Държавен вестник, брой 73 от 20.IX

Чл. 1. Тази наредба урежда реда за движение на тежки или извънгабаритни пътни превозни средства и за превозване на тежки или извънгабаритни товари по републиканските, местните и ведомствените пътища извън и в населените места.

Чл. 2. Тежки пътни превозни средства са тези, които имат:

1. общо тегло (на автомобила, автомобила с полуремарке, с ремарке или ремаркета), по-голямо от 30 т;

2. натоварване на ос независимо от общото тегло на пътното превозно средство, по-голямо от:

а) на единична ос - 10,0 т;

б) на съседни оси, отдалечени на разстояние: 1,00 до 1,30 м - 6,5 т; от 1,31 до 1,40 м - 8,0 т; от 1,41 до 2,00 м - 9,0 т; над 2,00 м - 10,0 т.

Чл. 3. Извънгабаритните пътни превозни средства са тези, на които един от габаритните размери превишава:

1. широчина - 2,50 м;

2. височина - 4,00 м;

3. дължина:

а) за единични автомобили - 12,00 м;

б) за автомобил с полуремарке, ремарке или ремаркета - 22,00 м.

Чл. 4. Тежки товари са тези, които имат:

1. общо тегло (на товара и на автомобила, полуремаркето, ремаркето или ремаркетата), по-голямо от 30 т;

2. натоварването на ос на пътното превозно средство (от товара и теглото на превозното средство), което превишава посочените в чл. 2, т. 2 величини.

Чл. 5. Извънгабаритни товари са тези, които:

1. имат габаритни размери (на товара и на автомобила, полуремаркето, ремаркето или ремаркетата), по-големи от посочените в чл. 3;

2. излизат с повече от 1,00 м отпред или отзад на пътното превозно средство;

3. излизат с повече от 0,20 м отстрани на най-издадената част на пътното превозно средство.

Чл. 6. Превозването на тежки или извънгабаритни товари с пътни превозни средства се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно:

1. да се използува друг вид транспорт;

2. товарите да бъдат разглобени на части и превозени като обикновени товари.

Чл. 7. В следващите текстове тежките или извънгабаритните пътни превозни средства, както и тежките или извънгабаритните товари се означават с общите понятия "тежки пътни превозни средства", респективно "извънгабаритни пътни превозни средства".

Чл. 8. Тежките пътни превозни средства, които имат общо тегло до 30 т и натоварване на ос, което не превишава посочените в чл. 2, т. 2 величини, както и извънгабаритните такива с габаритни размери: широчина до 3,50 м; височина до 4,50 м и дължина до 22,00 м, могат да се движат с разрешение на ръководителя на организацията - собственик на пътното превозно средство. За целта ръководителят издава заповед по образец (приложение № 1). Копие от заповедта се връчва на водача, който задължително я носи по време на движение на управляваното от него пътно превозно средство.

Чл. 9. Тежките пътни превозни средства, които имат общо тегло над 30 т или натоварване на ос, което превишава посочените в чл. 2, т. 2 величини, както и извънгабаритните такива с габаритни размери: широчина над 3,50 м; височина над 4,50 м и дължина над 22,00 м, могат да се движат по републиканските, местните и ведомствените пътища извън и в населените места с общо разрешение на организацията, която стопанисва пътищата, и на съответните органи на контрола по автомобилния транспорт (КАТ) при Министерството на вътрешните работи.

Чл. 10. Разрешение за движение на тежките или извънгабаритните пътни превозни средства, посочени в чл. 9, се издава по образец (приложение № 2):

1. пътищата от републиканската пътна мрежа:

а) съвместно от окръжното пътно управление и отдел КАТ към Софийското градско или окръжното управление на МВР - при движение на територията на окръга. Когато движението продължава и в съседни окръзи, разрешението се съгласува и със съответното окръжно пътно управление и отдел КАТ към Софийското градско или окръжното управление на МВР.

