Държавен вестник, брой 52 от 26.VI

Чл. 1. Тази наредба урежда планирането, координирането, разрешаването, осъществяването, отчитането и контролирането на командировките и специализациите в чужбина, правата и задълженията на координиращите органи, на органите, имащи право да командироват, както и правата и задълженията на командированите работници.

Чл. 2. По смисъла на тази наредба:

1. командировка е изпращането на български работници за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния ръководител;

2. специализация е изпращането на български работници в чужбина във връзка с придобиване и повишаване на квалификацията им.

Чл. 3. Основно изискване при изпращането в задгранични командировки и специализации е постигането на висок икономически, научен, социален и друг ефект за Народна република България, за ускорено внедряване на техническия прогрес и челния опит при най-целесъобразно и икономично изразходване на средствата във валута и в левове.

Чл. 4. Координиращи органи за командировките и специализациите в областта на икономическото, научно-техническото и културното сътрудничество по линия на ведомствата са:

1. Държавният комитет за изследвания и технологии - за дейността по научно-техническото сътрудничество и лицензиите;

2. Министерството на търговията - за дейността по икономическото сътрудничество;

3. Комитетът за култура - за дейността по сътрудничеството в областта на културата.

Чл. 5. (1) Министерствата и другите ведомства, обществените организации, творческите съюзи, окръжните народни съвети и други на бюджетна издръжка (наричани по-нататък за краткост "ведомства") планират средства за командировки и специализации в чужбина независимо от източниците за финансиране, като изработват свои цялостни проекти по обобщени тематични планове във валута и в левове.

(2) В тематичните планове се посочват и съответните източници за финансиране на командировките и специализациите.

(3) Тематичните планове се съставят по разделите:

1. научно-техническо сътрудничество;

2. икономическо сътрудничество;

3. външнополитическа дейност;

4. международна културна дейност;

5. други командировки, които не са включени в посочените раздели.

(4) Командировките по линия на безвалутния еквивалентен обмен се включват в самостоятелен раздел на тематичните планове.

(5) Всеки раздел в тематичния план се придружава от съображения за предлаганите командировки и специализации, като се посочват основните задачи и по възможност очакваният ефект.

(6) Тематичните планове се представят в Министерството на външните работи, координиращите органи и Министерството на финансите в срокове, определени от Министерството на финансите. На координиращите органи се представят съответните раздели от тематичните планове.

Чл. 6. Министерството на външните работи и координиращите органи в съответствие с утвърдените от Министерския съвет и неговите органи програми, задачи и валутни средства анализират съображенията на ведомствата за предлаганите командировки и специализации и внасят промени в представените обобщени тематични планове с оглед осигуряване на най-икономични валутни разходи. Предложенията на Министерството на външните работи и на координиращите органи се изпращат в Министерството на финансите.

Чл. 7. Министерството на финансите определя средствата на ведомствата, необходими за командировките и специализациите в чужбина, като има пред вид проектоплановете на ведомствата и предложенията на Министерството на външните работи и координиращите органи и като се съобразява с предоставените средства по нетърговския валутен план за съответната година.

Чл. 8. Ако средствата за командировки и специализации, предвидени в предложенията на Министерството на външните работи и на координиращите органи, превишават общоутвърдените валутни средства, Министерството на финансите връща предложенията за преразглеждане.

Чл. 9. (1) Утвърдените средства за командировки и специализации в чужбина се съобщават от Министерството на финансите, разпределени по отделни източници за финансиране, на съответните ведомства.

(2) Ведомствата въз основа на утвърдените им средства разработват план-програми в съответствие с разделите на тематичните планове по чл. 5.

Чл. 10. (1) Разходите за командировки в чужбина на стопанските обединения и на стопанските комбинати и предприятията, които не влизат в стопански обединения, и на стопанските дружества, сдруженията за извършване на съвместна дейност и икономическите съюзи се определят от колективните им органи на управление (стопанските съвети, управителните съвети). Разходите се съобразяват с характера на вносните и износните операции на самоуправляващите се стопански организации и на услугите, които извършват в чужбина, с обема и характера на специфичните им търговски дейности и с възможностите на представителствата им в съответните страни.

