Държавен вестник, брой 34 от 22.IV

Чл. 1. (1) Професионални заболявания са уврежданията на здравното състояние, които са настъпили изключително или преимуществено под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и включени в Таблицата за професионалните заболявания (обн., Изв., бр. 5 от 1958 г.; доп., ДВ, бр. 18 от 1964 г. и бр. 61 от 1974 г.).

(2) Към професионалните заболявания се отнасят и техните усложнения и късните им последици.

Чл. 2. Професионалните заболявания задължително се регистрират, съобщават, разследват, потвърждават и отчитат по ред, указан в наредбата, с цел да се даде оценка на професионалния риск, професиите и на условията, при които се упражняват те, за да се вземат ефикасни, неотложни и перспективни мерки за борба с тези заболявания.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Всички случаи на остри или хронични професионални заболявания, свързани със или без загуба на трудоспособност, включени в Таблицата на професионалните заболявания, се съобщават със бързо известие, учетна форма № 58 на МНЗ.

(2) На съобщение по реда на ал. 1 подлежат и случаите на:

1. професионални отравяния, ако не е установен точният състав на веществото, причинило отравянето, но е доказана връзката между отравянето и въздействието на токсичните вещества, употребявани при работа с тях;

2. съмнителни заболявания, професионалният характер на които не е доказан, но се предполага, ако заболяването е свързано с професията и извършваната работа.

(3) Когато при едно лице се установят едновременно два или повече несъобщени професионални заболявания, те се съобщават с едно сигнално известие, като поотделно се упоменават съответните диагнози.

(4) Всеки случай, за който е изпратено сигнално известие, се регистрира от здравното заведение.

Чл. 4. (1) Известието трябва да бъде попълнено изчерпателно от лекаря, поставил диагнозата за професионално или съмнително за професионално заболяване. То се изпраща в срок до 24 часа до съответната хигиенноепидемиологична инспекция (ХЕИ), в чийто район работи пострадалият.

(2) Когато предварителната диагноза за професионално заболяване е поставена от лекар в здравно заведение, което не обслужва работника по месторабота, препис от сигналното известие се изпраща до здравно заведение, обслужващо работника по месторабота.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) За болните от плевмокониоза освен до заведенията по предходните алинеи препис от известието се изпраща и до съответното отделение за борба със силикозата (ОБС).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Професионалните инфекциозни и паразитни заболявания се съобщават с две бързи известия - като професионално и като заразно заболяване, ако са включени в Таблицата на подлежащите за задължително обявяване заразни заболявания от Инструкцията за съобщаването, регистрирането, отчитането и анализирането на заразните болести на Министерството на здравеопазването (необнародвана).

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Всеки случай на професионално заболяване, установено у лице, преболедувало от същото заболяване, се съобщава отново с бързо известие по реда на чл. 4.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) При професионално заболяване, от което е последвала смърт, както и при наличие на повече от двама професионално болни едновременно независимо от изпратеното бързо известие се уведомява незабавно по телефона или телеграфически съответната ХЕИ. По същия начин ХЕИ съобщава незабавно за произшествието в управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) при Министерството на здравеопазването (МЗ).

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) За всеки случай на професионално заболяване отдел "Хигиена на труда" при съответната ХЕИ извършва анкета, в която участвуват лекарят, обслужващ по месторабота съответното предприятие, представители на работодателя и на синдикалните организации в предприятието. Срокът за извършване на анкетата е до 48 часа от получаване на известието при острите професионални заболявания и до 14 дни при хроничните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Когато професионалното заболяване е пневмокониоза или друго професионално хронично белодробно заболяване, анкетата се извършва от съответното ОБС. Ако при откриване на това заболяване болното лице не работи в прахов обект или е преустановило трудовата си дейност, анкетирането се извършва от ОБС, в чийто район се намира предприятието, където работникът е работил в прахова среда, по искане на лекаря, който е поставил диагнозата. Ако ОБС няма възможност да извърши анкетата, тя се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 8. (1) За резултатите от анкетата се съставя протокол за разследване на професионално отравяне или заболяване. В него освен причините за възникналото заболяване се посочват и неотложните санитарно-хигиенни и други мероприятия за отстраняването на причините, които го предизвикват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) По един екземпляр от протокола по ал. 1 се изпраща на лицето, работодателя му, съответната синдикална организация, здравното заведение, обслужващо предприятието по месторабота, и на Диагностичната комисия (ДК) по чл. 9.

Чл. 9. (1) Потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяванията се извършва от диагностична комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.) Здравните заведения, към които се създават диагностични комисии, и обслужваният от тях район се определят със заповед на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.) В диагностичните комисии се включват терапевт, невролог, хирург или ортопед, профпатолог, специалист по хигиена на труда, дерматолог, ото-рино-ларинголог и медицинска сестра от профпатологичня кабинет като секретар. В диагностичните комисии (ДК) могат да работят само лекари с призната специалност по съответния профил.

(4) В диагностичните комисии при необходимост могат да се включват и други специалисти, извън посочените в ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.) Съставът на диагностичната комисия се определя със заповед на директора на съответното здравно заведение. Препис от заповедта се изпраща в УЗПДСК при МЗ.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Диагностичната комисия се ръководи от председател, определен със заповедта по чл. 9, ал. 5.

