Държавен вестник, брой 54 от 6.VII

Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 53 от 1984 г., бр. 83 от 1985 г., бр. 9 и 53 от 1986 г., бр. 11 от 1988 г., бр. 26 и 54 от 1990 г., бр. 9, 52 и 94 от 1991 г.) (1) Безплатни лекарствени средства (наричани по-нататък лекарства) за лечение и профилактика на болни при домашни условия се предписват на:

1. болните от тежки или хронични заболявания, посочени в приложение № 1;

2. - 4. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).

5. бременните жени, майките с деца до 1-годишна възраст и децата до 6-годишна възраст при заболявания, посочени в приложение № 2;

6. лицата, чийто месечен доход на член от семейството е до размера на социалната пенсия, установена за страната;

7. лицата, настанени в домовете за социални грижи;

8. инвалидите с определена група инвалидност и получаващите пожизнена пенсия за инвалидност;

9. лицата, страдащи от заболявания, за чието лечение се внасят лекарства чрез Комисията за лечение в чужбинаа при МЗ - Държавна фирма"Медифарма", съгласно приложение № 8;

10. лица, ненавършли 18-годишна възраст, с вродени наследствени или обменни заболявания, с физически или психически недъзи.

(2) Безплатно се отпускат:

1. на диабетично болните спринцовки и игли за тях за еднократна употреба;

2. на тежко болни с изтичане на чревно съдържимо, урина, гноевидни материи или трудно заздравяващи рани - пелоти и торбички - за анус претер, колектори за урина, превързочни материали.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1986 г., изм., бр. 11 от 1988 г. и бр. 54 от 1990 г.) Срещу заплащане 25 на сто от стойността им се предписват лекарства за лечение в домашна обстановка на:

1. лица с месечен доход на член от семейството от размера на социалната пенсия до размера на минималната работна заплата, установен за страната;

2. деца на възраст от 6- до 14-годишна възраст включително;

3. ветераните пенсионери, взели участие в оперативната зона на Отечествената война на България 1944-1945 г., ветераните пенсионери, взели участие във Великата отечествена война на СССР 1941-1945 г., български граждани и граждани на Съветския съюз, които постоянно живеят в Република България, и на участниците в Интернационалната бригада в Корейската народноосвободителна война 1952-1954 г.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1990 г., изм., бр. 52 и 94 от 1991 г.) Храните, които имат свойства на лечебни средства, които по-нататък ще се наричат храни, се получават:

1. безплатно:

а) от лицата до 6-годишна възраст;

б) от лицата, ненавършили 18-годишна възраст, с вродени наследствени или обменни заболявания;

в) когато се доставят с протокол чрез Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването;

г) от лица с глутенова ентеропатия.

2. срещу заплащане на 25 на сто от стойността им от лицата на възраст от 6 до 14 години извън случаите по точка 1, букви "б" и "в".

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1990 г. и бр. 94 от 1991 г.) (1) Право да предписват безплатни лекарства имат всички лекуващи лекари и фелдшери, работещи в държавни здравни заведения, както и упражняващите частна медицинска практика в частни или кооперативни заведения и кабинети и по домовете на гражданите.

(2) Фелдшерите изписват безплатни лекарства съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 21 на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени средства (ДВ, бр. 88 от 1991 г.).

(3) Предписването на безплатни упойващи вещества за онкологично болни се извършва от окръжните онкологични диспансери и от съответните лекуващи ги лекари от териториалното здравно заведение, като средствата се изплащат от параграф "Медикаменти" от бюджета за съответната болница, като се отразява като група "ОН".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1990 г.) Предписването на безплатни или срещу частично заплащане лекарства (храни) става само с рецепта - бланка на Министерството на здравеопазването № 132 (приложение № 3). Рецептите се попълват в 2 екземпляра под индиго или индигирана хартия.

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1991 г.)

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г., бр. 53 от 1986 г., бр. 54 и 82 от 1990 г. и бр. 9, 28 и 52 от 1991 г.) (1) Лицата по чл. 1 без тези по ал. 1, т. 9 представят на лекуващия лекар карта за безплатно отпускане (частично заплащане) на лекарства (храни) за домашно лечение - бланка на Министерството на здравеопазването № 132-90 (приложение № 5), издадена от здравното заведение, обслужващо лицето по местоживеене.

