Държавен вестник, брой 45 от 3.VI

Чл. 1 Съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи се извършват от специалисти в болничните заведения, научно-преподавателските заведения към Министерството на народното здраве, Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи.

Чл. 2. (1) Съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на НПК и ГПК.

(2) Органите по ал. 1 изпращат препис от решението за назначаването на експертизата на ръководителя на заведението (болница, катедра, институт, клиника, диспансер), който възлага извършването й от един или няколко специалисти съгласно това решение.

(3) Ръководителят на здравното заведение може да предложи на органите, които назначават експертизата, да бъдат включени и специалисти от други заведения.

Чл. 3. При трудности в експертната задача или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, да бъде увеличен броят на експертите, амбулаторната експертиза да се превърне в стационарна или да се промени мястото на нейното извършване.

Чл. 4. (1) Повторните съдебномедицински и съдебнопсихиатрични експертизи се възлагат предимно на експерти от състава на катедрите по съдебна медицина и психиатрия при Медицинската академия.

(2) Повторната експертиза задължително взема обосновано отношение към заключението на първичната експертиза.

Чл. 5. Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:

1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните по делото и на длъжностното лице, което е назначило експертизата;

2. което е участвувало като орган в предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж по преписката или делото или е участвувало в тях като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия или обществен защитник;

3. което е било свидетел по преписката или делото;

4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на преписката или делото;

5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните или лицата по т. 2;

6. което е осъждано за тежко престъпление на лишаване от свобода, за подкуп, документно престъпление или е давало недобросъвестни заключения.

Чл. 6. Съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експерти са длъжни да пазят в тайна материалите, събрани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.

Чл. 7. (1) Здравните заведения в страната са длъжни да предоставят срочно на експертите исканите от тях справки, документи, сведения и други данни относно здравословното състояние на лицата - предмет на експертизата(подробна епикриза, препис от оригиналната история на заболяването, лична амбулаторна карта, лабораторни, апаратни изследвания и др.).

(2) Здравните заведения в страната оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи.

Чл. 8. (1) Заключението на съдебномедицинската или съдебнопсихиатричната експертиза, извършена от повече от един експерт се подписва от всички нейни членове.

(2) Ако някой от експертите не е съгласен с методите на изследването или заключението на останалите експерти, представя писмено свое експертно заключение.

Чл. 9. (1) Експертът предоставя три екземпляра от писмено оформената експертиза на ръководителя на заведението заедно с писмена декларация за направените разходи и действителния размер на работното и извънработното време, употребено за изготвяне на експертизата.

(2) Ръководителят на заведението проверява извършването и оформянето на експертизата с оглед спазване на изискванията на тази наредба.

(3) Ръководителят на заведението изпраща незабавно първия екземпляр от експертизата на органа, който я е назначил, като посочва в съпроводителното писмо: името и адреса на експерта, телефонния му номер, размера на разходите за експертизата (употребени материали и пособия, пътни, дневни и квартирни пари за експерта и др.), времето, употребено за извършване на експертизата и разчетната сметка на заведението, по която следва да бъдат преведени възнаграждението и сумата за направените разходи.

(4) Вторият екземпляр се изпраща от ръководителя на заведението до методичния експертен център към съответната катедра по съдебна медицина, респ. по психиатрия, при Медицинската академия в София, а третият екземпляр остава в експертния архив на заведението.

Чл. 10. (1) Организацията, контролът и методичното ръководство върху провеждането на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната дейност се извършват от Министерството на народното здраве и отделите "Народно здраве" при окръжните (градските) народни съвети.

(2) Ведомственият контрол изисква експертите да използуват съвременни методи в експертното изследване и последните постижения на медицинската наука, да дават експертни заключения с подробна мотивировка при спазване правните норми и Моралния кодекс на лекаря в Народна Република България и да полагат непрекъснати грижи за повишаване на своята квалификация.

(3) Експертът дава заключението си свободно, по свое убеждение и знания. За дадено невярно заключение той носи наказателна отговорност.

Чл. 11. (1) Всички изготвени експертизи се регистрират в помощен дневник към заведението, в което работи или се числи съответният експерт.

(2) Копията на изготвените експертизи се съхраняват в специален архив на заведението.

Чл. 12. Всички заведения в системата на Министерството на народното здраве, в които се извършва съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, отчитат експертната си дейност пред отделите "Народно здраве" към окръжните (градските) народни съвети и пред Министерството на народното здраве.

