Държавен вестник, брой 15 от 20.II

Чл. 1. На задължително застраховане подлежат:

1. основните средства, малоценните и малотрайните предмети, разходите за капитални вложения, материалите, видовете производства, готовата продукция, стоките и другите стоково-материални ценности на стопанските организации без имуществата на ДСО "Водно стопанство" и ДСО "Хидрострой";

2. гражданската отговорност на юридическите лица - собственици на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини, без Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи;

3. жилищните, вилните и стопанските сгради на гражданите;

4. моторните превозни средства на гражданите и тяхната гражданска отговорност, като собственици на тези машини, по застраховките "каско" и"гражданска отговорност" съгласно + 1 и 2 на допълнителните разпоредби.

Чл. 2. (1) Данните за оформяване и сключване на застраховките на стопанските организации, бюджетните учреждения, обществените, културните, спортните и други организации се набират от счетоводните и други документи там, където се води счетоводната отчетност за тях и се изготвят месечните баланси и годишните финансови отчети.

(2) Оформяването на застраховките на юридическите лица се извършва от органите на Държавния застрахователен институт (ДЗИ) при окръжните и районните клонове със съдействието на главните счетоводители на застрахованите.

(3) Подлежащите на застраховане имущества на поверителните подразделения на стопанска сметка към Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи, както и имуществата на други стопански организации с поверителен характер, се застраховат по ред и начин, определени от Централното управление на ДЗИ.

(4) При застраховане имуществата на поделенията на Главното управление на Строителните войски вещевите и специалните имущества се изключват от застраховане.

Чл. 3. Оформяването на застраховките за имуществата на гражданите и събирането на застрахователните вноски се извършват от финансовите органи при народните съвети, както следва:

1. сградите на гражданите - по местонахождение на имота;

2. моторните превозни средства - по местоживеене на собственика.

Чл. 4. Всички новозакупени, построени, произведени или придобити по друг начин или ред имущества на стопанските организации се считат за застраховани и вноски за тях за текущата година не се събират освен при настъпване на застрахователно събитие, в които случаи дължимите годишни вноски за унищожените или повредените имущества се удържат от обезщетението.

Чл. 5. (1) За новозакупени през текущата година моторни превозни средства гражданите са длъжни да заплатят дължимите застрахователни вноски("каско" и "гражданска отговорност") в деня на покупката. Ако покупката е извършена през периода от 1 януари до 30 юни включително, заплаща се пълният размер на годишните вноски, а ако покупката е извършена от 1 юли до 31 декември включително, застрахователните вноски се заплащат в половин размер от годишните.

(2) ДСО "Мототехника и автосервизи" при Министерството на вътрешната търговия и услугите и ВТО "Кореком" при продажба на моторни превозни средства на населението заедно с покупната цена събират и следващите се застрахователни вноски.

(3) За новопостроените през текущата година сгради на гражданите застрахователната отговорност на ДЗИ започва от момента на тяхното въвеждане в експлоатация в зависимост от предназначението им.

Чл. 6. (1) При изписване, бракуване или отпадане на собствеността на застраховани имущества по различни причини след 31 декември на предшествуващата година събраните застрахователни вноски за текущата година не се връщат, а начислените не се намаляват.

(2) При спиране от движение на моторни средства и едри моторни селскостопански машини след 1 януари на текущата година събраните за същата година застрахователни вноски по "каско" и "гражданска отговорност" не се връщат, а начислените не се намаляват и са дължими.

Чл. 7. (1) Имуществата на стопанските организации се считат застраховани и тогава, когато не са отразени в източниците за застраховане и поради това не са вписани в документите по оформяването на застраховките.

(2) Указанията в предходната алинея се отнасят и за всички застраховани юридически лица, собственици на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини, които задължително се застраховат по"гражданска отговорност".

(3) Без да събира застрахователни вноски, ДЗИ покрива щетите от застрахователни събития и отговорността на българските предприятия и организации, които произвеждат и търгуват с моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини и са техни собственици до продажбата им.

Чл. 8. (1) Моторните превозни средства на гражданите се считат застраховани по "каско", а техните собственици - по "гражданска отговорност" от момента на тяхното придобиване.

(2) Сградите на гражданите, ако са въведени в експлоатация по предназначението им през предшествуващите години, се считат за застраховани през текущата година само ако за тях към датата на събитието собствениците им са подали данъчни декларации пред съответните народни съвети за притежавания недвижим имот.

Чл. 9. (1) Имуществата на новообразуваните през текущата година стопански организации, за които не са били оформени застраховки от предшествуващите собственици, се застраховат по данни на приемателните документи.

(2) Застрахователните вноски в тези случаи се изчисляват пропорционално на пълните месеци, оставащи след датата на образуването на стопанската организация до изтичането на текущата година, като месецът на образуването се счита за цял.

Чл. 10. (1) Сключването на застраховките се извършва по документи съгласно приложения № 1, 2 и 3.

(2) Ползуват се следните източници за извличане на необходимите данни при сключване на застраховките:

1. при застраховките на юридическите лица - балансът в годишния отчет за предшествуващата година, месечните баланси или сборни ведомости за предшествуващата година, съответната статистическа форма за установяване стойността на земята, както и някои други счетоводни книги и документи;

2. при застраховките на гражданите - данъчните декларации за притежавания от тях недвижим имот и установяване данъчните оценки на сградите на гражданите, а при застраховането на личните моторни превозни средства - свидетелството за регистрация и други документи за собственост.

Чл. 11. Сроковете за извършване на задължителното застраховане на имуществата на стопанските организации, на сградите и моторните превозни средства на гражданите, както и гражданската отговорност на собствениците на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини за всяка година са, както следва:

1. до 1 април - за притежаваните от гражданите моторни превозни средства и сгради;

2. до 30 май - за имуществата и гражданската отговорност на селскостопанските организации в системата на Националния аграрно-промишлен съюз;

3. до 10 април - за имуществата и гражданската отговорност на останалите категории застраховани юридически лица.

Чл. 12. Определянето на застрахователните вноски при застраховането на имуществата на стопанските организации, на сградите и моторните превозни средства на гражданите и на гражданската отговорност на собствениците на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини се извършва съгласно съответните раздели на Единната тарифа за застрахователните вноски, съставляваща приложение към Постановление № 25 на Министерския съвет от 4. IV. 1977 г. за усъвършенствуване на застрахователната дейност (ДВ, бр. 38 от 1977 г.).

Чл. 13. Ако собствеността на застраховано имущество бъде прехвърлена, новият собственик встъпва в правата на застрахования дотолкова, доколкото имуществото на новия собственик подлежи на застраховане.

Чл. 14. Имуществата, посочени в чл. 1, се застраховат:

1. основните средства - по тяхната остатъчна стойност. Тя се намира като от набавната (балансовата) стойност към 31 декември на предшествуващата година се спадне счетоводно изразеното изхабяване за възстановяване към тази дата. Основни средства, дадени под наем, на съхранение или за временно ползуване от други физически или юридически лица, се застраховат от стопанската организация, на която те са собственост;

2. малоценните и малотрайните предмети на склад - по тяхната набавна(балансова) стойност към 31 декември на предшествуващата година, а малоценните и малотрайните предмети в употреба, за които се начислява и осчетоводява изхабяване - по тяхната остатъчна стойност към същата дата;

3. разходите за капитални вложения - по осчетоводените стойности към 31 декември на предшествуващата година;

4. за останалите стоково-материални ценности на стопанските организации - по средноаритметичната величина, получена от сбора на остатъците на определен брой групи счетоводни сметки и отделни сметки, взети от месечните баланси на стопанските организации за предшествуващата година. Стоките, амбалажът и другите стоково-материални ценности, които се осчетоводяват по продажни цени, се застраховат, като от продажните цени се спаднат счетоводно изразените надбавки, надценки и отстъпки, както и корективът за безплатно получен амбалаж;

5. сградите на гражданите - по данъчните им оценки, определени в съответните народни съвети. При това, ако за дадена сграда към датата на настъпване на застрахователно събитие няма определена данъчна оценка поради обстоятелството, че същата е въведена в експлоатация през текущата година, преди изплащане на застрахователното обезщетение данъчната оценка се определя от финансовите органи при народните съвети по установения ред и се начисляват дължимите вноски;

6. моторните превозни средства на гражданите - по застрахователни суми, определени от ДЗИ.

