Държавен вестник, брой 21 от 10.III

Чл. 1. Рекултивацията на земята обхваща комплекс от инженерни миннотехничски, мелиоративни, селскостопански,горскостопански и други мероприятия, изпълнението на които води до оформянето на ландшафта, подобряването продуктивността на земите и използуването им за различни цели.

Чл. 2. На рекултивация подлежат:

1. кариери за добив на инертни и строителни материали;

2. открити рудници за добив на полезни изкопаеми, включително и площите, заети от външни насипища;

3. терени над подземни рудници, от дейността на които е нарушена конфигурацията на терена, вследствие на което е затруднено използуването на земята;

4. терени, заети със сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;

5. стари корита на реки, изоставени пътни и жп. трасета, освободени от застрояване застроени площи;

6. други земи, на които почвеният профил е нарушен.

Чл. 3. Подходящи земни материали за създаване на горния пласт при рекултивацията на земите са:

1. най-горният хумусен хоризонт;

2. подхумусният хоризонт от почвения профил, който е повлиян от природни фактори - въздуха, водата, съдържа малки количества хумус и е обитаем от микроорганизми;

3. по-дълбоки пластове, които след обработка са годни за развитие на растителност: нетоксични плиоценски и кватернерни глини и пясъци, по-стари изветрели и полуизветрели седиментни масиви и метаморфозни скали, льос, льосовидна глина, глинест льос.

Чл. 4. (1) Рекултивацията на земите се извършва по два начина:

1. чрез разстилане на хумусния пласт на повърхността й;

2. чрез прибавяне към геоложките материали на повърхността пепел от сгуроотвалите, лигнитен прах, пясък, изкуствени и естествени торове и др. с цел да се създаде хранителна среда за растенията и да се получи почва, която леко се обработва и дава равностойни добиви.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 1978 г.)

Чл. 5. (1) Рекултивацията на земите се извършва в зависимост от начина на бъдещото им използуване за: селскостопански цели, залесяване, водни площи и други цели - паркове, застрояване, оформяне ландшафта и др.

(2) По принцип нарушените терени се рекултивират за такъв вид ползуване, какъвто е бил преди нарушаването им, като в зависимост от конкретните условия може да се създава друг вид ползуване или подходящ ландшафт.

Чл. 6. Рекултивираните земи за селскостопанско ползуване трябва да отговарят на следните изисквания:

1. най-горният пласт от подходящите земни материали съгласно чл. 3 да бъде с дебелина на полските култури 1,5 м, за трайните насаждения - 3 м и за ливади и пасища - 0,50 м. Хумусният почвен пласт се разстила на повърхността;

2. котата на повърхността следва да бъде равна на котата на съседните земи. По-ниска или по-висока кота може да се допусне, когато земите се обработват самостоятелно и са предпазени от наводняване и заблатяване;

3. да се осигури стабилност на терена от пропадане, свличане, плъзгане и др.;

4. площта за обработване да се оформи с наклон до 3 градуса, така че да не се създават условия за ерозия или заблатяване;

5. да са пригодени за механизирано обработване;

6. да се осигури за поливане максимално възможната площ;

7. да се предвидят необходимите полски пътища за стопанисване на земята, като техният надлъжен наклон не превишава 7 градуса;

8. когато се създават тераси, откосите между тях да имат наклон, осигуряващ устойчивост на земните маси. Откосите задължително се затревяват или залесяват.

Чл. 7. Рекултивираните за залесяване земи трябва да отговарят на следните изисквания:

1. най-горният пласт от подходящите земни материали съгласно чл. 3 да бъде с дебелина най-малко 2 м;

2. да се осигури стабилност на терена;

3. теренът да позволява максимално механизиране на лесокултурните работи;

4. да се създадат оптимални условия за развитие на дървесна или храстова растителност, обезпечаващи висока производителност на бъдещите насаждения.

Чл. 8. Рекултивираните земи за водни площи трябва да отговарят на следните изисквания:

1. откосите на бреговете да се оформят така, че да се осигури стабилност на терена;

2. да се осигурят преливници;

3. да се осигурят системи за захранване и опресняване на водите.

