Държавен вестник, брой 86 от 11.X

Чл. 1. Държавният застрахователен институт (ДЗИ) застрахова по доброволен ред животни на юридически и физически лица за щети, причинени от застрахователни събития, станали на територията на Народна република България.

Чл. 2. (1) Гражданите могат да застраховат доброволно следните животни, подлежащи на задължително застраховане:

1. едрите рогати животни (говеда и биволи) на възраст над 6 месеца;

2. еднокопитните животни (коне, катъри, мулета и магарета) на възраст от 1 до 15 г. включително.

(2) Гражданите могат да застраховат и:

1. свине за разплод над 6-месечна възраст и свине за угояване с живо тегло над 20 кг независимо от възрастта;

2. овце и кози на възраст над 6 месеца;

3. ловни и луксозни кучета от 1 до 8 г. включително, които са паспортизирани;

4. птици, отглеждани по договор с аграрнопромишлен комплекс (АПК) или друга стопанска организация.

Чл. 3. (1) Обществените, културните, верските, спортните и други държавни организации и институти и предприятията към тях, чиито животни не подлежат на задължително застраховане, могат да застраховат доброволно:

1. животните, посочени в чл. 2;

2. риба и зарибителен материал, отглеждани във водоемите за интензивно рибовъдство;

3. фазани, кеклици и патици, отглеждани в дивечовъдни стопанства;

4. нутрии и норки;

5. кошери с пчели.

(2) Стопанските организации могат да застраховат доброволно животните, посочени в чл. 3, ал. 1 на тази наредба, без включените в задължителната застраховка.

Чл. 4. Не се приемат за доброволно застраховане:

1. животни, които са болни, изтощени, без зъби, куци, слепи с едното или двете очи, с наранявания, набивки, кожни заболявания, краста, лишеи и др. и които се намират в положение на залежаване преди и след раждане, а също и животни, които страдат от злонравие (хапене, ритане, бодливост, противопоставяне и др.);

2. застраховката на животни, заболели през време на предишния договорен срок, може да бъде подновена без прекъсване и за следващата застрахователна година, ако заболяването не е възникнало по вина на застрахования, но без увеличаване на предишната застрахователна сума;

3. застраховани животни, след като преминат посочената в чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, т. 3 пределна възраст;

4. животни, за които не са осигурени условия за хранене, гледане или опазване;

5. животни, реагирали положително при диагностични изследвания за заразни заболявания. Не се подновяват застраховките за същите животни, които до края на договорния срок не са ликвидирани;

6. животни в населени места, обявени за заразни, с изключение на животните от оня вид, които не са възприемчиви към заразната болест, срещу която са взети предпазните ветеринарни мерки.

Чл. 5. (1) Държавният застрахователен институт обезщетява застрахованите за щетите в случай на смърт от болести, пожар и нещастни случаи, както и от природните бедствия: буря, ураган, проливен дъжд, градушка, наводнение, срутване, свличане на земни пластове и удар от гръм.

(2) Ловни и луксозни кучета се обезщетяват само в случаите на смърт от болести, установени от ветеринарните органи, убиване от диви животни и убиване по необходимост във връзка с борба със заразни болести по нареждане на ветеринарен орган.

(3) Риби и зарибителен материал се обезщетява при щети, причинени от смърт вследствие на описаните в ал. 1 природни бедствия и болестите: вирусна хеморагична септицемия, хеморагична септицемия (червенка), ботриоцефалоза, ихтиофтириоза, миксозомоза, миксобактериоза и диплостомоза. Болестите се потвърждават по бактериологичен или лабораторен метод.

(4) Фазаните, кеклиците и патиците, отглеждани в дивечовъдните стопанства, се обезщетяват само за щети, причинени от смърт поради пожар и описаните в ал. 1 природни бедствия и заразните болести: туберкулоза, тифус-пулороза, чума, псевдочума, левкоза, Марекова болест, пастьорелоза (холера), шарко-дифтерит, респираторна микоплазмоза и синозит.

(5) Норките и нутриите се обезщетяват при смърт от заразни болести и природни бедствия, описани в ал. 1.

(6) Кошерите с пчели се обезщетяват съгласно Инструкцията за задължителното застраховане на животни, птици и кошери с пчели.

