Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 36 от 30.IV

НАРЕДБА № 2 ЗА ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ

 

НАРЕДБА № 2 ЗА ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МИНИСТЕРСТВОТО НА СТРОЕЖИТЕ И АРХИТЕКТУРАТА

Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 1976г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 1993г., отм. ДВ. бр.31 от 26 Март 2002г.

Отменена с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за топлоснабдяването - ДВ, бр. 31 от 26 март 2002 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Тази наредба определя начина на отчитане и разпределение на топлинната енергия, отпускана във вид на пара и гореща вода от топлоизточниците за отопление, вентилация, технологични нужди и горещо водоснабдяване на жилищни, обществени и промишлени сгради и съоръжения.

(2) Наредбата е задължителна за всички топлоизточници, топлоснабдителни предприятия и потребители на топлинна енергия независимо от ведомствената им принадлежност.


Чл. 2. Отчитането и разпределението на топлинната енергия, произведена и подадена за консумация от топлоизточника и топлинните мрежи към потребителите, трябва да обезпечават определянето на фактическия разход на топлинна енергия в количествени и качествени показатели, което е елемент във взаимоотношенията между топлоизточниците, топлоснабдителното предприятие и потребителите.


Чл. 3. (1) Отчитането на топлинната енергия трябва да способства за рационалното й използване, за снижаване на топлинните загуби от пропуски и топлоотдаване, а също да санкционира разхищението и разточителното й използване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1993 г.) Измерването и отчитането на топлинната енергия се извършват франко потребителя съобразно границата на собственост:

1. когато топлопреносните мрежи са собственост на потребителя, топлинната енергия се отчита франко топлоизточника;

2. когато топлопреносните мрежи са собственост на доставчика, топлинната енергия се отчита в основната абонатна станция на потребителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1993 г.) Когато участъкът от топлопровода преди основната абонатна станция, в която се измерва и отчита ползваната топлинна енергия, е собственост на потребителя, той заплаща на доставчика всички загуби на топлинна енергия в този участък. Количеството им се определя в договора.


Чл. 4. Количеството на отпуснатата топлинна енергия за отчетен период се определя въз основа на показанията на измерителни прибори или по разчетен път.


Чл. 5. Допуска се изчисляването на топлинна енергия при използването на сумиращи разходомери в следните случаи:

1. при отчитане топлината, съдържаща се във водата, използвана за допълване загубите на вода в топлинните мрежи и на химически очистената вода за парни котли, при средна температура на водата за отчетния период.

2. при отчитате на топлината, отпускана за отопление на жилищни и обществени сгради;

3. при отчитане на топлината, отпускана на потребителите за битово или технологично горещо водоснабдяване.


Чл. 6. (1) На мрежовите колектори и топлоизточниците и в контролно-измерителните пунктове на потребителите, на които отчитането на енергията се извършва по самопишещи уреди, трябва да има монтирани и показващи прибори за налягане и температура с клас на точност, не по-малък от 1,5 за контролиране работата на самопишещите прибори и параметрите на топлоносител.

(2) Не се допуска отчитане на топлинна енергия по записи на данни от показващите прибори.


Чл. 7. Минималният разход на топлоносителя, отчитан по разходомер с променлива разлика в налягането, не трябва да бъде по-малък от 30 % от разчетния. В случаите, когато поради особености на потреблението разходът се оказва по-малък от 30 % от разчетния, отчитането трябва да се извършва по допълнителни прибори, монтирани на успоредна линия, разчетени на по-малък разход. Допуска се използването на същите прибори след подмяна на измерителната бленда и привеждане на скалата в съответствие с блендата.


Чл. 8. Водомерите за потребители с голям разход на топла вода трябва да се избират по разчетния разход на вода с отчитане възможния минимален разход по данните от таблицата (приложението).


Чл. 9. (1) Контролно-измерителните прибори (първична и вторична апаратура, използвана в схеми за отчитане на топлинна енергия), трябва да имат клас на точност, не по-нисък от 1,5.