Чл. 13. (1) На катедрата по съдебна медицина и на катедрата по психиатрия при Медицинската академия в София се възлагат съответно функции на организационен и методичен център на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза в страната.

(2) На ръководителите на катедрите по предходната алинея се възлагат функции на главен съдебномедицински експерт и главен съдебнопсихиатричен експерт на НРБ.

(3) Главният съдебномедицински експерт и главният съдебнопсихиатричен експерт на НРБ съгласувано с Министерството на народното здраве провеждат мероприятия за подобряване на организационното, методичното, научното, кадровото и материалното състояние на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза в страната.

(4) Главният съдебномедицински експерт и главният съдебнопсихиатричен експерт на НРБ са длъжни да сигнализират своевременно органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда с копие до Министерството на народното здраве за неправилно извършени съдебномедицински и съдебнопсихиатрични експертизи и за проявена недобросъвестност или недостатъчно професионална подготовка на експерта.

(5) Главният съдебномедицински експерт и главният съдебнопсихиатричен експерт уведомяват Министерството на народното здраве за слабости в дейността на здравните заведения, които са били установени във връзка с извършването на експертната дейност.

Чл. 14. Обекти на съдебномедицинската експертиза са:

1. живи лица;

2. човешки трупове и трупни части;

3. веществени доказателства.

Чл. 15. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:

1. медико-биологични показатели на телесни повреди;

2. причинна връзка между престъпно деяние и налична телесна повреда;

3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;

4. здравословно състояние;

5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед правните изисквания;

6. родителски произход;

7. медицинска идентификация;

8. опиване с алкохол, безпомощност и др.;

9. необходимост от прилагане на принудително лечение;

10. симулация, агравация и др.

Чл. 16. (1) Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за установяване на:

1. причината за смъртта;

2. времето на настъпване на смъртта;

3. причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;

4. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;

5. белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;

6. други експертни въпроси, свързани с изследването на трупа или трупните части.

(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината на смъртта се извършва при:

1. насилствена и съмнение за насилствена смърт (злополука, самоубийства, убийства);

2. настъпила скоропостижна ненасилствена смърт;

3. намерен труп на неизвестно лице;

4. намерен труп на новородено дете;

5. намерени раздробени трупове и части от тях;

6. смърт на болен без поставена диагноза на заболяването, която е настъпила преди изтичането на 24 часа от момента на приемането на болния в здравното заведение;

7. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;

8. настъпила смърт непосредстствено преди, по време и наскоро след хирургическа интервенция, след изкуствено прекъсване на бременност, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации;

9. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;

10. отказ на медицинска помощ;

11. други случаи, при които съществува съмнение относно причината на смъртта.

Чл. 17. (1) Когато за съдебномедицинското установяване на причината на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, съдебно-медицинска експертиза се извършва от съдебни химици в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при медицинските факултети, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология при Дирекцията на Народната милиция и съдебномедицинското отделение към Висшия военномедицински институт.

(2) Обекти на съдебно-химическа експертиза могат да бъдат:

1. вътрешни органи и органни части от човешки биологични течности(кръв, урина, ликвор);

2. повърнати материали;

3. промивни води;

4. вещества,които организмът отделя (екскременти);

5. хранителни и питейни продукти;

6. лекарства;

7. селскостопански препарати;

8. различни химически вещества и др.

Чл. 18. (1) Изследване на проби кръв и урина за установяване на наличие на алкохол се извършва в специализираните лаборатории.

(2) Вземането на проби кръв и урина на водачите на превозни средства за употреба на алкохол се извършва в поликлиничните и болничните здравни заведения.

Чл. 19. (1) Съдебномедицинско изследване на веществени доказателства се извършва само в специализирани лаборатории към катедрите по съдебна медицина при медицинските факултети, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология и съдебномедицинското отделение към Висшия военномедицински институт.

(2) Основна задача на изследването по ал. 1 е да се установи произходът (човешки или животински) на биологичния продукт по различни предмети и могат ли да произхождат от същото лице.

Чл. 20. (1) Кръвногруповите експертизи във връзка с установяване или оспорване произход се установяват от висококвалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина и по хематология при Медицинската академия.

(2) При неявяване на лицето за изследване експертът уведомява органа, който е назначил експертизата.

