НАРЕДБА ЗА ЦЕНИТЕ ОТ 1982 Г.
НАРЕДБА ЗА ЦЕНИТЕ ОТ 1982 Г.
Обн. ДВ. бр.72 от 14 Септември 1982г., отм. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 1987г.
Отменена с § 1, т. 9 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 5 от 30 януари 1987 г. за създаване на условия за прилагане на Правилника за стопанска дейност - ДВ, бр. 16 от 27 февруари 1987 г.
Глава първа.
ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ПО ЦЕНИТЕ
Чл. 1. Тази наредба урежда цялостно ценообразуването и цените съгласно нормативните документи за прилагане на икономическия механизъм, утвърдени с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1981 г., компетентностите на държавните и стопанските органи в областта на цените, контрола за спазване на цените и нормативните документи по ценообразуването.
Чл. 2. Държавни органи по цените и ценообразуването са: Министерският съвет, Министерството на финансите, Главното управление на цените при Министерството на финансите, министерствата и другите ведомства и изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети.
Чл. 3. Министерството на финансите провежда държавната политика в областта на цените и ценообразуването в съответствие с нормативните актове и приетите от Министерския съвет основни положения и програми за развитие на системата на цените общо и по отрасли на икономиката, като:
1. ръководи, координира и контролира дейността по ценообразуването и утвърждаването на цените;
2. разработва проекти за планови изменения на цените;
3. утвърждава разпределението на разликите между временните и редовните цени, минималните и максималните цени и надбавките към цените в полза на държавния бюджет и на стопанските организации.
Чл. 4. (1) Главното управление по цените при Министерството на финансите е специализиран орган по цените и ценообразуването. Неговият ръководител е пряко подчинен на министъра на финансите.
(2) Главното управление по цените:
1. утвърждава цените на конкретни стоки и услуги и одобрява определените цени от други органи в съответствие с плановите изменения, приети от Министерския съвет;
2. утвърждава нормативи и условия за ценообразуване на стоки и услуги, за които цените се определят или договарят от други органи и организации;
3. издава методически указания за ценообразуване;
4. участва в разработването на предложения по насоките за формиране на контрактните цени при взаимната търговия и по съглашения със страните - членки на СИВ, и с други страни;
5. отменя или спира прилагането на цени, които не са определени по установения ред;
6. възлага преглед и изменение на цени, определени от други органи;
7. решава спорове по цените между министерства, други ведомства, стопански и други органи и организации;
8. подпомага повишаването на квалификацията на кадрите по цените и ценообразуването в държавните и стопанските органи и организации, като съвместно с министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети и стопанските организации организира следдипломна квалификация на специалистите, курсове, школи, семинари и др.; издава сборници с нормативни документи, бюлетини, лекции, консултации и др. и организира обмяната на нашия и чуждестранния положителен опит.
Чл. 5. Министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети провеждат държавната политика по цените в ръководения от тях отрасъл и сфери на дейност, като:
1. участват в разработването на плановите корекции на цените и на перспективните програми за развитието на цените за продукцията на наблюдавания от тях отрасъл;
2. определят и регистрират цени на стоки, услуги и видове работи в съответствие с определената им компетентност;
3. организират изучаване влиянието на цените при реализацията на продукцията за съответния отрасъл;
4. разработват предложения за стимулиране чрез цените научно-техническия прогрес, производството на ефективни стоки и услуги за износ и за вътрешния пазар, намаляването на разходите и повишаването на качеството на продукцията;
5. участват при решаване на спорове по цените между стопански организации от своята система;
6. организират повишаване на квалификацията на кадрите от отрасъла по цените и ценообразуването;
7. съдействат за развитието на обществения контрол по цените и ценообразуването в отрасъла.
Чл. 6. Изпълнителните комитети на общинските и районните народни съвети:
1. определят цени на стоки, услуги и видове работи в съответствие с определената им компетентност;
2. решават спорове по цените между стопански организации, поделения и частни лица на своята територия, когато реализират стоки и услуги на населението, на държавни и обществени органи и организации.
Глава втора.
РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИТЕ
Чл. 7. (1) Министерският съвет утвърждава цените на стоките и услугите съгласно списък № 1 (приложение № 1).
(2) Главното управление по цените при Министерството на финансите утвърждава:
1. цените на стоките и услугите съгласно списък № 2 (приложение № 2);
2. цените на стоките и услугите по разгърнатата номенклатура и цените на новите по вид и асортимент стоки и услуги, чиито цени се утвърждават от Министерския съвет.
Чл. 8. Министерствата и другите ведомства утвърждават:
1. цени на основни ремонти на машини, апарати и съоръжения и ремонтни строително-монтажни работи, извършвани от стопанските организации от наблюдаваните от тях отрасли и сфери на дейност;
2. цени на сервизно обслужване на машини, съоръжения, апарати и уреди от местно производство и от внос, извършвано от стопански организации без обслужването на населението, в наблюдаваните от тях отрасли и сфери на дейност;
3. цени на специфична продукция и услуги, свързани с тяхната дейност, по номенклатура, съгласувана с Главното управление по цените;
4. цени на резервни части, предназначени за ремонт и поддържане на машини, уреди и съоръжения, произвеждани от стопанските организации от наблюдаваните от тях отрасли и сфери на дейност.
Чл. 9. Отделни министерства, други ведомства и обществени органи и организации утвърждават цени, както следва:
1. Министерството на транспорта - пристанищни и летищни такси; такси за докуване на кораби; цени на услуги, извършвани от селскостопанската авиация; пределни цени на транспортно-спедиторски и комплексни транспортни услуги; тарифи за транзитни превози; цени на услуги на специализирания отряд; цени за агентиране; за фрахтуване и обслужване на кораби; наемни цени на брегови и плаващи средства; цени на услуги от пристанищата и други поделения; бункироване на кораби и самолети; тарифа за превоз на пътници с български товарни и пътнически кораби в международни съобщения, чиито цени не се утвърждават от Министерския съвет или от Главното управление по цените;
2. Министерството на вътрешната търговия и услугите - цени на амбалажа за повторна употреба в търговско обращение и цени на услуги, извършвани от търговските организации в изпълнение на основната им дейност;
3. Министерството на външната търговия - цени на услуги, извършвани от външнотърговските организации и Българската търговска-промишлена палата;
4. Министерството на народното здраве - цени на серуми, ваксини и други подобни биопродукти за хуманни цели; хранителни среди и материали за лабораторна диагностика - местно производство; цени на услуги в здравните, социалните и санитарно-курортните заведения; такси за болнично-поликлинично и санаторно-курортно лечение на чужди граждани в страната; медицинско-козметични услуги;
5. Министерството на горите и горската промишленост - цени на трофеите от отстреляния дивеч и птици от чуждестранните ловци и на услуги във връзка с извършвания от тях лов и риболов съгласувано с Българския ловно-рибарски съюз;
6. Държавният комитет за наука и технически прогрес - тарифа за научно-техническа и технологична информация; тарифа за държавна проверка и държавно изпитване на средствата за измерване; тарифа за държавно изпитване на продукция, суровини и материали;
7. Комитетът за култура - конкретни цени на входни билети за театри, кина, концерти, опери и оперети, циркови спектакли и други културни прояви; цени на вносните печатни произведения (книги, вестници, списания и др.), както и на печатните произведения, продавани от културно-информационните центрове; цени на периодични издания съгласувано с ведомството-издател; цени за даване на основни средства под наем и извършване на услуги от Българското радио и Българската телевизия; цени на фотоуслуги; цени на типови формуляри; цени за даване под наем на помещения и уреди; цени на специфични съоръжения; цени за библиотечна и библиографска информация;
8. Централният съвет на Българските професионални съюзи - цени на карти за социален отдих и туризъм; цени на услуги, оказвани в почивните и други домове;
9. Централният съвет на Българския съюз за физкултура и спорт - наемни цени за ползване спортни зали, стадиони, игрища, физкултурни и спортни екипировки, уреди и принадлежности; конкретни цени на входни билети за републикански и международни спортни срещи и състезания;
10. Централният съвет на Българския туристически съюз - цени на нощувки в хижи, заслони и туристически бази, стопанисвани от него; цени на туристически услуги; наемни цени на туристическа екипировка, на уреди и принадлежности, стопанисвани от него;
11. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз - цени на сортов, посевен и посадъчен материал; наемни цени на селскостопанската техника; цени на селскостопански видове работи (оран, пръскане и др.); цени на серуми, ваксини и други подобни биопродукти за ветеринарни цели - местно производство; цени на разплодни животни, ветеринарни такси, цени на услуги, извършвани от селекционните центрове.
Чл. 10. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети утвърждават:
1. цени на стоки, произвеждани от местната и кооперативната промишленост, цеховете за съпътстващо производство, аграрно-промишлените комплекси, работилници към учебни заведения и др., предназначени за продажба на населението от групите стоки, съгласно списък № 3 (приложение № 3). Конкретните наименования на стоките и услугите по този списък, както и ставките за данъка върху оборота при тях се утвърждават от министъра на финансите. Утвърдените или регистрираните от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет цени на стоки и услуги по списък № 3 (приложение № 3) са пределни. Стопанските организации могат да се договарят за по-ниски цени;
2. конкретни цени на плодове и зеленчуци в размерите на определените от Министерството на финансите - Главното управление по цените, пределни цени, цени на туршии за вътрешния пазар и пределни цени на оранжерийни плодове и зеленчуци;
3. наемни цени на лекционни зали (без киносалоните), на други помещения и места за еднократно или краткосрочно ползване;
4. цени на входни билети и абонаментни карти за спортни състезания и срещи от "Б" и "В" републиканска и окръжните групи;
5. цени на стоки и услуги на стойност над 200 лв. на изделия, включително стойността на материалите, произвеждани от стопанските организации еднократно по поръчка на населението, за които няма утвърдени цени от други органи по цените;
6. цени на кариерни материали, керамични изделия, тухли, керемиди, и др. и на обработени каменни или строителни изделия, произвеждани от местната и кооперативната промишленост, аграрно-промишлените комплекси и други селскостопански организации;
7. цени за нощувки в хотели, мотели, бунгала и др., стопанисвани от държавни и обществени организации, без тези, чиито цени се определят от други органи;
8. цени на резервни части, предназначени за ремонт и поддържане на машини, уреди и съоръжения, които се произвеждат от предприятията на местната и кооперативната промишленост на територията на окръга;
9. цени за ремонтно-строителни работи за населението и учрежденията.