(7) Птиците се обезщетяват само при щети от природни бедствия, описани в ал. 1.

Чл. 6. (1) Държавният застрахователен институт обезщетява застрахованите за щети от убити (заклани) по необходимост животни при следните случаи:

1. ако убиването (клането) е извършено по писмено нареждане на ветеринарен орган, а при отсъствието му - по нареждане на кмета на местното кметство или упълномощен от него съветник, когато вследствие злополука животното е застрашено от неизбежна смърт;

2. ако убиването (клането) е извършено по писмена препоръка от ветеринарен орган вследствие неизлечима болест, изключваща всякаква възможност за излекуването и по-нататъшното му използуване;

3. ако убиването (клането) е извършено по указание на ветеринарен орган въз основа на писмено или телефонно решение на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС), или окръжния народен съвет във връзка с мероприятията за борба с епизоотните по животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Крави и биволици от 3- до 10-годишна възраст включително, застраховани и срещу риска загубване на разплодни и продуктивни качества при утежнена тарифа, което е отразено в застрахователния договор, се обезщетяват при клането им по нареждане на ветеринарен орган, когато клането е извършено в регламентирано кланично заведение вследствие неизлечимо заболяване и увреждане на родилните и млечнопродуктивните им органи.

Чл. 7. Държавният застрахователен институт не обезщетява застрахованите за щетите в случаи на смърт или телесно увреждане на застрахованите животни, които са настъпили от земетресение или военни действия.

Чл. 8. Всички видове животни, упоменати в чл. 2 и 3, се застраховат доброволно до пределни стойности, посочени в раздел VIII.

Чл. 9. Животните на един гражданин от един и същ вид, възраст и категория се застраховат доброволно по еднакви застрахователни суми.

Чл. 10. Новопридобитите и достигнали застрахователна възраст животни се застраховат за същите застрахователни суми, както за застрахованите по-рано животни от същия вид.

Чл. 11. (1) Договорът за доброволно застраховане на животните се сключва по всяко време на годината за срок от 1, 2 или 3 години. Допуска се сключването на договори и за срок, по-малък от 1 година, но не по-малък от 3 месеца, за:

1. новопридобити (новозакупени) в застрахователна възраст и тегло животни;

2. достигнали застрахователна възраст и тегло преди изтичането на договорния срок за първоначално застрахованите животни;

3. неприети по-рано поради болест или изтощение, но оздравели преди изтичането на договорния срок;

4. едрите и дребните рогати животни и свинете, заложени за угояване;

5. животни и птици, заложени или предадени от АПК или други социалистически организации на гражданите с договор за угояване или временно ползуване.

(2) Във всички случаи на застраховане за срок, по-малък от 1 година, вноските се изчисляват и събират по краткосрочна тарифа в раздел IХ.

Чл. 12. Променяне на застрахователните суми по време на договорния срок не се разрешава освен в случаите, когато се променят пределните норми, по които могат да се застраховат животните по реда на доброволното застраховане, и при съгласието на страните по договора.

Чл. 13. (1) Отговорността на ДЗИ за доброволно застрахованите животни в случаи на смърт вследствие болести започва след изтичането на карантинния срок: от 24 часа на 15-ия ден след деня на внасянето на застрахователните вноски, а при смърт вследствие нещастни случаи - от 24 часа на деня, в който са внесени вноските, и се прекратява в 24 часа на последния ден от изтичащата първа, втора или трета застрахователна година.

(2) При безкасово издължаване на вноските за ден на внасянето им се смята денят, в който сумата е преведена с платежно нареждане по сметката на ДЗИ.

(3) При подновяване на застрахователен договор преди изтичането на срока, за който е бил сключен договорът, отговорността на ДЗИ продължава без прекъсване и за новия договорен срок.

(4) За нещастни случаи, настъпили не по вина на застрахования, при които ДЗИ заплаща обезщетение, без да се прилага 15 дни карантинен срок, се смятат: пожар, обгаряне от взрив, убиване от електричен ток, удар от мълния, слънчев или топлинен удар, изяждане от диви животни, убиване от превозни средства, нараняване или убиване от други животни, ухапване от отровни змии, измръзване, градушка, наводнение, отравяне и подуване от бързодействуващи химични вещества и усложнения, настъпили при раждане.