б) съвместно от Главното управление на пътищата и Управление КАТ при Дирекцията на Народната милиция - при движение на територията на три и повече окръзи, както и за всички чуждестранни пътни превозни средства;

2. за местните и ведомствените пътища - съвместно от организациите, стопанисващи пътя, и от съответния орган на КАТ;

3. за пътищата в населените места над 30 хиляди жители, както и за тези, които не са част от републиканската пътна мрежа в населените места под 30 хиляди жители - съвместно от съответните народни съвети и съответния орган на КАТ;

Чл. 11. (1) Разрешението по чл. 10 се издава за еднократен превоз.

(2) Разрешение по чл. 10 може да се издаде и за многократни превози, но не повече от 10 курса с едно и също тежко или извънгабаритно пътно превозно средство, с еднакви товари и по един и същ маршрут за срок, не по-дълъг от 30 дни.

Чл. 12. Собствениците на пътните превозни средства, посочени в чл. 9, или собствениците на товарите са длъжни да подадат в организацията, стопанисваща пътя, молба за издаване на разрешение за движение на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство по образец (приложение № 3). Въз основа на молбата в срок от пет работни дни се издава разрешение или се прави мотивиран отказ, за което подателят се уведомява писмено.

Чл. 13. За тежките пътни превозни средства с общо тегло над 100 т и за извънгабаритните такива с широчина над 4,50 м и дължина над 30,00 м собственикът на пътното превозно средство разработва график за движение, който се съгласува с органите на КАТ.

Чл. 14. Когато извънгабаритното пътно превозно средство има височина 4,50 м, разрешението за движение се съгласува с Министерството на съобщенията, Министерството на енергетиката, Стопанската организация"Български държавни железници" и ако това се налага - и с други министерства и ведомства, чиито интереси могат да бъдат засегнати.

Чл. 15. Собственикът на тежкото или извънгабаритното пътно превозно средство или собственикът на превозвания товар е длъжен да осигури средства и да възложи проектирането и изпълнението по съответния ред на частична реконструкция на пътя, усилване на настилката и на пътните съоръжения, направата на обходни и други пътища по маршрута за движение, когато организацията, стопанисваща пътя, счита, че това е необходимо.

Чл. 16. Организацията, която възлага превоза:

1. носи отговорност за сигурното укрепване на товара;

2. запознава водача на пътното превозно средство с особените свойства на товара и специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява.

Чл. 17. Организацията, която извършва превоза:

1. възлага превозването на най-опитните водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил не по-малко от пет години;

2. преди тръгване на пътното превозно средство длъжностното лице от организацията:

а) инструктира водача съгласно чл. 6 от Наредба № 1 за организиране контрола над автомобилите и водачите им на контролно-пропускателния пункт на автостопанствата (ДВ, бр. 83 от 1980 г.);

б) проверява дали са спазени изискванията за разположението и укрепването на товара, гарантиращи условията за безопасност на движението.

Чл. 18. Разрешава се тежките и извънгабаритните пътни превозни средства:

1. да се движат само през светлата част на денонощието, и то със скорост, не по-голяма от 50 км/час, а тези, които се съпровождат - със скорост, не по-голяма от 30 км/час;

2. да преминават по мостовете със скорост до 15 км/час без спиране, без ползуване на спирачки и без превключване на скоростния механизъм, и то само когато върху мостовете няма други превозни средства и пешеходци и под същите е спряно всякакъв вид движение;

3. да нощуват само на площадки извън обхвата на пътя, при необходимост - и със запалени габаритни светлини.

Чл. 19. Не се разрешава тежките и извънгабаритните пътни превозни средства:

1. да се движат по автомагистрали;

2. да се движат при лоши атмосферни условия: пороен дъжд, градушка, снеговалеж, поледица, намалена видимост (под 50 м) и др.;

3. да престояват на платното за движение;

4. да се движат в часовете с максимална интензивност, когато възникват значителни задръжки за останалите пътни превозни средства и се влошават условията за безопасно движение, освен при превози за отстраняване на спешни аварийни случаи.

Чл. 20. Възможностите за превозването на тежките или извънгабаритните пътни превозни средства по отношение на кривите и наклоните на пътя и неговото състояние предварително се проверяват от организацията. която извършва превоза.

