Държавен вестник, брой 53 от 2.VII

Чл. 1. Тази наредба урежда транспорта на радиоактивните вещества по въздух, суша и вода.

Чл. 2. Радиоактивни вещества, които са взривоопасни, огнеопасни, самовъзпламеняващи се и др., се транспортират съгласно правилата за този вид товар и тази наредба.

Чл. 3. Наредбата важи и за транспорта на радиоактивни вещества на територията на предприятието, което ги използува.

Чл. 4. Тази наредба има за цел да предотврати и ограничи опасността от облъчване и радиоактивно замърсяване през време на транспорта на радиоактивни вещества на хората, животните и други обекти от външната среда, както и да осигури контрол над това.

Чл. 5. (1) Предотвратяването на опасността от недопустимо външно облъчване се осигурява чрез екраниране на радиоактивните вещества и спазване на установените разстояния при отчитане продължителността на облъчване.

(2) При обикновени транспортни условия опасността от замърсяване с радиоактивни вещества се предотвратява посредством щателна опаковка на радиоактивните вещества и внимателно манипулиране. Максималното количество радиоактивни вещества в една опаковка или няколко опаковки трябва да е такова, че да гарантира непревишаването на допустимите норми на външно облъчване и замърсяване при евентуална авария. При това трябва да се вземат всички мерки за предотвратяване и ограничаване на евентуалното радиоактивно замърсяване на превозните средства.

Чл. 6. При транспорт на делящи се вещества се вземат допълнителни предпазни мерки с оглед да не се допусне възникване на верижна реакция на деление.

Чл. 7. Наличието на радиоактивни вещества и свързаната с това възможна или фактическа опасност се посочват чрез маркиране на опаковките и на транспортното средство.

Чл. 8. Товароизпращачът трябва да предостави на извършващия превоза и на получателя следната информация относно превозваните радиоактивни вещества:

1. названието на радиоактивните вещества или изотопи;

2. активността на радиоактивните вещества, изразена в единици кюри;

3. броя на опаковките;

4. категорията на опаковките;

5. транспортния показател за II и III категория.

Чл. 9. Дозиметричен контрол трябва да се провежда при всеки случай на транспорт и съхраняване на радиоактивни вещества.

Чл. 10. Облъчването на персонала, зает с транспорт и съхранение на радиоактивни вещества, трябва да се контролира така, че никой да не се подлага на облъчване с дози, превишаващи допустимите. Персоналът, чиято основна работа е транспорт на радиоактивни вещества, се приема като персонал, който работи в среда на йонизиращи лъчения категория А. Отделни лица от населението, които по силата на своите служебни задължения участвуват и при съхранение, и при товарене и разтоварване на радиоактивни вещества, не трябва да получават дози, по-големи от определените за категория В.

Чл. 11. Целият персонал, зает с транспорт или със съхранение на радиоактивни вещества, трябва да бъде инструктиран относно съществуващата опасност и предпазните мерки, които трябва да се съблюдават съгласно чл. 39 и 40 от Наредба № 0-35 за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения(ДВ, бр. 60 от 1974 г.).

Чл. 12. Митническите процедури, включващи проверка на съдържанието на опаковката, в която се транспортират радиоактивните вещества, трябва да се провеждат в присъствието на специалисти, а при необходимост - и със средства на дозиметричен контрол. Всяка опаковка, която е била отворена съгласно митническите правила, трябва да се възстанови от присъствуващите специалисти до първоначалното й състояние преди изпращането й за местоназначението.

Чл. 13. Ако получателят или работниците от транспортната организация открият нарушение на целостта на опаковката или разпространение на радиоактивното вещество извън пределите й, те са длъжни незабавно да уведомят органите на държавния санитарен контрол и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 14. След ликвидиране на аварията местата, където са се намирали опаковките и близко разположените товари, както и транспортните средства, трябва да се проверят за наличие на радиоактивно замърсяване и при необходимост да се дезактивират до допустимите стойности.

