Държавен вестник, брой 14 от 18.II

Чл. 1. Тази наредба определя реда за внасяне, условията и реда за връщане и начина на изразходване на средствата, които постъпват по фонд"Подпомагане на децата" при Комитета по труда и социалното дело.

Чл. 2. Фонд "Подпомагане на децата" се формира към Главно управление "Социално осигуряване" (ГУСО) и представлява паричен фонд. В него постъпват средствата от държавните такси, събирани по дела за развод след изчерпване на помирителната фаза и при обжалване на решенията за развод. Те се разходват за цели, свързани с подпомагане на децата и с тяхното отглеждане и издръжка.

Чл. 3. (1) По делата за развод след изчерпване на помирителната фаза се внася държавна такса по точка 3, буква "б" от ведомствена Тарифа № 1 за Министерството на правосъдието към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и нотариалните служби, одобрена с Разпореждане № 501 на Министерския съвет от 1969 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 18 от 1979 г., бр. 71 от 1983 г., бр. 95 от 1984 г. и бр. 52 от 1985 г.), както следва:

1. при месечен доход на ищеца до 200 лв. - 200 лв.;

2. при месечен доход на ищеца от 201 до 300 лв. - 350 лв.;

3. при месечен доход на ищеца над 300 лв. - 500 лв.;

4. по искови молби за развод по взаимно съгласие - 350 лв. независимо от размера на доходите на двамата съпрузи.

(2) При обжалване на решението по делото за развод жалбоподателят внася допълнителна държавна такса по т. 12 от Тарифа № 1 - половината от платената вече държавна такса по ал. 1 в производството пред първоинстанционния съд.

(3) Всяка такса, внесена по ал. 1 и 2 се счита за депозитна до влизане на решението за развод или за прекратяване на делото. Ако делото бъде прекратено поради помирение на съпрузите, внесената такса подлежи на връщане на лицето, което я е внесло. Във всички останали случаи на приключване на делото таксата престава да бъде депозитна и подлежи на внасяне във фонд "Подпомагане на децата".

Чл. 4. (1) Когато съпругът, който подава молба за развод, заплаща максималния размер на таксата - 500 лв., от него не се изисква да удостовери размера на месечния си доход. Не се изисква удостоверяване размера на месечния доход още в следните случаи:

1. по искови молби за развод по взаимно съгласие;

2. при обжалване на решението за развод.

(2) Когато съпругът внася таксата в размер, по-малък от максималния, поради това, че има месечен доход до 200 лв., съответно 300 лв., той попълва декларация за размера на месечмия си доход по приложения образец и представя писмени доказателства съгласно чл. 5, ал. 2, 3, 4, 5, 7 и 9.

Чл. 5. (1) Месечният доход на съпруга, който подава молба за развод и трябва да внесе таксата по точка 3, буква "б" от Тарифа № 1 по чл. 3, ал. 1 в размер, по-малък от максималния, включва всички брутни доходи с траен характер, получени през последните дванадесет месеца, независимо за кое време се отнасят, от: трудово възнаграждение, премии, авторски и изпълнителски възнаграждения, пенсии, парични обезщетения, възнаграждения за звания (народен, заслужил и др.), за научни степени, доходи от допълнителна дейност (лично стопанство, отглеждане на животни и др.). Средният месечен доход се определя, като сборът на получените доходи се раздели на 12.

(2) Доходът, получаван от работниците и служителите от или чрез учреждението, предприятието или организацията, в която работят, се удостоверява със служебна бележка, подписана от съответния ръководител и главния (отговорния) счетоводител, а на получаващите пенсия - с отметката в личния им паспорт.

(3) Ако работникът или служителят за първи път постъпва на работа и няма отработени 12 месеца, държавната такса се определя съобразно средния месечен доход през отработения период. В този случай в служебната бележка се посочва, че лицето постъпва на работа за първи път.

(4) За изпратените на специализация в чужбина в служебната бележка се посочва възнаграждението, получавано в НРБ за дванадесетте месеца преди заминаването.

(5) На служителите в българските учреждения и служби в чужбина - дипломатически, търговски и други представителства, както и на изпратените на работа в чужбина по културни спогодби, за оказване на научна или техническа помощ в международни и смесени организации и др. в служебната бележка се посочват доходите, получени в съответната чужда валута (валутна заплата), изчислена по официалния курс на Българската народна банка към дата на издаването й, а не приравнената заплата у нас. За тези, които получават част от заплатата си в НРБ, в доходите се включва и размерът на тази част от заплатата им.

