Държавен вестник, брой 82 от 27.IX

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях.

(2) По отношение на имотите, включени в Държавния поземлен фонд и Държавния горски фонд, наредбата се прилага доколкото няма други специални разпоредби.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределните, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползуване и разпореждане.

(2) Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети и кметства.

(3) Управлението и стопанисването на Държавния жилищен фонд се извършват от общинските народни съвети и кметства, както и от другите държавни организации, на които са предоставени жилищни имоти.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях се извършват под общото ръководство и контрол на Министерството на финансите.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г., бр. 71 от 1989 г.) При окръжните и общинските народни съвети и кметства на по-големите населени места, определени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет, се създават служби "Държавни имоти" към специализираните органи "Финанси".

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети и кметствата имат следните основни задачи:

1. издирват и заемат незаетите от държавата държавни имоти, включително и движими вещи;

2. извършват актуване на държавните недвижими имоти, с изключение на полските и горските имоти и на имотите, свързани с държавна тайна;

3. докладват преписките по предаване на държавни имоти от народните съвети на държавните организации;

4. докладват преписките по отстъпване право на ползуване, право на строеж върху държавните имоти, по продажба и замяна на държавни имоти и по прекратяване на собствеността на държавата върху движими и недвижими имоти;

5. упражняват ръководство и контрол по управлението, стопанисването и ползуването на държавните имоти на територията на народния съвет;

6. отдават под наем държавните недвижими имоти, предоставени на народния съвет, които не се използуват за собствени нужди на съвета, и се грижат за събиране на наемите, ако при народния съвет няма клон на стопанска организация за стопанисване на държавния жилищен фонд.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) За особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи на частни лица, кооперации и други обществени организации.

(2) При условията на предходната алинея недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани и в полза на кооперации и други обществени организации.

(3) Отчуждаването се извършва при условията и по реда на Закона за собствеността, Закона за териториалното и селищно устройство и правилника за прилагането му.

Чл. 7. (1) Предмет на отчуждаването може да бъде правото на собственост, правото на ползуване, правото на строеж или друго вещно право върху недвижимия имот.

(2) Може да се отчуждава и само мястото, без построените върху него сгради, както и сградите без мястото.

Чл. 8. Държавата, кооперативните и обществените организации придобиват отчуждените недвижими имоти без тежащите върху тях ипотеки и възбрани, които се удовлетворяват за сметка на даденото обезщетение.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 10. При обезщетяване със застроен или незастроен недвижим имот собственикът на отчуждения имот придобива и право на строеж върху земята.

Чл. 11. Сделки с вещноправно действие след откриване производството за отчуждаване на имота са недействителни по отношение на инвеститора.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 13. При обезщетяване с жилище на собственика се отстъпва жилище при възможност близо до отчуждения имот.

Чл. 14-22. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 23. В случаите на + 6 от преходните правила към Закона за собствеността при отчуждаване за държавна и обществена нужда на недвижимите имоти притежателят на правото на строеж има право да получи пълната стойност на земята, определена по реда на Наредбата за цените на недвижимите имоти, без оглед на това, дали правото на строеж е получено безвъзмездно или срещу заплащане на по-малка сума от тарифната му цена.

Чл. 24-32. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 33-34. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 35. (1) Цената на правото на ползуване, учредено в полза на гражданин върху недвижим имот, принадлежащ на други граждани или придобит от държавата с учредено върху него право на ползуване от граждани, се определя, като се изхожда от предполагаемия бъдещ живот на ползувателя съобразно с резултатите от официалните статистически данни за предшествуващата година. Когато правото на ползуване е учредено за време до изтичането на определен срок, цената му се определя, като се има предвид оставащото време до изтичането на този срок. Цената на правото на ползуване и цената на собствеността в този случай трябва да бъдат равни на тарифната стойност на имота.

(2) Когато правото на ползуване върху недвижим имот е учредено от държавата в полза на кооперация или обществена организация, при отчуждаването му държавата връща на кооперацията или обществената организация внесената срещу правото на ползуване сума, намалена с овехтяването на сградите, постройките и подобренията и с нанесените щети на имота и увеличена с по-малката сума между стойността на направените подобрения, които могат да ползуват държавата, и направените за тях разходи.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1980 г.).

Чл. 38-41. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 42. (1) При определянето на обезщетения за отделни части на сгради, постройки, съоръжения и други подобрения се вземат пред вид и необходимите разходи за приспособяване на останалата част от тях за основното им предназначение или загубите, които произтичат за собственика, ако такова приспособяване не е възможно.

(2) Заинтересуваните най-късно в производството по обжалване на оценката могат да заявят, че задържат материалите от сградите, постройките и съоръженията и другите подобрения в имота. В този случай подобренията се оценяват без материалите.

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г. ).

Чл. 44. Движимите вещи на граждани, на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за особено важни нужди на държавата

Чл. 45. Собствениците на отчуждените движими вещи се обезщетяват чрез плащане в брой.

Чл. 46. Отчуждените движими вещи се заплащат по държавни цени на дребно, които са в сила към деня на решението за отчуждаването им, намалени с овехтяването. Когато вещите нямат държавна цена, те се заплащат по действителната им пазарна цена.

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 48-51. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 52-53. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) Когато стойността на отчуждения имот не надвишава 2000 лв., собственикът му може да установи правото си на собственост с удостоверение, издадено от общинския народен съвет или кметството по чл. 4 по местонахождение на имота, че го е владеел в продължение на повече от 10 години, продължил е да го владее до 30 март 1973 г., владее го и след това. За незастроените и застроените с малоценни постройки недвижими имоти, за които се е прилагал Законът за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти за съответното населено място, народният съвет издава удостоверения за собственост само ако 10-годишният срок е изтекъл до влизането на закона в сила.

Чл. 55-58. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 59. Конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими и движими имоти се завземат, актуват, владеят, стопанисват и ползуват съгласно правилата на тази наредба.

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г. и бр. 37 от 1985 г.) При постановяване на конфискация или отнемане в полза на държавата движими или недвижими имоти съдилищата са длъжни в седемдневен срок от влизането в сила на акта да изпратят препис-извлечение от него на служба "Държавни имоти" при съответния общински народен съвет или кметство по чл. 4.

(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато административно наказващи органи постановят отнемане на имоти в полза на държавата.

Чл. 61. (1) Въз основа на получения препис по предходния член служба "Държавни имоти" приема конфискуваните или отнетите в полза на държавата движими вещи от лицата, които ги съхраняват, когато те са били предадени за пазене на държавни органи или на трети лица, или ги иззема от лицата, срещу които е издаден съдебният акт, ако те са оставени в тяхно владение. В последния случай служба "Държавни имоти" може да иска съдействие от органите на Народната милиция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Получаването и изземването на вещите се извършва от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, в която се включват служител по държавните имоти, който ще приеме и съхранява вещите, служител на финансовия орган и при нужда вещо лице.

(3) За получените или иззетите движими вещи служба "Държавни имоти" съставя протокол-опис по одобрен образец от Министерството на финансите.

(4) Комисията прави оценка на получените или иззетите вещи, като вписва в протокола-опис стойността им.