(2) Разходите за командировки в чужбина на асоциациите се определят от управителните им съвети съобразно външноикономическите задачи на асоциациите.

Чл. 11. Разходите за командировки в чужбина, определени по реда на предходния член, се съобщават заедно със съображенията на колективните органи (стопанските съвети, управителните съвети) на Министерството на финансите и Министерството на търговията, които съобразно характера на външнотърговската дейност на съответните самоуправляващи се стопански организации могат да препоръчат тези разходи да се намалят.

Чл. 12. (1) Разходите на асоциациите и на икономическите съюзи за командировки в чужбина се осигуряват чрез отчисления от средствата на членуващите в тях самоуправляващи се стопански организации.

(2) Разходите за командировки в чужбина на специализираните предприятия за търговска дейност, стопанските дружества и сдруженията за съвместна дейност за извършените от тях, но за сметка на самоуправляващите се стопански организации вносни и износни операции се осигуряват от самоуправляващите се стопански организации.

Чл. 13. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации командироват своите работници в чужбина в рамките на определените валутни средства. Други средства не може да се използуват за командировки и специализации.

Чл. 14. За всяка командировка се разработва становище и/или програма за задачата, която ще се решава по време на командировката. Въз основа на становището и/или програмата и характера на задачата ръководителят, който командирова, преценява необходимостта от командировката, броя на командированите и времетраенето на командировката.

Чл. 15. (1) Командироването или изпращането на специализация на работници в чужбина се извършва въз основа на заповед за командировка.

(2) Заповедта за командировка или специализация в чужбина съдържа:

1. ведомство или организация, която я издава;

2. цел на командировката;

3. собствено, бащино и фамилно име на командированото лице, длъжност и месторабота;

4. продължителност на командировката;

5. страна и град, в който се командирова;

6. финансови условия - за чия сметка са пътните, дневните, квартирните пари и паспортната такса, ако в заповедта са включени работници от други ведомства и/или самоуправляващи се стопански организации;

7. вид на транспортното средство и маршрут;

8. отразяване на договореността със съответната страна или приемаща организация и/или българската единна мисия освен когато командировката е по линия на двустранните комисии и международните организации и прояви и по линия на самоуправляващите се стопански организации;

9. ръководител, предложил командировката;

10. заверка от главния счетоводител, удостоверяваща, че командированият е отчел валутните средства и е представил доклад от предишните командировки.

Чл. 16. Заповедите за командировки в чужбина се издават:

1. за ръководителите на ведомствата - от председателя на Министерския съвет, а на асоциациите - от председателя на съответния съвет при Министерския съвет;

2. за работниците във ведомствата - от ръководителя на ведомството или от упълномощен от него заместник-ръководител. За упълномощения зам.-ръководител се уведомяват паспортните органи на Министерството на вътрешните работи;

3. за ръководителите на стопанските обединения, на стопанските комбинати и на предприятията, които не влизат в стопанско обединение - от председателя на съответната асоциация;

4. за ръководителите на самоуправляващите се стопански организации, които влизат в стопански обединения - от председателя на стопанското обединение;

5. за ръководителите на стопанските дружества, сдруженията за извършване на съвместна дейност, икономическите съюзи и специализираните предприятия за търговска дейност - от министъра на търговията;

6. за ръководителите на самоуправляващите се стопански организации, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на предходните т. 3, 4 и 5 - от министъра на търговията по въпросите на икономическото сътрудничество, от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии по въпросите на научно-техническото сътрудничество и от председателя на Комитета за култура по въпросите на културното сътрудничество;

7. за работниците от асоциации, стопански обединения, стопански дружества, сдружения за извършване на съвместна дейност, икономически съюзи, специализирани предприятия за търговска дейност, инженерингови самоуправляващи се стопански организации и стопански комбинати и предприятия, които не влизат в стопански обединения - от съответния ръководител. За работниците от другите самоуправляващи се стопански организации - от ръководителя на съответното стопанско обединение.

