Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Отменена с параграф единствен на заключителната разпоредба на Наредба № 4 от 22 март 1999 г. за вземане на органи за присаждане - ДВ, бр. 29 от 30 март 1999 г.

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за вземане на органи от трупове на лица, починали в здравни заведения, за присаждане.

Чл. 2. Вземане на органи от трупове за присаждане се извършва само при стационарни условия в лечебно-профилактични заведения, определени със заповед на министъра на народното здраве, към които са разкрити отделения за реанимация.

Чл. 3. (1) Органи за присаждане се вземат само от лица, намиращи се в състояние на сигурно установена мозъчна смърт, починали в здравни заведения.

(2) Смъртта на лицето, от което ще се вземат органи за присаждане, трябва да е настъпила в резултат на установено заболяване или травма, и то след като са били приложени безрезултатно необходимите лечебни и реанимационни методи, които са доказали своята безперспективност.

Чл. 4. (1) Настъпването на мозъчната смърт се установява въз основа на следните клинични критерии:

1. пълно и трайно отсъствие на съзнание;

2. церебрална арефлексия - отсъствие на всички рефлекси, чиято дъга се осъществява в мозъчните структури над първия шиен гръбначномозъчен сегмент, както следва: липса на зенични, корнеални, конюнктивални, фарингиални, кашлични и окуловестибулaрни рефлекси (отсъствие на нистагъм или друго движение на очните ябълки при впръскване на 100 мл. вода с температура 20 градуса за 10 сек във външния ушен канал);

3. двустранна мидриаза (разширение) на зениците и липса на зенична реакция на светлина;

4. трайно апное (отсъствие на спонтанно собствено дишане), изискващо изкуствена вентилация на белите дробове;

5. отсъствие на всички видове реакции на болкови дразнения в областите, инервирани от черепно-мозъчните нерви;

6. мускулна атония.

(2) Състоянието на мозъчна смърт е настъпило, ако съвкупността на посочените в ал. 1 клинични критерии се запази непроменена в срок, не по-малък от 24 часа от времето на констатирането й.

(3) Срокът на наблюдение по ал. 2 може да бъде съкратен на 12 часа, ако чрез електроенцефалографско изследване (ЕЕГ) се регистрира електромозъчно мълчание в продължение на не по-малко от 30 мин, като при изследването се спазят изискванията на Международната федерация по електроенцефалография и клинична неврофизиология на този род изследвания съгласно приложение № 1.

(4) При наличие на посочените в ал. 1 критерии състоянието на мозъчна смърт може да бъде установено също и чрез церебрална ангиография, осъществена двукратно с промеждутък от 30 мин и установяваща прекратяване на кръвообрaщението в четирите главни мозъчни съда (двете каротидни и двете вертебрални артерии). В тези случаи наблюдението може да се прекрати веднага след установяване на пълно отсъствие на кръвна циркулация в мозъка.

Чл. 5. (1) Настъпването на мозъчна смърт на организма се установява от комисия от трима лекари: реаниматор, невролог или неврохирург, и специалист по основното заболяване, предизвикало мозъчна смърт. При провеждане на специални изследвания (ЕЕГ, ангиография) в комисията се включва допълнително съответен специалист. В комисията не могат да участвуват лекари, които влизат в екипите по вземането или присаждането на органите.

(2) За констатирането на мозъчна смърт се съставя протокол в 2 екземпляра (приложение № 2), който се подписва от всички лекари, участвуващи в комисията по ал. 1.

(3) Протоколът по ал. 2 трябва да съдържа констатациите и обстоятелствата, въз основа на които комисията е установила настъпването на мозъчната смърт, както и потвърждение, че от трупа могат да се вземат органи за присаждане.

(4) Единият екземпляр от протокола по ал. 2 се прилага към историята на заболяването, а другият се предава за съхранение на ръководителя на екипа, който ще извърши вземането на органи.

(5) Комисията по ал. 1 дава разрешение за вземане на органи от трупа.

Чл. 6. За вземането на органи за присаждане се съставя специален акт (приложение № 3), който се подписва от лекари, осъществили вземането, и се утвърждава от ръководителя на съответното лечебно-профилактично заведение.

Чл. 7. (1) Забранява се вземане на органи за присаждане от трупове на деца до 6-годишна възраст и на лица, при които съществуват:

1. първична хипотермия (ректална температура 32 градуса и по-ниска);

2. признаци на екзогенна интоксикация (отравяне с барбитурати, антидепресанти и др.);

3. признаци на ендогенна иноксикация (наличие на метаболитни коми и др.);

4. използуване на миорелаксанти.

(2) Забранява се вземането на органи за присаждане от лица, които се намират в състояние на агония или клинична смърт.

(3) Забранява се вземането на органи за присаждане от трупове на лица, страдали от опасно заболяване, което чрез присаждане може да се предаде на друг болен. Заболяването се установява чрез общоприетите методи от комисията, констатирала състоянието на мозъчна смърт.

Чл. 8. (1) На трупове, от които са взети органи за присаждане, се извършва аутопсия. В протокола за аутопсия се вписва какъв орган е взет и за какви цели.

(2) Ако трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, вземането на органи от него се извършва в присъствие на съдебномедицински експерт.

(3) Вземането на органи за присаждане от труп, който подлежи на съдебномедицинска експертиза, се извършва, без да се засягат органите, които са необходими за експертизата.

Чл. 9. При вземането на органи за присаждане не се допуска обезобразяване на трупа.