Държавен вестник, брой 16 от 26.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. определянето на митническата облагаема стойност на внасяните стоки;

2. деклариране на стоките;

3. редът за тарифиране на стоките, изчисляване и внасяне на митата;

4. контролът и санкциите върху дейността на вносителите или техните пълномощници.

Чл. 2. За стоките, които се внасят в НРБ от юридически лица, се заплащат мита по ставките, определени в Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица, приета с Постановление № 81 на Министерския съвет за приемане на Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица (обн., ДВ, бр. 74-79 от 1981 г.; попр., бр. 84 и 85 от 1981 г.).

Чл. 3. При прилагане на колони първа, втора, трета и четвърта от Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица се вземат пред вид списъците на страните, дадени в приложения № 1, 2, 3 и 4.

Чл. 4. (1) Митническата облагаема стойност на внасяните стоки е договорната покупна цена, т. е. реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за НРБ, коригирана съгласно чл. 5.

(2) Ако митническата облагаема стойност не може да се определи според разпоредбите на ал. 1, последователно се прилагат чл. 7, 8, 9, 10 и 11, докато първият от тези членове позволи определянето на митническата облагаема стойност. Изключение от посочения ред се допуска при прилагане на чл. 9 и 10, ако вносителите или техните пълномощници поискат размяна на реда на чл. 9 и 10.

Чл. 5. (1) При определяне на митническата облагаема стойност по чл. 4, ал. 1 към договорната покупна цена се прибавят и следните разходи, ако те не са били включени в нея:

1. транспортните разходи за внасяните стоки до входен граничен пункт на НРБ;

2. разходите по застраховката на стоките;

3. разходите по натоварване, разтоварване и обработка, свързани с транспортирането на стоките до входен граничен пункт на НРБ.

(2) Към договорната покупна цена се прибавят и следните разходи в размера, в който те се плащат от купувача на стоките, ако не са били включени в нея:

1. комисионни и възнаграждения за борсов посредник (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионните за покупка;

2. цената на контейнерите, които за митнически цели не се третират като отделни стоки;

3. цената на опаковката, включваща както труда, така и материалите.

(3) Към договорната покупна цена се прибавя стойността на долуизброените продукти и услуги, когато те са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени и са били използувани при производството и продажбата на внасяните стоки. Стойността на тези продукти и услуги се прибавя в размера, в който тя не е била включена в договорната покупна цена:

1. материали, компоненти, части и др. под., включени като съставна част на внасяните стоки;

2. съответна част от инструменти, клишета, матрици и др. под., използувани при производството на внасяните стоки;

3. изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

4. инженеринг, разработки, художествено оформление, планове и чертежи, които не са изработени в НРБ и са били необходими за производството на внасяните стоки.

(4) Към договорната покупна цена се прибавят и всички форми на лицензионни суми, припадащи се за стоките, подлежащи на митническо облагане, които купувачът е задължен да плати пряко или косвено като условие за продажба на същите стоки в размера, в който тези лицензионни суми не са били включени в договорната покупна цена.

(5) Към договорната покупна цена се прибавя стойността на тази част от прихода при продажба, прехвърляне или по-нататъшна употреба на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача.

(6) Към договорната покупна цена могат да се прибавят само добавките, посочени в този член. Те следва да се извършват само на основата на обективни и подлежащи на количествено определение данни. Ако за добавките, които следва да се направят според разпоредбите на този член, липсват такива данни, митническата облагаема стойност на внасяните стоки не може да се определи на основата на чл. 4, ал. 1.

Чл. 6. Митническата облагаема стойност на внасяните стоки, определена съгласно чл.4, ал. 1 и коригирана съгласно чл. 5, ще бъде тяхната договорна покупна цена при условие, че:

1. не съществуват ограничения относно разпореждането или ползуването на стоките от купувача освен ограниченията, които:

а) или се изискват от нормативните актове на НРБ;

б) или определят географския район, в който стоките могат да бъдат препродавани;

в) или не засягат съществено стойността на внасяните стоки;

2. продажбата или цената на внасяните стоки не са подчинени на условия или съображения, които не могат да се изразят в стойност;

3. каквато и да е част от прихода от всяка препродажба, прехвърляне или последваща употреба на стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача освен ако може да се направи съответна корекция съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 5;

4. купувачът и продавачът не са обвързани помежду си или ако са обвързани - при условие, че договорната покупна цена е приемлива за митнически цели съобразно т. 10 на + 1 от допълнителните разпоредби.

Чл. 7. (1) Митническата облагаема стойност на внасяните стоки, определена според разпоредбите на този член, е договорната покупна цена на идентични стоки, продадени за износ в НРБ и изнесени в същия или приблизително същия момент, както стоките, подлежащи на митническо облагане.