Чл. 15. При задължителното застраховане на имуществата на стопанските организации не се правят анализи на остатъците на отделните групи счетоводни сметки и отделни сметки, отчитащи тези имущества и които представляват база за определяне и начисляване на застрахователните вноски. Изключение се допуска само в случаите, когато дадена стопанска организация представи писмена справка, че в остатъка на някои групи счетоводни сметки или отделни сметки са осчетоводени стойности на земя, която не се застрахова, или на плавателни съдове и съоръжения, на въздухоплавателни средства, на домашни животни или на трайни насаждения, които се застраховат по друг ред.

Чл. 16. (1) По "каско" и "гражданска отговорност" се застраховат като моторни превозни средства всички машини, които могат да се движат със собствена тяга и на собствен ход и са снабдени с държавни регистрационни номера. Тролейбусите и трамвайните мотриси по "каско" и "гражданска отговорност" се застраховат като моторни превозни средства, независимо че тези машини не са снабдени с държавни регистрационни номера.

(2) Към моторните превозни средства, които се застраховат по "каско", спадат и всички прикачни ремаркета, платформи, колесари и др. под., които се използуват за прикачни средства и имат държавни регистрационни номера.

(3) Към групата на едрите моторни селскостопански машини спадат посочените в специален списък, одобрен от Централното управление на ДЗИ.

Чл. 17. (1) Спрените от движение моторни превозни средства на гражданите се застраховат за застрахователните събития, посочени в чл. 18, ал.1 без "авария на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини" и "гражданска отговорност". За да се застраховат моторните превозни средства по този ред, необходимо е до изтичането на предшествуващата година собствениците им да са върнали свидетелството за регистрация (документ за движение) на органите на КАТ и да удостоверят това с документ.

(2) Ако спрени от движение по указания в предходната алинея ред моторни превозни средства, притежавани от гражданите, бъдат пуснати отново в движение, собствениците им са задължени да заплатят застрахователните вноски за "каско" и "гражданска отговорност", както следва:

1. ако пускането на моторно превозно средство отново в движение се осъществи в периода от 1 януари до 30 юни включително - заплаща се пълният размер на годишната застрахователна вноска, като се приспадне платената вноска;

2. ако пускането на моторно превозно средство отново в движение се осъществи в периода от 1 юли до 31 декември включително - заплаща се половината от размера на годишната застрахователна вноска след приспадане на платената вноска;

3. за новозакупени от гражданите през текущата година моторни превозни средства от ДСО "Мототехника и автосервиз" или от ВТО "Кореком", които поради фабричен дефект, проявен в гаранционния срок, са върнати и заменени с други моторни превозни средства, за тях собствениците не заплащат нови застрахователни вноски за текущата година. Ако при замяна на върнато моторно превозно средство новото моторно средство към датата на връщането и замяната има по-висока държавна цена от това, което е върнато, разликата от дължимите застрахователни вноски се досъбират

Чл. 18. (1) ДЗИ обезщетява щетите на повредени или унищожени имущества от действието на следните застрахователни събития: пожар, гръм, експлозия, имплозия, буря, ураган, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед, проливен дъжд, наводнение, увреждане от действието на подпочвени води или морски вълни, градушка, свличане и срутване на земни пластове (без свличанията и пропаданията в рудниците и галериите на минните и геоложките предприятия и срутванията, станали в резултат на земетресения), измръзване (замръзване), падане или блъскане от летателни апарати и тела или от други предмети, сблъскване на подвижни машини и съоръжения помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети; щетите в резултат на авария на водопроводни, канализационни, газопроводни и паропроводни инсталации; щетите, нанесени на моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини и в резултат на авария, както и гражданската отговорност на техните собственици или водачи за вреди, причинени от тях на трети лица или имущества по време на движение или работа с машините; щетите на имуществата, причинени при транспортирането им със самодвижещи се собствени транспортни средства, в резултат на авария с тези машини, както и щетите на имуществата, настъпили в резултат на авария с товарните и разтоварните машини при тяхното товарене или разтоварване. За моторните превозни средства на гражданите ДЗИ покрива щетите за откраднато цяло моторно превозно средство.

(2) Застрахователните събития се характеризират със следните белези:

1. пожар. Пожарът е поява на огън, който образува пламък или жарава, не се ограничава в определено огнище, разпространява се и причинява частични щети на имущества или ги унищожава напълно. ДЗИ обезщетява щетите на имуществата от пожар, изразяващи се в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване или замърсяване от действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар, щети в резултат на стопяване, обгаряне или овъгляване вследствие на съприкосновение със силно нагорещен предмет, както и щетите в резултат на тлеене. Щети на използувани в сгради или на открито имущества, дължащи се на тяхното излагане на висока температура или нагряването им от огън за производствени или други цели, както и щетите на електрическите инсталации, съоръжения и уреди, собственост на стопански организации, причинени в резултат на къси съединения или претоварване на напрежението, не се обезщетяват от ДЗИ. Ако обаче в резултат на тези къси съединения или претоварвания възникне пожар, за причинените от него щети се изплаща обезщетение;

2. гръм (мълния). Това е съприкосновение между силно наелектризиран облак и земята, между два облака или между отделни части на един и същи облак и има силно разрушително действие. При него се развива висока температура, високо електрическо напрежение и голяма сила на електрическия ток, които причиняват щети на различни имущества, като запалване, обгаряне, опушване, счупване, натрошаване или повреждане. Тези щети, както и косвените щети върху електрическите апарати, инсталации и уреди вследствие протичането на електрически ток с анормално напрежение в резултат на паднал гръм на близко или далечно разстояние се обезщетяват от ДЗИ;

3. експлозия. Експлозията е внезапно и мощно разкъсване на корпуса или друга част на устройство или съоръжения, предизвикано от силата на намиращите се вътре в него под налягане газове, пари или течности, с мощно изтичане на съдържанието. При експлозията имаме внезапно и мигновено изравняване на налягането, което предизвиква вълнообразно движение на въздуха и в определен радиус на действие е съпроводено с проява на разрушителна сила. Щетите от експлозията се изразяват в счупване, натрошаване, изкривяване, разкъсване, изгаряне, опушване и др. под. на имуществата, които се причиняват внезапно и имат случаен характер. Щети, произведени по нареждане на властите, не се обезщетяват от ДЗИ;

4. имплозия. Имплозията е обратно явление на експлозията. Тя представлява мигновено и взривообразно запълване на обем, който е в състояние на вакуум, т. е. налягането в този обем е по-ниско от обикновеното. Щетите, причинени на имущества от имплозия и изразяващи се в счупване, натрошаване, изкривяване, разкъсване или изгаряне, се обезщетяват от ДЗИ при условие, че настъпването на това събитие има случаен характер. Щети на имущества, причинени от имплозия, които съпровождат технологическия процес на някои производства и нямат случаен характер, не се обезщетяват;

5. буря (ураган). Бурята е вятър със скорост над 15 м/сек, а ураганът е вятър със скорост над 30 м/сек. Бурята (ураганът) има разрушително действие - чупи клони, събаря керемиди и други предмети от покривите на постройките, може да изкорени дървета, а в морето причинява силно вълнение. Появява се при преминаване на дълбоки циклони или в периферията на обширни антициклони. Към бурите (ураганите) се отнасят и вихрушките и смерчовете. Вихрушките се характеризират с въртеливо (ротационно) движение около някоя мигновена ос, а смерчът е също вихър, който има огромна скорост на въртене. Щетите от бурята (урагана) се изразяват в събаряне, счупване, скъсване, разкъсване, откъсване, отнасяне и други подобни механични повреди или унищожаване на имущества. Наличието на бурята (урагана) се доказва по данни от хидрометеорологичните служби, а при липса на наблюдение доказването става по анкетен път посредством характерните белези за тяхното проявление, писмени показания от очевидци или сведение от местните власти или други органи;

6. увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед. ДЗИ обезщетява щетите от събаряне, срутване или деформиране на огради, на сгради и други подобни съоръжения или инсталации, както и на имуществата, намиращи се в тях на съхранение, причинени от тежината на снега, независимо дали е паднал за кратко време в обилно количество или неговото натрупване е образувано в резултат на навяване от вятър. Покриват се също и щетите, предизвикани от тежестта на естествено образуван лед върху имущества, което е причинило събаряне, срутване, деформиране, скъсване на проводници, намиращи се на открито, и други подобни щети. Не се обезщетяват щетите, причинени от тежестта при натрупване на сняг или образуването на лед, което е станало не по естествен път, а чрез намесата на човек (ръчно или машинно разчистване на сняг за отваряне на път, събаряне на сняг или лед от покриви, образуване на лед от течащи води върху покриви и други имущества в резултат намесата на човек и др.);