(2) Диагностичните комисии заседават веднъж седмично във време, определено с работния график.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Професионалният характер на пневмокониозите се потвърждава от диагностичните комисии към ОБС, а на лъчевите увреждания - от диагностичната комисия при Централния диспансер за лъчеви увреждания към Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).

Чл. 12. (1) Диагностичната комисия извършва преглед на болния и разглежда изпратените от ХЕИ протоколи и епикризите, представени от лекаря, констатирал професионалното заболяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Когато случаите за диагностиране по ал. 1 са трудни, диагностичните комисии изпращат болните с цялата медицинска документация за консултация в междуокръжните профпатологични отделения (сектори), в клиниките по професионални заболявания (КПЗ) към висшите медицински институти (ВМИ), в чийто район попадат.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) (1) След пенсиониране или напускане на определена трудова дейност ДК може да признае професионалния характер на заболяването при следните условия:

1. ако заболяването фигурира като късна форма на професионално заболяване в Таблицата за професионалните заболявания;

2. ако по време на трудовата дейност заболяването е удостоверено с медицински документи.

(2) По искане на наследниците или органите на предварителното производство и съда ДК може да се произнесе по професионалния характер на заболяването и при настъпила смърт вследствие на заболяване или злополука, когато при аутопсията се установят данни за заболяване, включено в Таблицата за професионалните заболявания. В този случай заболяването се признава за професионално въз основа на аутопсионния протокол, данните от медицинската документация на починалия и анкетата на ХЕИ, като в ДК задължително участва патологоанатом.

Чл. 13. (1) Решенията на диагностичната комисия с данни от прегледа на болния или от представената документация се вписват в протоколна книга и се подписват от всички членове.

(2) Въз основа на решението диагностичната комисия изпраща протокол с окончателната диагноза до здравното заведение, което обслужва болния по месторабота или по местоживеене, до съответните ХЕИ и профпатологичния кабинет до администрацията на предприятието и до болния.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.) Решенията на диагностичните комисии се обжалват пред Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК) в 14-дневен срок чрез съответната диагностична комисия. За освидетелстваните лица този срок започва да тече от датата на връчването на протокола с решението на диагностичната комисия, а за работодателя и заинтересуваните органи и лица - от датата на узнаването му.

(2) Когато се появят нови факти и обстоятелства, които не са били известни при вземането на решение за определяне професионалния характер на заболяването, решението може да се обжалва пред ЦТЕЛК и извън 14-дневния срок по ал. 1.

(3) В срок 7 дни диагностичната комисия изпраща в ЦТЕЛК цялата налична документация по обжалваното решение.

(4) В заседанията на специализираните състави на ЦТЕЛК участват не по-малко от двама висококвалифицирани специалисти по трудова медицина, назначени от директора на ЦТЕЛК съгласувано с директора на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ).

(5) В обсъждането на данните от клиничния преглед и наличната медицинска документация могат да участват по тяхно искане представители на работодателя, синдикатите, Националния осигурителен институт и други заинтересувани лица.

(6) Централната трудово-експертна лекарска комисия задължително се произнася по оценката на трудоспособността, срока на инвалидността, датата на инвалидизирането, причинната връзка, медицинската и трудовата рехабилитация при всяко обжалвано решение на ДК.

Чл. 15. (1) Потвърдените случаи на професионални заболявания подлежат на диспансерен учет във:

1. (зал. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.)

2. (зал. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.)

3. профпатологичния кабинет;

4. специализираните диспансерни и специализираните кабинети към здравните заведения по месторабота или местоживеене.

(2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Болните от пневмокониози подлежат на диспансерен учет в съответното ОБС.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Снемането от диспансерен учет става при пълно оздравяване или смърт на лицето.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) За потвърдените професионални заболявания профпатологичните и ОБС кабинети попълват карта за потвърдено професионално заболяване в два екземпляра. Единият екземпляр от нея се изпраща в Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ) всяка година до 30 юли и до 30 януари.

Чл. 17. (1) Болните с професионални заболявания, останали на диспансерен учет от предходната година, се пререгистрират до 1 март на следващата година от цеховите лекари и лекарите, завеждащи единните терапевтични участъци (за диспансеризираните по месторабота), от участъковите терапевти (за диспансеризираните по местоживеене) и от завеждащите профпатологичните кабинети.

(2) Списъкът на пререгистрираните болни по ал. 1 се изпраща до профпатологичния кабинет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Данните за пререгистрираните болни от окръга и на снетите от диспансерно наблюдение се обобщават от завеждащия профпатологичния кабинет и се изпращат поименно до НЦХМЕХ в срок до 1 април всяка година. За починалите се посочва причината за смъртта (професионално или друго заболяване).

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Въз основа на получените данни за професионалните заболявания НЦХМЕХ съвместно с Националния център по здравна информация (НЦЗИ) и НЦРРЗ съставят годишен анализ на професионалната заболяемост общо за страната и по отрасли, който се представя в МЗ в срок до 1 юни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1994 г.) Въз основа на протоколите за потвърдено професионално заболяване ХЕИ съставят тримесечен отчет до НЦЗИ. Отчетът се придружава от анализ, който е по-подробен за тежките и груповите професионални заболявания.