Чл. 14. (1) Когато доброволно застраховано животно премине в собственост на друго физическо лице, отговорността на ДЗИ се продължава по отношение на новия собственик до края на договорния срок.

(2) Отговорността на ДЗИ отпада при преминаване на доброволно застраховано животно в собственост на юридически лица, чиито животни не подлежат на доброволно застраховане.

Чл. 15. (1) За животни, умрели преди изтичане на карантинния срок, а също и за животните, открити след смъртта им като неправилно застраховани, обезщетение не се плаща, а застрахователните вноски се връщат на застрахования.

(2) За излезлите от стопанството на застрахования животни преди изтичане на карантинния срок, както и за животните, открити като неправилно застраховани, застрахователните вноски се връщат на застрахования, ако той в 10-дневен срок от изтичането на карантинния срок или откриването на неправилно сключените застраховки заяви на клона на ДЗИ за това.

(3) Ако неправилното застраховане е станало умишлено, отговорността на ДЗИ се прекратява автоматично и застрахователните вноски не се връщат.

Чл. 16. (1) Застрахователните вноски се изчисляват съгласно тарифата за доброволно застраховане на животните в раздел IХ. Те се плащат при сключването на застрахователния договор.

(2) На застрахованите, сключили договор за доброволно застраховане за повече от 1 година, се прави намаление от размера на дължимите вноски, както следва:

1. за 2 години - 10 на сто;

2. за 3 години - 20 на сто.

Чл. 17. При колективните застраховки гражданите получават 10 на сто намаление на застрахователните вноски, ако са застраховали най-малко 20 едри или 40 дребни животни.

Чл. 18. (1) Гражданите внасят изцяло застрахователните вноски направо на застрахователния инспектор (деятел) срещу издаден застрахователен договор от кочан.

(2) Допуска се безкасово издължаване на застрахователните вноски чрез касиерите-платци при юридическите лица или чрез разплащателна сметка на застрахованите в Държавната спестовна каса (ДСК).

(3) Когато застрахователната вноска по сключен договор надвишава 60 лв., разрешава се разсрочно плащане на вноските. Първоначалната вноска не може да бъде по-малка от 50 на сто от определената от тази по договора. Останалата половина от начислените вноски се внася в срок до 3 месеца от сключването на договора. Ако застрахованият не внесе разсрочната вноска в определения срок, застрахователната сума се намалява пропорционално на внесената вноска. Не се разрешава внасяне на разсрочена вноска след изтичане на определения за внасянето й срок.

(4) Обществените организации внасят застрахователните вноски с платежно нареждане. За начало на застрахователния договор се смята деня, в който сумата е преведена по сметките на ДЗИ.

Чл. 19. Договорът за застраховка се сключва и оформя от органите на ДЗИ в писмена форма по установен от ДЗИ образец, подписан от двете страни.

Чл. 20. (1) За доброволно застраховане се приемат само напълно здрави животни, след като бъдат прегледани и оценени от застрахователния инспектор (деятел) и ветеринарен специалист.

(2) За застраховани животни за пръв път без ветеринарен преглед се предвиждат намалени оценки - до 80 на сто от максималните стойности, до които могат да се застраховат доброволно животните.

(3) За застраховани животни, чийто договор се подновява без прекъсване, ветеринарен преглед не се изисква и не се предвиждат намалени застрахователни суми.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Кравите и биволиците, когато се застраховат и срещу риска за загубване на разплодни и продуктивни качества, задължително подлежат на ветеринарен преглед.

Чл. 21. (1) Договорът за доброволно застраховане на животни може да бъде сключен при условие, че застрахованият е изявил желание да застрахова всички здрави животни и достигналите застрахователна възраст и тегло от дадения вид, посочен в чл. 2 и 3 от тази наредба, а също да застрахова в 7-дневен срок всички новопостъпили и достигнали застрахователна възраст животни от същия вид.

(2) Органите на ДЗИ извършват проверка по места относно данните, посочени в застрахователните договори, за установяване действителния брой на наличните животни на застрахованите. Ако се установи несъответствие между броя на животните, обявени и фигуриращи в застрахователния договор, и намерения действителен брой животни на същия застрахован или при укриване на животни при сключването на застраховката, се прилага съотношение (редукция) както за изплатените застрахователни обезщетения, така и за онези, които следва да бъдат изплащани.