7. проливен дъжд. Под проливен дъжд се разбира падане на големи количества валеж за кратко време. Данните, характеризиращи проливния дъжд, се определят съгласно приложение № 4. Наличието на проливния дъжд се доказва по данни от хидрометеорологичната служба, а при липса на наблюдение доказването става по анкетен път посредством характерните белези за проявлението на това събитие, с писмени показания от очевидци или сведение от местните власти или други органи. Щетите, нанесени на имуществата от проливен дъжд, се изразяват в щети, причинени от самото попадение на валежа, или в щети, причинени от последиците на проливния дъжд, като: измокряне, отнасяне, наводняване или затлачаване. Не се обезщетяват щетите от проливен дъжд, нанесени на различни видове имущества, които по своето естество е следвало да се съхраняват в закрити помещения, а са оставени на открито;

8. наводнение. Под наводнение се разбира разливането на големи количества водни маси, настъпило в резултат на бързо топене на сняг или лед, на интензивни валежи или валежи с голяма продължителност, на разливания на река при повдигане нивото на водата, при скъсване на бентове, язовирни стени и други подобни мелиоративни съоръжения. Щетите от наводнение се изразяват в намокряне, затлачаване, събаряне, отнасяне, повреждане на имущества или запълване (наводняване) на избени помещения, съоръжения, строителни обекти или изкопни работи с вода. Когато не са взети мерки относно правилното съхраняване на стоково-материални ценности или други имущества или за предпазването на даден обект или съоръжения от възможността от наводнение, щетите от това събитие не се обезщетяват. Не се обезщетяват и щетите, причинени на имуществата от водни маси в резултат на незатворени кранове и чешми или от проливни и продължителни дъждове, вследствие на повредени покриви, прозорци и други съоръжения на сгради и други обекти;

9. увреждане от действия на подпочвени води. Подпочвени или подземни води са водите, които се съдържат в земните пластове (в чакъли и пясъци, в песъчливи, глинести и льосови почви, във водопропускливи пластове на утаечни скали, в пукнатини и карстови празнини на други видове скали). Характерно за подпочвените води е наличието на водно ниво, водни струи или воден поток в почвената или скалната среда. Обикновената влага, свързана с почвените частици и необразуваща водно ниво, не е подпочвена вода. Нивото на подпочвената вода, както и дебитът на подпочвените водни струи и на подземните потоци се изменят в зависимост от подхранването им чрез валежите или повърхниннотечащите води. Съществуват постоянни и временни подпочвени води. Поради това подпочвената вода може да се появи и на места, където преди това не е съществувала. Разрушителното действие на подпочвените води се проявява в подкопаване на основите на сгради и съоръжения, намокряне на стени и сутерени и на намиращите се в тях стоково-материални ценности и инвентар, които вследствие на подкопаването и намокрянето се разрушават, деформират, изгниват, ръждясват или се повреждат. Под действието (появата, нахлуването) на подпочвените води могат да се нанесат повреди и на подземни съоръжения и комуникации и на намиращите се в тях инсталации, материали и други имущества. Обезщетяват се щетите за всички повреди, нанесени на сгради, съоръжения и имущества, причинени от подпочвени води, когато се установи, че собственикът (физическо или юридическо лице) не е бил в състояние да предотврати щетата и не е проявил небрежност. Не се обезщетяват щетите от овлажняване, мухлясване, плесенясване, гниене на дървен материал, корозия на метални части, разрушаване на мазилки или отслабване на зидове и стени, получени в резултат на бавното или променливо действие на подпочвената влага. Също така не се обезщетяват и щетите от наводняване на изкопни или строителни работи от подпочвени води, възникнали по време на тяхното изпълнение. За всеки обект установяването на застрахователното събитие "увреждане от действието на подпочвени води" се извършва с помощта на специалист-геолог;

10. увреждане от действия на морски вълни. Морските вълни представляват подвижно и непрекъснато сменящо се състояние на водни маси. Основен причинител на морските вълни е вятърът, но в отделни случаи те могат да се предизвикат от колебанията на атмосферното налягане, от приливообразуващи сили, подводни земетресения или вулканични изригвания. Обезщетяват се щетите от морските вълни, причинени на имущества, изградени или намиращи се за ползуване или за съхранение на бреговата линия, които в резултат на ударната сила на морските вълни са разрушени, унищожени, повредени или отвлечени. Не се обезщетяват щетите на имущества, намиращи се в български териториални води, от действието на морски вълни;

11. градушка. Градушката е валеж от ледени зърна или парчета, които имат големина от няколко милиметра до два и повече сантиметри в диаметър. Градовите зърна се образуват в мощни гръмотевични облаци, където при силните възходящи течения става замръзването на охладените водни капки или преминаването направо в твърдо състояние на водните пари. В повечето случаи градушката се придружава с дъжд. Обезщетяват се всички щети от действието на това събитие (счупване, натрошаване или повреждане), включително и косвените щети от измокряне след счупване на стъкла, цигли, керемиди и др. Не се обезщетяват щетите от градушка, нанесени на имущества, които по своето естество е следвало да се съхраняват в закрити помещения, а са оставени на открито;

12. свличане на земни пластове. Под свличане на земни пластове се разбира откъсване и бавно движение от геоложки характер на земни маси по склонове и откоси, които под действието на тежестта си и на повърхниннотечащи или подпочвени води се откъсват и движат. При геоложките свличания е характерно наличието на склон, изграден от несциментирани скални маси, каквито са различните видове глини. Обикновено свличането не е еднократно действие, а един по-продължителен процес. Щетите на имуществата от свличане на земните пластове, които се обезщетяват от ДЗИ, се изразяват в скъсване, напукване, пропадане или разрушаване на основи, стени и тавани на сгради, повреждане или разрушаване на съоръжения и инсталации, затрупване на имущества и др. Не се покриват щетите, причинени от свличанията или пропаданията на земните пластове в рудниците и галериите на минните и геоложките стопански организации, както и щетите, настъпили в резултат на слягане на земните пластове или причинени вследствие свойството на някои почви да се свиват и набъбват през различните сезони на годината, поради изменение на почвената влага (овлажняване и изсъхване). Свличане на земни пластове, дължащо се на изкопни строителни работи или изкопни работи в различни видове кариери, не е застрахователно събитие. Установяването на свличането на земните пластове се извършва за всеки отделен обект от специалист-геолог.

13. срутване на земни пластове. Под срутване на земни пластове се разбира падане на големи земни или скални маси от планински масиви или от брегове, възникнало внезапно, бързо и еднократно. Основни предпоставки за срутването на земните или скалните маси са дълбокото изветряване на скалите, отслабването на вътрешните им връзки и дълбокото им напукване. Срутване (събаряне) на земни пластове, дължащо се на изкопни строителни работи или изкопни работи в различни видове кариери, не са застрахователно събитие. Щетите от срутване на земни или скални маси, които се обезщетяват от ДЗИ, се изразяват в счупване, натрошаване, засипване, повреждане или унищожаване на застраховани имущества;

14. авария на водопроводни, канализационни, газопроводни и паропроводни инсталации. Аварията представлява значителна повреда(спукване, избиване, пробиване или счупване) на водопроводна, канализационна, газопроводна или паропроводна инсталация, в резултат на която се нарушава нейната нормална експлоатация. Щети на имущества(намокряне, наводняване, повреждане или унищожаване), настъпили в резултат на авария на водопроводни, канализационни, газопроводни и паропроводни инсталации, се обезщетяват от ДЗИ. Щети, причинени от авария вследствие на износеност (амортизиране), замръзване или фабричен дефект на дадена инсталация, както и щетите от авария, причинена на инсталация при изкопни или строителни работи или при упражняване на друг вид дейност (професия), не се обезщетяват;

15. авария на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини. Обезщетяват се щетите върху корпуса и двигателя на моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини, настъпили в резултат на авария, произлязла от сблъскването на машините помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, късо съединение в електрическата инсталация, експлозия в резервоара, падане или обръщане. Застрахователната отговорност на ДЗИ от това събитие се простира и за щетите, възникнали при следните случаи:

а) когато по време на движение, покой или транспортиране върху корпуса на моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини паднат случайно твърди предмети и тела, химикали или от токов удар;

б) когато по време на движение при внезапно спиране бъде счупено стъкло от удар на лица и вещи, намиращи се вътре в машината;

в) когато по време на движение и покой бъдат нанесени повреди върху тези части или други детайли по корпуса на машината от случайно отворил се капак или врата;

г) когато са причинени повреди от злоумишлени действия на трети лица, получени в резултат на удар, счупване, надраскване, нарязване, откъртване, изскубване, продупчване, заливане или напръскване с химикали;

д) когато на откраднатото и намерено моторно превозно средство са причинени повреди от корозия и изгниване на отделни части и детайли от продължително престояване във вода или заравяне в земята или повреди вследствие на злоумишлено сипване на захар, сол или химикали в резервоара;