Чл. 15. В случай на съмнение, че инцидентът е настъпил не на мястото, където е забелязан, задължително се проверяват всички места, където е престояла нарушената опаковка, и всички лица, които са имали контакт с нея.

Чл. 16. В случай на повреда на товара или изтичане на радиоактивни вещества от него при катастрофа или пожар, при което може да се наруши целостта на опаковката, радиационно опасното място се изолира, за да се предотврати контактът на хора с разпространилите се радиоактивни вещества. При това радиационно опасното място трябва да се загради и да се поставят предупредителни знаци.

Чл. 17. Не се разрешава на никакви лица да останат на изолираното място, докато не пристигне квалифициран персонал да провери опасността от облъчване и да контролира манипулирането или спасяването на радиоактивните вещества.

Чл. 18. Наличието на радиоактивни вещества не е пречка за спасителната дейност или за гасенето на пожар от квалифициран персонал.

Чл. 19. Всички лица, участвували в операцията, задължително трябва да минат през съответен дозиметричен контрол и медицински преглед.

Чл. 20. Всяко транспортно средство, здание, място на аварията, оборудване или части от него, които в резултат на аварията през време на превоза или съхраняването на радиоактивните вещества са били подложени на радиоактивно замърсяване, се дезактивират във възможно най-кратък срок от квалифицирани лица и не се използуват отново, докато не станат безопасни.

Чл. 21. В зависимост от вида на превозваните радиоактивни вещества опаковката може да се състои от следните части:

1. първична вместимост (стъклени или метални ампули; флакони от пеницилинов тип и т. н.), в които е поместено радиоактивното вещество;

2. допълнителни материали около първичната вместимост, като сорбенти, амортизатори и други устройства, употребявани при необходимост;

3. херметизиращ съд (вторична вместимост), който предотвратява проникването на радиоактивното вещество извън пределите на опаковката и в който е поместена първичната вместимост заедно с добавъчните материали;

4. контейнер, приготвен от материал, който снижава мощността на дозата лъчение извън пределите му и в който могат да се поместят първичните вместимости;

5. външната опаковка, приготвена от дърво, хартия, картон, пластмаса или метал.

Чл. 22. Опаковката трябва да бъде изработена така, че да може лесно да се премества и надеждно да се закрепва за транспортното средство по време на превоза.

Чл. 23. Опаковки с тегло от 10 до 50 кг трябва да имат ръчки за ръчно пренасяне.

Чл. 24. Тежките опаковки с тегло над 50 кг трябва да са снабдени с куки, плъзгачи и други приспособления, позволяващи механично товарене и разтоварване.

Чл. 25. Използуваните приспособления не трябва да стават причина за появяване в материала на опаковката на опасни напрежения, превишаващи една трета от минималната му якост. Конструкцията на тези приспособления трябва да е такава, че да дава възможност за използуването им и за прикрепяне на товара по подходящ начин за транспортното средство.

Чл. 26. Външната повърхност на опаковката не трябва да допуска събирането на дъждовна вода по нея.

Чл. 27. Външните повърхности на опаковките по възможност трябва да се изготвят така, че да могат лесно да се дезактивират.

Чл. 28. Всяко устройство, добавено към опаковката по време на транспорта, което не е част от нея, не трябва да влияе на безопасността й.

Чл. 29. В опаковки, които съдържат радиоактивни вещества, не трябва да се поставят никакви други предмети освен инструменти и прибори, които се използуват с тези вещества, както и документите, необходими на потребителя. Поставените в опаковката предмети за времето на транспорта, които сами не са радиоактивни вещества, не трябва да намаляват безопасността на опаковката.

Чл. 30. Върху контейнерите и техните капаци трябва трайно да са нанесени знаците за радиационна опасност (приложение№ 1).

Чл. 31. Опаковките и контейнерите трябва така да са пломбирани или заключени със секрет, че отварянето им да е невъзможно без повреждане на пломбите или на секрета.