Чл. 62. (1) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата парични суми се внасят в приход на републиканския бюджет.

(2) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата валутни ценности се предават на Българска външнотърговска банка за изкупуване, с изключение на злато, сребро, платина в монети, на слитъци и в суров вид, които се предават на Българската народна банка. Банките внасят равностойността им в левове в приход на републиканския бюджет.

(3) Движимите вещи, конфискувани или отнети в полза на държавата въз основа на Закона за митниците, Закона за горите, Закона за лова, Закона за рибарството и Закона за съобщенията, паричните суми в левове и чуждестранна валута не се получават или изземват от службите "Държавни имоти". С тях се постъпва според разпоредбите на съответните нормативни актове.

Чл. 63. Конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти се актуват в 14-дневен срок от получаването на акта за конфискацията или отнемането.

Чл. 64. Получените и иззетите движими вещи се заприходяват по цени, както следва:

1. стоки и материали, които не са употребявани и не са загубили първоначалните си качества - по действуващите единни държавни цени на дребно;

2. стоки и материали, които са били употребявани или са изгубили първоначалните си качества - по същите цени, с приспадане на изхабяването в размер, установен от комисията, която извършва оценката;

3. стоки и материали, за които са установени само цени на едро - по тези цени;

4. добитък за клане, птици, зърнени храни, фураж, плодове, зеленчуци, кожи, вълна и други селскостопански произведения, предавани на изкупвателните организации - по изкупните цени;

5. чуждестранна валута, злато, сребро и платина в монети, на слитъци и в суров вид - по курса на Българска народна банка;

6. (изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) златни украшения и скъпоценни камъни - по продажната им цена за предаване в търговските организации.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Службите "Държавни имоти" водят книги за завзетите от тях държавни вещи по образец, одобрен от Министерството на финансите.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Отговорността на държавата по чл. 46 от Наказателния кодекс се осъществява за сметка на средствата, придобити от ликвидацията на конфискуваното имущество.

(2) Ако са конфискувани имущества, които са необходими за нужди на държавни организации, с разрешение на Министерството на финансите може да се погасят вземания на кредиторите със средства от бюджета на държавата. Плащането в този случай се извършва до размера на стойността на имота, определена: за недвижимите имоти - по Наредбата за цените на недвижимите имоти, а за движимите - по действителната им цена съгласно чл. 64.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Кредиторите по обезщетения за вреди от престъпление и по взимания, възникнали преди възбуждане на наказателното преследване, са длъжни да предявят правата си в 3-месечен срок от завземането на конфискувания имот. Кредиторите, които предявят вземанията си по-късно, но преди изтичане на давностния срок, се удовлетворяват само от останалите неразпределени суми, получени от ликвидацията на конфискуваното имущество.

(2) Предявяването на взиманията на кредиторите се извършва с писмена молба в служба "Държавни имоти" при съответния общински народен съвет, по местожителството на осъдения.

Чл. 68. (1) След предявяване на вземанията служба "Държавни имоти" извършва в срок от 3 месеца проверка, дали останалото налично имущество на осъдения е достатъчно, за да се изплатят задълженията му за вредите. При проверката стойността на наличното недвижимо имущество се определя по цените по Наредбата за цените на недвижимите имоти, а движимите вещи - по действителната им стойност.

(2) При определяне на наличното имущество не се приспада имуществото, което въз основа на чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс не се продава.

(3) Когато наличното имущество е достатъчно за изплащане на задълженията по ал. 1, преписката се прекратява. Ако имуществото не е достатъчно за изплащането им, от тях се приспада част, равна на наличното имущество, и държавата отговаря само за изплащане на останалата част от задълженията до размер на стойността на конфискуваното имущество.

(4) След установяване на сумите, за чието изплащане отговаря държавата, се пристъпва към ликвидация на конфискуваното имущество чрез продажба, съответно чрез разпореждане с него по реда на глави тринадесета-осемнадесета.

Чл. 69. (1) Ликвидирането на конфискуваните недвижими имоти и на части от тях се извършва по реда на глави дванадесета, тринадесета и петнадесета срещу плащане изцяло в брой без разсрочка по цените по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

(2) При ликвидацията на конфискувани недвижими имоти по реда на тази глава те могат да бъдат продадени и на граждани, които не са наематели на имотите.

(3) Ликвидацията на конфискуваните движими вещи се извършва чрез предаването им на държавни организации срещу заплащане на действителната им стойност или чрез продажбата им по реда на глава деветнадесета и двадесет и първа.

(4) Ако имотът не бъде продаден или предоставен на държавна организация в срок от една година, кредиторите могат да поискат той да им бъде възложен по определената му цена срещу вземанията им. В този случай те са длъжни да изплатят на държавата разликата между вземанията им и цената, ако има такава в нейна полза. Имотът не може да бъде възложен на кредиторите, по отношение на които не са налице условията за придобиването му по Закона за собствеността на гражданите.

(5) Купувачите на продадените недвижими имоти, съответно кредиторите, на които те бъдат възложени, получават само право на строеж върху мястото и собственост на постройките, като държавата остава собственик на мястото.

(6) Ако са конфискувани вземания, плащанията се извършат от събраните суми по тях.

Чл. 70. Плащане на кредиторите се извършва въз основа на сметка-разпределение, съставена от служба "Държавни имоти". В сметката се вписват в актива сумите, получени от продажбата на имотите, съответно стойността на предадените за нуждите на държавни организации имоти, а в пасива - вземанията, подлежащи на удовлетворяване. От всяко вземане се намалява сумата, за която трябва да се получи удовлетворение за сметка на наличното неконфискувано имущество на длъжника, като се има пред вид редът на удовлетворяване за всяко от тях съгласно чл. 136 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 71. (1) В сметката-разпределение се включват само вземания, предявени от кредиторите и установени с документи с достоверна дата преди възбуждане на наказателното преследване или произхождащи от престъплението, за което е постановена конфискацията.

(2) Ако за някое вземане има висящо дело пред съда, то се вписва отделно и за него се резервират суми според размера му по исковата молба, като след решаване на делото плащане се извършва съобразно припадащото се за присъдената сума.

(3) Вземанията на Държавната спестовна каса се включват в сметката-разпределение, без да е необходимо да се предявяват. За тях се събират служебно сведения от службата "Държавни имоти".

(4) Срещу вземанията, които бъдат предявени пред служба "Държавни имоти" след изтичане на давностния срок, не се извършват плащания.

(5) От подлежащата на разпределение сума предварително се приспадат извършените от държавата разходи по завземането на имотите, по оценяването им, по продажбата им, по установяване вземанията на кредиторите и др., както и разходите за ремонти и подобрения, ако са извършени такива разходи.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г. и бр. 71 от 1989 г.) След ликвидацията на конфискуваните имущества и разпределението между вземанията на кредиторите, в случай че има остатък от получената при продажбата сума, той се отнася по сметка фонд "Жилищно строителство" на общинския народен съвет при Държавна спестовна каса, ако се касае до ликвидацията на жилищен имот, и по държавния бюджет, ако се касае до ликвидиране на други недвижими имоти или до движими вещи. От сумите за републиканския бюджет 30 на сто се отделят за съответния общински народен съвет, които се използуват по ред, установен от министъра на финансите или овластено от него лице.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Изкупуването от държавата на идеални части от съсобствени с граждани сгради, жилища или други помещения и застроена или незастроена земя въз основа на чл. 33 от Закона за собствеността се извършва по решение на министъра, ръководителя на ведомството или председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет съобразно с това, в стопанисване и управление на коя държавна организация се намира държавната идеална част от недвижимия имот. В този случай за изкупуването не е необходимо да се иска съгласие по чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) Когато държавата е собственик на земята, а гражданин, кооперация или друга обществена организация има право на строеж и собственост върху постройки и други подобрения и желае да прехвърли правата си изцяло или в определена част, държавата може да изкупи прехвърляното право.