(2) При прилагането на този член митническата облагаема стойност се определя като се използува договорната покупна цена на идентични стоки, продадени на същото търговско ниво и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на облагане. Когато такива продажби не могат да се установят, ще се използува договорната покупна цена на идентични стоки, продадени на друго търговско ниво или в други количества, респективно, когато и търговското ниво и количествата са различни. Тя се коригира с оглед на различията в търговското ниво и количествата при условие, че такива корекции могат да се основават на явни доказателства.

(3) Когато разходите, посочени в чл. 5, ал. 1, са включени в договорната покупна цена, тази цена се коригира, като се държи сметка за значителните разлики, които могат да съществуват между разходите за внасяните стоки и разходите за въпросните идентични стоки, произтичащи от различията в разстоянията и вида на транспорта.

(4) Ако при прилагането на този член се установи наличието на повече от една договорна покупна цена на идентични стоки, за определянето на митническата облагаема стойност на внасяните стоки ще се използува най-високата от тях.

Чл. 8. (1) Митническата облагаема стойност на внасяните стоки, определена според разпоредбите на този член, е договорната покупна цена на сходни стоки, продадени за износ в НРБ и изнесени в същия при приблизително същия момент, както стоките, подлежащи на митническо облагане.

(2) При прилагането на този член митническата облагаема стойност се определя, като се използува договорната покупна цена на сходни стоки, продадени на същото търговско ниво и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на облагане. Когато такива продажби не могат да се установят, използува се договорната покупна цена на сходни стоки, продадени на друго търговско ниво или в други количества, респективно когато и търговското ниво, и количествата са различни. Тя се коригира с оглед на различията в търговското ниво и количествата при условие, че такива корекции могат да се основават на явни доказателства.

(3) Когато разходите, посочени в чл. 5, ал. 1, са включени в договорната покупна цена, тази цена се коригира, като се държи сметка за значителните разлики, които могат да съществуват между разходите за вносните стоки и разходите за въпросните сходни стоки, произтичащи от различията в разстоянията и вида на транспорта.

(4) Ако при прилагането на този член се установи наличието на повече от една договорна покупна цена на сходни стоки, за определянето на митническата облагаема стойност на внасяните стоки ще се използува най-ниската от тях.

Чл. 9. (1) Ако внасяните стоки или внасяни идентични или сходни стоки се продават в НРБ в състоянието, в което се внасят, митническата облагаема стойност на внасяните стоки по реда на този член се основава на единичната цена, съответствуваща на продажбите на най-голямото сборно количество от внасяните стоки или внасяните идентични или сходни стоки в момента или приблизително в момента на вноса на стоките, подлежащи на облагане, като от единичната цена се приспаднат:

1. комисионните, които обикновено се плащат или договарят, или обичайната печалба и разходи, свързани с продажбите в НРБ на внасяни стоки от същата категория или вид;

2. обичайните транспортни и застрахователни разходи, както и други, свързани с тях разходи на територията на НРБ;

3. митата и други плащания, дължими в НРБ във връзка с вноса или продажбата на стоките.

(2) Ако нито внасяните стоки, нито внасяните идентични или сходни стоки се продават приблизително към момента на вноса на стоките, подлежащи на облагане, митническата облагаема стойност на внасяните стоки се основава при спазване изискванията на предходната алинея на единичната цена, по която внасяните стоки или внасяните идентични или сходни стоки се продават в НРБ в състоянието, в което се внасят на най-ранната дата след вноса на стоките, подлежащи на облагане, но не по-късно от 90 дни от датата на този внос.

(3) Ако нито внасяните стоки, нито внасяните идентични или сходни стоки се продават в НРБ в състоянието, в което се внасят, митническата облагаема стойност на внасяните стоки се основава по искане на вносителя върху единичната цена, съответствуваща на продажбите в НРБ на най-голямото сборно количество от внасяните стоки след тяхната преработка, като се държи сметка за прибавената стойност от преработката и за приспаданията, предвидени в ал. 1.

Чл. 10. (1) Митническата облагаема стойност на внасяните стоки, определена според разпоредбите на този член, се основава на изчислена стойност. Изчислената стойност е равна на сбора от:

1. цената или стойността на материалите и производствените операции или други процеси на производството на внасяните стоки;

2. сумата ат печалба и общите разходи в размеря, в който тя обикновен се включва при продажбата на стоки от същата категория или същия вид, както стоките, подлежащи на облагане и които са изработени от производители в страната на износа и предназначени за износ в НРБ.

3. разходните, посочени в чл. 5, ал. 1.

(2) С цел да се определи изчислената стойност не може да се изисква или задължава чуждестранно лице, което няма седалище в НРБ, да води отчетност или документация за проучване или да разрешава достъп до отчетността или документацията си. Независимо от това съобщените сведения от производителя на стоките за целите на определянето на митническата облагаема стойност при прилагане разпоредбите на този член могат да бъдат проверявани в друга държава от компетентни български органи със съгласието на производителя и при условие, че компетентните органи във въпросната държава дадат съгласие и не се противопоставят на подобно проучване.