Чл. 32. Нефиксираните радиоактивни замърсявания на кое и да е място от външната повърхност на опаковката трябва да са възможно най-малки и във всеки случай не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 2.

Чл. 33. Опаковките се делят на два типа - А и В.

Чл. 34. Опаковките от тип А трябва да бъдат конструирани така, че след подлагане на изпитания съгласно изискванията в приложение № 8 да гарантират предотвратяването на:

1. изгубване или разсипване на съдържащото се в опаковката радиоактивно вещество;

2. всяко увеличаване на максималното ниво на излъчване, регистрирано или разчетено за външната повърхност на опаковката преди проведените изпитания.

Чл. 35. (1) Опаковките от тип А трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:

1. минималният външен размер на опаковъчния комплект не трябва да е под 10 см;

2. да са издръжливи на температурните разлики, на които може да се подложат през време на транспорта или съхранението им (-40 градуса + 70 градуса С);

3. херметизиращият съд трябва да има надеждно устройство, непозволяващо отваряне в резултат на налягане, възникнало в самия съд, небрежност и др.;

4. херметизиращият съд да е от материал, който не се разрушава от радиолитичния разпад на течностите или други вещества, намиращи се в съда;

5. херметизиращият съд трябва да е достатъчно издръжлив, за да се предотврати изтичане на радиоактивното вещество при намаляване на външното налягане до 0,25 кг/кв.см;

6. при необходимост херметизиращият съд да е снабден с вътрешна или външна защита за отслабване на лъчението от намиращите се в него радиоактивни вещества или той самият да е така изработен, че да представлява защита от лъченията;

7. намиращата се извън херметизиращия съд защита от лъченията да е конструирана така, че да се затваря надеждно с помощта на устройство, което да е независимо от която и да е друга конструктивна част на опаковката;

8. съдовете трябва да са плътни и добре да се затварят по такъв начин, че да се изключи изтичане на радиоактивното вещество при предвидените транспортни условия;

9. контейнерът и външната опаковка трябва да са изготвени и да се затварят така, че намиращите се в тях части да не могат да изменят положението си или да излязат извън опаковката;

10. опаковката трябва да издържа въздействието на всякакви ускорения, вибрации и резонанс от вибрациите, които могат да възникнат по време на транспорта, без да се нарушава целостта на вътрешните вместимости и на цялата опаковка;

11. материалите, от които са изработени опаковките и всякакви други части към тях, трябва да бъдат физически и химически съвместими един с друг и със съхраняващото се вещество в опаковката. Необходимо е да се имат пред вид и промените в тях при облъчване.

(2) Радиоактивното вещество от особен вид може да се разглежда като вид херметичен съд.

Чл. 36. Опаковките от тип А, предназначени за течности и газове, трябва да отговарят освен на изискванията по чл. 34 и 35 също и на изискванията в приложение № 8.

Чл. 37. (1) Опаковките от тип В трябва да бъдат конструирани така, че да отговарят на всички допълнителни изисквания за опаковки тип А и след подлагане на изпитания съгласно изискванията в приложение № 8 защитата да се запазва в такава степен, че лъчението на разстояние 1 м от повърхността на опаковката да не превишава 1 бер/ч при условие, че преди изпитанията опаковката е съдържала такова количество иридий-192, което е създавало ниво на излъчване 10 мбер/ч на разстояние 1 м от повърхността на опаковката.

(2) Опаковките с делящи се вещества се делят на 3 класа:

1. опаковки от I кл. с делящи се вещества са ядрено безопасни при неограничено число на опаковките, при произволното им разместване и при всякакви предвидени условия на превоз;

2. опаковки от II кл. с делящи се вещества са ядрено безопасни при ограничено число на опаковките, при произволното им разместване и при всякакви предвидени условия за превоз;

3. опаковки от III кл. с делящи се вещества са ядрено безопасни при условие, че са проведени специални мероприятия.

