Държавен вестник, брой 44 от 21.V

Чл. 1. (1) Наемателите по чл. 44 от Закона за наемните отношения (ЗНО) след 11 юли 1979 г. плащат наем, определен по реда на чл. 25 от същия закон, когато:

1. наемният имот е необходим съгласно чл. 5 и 6 ЗНО за задоволяване на жилищните или професионалните нужди на наемателя, членовете на неговото семейство или на роднини по права линия;

2. наемателят или член от неговото семейство към 8 май 1979 г. притежава или след това придобие собствено жилище, вила или лека кола освен ако жилището или вилата са предоставени за отдаване под наем по глава II ЗНО или за продажба, или леката кола е придобита и се ползва от инвалид в това му качество;

3. брутният месечен доход на член от семейството на наемодателя е над 65 лв.;

4. брутният месечен доход на член от семейството на наемодателя е под 85 лв.

(2) Наемът в случаите по т. 3 и 4 на предходната алинея се дължи от първото число на месеца, през който е подадена молбата по чл. 6.

Чл. 2. (1) Доходът по т. 3 и 4 на предходния член се определя въз основа на получения от семейството брутен доход през последните 6 месеца преди месеца, през който е подадена молбата.

(2) В брутния доход се включват всички получени доходи, като трудови и премиални възнаграждения, хонорари, пенсии, стипендии, издръжки, обезщетения, наеми, доходи от упражняване на свободни професии, занаяти, търговия, натурални възнаграждения и др.

(3) От брутния доход се изключват сумите, плащани за присъдена издръжка на лица, които не са членове на семейството.

Чл. 3. (1) При определяне на брутния месечен доход се вземат предвид само доходите на лицата, които при подаване на молбата са членове на съответното семейство.

(2) Лицата над 16 г., които не учат или не работят без уважителни причини и не получават други доходи, не се вземат предвид при определяне броя на членовете на семейството.

(3) Когато някои членове на семейството в момента на подаване на молбата работят, но са получили доход по-малко от 6 месеца, той се дели на броя на месеците, през които е получаван, и се отчита като среден за целия 6-месечен период.

Чл. 4. (1) Брутният месечен доход се установява пред службата за жилищно настаняване при общинския (районния) народен съвет или пред определени от изпълнителния му комитет кметства.

(2) Доходът се установява въз основа на служебни бележки за трудовите възнаграждения и въз основа на писмени декларации или служебни бележки за другите доходи. Всяка от страните може да представи писмени доказателства за установяване действителния размер на дохода на другата страна.

(3) За събиране на писмени доказателства по предходната алинея службата за жилищно настаняване или кметството при поискване издава на съответната страна служебна бележка.

Чл. 5. (1) При определяне на брутния месечен доход службата за жилищно настаняване или кметството се произнася само по въпроса, дали доходът на наемодателя е под или над 85 лв. месечно, а на наемателя - под или над 65 лв. месечно.

(2) Когато доходите на един или на някой от членовете на семейството са достатъчни, за да надвиши средния месечен доход на член от семейството на наемодателя сумата от 85 лв., а на наемателя 65 лв., може да не се събират доказателства за доходите на останалите членове на семейството.

Чл. 6. (1) Молбата за определяне брутния месечен доход се подава от наемодателя, който счита, че брутният месечен доход на член от неговото семейство е под 85 лв. или брутният месечен доход на член от семейството на наемателя е над 65 лв.

(2) Молба по предходната алинея може да подаде и наемател, когато неговите доходи или доходите на наемодателя са се изменили след издаване на заповедта по чл. 8, ал. 2.

Чл. 7. (1) Молбата за установяване на брутния месечен доход се подава до ръководителя на службата за жилищно настаняване или до съответното кметство по чл. 4, ал. 1 в два екземпляра.

(2) Към молбата се прилагат доказателства за доходите и за семейното положение на страните.

(3) Препис от молбата се изпраща на другата страна с уведомление, че може да направи възражения и да представи съответни доказателства в 14-дневен срок.

Чл. 8. (1) Ръководителят на службата за жилищно настаняване, съответно кметът, се произнася по молбата, след като даде възможност на страните да представят необходимите доказателства. Когато е необходимо, такива доказателства могат да се съберат и служебно.

(2) Ръководителят на службата за жилищно настаняване, съответно кметът, се произнася по молбата с мотивирана заповед в едномесечен срок от подаването ю.

