Държавен вестник, брой 33 от 19.IV

Чл. 1. (1) Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" е средно учебно заведение с изграден към него учебно-професионален комплекс. Основната цел на учебно-професионалния комплекс е допълване и задълбочаване на добитите теоретични знания, усвояване на практически умения по съответните специалности и получаване на професия.

(2) Учениците, завършили целия курс на обучение в Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ", получават една от следните специалности:

1. информатор-екскурзовод;

2. информатор-библиограф.

Чл. 2. (1) В Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" курсът на обучение е петгодишен (от VIII до XII клас включително) и представлява единен учебен процес в три степени.

Първата степен приключва със завършване на X клас. Обучението в I и II степен се осъществява изцяло в училището и съответните факултети на СУ "Климент Охридски". Обучението в III степен се осъществява чрез Центъра за древни езици и култури, чрез участие в изследвания на археологически обекти, в музеи и библиотеки.

(2) Във II степен на Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" се допускат само ученици, които са завършили I степен на обучение на същото училище.

(3) В Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" не се разрешава обучение на частни ученици.

Чл. 3. (1) Ученици, чийто среден успех по специалните и общообразователните предмети в VIII, IX или X клас е по-нисък от много добър (4,50), губят правото да продължат образованието си в Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ". Ако са завършили успешно съответния клас, те имат право да се запишат в следващия клас на друго учебно заведение. Ако не са завършили успешно класа и следва да го повтарят, те се записват в същия клас, но в друго учебно заведение.

(2) Не се разрешава условно преминаване в по-горен клас на Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ".

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1985 г., бр. 24 от 1990 г.) За ученици в Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" могат да кандидатствуват младежи и девойки, не по-възрастни от 15 години, завършили през същата година VII клас на единните средни политехнически училища и среден успех най-малко много добър (5,00), изчислен въз основа на годишния успех по всички предмети, изучавани в VII клас. Освен това кандидатите трябва да имат годишен успех по български език и литература и история, не по-нисък от много добър (5,00).

(2) В Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури "Константин-Кирил Философ" се приемат 50 на сто момичета и 50 на сто момчета.

Чл. 5. (1) Кандидатите подават молба по образец съгласно приложението до директора на гимназията в срок до 24 юни включително.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Към молбата по ал. 1 се прилага удостоверение за завършен VII клас (образец 8), издадено от училището, в което кандидатите са завършили този клас, с годишните бележки по всички предмети и средния успех.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Документите на кандидатите се приемат в канцеларията на гимназията, София, кв. Модерно предградие, ул. Баба 16, пощенски код 1360.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Кандидатите полагат писмен състезателен изпит по български език и литература и устен изпит по история на България и обща култура. Изпитите се провеждат под контрола на Министерството на културата.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.).

Чл. 7. На 30 юни в 8 ч. в сградата на гимназията се поставя съобщение за мястото на провеждането на всеки от състезателните изпити.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 22 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 1999 г.) Писменият състезателен изпит по български език и литература е анонимен. Той се състои в отговор на литературен въпрос върху изучавана творба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1985 г., бр. 22 от 1987 г.) Писменият изпит по български език и литература се провежда на 1 юли от 8 ч. Същият трае 4 астрономически часа, в които не се включва времето, отделено за съобщаване на темата и за техническата подготовка. Темите за изпита се определят от Министерството на културата.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 24 от 1996 г.) Устният изпит по история на България и обща култура се провежда на 3 юли от 8 ч.

Той се състои в разговор с кандидата върху предпочетени и предварително подготвени от него - три забележителни исторически събития от образуването на Българската държава до освобождението ни от турско робство през 1878 г.;

три забележителни исторически личности от същия период; трима автори изучавани в VII клас и техни литературни творби по избор, неизучавани в училище. Разговорът се оценява по шестобалната система с точност до 0,25.

Оценката се удвоява и влиза в бала.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Изпитите се провеждат от комисии, определени от директора на училището, който е председател на изпитните комисии. Всяка комисия съставя протокол за провеждането на съответния изпит.

Чл. 10. Кандидатите са длъжни да се явят в залата и да заемат местата си най-късно 15 минути преди започване на изпита. Кандидатите могат да пишат на изпита само със синьо мастило или син химикал.