Чл. 21. Кръвногруповите експертизи във връзка с установяване на оплодителна способност и вероятния период на зачеване, свързани с установяване или оспорване на произход, се извършват от експерти със специалност съдебна медицина, специалисти към катедрите по съдебна медицина или акушерство и гинекология.

Чл. 22. Съдебномедицински експертизи по писмени данни се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси в приложена документация към следствени и съдебни дела, включително проверка и преценка на дадени заключения от груги вещи лица и преценка по дела срещу медико-санитарен персонал във връзка с професионалната им дейност.

Чл. 23. (1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебномедицинска експертиза", който се състои от уводна част с предварителни сведения, описателна част и заключение.

(2) Уводът на "Съдебномедицинската експертиза" съдържа:

1. име и служебно положение на експерта;

2. по чие нареждане се извършва експертизата;

3. време и място на провеждането й;

4. кои лица са присъствували при извършването й (органи на предварителното разследване, прокуратурата, съда, поемни лица);

5. данни за самоличност на освидетелствувания или аутопсирания труп;

6. задачите на експертизата;

7. от кого са получени предварителни сведения.

(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими изследвания.

(4) Заключението съдържа обстойни и научно обосновани изводи от данните на експертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.

(5) Експертът няма право да дава заключение по правни въпроси.

Чл. 24. (1) Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.

(2) При уважителни причини срокът по ал. 1 може да се продължи с решението на органа, който назначава експертизата, като основанията за това се вписват в експертизата.

Чл. 25. (1) Съдебномедицински експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, отделение или кабинет, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог по експертни въпроси от кръга на неговата специалност.

(2) Биолози, биохимици, микробиолози и химици на работа в съдебномедицинските звена могат да извършват експертиза в рамките на тяхната професионална компетентност.

Чл. 26. (1) При разширени или комплексни експертизи или при особено трудни случаи е необходимо да се включва и специалист по съдебна медицина.

(2) При предварителни и съдебни производства, образувани срещу медицински персонал за професионално-длъжностни престъпления, се прилагат разпоредбите на предходната алинея.

Чл. 27. Съдебномедицинските експерти сигнализират органите на здравеопазването за установени пропуски и слабости в дейността на здравните заведения и персонала им, които са били установени при извършване на експертизите.

Чл. 28. Съдебномедицински експертизи се възлагат на следните заведения:

1. катедрите по съдебна медицина към медицинските факултети съобразно разпореденото от главния съдебномедицински експерт на НРБ райониране на страната и в размер, необходим за научно-преподавателската им дейност;

2. отделения или кабинети за съдебномедицинска експертиза към всяка окръжна болница, които се завеждат от лекари със съдебномедицинска подготовка, и съдебномедицинските отделения при Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи;

3. всички лечебно-профилактични заведения в системата на Министерството на народното здраве, Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи в кръга на задачите по специализираната медицинска помощ.

Чл. 29. Завеждащите отделения или кабинети по съдебномедицинска експертиза в административно и стопанско отношение са подчинени на главните лекари на окръжните болници, а в научно-практическо и методично отношение те се ръководят от главния съдебномедицински експерт.

Чл. 30. Завеждащите отделения или кабинети по съдебномедицинска експертиза представят годишен отчет за цялостната си дейност пред главния лекар на окръжната болница и на главния съдебномедицински експерт.

Чл. 31. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.

Чл. 32. Съдебнопсихиатричната експертиза има задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в граждански процес относно:

1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;

2. психична годност за участие в предварително или съдебно производство;

3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;

4. необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид или задължително лечение;

5. психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо и психическо насилие;

6. психичната годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дава достоверно обяснение за тях;

7. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия.

Чл. 33. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в болнични или извънболнични заведения.

(2) В особени случаи експертизата може да бъде извършена задочно или посмъртно по документи.

Чл. 34. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза в извънболнични условия се извършва в психиатричните амбулаторно-поликлинични заведения (психоневрологични диспансери и кабинети, амбулаторни и психиатрични клиники и болници).

(2) По изключение експертизата по предходната алинея може да се проведе и вън от лечебното заведение (в съда, при следователя или мястото за лишаване от свобода.

Чл. 35. (1) Болничната експертиза се провежда в специализираните съдебнопсихиатрични заведения и в стационарите на психиатричните заведения.

(2) Максималният срок за болничната съдебнопсихиатрична експертиза е 30 дни, като в случаите, в които се налага удължаването му, експертите изпращат мотивирана молба за разрешение от органа, който възлага експертизата.

