Държавен вестник, брой 13 от 15.II

Чл. 1. Тази наредба урежда мерките, които министерствата, другите ведомства, стопанските организации и поделенията им са длъжни да вземат за създаването на технически обекти, които да съдържат патентноспособни решения и да отговарят на изискванията за патентна чистота.

Чл. 2. (1) По смисъла на тази наредба технически обекти са устройствата, методите и веществата, които могат да бъдат предмет на производствена и търговска реализация.

(2) Патентноспособност е възможността едно техническо решение да получи правна защита в дадена страна.

(3) Патентната чистота е правно качество на техническия обект, което дава възможност този обект да бъде използуван на територията на дадена държава, без да нарушава права на трети лица.

Чл. 3. Възложителят извършва или възлага извършването на предпланови научно-технически изследвания и проучвания в патентната литература за установяване равнището на техниката в съответната област и тенденциите за нейното развитие, както и проучвания на пазарната конюнктура.

Чл. 4. Възложителят планира изискванията за патентноспособност и патентна чистота чрез технико-икономическото задание и въз основа предвижданията за търговската реализация на техническия обект.

Чл. 5. Възложителят, изпълнителят и внедрителят са длъжни:

1. да извършат систематично и през целия жизнен цикъл на техническия обект проучвания в патентната литература, като сравняват всяко техническо решение, съдържащо се в обекта, с достигнатото вече равнище в съответната област на техниката. Жизнен цикъл на техническия обект е времето от създаването му до преустановяването на производствената и търговската дейност с него;

2. да изучават и систематизират проявяващите се в процеса на реализацията недостатъци на собствените и на чуждите технически обекти, като използват резултатите от това изучаване при планирането за създаване на патентноспособни технически решения и патентночисти технически обекти.

Чл. 6. Научно-техническите (техническите) съвети, които приемат етапите на разработките, обсъждат и оценяват постигнатите резултати - патентноспособността на техническите решения и патентната чистота на разработвания технически обект.

Чл. 7. За осигуряване на патентноспособността на техническите решения възложителите, изпълнителите и внедрителите са длъжни:

1. да осигуряват необходимите материално-технически, организационни и други условия за разгръщане на творческата инициатива на специалистите за създаване на принципно нови технически решения;

2. да извършват проучвания в националната и чуждестранната патентна и техническа литература, отнасяща се до аналогични технически решения и решения за външното оформление на техническия обект;

3. да вземат ефикасни мерки срещу разгласяване на същността на разработваните технически обекти преди постъпките за получаването на правната закрила.

Чл. 8. Учрежденията, пред които се правят постъпки за правна закрила, са длъжни да запазят тайната на заявените технически решения до публичното обявяване на взетите решения по исканията за закрила.

Чл. 9. Права по смисъла на чл. 2, ал. 3 са правата, произтичащи от патенти и авторски свидетелства за изобретения, удостоверения за полезни модели и удостоверения за полезност, патенти и свидетелства за промишлени образци, свидетелства за търговски марки и наименования за произход.

Чл. 10. (1) Патентната чистота се осигурява от организацията - изпълнител и внедрител, която разработва и отчита съответния етап на разработката или внедрението, и се документира задължително с патентен формуляр, съставен съобразно БДС 6.08.1.01-80.

(2) Изпълнителят съставя патентен формуляр по ал. 1 на етап, предхождащ предаването на разработката на внедрителя. Този формуляр е междинен. Внедрителят съставя окончателния патентен формуляр в 30-дневен срок от започването на редовното производство на техническия обект въз основа на извършените от него проучвания и получения от изпълнителя патентен формуляр.

(3) За периода от съставянето на окончателния патентен формуляр до фактическата реализация на техническия обект се извършват допълнителни проучвания за патентна чистота. Възложителят определя организацията, която трябва да извърши допълнителните проучвания и да състави последната редакция на патентния формуляр.

Чл. 11. Патентната чистота за извършените по време на редовното производство усъвършенствувания и други изменения на техническия обект се осигурява от организацията, в която те са направени.

Чл. 12. Патентната чистота на външното оформление - дизайнът на техническия обект, се осигурява от изпълнителя на оформлението.

Чл. 13. Патентната чистота на използуваните търговски марки се осигурява от внедрителя.

Чл. 14. Държавите, за които техническият обект трябва да бъде патентно чист и които се вписват в заданието на разработката, се определят въз основа на предвижданията за търговската реализация на обекта. Народна република България се вписва във всички случаи.

Чл. 15. В хода на разработката и внедряването на техническия обект държавите, вписани в заданието, за които обектът трябва да бъде патентно чист, могат да се променят по нареждане на възложителя.

Чл. 16. При външнотърговска реализация на техническия обект или при излагането му на панаири и изложби външнотърговската организация е длъжна да изиска от възложителя копие от патентния формуляр в последната му редакция.

Чл. 17. При продажба на техническия обект в държави, непосочени в заданието, външнотърговската организация изисква от възложителя извършването на допълнителни проверки за патентна чистота.

Чл. 18. (1) Патентната чистота на техническите обекти се осигурява чрез:

1. създаване на технически решения на равнище изобретение;

2. оспорване действителността на пречещия защитен документ;

3. закупуване на лицензия от притежателя на пречещия защитен документ.

(2) Наличието на български изобретения в техническия обект не изключва необходимостта от проучвания за патентна чистота.

Чл. 19. Държавният комитет за наука и технически прогрес и Институтът за изобретения и рационализации (ИНРА) упражняват контрол по прилагането на тази наредба.

Чл. 20. (1) Нарушителите на тази наредба се наказват по реда на чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актове за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на ИНРА, а наказателните постановления се издават от генералния директор на ИНРА.

(3) Ако в резултат на нарушението бъдат или могат да бъдат причинени щети на народното стопанство, виновните лица носят дисциплинарна и имуществена отговорност по установения ред.