Чл. 21. Автомобил, който тегли тежкотоварно ремарке с тегло над 50 т, трябва да бъде натоварен така, че на неговите двигателни оси да действува товар, най-малко равен на 1/4 от теглото на ремаркето.

Чл. 22. (1) На тежките и извънгабаритните пътни превозни средства отпред и отзад се поставя табела "Извънгабаритен товар" с размери 750/350 мм (приложение № 4).

(2) На извънгабаритните пътни превозни средства с дължина повече от 22,00 м освен табелите по ал. 1 отзад се поставя и табела с размери 750/350 мм, която указва дължината му (приложение № 5).

Чл. 23. (1) На тежките и извънгабаритните пътни превозни средства с полуремарке или ремаркета в предната част над кабината на автомобила се поставя знак № 35 от Правилника за прилагане Закона за движението по пътищата(ППЗДвП) със страна от 300 до 400 мм.

(2) Вместо знак № 35 (от ППЗДвП) може да бъде поставен опознавателен знак - три светлини с жълт цвят на разстояние от 150 до 300 мм помежду им или проблясваща жълто-оранжева светлина.

(3) На задната част на полуремаркето или ремаркето трябва да има два знака № 35 (от ППЗДвП) със страна от 300 до 400 мм, разположени на 0,40 м от най-изпъкналата странична част.

(4) На предната част на полуремаркето или ремаркетата трябва да има два бели кръга с диаметър 200 мм, разположени на 0,15 м от най-изпъкналата странична част.

Чл. 24. Товарът, който излиза отпред или отзад на повече от 1,00 м извън пътното превозно средство или повече от 0,20 м отстрани на най-издадената част на пътното превозно средство, отпред и отзад трябва да има червени флакчета с размери 400/400 мм.

Чл. 25. При извънгабаритни пътни превозни средства с височина над 4,50 м на съпровождащия автомобил може да бъде монтирана габаритна щанга. Нейната височина трябва да превишава с 5-10 см най-високите точки на извънгабаритното пътно превозно средство и да се наблюдава от неговия водач при преминаване под пътни съоръжения, електропроводи, телеграфни и телефонни линии и други съоръжения над пътя.

Чл. 26. (1) Тежките и извънгабаритните пътни превозни средства, посочени в чл. 9, се придружават от съпровождащо лице със специален автомобил, осигурен от собственика на пътното превозно средство или на товара. В зависимост от конкретните условия съпровождащият автомобил може да бъде лек, лекотоварен, товарен или влекач. Органите на КАТ могат да изискват в особени случаи да се използуват два съпровождащи автомобила, като вторият се движи отзад.

(2) Съпровождащият автомобил се съоръжава и движи с проблясваща жълто-оранжева светлина, с табела "Извънгабаритен товар" (приложение № 4) и знак № 35 (от ППЗДвП) със страна от 300 до 400 мм. Същият автомобил, както и пътното превозно средство се движат с включени къси светлини.

(3) Специализираните автомобили (автокранове и др.) с общо тегло до 30 т и габаритни размери, не по-големи от посочените в чл. 8, снабдени с проблясваща жълто-оранжева светлина, могат да се движат без съпровождащ автомобил.

Чл. 27. Тежките пътни превозни средства с общо тегло над 100 т и извънгабаритните с широчина над 4,50 м или дължина над 30,00 м могат да се съпровождат от автомобил на КАТ.

Чл. 28. Съпровождащото лице се движи с автомобила пред пътното превозно средство на разстояние от него, не по-голямо от: 100 м в правите участъци на пътя, 25 м в участъци с криви и 50 м в населените места, така че неговият габарит да покрива габарита на съпровожданото пътно превозно средство.