Чл. 9 (1) Рекултивираните земи, предназначени за други цели - строителство, паркове и стопански нужди, следва да се подравнят във вид, незагрозяващ ландшафта. Върху същите терени се допуска разстилане на хумусен почвен пласт само върху площите за озеленяване.

(2) Откосите на кариерите за рудни, нерудни и строителни материали, при които земната покривка е минимална, се рекултивират главно от гледище на ландшафтното оформяне.

Чл. 10. Изпълнението на рекултивацията се провежда в два етапа:

1. техническа рекултивация, при която се извършват: почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земните маси по предназначение; изграждане и оформяне на терена до окончателния му вид; изземване, депониране, транспортиране и разстилане на хумусния почвен пласт; добавяне на разни примеси като: пепелина, въглищен прах и др.; изграждане на временни и постоянни пътища, изпълнение на противоерозионни и хидротехнически мероприятия; оформяне на водни площи и други;

2. биологическа рекултивация, която включва:

а) при земя за селскостопанско ползуване - установяване размера на полетата, редуване на културите, вид и състав на културите, подготовка на почвата, норми, срокове и начини на засяване или засаждане, торене, обработка, поливане и прибиране на продукцията за първите 5 години;

б) при земи за горскостопанско ползуване - уточняване на най-подходящите дървесни или храстови видове съобразно лесорастителни условия, възрастта на фиданките, методи на почвоподготовка и залесяване, торене, обработка и отглеждане на културите за първите 3 години след залесяването.

Чл. 11. (1) Забранява се унищожаването или замърсяването на хумусния почвен хоризонт на земите от I, II и III категория. При извършване на строителство се осигурява чистото му събиране, депониране, транспортиране и разстилане.

(2) Когато по категоризация на земята теренът отговаря за IV категория, но поради поливност или други причини преминава в III категория по отношение на хумусния почвен хоризонт, земята се счита за IV категория, тъй като за случая е водеща почвената характеристика.

Чл. 12. (1) Когато върху земи от I, II и III категория се извършва строителство, подлежащият на унищожаване хумусен почвен хоризонт се изземва, съхранява и оползотворява главно за нуждите на селското стопанство.

(2) За други цели хумусният хоризонт по предходната алинея може да се използува само с разрешение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП), когато строителството се извършва върху обработваемите земи и пасища, и на Министерството на горите и горската промишленост (МГГП)- за земите от горския фонд.

(3) За укрепване откосите на линейни обекти от наличния хумусен пласт на строителната площадка може да се изразходва до 20%, но доказано със съответен проект. Над този размер се иска разрешение от МЗХП и съответно от МГГП за земите от горския фонд, като необходимите количества се доказват с работен проект.

(4) Не се изземва хумусен почвен хоризонт от площи, определени за: оранжерии, разсадници, гробища, санитарно-охранителни пояси "А" за питейна вода, сервитутни ивици и други терени, които в съществуващия си вид ще могат да дават продукция за нуждите на селското или горското стопанство.

Чл. 13. (1) Съхраняването на иззетия хумусен почвен пласт се извършва в границите на отчуждената площ, а извън нея - върху необработваеми и незаселени земи.

(2) Съхраняване на хумусен пласт се допуска до 5 години, като депоните не могат да надхвърлят 10 - 15 м височина. Съхраняване на хумусен пласт над 5 години се допуска след разрешение на МЗХП, а за горския фонд - на МГГП. В такива случаи депоните задължително се затревяват с оглед предпазване от ерозиране и отвличане от дъждовните води.

Чл. 14. Иззетият или съхранен хумусен пласт се оползотворява за:

1. повърхностно разстилане, свързано с рекултивацията на земята;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 1978 г.) за подобряване на слабопродуктивни селскостопански земи от IV и V категория, а когато няма такива земи подобряват се земи от II и III категория;

3. за създаване на условия за затревяване, залесяване или подобряване на лесорастителни условия.

Чл. 15. (1) На терен, който ще се обработва, дебелината на разстлания хумусен почвен пласт след слягането трябва да бъде 30 - 35 см.

(2) При терени с наклон над 3 градуса предварително се извършват противоерозионни мероприятия.

(3) Забранява се разстилане на хумусен почвен пласт върху подложката от засолени и токсични земни пластове, както и върху непочистени от скални отломки терени.