Чл. 17. (1) По взаимно съгласие заповеди за командировки може да бъдат издавани от едно ведомство или самоуправляваща се стопанска организация, а левовете или валутата да бъдат за сметка на друго ведомство или самоуправляваща се стопанска организация.

(2) По изключение министърът на търговията може да командирова работници от други ведомства и самоуправляващи се стопански организации във връзка с решаване на външнотърговски задачи от общодържавно значение. В тези случаи се иска предварително съгласие от съответния ръководител на командирования.

Чл. 18. Издадените от по-горестоящи органи заповеди за командировки на базата на предложения на ведомствата и организациите се изпълняват, без да е необходимо да се преиздават нови заповеди.

Чл. 19. Заповедите за командировки за участие в международни научни конгреси, научни конференции и научно-технически изложби се издават от съответните ведомства, ако тези прояви са утвърдени по съответния ред. Извънредните участия се съгласуват с Държавния комитет за изследвания и технологии.

Чл. 20. (1) За участие в отделни крупни международни научно-технически прояви с междуотраслов характер валутните средства може да се предоставят на Държавния комитет за изследвания и технологии, който формира комплексни групи и издава заповеди за командироване на учени и специалисти от страната. Разходите в левове са за сметка на съответните ведомства.

(2) Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации не могат да командироват други учени и специалисти за участие в същите мероприятия.

Чл. 21. За участие в отделни крупни международни мероприятия в областта на изкуството и културата заповедите за командировки се издават от председателя на Комитета за култура, който определя ръководителя и състава на делегацията.

Чл. 22. Заповедите за командировки по външнотърговски въпроси, проучване на пазари, сключване на договори за икономическо сътрудничество и др. се съгласуват с Министерството на търговията, а заповедите във връзка с проучване и покупко-продажба на лицензии и технологии - с Държавния комитет за изследвания и технологии.

Министерството на търговията и Държавният комитет за изследвания и технологии вземат мерки за опростяване процедурата по съгласуването.

Чл. 23. (1) Не се разрешават командировки и специализации в чужбина, за които няма договореност с приемащата страна или приемащата организация и/или българската единна мисия, освен когато командировката е по линия на двустранните комисии и международните организации или по линия на самоуправляващите се стопански организации.

(2) Самоуправляващите се стопански организации съобщават за командировките на своите работници в представителствата си в съответната страна, а в страните, където нямат представителства - в търговско-икономическите служби на единните мисии. Представителствата и търговско-икономическите служби, ако имат съображения по командировките, изпращат съображенията си на самоуправляващите се стопански организации.

Чл. 24. (1) Командированите работници при изпълнение на служебните си задължения работят в най-тясно сътрудничество с българските единни мисии и съответните представителства.

(2) Изпратените на специализация в несоциалистически страни са задължени да представят в българската единна мисия съответен документ относно командировката и програма за работа и да изпълняват задачите с нейно съдействие и контрол.

Чл. 25. (1) Съставите на официалните делови делегации се определят, като се имат пред вид проблемите, които ще се обсъждат при посещението на делегацията. В такива делегации не може да се включват членове и експерти с представителна цел от ведомства и организации, въпроси на които няма да се обсъждат при посещението на делегацията.

(2) Съставите на официалните представителни делегации - за тържества, панаири, изложби и др., се определят до възможния минимум.

(3) Официалните делегации използуват протоколните и техническите служби в българските представителства в страната, в която делегацията е на посещение.

Чл. 26. (1) Ведомствата могат да командироват на работни съвещания, провеждани по линия на международните организации и двустранните комисии, до трима български специалисти. На тези съвещания се използуват в максимална степен специалистите към българските представителства в страната, където се провеждат съвещанията.

(2) Съставите на българските делегации в работни съвещания, на които се разглеждат комплексни програми за сътрудничество или въпроси от дневния ред на предстоящи сесии на двустранни комисии или международни организации, се определят в зависимост от обема и характера на разглежданите въпроси.

