Държавен вестник, брой 65 от 19.VIII

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за охраняване на държавни и обществени обекти с ведомствена охрана от пазачи.

Чл. 2. Ведомствената охрана от пазачи се организира от министерствата, другите ведомства и организациите за охрана на социалистическата собственост и опазване на обществения ред в обектите по реда, предвиден в глава шеста от Правилника за прилагане на Закона за Народната милиция (обн., ДВ, бр. 22 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 42 от 1980 г.).

Чл. 3. (1) Министерствата, другите ведомства и организации осъществяват методическо ръководство на ведомствената охрана от пазачи.

(2) Непосредственото ръководство на ведомствената охрана от пазачи се осъществява от ръководителите на обектите или от определени от тях длъжностни лица.

Чл. 4. (1) Численият състав на ведомствената охрана от пазачи, необходим за охраната на отделните обекти, се определя от министерствата, другите ведомства и организациите при спазване на Нормативите за определяне вида и числения състав на охраната на обектите в НРБ, издадени от Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавната планова комисия, Министерството на финансите и Комитета по труда и работната заплата.

(2) Численият състав на ведомствената охрана от пазачи може да се съкращава само след предварително съгласуване с органите на МВР.

Чл. 5. (1) Министерството на вътрешните работи контролира и подпомага службата на ведомствената охрана от пазачи.

(2) Предписанията на органите на МВР относно подобряване охраната на социалистическата собственост и работата на ведомствената охрана от пазачи са задължителни за ръководителите на обектите.

Чл. 6. Ръководителите на обекти могат след съгласуване с териториалните поделения на МВР да организират съвместни (общи) наряди от пазачи за охрана на обособени промишлени, складови, търговски и други зони или за действие при подадени сигнали от монтираните технически средства за охрана.

Чл. 7. В обектите, където има смесена охрана от ведомствена милиция и ведомствена охрана от пазачи, началник на цялата охрана е командирът на ведомствената милиция.

Чл. 8. (1) Пазачите от ведомствената охрана изпълняват службата по охраната на обектите в постоянно взаимодействие със силите на Народната милиция и доброволните отряди на трудещите се (ДОТ), като им оказват пълно съдействие и помощ при изпълнение на задачите по борбата с престъпността, охраната на обществения ред и социалистическата собственост.

(2) Началниците на териториалните поделения на МВР съгласувано с ръководителите на обектите включват ведомствената охрана от пазачи в единната разстановка на силите и средствата на Народната милиция и ДОТ за охраната на обществения ред и социалистическата собственост.

Чл. 9. (1) Забранява се използуването на ведомствената охрана от пазачи за работа, която не е свързана пряко с охраната на обектите, като телефонисти, куриери, информатори и др.

(2) В обектите, където няма противопожарна охрана, на пазачите могат да се възлагат профилактични и контролни задачи, свързани с недопускането на пожари, известяване на противопожарната охрана и първоначалното гасене на пожар.

Чл. 10. Ръководителите на министерствата, другите ведомства и организации създават условия за надеждна охрана и защита на социалистическата собственост чрез планиране на необходимите лимити за численост на персонала, фонд "Работна заплата", финансови и материално-технически средства и провеждане на комплексни организационни, административни, охранителни, инженерно-технически и други мероприятия в отраслите и обектите.

Чл. 11. (1) Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите носят пряка отговорност за охраната на социалистическата собственост и работата на ведомствената охрана от пазачи.

(2) Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите са длъжни постоянно да усъвършенствуват службата на пазачите и да подобряват охраната на обектите чрез тяхното ограждане, осветяване, внедряване на съвременни технически средства и въвеждане на строг пропускателен режим.

(3) Ръководителите на обектите привличат трудовите колективи за участие в охраната на социалистическата собственост.

Чл. 12. (1) Началниците (комендантите) на ведомствената охрана от пазачи отговарят непосредствено за организацията и изпълнението на патрулната и постовата служба в обектите и осъществяват пряко ръководство на подчинените им служители.

(2) Началниците на ведомствената охрана от пазачи са длъжни:

1. да полагат постоянни грижи за подобряване на охраната на обектите, усъвършенствуване организацията на службата и тактическите действия на състава;

2. да познават обстановката на територията на обекта и своевременно да реагират на нейните изменения чрез маневриране със силите и средствата по време и място;

3. да организират и провеждат занятия по служебната, политическата и бойната подготовка на състава по изготвена съвместно с органите на МВР програма;

4. да извършват инструктаж и контрол на пазачите.