(3) Изкупуването може да стане и след обявяването на имота за продажба по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите.

(4) Изкупуването става по цени съобразно Наредбата за цените на недвижимите имоти, освен ако съсобственикът е съгласен изкупуването да се извърши на по-ниска цена.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Държавата може да купува недвижими имоти от граждани, кооперации и други обществени организации по взаимно договаряне. Купуването се извършва от държавни учреждения, държавни стопански организации и други държавни организации по реда на чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите по цени съобразно Наредбата за цените на недвижимите имоти, освен ако съсобственикът е съгласен изкупуването да се извърши на по-ниска цена.

(2) Покупката на недвижими имоти, по отношение на които не се прилага глава втора от Закона за собствеността на гражданите, се извършва по цена, не по-висока от цените по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Областният народен съвет дава съгласие за покупко-продажбата, след като съответният народен съвет направи оценка на имота по цени, не по-високи от действуващите.

Чл. 75. За изкупуването по чл. 72 и за покупко-продажбата по чл. 73 се сключва писмен договор, който подлежи на вписване.

Чл. 76. Държавата може да придобива недвижими и движими имоти и по други предвидени в закона способи, във връзка с което разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото е съответните нормативни актове липсват специални разпоредби.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) За държавните недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони се съставят актове по образец, установен от Министерството на финансите.

(2) На актуване подлежат и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, пасища, градини, лозя и др.

(3) Актуват се сградите, които се намират извън границите на регулационните застроителните планове на населените места, заедно с припадащите се дворни места, включително и сградите в Държавния горски фонд.

(4) Подлежат на актуване селскостопанските недвижими имоти, намиращи се в райони, определени от изпълнителния комитет на общинския народен съвет за задоволяване на здравни и курортни нужди съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за собствеността на гражданите.

(5) Отчуждените за държавни и обществени нужди недвижими имоти се актуват при отчуждаването им. Актуват се и сградите и други съоръжения в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за извършване на ново строителство или по други причини.

(6) Не се актуват:

1. горите, пасищата и земите, включени в държавния горски фонд;

2. държавните селскостопански недвижими имоти (ниви, ливади, пасища, овощни и зеленчукови градини, лозя и др.), които се намират извън регулационните планове на населените места и извън вилните зони;

3. улиците, площадите, коритата на реките, водоемите, плажовете и други подобни;

4. временните постройки, които след изпълнение на задачата, за която са направени, ще бъдат разрушени или демонтирани.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) Актовете за държавните недвижими имоти по ал. 1, 2, 3, 4 и 5 на предходния член се съставят от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети или кметствата по чл. 4.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) (1) Актовете се съставят в два екземпляра. Те се подписват от съставителя и се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет. Единият екземпляр се съхранява при съставителя, а втория се изпраща на служба "Държавни имоти" при областния народен съвет, съответно Столичния народен съвет.

(2) Когато се актуват недвижими имоти, които се намират в района на кметства извън тези по чл. 4, актовете се съставят в три екземпляра, като третият екземпляр се изпраща в кметството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) За съставения акт се извършва отбелязване в имотната ведомост.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1991 г.) (1) Актовете за недвижими имоти, свързани с държавна тайна, се съставят от съответното министерство или друго ведомство и не се изпращат в народния съвет.

(2) Актовете за недвижими имоти, намиращи се в чужбина, се съставят от служба "Държавни имоти" при Министерство на финансите.

(3) Държавните учреждения, които ползват недвижими имоти извън пределите на страната, са длъжни да предоставят на Министерство на финансите всякаква документация относно управлението, стопанисването и ползуването на тези имоти с цел своевременното отразяване на настъпилите промени в актовете за недвижими имоти.

(4) При промяна в предназначението на имотите по ал. 3 ползвателят е длъжен да уведоми министъра на финансите, който след съгласуване с министъра на външните работи може да ги предостави за ползване на други чуждестранни или местни лица. По същия начин се постъпва и когато по преценка на министъра на финансите и на министъра на външните работи е отпаднала нуждата от тези имоти за ползвателя.

Чл. 81. (1) Държавните организации, на които са предадени новопридобити или новопостроени държавни недвижими имоти, са длъжни в едномесечен срок от приемането им да уведомят служба "Държавни имоти", за да се извърши актуването им. Уведомяване се прави и при построяване или надстрояване на държавна сграда.

(2) Когато служби "Държавни имоти" установят, че новопридобити недвижими имоти или новопостроени сгради не са актувани, изискват необходимите сведения от държавните организации, в чието стопанисване и управление се намират имотите, и извършват актуването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) Когато при изготвяне на правни анализи по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) се установи, че предоставените на държавните предприятия недВижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени според разделителни протоколи, не са вписани в актовите книги или вписванията не са актуализирани, съответният орган по ал. 1 на чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия уведомява служба "Държавни имоти".

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1993 г.) В случаите по предходната алинея служба "Държавни имоти" е длъжна в срока по ал. 1 да извърши актуването, включително и на прилежащите към сградите терени. Когато терените не са предоставени по установения ред и не са заплатени, но са застроени със средства на държавните предприятия, както и когато са им били предоставени безвъзмездно, тези обстоятелства се отразяват по акта за държавна собственост, а стойността на терена се дължи по държавния бюджет.

Чл. 82. Когато при извършване на промени в регулационните планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван самостоятелен парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерата и датите на старите актове. Станалата промяна се отбелязва и върху старите актове.

Чл. 83. При промяна на основание за придобиване на недвижимия имот от държавата не се съставя нов акт, а се извършва отбелязване в акта, като се посочва новото основание.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Промените в правото на стопанисване и управлението върху държавните недвижими имоти се отбелязват в актовете. Отбелязва се и учредяването или прекратяването на право на ползуване или право на строеж.

(2) Държавните организации, на които се предоставя право на стопанисване и управление върху държавни недвижими имоти, са длъжни в едномесечен срок от издаването на акта за предаване на имотите да уведомят съответния общински народен съвет или кметство, за да отбележи промяната в акта.

(3) При събаряне на държавни сгради се уведомява служба "Държавни имоти" при съответния общински народен съвет или кметство по чл. 4.

Чл. 85. (1) Актовете за държавните недвижими имоти се отбелязват с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба "Държавни имоти".

(2) Актовете за държавни недвижими имоти, които са престанали да бъдат държавна собственост, или за държавни имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани.