Чл. 38. Опаковките и товарните контейнери (големи и малки) се отнасят към една от следните три категории:

1. категория I - бяла, към която спадат: опаковки, при които нивото на излъчване от опаковката не надвишава 0,5 мбер/ч във всяка точка на външната повърхност на опаковката по всяко време на транспорта; опаковки, които не са от II и III кл. с делящи се вещества и товарни контейнери, които съдържат само опаковка от категория I;

2. категория II - жълта, към която спадат: товарни контейнери, при които транспортният показател не превишава 1,0 по всяко време на транспорта; опаковки, при които нивото на излъчване е по-голямо от 0,5 мбер/ч или опаковката се отнася към II кл. делящи се вещества при условие:

а) нивото на излъчване на опаковката да не надвишава 50 мбер/ч във всяка точка от външната повърхност на опаковката по всяко време на транспорта;

б) транспортният показател да не е по-голям от 1,0 по всяко време на превоза;

3. категория III - жълта, към която спадат: товарни контейнери, при които транспортния показател не е по-голям от 1 по всяко време на транспорта или когато в него се превозват опаковки от III кл. с делящи се вещества. В последния случай се предполага, че общият транспортен показател на такъв контейнер е 50; опаковки, при които нивото на излъчване е по-голямо от 50 мбер/ч или когато опаковката се отнася към II или III кл. с делящи се вещества или когато опаковката се превозва при специални условия, ако:

а) нивото на излъчване от опаковката във всяка точка от външната повърхност и по всяко време на транспорта не надвишава 200 мбер/ч;

б) транспортният показател не е по-голям от 10 по всяко време на превоза.

Чл. 39. (1) Опаковките от тип А не могат да съдържат активности, по-големи от А1 за радиоактивни вещества от особен вид и по-големи от А2 за всички други радиоактивни вещества.

(2) Значенията на А1 и А2 за отделните радиоизотопи са дадени в приложение № 3.

(3) Единствената граница за активността, която може да се съдържа в опаковка тип В, е границата, указана в приемателния протокол за опаковката.

(4) За смесени продукти на деление, ако не е направен подробен анализ на сместа, може да се приеме: за А1 = 10 и за А2 = 0,4.

Чл. 40. В една верига от радиоактивни превръщания, в която радиоизотопите са представени в естествени съотношения и в която нито един от дъщерните продукти няма период на полуразпад, по-голям от 10 дни или по-голям от периода на полуразпад на изходния изотоп, А1 и А2 се определят от изходния изотоп. Ако тези условия не са налице, изходните изотопи, както и дъщерните се разглеждат като смеси от различни изотопи.

Чл. 41. В случаи на смес от различни радиоизотопи, където названието, атомния номер и активността на всеки изотоп са известни, допустимата активност на всеки изотоп R1, R2...Rn ще бъде такава, при която F1 + F2 +...Fn не трябва да е по-голяма от единица, където

общата активност R1 общата активност на Rn

F1 = ДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДД...Fn = ДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДДД;

Ai(R1) Ai(Rn)

А1 (R1, R2...Rn) са означенията на А1 или А2, съответно за изотопите R1, R2...,Rn.

Чл. 42. Ако не са известни названията и атомният номер на изотопите в сместа, А1 се приема равно на 2Ci, а А2 е равно на 0,002Ci. При това, ако е известно, че отсъствуват алфа-лъчители, А2 може да се счита равно на 0,4Ci.

Чл. 43. Всяка опаковка, която съдържа радиоактивни вещества, трябва да носи върху две противоположни странични стени етикети съгласно приложения № 4, 5, 6 в зависимост от категорията на опаковката.

Чл. 44. Върху етикета са задължителни само онези надписи, които са посочени на фигурите в приложението. Апаратите и другите съоръжения, съдържащи радиоактивни изотопи, трябва да имат и допълнителна маркировка, отговаряща на изискванията на съответните БДС.

Чл. 45. Ако теглото на опаковката е равно или по-голямо от 50 кг, стойността на теглото трябва четливо и трайно да се нанесе върху опаковката.