Чл. 11. Стопанските организации-производители определят и договарят цени на стоки и услуги в съответствие с разпоредбите на тази наредба и с определените им нормативи и условия за ценообразуване от съответните държавни организации.
Чл. 12. Цените на нови по вид и асортимент стоки се определят от държавните органи по цените съобразно предоставената им компетентност.
Чл. 13. (1) При разработване на предложения и при определяне цените на стоките и услугите на населението държавните органи по цените осигуряват най-тясно сътрудничество и взаимодействие, както следва:
1. Министерството на финансите, Главното управление по цените, министерствата и другите ведомства - с Централния съвет на Българските професионални съюзи, Министерството на вътрешната търговия и услугите, Държавния комитет по туризма, Централния кооперативен съюз и Главното управление по стандартизация при Държавния комитет за наука и технически прогрес;
2. изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети - с окръжните и общинските ръководства на професионалните съюзи и с органите по търговия, туризъм и услуги.
(2) Сътрудничеството и взаимодействието на държавните органи по цените с професионалните съюзи и с органите по търговия, туризъм и услуги се извършват чрез взаимни консултации, чрез включване на техни представители в експертни и други съвети и групи за подготовка на предложения за цени и чрез съвместно обсъждане на предложенията за цени на основните стоки и услуги за населението.
Чл. 14. Определените от министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и стопанските организации цени се утвърждават от колективните им органи за управление - колегиуми, изпълнителни комитети и др.
Чл. 15. Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети и стопанските организации не могат да увеличават определените от тях цени на стоките и услугите, включително и регистрираните в държавните органи по цените договорни цени, без съгласието на министъра на финансите.
Глава трета.
ЦЕНИ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Чл. 16. (1) Цените на стоките и услугите се определят в съответствие с изискванията на икономическите закони на развитото социалистическо общество, като се отчитат обективните условия, при които се произвежда и реализира продукцията.
(2) При ценообразуването не се допуска спекулативно увеличаване на цените на стоките и услугите. Увеличаването на рентабилността се осигурява чрез внедряване на научно-техническите постижения и челния опит и чрез ефективно използване на средствата и предметите на труда и живия труд. Този подход се прилага повсеместно както при определяне цените на възлите, детайлите и други кооперирани изделия, които се включват в крайната продукция, така и при определяне цените на модните, луксозните и деликатесните стоки.
(3) Държавните органи по ценообразуването и по контрола върху стопанската дейност упражняват надзор за спазване на изискванията по предходните алинеи. С непосредственото и най-активно участие на Българските професионални съюзи и други обществени организации те организират на широка обществена основа контрол за спазване цените и ценообразуването на стоки за народно потребление и цените на услугите за населението. При констатирани нарушения необосновано реализираната печалба се внася в държавния бюджет, а от ръководните кадри, които са предложили за утвърждаване такива цени, се търси административна, имуществена и наказателна отговорност в съответствие с нормативните актове.
Чл. 17. При изработването на цените се прилагат следните принципи:
1. цените на суровините, материалите, горивата и енергиите, както и на машините, съоръженията и другите стоки, обект на вноса и износа, се формират под въздействието на цените, по които те се реализират или доставят от външните пазари, като се отчитат разходите по техния износ и внос, митата, таксите и други надбавки;
2. цените на детайлите, възлите, агрегатите и др., които се вграждат в стоките, се установяват в съответствие с цените на крайните изделия под контрола на органа, който е утвърдил цената на крайното изделие;
3. цените на стоките и услугите, които се произвеждат предимно за нуждите на вътрешния пазар, се установяват на основата на нормативно определените разходи (обществено необходимите) и нормативно определената печалба върху стойността на обработката, като се държи сметка и за равнището на цените на стоките и услугите за населението;
4. цените на конкретните изделия се съобразяват и с показателите за качество, залегнали в стандартизационните документи, по които те се произвеждат.
Чл. 18. (1) За необходима за народното стопанство или стоковия фонд продукция, която има по-високи разходи за производство и реализация от обществено необходимите, се допуска за определен период да се прилагат:
1. цени, утвърдени на основата на действителните разходи, като се осигурява минимална норма на рентабилност;
2. намалени ставки на данъка върху оборота или освобождаване от плащането му;
3. временни надбавки към цените за сметка на стопанските организации-потребители или на държавния бюджет, без те да се отразяват в себестойността на продукцията.
(2) Цените на продукцията по предходната алинея се определят от държавните органи по цените. Те утвърждават и програми, с които се осигуряват привеждане на разходите до нормативно необходимите и постепенно ликвидиране на временните отклонения на цените и премахване на финансовото подпомагане.
Чл. 19. Цените на продукцията, с която се преодолява незадоволено търсене или се формират нови потребности, както и когато се ограничава вносът, могат да се установяват по реда на предходния член, като за определен период се осигурява по-висока рентабилност.
Чл. 20. (1) Стопанските организации-производители, като спазват нормативните актове по цените и ценообразуването и изискванията на чл. 17 от тази наредба, определят цените на произвежданите в своята система стоки, работи и услуги по списък, утвърден от Министерския съвет. За да се осигури единство на цените на еднакви и взаимнозаменяеми стоки, работи или услуги, стопанските организации-производители представят своите предложения в съответните държавни органи по цените. Предложените цени влизат в сила ако в едномесечен срок тези органи не направят възражения по тях.
(2) За едни и същи стоки, работи или услуги по предходната алинея, включително за детайли, възли, агрегати и др., които се вграждат в крайни изделия, произвеждани от няколко стопански организации, или едновременно се изработват в страната и се внасят, се прилагат еднакви цени. Изключение от този ред се допуска за стоки и услуги по номенклатура, предварително установена от Министерството на финансите -Главното управление по цените.
(3) Държавните органи по цените по изключение могат да изменят цените на продукцията, работите и услугите, определени от стопанските организации, с оглед на обществените интереси. Решение за изменяне на цените в тези случаи се вземат след обсъждане съображенията на заинтересуваните стопански организации.
Чл. 21. Цените на стоките, работите и услугите, невключени в списъците, чиито цени се определят от държавните органи по цените - Министерския съвет, Главното управление по цените, министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на Столичния народен съвет и на окръжните и общинските народни съвети и по предходния член, се определят по свободно договаряне между стопанските организации. Тези цени влизат в сила, след като се регистрират в съответните държавни органи по цените.
Чл. 22. (1) По договаряне с купувачите може:
1. да се определят цените на продукцията, за която държавните органи са утвърдили минимални и максимални или пределни цени;
2. да се определят цени или надбавки към действащите цени на продукцията, произвеждана:
а) в малки (пробни) серии - под минималното количество, предвидено в съответния стандартизационен документ;
б) по еднократни поръчки - в рамките на единична стойност, определена от съответния държавен орган;
в) по предявени от купувачите по-високи или специфични изисквания към експлоатационно-техническите й параметри, качеството и други свойства в сравнение с посочените в стандартизационните документи.
(2) За продукция по т. 2 на предходната алинея стопанската организация-производител може да предлага цени, с които осигурява базисната си рентабилност. Когато тя постигне по-висока рентабилност, която не се дължи на по-доброто използване на материалните ресурси и живия труд, разликата се връща на стопанската организация-потребител. Ако нарушението е открито от държавен контролен орган, се прилага чл. 16, ал. 3, изречение трето.
(3) Надбавки към действащите цени могат да се договарят и в случаите, когато купувачът е нарушил сроковете за заявяване доставката на продукцията, чието производство изисква продължителна или сложна организационно-техническа подготовка, а също и при предявени изисквания за скъсяване на нормативните срокове за производството.
Чл. 23. (1) Цените на стоките и услугите независимо от органа, който ги утвърждава, задължително се съгласуват със стопанските организации-потребители.
(2) Спорове по цените между стопанските организации - производители и потребители на стоки, работи и услуги, се решават от:
1. изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия са производителите - за цените на селскостопанската продукция и услугите за населението;
2. Министерството на финансите - Главното управление по цените - за останалата продукция и услуги.
(3) При решаване на споровете по ал. 2 да не се допуска рентабилността на стопанските организации-производители да нараства необосновано чрез немотивирано увеличение на цените.
Чл. 24. Редът и документацията за определяне и утвърждаване на цени (включително цени на нови стоки и услуги) се установяват с наредба, утвърдена от Министерството на финансите, съгласувано с Държавния комитет за планиране.
Чл. 25. (1) Стоките и услугите от местно производство и от внос се реализират между стопанските организации и за населението по единни цени.
(2) На търговските, снабдителните и пласментните организации се прави отстъпка от единните цени за покриване на нормативните разходи по обръщението и нормативната печалба.
(3) В случаите, когато единните цени се формират въз основа на нормативи за разход и за рентабилност, могат да се прилагат надценки.
Чл. 26. (1) В единните цени се включва и данък върху оборота. Той се определя в процент или на натурална единица по окрупнени групи стоки или услуги.
(2) Номенклатурата на стоките и услугите и условията за прилагане на данък върху оборота се утвърждават от министъра на финансите.