Чл. 86. (Доп. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Въз основа на съставените актове за държавни недвижими имоти се завеждат: главна книга за държавните имоти, картотека за държавните имоти, спомагателни книги за държавните имоти, азбучник на държавните недвижими имоти - по адреси, по квартал и парцел, по бивш собственик, азбучник за отчуждените имоти по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, описна книга за продадените държавни жилища и други по образци, одобрени от Министерството на финансите. Съобразно броя на държавните имоти някои от тези книги може да не бъдат водени. Във всички случаи се води обаче главна книга за недвижимите имоти.

Чл. 87. (1) Общинските народни съвети, в които е въведен механизиран отчет на недвижимите имоти на гражданите и на държавата, могат да преустановят воденето на книгите по отчета на държавните имоти. И в тези общински народни съвети се водят актовите книги за държавните имоти.

(2) Главните книги, картотеките и спомагателните книги не се унищожават, а се съхраняват, освен ако бъдат преснети на микрофилми.

(3) Досиетата по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и другите досиета и преписки по придобиването и разпореждането с държавни имоти се съхраняват в служба "Държавни имоти" и не подлежат на унищожаване.

Чл. 88. (1) Недвижимите имоти, неправилно актувани като държавни, както и недвижимите имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собствениците им по нареждане на министъра на финансите или овластено от него лица.

(2) Отписването се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено чрез служба "Държавни имоти" при съответния общински народен съвет или кметство по чл. 4. Към искането се прилагат писмени доказателства, установяващи, че имотът е собственост на молителя.

(3) Отписването се извършва след вземане мнението на учреждението или организацията, която стопанисва имота.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена въз основа на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, се отписват от актовите книги по нареждане на кмета на съответната община.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1993 г., отм., с р. № 202/93 на ВС)

Чл. 89. Владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите.

Чл. 90. Държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на държавните имоти, са длъжни да полагат необходимите грижи за правилното им стопанисване и поддържане, като извършват необходимите основни и текущи ремонти и не допускат увреждане, завладяване и ползуване на имотите от други лица.

Чл. 91. (1) Предоставените на държавните учреждения недвижими имоти се ползуват за техни преки нужди съобразно тяхното предназначение.

(2) Държавните стопански организации ползуват предоставените им за стопанисване и управление държавни недвижими имоти по установения за тях ред.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Завзетите движими вещи от служба "Държавни имоти" се стопанисват и ползуват, както следва:

1. селскостопанските машини и инвентар, работен, развъден и продуктивен добитък се предават на АПК, ПАК, ДЗС или селскостопански научни институти безвъзмездно или срещу заплащане;

2. другите машини, съоръжения, транспортни средства и инвентар се предават на държавни стопански организации безвъзмездно или възмездно, а на държавни учреждения безвъзмездно;

3. суровините, полуфабрикатите и готовата продукция се предават на съответната държавна стопанска организация срещу заплащане по установените държавни цени на едро съобразно вида на вещите;

4. зърнените храни, фуражите и другите селскостопански продукти и добитък за клане се отстъпват срещу заплащане по изкупни цени на изкупвателните организации;

5. предметите с археологическо, историческо, художествено, природонаучно или друго научно или културно значение се предават безвъзмездно на съответните научни или музейни учреждения;

6. златото, среброто и платината в монети, на слитъци и в суров вид се предават на Българската народна банка за изкупуване. Със златните и други монети с археологическо значение се постъпва по реда на т. 5;

7. златните украшения и скъпоценните камъни се предоставят на търговските организации срещу заплащане;

8. облигациите от държавните заеми се предават на Държавната спестовна каса за приспадането им от дълга към държавата;

9. паричните суми се отнасят в приход на републиканския бюджет.

(2) Върху движимите вещи по точки 1 и 2 от предходната алинея, съставляващи основни средства, може да се отстъпва възмездно или безвъзмездно право на ползуване на кооперативни и обществени организации.

(3) С мебели, обзавеждане и други вещи се постъпва по реда на т. 2 от алинея първа.

(4) Вещите, които са негодни за ползуване от държавни организации, а могат да се използуват от граждани, се продават на търг по реда, установен в глава двадесет и първа.

Чл. 93. (1) Предаването на държавните движими вещи в случаите по предходния член се извършва от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(2) Предаването на движими вещи и разпореждането с тях се извършва след завземането, оценяването и вписването им в книгата за държавните движими вещи.

(3) Сумите, постъпили от продажбата и отстъпването на право на ползуване върху движими вещи, се внасят в държавния бюджет.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации се извършва:

1. по решение на съответния министър или ръководител на ведомство или на съответния председател на изпълнителния комитет на народния съвет, когато държавните организации са от едно министерство или друго ведомство, съответно от един народен съвет;

2. по взаимно съгласие между ръководителите на ведомствата, съответно между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, или между председателите на изпълнителни комитети на народните съвети, когато държавните организации са подчинени на различни ведомства или една е подчинена на ведомство, друга на народен съвет, или са подчинени на народните съвети от различни области. В тези случаи, ако държавните организации са от различни народни съвети, предаването се извършва по решение на председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет, съответно по решение на председателите на изпълнителните комитети на областните народни съвети. Когато в тези случаи не е постигнато взаимно съгласие,предаването на имотите се извършва с решение на министъра на финансите.

(2) Предаването на държавни имоти между фирми, създадени върху държавна собственост, се извършва по установения за тях ред.

Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 1991 г.) Сделки и действия, с които се прехвърля правото на собственост или други вещни права върху държавен недвижим имот в чужбина на чужда държава, на чуждестранно или местно лице, се извършват с разрешение и по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 95. Новопридобитите държавни имоти се предават за управление и стопанисване на общинските народни съвети, освен ако в акта за придобиването им е постановено друго.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Предаването на държавни имоти за стопанисване и управление на държавни учреждения се извършва безвъзмездно или срещу заплащане.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Въз основа на акта за предаване се съставя протокол-опис за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от Министерството на финансите.

(2) От датата на протокол-описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващата държавна организация и се записва в счетоводните книги на новия приобретател на правото на стопанисване и управление на имота.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Когато председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет установи, че държавни организации задържат държавен имот, който не им е необходим, отправя искане до компетентния орган за отнемане на имота и предаването му на друга държавна организация.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г., бр. 71 от 1989 г.) Всички лица, в разпореждане на които са постъпили или постъпят държавни имоти, са длъжни да уведомят за това незабавно служба "Държавни имоти" при съответните общински народни съвети и кметствата по чл. 4.

(2) Всички длъжностни лица, които узнаят по какъвто и да е начин, че гражданин или юридическо лице задържа без основание държавно имущество, са длъжни да съобщят за това веднага на съответната служба "Държавни имоти".

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) При установяване от служби "Държавни имоти", че държавен имот се други без основание от гражданин или юридическо лице, те правят предложение пред председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет за изземване на имота.

(2) Решението на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет се изпълнява по административен ред със съдействие на органите на народната милиция.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождение на имота. Със заповедта се определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато отстъпването става възмездно, се посочва и цената.

(2) Върху държавни недвижими имоти може да се отстъпва право на безвъзмездно ползуване само със съгласието на министъра на финансите или на овластено от него лице.