(2) Картата по ал. 1 се издава на правоимащите лица въз основа:

1. на болните от тежки или хронични заболявания, включително и за лицата по чл. 1, ал. 1, точка 10, - наличната медицинска документация;

2. (отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).

3. на инвалидите решение на ТЕЛК и ЦТЕЛК, заверено в картотеката на инвалидите по местоживеене на лицата, а на военно-инвалидите и инвалидите, получаващи пожизнена пенсия по инвалидност - личния паспорт, а когато необходимите данни не са отразени в него - удостоверение от пенсионната служба;

4. на бременните жени - медицинско удостоверение от женската консултация;

5. на майките с деца до 1-годишна възраст - личен паспорт или акт за раждане на детето;

6. на децата до 14-годишна възраст - паспорт на родителя или акт за раждане на детето;

7. на лицата с месечен доход на член от семейството до размера на социалната пенсия, установена за страната и от този размер до размера на минималната работна заплата, установена за страната - удостоверение за дохода, което се издава от службите по социални грижи при народните съвети, а където няма такива служби - от лицата, на които е възложено да изпълняват такива функции. Удостоверенията важат за календарната година, през която са издадени;

8. на ветераните пенсионери по чл. 1, ал. 3, т. 3 - документ, удостоверяващ участието им във войните.

(3) Лекарите (фелдшерите) и фармацевтите нанасят необходимите данни в картата съгласно указание за работата с картата за безплатно отпускане(частично заплащане) на лекарствени средства (храни) за домашно лечение(приложение № 6).

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1990 г.).

Чл. 6 - 8. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).

Чл. 9. Служителите, натоварени да получават, съхраняват и раздават безплатните листове за временна нетрудоспособност, получават, съхраняват и раздават рецептите(приложение № 3) и картите (приложение № 5) за безплатно предписване и отпускане на лекарства.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г., бр. 54 от 1990 г. и бр. 94 от 1991 г.) При предписването на безплатни лекарства(храни) върху рецептите се попълват следните данни:

1. наименование на здравното заведение;

2. собствено и фамилно име на лекуващия лекар (фелдшер);

3. наименование на населеното място, в което се намира здравното заведение (кабинет);

4. наименование на лекарствата;

5. подпис на лекаря и личния му печат;

6. собствено и фамилно име, възраст и адрес на болния;

7. заведението, което ще изплаща, наименование и банковата му сметка;

8. печат на заведението;

9. дата;

10. основанието, което дава право на болния да получи безплатно или срещу частично заплащане лекарство или храна.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г.) (1) Лекарствата се означават в рецептите по вид, начин на употреба (пълно наименование, концентрация, дозировка) и количеството, което се вписва цифром и словом.

(2) Количеството на изписваните лекарствени средства при всеки преглед се определя от лекуващия лекар в зависимост от състоянието на болния, но не за повече от 7 дни при остри заболявания и 30 дни при хронични заболявания, а за болните по чл. 1, ал. 1, т. 9 за не повече от 6 месеца (като се съобразява с количествата в оригиналната опаковка).

(3) Лекарствата, които се изписват на една рецепта, не могат да бъдат повече от три вида.

(4) Валидността на рецептите за безплатни лекарства е 1 месец, а за децата 7 дни от датата на издаването им.

Чл. 12. Лекарите, изписващи безплатни или срещу частично заплащане лекарства или храни, отразяват вида, количеството и начина на употреба на лекарствата в личната амбулаторна карта, а лекарите-консултанти в медицинското направление за консултация, хоспитализация и санаторно-курортно лечение (бланка на Министерството на здравеопазването № 119)(приложение № 7), което връщат на лекуващия лекар.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1990 г., бр. 9 и 94 от 1991 г.) (1) Лекарите и фелдшерите предписват само разрешени за употреба в страната лекарства, предимно българско производство, като се съобразяват с наличните видове в аптечните заведения.

(2) Лекарите и фелдшерите поддържат непрекъснат контакт с аптеките за информиране за наличните, новополучените и липсващите лекарства.