е) когато на моторно превозно средство, с което е оказана пътна помощ от неговия собственик или от упълномощено трето лице на граждани, пострадали при пътно-транспортно произшествие, по време на откарването им до съответния медицински пункт бъдат причинени повреди, като изцапана или скъсана тапицерия, деформирани седалки, счупени стъкла и др. За целта е необходимо случаят да се удостовери с документ от органите на КАТ, от съдебните органи или по анкетен път;

ж) при откраднато моторно превозно средство и ползуването му без знанието и съгласието на собственика от трето лице, включително и от водач, който няма документ за правоуправление или е употребил алкохол или друго силно упойващо вещество, при наличието на щети след авария на собственика се изплаща дължимото обезщетение и спрямо виновното лице (ако то бъде открито) ДЗИ предявява регресен иск за възстановяване на изплатената сума. По същия начин се подхожда и в случаите, когато на двигателя, диференциала, скоростната кутия или други детайли на откраднатото моторно превозно средство бъдат причинени повреди вследствие на изфорсирване или претоварване, увеличени обороти, неправилна манипулация със скоростите или при управление без вода и масло;

16. падане или блъскане от летателни апарати и тела или от други предмети. Щетите, нанесени на имущества (счупване, натрошаване, изкривяване или повреждане) от падане или блъскане от летателни апарати и тела или от падането на части от тях, както и щетите от случайно падане на различни твърди предмети (керемиди, тухли, камъни, греди, дървета, железа и др. под.), се обезщетяват от ДЗИ. Щети, причинени на имущества от прахообразни вещества, изхвърлени в атмосферата от различни видове производства или от падането на скални и земни маси, камъни, пръст и др. вследствие на експлозии, извършени по нареждане на властите, не се обезщетяват;

17. сблъскване на подвижни машини и съоръжения помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети. Щети, причинени по корпуса или двигателя на подвижни машини и съоръжения в резултат на непредвидено и случайно падане, обръщане или сблъскване помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, се обезщетяват от ДЗИ. Под подвижни машини и съоръжения трябва да се разбират онези машини и съоръжения, които се придвижват от едно място на друго на собствен ход чрез двигател (с вътрешно горене, ел. двигател или акумулатор) по строго определен или по свободно определен маршрут. Това са предимно подемно-транспортни, силови или строителни машини, като кранове с различно устройство и предназначение, булдозери, багери, скрепери, валяци и др. под. При сблъскване на подвижни машини и съоръжения с неподвижни съоръжения или други предмети щетите върху тези неподвижни съоръжения или други предмети (включително и на намиращите се в тях имущества), ако те са застраховани, също се обезщетяват;

18. увреждане при транспортиране на имущества. Обезщетяват се щетите, нанесени на застраховани имущества при тяхното транспортиране със собствени моторни транспортни средства, ако настъпи авария (съгласно т. 15 на тази алинея) с транспортиращото превозно средство, както и щетите на имущества, причинени по време на тяхното транспортиране от действието на останалите застрахователни събития, посочени в чл. 18, ал. 1. Не се обезщетяват щетите, нанесени на стоково-материални ценности при вътрешнозаводски транспорт, когато товарът е още в производствен цикъл, както и щетите при транспортиране на имущества вследствие на неправилно стифиране (подреждане) или подготовка на товарите за транспорт, лошокачествена опаковка, както и при рязко потегляне или спиране на транспортиращото моторно превозно средство. Когато рязкото спиране на дадено моторно превозно средство е предизвикано с цел спасяване на човешки живот или на домашни животни или имущества, което обстоятелство се доказва с документ от органите на КАТ, съдебните или следствените органи или на народните съвети по местопроизшествие, възникналите щети на превозваните имущества се обезщетяват от ДЗИ;

19. увреждане на имущества в резултат на авария с товарни и разтоварни машини при товарене и разтоварване. Обезщетяват се щетите на имуществата (счупване, натрошаване, разпиляване или повреждане), причинени в резултат на авария с товарни и разтоварни машини по време на тяхното товарене или разтоварване. Под "авария" с товарни и разтоварни машини следва да се разбира блъскане на същите по време на работа в подвижни и неподвижни предмети, падане, обръщане, дерайлиране, скъсване на въжета или счупване на части и детайли. Щетите, причинени на имуществата при ръчно товарене и разтоварване, не се обезщетяват;

20. измръзване (замръзване). Обезщетяват се щетите, причинени от измръзване (замръзване) при понижение на температурата на въздуха под 0 градуса. От измръзване (замръзване) ДЗИ обезщетява щетите, нанесени на стоково-материални ценности, в това число суровини, материали, полуфабрикати, основно, спомагателно и допълнително производство готова продукция, селскостопанска продукция и стоки, оставени на склад или лагеруване, при спазване на всички норми и правила на тяхното съхранение. Наличието на това събитие се доказва по данни от хидрометеорологичните служби, а при липса на наблюдение доказването става по анкетен път с помощта на съответно вещо лице-специалист. ДЗИ не обезщетява щетите, причинени от измръзване (замръзване) на следните имущества и при следните случаи:

а) щети, причинени на машини, съоръжения, инсталации, изкопни и строителни работи, които поради тяхното естество и предназначение са изложени постоянно на атмосферните условия, а оттам и на възможността от измръзване (замръзване);

б) щети, причинени на моторни превозни средства, едри моторни селскостопански машини и друг вид самоходни машини в резултат на замръзване на вода или други течности в радиаторите или други детайли;

в) щети, причинени на селскостопанска продукция, намираща се във временни хранилища на открито, за която не са взети мерки за прибирането й в срок до 10 ноември, с изключение на картофите и цвеклото, за която продукция този срок е 1 декември;

г) щети на полуготова, керамична или друг вид незавършена или готова продукция, настъпили след определените технологични срокове за нейното съхранение на открито;

21. гражданска отговорност на собствениците на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини и на упълномощените от тях лица за водачи. Гражданската отговорност но собствениците на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини и на упълномощените от тях лица за водачи е отговорността за причинените от тях щети на трети лица или имущества, намиращи се извън машините и възникнали по време на движение или работа с тези машини. Въпросите по гражданската отговорност на собствениците на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини са регламентирани с Наредба № 2 за задължителната застраховка"гражданска отговорност" (ДВ, бр. 88 от 1978 г.);

22. кражба на цяло моторно превозно средство. При застраховането на моторните превозни средства на гражданите се обезщетяват и щетите, причинени от кражба на цяло моторно превозно средство. Кражба на цяло моторно превозно средство има, когато дадено моторно превозно средство е отнето от владението на собственика (владелеца) от друго лице без негово знание и съгласие с намерение противозаконно да го присвои или да си послужи временно с него и го изостави. Установяването на кражбата се извършва от органите на МВР, съдебните или други следствени органи въз основа на актове, заключения, решения и др., в които документи след оглед на място са конкретизирани видът и модификацията на моторното превозно средство, номерът на двигателя и шасито, държавният регистрационен номер, както и датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършена кражбата. За кражба на цяло моторно превозно средство се приемат и случаите, когато на откраднато и намерено моторно превозно средство липсва двигателят или шасито или двете заедно.

Чл. 19. (1) Отговорността на ДЗИ се простира както върху преките щети на застраховани имущества от посочените в предходния член застрахователни събития, така и върху косвените щети от тях. За да е налице косвена щета, необходимо е предварително да има пряка щета от застрахователно събитие върху дадено имущество.

(2) В тежест на института са и щетите, причинени на застрахованите в случаите, когато за прекратяването или ограничаването на дадено застрахователно събитие се е наложило застрахованото имущество да бъде изцяло или отчасти унищожено, съборено или повредено, както и щетите на имуществата, причинени от вода, пушек, счупване, замърсяване и др. под., нанесени както по време на застрахователното събитие, така и по време на тяхното спасяване.

(3) В размера на щетата се включват и разходите за разчистване на мястото, на което се е намирало пострадалото имущество след настъпване на застрахователното събитие или по време на неговото почистване, измиване, изсушаване, сортиране и др.

(4) Одобрените разходи заедно със сумата на обезщетението за нанесените щети на разрушеното или унищожено имущество не могат да надвишават размера на застрахователната сума на това имущество.

Чл. 20. (1) Щети, изразяващи се в загуби от прекъсване на производството и търговията, спиране от движение на машините и транспортните средства, строителни недостатъци и недоброкачествен ремонт, престои, обезценка, денгуби и пропуснати ползи, които са възникнали като последица от настъпили застрахователни събития, както и щетите от кражби и липси, фабричен дефект или износеност на части не се обезщетяват. Ако в резултат на фабричен дефект или износеност на части настъпи застрахователно събитие, щетите се обезщетяват от ДЗИ.