Чл. 16. При подготовка на откоси за залесяване или затревяване може да се разстила хумусен почвен пласт с дебелина най-малко 15 см.

Чл. 17. При извършване временно строителство, свързано с изкопни работи и връщане на земята за нуждите на селското или горското стопанство, хумусният почвен хоризонт се отделя самостоятелно, като след завършване на строителните работи отново се разстила на повърхността.

Чл. 18. (1) Инвеститор, който ще рекултивира земи или подобрява слабопродуктивни земи с хумусен хоризонт от селскостопанския фонд, отправя искане до председателя на окръжния народен съвет, който назначава комисия с председател представител на управление "Земеделие и хранителна промишленост" и членове представители на: инвеститора, управление"Архитектура и благоустройство" и организацията, която ще получи земята.

(2) Когато ще се рекултивират земи от горския фонд, искането се отправя до главния директор на горскостопанския комбинат (ГСК), който назначава комисия с председател зам.-директора на ГСК и състав съгласно предходната алинея.

(3) Комисията има задача да определи терените за рекултивация или подобряване и даде основните насоки за проектиране.

(4) Транспортът за комисията се осигурява от инвеститора.

Чл. 19. (1) Комисията извършва проучвания и след оглед на място съставя протокол, в който се вписват:

1. документът, с който е предоставен, отчужден или утвърден теренът, от който инвеститорът ще изземва хумусния почвен хоризонт; категорията на земята и номерът и датата на акта за категоризация; за горския фонд пълна таксационна характеристика с категорията на площта; какъв е размерът на терена; от каква площ и на каква дебелина ще се извърши изземването на хумусния почвен хоризонт; неговият размер в кубически метри;

2. населеното място, местността, културният вид, размерът и границите на терените, които ще се рекултивират или подобряват. Дава се насока за: начина на ползуване земята за в бъдеще; наклона на терена в момента и какъв следва да бъде след извършване на мероприятието; разстоянията за транспортиране на земните маси: степента на ерозията; необходимите противоерозионни мероприятия; дебелината на разстилане на хумусния пласт в различните участъци и необходимите количества в кубически метри; какви допълнителни изисквания има организацията, която ще приеме земята след рекултивацията или подобряването. Когато земните материали не достигат, определят се местата, откъдето ще се доставят необходимите количества, за което инвеститорът извършва предварително проучване.

(2) Когато инвеститорът е задължен да рекултивира стари пътни отсечки, но стопанската организация-земеползувател желае да ги използува за свои цели, комисията предоставя на инвеститора друг равностоен обект за рекултивация.

(3) Протоколът на комисията се утвърждава от председателя на ИК на окръжния народен съвет (ОНС), респективно от главния директор на горскостопанския комбинат.

Чл. 20. (1) Инвеститорът комплектува преписка със следните документи: заповед за назначаване на комисията, протокол на комисията, акт за категоризация или таксационна характеристика за площите на горския фонд и теренно-ситуационен план в мащаб до 1 : 10 000 за площите, които ще се рекултивират или подобряват.

(2) Преписката се изготвя в 4 еднообразни екземпляра - по един за инвеститора, управление "Земеделие и хранителна промишленост", респективно горскостопанския комбинат, районната инспекция за опазване на природната среда (РИОПС) и организацията, която ще приеме земята.

Чл. 21. (1) Инвеститори, които ще извършват рекултивация на земи, определени за селскостопанско ползуване, с насипване на геоложки и отпадни материали или прибавка на подобрителни примеси (чл. 4, ал. 2), се задължават да възлагат с договор срещу заплащане на Института по почвознание и програмиране на добивите "Н. Пушкаров" (ИППД "Н. Пушкаров") да извърши полски и лабораторни изследвания на материалите и даде писмени указания за начина на рекултивацията на земята.

(2) За площите от горския фонд тези изследвания могат да се възложат на почвените лаборатории на Института по проучване и проектиране за горското и селското стопанство "Агролеспроект" (ИППГСС) или Института за гората при Българската академия на науките (БАН).

(3) Указанията по предходните алинеи са задължителни.

Чл. 22. Инвеститорът изготвя планово задание за проектиране и го изпраща заедно с преписката по чл. 20 и със становището на ИППД "Н. Пушкаров" или ИППГСС "Агролеспроект" (Института за гората при БАН) на проектантската организация за изготвяне на проекта.