Чл. 22. (1) Гражданите могат да сключват доброволни застраховки за животните си както с единичен, така и с колективен застрахователен договор. Колективен застрахователен договор може да бъде сключен с най-малко 20 граждани за принадлежащите им животни от един вид. Тогава се съставят колективен списък и общ застрахователен договор в два екземпляра по образец на ДЗИ.

(2) Колективният списък съдържа: номер по ред, трите имена на застрахования гражданин, видът на животното, застрахователната сума, начислената застрахователна вноска и подпис на застрахования.

(3) Общият застрахователен договор се съставя в два екземпляра, като единият се предава на един от застрахованите срещу подпис. В общия застрахователен договор се вписват броят на животните, техният вид, времетраенето, началото и краят на договора, общата застрахователна вноска и денят на внасянето й.

Чл. 23. Подновяването на застрахователния договор може да се извърши не по-рано от 1 месец преди изтичането на стария договор, но най-късно до изтичането му.

Чл. 24. (1) Застрахованият е длъжен да спазва ветеринарно-зоотехническите изисквания за гледане, хранене опазване на животните и да взема всички зависещи от него мерки за предотвратяване на заболявания и умирания сред тях.

(2) Ако органите на ДЗИ установят, че вследствие неспазване на зооветеринарните изисквания от страна на застрахования, застрахованите животни са изложени на опасности, застраховката може да бъде прекратена по решение на ДЗИ, без да се връщат внесените застрахователни вноски.

(3) Прекратената застраховка се възстановява в границите на предишния договорен срок и без да се внасят допълнително вноски след представяне на бележка от ветеринарен орган за това, че са отстранени нарушенията, които са предизвикали прекратяването на застраховката.

Чл. 25. При заболяване на животното застрахованият е длъжен да се обърне за ветеринарна помощ към най-близката ветеринарна лечебница или непосредствено към ветеринарния специалист и да изпълнява техните указания.

Чл. 26. При смърт или клане (убиване) по необходимост на застраховано животно застрахованият е длъжен да съобщи на клона на ДЗИ и на съответния ветеринарен орган. В селата и градовете без клонове на ДЗИ се уведомяват кмета на местното кметство или негов заместник и участъковият ветеринарен орган. Съобщението трябва да се направи не по-късно от 1 денонощие от деня на смъртта или злополуката.

Чл. 27. Актовете за умрели или заклани по необходимост животни се съставят съгласно изискванията на чл. 23 от Закона за застраховане на имуществата. Съставителят на акта е длъжен да отбележи в него номера на имуществата. Съставителят на акта е длъжен да отбележи в него номера на застрахователния договор и сумата, за която е застраховано животното.

Чл. 28. (1) При смърт на животни от болест или нещастни случаи застрахователното обезщетение се изплаща до размера на застрахователната сума по доброволното застраховане.

(2) Общата сума на застрахователното обезщетение по доброволното и задължителното застраховане не може да надвишава пазарната стойност на равноценно животно в здраво състояние в деня на смъртта.

(3) Когато обезщетението се изплаща в размер, по-малък от застрахователната сума, поради това, че пазарната стойност е по-ниска, разликата в застрахователната вноска не се връща.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) (1) За заклани (убити) по необходимост едри рогати животни, еднокопитни и свине за разплод застрахователното обезщетение се изплаща в размер до 50% от застрахователната сума по доброволното застраховане. Когато клането по необходимост е извършено през първата година от действието на първоначално сключен договор, независимо от това, за колко години е сключена застраховката, обезщетението се изплаща в размер до 40% от застрахователната сума по доброволното застраховане.

(2) Сборът от получения приход и обезщетението не може да надвишава застрахователната сума по доброволното застраховане или пазарната цена на животните.

Чл. 30. Когато месото от закланите (убитите) по необходимост животни е конфискувано изцяло от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол и не е реализиран никакъв приход, обезщетението се изплаща в размер на застрахователната сума. Ако пазарната цена е по-ниска от застрахователната сума, обезщетението се изплаща до размера на пазарната цена.