(2) При застраховането на моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини ДЗИ не изплаща обезщетение и в следните случаи:

1. когато собственикът като водач е употребил алкохол или друго силно упойващо вещество или не притежава свидетелство за управление. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато собственикът е дал съгласие моторното превозно средство (едрата моторна селскостопанска машина) да се управлява от лице след употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество или което не притежава свидетелство за управление:

2. когато повредите по двигателя, диференциала и скоростната кутия са нанесени вследствие на изфорсирване или претоварване, увеличени обороти, неправилна манипулация със скоростите или при управление на машината без вода и масло.

Чл. 21. Застрахователната отговорност на ДЗИ е до действителната стойност (застрахователната сума) на застрахованите имущества, определена за видовете имущества и категории застраховани, както следва:

1. при стопанските организации:

а) за основните средства и малоценните и малотрайните предмети в употреба - остатъчната им стойност (балансовата стойност минус счетоводно изразените амортизационни отчисления за възстановяване) към датата на застрахователното събитие;

б) за малоценните и малотрайните предмети на склад - доставната им стойност, записана по счетоводните книги;

в) за разходите за капитални вложения - стойността им, по която са записани в счетоводните книги към датата на застрахователното събитие;

г) за суровините, материалите, горивото, запасните части и материали за основен ремонт, доставените машини и съоръжения по незавършени обекти, селскостопанските произведения, незавършеното производство, полуфабрикатите и готовата продукция - фактическата им доставна, фактическата им производствена или фактическата им заводска себестойност, записана по счетоводните книги към датата на застрахователното събитие;

д) за останалите стоково-материални ценности, в това число стоките и амбалажа в търговските организации - стойността им по продажната цена на дребно, увеличена с транспортните разноски и намалена със съответните надбавки, надценки, отстъпки и коректив за безплатно получен амбалаж по данни от счетоводните книги към датата на застрахователното събитие;

2. при гражданите:

а) за сградите (жилищни, вилни и стопански) - данъчната им оценка, по която те се застраховат, като в застрахователната отговорност на ДЗИ се включват всички части на дадена сграда, в това число основи, изби, тавански помещения и присъщите им инсталации - канализационна, водопроводна, отоплителна, електрическа, звънчева, телефонна, домофонна, климатична и др., включени в корпуса на сградата и независимо кога са инсталирани. При това за звънчевата, телефонната и домофонната инсталация отговорността се простира до извод, а за електрическата инсталация в застрахователното покритие не се включват уреди, апарати и др., които работят с ел. енергия. За вградени мебели, фаянсови и други облицовки, тапети и различни видове боядисвания, балатуми, линолеуми и др. под., с които дадена сграда е оборудвана по време на изграждането й в ново състояние или след това по време на нейната експлоатация, ДЗИ също носи отговорност;

б) за моторните превозни средства - стойностите, определени от ДЗИ, по които те следва да се застраховат.

Чл. 22. Ликвидацията на щетите на повредени или унищожени от застрахователни събития имущества обхваща установяването на факта и причините, довели до тяхното повреждане или унищожаване, определяне размера на щетата, изчисляване на обезщетението, установяване правото на застрахования да получи обезщетение и изплащането му.

Чл. 23. Ликвидацията на щетите се извършва от органите на ДЗИ или от упълномощени от него други органи и лица.

Чл. 24. За правилното оценяване на щетите и определяне на обезщетението представителите на ДЗИ или упълномощените от него други органи и лица задължително извършват оглед на място на пострадалото имущество и правят необходимите счетоводни и други проверки за уточняване на неговото количество и стойност.

Чл. 25. Оценката на щетите и определянето на обезщетението на повредени или унищожени имущества, собственост на стопански организации, може да се извърши и въз основа на представени документи за тяхното отстраняване или възстановяване, но след проверка и одобрение от органите на ДЗИ.

Чл. 26. Ликвидацията на щетите се оформява с установени от Централното управление на ДЗИ формуляри.

Чл. 27. (1) Щетите на имуществата във всички случаи се оценяват по действителната им стойност към деня на събитието, като се вземе под внимание тяхното състояние на изхабяване и необходимите средства за възстановяване в състоянието им към тази дата.

(2) Когато дадено имущество през текущата година е било повредено от застрахователни събития два и повече пъти, общият размер на изплатените суми под формата на обезщетения за текущата година не може да надхвърли застрахователната сума на това имущество към датата на последното събитие.

(3) При напълно унищожени имущества размерът на обезщетението не може да надвиши тяхната действителна стойност към датата на събитието, определена съгласно чл. 21.

(4) За моторните превозни средства на инвалиди, закупени по специален ред въз основа на държавни разпоредби, тяхната действителна стойност е действуващата държавна цена, посочена в съответните документи за покупко-продажба за всеки конкретен случай.

Чл. 28. (1) В размера на щетата се включват:

1. стойността на имуществото, което изцяло е унищожено;

2. разходите за възстановяване (ремонт или преработка) на частично повредените имущества;

3. разходите за спасяване и привеждане в ред на останалото имущество в състоянието му към датата на застрахователното събитие.

(2) От посочените суми по т. 1 и 2 се спада стойността на спасените материали, части и отпадъци.

Чл. 29. При ликвидация на щети на моторни превозни средства, притежавани от гражданите, преди извършване на плащането на застрахователното обезщетение органите на ДЗИ изискват от собствениците да представят квитанция за платени застрахователни вноски за текущата година, като номерът и датата й се вписват в ликвидационния акт.

Чл. 30. При нанесени щети на сгради от застрахователни събития представителят на ДЗИ и привлеченото за целта вещо лице извършват оглед на място, описание и оценка на щетите. При по-големи и тотални щети, когато отделни части, етажи или цялата сграда са напълно разрушени, за да се добие ясна представа за състоянието на пострадалия обект преди събитието, ликвидационната комисия изисква от собственика на сградата да представи чертежи, проектносметна документация, снимки или друг вид документи, чрез които се установяват видът и размерът на същата сграда, на отделните помещения, разпределението им по етажи и други необходими данни. Ако такава документация и снимки липсват, събират се данни от местните власти или се разпитват отделни лица за установяване състоянието на сградата преди настъпване на застрахователното събитие.

Чл. 31. (1) При определянето на строителните и ремонтните работи, необходими за възстановяване повредите на дадена сграда, в оценката се включват само онези от тях, които са необходими за възстановяване на унищожените или повредените части на сградата в състоянието им непосредствено преди събитието след приспадане на съответното изхабяване върху стойността на материалите към датата на това събитие.

(2) Повредите на отделни части на дадена сграда, които са били налице преди застрахователното събитие, не се вземат под внимание и не се включват в щетата. Също така проектираните изменения и подобрения при възстановяване на сградата не се включват в оценката на щетите.

Чл. 32. След оглед и описание на повредените и унищожените части на дадена сграда в подробна сметка, изготвена от вещото лице, се определя размерът на щетата, като за видовете строително-ремонтни работи се посочват поотделно стойностите на материалите, труда и съответните начисления. Изхабяване се начислява само върху стойността на материалите, като самото изчисляване се извършва върху тяхната обща стойност. Върху стойността на труда и начисленията, включително и върху разходите за събаряне и разчистване, изхабяване не се начислява.

Чл. 33. Когато в резултат на застрахователно събитие бъдат счупени стъкла на дадена сграда, в това число и на оранжерии - изхабяване върху стойността им не се начислява.

Чл. 34. (1) При щети на сгради на гражданите в резултат на свличане на земни пластове, на подпочвени води или на други застрахователни събития, когато сградата не е напълно разрушена или срутена, но по мнение на ликвидационната комисия тя не може повече да се обитава или използува по предназначение и следва да се събори, което решение писмено е потвърдено и от съответния местен народен съвет, в размера на щетата се включват и разноските за събаряне, разчистване и изграждане на сградата наново в същия вид, в който тя е била към датата на събитието. При изготвяне на сметката предварително преди определяне размера на щетата от общия стойностен размер на необходимите строителни материали за възстановяване на сградата се приспада стойността на спасените строителни материали и се начислява следващото се изхабяване.

(2) След изплащане на дължимото обезщетение за съборени или подлежащи на събаряне сгради (съгласно изискванията по предходната алинея) ДЗИ престава да носи отговорност и да събира застрахователни вноски.

