скорости (приложение № 37а).

(2) Когато движението преминава и от двете страни на препятствието, наклонените линии трябва да бъдат нанесени за двете посоки на движение.


Чл. 69. Пред началото на разделителни ивици се маркира забранена площ с наклон на очертаващата линия, както в чл. 68, ал. 1 (приложение № 37б).


Чл. 70. Пред върхове на острови за разделяне на движението се маркира площ, забранена за движение, която покрива площта извън лентите за движение (приложение № 37в).


Раздел VIII.
Маркировка на кръстовища

Чл. 71. В общия случай пред кръстовищата се разграничават две зони - зона на престрояване на превозните средства по посоки и зони на изчакване. Зоната за престрояване се предхожда от зоната за предварително престрояване(приложение № 38 и 39).


Чл. 72. (1) В зоната за изчакване лентите за движение надясно или наляво се маркират като шлюзове и се отделят от лентите за директно движение с двойни непрекъснати линии. Дължината на непрекъснатите линии се определя в зависимост от дължината на зоната за изчакване, но тя не трябва да бъде по-малка от стойностите в приложение № 3.

(2) Лентите за директно движение се отделят една от друга с единична непрекъсната разделителна линия. Комбинираната лента (за право и завиващо движение) се отделя от съседната лента за директно движение също с единична непрекъсната разделителна линия. Лентата за ляво движение се препоръчва да бъде самостоятелна.


Чл. 73. (1) Зоната за престрояване представлява участъкът за избиране и заемане на лентата за движение в желаната посока.

(2) Лентите за директно движение в зоната за престрояване се отделят помежду си с предупредителна линия. Преходите към лентите за завиващите превозни средства се отделят от лентите за директно движение с шлюзова линия, която предшествува двойните непрекъснати линии от зоната за изчакване.


Чл. 74. (1) Дължината на зоната за престрояване се определя от дължините за преплитане по приложение № 40 или от наклона на уширението - 1:10 при скорост на движение до 60 км/ч и в населени места и 1:25 при по-високи скорости.

(2) Скоростта на преплитане V е равна на 0,8 от скоростта на движение.


Чл. 75. (1) Стрелките за посоки се нанасят, както следва:

1. в зоната за изчакване - на 5 м от стоп-линията и в началото на зоната;

2. в зоната за престрояване - в началото и в средата на зоната;

3. в зоната за предварително престрояване - на разстояние, равно на половината от дължината на зоната за престрояване.

(2) Най-малкото разстояние между стрелките в зоната за изчакване е 15 м. Когато зоната е с минимална дължина 20 м, стрелките до стоп-линията не се поставят.


Чл. 76. Когато в кръстовището има пешеходна пътека, линията за даване на предимство се нанася на 1,00 м пред нея. При необходимост може да бъде изтеглена и по-назад.


Раздел IX.
Маркировка за отделяне на площадки от платното за движение

Чл. 77. Площадките представляват уширение на пътното платно, което се използува за престрояване или паркиране на превозните средства извън активните ленти на платното за движение. В зависимост от предназначението си площадките биват (приложение № 41): за принудително спиране; за автобусни спирки; за отдих; на бензиностанции.


Чл. 78. Площадките за принудително спиране се отделят от платното за движение с крайна линия, преминаваща по цялата им дължина, включително и подходите.


Чл. 79. Подходите към останалите площадки се маркират със заустващи линии, а самите площадки - с крайна линия. Изключение правят спирките на нерелсовия масов пътнически транспорт, които се отделят с двойна непрекъсната линия.


Чл. 80. Площадките на бензиностанции се отделят от платното за движение с крайна линия и с острови, заградени с бордюри.


Раздел X.
Изисквания към проектите за маркировка

Чл. 81. Проекти за маркировка се изготвят за пътища или отделни пътни участъци, пътни възли и кръстовища в населени места и извън тях. Отделени маркировъчни елементи, като стрелки, надписи, пешеходни пътеки и др., при необходимост могат да се нанасят, след което да се отразят в проекта.


Чл. 82. Проекти за маркировка се изготвят както при строителство на нови пътища, пътни възли и кръстовища, така и при реконструкция на съществуващи такива. Проекти се изготвят и за съществуващи пътни елементи и участъци, които не подлежат на строително изменение, но нямат маркировка или маркировката им не отговаря на необходимите изисквания.


Чл. 83. Проектът за маркировка представлява част от проекта за организация на движението както за новопроектирани, така и за съществуващи пътища и пътни елементи в населени места.


Чл. 84. Проектите се изпълняват в М 1:250, 1:500 или 1:1000, като се дават всички коти и размери, необходими за изпълнение на маркировката върху настилката.


Чл. 85. Изработването на проекти за маркировка се извършва от специализираните проектански организации, институти и звена за пътно проектиране към централните ведомства, окръжните пътни управления, окръжните и градски народни съвети.


Преходни разпоредби

§ 1. Тази наредба отменя "Правила и норми за хоризонтално маркиране върху пътните и уличните настилки" (ДВ, бр. 82 от 1966 г.).


§ 2. Тази наредба се издава въз основа на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 53 от 1973 г.) и правилника за прилагането му (ДВ, бр. 9 от 1974 г.).


§ 3. Наредбата е утвърдена със заповед № 3242 от 9.VII.1974 г. При съставянето й са взети предвид положенията, залегнали в Конвенцията за пътните знаци и сигнали (Виена, 8.ХI.1968 г.) и Протокола за пътна маркировка(Женева, 1.III.1973 г.) към Европейското съглашение, допълващо Конвенцията за пътните знаци и сигнали (Женева, 1.V.1971 г.).


Промени настройката на бисквитките