5. редовно да отчитат, анализират и оценяват работата на ведомствената охрана от пазачи, като вземат или предлагат мерки за въздействие;

6. да осигуряват постоянно взаимодействие между нарядите на ведомствената охрана от пазачи;

7. да докладват своевременно на ръководството на обекта и териториалното поделение на МВР за констатираните произшествия и престъпления, за недостатъците в пропускателната система, за наличието на условия за извършване на правонарушения, пожари и аварии, като предлагат мерки за отстраняване на съществуващите слабости.

Чл. 13. Началниците на териториалните поделения на МВР подпомагат ръководителите на обектите при организирането на охраната, изготвянето на документацията, плановете за охрана и отбрана, обучението и възпитанието на пазачите.

Чл. 14. (1) Районните инспектори и другите служители на МВР, които изпълняват задачи на територията на обектите, оказват непосредствена помощ на ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите по въпросите, свързани с организацията на охраната на социалистическата собственост и дейността на ведомствената охрана от пазачи.

(2) Районните инспектори и другите служители на МВР са длъжни да организират и осъществяват инструктаж и контрол на ведомствената охрана от пазачи, като запознават служителите с формите за извършване на престъпления и нарушения и начините за борба срещу тях.

Чл. 15. Охраната на обектите с ведомствена охрана от пазачи се организира в зависимост от значението, големината, месторазположението и характера на дейността на обектите и от броя на силите и средствата по следните начини:

1. по периметър - когато нарядите и техническите средства за охрана се разполагат по границата на охраняваната територия, за да се прегради достъпът на хора и превозни средства в нея, с изключение през установените пропускателни пунктове;

2. по отделни подобекти - когато с нарядите и техническите средства се охраняват отделни сгради, цехове, складове и др., а не обектът като цяло;

3. смесен - по периметър и по отделни подобекти едновременно.

Чл. 16. Охраната на обектите с пазачи може да се осъществява непрекъснато през цялото денонощие или само през отделни части от него.

Чл. 17. (1) За изпълнение на службата по охраната и отбраната на обектите се организират постове и маршрути.

(2) Пазачите, назначени за охраната на пост, се наричат постови, а за охраната на маршрут - патрулни.

(3) При необходимост в охраната могат да се предвиждат и други длъжностни лица.

Чл. 18. (1) За усилване охраната на обектите се използуват стражеви кучета. Те се разставят на блок-постове в най-уязвимите места и се използуват за работа 8-12 часа в денонощието в зависимост от атмосферните условия.

(2) За съпровождането на пазачите при обхождане (патрулиране) на обектите могат да се използуват патрулни кучета до 8 часа непрекъснато, предимно през нощта.

(3) За отглеждането и обучаването на 8-10 служебни кучета се определя един водач (пазач).

Чл. 19. (1) Начините за охрана на обектите, разстановката и управлението на силите и средствата на ведомствената охрана от пазачи се определят с решение на ръководителите на обектите.

(2) Решението по ал. 1 се взема за определен период (ден, седмица, година или за конкретно мероприятие) и се оформя със заповед на ръководителя на обекта, в която се определят:

1. особеностите на охранявания обект и общите задачи на пазачите по охраната на социалистическата собственост;

2. броят и разположението на постовете или маршрутите;

3. продължителността на времето за носенето на службата от пазачите;

4. редът за управление и маневриране със силите и средствата;

5. длъжностните лица, които ще ръководят, инструктират и контролират пазачите.

Чл. 20. (1) Началникът на охраната или друго упълномощено лице изготвя списък на постовете и маршрутите, инструкции за техните особености и задължения на пазачите.

(2) В инструкциите за постовете и маршрутите се определят:

1. месторазположението, границите, дължината и широчината на поста или маршрута;

2. пътят за движение на пазачите, пунктовете за носенето на службата и местата за смяната на нарядите;

3. особеностите на обстановката в района на постовете и маршрутите и произтичащите специфични задължения за пазачите;

4. редът за носене на службата, начините за свръзка и въздействие.

Чл. 21. (1) Въз основа заповедта на ръководителя на обекта и списъка на маршрутите и постовете началникът на охраната или друго определено длъжностно лице изготвя седмичен или месечен наряд, в който се определя времето за изпълнение на патрулната или постовата служба от всеки пазач.