(3) При напълно унищожени сгради на граждани или сгради и други подобни съоръжения на стопански организации от застрахователни събития, когато са останали отделни запазени части (основи, етажни стени и др.) или има спасени строителни материали, стойността на тези части и строителни материали се взема под внимание и предварително се приспада от общия стойностен размер на възстановителните работи преди определяне размера на щетата. При определяне стойността на запазените части и спасените строителни материали под внимание се взема степента на повредите по тях от настъпилото застрахователно събитие, както и тяхното състояние на изхабяване.

(4) Направените разноски по разчистване на разрушени или повредени от застрахователни събития сгради се прибавят към размера на щетата, като общата сума на обезщетението за дадена сграда не може да надвиши нейната застрахователна сума.

(5) Когато в резултат на възникнало застрахователно събитие в дадена сграда по вина на нейния собственик (съсобственик) или член от неговото семейство бъдат причинени щети на застраховани имущества, собственост на трети лица, за тях ДЗИ изплаща обезщетение и не завежда регресен иск спрямо виновното лице освен в случаите, когато то е действувало умишлено.

Чл. 35. При щети на сгради, притежавани от гражданите, изхабяването на материалите се изчислява по проценти, посочени в Наредбата за цените на недвижимите имоти (ДВ, бр. 99 от 1979 г.) с максимум 50 на сто за паянтовите и полумасивните сгради и 30 на сто за всички останали сгради.

Чл. 36. Оценката на щетите на сградите при задължителното застраховане независимо от собствеността им се извършва по цени за държавните строежи за материали и труд и съответните законни начисления в сила към датата на застрахователното събитие.

Чл. 37. При унищожаване или повреждане на машини, силови инсталации, съоръжения и инвентар застрахованият е длъжен да представи на ДЗИ подробен опис на засегнатите имущества във всички сгради и помещения и данни за балансовата им стойност и начисленото изхабяване към датата на застрахователното събитие.

Чл. 38. Органите на ДЗИ въз основа на представения опис, а също и според остатъците или състоянието на унищоженото или повреденото имущество установяват точно какви имущества са били засегнати и в каква степен, възможността за възстановяването им, както и тяхната остатъчна стойност и размера на застрахователната отговорност за всяка повредена или унищожена машина, инсталация или съоръжения към датата на застрахователното събитие.

Чл. 39. (1) Оценката на щетата се извършва за всяко повредено или унищожено имущество поотделно, като за напълно унищожените се изплаща обезщетение до размера на остатъчната им стойност към деня на събитието. При наличие на запазени части и материали или на отпадъци при тотални щети стойността им (след начисляване на следващото се изхабяване) се приспада от застрахователната сума.

(2) За частично повредени машини, инсталации, съоръжения и др. под. се одобрява застрахователно обезщетение за възстановяване, в това число за нови части и материали след приспадане на следващото се изхабяване, за труд и начисления, като оценката се извършва по държавни цени и нормативи, одобрени от компетентните държавни органи и в границата на остатъчната стойност на тези имущества към деня на събитието.

Чл. 40. Количеството и стойността на повредени или унищожени от застрахователно събитие стоково-материални ценности, в това число суровини, материали, запаси за столовете и спомагателните стопанства, гориво, полуфабрикати, незавършено производство, селскостопанска продукция, готова продукция, стоки, амбалаж и др., се определят към датата на застрахователното събитие по счетоводни и други данни въз основа на представена писмена справка от застрахованите за всеки вид имущество поотделно.

Чл. 41. (1) Представителят на ДЗИ е длъжен да провери получените от застрахования сведения за количеството и стойността на отделните видове повредени или унищожени стоково-материални ценности, които са били налице в деня на застрахователното събитие, като използува не само счетоводни данни, но и други подходящи начини за това като: количеството и размера на опаковката, количеството на остатъците, обема на помещението, в което са се намирали стоково-материалните ценности преди настъпването на дадено застрахователно събитие, и др.

(2) Ако при проверката се установи, че фактическата наличност на стоково-материалните ценности в деня на събитието е по-малка от наличността, която е показана по счетоводни данни, за база при изчисляване размера на щетите се взема наличието на това имущество, установено при проверката.

Чл. 42. (1) Застрахованите са длъжни да вземат мерки за опазването на останалите след застрахователното събитие стоково-материални ценности от по-нататъшно увеличаване размера на щетата.

(2) В случаите, когато застрахованите не са взели необходимите мерки за запазване на останалите след застрахователното събитие стоково-материални ценности в предишното им състояние, по-нататъшното увеличение на щетите не се покрива от ДЗИ.

Чл. 43. (1) До завършване на огледа и съставяне на описа на щетите на стоково-материалните ценности помещенията, в които се намират, се запечатват, заключват и отключват при едновременното участие на застрахования и представителя на ДЗИ.

(2) Ако повредени или спасени стоково-материални ценности се намират в помещения, които не се заключват или се съхраняват на открито, застрахованите са задължени да организират нужната охрана, за да се изключи възможността от разхищение, липса и др.

Чл. 44. При унищожаване или повреда на стоково-материални ценности, които се намират в процес на производство, количеството и стойността им се определят въз основа на калкулация, представена от застрахования и проверена от представителя на ДЗИ. Тази калкулация трябва да отговаря на фактическите разходи за този стадий на производството, в който тези имущества са се намирали в деня на застрахователното събитие.

Чл. 45. Стойността на повредите на стоково-материални ценности от настъпило застрахователно събитие се установява за всеки вид имущество поотделно в процент от стойността им преди събитието чрез преоценяване или в размер на разходите за тяхното възстановяване в състоянието им към деня на застрахователното събитие. При определяне степента на повредата се прави подробен преглед на всяко повредено имущество и се взема предвид по-нататъшната му годност за едно или друго предназначение. При частично повредени стоково-материални ценности, когато възстановяването ще се извърши по пътя на ремонта и на тази база е извършена оценката, стойността на това повредено имущество плюс разходите за труд, материали и начисления, включително и тези за почистването, не могат да надхвърлят действителната му стойност към деня на събитието, определена съгласно т. 1 на чл. 21.

Чл. 46. (1) За селскостопанска продукция (зърно, кожи, вълна и др.), която поради естеството си се съхранява в складове или на специално оборудвани площадки, ДЗИ обезщетява както щетите от настъпили застрахователни събития, когато продукцията се намира в съответните складови помещения или площадки, така и щетите през време на нейното транспортиране със собствени моторни и други транспортни средства или преработка при подходящи за това условия.

(2) За селскостопанска продукция, придобита от земеделски култури или трайни насаждения, ДЗИ изплаща обезщетения по имуществено застраховане за щети, причинени от застрахователни събития само в случаите, когато съобразно естеството и изискванията за съхранение тази продукция е съхранена към датата на застрахователното събитие в складови помещения или на специално оборудвани за целта площадки или места и нейното количествено състояние към тази дата е определено и записано в счетоводни или други документи.

(3) Изискването по предходната алинея - количеството на повредената или унищожената продукция към датата на събитието да бъде предварително определено и записано в счетоводни или други документи, не се отнася за тютюневата продукция, отглеждана на семеен акорд, през време на манипулирането и съхраняването й по домовете на физическите лица, които я отглеждат, до нейното предаване.

Чл. 47. (1) За повредена или унищожена селскостопанска продукция, фактическата производствена себестойност на която, заведена в счетоводните книги, е равна на нейната нормирана изкупна цена, намалена със съответните начисления за печалба, надценки, надбавки и др., оценката на щетите се извършва по тази цена.

(2) За повредена или унищожена селскостопанска продукция, фактическата производствена себестойност на която, заведена в счетоводните книги, е по-ниска или по-висока от нейната изкупна цена, намалена със съответните начисления за печалба, надценки, надбавки и др., оценката на щетите се извършва по фактическа производствена себестойност.

(3) Когато повредена или унищожена селскостопанска продукция е заведена по счетоводните книги към датата на събитието по планова себестойност, а не по фактически производствена себестойност, която ще бъде определена едва в края на отчетния период (обикновено в края на годината), при оценяването на щетите при подобни случаи отговорността на ДЗИ се простира до нейната планова себестойност при условие, че по размер тя е в границите на фактическата производствена себестойност за този вид селскостопанска продукция, произведена през предшествуващата година.

Чл. 48. Всички селскостопански произведения или други стоково-материални ценности, изкупувани или събирани от физически лица(закупчици, билкосъбирачи и др.), се считат за застраховани след тяхното отчитане и предаване на съответните изкупвателни или приемателни стопански организации. Селскостопански произведения и други стоково-материални ценности, намиращи се във физически лица, които не са отчетени и предадени на изкупвателни или приемателни стопански организации към деня на събитието, не се считат за застраховани и обезщетение за нанесени щети върху тях от застрахователни събития не се изплаща.

