НАРЕДБА № 7 ЗА ДИСКОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
НАРЕДБА № 7 ЗА ДИСКОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
Обн. ДВ. бр.66 от 23 Август 1985г., отм. ДВ. бр.99 от 16 Ноември 1999г.
Отменена с § 1, т. 9 на Постановление № 202 от 9 ноември 1999 г. за отменяне на нормативни актове - ДВ, бр. 99 от 16 ноември 1999 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тази наредба урежда въпросите по съдържанието, организацията, финансирането и управлението на дискотечната дейност в страната.
(2) Наредбата има за цел да осигури единното идейно-художествено и организационно ръководство на дискотечната дейност.
Чл. 2. Дискотеката е специфична форма за провеждане на идейно-възпитателна и културна дейност, която съдействува за комунистическото възпитание, многостранното и хармоничното развитие на личността, за организиране на свободното време, отдиха на трудещите се и предимно на младежта. Чрез комплексното използуване на изразните възможности на музиката, танца и другите изкуства, със средствата на публицистиката, с поднасянето на актуална културна и политическа информация дискотеката създава възможност за танцуване, артистични изяви и развлечения.
Чл. 3. Основна задача на дискотечната дейност е да създава условия за:
1. обогатяване на музикалната и танцовата култура и разгръщането на младежката самодейност и комсомолското самоуправление;
2. организиране и пълноценно използуване на свободното време, културния отдих и развлеченията на трудещите се и младежта;
3. разпространение на обществено-политически и културни познания и запознаване с актуални проблеми;
4. непосредствено общуване на младите хора помежду им, с представители на други поколения, с видни общественици, с дейци на науката, културата и др.;
5. разширяване на възможностите за изява на професионалното и самодейното творчество.
Глава втора.
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДИСКОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
Раздел I.
Дискотеки
Чл. 4. Основно средище за дискотечната дейност е дискотеката. Дискотечни прояви се провеждат и в други подходящи открити и закрити обекти.
Чл. 5. (1) Дискотечна дейност могат да организират държавните, стопанските и обществените органи и организации чрез сключване на договори с ДО "Музика".
(2) Комсомолските комитети могат да организират и самостоятелна дискотечна дейност с безплатен или платен вход, като за целта ползуват професионални и самодейни състави и изпълнители, ангажират дисководещи и други участници в програмата, като заплащат съответните възнаграждения.
Чл. 6. (1) Дискотеките в страната се паспортизират и категоризират независимо от ведомственото им подчинение. Паспортът на дискотеката съдържа данни за стопанина и основните архитектурно-строителни, санитарно-хигиенни и други функционални и технически характеристики.
(2) Категорията се определя от равнището на обзавеждането, оборудването и обслужването.
(3) Дискотеките се категоризират трета, втора, първа и по изключение екстра категория съобразно изискванията, посочени в приложение № 1.
Чл. 7. (1) В дискотеките се забраняват тютюнопушенето, продажбата и употребата на алкохол.
(2) Предходната алинея не се прилага за дискотеките, стопанисвани от ТК "Интерхотели".
Чл. 8. Помещенията, в които се организират дискотечни прояви, следва да отговарят на общите санитарно-хигиенни, противопожарни и други изисквания, които се поставят пред помещенията за обществени изяви, на специфичните изисквания за работа на дискотеките за вибрационна устойчивост, акустичност, звукоизолация, противопожарна осигуреност, хигиенните изисквания, регламентирани от Наредба № 9 от 1983 г. на Министерството на народното здраве (ДВ, бр. 79 от 1983 г.) и заповедта от 1983 г. на началника на ЦУ "Протовопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи за противопожарния ред в дискотеките (необнародвана).
Чл. 9. Дискотечната дейност се осъществява при осигуреност на минимум апаратура съгласно нормативите в приложения № 2 и № 3.
Раздел II.
Дискотечни програми
Чл. 10. (1) Дискотечната програма е комплексен музикално-танцов и художествено-публицистичен спектакъл, изграден предимно върху основата на музика, възпроизведена по електромеханичен път.
(2) Дискотечната програма отразява постиженията и тенденциите на развитие на съвременната и класическата българска и световна музикална и танцова култура, запознава с обществено-политическото и културното развитие на нашата страна, с международното положение и тенденциите на неговото развитие и със специфичните проблеми и задачи на младежта.
Чл. 11. (1) Дискотечната програма се състои от два основни компонента - музикално-танцов и художествено-публицистичен.