(2) Средната денонощна, седмична и месечна продължителност на работното време, почивките и отпуските на пазачите се определят по условията и размерите, предвидени в нормативните актове по трудовото законодателство.

Чл. 22. (1) За обект, разположен на една площадка, който се охранява с два и повече постове или маршрути, ръководителят съгласувано с териториалното поделение на МВР изготвя план за охрана и отбрана на обекта.

(2) За обект, охраняван с един пост или маршрут, въпросите за охраната и отбраната му се разработват в плановете за действие на ръководствата при аварии и други извънредни обстоятелства.

Чл. 23. (1) Организацията на службата на ведомствената охрана от пазачи в обектите, където има ведомствена милиция, се извършва от командира на ведомствената милиция съгласувано с ръководителя на обекта.

(2) В случаите по ал. 1 се създава единна разстановка на нарядите от ведомствената милиция, ведомствената охрана от пазачи и помощните сили от ДОТ и трудовия колектив.

Чл. 24. (1) Всеки пазач, преди да застъпи на служба, се инструктира от началника на охраната или от друго длъжностно лице, определено от ръководителя на обекта.

(2) Териториалните поделения на МВР периодично и при усложнения в обстановката инструктират чрез свои представители всички служители или отделни смени от ведомствената охрана от пазачи.

Чл. 25. Инструктиращият нарядите на ведомствената охрана от пазачи е длъжен:

1. да провери познаването на общите и особените задължения на пазачите, случаите, в които те могат да задържат лица, да прилагат физическа сила спрямо нарушителите, законните основания за употреба на оръжие и др.;

2. да провери знанието на тактическите действия при носене на службата в условията на всеки пост и маршрут;

3. да разясни състоянието на обстановката в обекта и да постави конкретни задачи на нарядите;

4. да напомни изискванията на социалистическата законност, правилата на вътрешния ред и пропускателния режим;

5. да отчете работата на пазачите през изтеклото денонощие и да разясни реда за свръзка и взаимодействие между пазачите от обекта и от съседните обекти, а също и със силите на Народната милиция.

Чл. 26. Под ръководството на инструктиращия оръжието се пълни след инструктажа на определените места. Не се допуска вкарване на патрон в патронника.

Чл. 27. Забранява се назначаването в наряд на пазач, който не знае своите права и задължения, правилата за съхраняване, носене и употреба на оръжие или на когото е издаден документ за временна нетрудоспособност от здравните органи.

Чл. 28. Служителят от ведомствената охрана от пазачи, когато постъпва в наряд, е длъжен:

1. да се яви на работа най-малко 10 минути преди определеното време за инструктаж;

2. да почисти оръжието, с което ще изпълнява службата;

3. да знае сигналите за свръзка и телефонните номера на Народната милиция, противопожарната охрана, бърза помощ и на ръководството на обекта;

4. да знае особеностите на охранявания обект, съседните наряди от пазачи, постовете и патрулите на Народната милиция в близост до обекта;

5. да бъде формено облечен и да носи със себе си свирка, фенерче и личните си документи.

Чл. 29. (1) Застъпващият на служба пазач е длъжен да обходи заедно със сменящия се района на поста или маршрута и да провери изправността на вратите, прозорците, стените, заключващите устройства, сигнално-охранителната техника и противопожарните съоръжения.

(2) Когато на приемане подлежат пломби, печати или имущество, застъпващият на служба е длъжен да провери изправността им и съответствието на печатите с контролните образци.

Чл. 30. (1) Пазачите могат временно да се отклоняват от района на поста или маршрута в следните случаи:

1. по разпореждане на началника на охраната или ръководителя на обекта;

2. за пресичане на престъпление или нарушение в близост до поста или маршрута;

3. за предотвратяване или гасене на възникнал в обекта пожар или за действие по сигнал на сигнално-охранителната техника;

4. за оказване съдействие на пазачи от съседни обекти или на Народната милиция и ДОТ;

5. за оказване помощ на лица, пострадали при произшествия, престъпления или при стихийни бедствия;

6. за охрана на местопроизшествия.

(2) За отклонението си от поста или маршрута пазачът докладва на началника на охраната или на ръководителя на обекта и взема мерки за недопускане на нарушения в района на поста или маршрута през времето, в което ще изпълнява други задачи.