(6) Доходите от земеделие се посочват в декларацията за предходната приключена стопанска година, като се включват всички реализирани доходи в пари и натура.

(7) За доход от упражняване на свободна професия или занаят се счита годишният доход, върху който е определен данъкът върху общия доход, а за адвокатите и културните дейци - годишното възнаграждение, върху което са изчислени осигурителните вноски. Адвокатите установяват дохода със служебна бележка от адвокатския колектив, културните дейци - от съответния творчески съюз, а останалите лица със свободна професия или занаят - със служебна бележка от финансовия отдел на общинския (районния) народен съвет.

(8) Невписаните в служебната бележка по ал. 2, 3, 4, 5 и 7 или паспорта доходи с траен характер се установяват с декларация.

(9) Не се включват в месечния доход:

1. пытните, дневните и квартирните пари, както и другите възнаграждения, за които изрично е отбелязано, че се изплащат вместо командировачни пари;

2. еднократните парични награди, безотчетните пари, натуралните възнаграждения - облекло, квартира, осветление и отопление, безплатните карти и билети по транспорта, комуналните услуги, неутрализиращите хранителни вещества и готовата храна, давана за работа при вредни или опасни за здравето условия, както и доплащанията за подобряване на храната от фонд "Социално-битови и културни мероприятия" и други източници;

3. месечните добавки за деца;

4. стипендиите, получавани през предходната учебна година, ако не се получават през текущата учебна година;

5. еднократните доходи от продажбата на имущество.

(10) Когато съпругът, който подава молбата и трябва да внесе таксата, няма никакъв личен доход през последните 12 месеца, обявява в декларацията лицето, което го издържа. В този случай таксата се внася по минималния размер 200 лв., ако лицето не бъде освободено от заплащането й.

Чл. 6. (1) Таксите по молбите за развод след изчерпване на помирителната фаза и при обжалването на решенията за развод се внасят в клоновете на Държавната спестовна каса, а за гр. София - в Благоевски районен клон на Държавната спестовна каса.

(2) Таксите по ал. 1 се приемат по сметка 214 "Депозити - други на фонд "Подпомагане на децата" с вносна бележка ф. 109, която се попълва в четири екземпляра. Първият и четвъртият екземпляр се предават на вносителя. От тях първият екземпляр заедно с декларацията за месечния доход и служебната бележка за дохода се прилагат в делото към молбата за развод, съответно за обжалването, а четвъртият служи като разписка за внесената сума. Вторият и тртият екземпляр служат за счетоводни документи на Държавната спестовна каса.

Чл. 7. Когато съдът констатира, че в декларацията за месечния доход на съпруга, който е подал молбата и е внесъл таксата, има укрити доходи, той преизчислява размера на таксата и оставя делото без движение, докато задълженият съпруг не представи вносната бележка за допълнително внесената такса. Същевременно съдът изпраща служебно декларацията и другите документи на районния прокурор за търсене на наказателна отговорност.

Чл. 8. Когато делото, образувано по повод молба за развод, след изчерпване на помирителната фаза бъде прекратено от съда поради помирение на двамата съпрузи, внесената депозитна такса се връща. Помирение е налице, когато двамата съпрузи изразят пред съда волята си да се откажат от развода, когато делото се прекрати при оттегляне или отказ от иска по чл. 119 ГПК и когато делото бъде спряно по взаимно съгласие на страните и не се възобнови в срока по чл. 184, ал. 1 ГПК.

(2) Ако помирението е станало във второинстанционното производство, връщат се внесените депозитни такси по молбата за развод и по жалбата.

(3) Връщането на внесените такси става при поискване в тригодишен срок от датата на влизането в сила на определението за прекратяване на делото поради помирение на съпрузите.

Чл. 9. (1) Разпореждане за връщане на внесената такса се прави от съда, прекратил делото поради помирение на съпрузите. Когато това е пропуснато, съдът се произнася по искането за връщането на депозитната такса с определение в закрито заседание.

(2) След влизане в сила на определението на съда, с което се прекратява делото поради помирение на съпрузите, секретарят на съда отбелязва на гърба на първия екземпляр от вносната бележка ф. 109"Депозитът свободен", както и датата на влизане в сила на определението и номера на делото, по което е постановено.