Чл. 27. (1) Цените, по които се реализират продукцията и услугите в страната могат да бъдат:
1. цени без определен срок на действие - за произведени или внесени основни хранителни и нехранителни стоки; за комунално-битови услуги; за горива, енергия, суровини и материали;
2. временни цени - за произведени и внесени нови и усъвършенствани стоки и услуги, модни стоки, стоки от пробни серии, от опитно производство и др., с указания за срока или количествата, за които са валидни;
3. пределни цени - за стоки и услуги, при които се налага диференциране на цени по райони, сезони и периоди, поради условията на производство и реализация, както и в случаите, когато е необходимо да се регулира горната граница на цената;
4. минимално-максимални цени - за модни, луксозни, деликатесни и други стоки и услуги;
5. договорни цени за стоки и услуги от местно или съпътстващо производство, еднократни поръчки, нестандартизирани услуги, дребни стоки и др. по номенклатура и условия, определени от Министерството на финансите - Главното управление по цените;
6. цени с надбавки или отбиви, включително стъпаловидни - за нови и усъвършенствани изделия и за морално остаряла, демодирана и нискоефективна продукция;
7. лимитни цени и лимитни разходи, които се прилагат в отделните етапи на проучване и проектиране на новите изделия, включително и усвояването им в производството, а за стоките от внос - при планирането и проучването на външните пазари. Чрез тях се установяват:
а) контрол на разходите и равнището на цените на стоките на етапите: разработване-внедряване (проектиране на строителството), внос и др.;
б) ефективността от усвояване производството на нови стоки.
(2) Лимитните цени се разработват от стопанските организации, които усвояват производството на стоки, или чрез възлагане от научноизследователски, проектно-конструкторски, инженерно-внедрителски и други стопански организации. При утвърждаването им се определят формата и размерът на стимулите чрез цените.
(3) Разликата между временните и редовните цени, минималните и максималните цени и надбавките към цените се разпределя в полза на държавния бюджет и стопанските организации. Частта за стопанските организации се разпределя за съответните фондове, включително и за стимулиране на трудовите колективи.
Чл. 28. (1) Стопанската организация и поделенията могат да реализират продукцията си по намалени цени независимо от кого са утвърдени, когато:
1. себестойността е снижена и това позволява чрез намаляване на цените да се увеличи обема на производството и по този начин да се постигнат по-високи икономически резултати;
2. търсенето на съответните стоки намалява или те морално остаряват или залежават;
3. има вероятност да се реализират загуби вследствие на изтичане срока на годност и др.
(2) Цените на стоките, за които със стандартизационните документи е определен срок за годност, се прилагат до изтичането му. Реализацията на стоките след изтичане на този срок се извършва задължително по намалени цени. Продажбата на хранителни стоки по този ред се извършва след разрешение от съответния орган на Министерството на народното здраве.
Чл. 29. (1) Министерството на финансите - Главното управление по цените, Държавният комитет за наука и технически прогрес и съответното отраслово министерство установяват критериите за определяне на модните, луксозните и деликатесните стоки.
(2) Определянето на модните стоки се извършва от стопанските организации-производители със съгласието на търговските организации на основата на изучаване потребителското търсене.
(3) Определянето на луксозни и деликатесни стоки и услуги се извършва от художествени съвети при отрасловите министерства и други ведомства с участието на представители на Министерството на вътрешната търговия и услугите и др.
Чл. 30. (1) Държавните органи по цените с оглед на стимулиране производството могат да определят надбавки към цените след съгласуване със:
1. Държавният комитет за наука и технически прогрес - за продукция, която предопределя техническото равнище на националното производство;
2. Министерството на външната търговия - за продукция за износ;
3. Министерството на вътрешната търговия и услугите - за продукция, предназначена за стоковия фонд, включително за преодоляване на дефицитност.
(2) За ограничаване или спиране производството на морално остаряла, демодирана или нееефективна продукция и технология се разработват и утвърждават програми, както следва:
1. за продукцията и технологиите, които определят техническото равнище на националното производство и структурата на износа и задоволяват основните потребности на населението - от Държавния комитет за наука и технически прогрес;
2. за останалите видове продукция и технологии - от съответното министерство или друго ведомство.
(3) При неспазване на сроковете за спиране или ограничаване производството на продукция и технологии по предходната алинея стопанските организации-производители внасят в бюджета отбиви върху единните цени съгласно тарифа, утвърдена от министъра на финансите.
Чл. 31. (1) Стопанските организации могат да извършват сезонни, периодични и текущи намаления на цените на стоки за потребление при изтичане на сезона за продажбите им, на срока за годност и употреба, при демодиране, залежаване и др.
(2) Намаленията се извършват за сметка на фонд "Регулиране на цените" и фонд "Стопански риск".
(3) Министерството на вътрешната търговия и услугите утвърждава номенклатурата на стоките, за които задължително се прави намаление на цените съгласно предходните алинеи.
Чл. 32. (1) Стопанските организации могат да се договарят помежду си за заплащане на добавки или отбиви към утвърдените цени, когато:
1. купувачът предявява по-високи, по-ниски или специфични изисквания към експлоатационно-техническите параметри, качеството, включително опаковката, и други свойства на продукцията в сравнение с посочените в стандартизационните документи. В тези случаи стопанските организации одобряват съвместно калкулации, с които се мотивират добавките или отбивите;
2. поръчаното количество продукция е под минималния обем на производството, посочен в акта, с който е утвърдена цената, или в друг нормативен акт;
3. купувачът е предявил повишени изисквания към срочността на изпълнението на поръчките (екстрени, специални или други поръчки), отклоняващи се от установените срокове за изпълнение.
(2) Стопанските организации прилагат установените цени за вносните стоки, когато организират производството им в страната при запазване на качеството. С оглед да се стимулират производителите с решение на Министерството на финансите - Главното управление по цените, за тези стоки могат да се изплащат добавки към определените цени.
Чл. 33. (1) Корекции по единните цени се извършват по планов ред в съответствие с принципите на ценообразуване, установени в тази глава. Проектите за тях се изработват от Министерството на финансите - Главното управление по цените, съвместно с Държавния комитет за планиране, с Министерството на външната търговия, с отрасловите министерства и стопанските организации и се утвърждават от Министерския съвет не по-късно от 30 април на предплановата година.
(2) Планови корекции в единните цени се извършват задължително, когато:
1. са се изменили значително покупните цени на горивата, енергията, суровините, материалите, машините, съоръженията и комплектацията от внос. Тези изменения се отразяват в единните цени на продукцията от следващите ешелони;
2. са настъпили значителни промени в цените, по които българските стоки се реализират при износа. В тези случаи корекциите се правят за сметка на рентабилността на продукцията.
(3) Предложените планови изменения на цените на стоки и услуги за населението се съгласуват с Централния съвет на Българските професионални съюзи.
Чл. 34. Отделни промени в единните цени могат да се извършват текущо, когато цените на влаганите суровини и материали от внос са се увеличили значително или са настъпили други съществени изменения в условията на производството. Тези изменения задължително се съгласуват със стопанските организации-потребители, а когато не се постигне съгласие, споровете се решават по реда на чл. 23.
Глава четвърта.
СПЕЦИФИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ЦЕНИТЕ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО В ОТДЕЛНИ ОТРАСЛИ
Раздел I.
Селско стопанство
Чл. 35. (1) Селскостопанската продукция от обществените, помощните и личните стопанства се изкупува по единни изкупни цени.
(2) По договорни цени се изкупува продукцията извън номенклатурата на продуктите, за която не са утвърдени изкупни цени по съответния ред.
(3) Аграрно-промишленият комплекс оценява стоковата продукция по единни изкупни цени, а продукцията за производствено потребление - по вътрешноразчетни цени, определени от Изпълнителния комитет на Националния аграрно-промишлен съюз. По същите цени аграрно-промишленият комплекс се разчита с поделенията и бригадите си.
(4) Селскостопанските продукти, продавани от аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации на техни работници и служители за лично потребление, се заплащат по цени на дребно.
(5) Надплановата селскостопанска и друга продукция, която не е договорена, може да бъде реализирана на кооперативните пазари и фирмените магазини по пазарни цени.
(6) Единните изкупни цени и премиите към тях, както и цените на средствата за производство, потребявани в селското стопанство, са неизменни за съответния планов период. В случаите, когато през този период настъпят изменения в цените на средствата за производство, които водят до увеличаване издръжката на производството, съответно се изменят изкупните цени на селскостопанската продукция.
Чл. 36. (1) Външнотърговските организации, които изнасят селскостопанска продукция за своя сметка, могат да договарят с аграрно-промишлените комплекси и по-високи цени от утвърдените единни изкупни цени за количествата продукция, доставени им над или извън държавните планови задачи за продажба.
(2) Аграрно-промишлените комплекси могат да изнасят продукция, произведена над или извън държавните планови задачи, и за своя сметка на комисионни начала чрез външнотърговските организации.
(3) За стимулиране заготовката на продукцията, гарантираща изпълнението на междуправителствените спогодби, външнотърговските организации заплащат премии по стоки и групи стоки от фонд "Насърчаване на износа" при Министерството на външната търговия.
Чл. 37. (1) За някои особено важни продукти, свързани с балансите на страната и с износа, изкупвателните организации изплащат на аграрно-промишлените комплекси за сметка на бюджета премии към единните изкупни цени за предадените количества продукция над средното годишно равнище през предходните 5 години и над държавния план.
(2) Номенклатурата на продукцията и размерът на премиите се определят от Министерския съвет.
(3) В стопанските организации с изкупвателна дейност се образува фонд "Регулиране на цените на селскостопанската продукция" в размер не по-малко от 1 на сто към обема на изкупената селскостопанска продукция. Фондът се формира от печалбата на селскостопанската организация.
Чл. 38. (1) За селскостопанската продукция, изкупувана от аграрно-промишлените комплекси от планинските и полупланинските райони, се заплащат надбавки към изкупните цени, неизменни за цялата петилетка.
(2) Номенклатурата на продуктите и размерът на надбавките по предходната алинея се определят от Изпълнителния комитет на Националния аграрно-промишлен съюз и от Министерството на финансите.
Раздел II.