(3) За отстъпване право на ползуване на кооперация или друга обществена организация върху недвижим имот, който се намира в оперативно управление на министерство или друго ведомство или на подчинена на тях организация, е необходимо разрешение на ръководителя на министерството или другото ведомство.

(4) Когато кооперацията или обществената организация се намира в друга област, заповедта се съгласува с председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет.

Чл. 102. (1) Когато нуждата на кооперацията или обществената организация от имота отпадне или имотът стане необходим за друга по-належаща нужда, правото на ползуване може да бъде отнето по същия ред, по който е отстъпено.

(2) Ако отстъпването на отнетото право на ползуване е станало възмездно, на кооперацията или на обществената организация се връща внесената от тях сума, намалена съобразно настъпването овехтяване на имота.

Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1985 г., бр. 19 от 1988 г. и бр. 71 от 1989 г.) Право на строеж върху държавна земя се отстъпва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождение на държавния имот.

(2) Правото на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва само върху държавна земя, включена в строителните граници на населените места и вилните зони.

(3) При условията на чл. 108, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство може да се отстъпва безвъзмездно право на ползуване върху държавна земя, върху която може да се разрешава временно строителство на селскостопански сгради за нуждите на общественото и личното животновъдство, включително на помещения за нуждите на обслужващите лица.

(4) Правото на строеж се отстъпва възмездно по цени, определени в Наредбата за цените на недвижимите имоти. Със заповедта по ал. 1 се определя цената, която трябва да се заплати за правото на строеж.

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Правото на строеж върху държавен урегулиран жилищно-строителен парцел, включен в строителните граници на населени места, може да се отстъпва и безвъзмездно в следните случаи:

1. на военноинвалиди за строеж на индивидуална жилищна сграда до два етажа;

2. (отм. ДВ, бр. 72 от 1990 г.).

3. на граждани с тежко семейно и материално положение за строеж на индивидуална жилищна сграда.

4. (отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

Чл. 105. (1) Когато се отстъпва право на строеж върху урегулиран държавен парцел за жилищно строителство, лицата, които са получили това право, придобиват право на ползуване и на незастроената част от земята.

(2) Предходната алинея не се прилага при отстъпване право на строеж в жилищни комплекси или когато са изградени вътрешноквартални градини по силата на чл. 52 от Закона за териториалното и селищно устройство.

Чл. 106. (1) Когато гражданин, получил право на строеж върху държавен парцел и построил върху него малоетажна жилищна сграда, прехвърля на роднини по права линия построеното жилище, едно или повече от построените жилища или част от построеното жилище (съответно построените жилища), той не заплаща на народния съвет стойността на новоучреденото право на строеж, независимо от това, че правото на строеж е придобито от прехвърлителя безвъзмездно или при заплащане на намалена цена.

(2) Когато собственикът няма роднини по права линия, на които да прехвърли правото на строеж, по чл. 15в от Закона за собствеността, за всички жилища, които е предвидено по застроителния план да се изградят в парцела, или когато изграждането на някои от тези жилища не може да се извърши, се прилага ал. 1 на чл. 15г от същия закон.

Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1980 г.) При прехвърляне на недвижимите имоти по + 6 от преходните правила към Закона за собствеността притежателят на правото на строеж има право да получи пълната цена на правото на строеж.

(2) На притежателите на недвижимите имоти по предходната алинея въз основа на удостоверения, издавани от изпълнителните комитети на общинските народни съвети, се издават констативни нотариални актове без плащане на такси.

Чл. 108. (Изм, - ДВ, бр. 78 от 1980 г. и бр. 71 от 1989 г.) (1) Жилища, вили, гаражи, стопански и други сгради и помещения, които са придобити въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя, могат да бъдат прехвърлени при условията и по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) Народният съвет може да изкупи продаваните имоти, построени върху държавна земя, само по реда на чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 109. (1) По реда и условията на тази глава се продават на граждани жилища от държавния жилищен фонд, държавни гаражи и ателиета.

(2) По условията и реда на тази глава се продават жилища, гаражи и ателиета, принадлежащи на обществени организации по тяхно предложение.

(3) Жилища и други обекти, построени съгласно чл. 117, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство, не се продават на граждани по реда и условията, предвидени в тази наредба.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Не могат да бъдат продавани държавни жилища:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;

2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни здравни и други обекти, когато жилищата са предназначени за настаняване на работници и служители, чиято дейност е пряко свързана с експлоатацията на обектите;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1996 г.) в сгради до три етажа включително върху терени, предназначени за средно и многоетажно строителство, или върху терени, определени за други мероприятия при условията и по реда на Закона за териториално и селищно устройство.

4. други жилища, за които е взето решение от Министерството на финансите и Комитета по териториално и селищно устройство, че не подлежат на продажба на гражданите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1994 г., изм., бр. 40 от 1996 г.) Не могат да бъдат продавани оборотните и резервните жилища.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1994 г.) Жилища в сгради с магазини, както и жилища в жилищни блокове, в част от които има административни, складови и други помещения, могат да бъдат продавани.

Чл. 111. (1) Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на имотите.

(2) Подлежащите на продажба жилища, предоставени на министерствата, другите ведомства, държавните стопански организации и учрежденията, се предават на общинския народен съвет по местонахождението им за извършване на продажбата.

(3) Предходната алинея се прилага и за жилищата, предадени на общинските народни съвети по силата на актове, издадени преди тази наредба, както и за предадените им от министерствата или другите ведомства жилища при запазване на правото да настаняват.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г. и бр. 71 от 1989 г.) Продажбата на ведомствени жилища, включително на жилища, които са предадени за стопанисване на народните съвети, се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато са предоставени на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган за управление, който посочва и купувача.

Чл. 112. Жилища от Държавния жилищен фонд се продават за задоволяване жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите до размерите по Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Преценката за размера на жилището, което може да се продаде от държавата за задоволяване жилищните, професионалните и здравните нужди на отделно семейство (отделен гражданин), се прави от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а за ведомствени жилища - от ръководителя на министерството или ведомството, съответно на колективния орган за управление на съответната организация.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва изцяло в брой или в брой и заем от Държавна спестовна каса.

Чл. 115. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.).

Чл. 116. Жилища от държавния жилищен фонд могат да бъдат продавани и вещни права върху тях могат да бъдат продавани или учредявани само на жител на населеното място, в което се намират имотите.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 70 и бр. 77 от 1983 г. и бр. 71 от 1989 г.) (1) Жилища, заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата или само на един от съпрузите-наематели.

(2) Жилища, заемани от двама или повече наематели, които са низходящи или възходящи и са от отделни семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите, при съгласие помежду им могат да бъдат продадени на едно от семействата.

(3) Жилище, в което са настанени като наематели семейства на низходящи или възходящи или братя и сестри, може да бъде продадено едновременно на тях, евентуално на членове на техните семейства, в идеални части съобразно постигнато писмено съгласие, заверено в общинския народен съвет или кметството. Продажбата в тези случаи се извършва едновременно.

(4) Ако жилището е поделяемо реално съгласно строителните правила и норми, на всеки от наемателите може да бъде продадена заеманата от него реална част от жилището. Продажбите се извършват след преустройството на жилището по надлежащия ред.