Чл. 23. (1) Рекултивация и подобряване на слабопродуктивни земи се извършва въз основа на проект.

(2) Проекти за техническа и биологическа рекултивация и проекти за оползотворяване на хумуса могат да се изработват от всички проектантски организации и институти при спазване изискванията на тази наредба.

(3) Комплексният институт по проучване и проектиране (КИПП)"Агропромпроект" изготвя проекти за:

1. техническа и биологическа рекултивация на всички нарушени в миналото и изоставени от инвеститорите терени от мини, рудници, кариери и др., попадащи в селскостопанския фонд и предвидени по картотека и програма за селскостопанско ползуване;

2. рекултивация, възстановяване и подобряване на земи, нарушени във връзка с експлоатация на кариери или при строителство на обекти на АПК, ПАК, НПК и други предприятия, включени в системата на Националния аграрно-промишлен комплекс;

3. рекултивация и използуване на хумуса за нови обекти на други инвеститори, когато те нямат ведомствена проектантска организация или звено за такива проекти, след като бъдат възложени по съответния ред.

(4) ИППГСС "Агролеспроект" изготвя проекти в аналогичните случаи за обекти, попадащи или предвидени за включване в държавния горски фонд.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1979 г.) Рекултивацията на малки кариери за добив на инертни материали и други полезни изкопаеми със стойност на възстановителните работи до 30 000 лв. може да се извършва въз основа на обяснителна записка и финансова сметка, изготвена от организацията-инвеститор, съгласувана със съответната районна инспекция за опазване на природната среда и окръжния аграрно-промишлен съюз, когато кариерата се намира в поземления фонд, или със съответния горскостопански комбинат, когато кариерата се намира в горския фонд.

Чл. 24. (1) За нови строителни обекти, мини, кариери и др. във всички фази на проектирането се дават проектни решения и за подлежащите на рекултивация земи. Проекти без тези разработки не се утвърждават.

(2) За подобряване на слабопродуктивни земи и за рекултивация на нарушени терени от завършено строителство и действуващи обекти, за които няма проектни разработки, се изготвят самостоятелни работни проекти.

Чл. 25. (1) Проектите за рекултивация на земи се изготвят съгласно изискванията на Правилника за капиталното строителство (ПКС) - ДВ, бр. 98 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1975 г., бр. 46 от 1976 г. и бр. 4 от 1977 г., и допълнително съдържат:

1. местонахождение, релеф, климат на района; хидроложка характеристика, геоложка характеристика на пластовете, които ще се изземват и насипват, проучвания върху химичните, физичните, водно-физичните свойства на почвите и геоложките материали със заключение за тяхната биологическа пригодност и подреждане на нуждите на рекултивацията, обосновка за целевото разпределение на рекултивираните земи;

2. технология за извършване на техническата рекултивация - обща стойност на обекта и за 1 декар;

3. технология за извършване на биологическата рекултивация - обща стойност на обекта и за 1 декар;

4. графични материали, отразяващи проектните решения.

(2) Проектно-сметната документация за обекта трябва да съдържа отделна сметка за техническата рекултивация и отделна сметка за биологическата рекултивация. Сметката за биологическата рекултивация да бъде разпределена по години.

Чл. 26. Работните проекти за подобряване на слабопродуктивни земи се изготвят съгласно изискванията на ПКС и допълнително съдържат данни за: почвения тип и мощността на хумусния хоризонт на земите, които ще се подобряват, почвения тип на земите, от които ще се изземе хумусният почвен хоризонт, нивото на подпочвените води, наклона в градуси, дебелината на насипване, технологията на изземване, транспортиране и разстилане на хумусния почвен пласт, необходимите машини с транспортна схема, начина на стопанисване след подобрението.

Чл. 27. При разработването на мини и кариери заедно с проекта за експлоатация се изготвя и проект за рекултивация на земите. При тези случаи е задължително:

1. проектът за експлоатация да е съобразен с изискванията за следващата рекултивация на земите;

2. насипването да се извършва така, че да не се допуска смесване на материалите и да не останат неравности, оскъпяващи рекултивацията;

3. изземването се извършва така, че наред с експлоатацията етапно да се предават рекултивирани площи.