Чл. 46. Всички транспортни средства, в които се превозват радиоактивни вещества, с изключение на самолети, плавателни съдове и железопътни багажни вагони за бързи пратки, се означават съгласно приложение № 7.

Чл. 47. Маркировката на опаковките и контейнерите се извършва от изпращача. Транспортното средство се маркира от транспортната организация или изпращача, ако последният извършва транспорта на радиоактивните вещества със собствени превозни средства.

Чл. 48. Външната повърхност на всяка опаковка от тип А или тип В трябва да е ясно и трайно белязана със съответно означение "тип А" или "тип В".

Чл. 49. На външната повърхност на най-външната вместимост от опаковка тип В ясно и трайно се отбелязват чрез щанцуване, щамповане или друг начин (издържащ на действието на огъня и водата) знакът за радиоактивност (радиационна опасност), опознавателният знак и номерът, установени от компетентния орган по радиационна безопасност.

Чл. 50. При оформяване на транспортните документи от товароизпращача трябва да се посочи, че товарите представляват "радиоактивно вещество". В транспортните документи трябва да има и документ с подписа на товароизпращача или на упълномощено от него лице. Документът да съдържа текста: "С настоящото удостоверяваме, че назованите по-горе товари, правилно описани, опаковани и означени, съгласно изискванията на Наредба № 46 за транспорт на радиоактивни вещества, са готови за превоз".

Чл. 51. Освен това документите трябва да съдържат следните транспортни данни:

1. название на радиоактивното вещество или радиоизотопа, описание на физичното и химичното му състояние или указание, че веществото се отнася към радиоактивните вещества от особен вид;

2. активността на радиоактивното вещество в кюри към датата на транспорта, удостоверена чрез сертификата на производителя;

3. категорията на опаковката, т. е. I, II и III;

4. транспортния показател (само за категории II и III);

5. типа на опаковката - тип А или В.

Чл. 52. Опаковки категория II или III не трябва да се превозват в помещения, в които се намират други лица, освен тези, които съпровождат опаковките.

Чл. 53. В случаите, когато не се отчитат транспортни показатели, а разчет се води по числото на опаковките, количеството на опаковките от III категория не трябва да превишава 5, а на опаковките от II категория 50. Когато има опаковки от двете категории, една опаковка III категория се приравнява към 10 опаковки II категория. Броят на опаковките категории II и III, които се намират на което и да е място, примерно на крайната станция или в складово помещение, трябва така да се ограничи, че общата сума от транспортните показатели да не превишава 50, с изключение на онези случаи, когато тези опаковки се намират в партиди, нито една от които няма повече от 50 транспортни показатели и разстоянието между тях при манипулиране и товарене е не по-малко от 6 м.

Чл. 54.Опаковките трябва да се поставят в транспортните средства така, че да не се местят през време на превоза. Опаковките трябва да се поставят във вертикално положение.

Чл. 55. Не могат да се транспортират или съхраняват заедно опаковки, съдържащи радиоактивни вещества с взривни, лесно възпламеняеми, разяждащи и самовъзпламеняващи материали, сгъстени или кондензирани газове и други опасни товари, които биха могли да повлияят отрицателно върху целостта на опаковката с радиоактивни вещества при аварийни условия.

Чл. 56.През време на превоза на радиоактивни вещества, като се изключат поместените в опаковка от категория I, опаковките трябва да се намират отделно от хората. Те трябва да се намират на такова разстояние от непроявени фотофилми или фотоплаки, че дозата на облъчване на последните да не превишава 10 милирентгена.

Чл. 57. Независимо от броя и категорията на превозваните в едно транспортно средство опаковки с радиоактивни вещества нивото на излъчване на кое и да е място на външната повърхност на това транспортно средство не трябва да превишава 200 мбер/ч и 10 мбер/ч във всяка точка на разстояние 2 м от вертикалните плоскости, образувани от външните странични повърхнини на транспортното средство.