(2) Музикално-танцовата част обхваща основното програмно време и включва разнообразни форми: музикален коментар, музикални викторини, беседи, интервюта, сценични изпълнения, конкурси за посетителите и др.
(3) Художествено-публицистичната част обхваща най-активното програмно време и има висока степен на информационна наситеност. В нея се включват дискусии, интервюта, творчески портрети, срещи с артисти и творци, общественици, политически коментатори и др.
(4) Репертоарът на музикално-танцовата част на забавно-развлекателните дискотечни програми предимно включва българска музика. Съотношението между българската музика и музиката от другите страни се определя от Комитета за култура (КК) и Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ЦК на ДКМС) съгласувано с Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, Българската асоциация за туризъм и отдих и Централния кооперативен съюз.
(5) Когато в програмата участвуват български изпълнители и състави, те осъществяват своите вокални изпълнения с предварително записан или непосредствено изпълняван музикален съпровод и задължително на български език.
(6) Художествено-публицистичната част може да бъде представена и от журналисти, артисти, лектори, общественици, коментатори, конферансиета или други високоподготвени специалисти.
(7) Осъществяването на дискотечните програми предполага непосредствения контакт на дисководещия, водещия публицистичната програма и гостуващите участници и изпълнители с публиката, стимулира разгръщането на нейната активност и самодейност.
Чл. 12. Като източници на музикална информация в дискотечните програми се допускат:
1. звукозаписи, производство на ДО "Музика";
2. звукозаписи, производство на ПК "Балкантон" и Българско радио;
3. звукозаписи, производство на фирми от социалистическите и други страни;
4. звукозаписи, предоставени от ЦК на ДКМС;
5. самостоятелно направени презаписи от други източници след одобряването им от съответните комисии за дискотечна дейност.
Чл. 13. Като източници на видеоинформация в дискотечните програми се допускат видеофилми и видеопрограми, производство на ТПСС "Българско видео" и другите компетентни държавни и обществени организации и ведомства.
Раздел III.
Дисководещи
Чл. 14. (1) Основни изпълнители в дискотеките са дисководещите.
(2) Дисководещи могат да бъдат лица, които притежават документ за правоспособност и категория от Държавната атестационна комисия.
(3) В подготовката и провеждането на дискотечни програми като водещи програма могат да се ангажират културни и обществени дейци, журналисти и други творчески лица и специалисти.
(4) В зависимост от изискванията на програмата, освен дисководещите могат да се ангажират още: звукооператор, завеждащ художествено осветление и друг творчески персонал, който взема участие в подготовката и провеждането на дискотечните програми и прояви.
(5) По изключение и за определен срок комсомолските комитети съгласувано с окръжните комисии за дискотечна дейност могат да използуват дисководещи без придобита правоспособност от Държавната атестационна комисия, които задължително са картотекирани от ОК на ДКМС.
Чл. 15. (1) Дисководещият е длъжен да състави и осъществи дискотечна програма и проява като автор на сценарий, редактор на информацията, коментатор на музикалните произведения, оператор на механичното озвучаване и художественото осветление.
(2) Дисководещите са длъжни да полагат непрестанни грижи за повишаване на своята професионална компетентност и да участвуват в звената за повишаване на квалификацията.
Чл. 16. (1) Дисководещият е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и другите нормативни актове, отнасящи се за работата на дискотеките.
(2) Дисководещият носи лична отговорност за изпълнението на одобрения репертоарен план и програма и за тяхното идейно-художествено и професионално равнище пред окръжната комисия за дискотечна дейност и пред организацията, която го ангажира.
Чл. 17. (1) Дисководещите работят по трудов или граждански договор с окръжните (столичната) дирекции "Музика".
(2) Дисководещите към комсомолските комитети работят по граждански договор, сключен между съответния комсомолски комитет и дисководещия, или на обществени начала.
(3) На дисководещите се заплаща съобразно Тарифата за възнагражденията на артисти - интерпретатори и изпълнители и други, за участие в музикално-артистичната дейност в заведенията за обществено хранене и забава, утвърдена с Постановление № 17 на Министерския съвет от 1985 г. (ДВ, бр. 33 от 1985 г.).
(4) На участвуващите в дискотечните програми културни и обществени дейци, журналисти и други творчески лица и специалисти се заплащат възнаграждения съгласно тарифите за авторски, изпълнителски и други възнаграждения за творчески труд (обн., ДВ, бр. 34 от 1971 г.; изм. и доп., бр. 91 от 1974 г. и бр. 57 от 1979 г.).