Чл. 36. (1) На лицето, изпратено за съдебнопсихиатрична експертиза, независимо от мястото на извършването й се съставя лична амбулаторна карта или стационарна история на заболяването, където се нанасят всички данни от медицинското изследване и кратки данни за исканата експертиза.

(2) В случаите, когато лицето, изпратено за експертиза, не е психично болно, то се вписва само в амбулаторния дневник на заведението и помощния дневник за експертизите.

Чл. 37. (1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, по което е назначена експертиза, данни от психичното изследване, съдебнопсихиатрично обсъждане и заключение.

(2) Уводът съдържа:

1. име, длъжност, научно звание, научна степен и месторабота на експерта;

2. име, възраст, занятие, месторождение и местожителство на лицето, изпратено за експертиза;

3. време и място на провеждане на експертизата;

4. Орган, назначил експертизата, номер и дата на решението и точното формулиране на задачите пред експертизата.

(3) От делото се включват следните данни:

1. номер и дата на съответното дело и на кой орган е;

2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съдебния спор;

3. кратко извлечение на същественото от показанията на свидетелите, обвиняемия или страните;

4. данни от всички приложени към делото или допълнително събрани документи, включително и за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза.

(4) Данните от психичното изследване включват:

1. анамнезни сведения с указание на източника им;

2. данни от цялостното телесно и психично изследване.

(5) Съдебнопсихичното обсъждане съдържа:

1. разбор на семейната, включително на наследствената и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследванията, на миналите и на сегашното му заболяване;

2. анализ на психичното състояние на лицето преди и по време и след извършване на деянието или действието - предмет на правен спор;

3. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед да се даде ясен отговор на поставените въпроси в смисъла на изброените в чл. 32 задачи на експертизата.

(6) В заключението се отразяват:

1. научно обосновани изводи по поставената задача - окончателна или ясно формулирана диагноза и съдебнопсихиатрична оценка, както и допълнителни отговори на поставените пред експертизата въпроси;

2. конкретни медицински препоръки с оглед необходимите мерки или грижи с медицински характер спрямо лицето, изпратено за експертиза.

Чл. 38. При експертизата на непълнолетни, при които се установяват психични болести, умствена недоразвитост или отклонения в характера, следва да се изясни доколко заболяването в съотношение с възрастовия фактор може да превърне относителната вменяемост в невменяемост.

Чл. 39. В гражданските дела обсъждането трябва да изясни доколко психичното заболяване на лицето ограничава възможностите му да се грижи за своите интереси (ограничена дееспособност) или го лишава напълно от тази възможност (недееспособност).

Чл. 40. (1) Съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност по психиатрия и по възможност със специална подготовка по съдебна психиатрия.

(2) Там, където няма лекари със специалност по психиатрия, като експерти могат да бъдат използувани по изключение лекари с психиатричен профил (работили най-малко две години в психиатрично заведение).

(3) Когато експертите са повече от един, в експертизата може да бъде включен и правоспособен лекар със стаж по психиатрия по-малко от две години.

Чл. 41. Съдебнопсихиатрични експертизи се възлагат на:

1. катедри и клиники по психиатрия;

2. психиатрични общи и специализирани болници;

3. психо-неврологични диспансери, отделения или кабинети към общите или психиатрични лечебни заведения.

Чл. 42 (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася от заинтересуваната страна на депозит по сметката на същия орган. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по делата, по които страните са освободени с нормативни актове от такива задължения.

(2) След изпълнението на задачата органът, назначил експертизата, определя точния размер на разходите за извършването й, включително личните разходи на експерта, както и възнаграждението за извършената работа съгласно Тарифата за възнагражденията на съдебните и арбитражните експерти(ДВ, бр. 91 от 1975 г.) и го превежда по разчетна сметка на заведението(болницата, института, катедрата, клиниката), което е извършило експертизата.

(3) От преведената сума ръководителят на заведението разпорежда да се заплатят на експерта направените от него разходи, свързани с изпълнението на експертизата, и такава част от възнаграждението, предвидено за извършената експертиза, която съотвтствува на действително извършената от експерта работа по експертизата в извънработното му време като щатен служител.

(4) Онази част от преведената сума, която не се дължи на експерта, бюджетните учреждения внасят в приход на републиканския бюджет, а когато се касае до организация на стопанска сметка, сумата отива в приход на същата организация.