Чл. 31. (1) При изпълнение на службата по охраната на обекта пазачът се ползува с неприкосновеност, която се заключава:

1. в защита на неговите законни права и интереси;

2. в неговата подчиненост на строго определени лица - ръководителя на обекта, неговите заместници и началника на охраната. Служителят, който е на пост или е патрул, може да бъде снет само от тези длъжностни лица.

(2) На пазачите не се налагат наказания през време на службата им.

Чл. 32. (1) Смяната на нарядите от ведомствената охрана от пазачи става на строго определени места и по време, предвидено в съответната инструкция за особеностите на поста или маршрута.

(2) Когато смяната на наряда не се яви в определеното време, пазачът съобщава за това на началника на охраната или на ръководителя на обекта и само с тяхно разрешение може да напусне поста или маршрута.

Чл. 33. (1) Сменилите се от наряд пазачи изпразват оръжието си на определените места под наблюдението на началника на охраната или старшия на наряда и го сдават за съхранение в железни каси или пирамиди.

(2) Не се разрешава изнасянето на оръжие и боеприпаси извън обекта без разрешение на органите на МВР.

Чл. 34. Сменилите се от наряд пазачи се явяват при началника на охраната и докладват за:

1. извършената смяна на нарядите;

2. предотвратените, пресечените или разкритите престъпления и нарушения по време на службата;

3. състоянието на пропускателния режим, пожарната безопасност, служебните кучета, оградите, осветлението, сигнално-охранителната техника и другите съоръжения;

4. направените им бележки от проверяващите охраната, получените сигнали и предложения, както и за други неща, имащи връзка с охраната на обекта.

Чл. 35. За правилното изпълнение на задачите по охраната на социалистическата собственост, борбата срещу престъпността и нарушенията на обществения ред пазачите трябва да знаят:

1. предмета на дейност, разположението на цеховете, складовете и другите помещения на охранявания обект;

2. режима на работа и условията за безопасност в обекта, начините за действие при злополуки, аварии, пожари и други усложнения в обстановката;

3. изискванията на пропускателния режим, реквизитите на документите, с които се допускат влизане в обекта и изнасяне на стоки и материали, и кога се оставят копия от износните документи и др.;

4. особеностите на всеки пост или маршрут, начините на взаимодействие с другите пазачи, със силите на Народната милиция, ДОТ и др.;

5. задълженията по плана за охрана и отбрана на обекта;

6. на кои места е монтирана сигнално-охранителна техника и тактиката за действие при сигнал за нарушение;

7. начините за повикване на противопожарната охрана, Народната милиция и бърза медицинска помощ;

8. устройство на зачисленото оръжие и законните основания за неговата употреба;

9. най-характерните причини и условия за извършване на престъпления и нарушения в обектите;

10. други специфични задължения, свързани с охранявания обект.

Чл. 36. При изпълнението на патрулно-постовата служба пазачите са длъжни:

1. бдително да охраняват, а при необходимост упорито да отбраняват поверените им обекти;

2. да не напускат поверения им пост или маршрут до идване на смяната или докато не получат нареждания от лицата, които имат право да ги снемат от пост, с изключение на случаите по чл. 30, ал. 1;

3. да не употребяват алкохол, да не спят, да не влизат и престояват без работа в производствените, битовите и складовите помещения и да не водят неслужебни разговори;

4. да изискват от работниците и служителите да спазват реда, установен в обекта.

Чл. 37. При научаване за замисляно, подготвяно или извършено престъпление пазачите са длъжни:

1. незабавно да докладват на началника на охраната или на ръководството но обекта и органите на МВР;

2. в случаите, нетърпящи отлагане, да вземат необходимите мерки за недопускане и пресичане на престъплението или за предотвратяване на общественоопасните резултати;

3. да сигнализират за преследване и залавяне на извършителите;

4. да окажат медицинска помощ на пострадалите, ако има такива;

5. да запазят местопроизшествието до идването на компетентните длъжностни лица от МВР, да издирят свидетели и други доказателства.

Чл. 38. При възникване на пожари, наводнения, производствени аварии и други подобни произшествия пазачите са длъжни:

1. незабавно да изяснят обстановката и да докладват на ръководството на обекта, на органите на противопожарната охрана или на Народната милиция;

2. да организират охраната и реда в обекта и евакуиране на застрашеното имущество;

3. да вземат мерки за оказване помощ на пострадали и останали в района на бедствието работници и служители;

4. да засилят наблюдението си за евентуални престъпни посегателства върху обекта или евакуираното имущество и за поведението на лицата с престъпни наклонности;

5. да вземат мерки за установяване причините за произшествието, запазване на следите и веществените доказателства, издирване на свидетели и др.