Чл. 11. (1) Ако митническата облагаема стойност на внасяните стоки не може да се определи чрез прилагане разпоредбите на чл. 4, 7, 8, 9 и 10, тя се определя с помощта на способи, съответствуващи на принципите и общите разпоредби на тази наредба, и на основата на данните, които са на разположение в НРБ.

(2) Митническата облагаема стойност, определена чрез прилагане разпоредбите на този член, не може да се основава върху:

1. продажната цена в НРБ на местни стоки;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цени на по-високата от двете възможни стойности;

3. цената на стоките на вътрешния пазар на страната на износа;

4. производствени разходи, различни от изчислената стойност, определени в съответствие с чл. 10;

5. цената на стоките, продадени за износ, който не е предназначен за НРБ;

6. минимални митнически облагаеми стойности;

7. произволни или фиктивни стойности.

Чл. 12. Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата облагаема стойност се извършва по официален курс на Българската народна банка, действуващ в момента на издаване на вътрешната фактура.

Чл. 13. (1) При определянето на митническата облагаема стойност на внасяните стоки и контрола върху тази дейност митническите органи на НРБ могат да изискват от вносителите или техните пълномощници да представят в определени срокове всички необходими документи, информация или разяснения. За тези цели могат да се използуват сведенията, изготвени съобразно общоприетите принципи за отчетност в НРБ, които са подходящи за прилагане на съответния член на тази наредба.

(2) Сведения и информации, използувани за определяне на митническата облагаема стойност, които имат характер на търговска тайна или които са предоставени като поверителни, ще се третират като строго поверителни от компетентните органи, които няма да ги разгласяват без изрично разрешение на лицето или правителството, което ги е предоставило, освен в степента, в която са длъжни да сторят това в рамките на евентуално съдебно производство.

Чл. 14. Ако възникне необходимост от отлагане определянето на митническата облагаема стойност на стоките, вносителите или техните пълномощници са длъжни да обезпечат дължимите мита с депозит в пари или гаранция за тях.

Чл. 15. При поискване от вносителите митническите органи следва да предоставят в писмена форма разяснение на начина на определяне митническата облагаема стойност на стоките, внасяни от тях.

Чл. 16. Вносителите или техните пълномощници могат да обжалват решенията на митническите органи по определяне на митническата облагаема стойност по реда и в сроковете, установени в Закона за административното производство (ДВ, бр. 90 от 1979 г.).

Чл. 17. (1) След внасянето на стоките и митническото им оформяване съгласно Наредба № 7 за митнически контрол върху стоките, внасяни и изнасяни от юридически лица (ДВ, бр. 70 от 1981 г.) вносителите или техните пълномощници са длъжни в 10-дневен срок от датата на банковото бордеро за внесеното мито в бюджета да изпратят на Столичната митница митническа декларация по установен образец (приложение № 5).

(2) При внос на стоки за собствени нужди митата се събират от митниците преди освобождаване на стоките от митнически контрол.

(3) Митническите декларации по ал. 1 се подават и в случаите, когато вносителите на стоки са освободени от заплащане на мито на основание глава ХIV от Правилника за прилагане на Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 12 от 1975 г.; изм., бр. 49 от 1978 г.) или на друго законно основание. В тези случаи вносителите или техните пълномощници представят на Столичната митница митническа декларация по установен образец (приложение № 5), без да попълват графи 14 и 15 на образеца. В графа 16 вместо номер и дата на банковото бордеро за внесеното мито в бюджета се вписва законното основание за освобождаване от мито.

Чл. 18. (1) Тарифирането на стоките съобразно Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица, изчисляването и внасянето на дължимите мита се извършват от вносителите или техните пълномощници.

(2) Митата се внасят в приход на републиканския бюджет в срок, указан в глава VI, чл. 13, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху оборота (Дв, бр. 62 от 1979 г.). Тридневният срок започва да тече от датата на банковото бордеро за инкасиране на сумата от реализацията на стоката.

Чл. 19. (1) Дейността на вносителите или техните пълномощници по прилагане на Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица, както и по тази наредба подлежи на контрол от органи на Министерството на финансите и Министерството на външната търговия.

(2) Контролът за правилното определяне на митническата облагаема стойност, тарифирането, изчисляването и внасянето на митата, както и декларирането на стоките, внасяни от юридически лица, се осъществяват от Столичната митница. Органите на митницата могат да извършват проверки, да дават задължителни предписания и да съставят актове за констатираните нарушения.

Чл. 20. (1) За неправилно тарифиране на стоките, изчисляване и невнасяне на дължимите вносни мита в срок се начисляват лихви за всеки просрочен ден съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (обн., ДВ, бр. 91 от 1957 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1965 г.).

(2) Ако митническите декларации не са изпратени или се изпращат със закъснение, както и за неверни данни, вписани в тях, на генералните(главните) директори или на другите длъжностни лица се налага глоба по чл. 56 от Закона за митниците при спазване на Закона за административните нарушения и наказания. При наличие на престъпление се търси наказателна отговорност.