Чл. 49. (1) Не се обезщетяват щетите от застрахователни събития, нанесени върху суровини, материали, незавършено производство, селскостопанска продукция, готова продукция, стоки, амбалаж и други стоково-материални ценности, ако по време на тяхното съхранение, изсушаване или преработка се установи, че не са взети мерки за правилното им опазване.

(2) Ако по време на оглед на щети на повредени или унищожени стоково-материални ценности, в това число амбалаж, покривни платна(брезентови, полиетиленови, найлонови и др.) и др., ликвидационната комисия установи, че тези имущества преди настъпване на дадено застрахователно събитие в значителна степен са били износени или повредени от незастрахователни събития, при оценката на щетите това състояние се взема под внимание, като се начислява съответен процент похабяване за тези имущества.

Чл. 50. (1) При щети от застрахователни събития на малоценни и малотрайни предмети от застрахования се изисква да представи подробен опис, в който те да се опишат по вид и стойност в две групи, както следва:

1. малоценни и малотрайни предмети на склад - по доставната им стойност;

2. малоценни и малотрайни предмети в употреба - по остатъчната им стойност (доставната стойност минус счетоводно изразеното изхабяване) към деня на събитието.

(2) Представителят на ДЗИ е длъжен да направи проверка и да установи дали в описа правилно са посочени количеството и стойността на повредените или унищожените малоценни и малотрайни предмети, като за унищожените от тях се съобрази с наличните остатъци след събитието, обема на помещението, където са съхранявани, и други данни.

Чл. 51. (1) При определяне щетите на малоценните и малотрайните предмети, причинени от застрахователни събития, следва да се има пред вид дали тези имущества подлежат на възстановяване или са напълно унищожени.

(2) При частични повреди обезщетението се определя с предвиждане на необходимите материали, труд и начисления за възстановяването им. Върху стойността на материалите при ремонт на малоценни и малотрайни предмети в употреба се спада счетоводно начисленото изхабяване към деня на събитието. Върху труда и начисленията, както и за малоценните и малотрайните предмети на склад, изхабяване не се начислява.

(3) При повредени или напълно унищожени малоценни и малотрайни предмети определеното обезщетение не може да надвиши остатъчната или доставната стойност на тези имущества към деня на застрахователното събитие. При напълно изхабени малоценни и малотрайни предмети, за които към деня на застрахователното събитие е начислено 100 на сто изхабяване по счетоводни данни, обезщетение не се изплаща.

Чл. 52. (1) Оценката на щетите на моторни превозни средства и на едри моторни селскостопански машини се извършва чрез оглед и проверка на годността на повредената машина. Когато на моторни превозни средства и едри моторни селскостопански машини, собственост на стопански организации, са нанесени незначителни щети (счупено стъкло, лека деформация на броня, калник, капак, врата и др. под.) и това не е попречило на машините да продължат да се движат по своя маршрут и органите на ДЗИ не са извършили оглед и описание на тези повреди, оценката може да се определи и въз основа на представени документи от собственика за извършения ремонт по тяхното възстановяване.

(2) За спрени от движение по установения ред моторни превозни средства съгласно чл. 17, ал. 1 ДЗИ обезщетява само щетите от действието на посочените в чл. 18, ал. 1 застрахователни събития без риска "авария на моторни превозни средства".

Чл. 53. При настъпили щети върху моторни превозни средства или едри моторни селскостопански машини до извършването на оглед и оценка от представител на ДЗИ застрахованите са длъжни да запазят машините в същия вид, в който те са били непосредствено след настъпване на застрахователното събитие, с изключение на случаите, посочени в предходния член.

Чл. 54. Представителят на ДЗИ в присъствието на собственика или негов представител и със съдействието на вещо лице извършва обстоен оглед на щетите, причинени от застрахователното събитие, които се описват конкретно и подробно в одобрен за целта формуляр от Централното управление на ДЗИ.

Чл. 55. (1) Оценката на щетите на повредени или унищожени от застрахователни събития моторни превозни средства (едри моторни селскостопански машини) се прави по действуващите към датата на събитието държавни ценоразписни цени за резервните части, материали и труд, посочени в издадените държавни ценоразписи или утвърдени от компетентните държавни органи.

(2) За резервните части щетите се изплащат и по цени въз основа на представени поименни фактури, издадени от търговските организации в страната, а ако са закупени от ВТО "Кореком" в чужда валута, цената им се приравнява към датата на застрахователното събитие в български левове по официалния курс на щатския долар с премия, публикуван в Държавен вестник.

(3) За резервни части на моторни превозни средства, за които не се издават държавни ценоразписи или няма утвърдени държавни ценоразписни цени, щетите се оценяват чрез приравняване към действуващите цени на дребно за резервните части на моторни превозни средства, за които има утвърдени и действуващи ценоразписни цени с право на увеличение до 70 на сто съобразно разликата във вида и класата на моторните превозни средства (мощност, кубатура на двигателя, конструкция, техническа съоръженост, повърхност и други технически данни, включително и застрахователната сума).

(4) В случаите, когато в търговската мрежа в страната няма купета(каросерии), както и някои други части и детайли за моторни превозни средства (стар модел) поради снемането им от производство, но има други за дадена по-нова модификация към същата марка моторни превозни средства, които могат да се приспособят към тях и е технически възможно тяхното използуване, независимо че тези части и детайли са на по-висока цена, ДЗИ изплаща обезщетение за тях по представени поименни фактури.

Чл. 56. (1) При изчисляване размера на застрахователното обезщетение върху предвидените стойности за нови части (без стъклата) и материали се начислява изхабяване, както следва:

1. за моторните превозни средства на стопанските организации - съответното изхабяване за възстановяване към датата на застрахователното събитие;

2. за моторните превозни средства на гражданите - изхабяването в процент, приложен при застраховането им.

(2) Когато някои части и детайли на повредено моторно превозно средство могат да бъдат възстановени чрез ремонт, за тях се предвижда обезщетение за ремонт. При тези случаи обезщетението, предвидено за ремонт, не може да надвиши стойността на новите части (след спадане на следващото се изхабяване за тях) плюс трудовите операции по техния демонтаж и монтаж.

(3) Когато поради извършен планов текущ ремонт или други причини през дадена текуща година остатъчната стойност на повредено или унищожено моторно превозно средство на стопанска организация е коригирана, процентът на изхабяване към датата на събитието се изчислява на база коригираната остатъчна стойност.

Чл. 57. Когато в резултат на застрахователно събитие са засегнати отделни части и детайли, за които следва да се предвиди обезщетение за боядисване и на които части и детайли общата боядисана повърхност е над 50 на сто от цялата боядисана повърхност на повреденото моторно превозно средство, в оценката на щетите се предвижда цялостно боядисване.

Чл. 58. Издадените от ремонтните предприятия документи за извършени операции по отстраняване на щетите на повредени от застрахователни събития моторни превозни средства, притежавани от гражданите, като фактури, сметки, калкулации и др., не са задължителни за ДЗИ.

Чл. 59. (1) В обсега на застрахователната отговорност на ДЗИ се включват и разноските за изваждане на дадено моторно превозно средство или едра моторна селскостопанска машина при настъпване на застрахователно събитие от мястото на падането, за товарните и разтоварните манипулации и за превоза.

(2) Застрахователното обезщетение за транспортните разноски обхваща разстоянието от мястото, където е настъпило застрахователното събитие, до най-близкото ремонтно предприятие, където може да се извърши ремонтът, или до местоживеенето на собственика към датата на събитието.

(3) Транспортните разноски, изчислени по нормативи, утвърдени от съответните държавни органи, се включват в размера на обезщетението само тогава, когато пострадалата машина вследствие на сериозни повреди по двигателя, шасито, осите, ресорите, спирачната уредба и други важни за движението части и детайли или върху каросерията не може да се придвижи на собствен ход или по начин, осигуряващ безопасността на движението.

(4) За да бъдат одобрени транспортните разноски, застрахованият е длъжен да представи документ от юридическото лице, което е извършило транспортните услуги.

Чл. 60. За правилното определяне на застрахователното обезщетение за дадена щета вещото лице изготвя подробна сметка, в която се посочват в отделни пера стойностите на резервните части и детайли, които следва да бъдат подменени с нови, както и стойностите на отделните трудови операции за тенекеджийските, бояджийските и друг вид ремонтни услуги и за демонтажните и монтажните работи.

Чл. 61. Когато оценката на щетите на повредено моторно превозно средство или едра моторна селскостопанска машина се извършва по условията на застраховката "гражданска отговорност", застрахователното обезщетение се изчислява по указанията, дадени в Наредба № 2 за задължителната застраховка"гражданска отговорност".