(5) Вън от случаите по предходните алинеи не могат да бъдат продавани жилища, в които живеят като наематели две или повече семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите.

(6) Жилища, в които са освободени отделни помещения, се продават на наемателя на останалата част от жилището, ако той поиска това и жилището отговаря на неговите и на членовете на семейството му нужди по нормите на Правилника за прилагане на Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 118. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.)

Чл. 119. (1) Решение за продажба на държавно жилище се взема по искане за покупка на жилището от граждани.

(2) Към молбите на гражданите за покупка на жилища общинският народен съвет прилага служебно:

1. план на жилището, а при продажба на жилище в индивидуална жилищна сграда - и скица на мястото;

2. протокол за оценка на жилището.

(3) Кандидатите за закупуване на жилището представят декларация за трудовото си положение и за своя и на членовете на семейството си брутен месечен доход, а също за притежаваните от тях и от членовете на семейството им недвижими имоти.

Чл. 120. (1) Продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.).

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1985 г.) Въз основа на заповедта за продажба се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача (купувачите). Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе цената на жилището изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса. Ако в шестмесечен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс за издаването на заповедта за продажба на жилището купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че той се отказва от покупката и преписката се прекратява.

(Ал. 2 и 3 - отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.)

(4) Купувачът на жилището придобива право на строеж върху мястото или върху съответната идеална част от него.

(5) Купувачът на жилище в етажна собственост придобива собственост освен върху жилището и върху съответната идеална част от общите части на сградата.

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) При продажба на изплащане купувачът изплаща на равни месечни вноски дължимата сума, включваща и лихвите.

(2) Вноските, дължими от купувачи - работници, служители и пенсионери, се удържат от касиер-платците на учрежденията, предприятията и организациите по правилата за събиране сумите, дължими на Държавната спестовна каса по жилищноспестовни заеми.

(3) Длъжникът дава писмена декларация, че е съгласен с тези удръжки. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 272 от Кодекса на труда и чл. 53 от Закона за пенсиите.

(4) Вземането се събира от Държавната спестовна каса по местонахождението на имота.

(Ал. 5 и 6 - отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.)

Чл. 123. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.).

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) (1) При продажба на жилище от ведомствения жилищен фонд в договора може да се включи задължение за съответния работник или служител с по-малък трудов стаж да работи в социалистическата организация още 10-15 години.

(2) При прекратяване на трудовия договор по вина на работника или служителя преди изтичане на уговорения срок, договорът за покупко-продажба на жилището може да бъде развален.

Чл. 125. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.).

Чл. 126. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.).

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) При условията и по реда на тази глава се продават и имотите, изкупени въз основа на чл. 23 и чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) При продажбата на имоти по предходната алинея предимство като купувачи имат лицата, които са продали жилищния си имот по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г.) (1) Държавата може да продава ателиета само на лицата, които имат право да притежават ателие по силата на чл. 27, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.)

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Продажбата на ателиета и гаражи се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Когато ателиетата и гаражите са ведомствени, продажбата се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, съответно с разрешение на колективния орган за управление на стопанската организация, които посочват купувача.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1978 г. и бр. 70 от 1983 г.) Продажбата на ателиета и гаражи се извършва в брой или на изплащане със заем от Държавната спестовна каса.

Чл. 131. По реда на тази глава се извършва продажбата на принадлежащи на държавата идеални части от съсобствени с граждани жилища, ателиета и гаражи с цел да се намалят намиращите се в собственост на държавата неголеми идеални части от такива имоти, при управлението и стопанисването на които се срещат затруднения. Тази разпоредба не се отнася до продажба на магазини и други недвижими имоти.

Чл. 132. (1) Принадлежащите на държавата идеални части от недвижими имоти по предходния член се продават на граждани, които са съсобственици с държавата на тези имоти и имат право да ги придобиват съгласно Закона за собствеността на гражданите.

(2) Съсобствениците - граждани могат да изкупят идеалните части, притежавани от държавата, независимо от това, дали са жители на населеното място, в което се намират имотите.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1983 г.) Продажбата може да се извърши изцяло в брой или на изплащане със заем от Държавната спестовна каса.

Чл. 134. (1) Производството за извършване на продажба по тази глава се открива по писмена молба на собственика или съсобствениците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1985 г.и бр. 19 от 1988 г.) Продажбите се извършват със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(3) Въз основа на заповедта по предходната алинея между съсобственика-гражданин и общинския народен съвет се сключва договор за покупко-продажба на имота, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от натоварено от него длъжностно лице.

Чл. 135. (1) В случай че имотът се намира в съсобственост с повече от едно лице, продажбата на принадлежащите на държавата идеални части от него се извършва на всички останали съсобственици пропорционално на идеалните им части, ако желаят и имат право да ги купят.

(2) Частта на държавата може да бъде продадена и само на един от собствениците, ако останалите съсобственици заявят писмено, че не желаят да я изкупят или нямат право да я изкупят.

Чл. 136. При продажбата се прилагат съответно и разпоредбите на глава петнадесета от тази наредба.

Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1985 г., бр. 19 от 1988 г. и бр. 71 от 1989 г.) Замяна на държавни недвижими имоти с недвижими имоти на кооперации, обществени организации и граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или другото ведомство, а когато е предоставен на трудов колектив на стопанска организация - с разрешение на колективния орган за управление.

(2) При условията и по реда на тази глава се заменят и недвижими имоти, принадлежащи на кооперации и обществени организации, с недвижими имоти на граждани.

(3) Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия собственик.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Общинските народни съвети отделят всяка година определен процент от наличните и от новопостроените жилища за замяна с жилища, които са построени върху държавна земя, когато те не съответсвуват на жилищните нужди на собственика и на членовете на семейството му.

(2) Жилищата, отделяни за замяна, трябва да бъдат свободни от наематели или освободени чрез извършваната двустранна или многостранна замяна.

(3) Държавно жилище в замяна може да се отстъпи само за задоволяване на жилищните, професионалните и здравните нужди на гражданина и на членовете на семейството му, преценени по реда на чл. 113 от наредбата.

(4) Разликата в цените на заменяните жилища се изплаща при условията и по реда, които се прилагат при продажба на държавни жилища.

Чл. 139. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.).

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) (1) Не се допуска замяна на държавно жилище с жилище на гражданин:

1. ако жилището на гражданина се намира в село, а държавното жилище - в град;

2. ако жилището на гражданина се намира в село по чл. 15, ал. 1. т.2 от Закона за собствеността на гражданите;

3. ако стойността на жилището на гражданина, определена съгласно чл. 17 от Закона за собствеността на гражданите, не надвишава 2000 лв.

(2) Притежаването на вила и лека кола от гражданите и членовете на семействата им не е пречка за извършване на замяна на притежавани от тях жилища с държавни жилища.

Чл. 141. (1) Към молбите на гражданите за замяна общинският народен съвет прилага служебно:

1. планове на заменяните жилища, а при замяна на жилище в индивидуална жилищна сграда - и скица на мястото;

2. протоколи за оценка на жилищата.

(2) Гражданите, поискали замяна, представят декларация за притежаваните от тях и членовете на семейството им недвижими имоти и документи за собственост на предлаганите за замяна имоти.