Строителство
Чл. 39. Строително-монтажните организации договарят с инвеститорите реализацията на строителната си продукция (строително-монтажните работи - СМР, на обектите, подобектите и етапите) по сметна стойност, определена в проектносметните документации, а при наличие на условията, предвидени в Правилника за капиталното строителство - по твърда договорна стойност.
Чл. 40. (1) Образуването на сметната стойност на строително-монтажните работи се извършва съгласно Наредбата за ценообразуване на проучвателната, проектантската и строителната продукция, Правилника за капиталното строителство и другите нормативни актове.
(2) Сметната стойност на СМР включва:
1. стойността на СМР по средни единни цени или по анализи и ориентировъчни цени, когато няма средни единни цени;
2. разликата между установените в проекта с транспортна схема и калкулация доставни цени на материалите и изделията франко обекта и единните цени по ценоразпис;
3. допълнителните средства и доплащания, предвидени с нормативни актове.
(3) Сметната стойност на СМР по предходната алинея задължително се изменя, когато след сключване на договора са настъпили изменения на някои единични цени, услуги и други разходи, влизащи в състава им. Точният размер се установява с двустранен акт между инвеститора и строителя и се изплаща по реда, установен с Правилника за капиталното строителство.
Чл. 41. Когато с държавните планови задачи са възложени за изпълнение обекти извън определената територия за дейност на съответната строително-монтажна организация, инвеститорът и изпълнителят определят и договарят размера на допълнителните разходи (командировъчни, транспортни и др.), произтичащи от утежнените условия, съобразно с отдалечеността на обекта, които инвеститорът ще заплати.
Чл. 42. (1) Когато по искане на инвеститора главният изпълнител приема да изпълни обекта, подобекта или етапа в съкратени срокове спрямо утвърдените нормативи за времетраене на строителството, страните могат да договарят добавка към сметната стойност на обекта. Получените целеви средства за предсрочно завършване на обектите, подобектите и етапите се отнасят в целева партида по фонд "Работна заплата", без да се отразяват по схемата за образуване и разпределение на доходите.
(2) При изпълнение на СМР по модернизация и реконструкция главният изпълнител и инвеститорът договарят допълнителни средства за утежнените условия в размер на 10 на сто от стойността на СМР на обекта, намалена със стойността на машините. При особени случаи може да се договарят допълнителни средства и над 10 на сто, но само след предварително съгласуване с Главното управление по цените при Министерството на финансите.
(3) Когато строителството се извършва по частична проектна готовност, Министерският съвет определя размера на допълнителните средства за утежнени условия по предложение на главния изпълнител, съгласувано с инвеститора и с Главното управление по цените при Министерството на финансите.
(4) Допълнителните средства по предходните алинеи се включват в генералната сметка на обекта.
Раздел III.
Транспорт
Чл. 43. (1) Транспортните стопански организации извършват превози на товари и пътници и товарно-разтоварни работи, спедиционни и други услуги в страната по тарифи, утвърдени по установения с тази наредба ред.
(2) Превозните цени се прилагат за оптимални маршрути, единни транспортни технологии, срокове за доставка на товарите и нормативите за качество на пътните пътническите превози, утвърдени от министъра на транспорта.
(3) Транспортните стопански организации могат да намаляват утвърдените цени, когато товародателите осигуряват масово превозване на сезонни товари в изгодно за страните време, комплексни транспортни услуги, обработка на превозни средства в почивните и празничните дни, нощно време и др.
(4) Транспортните стопански организации могат да договарят с товародателите по-високи от утвърдените цени за недоговорените в нормативно установените срокове и неритмично подаваните в договорното време товари за превози, експресни и екстрени превози, превози с неосигурени условия за товарене и разтоварване и др.
(5) Увеличаването (намаляването) на превозните цени се договаря с товародателите в границите, определени със съответните тарифи.
(6) Правилата, определени в предходните алинеи, се прилагат и при извършване на превози от нетранспортни стопански организации.
Чл. 44. (1) Цените за превоз на товари с международния автомобилен транспорт и с линейните кораби по море се определят ежегодно по договаряне въз основа на текущите цени на международния транспортен пазар.
(2) Към определените превозни цени за международни превози се заплащат допълнително извършените разходи в чужбина, които не са включени в договорената цена, като пътни такси, разлики в цени на горива, митнически такси и др. (без заплатените по вина на превозвача глоби), срещу предоставяне на съответен документ.
(3) Цените за превоз на товари по международните съобщения за разстоянията извън територията на страната се определят и заплащат във валута.
Чл. 45. Измененията на условията и цените за международни превози, регламентирани с международни съглашения, се отразяват по реда на плановите изменения на цените съгласно ал. 1 на чл. 32 от тази наредба.
Чл. 46. Установените по съответния ред безплатни или по намалени цени превози на пътници или товари, както и при използване на транспортните средства за нуждите на Министерството на народната отбрана и при други специални нужди, се заплащат от съответното ведомство и организация, а в останалите случаи на безплатни и по намалени цени пътувания - от държавния бюджет съгласно Наредбата за определяне на реда и сроковете за компенсиране на нереализираните приходи от СД "Градски транспорт" към Столичния народен съвет.
Раздел IV.
Съобщения
Чл. 47. (1) Експлоатационната дейност на съобщенията се извършва по тарифи, утвърдени от съответния държавен орган.
(2) Установените по съответния ред безплатни или по намалени цени услуги, както и използването на съобщителните съоръжения за специални нужди се заплащат от съответното ведомство (организация).
Раздел V.
Услуги на населението, вътрешнотърговска и пласментно-снабдителна дейност
Чл. 48. (1) Цените на услугите за населението се определят в зависимост от нормативните разходи за тяхното изпълнение без стойността на материалите, суровините и резервните части, които се заплащат отделно от цената на услугата.
(2) В цените на услугите за населението не се включва данък върху оборота с изключение на отделни видове услуги и стоки по поръчка в луксозно и модно изпълнение.
Чл. 49. (1) Търговските отстъпки за търговия и снабдяване се договарят между вътрешнотърговските и снабдителните стопански организации и стопанските организации - доставчици и потребители, в рамките на утвърдените от Главното управление по цените при Министерството на финансите максимални нормативи по групи стоки.
(2) До извършване преустройството по планов ред на надценките за материално-техническо снабдяване в качеството на максимален норматив за търговска отстъпка се прилагат действащите надценки за материално-техническо снабдяване.
(3) При преки връзки между стопанските организации - производители и потребители, включително и организации за търговия на дребно, полагащата се съгласно нормативите търговска отстъпка (надценка) се разпределя между тях по взаимно договаряне в зависимост от разходите им за заготовка, съхранение и доставка на стоките до търговските обекти или производствените поделения.
(4) Когато стоките се доставят чрез вътрешнотърговска организация на едро, размерът на търговските отстъпки се разпределя на договорна основа между нея и вътрешнотърговската организация на дребно.
Чл. 50. При комисионната търговия конкретният размер на комисионите се договаря между стопанските организации-доставчици (или техните поделения) и вътрешнотърговските стопански организации.
Чл. 51. (1) Цените на еднократно внасяните стоки по линия на обмена с чуждестранни фирми се определят от вътрешнотърговските стопански организации при осигуряване положително салдо в левове. Този ред се прилага и от стопанските организации - производители на стоки за народно потребление, когато те извършват обмен с чуждестранни фирми.
(2) Положителното салдо по предходната алинея се разпределя 50 на сто за бюджета и 50 на сто за фонд "Регулиране на цените".
(3) Сделките, включително и договарянето на вносните цени по линия на обмена, се извършват с разрешение на Министерството на външната търговия.
(4) Държавните органи по цените осигуряват единство на цените за едни и същи стоки, внасяни по линия на обмена с чуждестранни фирми.
Чл. 52. Стопанските организации и поделения за обществено хранене извършват услуги (продажби) по цени, определени, както следва:
1. за кухненската продукция и напитки - въз основа на надценки, утвърдени от Главното управление по цените при Министерството на финансите, и на калкулации на стопанските организации и предприятия за обществено хранене;
2. за оркестрови и музикално-артистични програми - въз основа на надценки, утвърдени от Министерството на вътрешната търговия и услугите;
3. за нощувките на български граждани и други услуги - утвърдени от Министерството на вътрешната търговия и услугите съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите;
4. за нощувките на чуждестранни туристи и други услуги - утвърдени от Държавния комитет по туризма.
Чл. 53. (1) Пласментно-снабдителната дейност се извършва на основата на покупко-продажба на материалите по единни цени, калкулативни или договорни цени, установени в съответствие с нормативните актове.
(2) Потребителите заплащат освен цената на материалите и фактическите транспортни разходи.
Чл. 54. Между пласментно-снабдителните стопански организации и стопанските организации-потребители могат да се договарят и надценки при:
1. доставка на материали, недоговорени в установените с нормативните актове срокове;
2. поемане с договор комплексното и гаранционното снабдяване на потребителите;
3. извършване от пласментно-снабдителните стопански организации допълнителни услуги на потребителите (обработка и заготовка на материалите - рязане, разкрояване, форматиране, разфасоване, разливане и др.).
Чл. 55. Пласментно-снабдителните стопански организации извършват изкупуване и пласмент на излишни и залежали суровини и материали по договорени цени или на комисионни начала. Размерът на комисионното възнаграждение не може да надвишава максималния размер, утвърден от Държавния комитет за планиране и от Министерството на финансите.
Чл. 56. Към стопанските организации, които извършват вътрешнотърговска дейност и материално-техническо снабдяване, се образува паричен фонд "Регулиране на цените". Средствата за фонда се отчисляват от дохода на стопанската организация по норматив върху стокооборота (без ведомствения стокооборот), утвърден от Министерския съвет. Изразходването на средствата по фонда се извършва по наредба, утвърдена от министъра на финансите съгласувано с Министерството на вътрешната търговия и услугите и с Държавния комитет за планиране.
Раздел VI.