(3) На лицата, страдащи от заболявания, посочени в приложение № 8, могат да се предписват безплатно нерегистрирани за употреба в страната лекарства, както и храни, имащи свойства на лечебни средства, с протокол само когато не могат да бъдат заменени с разрешени в страната лекарства или такива храни.

(4) Протоколи по ал. 3 за снабдяване с нерегистрирани лекарства имат право да издават само здравни заведения, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(5) Протоколът по предходната алинея се съставя в един екземпляр, като в него изрично се вписва предписаното количество цифром и словом и по коя точка от приложение № 8 лекарството се получава безплатно.

Чл. 14. Наркотичните лекарства, които са под специален контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества, ратифицирана с Указ № 634 на Президиума на Народното събрание(ДВ, бр. 67 от 1968 г.) (табло I), и Конвенцията за психотронни вещества (списък II), ранифицирана с Указ № 690 на Държавния съвет на НРБ (ДВ, бр. 30 от 1972 г.) се предписват в 2 екземпляра под индиго. За първи екземпляр се ползува специалната рецептурна бланка за упойващи вещества, а за втори екземпляр съответната бланка на Министерствто на здравеопазването № 132а, на която в горния десен ъгъл се означават серията и номерът на специалната рецептурна бланка.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 1990 г.) Отпускането на безплатни или срещу частично заплащане лекарства и храни на болните, посочени в чл. 1 и чл. 1а, без тези по чл. 1, ал. 1, т. 9 става срещу представяне на карта(приложение № 5) и рецепта в два екземпляра.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1986 г., бр. 54 от 1990 г., бр. 9 и 94 от 1991 г.) (1) Отпускането на безплатни или срещу частично заплащане лекарства и храни се осъществява:

1. за болните по чл. 1, ал. 3, т. 3 - от всички аптеки, аптечни филиали и аптечни пунктове в цялата страна, без ведомствените;

2. за останалите групи - от аптеките, обслужващи населеното място, в което е предписано лекарството (храната). В случай, че липсва в тези аптеки, от всяка друга аптека към съответното аптечно предприятие.

(2) В случаите по т. 2 на ал. 1 при липса на предписаното лекарство рецептата може да бъде изпълнена и от всяка друга аптека в страната срещу заплащане, за което се издава фактура на името на заведението, издало рецептата. Рецептата за безплатно отпускане на лекарствата се връща на лицето при издаването на фактурата. Това лице с фактурата и рецептата получава сумата от здравното заведение, издало рецептата. Когато рецептата е издадена от лице, упражняващо частна медицинска практика, фактурата с един екземпляр от рецептата се представя на посоченото в рецептата здравно заведение съгласно чл. 10, точка 7.

Чл. 16. (1) Рецептите за безплатно отпускане на лекарства, постъпили в аптечните заведения, се номерират, таксуват и регистрират в отделен журнал.

(2) За получените от гражданина безплатни лекарства и за всяка поправка на количеството рецептата се оформя с подпис на болния или на лицето, което от негово име получава лекарствата. Вписват се датата, номерът на аптеката и местонахождението й.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г. и бр. 11 от 1988 г.) В аптеката се задържат два екземпляра от рецептата, като единият остава в аптеката като определен документ, а другият заедно с описа и фактурата се изпраща за изплащане на съответното заведение.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г. и бр. 9 от 1991 г.) (1) Когато липсват някои от предписаните лекарства, фармацевтът го задрасква във всички екземпляри на рецептата и се подписват той и получателят.

(2) За неполучените лекарства аптечното заведение издава препис-копие от рецептата под индиго в два екземпляра, подпечатани с неговия печат. В горната част на копието задължително се поставя щемпел "За безплатно отпускане" и съответно "Инвалид", "Бременна", "Майка", "Дете", "Други". Вписва се в заведението, което изплаща сумата (номерът на банковата сметка).

(3) С копието по ал. 2, издадено в два екземпляра, лекарствата могат да се получат и от друго аптечно заведение по реда на чл. 15.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1990 г.) (1) Лицата, които получават безплатно лекарства или детски храни за домашно лечение при стойност на лекарствата или детските храни в една рецепта над 3 лв., заплащат в аптеката сума в размер 0,50 лв. за издадената рецепта.