Чл. 62. Удостоверяването на застрахователното събитие и правото на застрахования да получи обезщетение при застраховането на моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини се извършва по ред и начин, утвърдени от Централното управление на ДЗИ и с документи, издадени от съответните държавни органи.

Чл. 63. (1) При кражба на цяло моторно превозно средство ликвидацията на щетите протича при следната последователност:

1. подаване на молба за искане на оценка, придружена с необходимите документи, удостоверяващи наличието на застрахователното събитие "кражба" и образуване на преписка, която се завежда в специален регистър за молби по риска "кражба".

2. в срок от 15 дни след изтичане на 12 месеца от датата на събитието клонът на ДЗИ, при който е заведена щетата, отправя писмено запитване (с копие до собственика) до съответните органи на МВР или съдебните органи, в района на които е извършена кражбата, за пояснение относно резултата от следствието, т. е. дали моторното превозно средство е открито;

3. след получаване на отговор от органите по предходната точка, че кражбата не е разкрита, към клона се образува преписка, която се завежда в съответния регистър за ликвидация на лични моторни превозни средства. След това ликвидационната комисия с най-малко две вещи лица въз основа на представената от собственика техническа документация, удостоверяваща вида, модификацията, годината на производство, годината на закупуване, както и класата на моторното превозно средство (мощност, кубатура, конструкция и други технически параметри) и съобразно конюнктурата на пазара по данни от ДСО "Мототехника и автосервизи" за цените на търг на подобни модификации моторни превозни средства, определя действителната стойност на откраднатото моторно превозно средство;

4. в случаите, когато действителната стойност на откраднатото моторно превозно средство е по-голяма или равна на застрахователната сума, обезщетението е равно на застрахователната сума;

5. преди изплащане на застрахователното обезщетение собственикът подписва декларация, че след получаването на обезщетението от ДЗИ той се отказва от правото на собственост върху откраднатото моторно превозно средство и ако бъде намерено, задължава се незабавно да уведоми органите на ДЗИ, които правят необходимото за неговото предаване на ДСО "Мототехника и автосервизи" или ДСО "Вторични суровини". Реализираният приход ДСО"Мототехника и автосервизи" или ДСО "Вторични суровини" внасят по съответния ред в държавния бюджет.

(2) Органите на МВР при откриване на откраднатото моторно превозно средство уведомяват за това съответния клон на ДЗИ, който постъпва с него по реда, посочен в предходната алинея.

Чл. 64. При оценка на щети на подемно-транспортни и силови машини и съоръжения, които са причинени в резултат на застрахователното събитие"сблъскване на подвижни машини и съоръжения помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети", начинът и редът на ликвидационната работа са същите, както при моторните превозни средства и едрите моторни селскостопански машини, като доказването на самото събитие се извършва по анкетен път от органите на ДЗИ и представител на стопанската организация, на която е повредената машина или съоръжение.

Чл. 65. (1) Одобряването и изплащането на застрахователното обезщетение за повредени или унищожени от застрахователни събития имущества се извършват от районните и окръжните клонове на ДЗИ в срок до 15 дни от деня, в който застрахованите са представили всички данни и документи съобразно указанията на тази наредба.

(2) Когато по преценка на органите на ДЗИ застрахователното обезщетение за повредено или унищожено имущество следва да бъде отказано, съответният клон на ДЗИ в срок от 15 дни от деня, в който застрахованите са представили всички данни и документи, уведомява писмено застрахования за причините за отказа.

Чл. 66. Когато застрахованият, респективно ползуващото се лице на повредено или унищожено имущество, е получил парична сума от третото лице, причинило щетите, той е длъжен да уведоми за това съответния клон на ДЗИ, който при одобряване на застрахователното обезщетение изплаща само разликата между сумата, подлежаща на плащане по условията на застраховката, и сумата, получена от третото лице.

Чл. 67. Изплащането на застрахователното обезщетение за повредено или унищожено имущество се извършва чрез клоновете на ДЗИ по места или чрез клоновете на Държавната спестовна каса по издадени платежни нареждания.

Чл. 68. (1) Определено от ДЗИ обезщетение, което се изплаща по задължителното застраховане на имуществата, може да бъде предмет на принудително изпълнение, доколкото застрахованото имущество е могло да бъде предмет на принудително изпълнение (чл. 336 от Закона за задълженията и договорите).

(2) Когато унищожено или повредено от застрахователни събития имущество е било ипотекирано или заложено, ДЗИ изплаща дължимото обезщетение, като има пред вид и правата на ипотекирания или заложения кредитор съгласно чл. 154 от Закона за задълженията и договорите, ако е бил уведомен за тези права.

(3) Държавният застрахователен институт има право да прихваща напълно или частично вземанията си от дължимите застрахователни обезщетения към застрахованите физически или юридически лица, произтичащи от застрахователните правоотношения с тези лица, включително и вноските за текущата година.

Чл. 69. Държавният застрахователен институт може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, ако застрахованият е имал възможност, но не е съобщил в установените в чл. 21 от Закона за застраховане на имущества срокове за унищожаването или повредата на застрахованото имущество или не е спазил необходимите изисквания за предпазване на това имущество от щети, дадени му с писмено предписание от съответните компетентни органи или от органите на ДЗИ.

Чл. 70. (1) За възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му ДЗИ предявява регресен иск срещу лицата, по чиято вина е било унищожено или повредено застрахованото имущество.

(2) За причинени щети от застрахователни събития на собствени имущества по вина на един от собствениците за частта от обезщетението на останалите собственици ДЗИ не предявява регресен иск към виновния съсобственик освен в случаите, когато той е действувал умишлено.

(3) В случаите, когато са причинени щети от застрахователни събития на застраховани имущества на гражданите по вина на трети лица, които са роднини на собствениците на тези имущества и са в едно домакинство, ДЗИ не завежда регресен иск за възстановяване на изплатеното обезщетение и разноските по неговото определяне освен в случаите, когато тези лица са действували умишлено. Регресни искове не се предявяват и по отношение на роднините по права линия на собствениците на застрахованите имущества, с които имат общи икономически интереси независимо от това, дали живеят заедно.

Чл. 71. (1) Застрахованият или ползуващото се лице са длъжни при поискване от страна на ДЗИ да предадат всички намиращи се у тях документи, данни и доказателства, както и да изпълнят всички формалности за осъществяване правото на ДЗИ за регрес.

(2) Изготвянето и комплектуването на преписките за регресен иск се извършват от районните и окръжните клонове на ДЗИ при съблюдаване на указанията, дадени от Централното управление на ДЗИ по осигуряване на регресните права на института.

Чл. 72. (1) Давността по застраховките при задължителното имуществено застраховане е 3 години от настъпване на застрахователното събитие.

(2) За вземанията по застраховките по имуществено застраховане между ДЗИ и социалистическите организации се прилага едногодишният давностен срок по чл. 112, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

(3) По застраховката "гражданска отговорност" давността за вземането на застрахованата социалистическа организация срещу ДЗИ започва да тече от момента, в който тази организация е заплатила обезщетение на увреденото лице по силата на чл. 349, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 73. Изплащането на застрахователното обезщетение не лишава ДЗИ от правата му за оспорване действителността на застраховката.

Чл. 74. (1) За нанесени щети при сблъскване на застраховани моторни превозни средства или едри моторни селскостопански машини помежду им, за които ДЗИ е в застрахователна отговорност по застраховките "каско" и"гражданска отговорност", застрахователните обезщетения се изплащат, както следва:

1. за моторните превозни средства (едрите моторни селскостопански машини), на които водачите са виновни за настъпилото застрахователно събитие, оценката на щетите, изплащането и осчетоводяването на застрахователното обезщетение се извършват по условията на застраховката"каско";

2. за моторните превозни средства (едрите моторни селскостопански машини), на които водачите не са виновни за настъпилото застрахователно събитие, оценката на щетите, изплащането и осчетоводяването на застрахователното обезщетение се извършват по условията на застраховката"гражданска отговорност";

3. при съвиновност от страна на водачите на моторните превозни средства (едрите моторни селскостопански машини), нанесените щети на повредените от настъпилото застрахователно събитие машини се оценяват, а обезщетенията се изплащат и осчетоводяват по условията на застраховките"каско" и "гражданска отговорност" съобразно отговорността на страните.

(2) При пътно-транспортно произшествие между две и повече моторни превозни средства, които са собственост на една стопанска организация и автопроизшествието е настъпило по вина на един от водачите, щетите на тези моторни превозни средства се оценяват, изплащат и осчетоводяват по условията на застраховката "каско".