Международен и вътрешен стопански туризъм
Чл. 57. Стопанските организации извършват съответните услуги по цени, определени, както следва:
1. за нощувки на български граждани - от Държавния комитет по туризма съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите. Тези цени могат да се намаляват от туристическите стопански организации съобразно сезонността и заетостта на базата;
2. за нощувки на чужди туристи и други услуги - от Държавния комитет по туризма;
3. за медицински услуги - от Държавния комитет по туризма съгласувано с Министерството на народното здраве;
4. за кухненска продукция и напитки - въз основа на надценки, утвърдени от Главното управление по цените при Министерството на финансите по предложение на Държавния комитет по туризма, и на калкулация на туристическите стопански организации. Тези цени могат да се намаляват от туристическите стопански организации съобразно сезонността на базата;
5. за оркестрови и музикално-артистични програми - въз основа на надценки, утвърдени от Държавния комитет по туризма;
6. за нощувките и други услуги на български граждани, за кухненската продукция и напитки, за оркестрови и музикално-артистични програми, предоставени от други стопански организации - от ведомствата, на които са подчинени тези организации, съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите.
Чл. 58. (1) Дирекция "Балкантурист", както и туристическите агенции и бюра към обществените и кооперативните организации извършват външнотуристическата дейност на туристическите стопански организации срещу комисионни възнаграждения. Със съгласие на туристическите стопански организации те могат да извършват външнотуристическа дейност и за своя сметка, като се разплащат с туристическите стопански организации по договорени цени в левове.
(2) Министърът на финансите по предложение на Държавния комитет по туризма утвърждава максимален размер на комисионните възнаграждения за външно- и вътрешнотуристическата дейност.
(3) Конкретният размер на комисионните възнаграждения се договаря в рамките на утвърдения максимален норматив. При повишени и специални изисквания (срочност на сделката, неблагоприятна конюнктура, усвояване на нови пазари и др.) туристическите стопански организации могат да изплащат добавка към комисионните възнаграждения и над утвърдения максимален норматив.
(4) Полагащите се комисионни възнаграждения се установяват върху левовата равностойност на валутните постъпления.
Чл. 59. (1) Валутните цени на туристическите услуги (основни и допълнителни) се договарят между туристическите стопански организации и дирекции "Балкантурист" и съответните туристически агенции и бюра при съставяне на насрещния план въз основа на плановите валутни цени, които се утвърждават като минимални от Държавния комитет по туризма.
(2) Проектите на плановите външнотърговски цени се изработват от Държавния комитет по туризма с участието на дирекцията "Балкантурист", туристическите стопански организации и туристическите агенции и бюра въз основа на дългосрочни и краткосрочни прогнози и тенденции в измененията на конюнктурата на външнотуристическите пазари, на сключените международни спогодби и друга информация.
(3) Плановите цени за конкретните туристически услуги могат да се отклоняват от минималната планова цена, определена по реда на ал. 1, в зависимост от качеството, сезона и други фактури.
(4) При настъпили съществени изменения в конюнктурата и условията за реализация на международните туристически пазари, предизвикали трайно отклонение на външнотуристическите цени в сравнение с минималните, Държавният комитет по туризма може да променя утвърдените планови външнотуристически цени. В тези случаи туристическите стопански организации са задължени съответно да коригират договорените външнотуристически цени с дирекция "Балкантурист" и съответните туристически агенции и бюра.
Чл. 60. (1) ВТО "Кореком" образува приходите си въз основа на търговска отстъпка от левовата равностойност на разликата между цените за реализация на стоките и цените, по които те са закупени. Размерът на търговската отстъпка се утвърждава от министъра на финансите.
(2) ВТО "Кореком" може да извършва консигнационни продажби на дребно чрез туристическите стопански организации, като за целта сключва договори с тях. Реализираната при тези продажби валута се отчита пред ВТО "Кореком".
(3) ВТО "Кореком" заплаща комисионни възнаграждения в левове на туристическите стопански организации за извършените от тях консигнационни продажби. Размерът на комисионните възнаграждения се определя с договорите и не може да бъде по-малък от минималните размери, утвърдени от Държавния комитет по туризма.
(4) Цените за продажба на стоки на дребно във валута от туристическите стопански организации се определят от ВТО "Кореком" съгласувано с Министерството на финансите - Главното управление по цените.
Чл. 61. Туристическите стопански организации получават комисионна в левове върху левовата равностойност на обменената валута по двете направления, която се включва в общия доход. Размерът на комисионната се утвърждава от Министерството на финансите и от Държавния комитет по туризма.
Раздел VII.
Външна търговия
Чл. 62. (1) Външнотърговските цени по износа и вноса се договарят от стопанската организация - производител или купувач, и от външнотърговските организации въз основа на плановите външнотърговски цени, които се утвърждават ежегодно по групи стоки и по направления от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на външната търговия.
(2) В случаите, когато външнотърговските организации купуват или продават продукция на външните пазари за своя сметка, те договарят с чуждестранните организации цените по износа и вноса въз основа на плановите външнотърговски цени, утвърдени по реда на предходната алинея. Тези организации купуват или продават продукцията на вътрешните контрагенти по утвърдените единни или договорени цени. В тези случаи резултатите от вноса или износа се отразяват в дохода на външнотърговската организация.
(3) Проектите на плановите външнотърговски цени се разработват от Министерството на външната търговия и съответните министерства с участието на стопанските и външнотърговските организации въз основа на дългосрочни и краткосрочни прогнози за тенденциите в измененията на конюнктурата на външнотърговските пазари, на сключените междудържавни търговски спогодби и на друга информация.
(4) Плановите цени по износа и вноса за конкретните стоки от съответната стокова група могат да се отклоняват от средната планова цена, определена за дадена група стоки по реда на ал. 1, в зависимост от качеството на стоката, сезона и други фактори.
(5) При настъпили съществени изменения в конюнктурата и условията за реализация на международните пазари, предизвикали трайно отклонение на международните цени в сравнение с плановите с повече от 5 на сто, Министерството на финансите, Държавният комитет за планиране и Министерството на външната търговия могат да променят утвърдените планови външнотърговски цени. В тези случаи стопанските организации - производители и купувачи са задължени съответно да коригират договорените с външнотърговските организации цени по износа и вноса.
Чл. 63. (1) Фактическите цени на реализация и другите условия на договорите между външнотърговските организации и партньорите им в чужбина задължително се съгласуват със стопанската организация - производител на стоката за износ. Без нейно съгласие външнотърговската организация не може да подписва договорите за износ на продукцията освен в случаите, когато изнася продукция за своя сметка.
(2) Външнотърговските организации могат да се отклоняват от установените планови цени и другите условия по износа без съгласуване със стопанските организации-производители в рамките на правомощията, предвидените в сключените помежду им договори. Отрицателните отклонения извън договорените правомощия се съгласуват задължително текущо със стопанските организации-производители. Когато външнотърговската дейност се извършва от поделение на стопанската организация, правомощията му се определят от колективния орган за управление.
(3) Когато външнотърговската организация е извън системата на стопанската организация, положителните или отрицателните отклонения между плановите и фактическите валутни цени се разпределят между нея и стопанските организации-производители в съотношение, определено с договор, а когато външнотърговската организация е в системата на стопанската организация - по начин, определен от колективния орган за управление на стопанската организация.
(4) Постъпленията от износа се отчитат по левовата равностойност на фактическите валутни цени.
Чл. 64. Външнотърговските организации, които изнасят селскостопанска продукция за своя сметка, могат да договарят изкупните цени с аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации за количествата продукция, доставени им над или извън държавните планови задачи за продажба.
Чл. 65. Външнотърговските и стопанските организации договарят добавки (отбиви) към комисионите за реализирани разлики между фактическите и договорените цени по износа и вноса. Размерът на добавките (отбивите) си определя като процент към реализираната сума от разликата между фактическите и договорените цени.
Чл. 66. (1) Калкулативните цени, по които външнотърговските организации доставят внесената продукция на стопанските организации-купувачи, си образуват въз основа на левовата равностойност на фактическите валутни покупни цени, на изплатените от външнотърговската организация транспортни разноски, мита и други видове разходи и на полагащите й се комисионни възнаграждения.
(2) Взаимоотношенията с бюджета по разчитане на ценови разлики, данък върху оборота и мита при вноса се уреждат от външнотърговските организации и предприятия.
(3) Взаимоотношенията с бюджета по повод получаването на дотации, премии и др. по износа се уреждат от:
1. стопанските организации, за чиято сметка се извършва износът;
2. външнотърговските организации, когато те извършват износа за собствена сметка.
Чл. 67. (1) За извършената от тях дейност външнотърговските организации получават комисионните възнаграждения по износа и вноса.
(2) Размерът на комисионите по стоки, групи стоки и направления за износа и вноса се определя по нормативи, утвърдени от Министерството на финансите и от Министерството на външната търговия. Външнотърговските организации могат при икономическа целесъобразност и взаимно съгласие да договарят по-ниски или по-високи комисиони от утвърдените нормативи. При несъгласие на една от страните се прилагат комисионите съгласно утвърдените нормативи.
(3) Когато външнотърговската дейност се извършва непосредствено от структурни звена на стопанската организация, комисиони за тази дейност не се начисляват. Материалната отговорност и стимулирането на структурните звена на стопанската организация, които извършват непосредствено външнотърговска дейност, и тяхното обособяване на вътрешностопанска сметка се определят с вътрешни правила, утвърдени от колективния орган за управление на стопанската организация.
Раздел VIII.
Проектантска и инженерно-внедрителска дейност
Чл. 68. Размерът на проектантския хонорар се определя по Ценовия правилник за проучвателни и проектантски работи в зависимост от изпълнението на критериите по чл. 320 и се заплаща съгласно чл. 321 от Правилника за икономическия механизъм, както следва:
1. цените се прилагат в пълен размер само за проекти, с които се постигат челните световни технико-икономически показатели и критерии;
2. цените се намаляват, когато постигнатите технико-икономически показатели и критерии са по-високи от челните в страната, но са под световните постижения;
3. във всички останали случаи проектантският хонорар не се заплаща, а проектантската организация дължи на инвеститора обезщетение за пропуснати ползи в резултат на забавяне строителството на обекти.