(3) Ведомствата са длъжни да възлагат на съответните български представителства да участвуват в заседанията на органите на ООН, международните специализирани организации от системата на ООН и другите международни междуправителствени организации. Командироване на делегации от страната на такива заседания се допуска само по преценка на координационния орган.

Чл. 27. (1) Самоуправляващите се стопански организации командироват свои работници в страни, където имат представителства, само за решаване на задачи, които не може да бъдат решени от представителствата.

(2) Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации не могат да командироват работници за закупуване на стоки освен в случаите, когато е необходимо в страната на продавача или в друга страна да се извърши оглед на стоката или да се получи стоката и да се одобрят съответните документи, или да се подпише договор.

Чл. 28. По линия на прякото сътрудничество, установено с двустранни протоколи, командировки се допускат само в случаите, когато се сключват договори или се извършват обменни операции.

Чл. 29. Работниците, които се изпращат на специализация, следва да са добри специалисти в съответната област, да притежават необходимата езикова квалификация, да са запознати с наличната в страната информация по проблема и с валутния й режим.

Чл. 30. (1) Сроковете на отделните командировки и специализации се продължават по изключение със заповед на ръководителя, издал заповедта.

(2) Продължаването на сроковете на специализациите в несоциалистически страни се извършва със съгласие на Държавния комитет за изследвания и технологии.

(3) При просрочване на определените със заповедта дни за командировка и специализация без разрешение на командироващия орган или без последващо потвърждение от него дните от просрочването се считат за отсъствие без оправдателни причини, за което се налагат предвидените в нормативните актове санкции.

Чл. 31. Млади специалисти може да бъдат изпращани на специализация в несоциалистически страни, ако имат трудов стаж по специалността най-малко 3 години.

Чл. 32. (1) Повторно изпращане на специализация в несоциалистически страни може да се извършва след изтичане най-малко на 5 г. от датата на завръщането от предишната специализация.

(2) Изключения по предходната алинея и по чл. 31 може да се правят за някои динамично развиващи се отрасли по преценка на съответния координиращ орган.

Чл. 33. Ведомствата могат да командироват свои работници по тяхно желание в чужбина за изучаване на опит, за участие в научна конференция, симпозиум, конгрес, конкурс и по дисертационна работа в рамките на предоставените им средства по валутния план, като левовата равностойност на валутата, пътуването и всички други разходи в левове са за сметка на командирования.

Чл. 34. Заповеди за командировки в чужбина не може да се издават без право на пътни, дневни и квартирни пари или без да е осигурена издръжка. В заповедта трябва изрично да бъде посочено как са уредени тези въпроси. В противен случай не се издават паспорти и изходни визи.

Чл. 35. Не се разрешава съчетаване на командировка с частно пътуване.

Чл. 36. Командированите работници имат право на пътни пари съгласно заповедта в размер на действително извършените разходи по най-краткия и икономически най-изгоден маршрут.

Чл. 37. (1) Пътуването се извършва със самолет и по изключение с влак или параход. При пътуване с влак командированите имат право на допълнителен билет за място в спален вагон първа класа, ако това е посочено в заповедта за командировката.

(2) Пътуването с параход се допуска, когато няма възможност да се ползува самолет или влак.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1992 г.) Пътуването може да се извърши и с личен автомобил на командирования. В този случай командированият получава 50 на сто от стойността на полагащия се за времето на командировката самолетен билет икономическа класа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1990 г., изм., бр. 52 от 1992 г.) Пътуването може да се извърши и със служебен автомобил, когато няма възможност да се ползва самолет или влак или когато това е икономически по-изгодно.

Чл. 38. (Необнародван) Длъжностните лица, упоменати в раздел I на Списъка на длъжностните лица, които имат право на увеличени дневни и квартирни пари съгласно приложение № 2, имат право на билет във влак за спално място в отделно купе, а в самолет - за първа класа.

Чл. 39. Разходите по снабдяването на командированите с паспорти, визи и други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, летищна такса, резервация на място в превозно средство, са за сметка на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, в която работят или която ги е командировала.