Чл. 142. (1) Допуска се извършване на замяна на жилище на гражданин, построено върху държавна земя, с жилище от Държавния жилищен фонд и в случаите, в които върху първото тежи ипотека в полза на държавата или Държавната спестовна каса, като ипотеката преминава върху придобитото от гражданина жилище по замяната.

(2) Когато стойността на даваното от гражданина в замяна жилище е по-висока от стойността на държавното жилище, с разликата се погасяват изцяло или отчасти най-напред задълженията към държавата и Държавната спестовна каса и ако има остатък, той се изплаща на гражданина изцяло в брой.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Замяна може да се извършва и когато гражданин притежава жилище върху държавна земя на територията на един народен съвет, а жилището, което държавата ще даде в замяна, се намира на територията на друг народен съвет.

(2) При замяната се прилага съответно чл. 101, ал. 4.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Замяна на жилища на гражданин може да се извършва и с държавни имоти във вилни зони или с държавни имоти, които след замяната могат да се притежават от гражданите като вилни имоти по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за собствеността на гражданите, при спазване на чл. 5, ал. 4 от същия закон. В тия случаи не се иска даваният в замяна държавен имот да се намира в местожителството на гражданина, който предлага жилище в замяна.

(2) Не се допуска замяна на държавни вилни парцели с вилни имоти на граждани по чл. 5, ал. 2 и 3, т. 1 от Закона за собствеността на гражданите, с изключение на вилни имоти, намиращи се в курортни места.

(3) Замяната на държавни вилни имоти с вилни имоти на граждани се извършва само в случаи, когато замяната е в полза на държавата.

(4) Жилище на гражданин може да се замени с държавно място, включено в регулационния план на населеното място, само ако мястото се намира в село по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността на гражданите.

(5) Държавни жилища може да се заменят с незастроени жилищни имоти или ателиета, на граждани само когато замяната е в интерес на държавата. Преценката се прави от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

Чл. 145. (1) Оценяването на продаваните и заменяните недвижими имоти по реда на тази наредба се извършва по наредбата за цените на недвижимите имоти.

(2) Ако държавата е придобила имота по цена, по-висока от тарифната, при продажбата се заплаща цената, по която е придобит имотът от държавата.

(3) Даваните в замяна от граждани, кооперации и обществени организации недвижими имоти се оценяват по една и съща тарифа с държавните жилища, които се заменят.

(4) Със съгласие на гражданина цената на давания от него в замяна недвижим имот, включително земята, може да бъде по-ниска от цената по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

Чл. 146. (Отм. - ДВ, бр. 7 от 1980 г.).

Чл. 147. При отстъпване право на строеж върху държавна земя то се изплаща в размер на 100% от тарифната цена за земята

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1980 г.) При оценяване на едноетажни държавни жилищни сгради не се прилага коефициент за местонахождението на обектите във височина.

Чл. 149. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1980 г.) При продажба или замяна на гаражи, построени в градовете в жилищни блокове, в дворовете на жилищни блокове, в пространствата между блоковете в жилищни комплекси, както и върху терени, отпуснати специално за гаражи, цената на правото на строеж се определя по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

(2) При продажба или замяна на държавни гаражи в индивидуални жилищни сгради и в дворовете им в градовете или на гаражи в селата, не се заплаща отделно за правото да се построи гаражът върху държавно място. То се включва в полагащата се цена на учреденото право на строеж, на индивидуална жилищна сграда в мястото.

Чл. 150. (1) Цената на правото на строеж при продажба и замяна на държавни жилища се определя към деня на одобряване на решението за продажбата или замяната.

(2) Цената на правото на строеж при отстъпване право на строеж върху незастроени държавни земи, предназначени за изграждане на жилищни блокове, се определя към деня на издаването на разрешението за строеж. Стойността на правото на строеж се заплаща преди получаване на разрешението за строеж. Ако стойността на правото на строеж не бъде изплатена изцяло в брой от гражданина, разрешение за строеж не му се дава.

Чл. 151. Относно оценката на вещното право на ползуване при продажбата или замяната на недвижим имот се прилага съответно чл. 35.

Чл. 152. (1) При продажба или замяна на държавен недвижим имот и отстъпване на право на строеж върху държавен недвижим имот гражданите заплащат по 1% от стойността на държавния имот или право на строеж за режийни разноски, които се внасят във фонд "Жилищно строителство" на съответния общински народен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Министерството на финансите и Комитетът по териториално и селищно устройство определят каква част от сумата, получена за режийни разноски, може да се отстъпи срещу техническа помощ по оценката на продаваните имоти.

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Жилищата, които се продават или заменят, се оценяват от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, в състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове - представител на комисията по комплексно икономическо, социално и научно развитие и по териториалното и селищното устройство и строителството и юрисконсултът на съвета.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Разпореждането със стоковата продукция на самоуправляващите се фирми, с движими вещи - основни средства, с бракувани основни средства и с материалите, получени при ликвидацията им, се извършва по установения за това ред.

(2) Продажбата на бракувани основни средства на държавни учреждения и на материали, получени от ликвидацията им, се извършва по реда на глава двадесета.

(3) Излишни основни средства от групата на стопанския инвентар на държавните учреждения могат да се продават на граждани по реда на глава двадесет и първа.

(4) С малоценни и малотрайни предмети на държавни организации, които са станали ненужни за организацията или са негодни за прякото си предназначение, може да се разпорежда по реда на глава двадесет и първа.

(5) Леки автомобили, мототриколки, мотоциклети, мотопеди и туристически ремаркета, принадлежащи на държавата, на кооперации и на други обществени организации, могат да бъдат продавани на граждани при условията и по ред, определени, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Чл. 155. (1) Ликвидирането на основни средства на държавни учреждения, които поради износеност или друга причина са станали негодни за ползуване по предназначението си и са бракувани, се извършва съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) Не се бракуват и ликвидират основни средства на държавни учреждения по тази глава, когато са станали излишни за дадено учреждение, но могат да се използуват по предназначението си в друга социалистическа организация.

(3) Сградите, станали негодни за предназначението си не се събарят, ако могат да бъдат използувани за друга цел, освен ако е необходимо да се освободи теренът.

Чл. 156. (1) Бракуваните основни средства на държавни учреждения се ликвидират по следните начини:

1. оставят се за използуване като основни средства с друго предназначение в самото учреждение;

2. предават се на друга държавна организация като основни средства с друго предназначение;

3. отстъпват се на кооперация или на обществена организация възмездно или безвъзмездно право на ползуването им;

4. демонтират се или се събарят и се използуват материалите и частите, от които са съставени, като основни или оборотни средства;

5. продават се на държавните месопреработвателни и месоснабдителни организации или на граждани за лични нужди, ако се касае до бракувани негодни животни;

6. предават се на ДСО "Вторични суровини";

7. унищожават се или се изхвърлят, когато са напълно негодни за използуване за каквато и да е нужда от държавата или от граждани.

(2) С материалите и частите, получени от демонтирани основни средства, може да се постъпи по начините, посочени в точки 1, 2, 3, 6 и 7 на предходната алинея.