Чл. 69. (1) Инженерно-внедрителските организации реализират резултатите от проучвателните, научноизследователските, проектно-конструкторските, проектантските и другите инженерно-внедрителски задачи по договорни цени.
(2) При договаряне изпълнението на инженерно-внедрителските задачи, за които има утвърден ценов правилник, цената се определя при спазване изискванията на чл. 68 от тази наредба. В тези случаи към цената може да се договаря и добавка за надвишаване на челните световни постижения.
(3) Цените на инженерно-внедрителските задачи, за които няма утвърдени цени, се договарят:
1. за всички инженерно-внедрителски задачи, които завършват с внедряване - на основата на реализирания след внедряването едногодишен ефект. Цената се договаря на основата на заложените в технико-икономическото задание показатели и условия и се коригира в зависимост от реализираните при внедряването крайни резултати и договорни условия за отбиви и добавки;
2. за останалите инженерно-внедрителски задачи с характер на проучване, изследване, анализ, прогноза и др., включително и за задачите със социален ефект - на основата на план-сметка за разходите за изпълнение на задачата. Разходите се определят въз основа на разчети за обема на отделните видове работи и действащите цени, тарифи, норми, нормативи и др. В план-сметката се включват и начисления по единни минимални нормативи за фондовете "Разширяване и техническо усъвършенстване", "Социално-битови и културни мероприятия" и "Стопански риск", както и нормативно утвърдените вноски за общинските народни съвети.
(4) При договаряне на цените съгласно ал. 2 и т. 2 на ал. 3 могат да се включват и добавки, когато:
1. възложителят предявява специфични архитектурно-художествени изисквания;
2. обектът на проектирането има уникален характер в архитектурно-художествено и технологично-конструктивно отношение;
3. възложителят изисква повече вариантни решения.
(5) План-сметката се разработва от инженерно-внедрителската организация - изпълнител на задачата, и служи за обосновка на договорната цена.
(6) При разногласия по определяне на договорната цена и условията за изпълнение на задачата споровете се решават, както следва:
1. за инженерно-внедрителските организации към стопанските организации и поделения - от съответните министерства (ведомства);
2. за инженерно-внедрителските организации към министерствата и другите ведомства - от Държавния комитет за наука и технически прогрес или от Министерството на строителството и архитектурата.
(7) За инженерно-внедрителските задачи, чиито цени са договорени на основата на реализирания ефект, в случаите, когато инженерно-внедрителската организация е изпълнила задълженията си по договора, но по решение на възложителя внедряването се отлага или отменя, цената се определя въз основа на доказания очакван ефект, потвърден от съответния експертен технико-икономически съвет. В тези случаи договорната цена се намалява за дейността, която инженерно-внедрителската организация е следвало да извърши в етапа на внедряването.
Чл. 70. (1) С договорите между инженерно-внедрителската организация и възложителите могат да се предвиждат добавки (отбиви) към цената, когато:
1. достигнатият икономически ефект и другите технико-икономически параметри надвишават (не достигат) утвърдените с технико-икономическото задание. При недостигане на показателите и критериите, утвърдени с технико-икономическото задание, към цената, определена по съответния ред, могат да се договарят отбиви до 50 на сто;
2. задачата е завършена преди (след) договорения срок при условие, че фактическият срок е по-малък (по-голям) от утвърдените нормативи за времетраене на проектирането, а когато няма такива нормативи - от сроковете, определени със задължителните планови задачи на инженерно-внедрителската организация, и че са достигнати показателите, определени с технико-икономическото задание;
3. инженерно-внедрителската организация поема гаранция за високо качество на проектната документация;
4. в процеса на реализиране на разработките (строителството или внедряването) се констатират грешки и пропуски в проектната документация.
(2) Договарянето на добавките (отбивите) към цената по т.1 и 4 на предходната алинея е задължително.
(3) От 25 до 75 на сто от добавката към цената за гарантирано качество се заплаща при приемане на разработката от възложителя, а остатъкът - след реализирането й, но не по-късно от 2 години след датата на предаването. Ако при реализиране на разработката се открият грешки и пропуски в проектната документация, изплатените добавки се връщат от инженерно-внедрителската организация, като тя допълнително заплаща разликата между фактическите разходи на внедрителя(строителя), свързани с отстраняване на грешките и пропуските в проектната документация, и сумата на изплатените добавки.
(4) Когато в процеса на реализирането в проекта се установят грешки и пропуски, инженерно-внедрителската организация възстановява на организациите - възложители и внедрители (строители), пълния размер на щетите и пропуснатите доходи, които са резултат от тези грешки и пропуски. Изплатените от проектантските и другите видове инженерно-внедрителски организации щети и пропуснати доходи задължително се довеждат до отделните колективи и отделните изпълнители, взели участие в разработването на проекта, независимо дали продължават да работят в същата организация, или са се преместили на друго място, при спазване изискванията на Кодекса на труда и други нормативни актове.
(5) Когато изпълнението на задачата е спряно преди нейното завършване по нареждане на възложителя, той заплаща на инженерно-внедрителската организация фактически извършените разходи и неустойки, предвидени с договора, но не по-малко от 10 на сто от извършените разходи.
(6) Инженерно-внедрителските организации могат да се договарят с възложителите към договорната цена, да се заплаща и добавка за инженерингова услуга.
Чл. 71. Положителната разлика между цената, договорена въз основа на чл. 69, ал. 3, т. 2 (без добавките по чл. 70), и фактическите разходи за изпълнението на инженерно-внедрителската задача се разпределя, както следва:
1. при разлика до 10 на сто от цената тя остава на разпореждане на организацията-изпълнител;
2. при разлика от 10 до 25 на сто от цената половината от горницата се връща на възложителя;
3. при разлика, надвишаваща 25 на сто от цената на възложителя, освен частта по т. 2 му се връща и цялата сума на надвишението.
Чл. 72. (1) Резултатите от изпълнението на научноизследователските, проектантските и другите инженерно-внедрителски задачи са собственост на организацията-възложител. Тя може да предоставя разработките за ползване на други организации, включително и по предложение на инженерно-внедрителската организация. Когато предоставянето става срещу заплащане, получените допълнителни приходи се разпределят по равно между организацията - изпълнител на разработката, и организацията - собственик на разработката. При предоставяне на разработката срещу заплащане по инициатива на инженерно-внедрителската организация-изпълнител получените допълнителни приходи се разпределят: 75 на сто за организацията - изпълнител на разработката, и 25 на сто за организацията - собственик на разработката.
(2) Държавният комитет за наука и технически прогрес и съответното министерство (ведомство) могат да се разпореждат с резултатите от изпълнението на научноизследователските, проектантските и другите инженерно-внедрителски задачи в интерес на народното стопанство след съгласуване с организацията - собственик на резултата.
(3) Разпореждането с разработките в случаите по предходната алинея се извършва при спазване на изискванията, предвидени в нормативни актове относно авторското право, откритията и изобретенията.
Раздел IX.
Обявяване на цените и гаранции за потребителите
Чл. 73. Цените се обявяват на потребителите - стопански и други организации, от органите, които са ги одобрили, или по тяхно указание - от стопанските организации - производители, вносители и доставчици.
Чл. 74. (1) Стоките, предназначени за вътрешния пазар, задължително се етикетират. С етикетите се осигурява пълна информация на потребителите за цената, качеството, българския държавен стандарт или отраслова нормала (БДС или ОН), допустимите отклонения в плюс или минус (за стоките, за които в стандартизационните документи е предвидено това), за съхраняването, датата на производството, крайния срок за трайност и др.
(2) За хранителни стоки, в които се добавят заместители с разрешение на съответните органи, задължително се осигурява с етикетите информация за вида и размера на употребявания заместител.
(3) Фабрично етикетиране се извършва съгласно стандартизационните документи.
(4) Когато поради естеството на стоките не е възможно етикетирането им, задължителни указания за начина на оповестяване на цените се дават от Министерството на вътрешната търговия и услугите съгласувано с Главното управление на цените при Министерството на финансите.
(5) В случаите, в които това се налага, допълнителни разпореждания по отношение на етикетирането (невключени в БДС или ОН или в указанията на Министерството на вътрешната търговия и услугите) се дават от министъра на вътрешната търговия и услугите, от министъра на финансите, началника на Главното управление по цените и от председателите на изпълнителните комитети на народните съвети.
(6) Потребителите могат да поискат от ръководителите на организациите за търговия или пряко от производителя, когато стоките се закупуват от него, допълнителна информация за качеството и другите потребителски свойства на стоките, а когато това им се откаже, да търсят съдействието и на контролните органи на Министерството на вътрешната търговия и услугите, на Главното управление по цените при Министерството на финансите и на изпълнителните комитети на народните съвети.
Чл. 75. (1) Когато със стандартизационните документи не са установени гаранционните срокове и условията за тяхното прилагане, те могат да се установяват едновременно с утвърждаването на цените по предложение на стопанските организации - производители и потребители.
(2) На стопанските организации-производители могат да се одобряват надбавки към цените от съответните органи, които утвърждават цените, или на договорна основа със стопанските организации-потребители в случаите, когато те поемат задължението за удължаване гаранционния срок на стоките спрямо сроковете, установени със съответните стандартизационни документи.
Глава пета.
КОНТРОЛ ПО ЦЕНИТЕ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО
Чл. 76. (1) Главното управление по цените при Министерството на финансите упражнява специализиран държавен контрол и методическо ръководство на контролната дейност по цените и ценообразуването, осъществявана от другите държавни органи. Контролът по цените и ценообразуването е съставна част от единната национална контролна система.
(2) Държавен контрол по цените и ценообразуването упражняват и министерствата и изпълнителните комитети на народните съвети.