Глава трета.
ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДИСКОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 18. (1) Комитетът за култура и ЦК на ДКМС осъществяват единно ръководство върху идейно-художественото развитие и кадровото осигуряване на дискотечната дейност, като прилагат широко обществено-държавното начало.
(2) Към КК и ЦК на ДКМС се изгражда Национална комисия за дискотечна дейност като обществено-държавен, междуведомствен, координационен и контролен орган, чийто състав се утвърждава от председателя на КК и първия секретар на ЦК на ДКМС.
(3) Към окръжните съвети за култура и окръжния комитет на ДКМС се създават окръжни комисии за дискотечна дейност. Съставът на тези комисии се утвърждава от бюрата на окръжните съвети за култура и бюрата на ОК на ДКМС. При необходимост такива комисии се създават и в общинските (районните) центрове, като съставите им се утвърждават от бюрата на общинските (районните) съвети за култура и общинските (районните) комитети на ДКМС.
(4) Председател на националната комисия е заместник-председател на КК или секретар на ЦК на ДКМС. Председател на окръжната (общинската) комисия по дискотечната дейност е заместник-председател или секретар на съответния съвет за култура или секретар на окръжния (общинския) комитет на ДКМС. В състава на комисиите се включват представители и на други органи, организации и ведомства, имащи непосредствено отношение към осъществяването на дискотечната дейност, изтъкнати обществени и културни дейци, музикални специалисти и др.
(5) Към дискотеките се изграждат дискотечни съвети, които се утвърждават от общинските съвети за култура и общинските комитети на ДКМС, в чийто състав се включват представители на общинския комитет на ДКМС, общинския съвет за култура, представител на ведомството (организацията) - стопанин, дисководещият и др.
(6) Комисиите и съветите широко прилагат общественото начало в своята дейност, като привличат за участие представители на други ведомства, творчески съюзи, обществени и стопански организации.
Чл. 19. Комитетът за култура и ЦК на ДКМС:
1. организират единна, постоянно действуваща система за обучение (квалификация) на дисководещи на основата на Българската държавна консерватория, на факултетите за обществени професии при ВУЗ и ведомствените звена за квалификация;
2. издават печатни материали и музикална информация, произвеждат звукозаписи, програми за дискотеки и др. в помощ на дисководещите;
3. организират национален преглед на дискотечната дейност, който се провежда ежегодно с участието на всички дисководещи на равни и доброволни начала независимо от ведомствената им принадлежност.
Чл. 20. Националната комисия за дискотечна дейност има следните права и задължения:
1. подпомага КК и ЦК на ДКМС при решаването на основните художествено-творчески, репертоарни, кадрови, организационни и материално-технически проблеми на дискотечната дейност; от тяхно име осъществява единно методическо ръководство и контрол на дискотечната дейност;
2. по предложение на държавните, стопанските, обществените органи и организации и окръжните комисии организира паспортизацията и откриването и закриването на всички дискотеки;
3. организира обучението на дисководещите и разработва критериите за атестирането им;
4. анализира състоянието и координира дейността на всички органи и организации за развитието на дискотечната дейност;
5. разработва методическите изисквания и подпомага компетентните органи по въпросите на репертоара на дискотечните програми; провеждането на национални и международни срещи, конкурси, фестивали и други дискотечни прояви, обмяна на опит; издаването и разпространяването на печатни материали и музикална информация;
6. прави предложения до председателя на КК и първия секретар на ЦК на ДКМС за решаване на важни въпроси, свързани с развитието и усъвършенствуването на дискотечната дейност в страната.
Чл. 21. Окръжната комисия за дискотечна дейност има следните права и задължения:
1. анализира състоянието и координира дейността на всички органи и организации за развитието на дискотечната дейност; създава условия и осъществява контрол по спазването на тази наредба на територията на окръга;
2. извършва подбора, картотекира и предлага за обучение дисководещите;
3. обобщава младежките потребности и интереси и работи за тяхното формиране в областта на музиката и другите изкуства, танца, модата, звуковата и аудиовизуалната техника и др., свързани с дискотечната дейност.