(2) Горният предел на скалата на самопишещите манометри трябва да е 1,5 пъти по-висок от работното налягане на топлоносителя.

(3) Горният предел на скалата на регистриращите и показващите термометри трябва да бъде над максимално възможната температура на топлоносителя.


Чл. 10. Разходът на топлинна енергия на основание показанията на топломер за отчетен период се определя като разлика в показанията на брояча в края и в началото на отчетния период или чрез планиметриране на денонощните диаграми на топломера.


Чл. 11. (1) Разходът на топлоносителя, определен чрез планиметриране на денонощната диаграма на разходомера Gпл се определя по формулата Gпл=кnиC, тона, (1), където кm е разликата в показанията на брояча на планиметъра след и преди планиметрирането: и е

24C

константата на планиметъра, определяща се по формулата ф=--- (2),

n

където C е константата на диаграмата; n е количеството обороти на ролката на планиметъра.

(2) Фактическият разход на топлоносителя Gи се определя по формулата Gи=Gпл.К, тона, (3), където К е поправъчен коефициент, отчитащ различието на фактическите параметри на топлоносителя от приетите при изчисляването на разходомерната диафрагма. К се определя по формулата Кыеи/еp (4), където еи и еp са фактическата и съответстващата на разчетните параметри плътност на топлоносителя в кг/м*3.

(3) За всеки разходомер трябва да бъде построен график или съставена таблица от поправъчните коефициенти К в зависимост от физическите параметри на топлоносителя.


Чл. 12. Ако топлопроводът от топлоизточника води непосредствено до отделен потребител и принадлежи на него, отчитането на разхода на топлина се извършва по приборите в топлоизточника. В контролно-измерителния пункт на потребителя се поставят само прибори с контролно предназначение.


Чл. 13. При определяне на отпуснатото количество топлина по показанието на блендови разходомери трябва да се отчитат необходимите поправъчни коефициенти в съответствие с паспортните данни и проверочните свидетелства за всеки отделен прибор.


Глава втора.
ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, ОТПУСКАНА ОТ ТОПЛОИЗТОЧНИКА

Чл. 14. (1) Размерът на отпуснатата за едно денонощие топлина се определя от производствено-техническия отдел на топлоизточника и данните се записват в специална ведомост, като се съобщават и на топлоснабдителното предприятие.

(2) Количеството отпусната топлинна енергия за един месец се определя въз основа на денонощните данни и се установява в двустранен протокол, подписан от упълномощени лица от топлоизточника и топлоснабдителното предприятие.

(3) Ако от топлоизточника излизат топлопроводи, собственост на отделен потребител, данните за отпуснатата топлина се установяват в отделен протокол.


Чл. 15. (1) Количеството топлинна енергия, отпускано от топлоизточника, се определя от регистриращи топломери с показваща скала и интегриращо (сумиращо) устройство или от регистриращи разходомери със сумиращо устройство и показваща скала в комплект със самопишещи термометри и манометри.

(2) Приборите за отчитане, поставени на обратния тръбопровод, трябва да са монтирани преди мястото на присъединяване на възела за допълване на загубите на вода (по хода на обратната вода).


Чл. 16. Ако на изходящия от топлоизточника паропровод е монтиран редуктор за налягане, приборите за отчитане на енергията трябва да са монтирани на тръбопровода за редуцирана пара (след редуктора).


Чл. 17. Изчислението на отпуснатото от топлоизточника количество топлина във водна топлинна мрежа, чиито колектори за мрежова вода са снабдени със самопишещи топломери или разходомери и термометри, се

n

определя по формулата Q=д[G1(t1-t2)+(t2-tс.b)10*-3 Гкал (5),

0

където: n е броят на отчетните периоди в месеца (часове, денонощия); G1 - разход на вода в подаващата магистрала в тонове; Gn - разход на вода за допълване загубите на вода в топлинните мрежи в тонове; t1 и t2 са температурите на мрежовата вода съответно в подаващата и в обратната магистрала в шC; tс.b е средната температура на водата в източника на водоснабдяване на топлоизточника в шС.