Чл. 58. Когато превозът на опаковки с радиоактивни вещества се налага да се извършва повече от 12 пъти годишно, транспортното средство се обзавежда специално:

1. вътрешните повърхности на транспортното средство се покриват със слабо сорбиращи и лесно дезактивиращи се материали;

2. трябва да е затворено и да се вземат всички мерки против проникване на вода и сняг във вътрешността му;

3. на местата, където седи транспортният персонал. лъчението трябва да бъде в границите на допустимите дози.

Чл. 59. Забранява се специално оборудваните за превоз на радиоактивни вещества транспортни средства да се използуват за превоз на други товари и хора.

Чл. 60. Всяко транспортно средство през време на транспорта (а специалното постоянно) трябва да бъде маркирано на двете странични страни и на задната стена със знака за радиационна опасност и надпис "радиоактивност" с височина на буквите, не по-малка от 10 см.

Чл. 61. Автомобилът, превозващ радиоактивни вещества, се комплектува с необходимите средства за означаване и ограждане мястото в случай на авария.

Чл. 62. Транспортирането на радиоактивните вещества става с повишено внимание.

Чл. 63. На шофьора на колата се посочва задължителен, най-безопасен маршрут на движение. Шофьорът и придружаващият трябва да знаят към кого да се обърнат в случай на авария(съгласно аварийния план, намиращ се в колата).

Чл. 64. При транспорт на радиоактивни вещества с автомобил не се допуска присъствие на други лица освен шофьора и съпровождащия товара, който осигурява дозиметричен контрол по време на транспорта.

Чл. 65. През време на транспорта и престоя транспортните средства, натоварени с радиоактивни вещества, не трябва да се разполагат редом с транспортни средства с взривоопасни и огнеопасни материали.

Чл. 66. В случай че се открие разпространяване на радиоактивни вещества извън границата на опаковката, провежда се обследване на опаковката, транспортното средство, районите на товарене и разтоварване с цел да се определи радиоактивното замърсяване. Неизправните опаковки не могат да се изпращат, докато не бъдат ремонтирани или доведени в изправно състояние.

Чл. 67. Преди разтоварването на транспортните средства и през време на разтоварването се проверява целостта на опаковките, а след разтоварването се провежда задължително радиометричен контрол.

Чл. 68. Ако се открие радиоактивно замърсяване, транспортната единица се дезактивира.

Чл. 69. При транспорт на радиоактивни вещества по-малко от 12 пъти в годината и при транспорт на гама-дефектоскопи на територията на дадено предприятие до обекти, намиращи се на разстояние от 0,300 до 50 км, трябва да се спазват изискванията на тази наредба, с изключение на чл. 64, както и следните допълнителни условия:

1. опаковките (гама-дефектоскопите) да се поставят задължително в допълнителен съд (защитен контейнер) така, че да са изпълнени изискванията за категория II;

2. броят на опаковките (гама-дефектоскопите) в едно моторно превозно средство да се ограничи така, че общата сума от транспортните показатели да не превишава 3;

3. придружаващите товара (гама-дефектоскопите) могат да бъдат само гама-дефектоскописти, които трябва да се намират на такова място в моторното превозно средство, при което нивото на излъчване не превишава 1,8 мбер/ч.

Чл. 70. Превозът с въздушен транспорт на радиоактивни вещества с големи активности се разрешава само на борда на товарен самолет при условие, че температурата върху външната повърхност на опаковката през време на превоза в условия на пълна натовареност не превишава 50 градуса С.

Чл. 71. С въздушен транспорт не се разрешава превозът на течни пирофорни радиоактивни вещества.

Чл. 72. Транспортирането на опаковки с радиоактивни вещества от самолета до складовото помещение и от него до самолета се извършва със специално обзаведено за целта превозно средство.

Чл. 73. Опаковки с радиоактивни вещества се разрешава да се превозват в универсални контейнери, като универсалните контейнери отговарят на същите изисквания, както и опаковките за радиоактивни вещества. Причисляването на универсалния контейнер към тип А и В се извършва съобразно типа на поместените в него опаковки.