Чл. 22. Дискотечният съвет има следните права и задължения:
1. утвърждава дискотечните програми и контролира тяхното осъществяване;
2. разработва правила за вътрешния ред в дискотеката и контролира тяхното спазване на основата на типов правилник, приет от Националната комисия;
3. разрешава безплатен вход за отделни прояви с участието на изявени колективи, челници в труда и учението, активисти и общественици по предложение на ръководствата на обществените организации;
4. прави предложения за назначаване и освобождаване на дисководещия и текущо оценява неговата дейност;
5. изучава и формира младежките потребности и интереси в областта на музиката, другите видове изкуства, танца, модата, звуковата и аудиовизуалната техника и др. в областта на дискотечната дейност.
Чл. 23. ДО "Музика" и окръжните (столичната) дирекции "Музика" оказват художествено-творческа и при възможност финансова помощ на комитетите на ДКМС при организиране на специализирани дискотечни прояви с цел обогатяване на програмите и повишаване на техните идейно-художествени и музикално-възпитателни качества.
Глава четвърта.
ФИНАНСИРАНЕ НА ДИСКОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 24. (1) В дискотеките се влиза срещу входен билет или безплатно. Продажбата на задължителни куверти за дискотеките се забранява.
(2) Организираната от ДО "Музика" и неговите поделения и от комитетите на ДКМС дискотечна дейност в заведенията за обществено хранене и забава се финансира от продадените входни билети.
(3) Дискотечната дейност, безплатно организирана от комитетите и организациите на ДКМС, се финансира по реда, определен с Наредба № 13 на Министерството на финансите от 1980 г. за финансиране на дейностите за подобряване на условията за подготовка и реализация на младежта (ДВ, бр. 22 от 1981 г.) или от собствени източници.
Чл. 25. (1) Цените на входните билети за дискотеките не могат да бъдат по-високи от 2 лв. Те се определят за различните категории дискотеки, както следва:
1. за екстра категория - по 1,20 лв. на едно лице;
2. за първа категория - по 1 лв. на едно лице;
3. за втора и трета категория - по 0,60 лв. на едно лице.
(2) При обогатяване на дискотечните програми с участия на естрадни и други изпълнители, артисти, журналисти и др. към цените на входните билети за съответната категория се отделя добавка в размер до 0,80 лв. на едно лице.
Глава пета.
КОНТРОЛ И САНКЦИИ
Чл. 26. (1) Комитетът за култура и ЦК на ДКМС организират и осъществяват системен контрол на дискотечната дейност в заведенията за обществено хранене и забава и в други обществени заведения и обекти, следят за спазването на тази наредба и на останалите нормативни актове за дискотечната дейност.
(2) Комсомолските комитети упражняват обществен контрол върху дейността на дискотеките.
(3) Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, Българската асоциация за туризъм и отдих и Централният кооперативен съюз със своите специализирани контролни органи осъществяват ведомствен контрол върху дейността на търговските обекти в стопанисваните от тях дискотеки по спазването на тази наредба и останалите нормативни актове за дискотечната дейност и оказват всестранна помощ и съдействие на комсомолските комитети при упражняването от тях на обществен контрол над работата на дискотеките.
Заключителни разпоредби
§ 1. Указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на наредбата се дават съвместно от председателя на КК и първия секретар на ЦК на ДКМС.
§ 2. За дейността на дискотеките, които работят само за чуждестранни граждани, се издават специални наредби.
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 3
Изисквания за категоризацията на търговските заведения, в които се организират дискотеки
1. Заведенията за обществено хранене, паспортизирани като дискотеки, се категоризират в трета, втора и първа ценова категория. По изключение се категоризират и в екстра ценова категория.
2. Характерните изисквания за екстра категория са: архитектурното оформление на интериора да осигурява комфортна и уютна обстановка; задължителен гардероб и гардеробиер с униформено облекло; тоалетен възел, отделен за жени и мъже; местата за сядане да се разчитат на база 1,60 кв. м за едно място без площта за апаратурата (оркестъра) и танцуване; подът да е от подходяща настилка; стените - с тапети или подходящо боядисване; прозорците - с плътни и тънки пердета; вентилацията - приточно-нагнетателна; мебелите и оборудването да са в съответствие с интериора; масите за двама души да са 20 на сто, за четирима - 60 на сто; да има лист-меню и карта за напитки съобразно броя на масите; един сервитьор да обслужва 24 места.
3. Характерните изисквания за първа категория са: архитектурното оформление да е на съвременно равнище: тоалетен възел съгласно санитарните изисквания; задължителен гардероб; обслужването да е със сервитьори; подът може да бъде от всякаква настилка; вентилацията да е приточно-нагнетателна; да има лист-меню съобразно броя на масите.