Чл. 40. Разходите в левове и валута за превоз на служебен багаж, който не се вмества в нормите на разрешения при пътуването личен багаж на командирования, са за сметка на съответното ведомство или самоуправляващата се стопанска организация.

Чл. 41. Средствата във валута за вътрешен транспорт при служебни пътувания между различните населени пунктове на съответната страна, когато няма възможност да се закупят билети в Народна република България, се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка.

Чл. 42. Разходите за градски транспорт са включени в дневните пари на командированите. На тях може да им се признаят разходи за пренасяне на служебен багаж, който поради обема, теглото или съдържанието му не може да се носи като ръчен багаж. Отчитането се извършва с билети, фактури, квитанции или протокол, заверен от българската единна мисия. Ако това практически е невъзможно, командированият подписва декларация за извършените разходи.

Чл. 43. (1) (Необнародвана) За покриване личните разходи на командированите работници в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари по размерите и валутите съгласно приложение № 1 и № 2.

(2) Курсовите разлики, явили се при обмяна на валутата и при комисионите по инкасиране на чекове, са за сметка на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация при задължително представяне от командирования на банково бордеро.

Чл. 44. При промяна в размера на полагащите се командировъчни пари през време на командировката новите размери се зачитат от влизането им в сила. Полагащата се допълнителна валута при промяна в размера на дневните пари, при удължаване на командировката и други подобни, ако не е получена в страната, където е осъществена командировката, следва да се изплати безкасово във валута или в левове по желание на командирования.

Чл. 45. Дневните пари се изчисляват по фактическия брой на дните, прекарани в командировка, без да се изключват почивните и празничните дни и дните за пътуване.

Чл. 46. Дневни пари за времето на пътуването в чужбина се плащат по размерите за страната, за която лицата са командировани.

Чл. 47. Когато приемащата страна поема цялата издръжка в натура, на командированите се осигуряват 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.

Чл. 48. На работници с постоянно местослужене в Народна република България, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Народна република България страна, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната страна, ако престоят им е повече от 3 часа.

Чл. 49. В квартирните пари се включва ползуването на легло, резервация, ако се е наложила или е задължителна, отопление, баня, телевизор, радио, телефон, без междуградските и международните разговори, сервиз, данъци и такси, включени в цената за ползуване на квартира или допълнения към нея. Всички други услуги, като пране, гладене, химическо чистене и др., включително и храненето, са за сметка на дневните пари на командированите работници.

Чл. 50. (1) Командированите работници са длъжни да ползуват възможностите за настаняване, предоставяни от единната мисия на Народна република България в съответната страна.

(2) При специализации може да се ползува хотел само в случаите, когато няма възможност да се осигури общежитие, което се удостоверява с писмо от единната мисия на Народна република България, потвърждаващо, че приемащата страна не е имала възможност да предостави общежитие на специализанта.

Чл. 51. В страни, където има набрани авоари в местна валута, Българската външнотърговска банка отпуска на командированите квартирни пари в такава валута. Министърът на финансите, министърът на външните работи и министърът на търговията определят дневните пари в местна валута в тези страни, като осигуряват на командированите нормални условия за живот. Тази алинея не се прилага в страни, където вътрешното законодателство изисква заплащане в конвертируема валута.

Чл. 52. (1) Общата продължителност на всички видове командировки на командирован работник за една календарна година не може да превишава 45 дни. Продължителността на престоя на делегации в една чужда страна не може да бъде по-голям от 5 работни дни без времето на пътуване.

(2) За отделни дейности ръководителите, които са издали заповедите, могат със съгласието на Министерството на външните работи или на Министерството на търговията, в зависимост от характера на задачите по командировката, да продължат сроковете по предходната алинея.

(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 9.04.1999 г.) Продължителността на командировката на участниците в хуманитарни операции, операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации извън територията на страната, се определя от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) Командированите по въпроси на инженеринговите самоуправляващи се стопански организации, ако отделна командировка продължи повече от 30 дни, може да бъдат включени в щата на представителството на организацията в съответната страна до приключване на задачата, като им се определя и съответната заплата.