(3) Министерството на вътрешната търговия и услугите чрез своите контролни органи упражнява контрол за спазване на цените в търговските обекти, заведенията за обществено хранене и ателиетата за комунално-битови услуги за населението, независимо от тяхното ведомствено подчинение.
Чл. 77. (1) Органите за държавен контрол по цените и ценообразуването:
1. отменят незаконосъобразните актове по цените и ценообразуването на органите и стопанските организации, които са допуснали това;
2. спират реализацията на стоките и услугите, когато техните цени са определени в нарушение на тази наредба.
(2) Българските професионални съюзи могат да упражняват контрол по спазването на цените чрез своите организации:
1. в стопанските организации и техните поделения - производители на стоки и услуги;
2. в търговските обекти, в заведенията за обществено хранене, в столовете, предприятията и поделенията за комунално-битови и културни услуги и др. независимо от ведомственото им подчинение.
(3) Организациите на Отечествения фронт могат да упражняват контрол за спазване на цените в поделенията и организациите за търговия на дребно, обществено хранене, комунално-битови, културни и други услуги на територията на своята дейност.
Чл. 78. (1) Резултатите от проверките, при които има данни за извършени престъпления, се изпращат на органите на прокуратурата.
(2) По-важните резултати от проверките, извършени от органите за специализирания държавен контрол по цените, се разгласяват чрез средствата за масова информация.
Чл. 79. Неправомерно придобитите печалби и други доходи от стопанските и други организации в резултат на нарушаване или неправилно прилагане на цените, както и на нормативните актове се връщат на ощетените или се внасят в приход на бюджета по ред, установен с наредба от министъра на финансите, от председателя на Държавния комитет за планиране и от председателя на Българската народна банка.
Чл. 80. Контролните органи по цените и ценообразуването, включително и обществените организации, могат да предлагат на ръководителите на министерствата, другите ведомства и стопанските организации да наказват, включително с дисциплинарно уволнение, лицата, допуснали нарушения по цените и ценообразуването.
Чл. 81. (1) За нарушаване на тази наредба виновните лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи по цените. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на финансите, от началника на Главното управление по цените, от министрите, ръководителите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.
Заключителни разпоредби
§ 1. Цените на стоките и услугите, определени до влизането на тази наредба в сила, продължават да действат до определянето на нови цени по реда, установен с тази наредба.
§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на финансите.
Приложение № 1
Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1
СПИСЪК № 1
на стоките и услугите, чиито цени се определят от
Министерския съвет
I. Цени на стоки с производствено предназначение
1. Електроенергия. 2. Топлинна енергия над 2.5 вата. 3. Въглища лигнитни - средна цена. 4. Въглища кафяви - средна цена. 5. Кокс металургичен. 6. Желязна руда 32%. 7. Нефт - средна цена. 8. Природен газ. 9. Дизелево гориво (транспортно). 10. Мазут - средносернист. 11. Керосин. 12. Чугун за преработка (металургичен). 13. Чугун леярски. 14. Стомана на блок. 15. Блуми. 16. Сляби. 17. Електролитна мед 99.95 %. 18. Олово на блок. 19. Цинк на блок. 20. Алуминий на блок. 21. Прокат от черни и цветни метали. 22. Полиетилен ВН. 23. Полиетилен НН. 24. Поливинилхлорид. 25. Полистирол. 26. Полипропилен. 27. Калцирана сода. 28. Сода каустик. 29. Сярна киселина. 30. Бутадиен стиролов каучук. 31. Амониева силитра. 32. Карбамид. 33. Суперфосфат - гранулиран. 34. Суперфосфат - прахообразен. 35. Гипс суров. 36. Каолин промит. 37. Цимент марка "350". 38. Тухли четворка. 39. Керемиди тип "Марсилски". 40. Иглолистни трупи за бичене. 41. Букови трупи за бичене. 42. Шперплат "ВВ" 3 мм. 43. Плочи от дървесни частици - трислойни 18 мм. 44. Дървесни-влакнести плочи - твърди 3 мм. 45. Целулоза сулфатна иглолистна - избелена. 46. Целулоза сулфатна иглолистна - неизбелена. 47. Целулоза сулфатна иглолистна - избелена. 49. Сламена целулоза. 50. Текстилни суровини: памук омаганен; вълна прана; ленени и конопени влакна; греж; химични и синтетични влакна. 51. Тъкани: памучни: американ, хасе 100% памук и в смес 67/33; вълнени: мериносови 100% вълна и в смес 45/45; камгарни 100% вълна и в смес 45/45; щрайхгарни 100% вълна и в смес 45/45; копринени: 100% естествена коприна; технически: брезент. 52. Гьон естествен. 53. Кожа естествена лицева - напа. 54. Плоско прозоречно стъкло 2 мм. 55. Плочки фаянсови - бели. 56. Санитарен порцелан: умивалници; седала.
II. Изкупни цени на селскостопански произведения
1. Пшеница обикновена. 2. Царевица. 3. Ечемик фуражен. 4. Оризова арпа. 5. Фасул на зърно. 6. Тютюн - всички видове. 7. Захарно цвекло. 8. Слънчоглед. 9. Памук - неомаганен. 10. Домати - полско производство. 11. Картофи есенни. 12. Лук кромид. 13. Зеле - късно. 14. Ябълки - без летните сортове. 15. Грозде - без ранните сортове. 16. Праскови - без ранните сортове. 17. Едър рогат добитък. 18. Дребен рогат добитък. 19. Свине. 20. Птици - кокошки и пилета. 21. Мляко краве при 3.6% масленост. 22. Яйца - кокоши. 23. Вълна - непрана. 24. Конопени и ленени стъбла. 25. Пашкули - сурови.
III. Цени на хранителни стоки за населението
1. Хляб "Софийски" - типов. 2. Хляб "Добруджа". 3. Хляб "Стара Загора" - бял. 4. Брашно пшенично тип 500 - пакетирано. 5. Мляко прясно краве, пастьоризирано - 3% масленост. 6. Мляко кисело краве. 7. Сирене краве. 8. Сирене овче. 9. Кашкавал "Витоша". 10. Кашкавал "Балкански". 11. Масло краве. 12. Захар - кристал. 13. Ориз. 14. Фасул - зрял. 15. Масло слънчогледово рафинирано. 16. Месо птиче - пилешко. 17. Месо свинско - с кости. 18. Месо говеждо - с кости. 19. Месо телешко - с кости. 20. Месо агнешко. 21. Мас свинска - пакетирана. 22. Яйца кокоши. 23. Сол готварска. 24. Картофи есенни. 25. Лук кромид. 26. Зеле - късно. 27. Вино бяло и червено - наливно. 28. Пиво обикновено - бутилирано. 29. Ракия: сливова, гроздова, плодова - бутилирана. 30. Тютюневи изделия - цигари "Арда", "Слънце", "Стюардеса", "БТ".
IV. Цени на нехранителни стоки за населението
1. Автобензин А-96. 2. Автобензин А-93. 3. Автобензин А-86. 4. Гориво за дизелови двигатели (транспортно). 5. Газьол. 6. Електроенергия. 7. Топлоенергия. 8. Въглища кафяви - мина "Г.Димитров" - смес за отопление КСМО - над 20 мм. 9. Въглища кафяви - мина "Г.Димитров" - промити (обогатени) концентрат КК-т 20 - 200 мм. 10. Брикети. 11. Дърва за горене. 12. Стъкло плоско 2 мм. 13. Цимент марка 350. 14. Злато 24 карата. 15. Сребро проба 1000. 16. Платина проба 1000. 17. Цена на 1 кв. м застроена жилищна площ; панели и монолитни. 18. Сапун перален със 77% мастни киселини. 19. Вестници (без периодичните). 20. Издателска продукция: учебници: за всички учебни заведения, включително и средния курс; за висши учебни заведения по общообразователните дисциплини. 21. Кибрит.
V. Основни комунално-битови и други услуги
1. Обикновени пощенски, телеграфни, телефонни и други услуги: телефонен разговор до 3 мин.; такса за ползване на телефон; телеграма до 20 думи (над 20 думи цена за 1 дума); таксова марка за обикновено писмо във вътрешно съобщение; годишна абонаментна такса за ползване на радиоприемник и телевизионен приемник. 2. Тарифни ставки: тарифна ставка за пътник/километър по видове транспорт; тарифна ставка за пропътуван километър/пробег с таксиметрова кола; билет за едно пътуване във вътрешноградски транспорт; основна месечна наемна цена за 1 кв. м полезна площ на жилищна държавна собственост; основна месечна наемна цена за 1 кв. м полезна площ за жилищна собственост на граждани; питейна и канална вода за ползване от населението за 1 куб. м; минимални и максимални цени на входни билети за кино, театър, цирк, опера, балет, спортни състезания и др.
Приложение № 2
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2
СПИСЪК № 2
на стоките и услугите, чиито цени се определят от
Главното управление по цените при Министерството
на финансите
I. Цени на стоките, работите и услугите по разгърната
номенклатура на списък № 1, включително условията за
тяхното прилагане.
II. Горива, суровини, материали
1. Всички видове горива, горивно-смазочни материали, енергия, суровини и материали, включително строителни и кариерни материали и вторичните суровини на добивната и преработващата промишленост. 2. Стоманобетонови, метални и други видове конструкции и изделия.
III. Комплектуващи изделия с общо предназначение.
като:
1. Електронни елементи. 2. Електрически лампи. 3. Измервателни уреди. 4. Уреди и прибори, имащи характер на крайни изделия. 5. Хидравлични и пневматични изделия. 6. Редуктори. 7. Кабели и проводници. 8. Електродвигатели. 9. Акумулатори и тягови батерии. 10. Гуми вътрешни и външни за транспортни средства. 11. Лагери. 12. Свързочни материали. 13. Отливки, поковки, изковки и арматура от черни и цветни метали. 14. Транспортни ленти. 15. Фитинги. 16. Чугунени и стоманени свръзки. 17. Електроди за заварка. 18. Резервни части за уреди и апарати, ползвани от населението. 19. Прежди и конци. 20. Галантерийни, пасмантерийни и кинкалерийни изделия.