4. Характерните изисквания за втора и трета категории са: подът, стените, масите и столовете да са от здрава, лесна за хигиенно поддържане материя; формата на обслужване да е самообслужване; гардеробът да не е задължителен; да има санитарен възел.
5. Предлаганият асортимент от храна и напитки в дискотеките включва: студени закуски, сандвичи (студени и топли), сладкарски изделия, сладоледи, ядки, кафе, безалкохолни напитки.
6. Обслужването в дискотеките от първа и екстра категория е задължително със сервитьор, а от втора и трета категория е организирано на самообслужване.
Приложение № 2 към чл. 9
Нормативи за оборудване на дискотеките със звукотехническа апаратура, сценично и друго ефектно осветление
1. Задължителният минимум от звукотехническата апаратура, необходима за осъществяване на дискотечна програма, включва: смесителен пулт, усилвател на мощност, озвучителни тела - 2 броя, източници на звукозаписен сигнал - 2 броя (магнетофон, касетофон или грамофон), микрофон и слушалки.
Отделните звена, съставящи звукотехническата апаратура, притежават следните задължителни минимални функционални възможности:
а) смесителен пулт - стерео: с входове, съгласувани с изходното ниво на използуваните източници, с възможността за планово преливане на стереосигнали от минимум 2 източника (магнетофони, касетофони или грамофони в зависимост от вида на комплектовката на звукотехническата апаратура) и 1 микрофон; с възможности за честотни корекции във всеки канал минимум 6 ДБ на нивото на сигнала в областта на ниските и високите честоти; с нивоиндикатори за измерване нивото на изходния сигнал (това не се отнася за случаите, когато такива индикатори има на усилвателите на мощност); с възможности за прослушване чрез слушалки на всеки един от стереоканалите, без това да се отразява на изходния сигнал (това не се отнася за случаите, когато на самите източници - магнетофон или касетофон, има изходи за слушалки);
б) усилвател на мощност: стерео; с вход, съгласуван с изходното ниво на смесителния пулт; с мощност над 30 W;
в) озвучително тяло: минимум двулентово; с мощност над 40 W;
г) магнетофон: стерео; скорост на движение на лентата 19 см/сек;
д) касетофон: стерео; скорост на движение на лентата 4,75 см/сек;
е) грамофон: стерео; скорост на въртене на диска 33 1/3 и 45 оборота/мин;
ж) микрофон: електродинамичен тип; с кръгова или насочена пространствена характеристика;
з) слушалки: стерео.
Отделните звена, съставящи звукотехническата апаратура, притежават технически характеристики, отговарящи на изискванията на международния стандарт ДИН 45500 или на съответните стандарти, приети в НРБ (приложение № 3).
2. В дискотеката освен задължителната минимална звукотехническа апаратура има и минимално сценично (ефектно) осветление:
а) цветомузикално устройство с минимум 3 основни цвята и мощност 1000 W на канал;
б) устройства, осигуряващи най-малко 2 от изброените светлинни ефекта - диапроектор (аспектомат), блиц-ефект, ефект "клемансо", ултравиолет, бягащи светлини, "плазма", огледално кълбо, прожектори-следачи и др.
При осъществяването на дискотечни програми, в които участвуват изпълнители и състави, освен задължителната звукотехническа апаратура се осигурява допълнителна апаратура, необходима за сценичната реализация на техните изпълнения.
Приложение № 3 към чл. 9
Таблица за техническите изисквания на звукотехническата апаратура
1. Общи технически изисквания за изделия битови, радиоелектронни, за висока вярност на възпроизвеждане (категория "хай-фи") - СТ на СИВ 135778.
2. Микрофони електродинамични с подвижна бобина (валидни за стойностите на II клас) - БДС 547184.
3. Шасита грамофонни и звукоотнемателни глави - БДС 1576183 (СТ на СИВ 319081).
4. Ролкови и касетъчни магнетофони - БДС 687679 (СТ на СИВ 135978 и СТ на СИВ 341081).
5. Усилватели нискочестотни - СТ на СИВ 107978.
6. Смесителни пултове. Основните параметри на смесителните пултове в дискотеките не трябва да бъдат по-лоши от съответните параметри на нискочестотни усилватели съгласно СТ на СИВ 107978.
7. Високоговорители електродинамични - БДС 494779.
8. Системи акустични за възпроизвеждане на звук в открити и закрити помещения - БДС 1298575.
9. Слушалки - БДС 1469978.