Чл. 28. (1) Проектите за техническа и биологическа рекултивация и за подобряване на слобопродуктивни земи се утвърждават по реда на чл. 13, ал. 2, 6 и 10 ПКС. В случаи, когато проектите не са разработени от КИПП"Агропромпроект" и ИППГСС "Агролеспроект", утвърждаването се извършва след писмено съгласуване, както следва:

1. когато се засягат земи от селскостопанския фонд или рекултивираните земи се предвиждат за селскостопанско ползуване:

а) за обекти със стойност до 200 000 лв. - с окръжния филиал на КИПП"Агропромпроект", на територията на която се намира обектът;

б) за обекти със стойност над 200 000 лв. - с КИПП "Агропромпроект";

2. когато се засягат земи от горския фонд или рекултивираните площи се предвиждат за включване в държавния горски фонд - с ИППГСС"Агролеспроект".

(2) Проектите за рекултивация се изпращат за съгласуване комплектувани в съотвествие с тази наредба.

(3) КИПП "Агропромпроект" и ИППГСС "Агролеспроект" в срок от 15 дни дават писмени становища по всеки представен им за съгласуване проект.

(4) Проектантските организации, изготвили проекта за рекултивация или за подобряване на слабопродуктивни земи, и инвеститорите са длъжни да се съобразят с всички бележки и препоръки на съгласуването.

(5) Инвеститорите нямат право да одобряват проекти за рекултивация и за оползотворяване на хумуса по реда на ПКС, преди да са съглъсувани по посочения ред в предходните алинеи.

Чл. 29. (1) Стойността на работите за рекултивацията на земите и оползотворяване на хумусния почвен хоризонт се включва в генералната сметка на съответния строителен обект.

(2) Проектите за извършване техническата рекултивация и оползотворяване на хумусния почвен хоризонт се считат подобект на съответния строителен обект.

Чл. 30. Инвеститорът на обекта изпълнява със своя строителна организация или може да възложи на друга организация изпълнението на проекта за техническа рекултивация.

Чл. 31. (1) Управление "Земеделие и хранителна промишленост", РИОПС, горскопромишлените комбинати и управленията "Архитектура и благоустройство" извършват контрол за качеството и срочното изпълнение на проектите.

(2) При неспазването на проектите поделенията по предходната алинея могат да спират работата, да задължат изпълнителя да коригира нарушенията и да съставят акт на виновните лица.

Чл. 32. (1) След завършване на работата по техническата рекултивация на земите или подобряването на слабопродуктивните земи инвеститорът отправя искане до председателя на ИК на ОНС или главния директор на горскостопанския комбинат (ГСК) за назначаване на комисия за приемане на обекта.

(2) Председателят на ИК на ОНС (респективно главният директор на ГСК) назначава комисия за приемане и предаване на обекта в състав съгласно чл. 18 и в съответствие с чл. 88, 90 и 91 ПКС. Съставът на комисията се допълва с представител на РИОПС.

(3) Когато извършената работа е съгласно утвърдения проект, комисията съставя акт обр. 16 от ПКС за приемане на обекта и предаването му на ползувателя на земята.

(4) В акта се вписват инвеститорът, изпълнителят, документът, с който е определен теренът за рекултивация или подобряване местоположението, границите, размерът, кой е изготвил, съгласувал и одобрил проекта, неговата стойност, стойността на изпълнението, видът на обекта преди извършените работи, за каква цел ще се ползува земята, видът и качеството на извършените работи и на коя организация се предава земята за стопанисване. Прилагат се акт за категоризация на рекултивираната или подобрена земя и теренно-ситуационният план по чл. 20, ал. 1.

(5) Когато работата не е извършена по проекта и качествено, комисията не приема обекта, като предписва отстраняване на грешките и довършване на работата в определен срок.

(6) След изпълнение на предписанието по искане на инвеститора комисията се събира отново за проверка, като приема и предава обекта.

Чл. 33. Актът за приемане и предаване на рекултивираната и подобрена земя заедно с акта за категоризация се одобрява от министъра на земеделието и хранителната промишленост - за земите за селскостопанското ползуване, от министъра на горите и горската промишленост - за земите за горския фонд и от председателя на Комитета по архитектура и благоустройство - за земите, предназначени за други цели.