Чл. 18. (1) При открита система на топлоснабдяване с директно водочерпене подаденото количество топлинна енергия се изчислява по

n

формулата Q=д[G1t1-G2t2-Gntc.b)1-*-3 Гкал (6), където G2 е

0

разход на вода в обратната магистрала в тонове. Тази схема изисква монтирането на разходомер на обратната магистрала.

(2) При открита схема на топлоснабдяване през неотоплителния сезон топлоподаването се извършва по една тръба и енергията се изчислява по формула (6), като G2 се приема равен на нула.


Чл. 19. При допълване на загубите в топлинните мрежи с вода от циркулационния кръг за охлаждане кондензаторите на турбините температурата на студената вода независимо от това се приема равна на тази на водата в естествения източник на водоснабдяване.


Чл. 20. Отпуснатата топлинна енергия във вид на пара при колектори, снабдени със самопишещи разходомери, термометри и манометри, се определя за всяко изтекло денонощие, изхождайки от средноденонощното топлосъдържание на парата и средната температура на

n

връщания кондензат, по формулата Q=д{Gиin-Gktx-(Gи-Gk)tc.b}10*-

0

3 Гкал (7), където: Gи е фактическото количество пара, определено по формула (3) в тонове; in - топлосъдържанието на парата в ккал/кг; Gк - количеството върнат в топлоизточника кондензат в тонове; tk - средната температура на върнатия кондензат в шC.


Глава трета.
ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, ПОЛУЧЕНА ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ТОПЛИННАТА МРЕЖА

Раздел I.
Организация на отчитането

Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1993 г.) Количеството топлинна енергия, отпускана от топлоснабдителното предприятие на потребителите, се определя въз основа на показанията на самопишещи разходомери в комплект със самопишещи термометри и манометри или по уреди за измерване на топлинна енергия с топлоносител водна пара или гореща вода, вписани в Държавния регистър като уреди за търговско измерване. В случаите, уточнени в чл. 5, се допуска определяне на топлинната енергия въз основа показанията на сумиращи обемни разходомери.


Чл. 22. Топлоснабдителното предприятие прави технически прегледи на съоръженията при въвеждане в експлоатация на контролно измерителни пунктове на потребителите, а след това и периодично, като проверява:

1. съответствието между монтираните прибори и разчетните параметри на топлоносителя - разход, налягане и температура;

2. правилността на монтажа на приборите;

3. наличието на необходимите прави участъци на тръбопровода преди и след блендата;

4. правилността на монтажа на импулсните линии, манометрите и термометрите, размера на гилзите, тяхното съответствие с диаметъра на тръбопровода, чистотата им и наличието на маслото в тях;

5. правилността на монтажа на импулсните линии, изравнителните съдове, въздухосборниците, продухвателните кранове;

6. наличието на пломба за държавна проверка за съответния период;

7. наличието на свидетелство за грешката на прибора и поправъчните коефициенти;

8. техническото състояние на приборите.


Чл. 23. Ако разходът на топлоносителя по показанието на разходомера се окаже по-малък от 30 % от максимума на скалата му и няма прибори за понижен разход, при отчитането се приема разход, равен на 30 % от максималното значение на скалата на прибора.


Чл. 24. (1) Обработката на данните от диаграмите на самопишещите прибори се извършва от топлоснабдителното предприятие и при поискване от страна на потребителите се съобщават резултатите.

(2) Диаграмите от самопишещите прибори се пазят в течение на три години.


Чл. 25. Числото часове с превишение на разрешения максимално часов разход за изчисляване на предвидените в нормативните документи глоби се посочва отделно.