(3) Екземплярът от вносната бележка, върху който е направена заверката от секретаря на съда съгласно ал. 2, се дава на страната по делото, която е внесла таксата, или на нейния пълномощник срещу подпис. Същевременно съдът уведомява писмено клона на Държавната спестовна каса, в който е внесена таксата, че депозитът е свободен и че ако не бъде потърсен от правоимащото лице в тригодишен срок от посочената дата, трябва да бъде внесен в приход на централния републикански бюджет.

Чл. 10. Когато делото бъде прекратено на каквото и да било друго основание освен помирение на двамата съпрузи по смисъла на чл. 8, ал. 1, както и при приключването му с влязло в сила решение, секретарят на съда отбелязва на гърба от първия екземпляр от вносната бележка ф. 109 "Депозитът да се внесе по сметката на фонд "Подпомагане на децата", като посочва номера и датата на решението и делото, по което то е постановено. Този екземпляр от вносната бележка се изпраща служебно от съда на клона на Държавната спестовна каса, в който е внесена таксата. Изпращането става на всеки 15 дни с опис, като номерът на описа и поредният номер на вносната бележка ф. 109 се записват в съответните дела.

Чл. 11. (1) Държавната спестовна каса връща таксите на лицата, които са ги внесли, или ги превежда по специалната сметка на фонд"Подпомагане на децата" съобразно нареждането на съда по чл. 9, ал. 1 и чл. 10. Тя не носи отговорност за неправилно върнати на лицата или преведени по сметката на фонда суми, когато това е станало по нареждане на съда.

(2) За движението на средствата по сметка 214 "Депозити - други на фонд "Подпомагане на децата" внесени такси, върнати на лицата или отнесени по специалната фондова сметка, Централното управление на Държавната спестовна каса представя на ГУСО при Комитета по труда и социалното дело годишни и тримесечни отчети, обобщени за цялата страна.

Чл. 12. (1) Набраните суми по фонд "Подпомагане на децата" се изразходват за:

1. подпомагане на деца с влошено здравословно състояние и инвалидност и деца в тежко социално положение - сираци, с болни или нетрудоспособни родители, деца в многодетни семейства с нисък доход на родителите;

2. подобряване на материалната база и издръжката на домовете "Майка и дете" и домовете за деца и юноши;

3. финансиране извънплановото разкриване на детски ясли и градини в населени места, където се чувствува недостиг от такива;

4. заплащане на режийните разноски в диетичните столове за деца в предучилищна възраст;

5. осигуряване условия за развитие на особено даровити деца;

6. провеждане на културни, спортни и други мероприятия, свързани с израстването, физическата дееспособност, възпитанието и културното развитие на децата;

7. други мероприятия, свързани с издръжката, възпитанието и развитието на децата.

(2) От средствата по фонд "Подпомагане на децата" се заплащат и разходите на Държавната спестовна каса по движението на депозитните сметки в размер на 1 лв. за всяка внесена такса за развод след помирителната фаза или за обжалване на решението за развод. Заплащането се извършва от ГУСО при Комитета по труда и социалното дело след получаване на тримесечния отчет за броя на постъпилите молби и такси. Сумите се превеждат на Централното управление на Държавната спестовна каса с платежно нареждане.

(3) Разходването на събраните средства по фонд "Подпомагане на децата" става по годишен план, приет от Бюрото на Комитета по труда и социалното дело, като исканията се задоволяват в поредността по ал. 1. Предложения за отпускане на средства по фонда се правят от Министерството на народната просвета, Министерството на народното здраве, Комитета за култура, останалите министерства и другите ведомства, окръжните народни съвети, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на Димитровския комунистически младежки съюз, Централния съвет на Българските професионални съюзи, както и от други обществени организации, имащи отношение към работата с децата.

(4) Предоставянето на средствата по ал. 3 става по нареждане на началника на ГУСО при Комитета по труда и социалното дело.

Чл. 13. (1) Контролът върху използуването на отпуснатите средства по фонд "Подпомагане на децата" се осъществява от органите на Държавния финансов контрол.

(2) Използуваните не съгласно предназначението им средства подлежат на възстановяване във фонд "Подпомагане на децата" с 1 на сто месечна лихва съгласно чл. 22 от Закона за финансовия контрол.