Чл. 34. (1) Акт обр. 16 за приемане и предаване на технически рекултивирана и подобрена земя се изготвя в 6 екземпляра, от които по един за инвеститора, управление "Земеделие и хранителна промишленост", РИОПС, организацията, която е приела земята, БНБ и органа, който е одобрил акта.

(2) Приет и утвърден, обектът се предава задължително на организацията, която ще стопанисва земята, като се включва в съответния фонд и културен вид земя.

(3) Инвеститорът заедно с предаването на земите на ползувателя на земята предава проекта за провеждане на биологическата рекултивация. Средствата за извършването на биологическата рекултивация се осигуряват и превеждат чрез БНБ от инвеститора на ползувателя на земята.

(4) Ползувателят на земята е длъжен да изпълни проекта за биологическата рекултивация. Органите по чл. 31 контролират изпълнението.

(5) Рекултивираните земи за селскостопанското ползуване се освобождават от планово производство за срок от 5 години.

(6) Появилите се дефекти от техническата рекултивация се установяват от комисията по чл. 18 и се отстраняват през първите 5 години след предаването на земите за сметка на инвеститора, респективно на изпълнителя, извършил техническата рекултивация.

Чл. 35. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на горите и горската промишленост и Комитетът по архитектура и благоустройство могат самостоятелно да финансират обекти за рекултивацията или да подобряват слабопродуктивни земи.

Чл. 36. (1) Сроковете за извършване на рекултивация на похабени земи при различните видове строителства са:

1. за индустриални обекти, складове, обществено-културно и битово строителство и др. - до завършване на земноизкопните работи и преди започване строежа на обекта съгласно Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, правилника за неговото приложение (ДВ, бр. 65 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1975 г., бр. 5 от 1976 г. и бр. 9 от 1978 г.) и Инструкция № 2 за средствата от отчуждени обработваеми земи (ДВ, бр. 95 от 1975 г.);

2. за пристанища, жп. гари и други крупни обекти, при които специфичните условия на строителството налагат удължаване срока за рекултивация на земи, той се определя с програма и проект, утвърдени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост (чл. 3 ал. 2 от Тарифата за вноски по чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, утвърдена с Постановление № 159 на Министерския съвет от 18.ХII.1975 г. (ДВ, бр. 1 от 1976 г.);

3. хвостохранилища, сгуроотвали, сметища и други депа за отпадъци - 2 години след преустановяване насипването им;

4. при кариери, за суровини, за строителни материали, инертни материали и нерудни изкопаеми:

а) рекултивацията започва най-късно една година след приключване на експлоатацията при площ до 50 дка при нормативен срок за изпълнение 12 месеца;

б) над 50 дка рекултивацията се извършва на етапи по 20 - 30 дка при нормативен срок за изпълнение 12 месеца за всеки етап с оглед да не се затруднява експлоатацията и да се използуват своевременно свободните земи;

в) при кариери с голяма мощност на полезното изкопаемо с успоредно изземване на няколко хоризонта и други специфични условия, непозволяващи етапно рекултивиране, рекултивацията се извършва след приключване на експлоатацията в срок от 3 години;

5. при строителство и реконструкция на жп. линии и пътища, когато старите трасета са до 100 дка - една година след пускане движението по новите трасета, а над този размер - в срок от две години;

6. при коригиране на реки - старите корита до 3 години след пускане на водата по коригираното корито;

7. открити рудници - вътрешни и външни насипища, нарушени терени от подземни рудници, както и терените, заети от обслужващите ги жп. линии, пътища и други съоръжения на етапи в срок до 4 години от преустановяване насипването или експлоатацията на отделния участък;

8. предоставените земи за временни строителни площадки (циментови полигони, спомагателни стопанства и др.) се освобождават, почистват или рекултивират в срок от 6 месеца след завършването на обекта;

9. трасетата на подземни канали, кабели, газопроводи, петролопроводи, писти на летища, открити канали и други съоръжения - в срок на завръщането на обекта в отделния участък;

10. от чашките на язовирите хумусният хоризонт се взема и използува за рекултивиране или подобряване на земи до пробното завиряване.

(2) Изключения се правят с разрешение на министъра на земеделието и хранителната промишленост при доказаност от геоложки проучвания и проекти.