Чл. 31. Обезщетението за заклани (убити) по необходимост свине за угояване, овце и кози се заплаща само по бройки, когато месото им е конфискувано изцяло от ветеринарен орган като негодно за храна на хората.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Когато пазарната цена на животното е по-ниска от застрахователната сума, застрахователното обезщетение се изплаща до размера на пазарната му цена.

(2) За определяне пазарната стойност на свинете за угояване се изхожда от теглото им към деня на смъртта и държавната изкупна цена на свинете на живо. За целта актосъставителят отбелязва в ликвидационния акт теглото на умрялата свиня за угояване към деня на събитието и съобразно държавната изкупна цена на свинете на живо изчислява пазарната стойност. Средната държавна изкупна цена е 1,30 лв. на кг от тегло, по която следва да се изчисли пазарната стойност на свинете за угояване.

Чл. 33.(1) Годността за използуване на месото от закланите по необходимост животни се установява от ветеринарния орган в съответствие с правилата на ветеринарно-санитарната експертиза.

(2) Когато застрахованите не са изпълнили указанията на ветеринарните органи за клането на животните по необходимост или не са спазили ветеринарно-санитарните изисквания по оползотворяването на месото, ДЗИ не носи отговорност за увеличените щети. В такива случаи от обезщетението се приспада стойността, изчислена по държавни изкупни цени.

Чл. 34. За заклани (убити) животни по стопански съображения (неизгодност от по-нататъшното им отглеждане, напреднала възраст,маломлечие, физиологическа износеност на разплодните и продуктивните органи, промишлен брак и др.) за предадените за редовно клане животни или без мнение и разрешение на съответното упоменато в чл. 6 длъжностно лице обезщетение не се изплаща.

Чл. 35. Обезщетението за умрели ловни и луксозни кучета вследствие болест, както и за убитите по необходимост във връзка с мероприятията за борба със заразни болести се изплаща в размер на застрахователната сума. Когато пазарната цена на тези животни е по-ниска от застрахователната сума към деня на смъртта, обезщетението се изплаща до размера на пазарната цена, без да се връщат застрахователните вноски.

Чл. 36. Рибите и зарибителният материал, отглеждани във водите за интензивно рибовъдство, се обезщетяват в размер 60 на сто от щетата. Същата се определя на база планираната стокова продукция по държавната задача и действително получената продукция в края на годината при регистрирано застрахователно събитие. То се установява с протокол, съставен от длъжностни ветеринарни и други специалисти при наличието на заболяване, потвърдено по бактериологичен или лабораторен метод. Без наличие на такова потвърждение на заразното заболяване обезщетение не се изплаща.

Чл. 37. Фазаните, кеклиците и дивите патици се обезщетяват в размера на балансовата им стойност, за която са застраховани.

Чл. 38. Кошерите с пчели се обезщетяват съгласно таблицата за оценяване на кошерите, пчелните семейства, меда и восъка, отразена в чл. 59 от Инструкцията за задължително застраховане на животните, птиците и кошерите с пчели.

Чл. 39. Птиците с обезщетяват в размера на стойността им, определена в застрахователния договор.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Ако в деня на умирането или на клането по необходимост на животното, собственост на граждани, се окаже, че застрахованият има укрити от доброволно застраховане животни от същия вид, размерът на обезщетението се намалява, като застрахователната сума се разделя на фактическото число животни от дадения вид, притежавани от застрахования в деня на събитието.

Чл. 41. Държавният застрахователен институт не обезщетява щетите за умрели или заклани животни, предизвикани от умишлени деяния или груба небрежност от страна на застрахования или от пълнолетен член на неговото семейство, както и поради вина на член на ръководството на застрахованата обществена организация, ДЗИ не обезщетява щетите, причинени и поради неспазване на зоо-ветеринарните изисквания по отглеждането и предпазването на животните.

Чл. 42. Когато животните са умрели или заклани по вина на трети лица, ДЗИ предявява регресен иск срещу тях.

Чл. 43. Претенциите и споровете по доброволното застраховане на животните, възникнали между застрахованите и органите на ДЗИ, се решават от съответните по-висши органи на ДЗИ и след това от съда.

Чл. 44. Правата по договора за застраховка на животни се погасяват с изтичането на 3 години от настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 337 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 45. Доброволните застраховки, сключени по условия, действуващи преди тази наредба, се ликвидират по условията, по които са сключени.