Чл. 157. Материалите от съборените сгради се ликвидират по следните начини:

1. предават се безвъзмездно на друго държавно учреждение по реда на чл. 94-97 от тази наредба;

2. предават се на държавна стопанска организация, стопанисваща държавния жилищен фонд, за да се използуват за поддържане на фонда;

3. продават се на държавна стопанска организация, кооперация или друга обществена организация по цени не по-високи от държавните цени на дребно за нови материали;

4. продават се на граждани на търг, ако не могат да бъдат ликвидирани по един от посочените в предходните точки начини.

Чл. 158. Добитите суми от ликвидация на бракувани основни средства и на части от материали от такива средства се внасят във фонд "Жилищно строителство" на съответното министерство, друго ведомство или народен съвет, ако се касае до сгради, и в приход на държавния бюджет, ако се касае до други основни средства.

Чл. 159. Начинът на ликвидиране на основни средства или на частите и материалите, получени от демонтирането или събарянето им, с първоначална или възстановителна стойност до 4000 лв. се определя от ръководителя на учреждението, а с по-голяма стойност - от висшестоящата организация, която одобрява заповедта за бракуването. Когато основното средство е на министерство, друго ведомство или окръжен народен съвет, начинът на ликвидиране се определя от съответния ръководител без оглед на стойността.

Чл. 160. Основни средства като сгради, мостове, чешми и други, които имат научно, историческо, художествено и архитектурно значение, не могат да се бракуват и ликвидират без съгласие на Комитета за култура и на Българската академия на науките.

Чл. 161. Моторните превозни средства, принадлежащи на държавата, на кооперации и на други обществени организации, се разкомплектуват, бракуват и ликвидират по ред съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Излишните основни средства на държавните учреждения от групата на стопанския инвентар се предават на други държавни учреждения, фирми, обществени организации или кооперации срещу заплащане.

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) Ако излишните основни средства не може да бъдат предадени по реда на чл. 162, с тях се постъпва по следните начини:

1. продават се на граждани за задоволяване лични потребителски нужди на търг чрез явно наддаване;

2. предават се на комисията по социалните дейности при общинските народни съвети за обществено подпомагане на нуждаещи се граждани.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Продажбите на търг се извършват по първоначални цени, установени от комисия в състав: главния счетоводител на държавното учреждение (началника на финансово-счетоводния отдел) или упълномощен от него служител, представител на служба "Държавни имоти" при народния съвет или кметството по чл. 4 и компетентно техническо лице на държавна служба.

(2) Първоначалната цена, по която се изнасят на продажба тези вещи, не може да бъде по-висока от държавните цени на дребно.

(3) Комисията съставя протокол за оценката. Тази оценка трябва да съответствува на действителната стойност на вещта в състоянието, в което се намира.

Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1979 г.) (1) Търгът се разгласява от държавното учреждение-продавач с обяви, които се поставят на определени за целта места в общинските народни съвети и в управлението на държавното-учреждение-продавач.

(2) Обявите трябва да съдържат:

1. наименование на продаваната вещ;

2. действуващата цена на дребно за такава подобна на нея вещ;

3. определената от комисията по предходния член цена, от която ще започне наддаването;

4. местонахождението на вещта и времето, през което тя може да бъде преглеждана;

5. мястото, където ще се състои търгът;

6. датата и часа на откриване и приключване на търга.

(3) При едновременна продажба на повече вещи от едно държавно учреждение се прави една обява.

(4) Обявата за продажба на вещите се подписва от ръководителя на държавното учреждение-продавач или негов заместник и от натоварен за целта служител от служба "Държавни имоти" при общинския (районния) народен съвет или кметството по чл. 4.

(5) Търгът се провежда под ръководството на комисията по предходния член.

(6) В търга трябва да участвуват най-малко двама купувачи.

Чл. 166. Когато на търга не се явят купувачи, той се отлага за срок от 7 дни, без да е необходимо обявяването му отново.

Чл. 167. Участвуващите в търга внасят в касата на държавното учреждение-продавач депозит в размер на 30% от установената първоначална цена, от която ще започне наддаването.

Чл. 168. (1) В часа, определен за приключването на търга, комисията обявява за купувач лицето, което е наддало най-много над първоначалната цена.

(2) За провеждането на търга се води протокол, в който се вписват: съставът на комисията, мястото, часът на провеждане на търга, лицата, които участвуват в наддаването, внесеният от тях депозит, окончателно установената продажна цена и на кого се възлага вещта. Към протокола се прилага препис от обявата по чл. 165.

Чл. 169. (1) Лицето, на което е възложена вещта, е длъжно да внесе в 3-дневен срок на държавното учреждение цялата й стойност.

(2) Ако лицето не внесе стойността на вещта в срока по предходната алинея, внесеният депозит се отнема в полза на държавата и се провежда нов търг.

(3) Внесените суми се отнасят по приход по държавния бюджет.

Чл. 170. (1) Документацията по продажбата на стопански инвентар се съхранява задължително от държавното учреждение-продавач за срок от 3 години.

(2) Унищожаването й след този срок се извършва след финансова ревизия на учреждението.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Доброволна делба на съсобствени между държавата и други лица недвижими имоти се извършва въз основа на предложения на съсобствениците до председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметството по чл. 4.

(2) Делбата се извършва с разрешение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а за имотите, предоставени на министерства или други ведомства - с разрешение на техните ръководители (чл. 35, ал. 3 от Закона за собствеността).

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметството по чл. 4.

(4) Въз основа на заповедта по предходната алинея между съделителите се сключва договор за делба, като държавата се представлява от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметството по чл. 4.

(5) В заповедта по ал. 3 и в договора по ал. 4 се определя начинът, по който се извършва делбата:

1. чрез даване в дял реални части от имота или имотите;

2. чрез получаване собствеността на целия имот от един от съсобствениците с изплащане частите на останалите съсобственици в брой;

3. чрез продажба на имота по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите и разпределяне на получената сума пропорционално на частите на съсобствениците.

(6) Стойността на съсобствените недвижими имоти, които са предмет на доброволна делба, се определя по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

(7) При делба по начина, посочен в ал. 5, т. 3, стойността на земята се определя по правилата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за собствеността на гражданите.

(8) Органите по ал. 2 и 3 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1989 г.) (1) Съдебната делба на държавни имоти се извършва съгласно разпоредбите за делба на наследство - чл. 278 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Искове за делба на съсобствени с граждани имоти може да се представят от държавните организации (включително народните съвети), на които е предоставено оперативното управление на държавни недвижими имоти, само с разрешение на Министерството на финансите. Не се допуска предявяване на иск за делба на съсобствен с граждани недвижим имот от държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имота, в случаите, в които имотът не може да се подели реално. При възможност имотът да се подели реално завеждането на дела се разрешава, когато извършването на делбата е в полза на държавата.

(3) За предявяване на иск за делба на съсобственици не се изисква разрешение на Министерството на финансите.

(4) По делата за делба на съсобствени с държавата недвижими имоти като представител на държавата участвува държавната организация, на която е предоставено оперативното управление на имота, а ако няма такава организация - съответният общински народен съвет или кметството по чл. 4. По делото се призовава и Министерството на финансите.