Раздел II.
Отчитане на топлопотреблението от водна топлинна мрежа

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1993 г.) (1) Потребителите на топлинна енергия съобразно начина на нейното отчитане се делят на две групи.

(2) Към първа група спадат потребителите, измерващи топлинната енергия с прибор. Един прибор измерва топлинната енергия, ползвана само от един абонат (един потребител или множество потребители).

(3) Към втора група спадат потребителите без прибори за измерване на ползваната топлинна енергия.


Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1993 г.) При повече потребители на топлинна енергия в една сграда с измерителен прибор топлинната енергия се разпределя помежду им по възприет от тях начин. При наличие в абонатната станция на измерителен уред със самопишещи разходомер и термометър използваната от сградата топлинна енергия се определя по изчислителен път.

(2) В случай на откриване неизправности в приборите и по време на ремонта им размерът на употребената топлинна енергия се определя като на потребителите от втора група.

(3) В случай че потребител от първа група поради неправилно използване на топлинната енергия връща топлоносителя с висока обратна температура (по-висока с повече от 5шC от утвърдените графици), енергията му се начислява по действителния разход, отчетен по разходомера, и средната температурна разлика в топлоизточника за отчетния период.


Чл. 28. (1) Разходът на топлина за горещо водоснабдяване Q"г.в.в. за потребителите от втора група с водомери се определя по формулата Q"г.в.в-G"г.в.в(tч.в-tс.в)10*-3 Гкал(9) където tr.b е температурата на топлата вода в шC. Разликата tr.в-tc.в се приема за 55ш C.

(2) При наличието на рециркулационна тръба стойността на Q"г.в.в се завишава с 5 % при закрита система на топлоснабдяване.

(3) Ако потребителят от втора група няма монтиран водомер за горещо водоснабдяване (не се допуска за държавни абонати), енергията през отоплителния сезон се определя по формулата Q"г.в.в=q"г.в.в.н.mN.10*-3 Гкал (10), където: N е количеството денонощия в отчетния период; q"g.в.в - нормата за разхода на топлина за горещо водоснабдяване за едно лице за едно денонощие. Приема се стойността 4,6 мкал за жилища с душ и 5,7 мкал за жилища с вана. Тези норми са определени въз основа на нормите за водопотребление в бита и температурата на горещата вода; m е броят на лицата, ползващи горещо водоснабдяване.


Чл. 29. Сумарният разход за отопление, вентилация и технологични нужди Qo.в на потребителите от втора група се получава, като от отпуснатото от топлоизточника количество топлина Q, определено по формула (5) за отчетния период се извадят последователно:

1. топлинните загуби от пропуски на топлопроводите - дQnp;

2. топлинните загуби от топлоотдаване на топлопроводите - дQто;

3. топлината на водата, изразходвана за напълване на нови и излезли от ремонт магистрали, отклонения и вътрешни инсталации - дQнап;

4. топлината, получена от потребителите от първа група - дQi;

5. топлината, изразходвана за горещо водоснабдяване на потребителите от втора група - дQ"г.в.в+дQ"г.в или Q"o.в=Q-дQпр-дRто-дQнап-дQ'-дQ"г.в.в-дQ"г.в.н Гкал (11).


Чл. 30. (1) Топлинните загуби от пропуски се определят по

cp cp

t1 t2

формулата дQnp=Gn(-------tс.в)10*-3 Гкал (12), където Gn e

2

е количеството вода за допълване за отчетния период, определено по формулата Gn=Gсп-Gнап, тона, (13), където Gn е сумарното количество вода за допълване, отчетено в топлоизточника, в тонове; Gнап - количеството вода за допълване, изразходвано през отчетния период за напълване на нови и излезли от ремонт магистрали, отклонения, дворни мрежи и вътрешни инсталации, в тонове.