Чл. 53. (1) Пълният размер дневни пари се плаща за отделна командировка до 30 дни. За времето след 30-ия ден размерите на дневните се намаляват с 10 на сто, а след 60-ия ден - с 20 на сто.

(2) При специализация в чужбина за първите 30 дни лицата получават дневни пари, намалени с 10 на сто, а след 30-ия ден - намалени с 20 на сто.

(3) Когато през време на командировката са посетени няколко страни, при определяне размера на намалението по ал. 1 и 2 се взема пред вид общото времетраене на командировката в чужбина.

(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 9.04.1999 г.) Размерът на дневните пари на командированите участници в хуманитарни операции, операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации извън територията на страната, се определя от Министерския съвет за всеки отделен случай за целия срок на операцията или мисията.

Чл. 54. Временно завръщане на командированите в Народна република България не се счита за прекъсване на командировката или специализацията. За дните на престоя им в Народна република България дневни и квартирни пари за страната и чужбина не се плащат.

Чл. 55. При специализации до 90 дни вътрешното възнаграждение се изплаща в пълен размер. След този срок изпратените на специализация получават 45 на сто от щатната месечна заплата и полагащите се допълнителни възнаграждения.

Чл. 56. Ако командированият заболее през времето на командировката, дневните и квартирните пари се заплащат, докато здравословното му състояние позволи да пристъпи към изпълнение на възложеното му служебно поръчение или да се върне в мястото на постоянната си работа.

Чл. 57. (1) Разходи, извършени с разрешение на ръководителя на делегацията или ръководителя на задграничното представителство, за прегледи, изследвания и лечение на командирован, който не е настанен в болнично заведение, се заплащат от съответното ведомство или организация.

(2) При постъпване в болнично заведение за дните на лечението командированият има право на 25 на сто от дневните пари. Таксите за лечение са за сметка на ведомството или организацията.

Чл. 58. (1) При командировки в страната на местослуженето на работници, които са на работа в чужбина, се изплащат 50 на сто от определените дневни пари и пълният размер на квартирните пари, определени в наредбата.

(2) Годишно не може да се изплащат командировъчни пари за повече от 60 дни.

(3) При еднодневни командировки в страната на местослужене дневни и квартирни пари не се полагат.

Чл. 59. Когато се налага българските задгранични представителства да командироват чуждестранните си работници във вътрешността на страната, в която се намира представителството, командировъчни пари се изплащат според вътрешните разпоредби на съответната страна.

Чл. 60. Таксите за правоучастие на командированите в конгреси, конференции, симпозиуми и др. и разходите за печатните материали са за сметка на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, които са ги командировали.

Чл. 61. Министерството на финансите може да дава задължителни указания за намаляване размера на командировъчните разходи при посещения на панаири, изложби и други групови пътувания.

Чл. 62. Финансово-счетоводният отдел изплаща средствата за командировки и специализации, като съставя сметка по утвърден от Министерството на финансите образец, един екземпляр от която, надлежно подписан, се предава на командирования.

Чл. 63. В 10-дневен срок от завръщането си командированият или ръководителят на делегацията представя на органа, който е издал заповедта за командировка, доклад за извършената работа. Когато командировката се отнася до външнотърговски въпроси от общодържавно значение, препис от доклада се изпраща на Министерството на търговията.

Чл. 64. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации, в които работят командированите или специализиращите, в 15-дневен срок от представянето на доклада при необходимост организират обсъждането му и приемат съответни решения, които се водят на отчет.

Чл. 65. За внедряване на резултатите от командировката в чужбина, извършена във връзка с пренасянето и използуването на чуждестранния опит и постижения, лична отговорност носят ръководителят на ведомството или на самоуправляващата се стопанска организация, издал заповедта, ръководителят на ведомството или на самоуправляващата се стопанска организация, откъдето е командированият, и лично командированият.

Чл. 66. (1) В 14-дневен срок от завръщането си командированият представя във финансово-счетоводния отдел отчет за изразходваната валута по установения образец декларация за получените командировъчни пари от приемащата страна и документ за невъзможността за ползуване на общежитие при специализация.