Чл. 9. Заповедта по предходния член и отказът на съответното длъжностно лице да се произнесе в срок могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 10. (1) Общинските (районните) народни съвети или определени от изпълнителните им комитети кметства изплащат социална помощ на наемателите по чл. 44 ЗНО, които след 11 юли 1979 г. плащат наем, определен по реда на чл. 25 от същия закон, както следва:

1. при брутен месечен доход на член от семейството до 50 лв. включително - в размер на цялата разлика между наема, определен по реда на чл. 25 ЗНО, и този по тарифата по чл. 10;

2. при брутен месечен доход на член от семейството от 51 до 85 лв. - съгласно приложената таблица и поясненията към нея (приложението).

(2) Лицата над 16 г., които не учат или не работят без уважителни причини и не получават други доходи, не се вземат предвид при определяне броя на членовете на семейството.

(3) Брутният месечен доход се окръглява в цели левове, като стотинките до 50 не се вземат предвид, а над 50 се считат за 1 лв.

Чл. 11. Социална помощ по предходния член не се изплаща, когато:

1. наемателят или член от семейството му към 8 май 1979 г. притежава или след това придобие собствено жилище, вила или лека кола освен ако жилището или вилата са предоставени за отдаване под наем по глава II ЗНО или за продажба, или леката кола е придобита и се ползва от инвалид в това му качество;

2. низходящи или възходящи на наемателя са придобили след 11 юли 1969 г. собствено жилище, вила или лека кола през времето, когато са живели в едно семейство с него в жилище, собственост на гражданин, с наем, определен по тарифата по чл. 10 ЗНО;

3. наемателят и членовете от семейството му имат спестовни влогове в Държавна спестовна каса общо над 4000 лв.;

4. наемателят или член от семейството му след 11 юли 1969 г. са продали собствено жилище, вила или лека кола.

Чл. 12. (1) Наемател, който има право на помощ, подава молба до началника на отдел "Финанси" при общинския (районния) народен съвет, съответно до кметството.

(2) Към молбата се прилагат:

1. решение или заповед за настаняване или препис от съдебно решение за опразване на жилището по чл. 45 ЗНО или по чл. 2, т. 4 от отменения Закон за наемите за задоволяване на жилищни или професионални нужди;

2. заповеди за определяне на наема по тарифата по чл. 10 и по реда на чл. 25 ЗНО с данни за наеманата жилищна площ;

3. разписка от кочан за платен наем по чл. 25 ЗНО;

4. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 11, изключващи правото на помощ;

5. доказателства за брутните доходи, получени от членовете на семейството през месеца, за който се иска помощта;

6. декларация за семейно положение;

7. заповед по чл. 8, ал. 2, когато наемът по чл. 25 ЗНО се плаща въз основа на чл. 1, т. 3 или 4.

(3) При следващите изплащания се подава само декларация, че доходите на член от семейството на наемателя не са се изменили и не са настъпили обстоятелства по чл. 11, които изключват социалната помощ. Ако доходите са се изменили, представят се доказателства за размера им.

Чл. 13. (1) Ръководителят на отдел "Финанси" при общинския (районния) народен съвет или кметството въз основа на представените доказателства и резултатите от служебно извършената проверка се произнася с писмена заповед по молбата в двуседмичен срок от подаването й.

(2) Когато се отпуска помощ, със заповедта се определя нейният размер.

(3) Отказът на длъжностното лице да се произнесе по молбата или да се изплати помощ, както и размерът на определената помощ може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 14. (1) Помощта се изплаща ежемесечно от отделите "Финанси" при общинските (районните) народни съвети или от съответните кметства.

(2) Със съгласие на наемателя помощта може да се изплаща наведнаж за няколко месеца назад.

(3) Помощи до 5 лв. месечно се изплащат наведнаж за шест изтекли месеца.

Чл. 15. (1) Когато наемателят не е посочил всички получени през месеца доходи или не е декларирал обстоятелствата, които водят до изключване, намаление или прекратяване на социалната помощ, надплатената в резултат на това помощ се удържа от подлежащите на изплащане в бъдеще суми, а когато плащането е преустановено - се събира по реда на Наредбата за събиране на държавни вземания (ДВ, бр. 67 от 1963 г.; изм. и доп., бр. 96 от 1964 г.).

(2) Когато наемодателят не е посочил всички доходи, получени от семейството му, поради което неправилно е получавал наем по чл. 25 ЗНО, а наемателят - социална помощ, изплатената в резултат на това помощ се събира от наемодателя по реда на Наредбата за събиране на държавни вземания.

Чл. 16. Общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата, изплащат помощта по чл. 53, ал. 3 ЗНО до отпадане на основанието за помощ или до настаняването на наемателите в жилище с наем по тарифата по чл. 10 ЗНО.