Чл. 46. Ликвидацията на щетите от умрели или заклани по необходимост доброволно застраховани животни се извършва съгласно тази наредба.

Чл. 47. (1) Еднокопитните животни се застраховат, както следва:

1. коне, катъри и мулета на възраст от 1 до 15 г. включително - до 500 лв. на глава;

2. магарета на възраст от 1 до 15 г. включително - до 350 лв. на глава;

3. еднокопитните животни на обществените организации се застраховат в размер на техните балансови стойности, по които се водят счетоводно по време на сключването на застрахователния договор;

4. спортни и състезателни коне на обществени организации - до 80 на сто от балансовата им стойност.

(2) Оценяването на еднокопитните животни за доброволно застраховане става при спазване на местните пазарни цени и индивидуалните им качества. Застрахователната сума не може да надминава пределните стойности, до които може да се застраховат еднокопитните животни до доброволната застраховка.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Едрите рогати животни (говеда и биволи) се застраховат, както следва:

1. едрите рогати животни на възраст над 6 месеца (мъжки и женски телета за отглеждане за разплод и угояване, юници до отелването им, бици, волове, крави и биволици за угояване) до 700 лв. на глава;

2. крави и биволици с развити разплодно-продуктивни качества се застраховат до 1000 лв. на глава. В застрахователната сума са включени стойността на месото и на разплодно-продуктивните качества;

3. застрахователните суми, до които може да се застраховат едрите рогати животни, се определят в зависимост от индивидуалните качества на животните - порода, възраст, разплодни и продуктивни качества, условия за отглеждане и др. Застрахователната сума не може да надвишава пределните стойности, до които може да се застраховат едрите рогати животни;

4. едрите рогати животни на обществените организации се застраховат в размер на техните балансови стойности, по които се водят счетоводно, по време на сключването на застрахователния договор.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) (1) Дребните животни се застраховат, както следва:

1. овце и кози над 6-месечна възраст до 150 лв. на глава;

2. свине за разплод и нерези над 6-месечна възраст до 250 лв. на глава;

3. свине за угояване над 20 кг живо тегло до 150 лв. на глава;

4. ловни и луксозни кучета от 1 до 8 г. включително до 80% от пазарната им стойност, но не повече от 200 лв. на глава;

5. рибата и зарибителният материал, отглеждан във водите за интензивно рибовъдство, се застраховат за застрахователна сума, която се определя на база планирана стокова продукция по държавната задача за еднолетен, едногодишен зарибителен материал, риба за консумация, риба за ремонт и производители;

6. фазаните, кеклиците и птиците, отглеждани в дивечоразвъдни стопанства, се застраховат по тяхната балансова стойност;

7. нутриите и норките се застраховат по тяхната балансова стойност;

8. кошерите с пчели са застраховат по бройки;

9. птиците се застраховат на база определения им брой и стойност по договора между АПК и гражданина.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1988 г.) Размерът на застрахователните вноски се определя по следната тарифа:

(2) За едрите рогати и еднокопитни животни на постоянна работа в дърводобива и в задругите "Пренос-превоз" се събира застрахователна вноска с 20 на сто по-висока от тази по тарифата за доброволно застраховане на животните.

(3) За кравите и биволиците, застраховани доброволно и по риска загубване на разплодни и продуктивни качества поради заболяване и заклани поради същите причини, се събира застрахователна вноска с 20 на сто по-високо от тази по тарифата за доброволно застраховане на едрите рогати животни.

(4) Застрахователната вноска за краткосрочните застраховки се изчислява, като годишната вноска се раздели на 10 и получената величина се умножи с броя на месеците, за които се сключва застраховката. За срок от 10 до 12 месеца се изчислява пълна годишна вноска. Част от месеца се окръглява в цял месец, след като се установи периодът на застраховката.

(5) Краткосрочна застраховка за период, по-малък от 3 месеца, не се сключва.

(6) Началото на краткосрочната застраховка при нещастни случаи е от 24 часа на деня, в който са внесени застрахователните вноски и застрахователният договор е предаден на застрахования, а при загиване вследствие болести - 15 дни след внасянето на застрахователните вноски.