(2) Финансовият отчет се приема при условие, че е представен докладът за отчет на командировката.

Чл. 67. (1) Ако в 30-дневен срок от завръщането си командированият не отчете напълно изразходваната валута, нейната левова равностойност се събира в троен размер по курса на Българската народна банка с такса. Разликата между заплатените в левове средства от ведомството или самоуправляващата се стопанска организация и получената сума от командирования се внася в приход на държавния бюджет.

(2) При особени случаи, когато отчитането на командировката е свързано с получаване на документи и с възстановяване на валута от чужбина, ръководителят на ведомството или на самоуправляващата се стопанска организация може да продължи срока по предходната алинея до 3 месеца.

Чл. 68. Не се допуска предоставяне на валутни средства за нова командировка или специализация, ако не е отчетена валутата по предишната командировка или специализация.

Чл. 69. (1) Квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел, пансион или друга организация.

(2) Ако командированият е ползувал частна квартира в населено място, където има българска единна мисия, издаденият документ се заверява от мисията.

(3) Когато командированият не изразходва полагащата му се валута за хотел или изразходва по-малко от нея, разликата се връща на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, които са го командировали.

(4) Ако командированият изразходва за хотел по-голяма сума от полагащата му се за квартирни пари, разликата е за сметка на дневните пари.

Чл. 70. (1) Допуска се компенсиране преразхода на квартирни пари с икономията от квартирни пари в рамките на полагащите се размери за страната, за която се отнася командировката.

(2) При командироване в няколко страни командированият може да компенсира преразхода на дневните и квартирните пари в една страна с икономията от дневни и квартирни пари в друга страна - отделно за социалистическите и отделно за несоциалистическите валути. С несоциалистическа неконвертируема валута не може да се компенсира преразход в конвертируема валута.

Чл. 71. (1) Министерството на финансите може да разрешава по изключение изплащането на квартирни пари по фактически размери.

(2) При командировки за участие в международни многостранни прояви в социалистически страни не се изисква съгласуване на по-високи размери квартирни пари по предходната алинея, ако има писмено уведомление (писмо, телекс, телеграма) от страната-организатор.

Чл. 72. Когато в квартирните пари е включен обед или вечеря, дневните пари при отчитането се намаляват, както следва:

1. при ползуване на обед - с 35 на сто или с фактическия размер на обеда, ако е посочен в сметката за хотел;

2. при ползуване на вечеря - с 25 на сто или с фактическия размер на вечерята, ако е посочена в сметката за хотел;

3. при ползуване на пълен пансион - със 70 на сто или с фактическия размер за пълния пансион, ако е посочен в сметката.

Чл. 73. (Необнародван) (1) В случай че приемащата страна осигурява командировъчните разходи във валута, командированите ползват размерите на дневни пари, определени за съответната страна. За получената валута те представят документ от приемащата страна или писмена декларация, като получените в повече валутни средства от полагащите им се внасят в приход на валутния план на страната посредством ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, които са ги командировали.

(2) Когато командированите са получили по-малко дневни пари от полагащите им се, удостоверено с документ от приемащата страна, ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, които са ги командировали, изплащат безкасово разликата до полагащите се дневни пари.

(3) Квартирните пари се отчитат с документ по фактическия размер на изразходваните средства.

Чл. 74. (1) Разходите за входни билети, за заплащане на такси, свързани с изпълнението на поставените със заповедта за командировка задачи, се одобряват въз основа на представените документи или билети.

(2) Разходите за закупени материали от конгреси, съвещания, симпозиуми и др. се признават, ако има заверка, че материалите са предадени за съхранение в библиотеката на съответното ведомство.

Чл. 75. Единните мисии информират два пъти годишно - към 30 юни и към 31 декември, Министерството на финансите и координиращите органи за осъществените командировки в съответната страна.

Чл. 76. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации съставят по раздели и източници на финансиране шестмесечни и годишни отчети и анализи за командировките и специализациите и ги изпращат до 31 юли и до 1 март на следващата година в Министерството на финансите.