IV. Селскостопанска продукция
1. Зърнени храни. 2. Зърнени фуражи. 3. Зърнено-бобови култури. 4. Технически култури. 5. Слама. 6. Птици домашни. 7. Сурови кожи от домашни животни. 8. Пределни цени на плодове и зеленчуци за населението и преработка.
V. Крайни изделия
1. Стандартизирани машиностроителни и металообработващи изделия на: тежко инвестиционно машиностроене; транспортно машиностроене; металорежещи машини и инструменти; корабостроене; хидравлични машини; металолеене и металообработване; селскостопанско машиностроене; електротехническа промишленост; електронноизчислителна и организационна техника; радиосъобщителна техника; приборостроене и средства за автоматизация; електроматериали и градивни елементи; полупроводникова техника; битово машиностроене. 2. Изделия на химическата и каучуковата промишленост: химико-фармацевтични и парфюмерийно-козметични; химически стоки за битови нужди. 3. Изделия на мебелната промишленост - мебели и дограма. 4. Изделия на целулозно-хартиената промишленост - изделия от хартия и картон. 5. Изделия на стъкларската и порцелано-фаянсовата промишленост: стъклен амбалаж; домакинска стъклария и порцелан; санитарна керамика и фаянсови плочки. 6. Изделия на текстилната и трикотажната промишленост: тъкани всички видове; трикотаж - всички видове; чорапни изделия; одеяла - всички видове; килими машинни; текстилни подови покрития. 7. Изделия на шивашката промишленост - облекло и други шевни изделия. Изделия на кожарската, кожухарската и обувната промишленост: обувни изделия; кожухарски и кожарски облекла и изделия; куфаро-чантаджийски изделия; сарашки изделия. 9. Изделия на полиграфическата промишленост: издателска продукция; литература - художествена, политическа и друга - по номинали. 10. Изделия на хранително-вкусовата промишленост: месо разфасовано и птиче; месни произведения; риби океански и шаранови и рибни изделия; мазнини; консерви; млечни изделия; млечни произведения; захар на бучки и пудра захар; захарни изделия; спиртни напитки; тютюневи изделия; хлебни изделия; безалкохолни напитки, включително минерална вода - бутилирана; фуражи - шротове, смески, ярма и други; южни плодове; подправки; макаронени изделия.
VI. Услуги
1. Тарифа за превоз на товари, пътници, багажи и колетни пратки по железопътния, автомобилния, водния и въздушния транспорт. 2. Тарифа за товарно-разтоварните работи. 3. Тарифа за претоварни работи в пристанищата. 4. Тарифа за обработка и превоз на товари и контейнери, палети, бокспалети и уедрени товарни единици. 5. Тарифа за полиграфически изработки и услуги. 6. Тарифа за реклами, обнародвани във вестници, списания и други печатни издания. 7. Тарифа за икономическа информация. 8. Цени за ушиване на облекла от текстилни тъкани по поръчка. 9. Цени за ремонт и сервизно обслужване на: асансьори и асансьорни уредби; леки автомобили; телевизионна и радиоапаратура; електронагревателни и газови домакински уреди; домашни хладилници. 10. Цени за пране и химическо чистене. 11. Цени на услуги, извършвани от Държавния архив. 12. Цени на непитейна вода - за промишлени цели и напояване.
VII. Проектиране и строителство
1. Цени на проучвателна и проектантска продукция. 2. Сметни норми и цени на строителни и монтажни работи.
VIII. Продукция на други отрасли на материалното
производство
1. Бижутерия от благородни метали и скъпоценни камъни. 2. Музикални инструменти. 3. Грамофонни плочи. 4. Спортни стоки. 5. Всички вносни стоки за населението.
IX. Цени на специалната продукция
X. Цени на стоките, продавани в специалните (показните)
магазини
Приложение № 3 към чл. 10, т. 1
СПИСЪК № 3
на стоки и услуги, чиито цени се утвърждават или
регистрират от ИК на ОНС (СНС) или с тяхно разрешение -
от ИК на общинските и на районните съвети
I. Хранителни стоки
1. Безалкохолни напитки от местни плодове. 2. Захарни изделия - дребни. 3. Кафе - заместители. 4. Кулинарна продукция. 5. Хлебни изделия - специфични за отделните райони, свързани със сезоните и традициите на населението. 6. Меса от дивеч, серумни и вирусни животни, питомни зайци, коне, отделни видове местни субпродукти и вторични продукти при кланичния добив. 7. Масла от плодови семки и ядки. 8. Подправки - произведени от местни растения. 9. Риби сладководни и продукти от тях. 10. Сладкарски изделия - всички видове. 11. Ядки и семки - всички видове, обработени.
II. Нехранителни стоки
1. Битови тъкани. 2. Бижутерия и украшения (без тези от благородни метали). 3. Въжета - всички видове. 4. Галантерийни стоки - конфекционирани от всички видове материали. 5. Грънчарски изделия. 6. Дребни изделия за домакинството или за стопанския двор. 7. Детски играчки без механизираните. 8. Детайли, части, материали в дребни опаковки за системата "Направи си сам" (без детайли от дърво). 9. Изделия с бродерии, копирки, рисунки и др. 10. Изделия от слама, камъшит, папур, талаш и др. подобни. 11. Кинкалерийни стоки от всички видове материали. 12. Канцеларски стоки. 13. Куфаро-чантаджийски изделия. 14. Кариерни материали - местен добив. 15. Лабораторен и технически порцелан, лабораторна стъклария и прибори. 16. Мутафчийски изделия. 17. Мебелни дребни изделия и специфични мебели за обзавеждане на предприятия за обществено хранене. 18. Митнически стоки, отнети в полза на държавата. 19. Обков (без строителния и мебелния). 20. Облекла - специални, национални, театрални, художествено украсени. 21. Обувки - домашни, специални, театрални. 22. Обущарски материали от дърво, пластмаса и метал. 23. Осветителни тела. 24. Отливки гипсови. 25. Принадлежности за моторни превозни средства и за водачите на моторни превозни средства. 26. Пирографирани изделия. 27. Пасмантерийни изделия - занаятчийско производство. 28. Принадлежности за паркове и градини. 29. Печки, самовари, бойлери и др. - занаятчийско производство. 30. Помпи ръчни - всички видове. 31. Превозни средства, теглени с жива сила и части за тях. 32. Принадлежности за жива теглителна сила (седла, самари, муниции и др.). 33. Рекламни табла, фирми, указатели и други принадлежности. 34. Ръчно ковани инструменти, уреди и пособия за домакинството или за стопанския двор. 35. Рамки и профили за тях. 36. Стоки, свързани с гражданските ритуали. 37. Спортни, туристически, ловни и други принадлежности. 36. Строителни елементи за дома и стопанския двор. 39. Сувенири - всички видове от всички материали. 40. Стелажи и материали за тях. 41. Стоки, чиито цени се определят по наказателни и следствени дела от общ характер. 42. Текстилни изделия от възобновени и отпадъчни материали. 43. Театрални реквизити (без тези, чиито цени се утвърждават от Комитета за култура). 44. Художествено плетиво. 45. Цветя и венци. 46. Чадъри и части за тях. 47. Четки - всички видове. 48. Амбалаж - метален, мукавен, картонен, хартиен, предназначен за опаковка на стоки по този списък.
III. Услуги
1. Бръснаро-фризьорски и козметични - без медицинска козметика. 2. Бродиране, оверлог и пико, ловене на бримки, обличане на копчета. 3. Влачене на вълна и парцали. 4. Вулканизация на гуми. 5. Ваксаджийски. 6. Галванизация. 7. Даване на вещи под наем. 8. Заварки - оксиженови и електроженови. 9. Изработване на: мебели, дограма, железарски изделия, завеси, пердета, калъфи за мебели, кувертюри, покривки, спално бельо, юргани, дюшеци, кожени и кожухарски облекла, шапки, обувки, чанти и др., гипсови отливки, ключове и хранителни продукти с материали на клиента. 10. Изваряване на плодове и каши в ракия; затваряне на консерви. 11. Копиране на покривки, ковьори, възглавници и др. 12. Коларо-железарски, брадваро-ковашки и бъчварски, точиларски и калайджийски. 13. Куриерски услуги. 14. Машинописни, циклостилни, хелиографски, книговезки, спирто-копирни и др. 15. Мелничарски и маслобойни. 16. Обработка на кожи от домашни животни и дивеч. 17. Обредни услуги. 18. Поправки на: облекла, обувки, чанти и чадъри, златни и сребърни украшения, музикални инструменти, мерки и измервателни уреди и пособия, шевни машини, фотоапарати, ловни пушки, велосипеди и детски колички, електромотори и генератори, нафтови печки, домакински уреди, мебели, дограма и брави, часовници, писалки и химикалки. 19. Преводи от и на чужди езици. 20. Пръскане на лозя и овощни дръвчета. 21. Плетачески, тъкачески и текстилно-бояджийски. 22. Пекарски услуги. 23. Почистване на помещения, дворни места и др., гледане на деца, възрастни, болни и др. 24. Развлачване на текстилни влакна и парцали. 25. Рязане на дърва за горене. 26. Ръчно сондиране. 27. Рисуване на емблеми, фирми, диаграми, табла, знаци, указатели и др., преписване на ноти. 28. Стъклопоставяне и стъклообработване. 29. Сарашки. 30. Смилане на кафе, леблебия, ръж, билки, химикали и нерудни изкопаеми. 31. Услуги по системата "направи си сам". 32. Цени на входни билети за паркове, плажове, спортни състезания, увеселителни и други прояви от местно значение и цените за ползване на лодки, водни колела, атракции и др. (без тези, за които са утвърдени цени от Държавния комитет по туризма, Комитета за култура и БСФС). 33. Услуги, свързани с наказателни и следствени дела от общ характер.
