Държавен вестник, брой 86 от 11.X

Чл. 1. Държавният застрахователен институт (ДЗИ) застрахова по доброволен ред земеделските култури на:

1. юридически лица - организации на бюджетна издръжка, обществени, верски и други организации, помощни стопанства на стопански организации, чиито земеделски култури не подлежат на задължително застраховане, наричани по-нататък "организации".

2. граждани.

Чл. 2. Организациите и гражданите могат да застраховат доброволно: реколтата от земеделските култури и реколтата от овощни, зеленчукови, розови и черничеви градини, бостани, лозя, ягоди, малини, културна шипка, културна къпина, маточници, медицински растения, черно френско грозде (касис), хмел, разсади, цветя за семе и продажба и култури в парници и оранжерии.

Чл. 3. Не се приемат за доброволно застраховане: дървета, храсти и главини; култури в опитни полета за научна или експериментална цел; естествени ливади, изкуствени пасища, гори, полезащитни горски пояси, декоративни растения (засадени в паркове и градини), горски и декоративни разсадници и семенилища, папур, растения за зелено торене, културна върба (ракита); новозасадени и млади неплододаващи овощия, черничеви градини, лозя, ягоди, малини, културна шипка, културна къпина, черно френско грозде (касис); недаващи цвят: рози, лавандула, хмел и др., невключени в чл. 2.

Чл. 4. Земеделските култури са застраховат до максимални застрахователни суми, определени по Таблицата за максималните застрахователни суми на декар по доброволно застраховане на земеделски култури на организациите на бюджетна издръжка, обществени, верски и други организации, помощни стопанства и граждани (приложение № 1).

Чл. 5. (1) Организациите и гражданите могат да застраховат всички групи култури или отделни групи култури, посочени в таблицата (приложение № 1).

(2) Когато се прилагат за застраховане отделни култури или групи култури, се включват всички култури, които се отнасят към съответните тарифни групи (приложение № 1).

Чл. 6. (1) Застрахователната сума на декар при земеделските култури, които се отглеждат за повече от един вид продукция или се прибират на няколко пъти през годината (на части), се определя, както следва:

1. за лен и коноп:

а) за лен и коноп за семе - 100%;

б) за лен и коноп за влакно и семе, когато главен продукт е влакното - 70% за влакното и 30% за семето;

2. за люцерна и детелина за сено:

а) първи откос - 40%;

б) втори откос - 405;

в) трети откос - 20%;

3. за еспарзета за сено:

а) първи откос - 60%;

б) втори откос - 40%;

4. за други фуражни многогодишни култури застрахователната сума се разпределя, както по т. 3;

5. за домати:

а) ранни домати на открито, реколтирани на 4 завръза: I - 25%; II - 30%; III - 30% и IV - 15%;

б) ранни домати на открито, реколтирани на 5 завръза: I - 20%; II - 25%; III - 25%; IV - 20% и V - 10%;

в) средно ранни домати на открито, реколтирани на 6 завръза: I - 20%; II - 25%; III - 18%; IV - 15%; V - 12% и VI - 10%;

г) средно ранни домати на открито, реколтирани на 7 завръза: I - 15%; II - 20%; III - 20%; IV - 15%; V - 12%; VI - 10% и VII - 8%;

д) при повече от 7 завръза броят на наличните плодове и цветове от тези завръзи се разпределя поравно към по-ниските завръзи;

е) ранни оранжерийни домати, засадени до 1 октомври, реколтирани на 18 завръза: I - 8%; II - 8%; III - 8%; IV - 5%; V - 2%; VI - 2%; VII - 2%; VIII - 4%; IХ - 5%; Х - 8%; ХI - 5%; ХII - 4%; ХIII - 5%; ХIV - 8%; ХV - 5%; ХVI - 5%; ХVII - 8% и ХVIII - 8%;

ж) средно ранни оранжерийни домати, засадени до 1 декември, реколтирани на 14 завръза: I - 3%; II - 3%; IV - 7%; V - 8%; VI - 5%; VII - 5%; VIII - 7%; IХ - 9%; Х - 10%; ХI - 11%; ХII - 9%; ХIII - 9% и ХIV - 9%;

з) късни оранжерийни домати, засадени след 1 декември - разпределението на застрахователната сума е както при буква "г";

6. за магданоз за зелено - 4 коситби: I - 25%; II - 25%; III - 25% и IV - 25%;

7. за мента:

а) само за масло: I откос - 70%; II - 30%;

б) само за листа: I откос - 50%; II - 50%;

в) за масло и листа: I откос - 60%; II - 40%;

г) мента, отглеждана и реколтирана на I откос - цялата (100%) застрахователна сума;

8. за едролистни тютюни "Виржиния" и "Бърлей": диб - 10%; I майка - 25%; II майка - 35%; III майка - 20%; ковалама - 6% и уч - 4%.

(2) За повече от 3 откоса застрахователят не носи отговорност.

Чл. 7. (1) Застрахователната сума не може да се изменя през годината освен ако при оценката на щети се установи, че очакваният стойностен доход от културата е по-малък от застрахователната сума в резултат на неспазени агротехнически мероприятия при отглеждането на културата, както и при щети, нанесени от събития извън тези, посочени в чл. 18.

(2) В случаите, посочени в ал. 1, отговорността се носи само за действителната стойност на реколтата от декар.

Чл. 8. Организациите и гражданите застраховат земеделските си култури с еднаква застрахователна сума на декар за цялата площ според вида на културата по таблицата (приложение № 1). Не се допуска един и същ блок (парцел), засят или засаден с една и съща култура, да се застрахова на части и с различни застрахователни суми на декар.