(2) Загубите на топлина от топлоотдаване се определят по формулата

ср н.т.ср

дGтo=n(кQтo+кQтo) Гкал (14), където: n е брой на часовете през отчетния период; кQто са средночасовите за отчетния период загуби на топлина от топлоотдаване от топлопроводите и абонатните станции, определени по изчислителен път от средногодишните нормативни загуби в зависимост от параметрите на топлоносителя и температурата на почвата през отчетния период (месец); средногодишните нормативни загуби от топлоотдаване се определят чрез измерване на всеки 3 години на загубите от топлопреносната мрежа и абонатните станции, като данните от измерването се привеждат за средногодишни температури на топлоносителя - Tпод=80шC и Tвр=46шC по формулата

и 80+46-2йи изм

кQто=-----------------кQто, където: йи е средногодишна нормативна

t1изм+t2изм-2йизм

температура на почвата: t1изм+t2изм и йизм са температурите на подаващата и обратната магистрала и почвата в момента на измерването в шC,a кQтоизм е абсолютната стойност на измерените загуби. Средночасовите загуби от топлоотдаване се определят от средногодишните нормативни загуби по формулата

ср ср ср

ср t1+t2-2й

кQ=Qки--------------- Гкал(15), където: т1и, т2и са средногодишните

то т.о t1и+t2и-2йи

нормативни температури на подаващата и обратната магистрала в шC;

ср ср ср

t1, t2 и й са действителните за отчетния период средни температури на

н.т.ср

подаващата, обратната магистрала и почвата в шC; кQто - топлинните загуби на новите тръбопроводи и абонатните станции, получени по изчислителен път на база проектните стойности, неучаствували в измерванията.

(3) Годишните планове на топлофикационните предприятия да се изграждат на база отчетните топлинни загуби от топлоотдаване на топлопроводите, като всяка година се намаляват с оглед довеждането на загубите до технически допустимите.

(4) Действителните топлинни загуби от топлоотдаване на топлопроводите, които остават за сметка на потребителите, се разпределят пропорционално на потребената топлинна енергия между потребителите от първа и втора група.

(5) Топлината на водата за запълване на нови и излезли от ремонт магистрали, отклонения и вътрешни инсталации се определя по формулата дQнап=д[Gнап(t2-tсв)10*-3] Гкал (16).


Чл. 31. Определеното по чл. 29 количество топлинна енергия за отопление, вентилация и технологични нужди общо за потребителите от втора група се разпределя между отделните сгради пропорционално на инсталираната мощност на сградата, установена чрез проекта на вътрешноотоплителната инсталация или ако липсва - чрез изчисления в зависимост от топлоотдаването на монтираните отоплителни тела. Консумираното от сградата количество топлинна енергия се разпределя между отделните потребители в нея пропорционално на кубатурата на ползваните помещения и приспадащата се част от стълбището независимо от наличието на отоплителни тела. Когато вентилационните и технологичните апарати се ползват от част от собствениците на сградата, мощността им се превръща в приведени кубически метри и се прибавя към кубатурата на помещенията им.


Чл. 32. Извън отоплителния период разпределението на енергията се извършва в последователността по чл. 29, но свършва с определянето на консумацията на топла вода от потребителите от втора група без измерителни уреди. В този случай консумацията от едно лице се определя по формулата

дQ"г.в.н

Q"г.в.п---------- Гкал/лице, (17), където дQ"г.в.н се определя от

m


Чл. 33. Когато едно и също населено място се топлоснабдява по зони от различни топлоизточници, разпределението на енергията през отоплителния период се извършва за всеки топлоизточник поотделно, а през останалото време - общо за всички топлоизточници с еднакъв по вид топлоносител.


Раздел III.
Отчитане на топлопотреблението от парна топлинна мрежа

Чл. 34. Изразходваната енергия се определя по формулата

n Q=д[Gф.in-Gktk-(Gф-Gk)tc.b]10*-3 Гкал (7).