(2) При изпълнение на препис-копие от рецепта за безплатни лекарства или храни сумата по ал. 1 не се заплаща.

Чл. 18. Отровните и наркотични лекарства се оставят от болния за съхраняване в съответното лечебно-профилактично заведение или служба и се вземат или прилагат на болния от лекуващия лекар или под негов контрол.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1985 г.) За отпусканите безплатни или срещу частично заплащане лекарства или детски храни аптечните заведения издават фактури (на 3, 15 или 30 дни в зависимост от броя на постъпилите рецепти) и описи, в които отразяват рецептурните номера и стойността на лекарствата или прилагат лента от сметачна машина.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1986 г., бр. 54 и 82 от 1990 г., бр. 9 и 94 от 1991 г.) (1) Фактурите и описът по чл. 19 за лицата по чл. 1, ал. 3, т. 3 се изпращат от аптеките в аптечното предприятие, което ги обобщава и инкасира общата сума с платежно искане от специалната за тази цел сметка на Министерството на здравеопазването. На центровете или отделенията за информационни или здравноорганизационни технологии се изпращат един екземпляр от описа и вторият екземпляр от изпълнената рецепта.

(2) Частните аптеки изпращат фактурите и описа по ал. 1 в Министерството на здравеопазването.

(3) Аптечните пунктове отчитат изпълнените от тях рецепти за безплатно отпуснати лекарства по предходната алинея чрез описа по рецептурни номера и стойност в 3 екземпляра. Два екземпляра от описа с две рецепти се предават на съответната аптека, а един екземпляр от описа, заверен от същата аптека, остава в аптечния пункт. Аптеката урежда заплащането на безплатните лекарства по посочения по-горе начин.

(4) За безплатно отпуснатите лекарства и храни на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 9 и по чл. 1а, второто изречение аптеката към ДФ "МЕДИФАРМА", изпраща в Министерството на здравеопазването един екземпляр от фактурата, придружена с опис на протоколите по чл. 13, ал. 3. Средствата по приложените фактури се инкасират от ДФ "МЕДИФАРМА" от специалната централизирана сметка при Министерството на здравеопазването.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1990 г., бр. 9 и 94 от 1991 г.) (1) Изплащането на лекарствата за домашно лечение на болните по чл. 1 (без тези по ал. 1, т. 9 и ал. 3, т. 3) се извършва от здравното заведение, издало рецептата.

(2) Изплащането на лекарствата (храните) за домашно лечение, предписани от частно практикуващи лекари (фелдшери), става от здравното заведение, обслужващо лицето по района на местоживеенето му.

(3) Лекарства, изписани от лекари (фелдшери) от селските поликлиники, служби или участъци, се изплащат от обединената районна, общинска(градската) болница, която оказва методична помощ на здравните заведения в съответната селищна система. Това се отразява на рецептата.

(4) Здравното заведение, издало рецептата, изплаща средства за закупените лекарства по чл. 15, ал. 2 след представяне на фактурата и рецептата.

(5) В издадените от аптеките описи и фактури се вписва стойността на лекарствата поотделно от различните категории болни, посочени в чл. 1 и чл. 1а.

(6) Фактурата заедно с копие от описа и един екземпляр от рецептата се изпраща за изплащане и контрол на лечебно-профилактичното заведение, като се инкасира общата сума с платежно искане.

(7) Средствата за заплащане на лекарства за лечение при домашни условия на жени със стерилитет и хабитуални аборти се определят ежегодно с отделна точка на параграф 10 от бюджета и не може да се разходват за други цели.

Чл. 22. (1) Средствата за изплащане на лекарства за домашно лечение се осигуряват от кредитите на здравните заведения по параграф 10 от бюджета, които ежегодно заделят средства и следят за изразходването им. За необединените и работническите поликлиники и психоневрологичните диспансери изплащането се осигурява от предвидените им допълнителни средства за тази цел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1990 г.) Средствата за заплащане на безплатните и частично заплащаните лекарства или други детски храни се централизират в здравните заведения, посочени в чл. 21, ал. 2.