Чл. 11. (1) Писменият изпит по български език и литература се провежда по следния начин:

1. преди обявяването на темата всички кандидати получават необходимите листове за писане, малък плик с поставено в него картонче и голям празен плик. Всеки кандидат написва ясно и точно трите си имена на картончето, поставя го в малкия плик, който запечатва;

2. в определения час се обявява темата, която се изписва четливо и вярно на черната дъска. Посочват се началният и крайният час за развиване на темата;

3. при завършване на работата или когато изтече определеното време, всеки кандидат поставя писмената си работа и малкия плик в големия плик и ги предава на изпитната комисия. Комисията проверява броя на предадените и върнатите листове и наличието на малкия плик, отбелязва в протокола за провеждане на писмения изпит часа на предаването на писмената работа и се разписва в протокола. Върху работата на кандидата не се поставят никакви знаци;

4. изпитните комисии от всички зали предават своевременно протоколите и големите пликове на директора на гимназията или на неговия заместник. Той поставя еднакви номера на всеки малък плик и на писмената работа, намираща се в същия голям плик;

5. малките пликове и писмените работи се съхраняват от директора на гимназията.

(2) При преписване, опит за преписване или подсказване писмените работи се анулират, като кандидатите се лишават от право за по-нататъшно участие в конкурса.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Всяка писмена работа се преглежда от двама учители - членове на комисията, определена от директора на училището, който е председател на комисията, от тях единият е гимназиален учител, а другият е преподавател в прогимназиален курс. Те преглеждат, рецензират и оценяват писмените работи независимо един от друг. Всеки от тях попълва и предава на директора на гимназията протокол с оценката, която прави на писмената работа, прегледана от него.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Писмените работи и отговорите на устния изпит да се оценяват с точност до 0,25.

(3) Рецензиите се вписват в отделна тетрадка с номерата на кандидатите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1985 г., бр. 25 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 1999 г.) Назначена от директора комисия въз основа на протоколите по ал. 1 определя окончателната оценка на всеки кандидат, която е средноаритметична незакръглена от оценките на двамата учители по ал. 1. За тази цел се съставя трети протокол. В него оценката се вписва срещу номера на всеки кандидат, поставен на писмената му работа. Когато разликата между оценките от двата протокола е по-голяма от 0,50, писмената работа се оценява от арбитър, назначен от директора, който определя окончателната оценка. Тази оценка се вписва в същия трети протокол срещу номера на кандидата, поставен на писмената му работа. Това става непосредствено след приключване на устния изпит.

(5) След попълване на протоколите със средните аритметични оценки се отварят малките пликове на всеки кандидат. Имената на кандидатите се вписват в протоколите срещу цифра, която трябва да отговаря на номера, написан върху малкия плик. В окончателния протокол се вписват всички оценки, образуващи бала, и общият бал на всеки кандидат.

(6) Оценките на комисията по ал. 4 са окончателни.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) Оценката от устния изпит по история на България и обща култура се определя от комисия, назначена със заповед на директора на училището, който е председател на изпитната комисия.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1999 г.) Резултатите и от двата състезателни изпита се обявяват едновременно на 16 юли в 15 ч. в сградата на гимназията.

Чл. 15. Успешно издържалите състезателните изпити се класират по реда на бала, който се образува от сбора на:

1. (отм., предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) годишния успех в VII клас по български език и литература и история;

2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 24 от 1990 г.) удвоения успех, показан на състезателните изпити.

Чл. 16. Когато броят на класиралите се момичета или момчета е по-малък от броя на определените за тях места, при попълването могат да се приемат успешно издържали изпитите от другата категория (момчета или момичета) по реда на бала.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1990 г., бр. 25 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 1998 г.) Протоколите от конкурсните изпити се утвърждават до 24 юли от директора на училището, съгласно разчета за прием на Министерството на културата.

(2) Резултатите от класирането се обявяват писмено в гимназията на 25 юли в 8 1/2 ч.

(3) Приетите кандидати се уведомяват с писма или телеграми и се записват до 6 август включително.

Чл. 18. Местата на приетите, но незаписали се без уважителни причини в определения срок кандидати се попълват с други, следващи по реда на бала от същата категория, които се уведомяват до З0 август включително.