0


Чл. 35. (1) Ако са повредени или липсват манометрите или термометрите в контролно-измерителния пункт на потребителя, температурата и налягането се приемат равни на тези в топлоизточника.

(2) Ако е повреден или липсва разходомерът за пара, за разход през периода на повредата се приема установеният в договора между потребителя и топлоснабдителното предприятие максимално часов разход.

(3) Ако е повреден или липсва разходомерът за кондензат, за разход се приемат данните от предишни отчетни периоди, когато разходомерът е бил в изправност.

(4) При повреда на контролно-измерителните прибори за първите десет дни от повредата енергията се определя на база средните показания на приборите за предишния месец.

(5) Алинеи 1, 2, 3 и 4 задължително се включват в договорите между потребителите и топлоснабдителното предприятие.


Чл. 36. На временно присъединените консуматори енергията се определя въз основа на договорираното часово натоварване (доказано чрез данни за мощността на топлоизползващите апарати, отбелязани в договора) и броя на работните часове през отчетния период.


Чл. 37. Потребителите на пара освен за така определената енергия заплащат и енергията, изразходвана за подгряване и продухване на паропроводите. Размерът на допълнителния разход за тази цел се определя от топлоснабдителното предприятие пропорционално на действителната консумация на отделните потребители.


Чл. 38. Разликата между отпуснатата от топлоизточника топлинна енергия и изчислената по горния начин консумация се отнася като загуба и е за сметка на топлоснабдителното предприятие.


Чл. 39. (1) С контролна цел всеки 3 - 5 години трябва да се провеждат изпитания за определяне на нормативни средногодишни загуби (необходими за планиране финансовата дейност на предприятието, експлоатиращо паропровода). Изчислението се извършва по

н Dn(iн-ik)(tn-йcr)

формулата bзп=------------------ Гкал/ч (19), където Dn e

T(tn-йn)10*3

количеството изразходвана пара по време на изпитанието при експлоатационен разход в тонове; iи и ik са енталпията на парата в началото и края на паропровода по време на изпитанието в ккал/кг; tn е средната температура на парата по време на изпитанието в шC йcr и йn са температурата на околната среда - средногодишна и по време на изпитанието, в шC; T е продължителността на изпитанието в часове.

(2) В случай, че в края на изпитания участък се получи наситена или влажна пара, трябва да се увеличи разходът на пара по паропровода.


Чл. 40. (1) Нормативните средногодишни загуби от топлоотдаване в

и

кондензопровода qзк се определят чрез изпитание по размера на температурния пад в началото и в края на участъка при разчетен разход на кондензат

и Gk(tk1-tk2)(tk1+tk2-2йcr)

на кондензат qзк=--------------------------- Гкал (20), където tk1 и

T(tk1+tk2-2йn)10*3

tk2 са температурите на кондензата в началото и в края на кондензопровода в шC.

и


Чл. 41. Нормативните загуби за отчетния период кQзаг се определят като сума от нормативните загуби в паропровода и кондензопровода, преизчислени от средногодишни на фактически условия на работа за отчетния период.

ф ф ф ф

н н tn - йф н tk1 = tk2 - 2й

кQзаг=n(qзп------------- + qзк----------------),

cr cr cr cr cr

tн - й tk1 + tk2 - 2й където индексите "ф" означава фактически условия, а "cr" - средногодишни условия.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава в съответствие с Решение № 524 на Министерския съвет от 10.XI.1972 г.


§ 2. Топлоснабдителните предприятия трябва да преустроят системата си на таксообразуване по смисъла на чл. 31 в срок от 24 месеца от влизането в сила на тази наредба.


§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.


Приложение към чл. 8


Таблица за измерване на водомери за топла вода за потребители с голям разход на вода



Калибър на водомера в мм 40 50 80 100 150
Разчетен разход в т/час 3,6 12 30 75 120
Минимален разход в т/час 1,2 3 8 15 25


Промени настройката на бисквитките