Чл. 29. Съпровождащото лице е длъжно:

1. преди тръгване:

а) да се запознае подробно с особеностите на маршрута и условията за движение, предписани в разрешението;

б) да провери действителните габаритни размери на пътното превозно средство, които трябва да съответствуват на тези в разрешението;

в) да се провери укрепването на товара;

г) да провери сигнализацията на тежкото или извънгабаритното пътно превозно средство;

2. по време на движение:

а) да води пътното превозно средство в разрешените за движение часове по определения маршрут и с предписаната скорост;

б) да отбива и спира съпровожданото пътно превозно средство на подходящи места за пропускане на образувалата се след него колона от автомобили;

в) да регулира насрещното движение, когато това е необходимо;

г) да уведоми веднага пътната служба, когато съпровожданото от него пътно превозно средство нанесе повреди на пътя, пътните съоръжения и неговите принадлежности.

Чл. 30. Техническото състояние на тежкото или извънгабаритното пътно превозно средство трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 6 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства (ДВ, б. 44 от 1975 г.) и на тази наредба.

Чл. 31. При движение напречните колебания на полуремаркето или ремаркетата спрямо автомобила не трябва да надвишават от всяка стана 3 на сто от габаритната му широчина.

Чл. 32. Спирачната система на тежкото или извънгабаритното пътно превозно средство трябва да се задействува от спирачния педал на автомобила и да обезпечава равномерното разпределение на спирачното усилие между автомобила, полуремаркето или ремаркетата.

Чл. 33. Автомобилите, полуремаркетата или ремаркетата трябва да бъдат оборудвани с устройство, което да задействува автоматично спирачната система на автомобила, полуремаркето или ремаркетата в случай на прекъсване на някои от съединителните връзки между автомобила, полуремаркето или ремаркетата.

Чл. 34. Полуремаркето или ремаркетата, откачени от автомобила, трябва да имат спирачка за престояване, която осигурява надлежното им задържане с товар на път с наклон 16 на сто. Спирачката за престояване трябва да действува на всички колела на полуремаркето или ремаркетата.

Чл. 35. Тежките или извънгабаритните пътни превозни средства трябва да имат не по-малко от четири спирачни клина - два на задната ос на автомобила и два за задната ос на полуремаркето или ремаркетата. Тези клинове трябва да се поставят при всяко спиране по наклон.

Чл. 36. Автомобилът, който тегли тежкотоварно ремарке, трябва да има не по-малко от две външни огледала за обратно виждане. Те трябва да са разположени от лявата и от дясната страна на кабината и да осигуряват необходимия обзор на водача.

Чл. 37. При наличие на задни управляеми оси на пътното превозно средство се осигурява надеждна радиотелефонна връзка между водача на автомобила и персонала, който обслужва тези оси.

Чл. 38. Тежките или извънгабаритните пътни превозни средства и съпровождащото моторно превозно средство трябва да имат в наличност резервно гориво за пробег, не по-малък от 50км.

Чл. 39. (1) Тежките или извънгабаритните пътни превозни средства, посочени в чл. 9, преди тръгване от началния пункт се проверяват от съответните органи на КАТ. Ако те отговарят по тегло и по габаритни размери на данните в разрешението, ако товарът е добре укрепен и са сигнализирани съгласно изискванията на раздел IV, издава се талон "Проверен" по образец(приложение № 6). Номерът и датата на талона се вписват в разрешението за движение.

(2) Когато за тежкото или извънгабаритното пътно превозно средство е издадено разрешение за многократен превоз, то се проверява от съответните органи на КАТ преди всяко тръгване от началния пункт съгласно изискванията на ал. 1.

Чл. 40. Контролът на тежките или извънгабаритните пътни превозни средства по време на движение се извършва от органите на КАТ. Такъв контрол могат да извършват и органите, които стопанисват пътя.

Чл. 41. (1) Органите на КАТ или тези, които стопанисват пътя, спират тежките или извънгабаритните пътни превозни средства, съставят акт на водача, на съпровождащото лице, и на другите виновни длъжностни лица, когато при проверка установят, че:

1. движението им се извършва без заповед или разрешение;

2. са отклонени от определения маршрут;

3. измереният габарит или тегло надвишава описаното в разрешението.

(2) В случаите по ал. 1 превозването продължава, след като се получи разрешение по реда на чл. 8 или чл. 9.