Чл. 39. При изпълнение на задачите по охраната и защитата на социалистическата собственост служителите от ведомствената охрана от пазачи имат право:

1. да дават предложения до ръководството на обекта за подобряване охраната на социалистическата собственост;

2. да изискват от работниците и служителите, а също и от посетителите на обекта да спазват установения обществен ред, противопожарните, режимните и други правила;

3. да контролират спазването на пропускателния режим и да изискват представянето на съответните документи при влизане и излизане от обекта, внасяне и изнасяне на стоково-материални ценности и други вещи;

4. да предлагат на административните ръководители да вземат мерки за наказване на нарушителите на реда в обекта;

5. да проверяват влизащите и излизащите работници, служители и посетители, техния багаж и превозни средства с цел откриване и пресичане на престъпления и други нарушения.

Чл. 40. Служителите от ведомствената охрана от пазачи могат да задържат граждани в случаите и при условията, предвидени в чл. 204 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 41. (1) При изпълнение на възложените им задължения служителите от ведомствената охрана от пазачи могат да употребяват физическа сила, а като крайно средство - и повереното им оръжие в случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост, предвидени в чл. 12 и 13 от Наказателния кодекс.

(2) При употребата на оръжието пазачите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, против което е насочено тяхното действие, и да не застрашават живота на други лица. Те са длъжни да оказват своевременна помощ на ранените.

Чл. 42. Контролът по организацията и изпълнението на службата от ведомствената охрана от пазачи се осъществява чрез системни проверки, които могат да бъдат явни или негласни.

Чл. 43. (1) Проверки на ведомствената охрана от пазачи са длъжни да организират и извършват:

1. ръководителите на ведомства и организации, обединения и комбинати или упълномощените от тях лица - при контролиране дейността на подведомствените им обекти;

2. ръководителите на обектите и техните заместници - най-малко един път месечно;

3. дежурните по комбинати, заводи, предприятия и учреждения - най-малко един път по време на дежурството;

4. началниците на охраната - ежедневно всяка смяна;

5. упълномощените от ръководителя на обекта лица - съгласно утвърдения график;

6. началниците на териториалните поделения на МВР и техните заместници - когато проверяват патрулно-постовата служба на Народната милиция;

7. районните инспектори и другите служители от МВР, обслужващи обектите - най-малко един път месечно;

8. командирите на ведомствената милиция в случаите, когато в охранявания обект има и ведомствена охрана от пазачи - най-малко три пъти през седмицата.

(2) Когато постовият или патрулният пазач не познава проверяващия, той е длъжен да поиска служебната му карта, а от упълномощените лица - личните документи и специалното пълномощно.

(3) Забраняват се проверки по изпълнението на службата чрез опити да се отнеме оръжието на пазачите, да се инсценират правонарушения или да се използуват други непозволени начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 44. (1) Резултатите от проверката се вписват в специално заведена тетрадка. В нея се отразяват името и длъжността на проверяващия, датата и часът на проверката, името на пазача и номерът на поста или маршрута, констатациите и препоръките.

(2) Ръководителите на обектите са длъжни да вземат своевременно необходимите мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване охраната на социалистическата собственост.

Чл. 45. При отчетността и оценката на работата на пазачите те трябва да се стимулират за отговорно и активно изпълнение на охранителната служба.

Чл. 46. Резултатите от работата на пазачите се отчитат за всяка смяна от началника на охраната и се записват в специална тетрадка.

Чл. 47. Цялостна оценка на дейността на пазачите се прави на служебни съвещания един път на три месеца от ръководителя на обекта или от упълномощено от него длъжностно лице и ежемесечно - от началника на охраната.

Чл. 48. При оценка на работата на ведомствената охрана от пазачи се вземат предвид:

1. състоянието на охраната на социалистическата собственост и редът на територията на обекта;

2. допуснатите разхищения, кражби, пожари и нарушения на пропускателния режим;

3. броят и стойността на предотвратените, пресечените или разкритите престъпления и правонарушения;

4. дадени сигнали за нарушения и за подобряване на службата;

5. спазването на социалистическата законност, трудовата дисциплина и вежливото отношение към работниците и служителите;

6. носенето на установената форма и отличителните знаци;

7. познаването и опазването на повереното им оръжие и технически средства.