Чл. 9. (1) Организациите, които застраховат доброволно всички или отделни групи култури, трябва да застраховат и всички или съответно отделни групи култури, които се отглеждат за раздаване на среден добив за лично ползуване на работниците, с еднакви застрахователни суми на декар.

(2) Гражданите могат да застраховат земеделските култури, засети или засадени на предоставената им земя за лично ползуване с определени граници, когато те се отглеждат колективно, а реколтата се прибира индивидуално от тях.

Чл. 10. Сключването на договора за застраховка на земеделските култури се извършва от длъжностни лица на застрахователя в съответния клон по местонахождението на културите.

Чл. 11. Крайният срок за сключване на доброволната застраховка на земеделските култури е 15 юни на текущата година.

Чл. 12. Не се носи отговорност за щети на култури, причинени от застрахователни събития, предшествуващи сключването на застрахователния договор. В застрахователния договор тези култури се описват задължително, като вместо "застрахователна сума на декар" се записва "пострадали от застрахователни събития".

Чл. 13. Доброволните застраховки на земеделските култури влизат в сила от 0,00 часа на следващия ден, от който е сключен застрахователният договор, ако организациите се депозирали платежно нареждане в съответния банков клон, а гражданите са изплатили дължимата застрахователна вноска.

Чл. 14. Застрахователните вноски се изчисляват на 100 лв. застрахователна сума по Тарифата за застрахователни вноски по доброволно застраховане на земеделските култури и цветята на организации на бюджетна издръжка, обществени, верски и други организации, помощни стопанства и граждани срещу рисковете: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, измръзване, осланяване, наводнение, киша, задушаване (запарване), и щетите от диви животни и птици (приложение № 2) и по рискови класове, одобрени от председател на ДЗИ, за съответните населени места - по общини и кметства. Вноските се издължават еднократно при сключване на застраховката.

Чл. 15. Застрахованите са длъжни да спазват агротехническите изисквания за отглеждане на земеделските култури, а при настъпване на застрахователни събития за вземат необходимите мерки за ограничаване на щетите, както и за компенсиране на загубите и оползотворяване на продукцията от засегнатите култури.

Чл. 16. При настъпване на застрахователно събитие застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя в 5-дневен срок, като посочат датата, събитието, вида и площта на пострадалите култури.

Чл. 17. (1) Когато застрахованите не са изпълнили задължението си по чл. 15 и 16, застрахователят има право да намали или да не изплати застрахователно обезщетение.

(2) Решението на застрахователя по ал. 1 подлежи на обжалване пред председателя на ДЗИ в 7-дневен срок от датата на съобщението. Ако застрахованата организация е недоволна от решението на председателя на ДЗИ, тя има право да отнесе спора до държавния арбитраж, а гражданинът - до съда в срок по чл. 112 и 337 ЗЗД съответно за организацията и гражданина.

Чл. 18. По доброволното застраховане на земеделските култури застрахователят обезщетява щетите на реколтата, причинени от:

1. градушка;

2. буря;

3. проливен дъжд;

4. наводнение;

5. киша;

6. измръзване;

7. осланяване;

8. задушаване (запарване);

9. пожар за корен;

10. диви животни (диви свине, елени, сърни, зайци и др.) и птици.

Чл. 19. Не са в тежест на застрахователя и не се обезщетяват щетите, причинени пряко или косвено от следните събития или при следните случаи:

1. земетресения;

2. свличания и срутвания в рудниците и галериите на мините и геоложките предприятия, намиращи се под пострадалите култури;

3. военни действия или учения;

4. болести и вредители по земеделските култури;

5. причинени от гризачи;

6. причинени от технически неизправни напоителни или отводнителни канали, електрически или отоплителни инсталации в парници, оранжерии и др.;

7. суша и други събития или случаи, непосочени в чл. 18.

Чл. 20. Обезщетяват се само количествените щети на реколтата от земеделските култури и реколтата от трайните насаждения.

Чл. 21. (1) Застрахователната отговорност за земеделските култури се покрива от застрахователя до размера на застрахователната сума на декар, посочена в договора.

(2) Застрахователната отговорност се носи само за фактически заетите или засадените площи, но не повече от посочените в застрахователния договор.

(3) Щети на земеделските култури до 5% включително не се обезщетяват от застрахователя.

Чл. 22. Застрахователната отговорност по доброволната застраховка на земеделските култури започва:

1. за култури, които се сеят (едногодишни и многогодишни) - от момента на поникването им;

2. за култури, които се засаждат (картофи и др.) или разсаждат (зеленчуци, тютюн, цветя и др.) - от деня на засаждането или разсаждането им на постоянно място;

3. за трайните насаждения (овощия, лози, маслодайна роза, маточници, хмел и др.) - от встъпването им в плододаваща възраст - непрекъснато през цялата година.

Чл. 23. (1) Застрахователната отговорност за реколтата от земеделските култури се прекратява в обичайното време, когато реколтата е трябвало да бъде прибрана съобразно природно-климатичните условия на района.

(2) Споровете по ал. 1 се решават от съдебните и арбитражните органи.

Чл. 24. Ликвидацията на щетите на застрахованите по доброволен ред земеделски култури обхваща: установяване на събитието, довело до наличието на щета, определяне размерите на щетата и обезщетението, установяване правото на застрахования да получи обезщетението и изплащането му.

Чл. 25. (1) Ликвидацията на щетите се извършва от органите на застрахователя или упълномощени от него други органи или лица. В ликвидационната комисия участвува застрахованият или негов представител.

(2) При ликвидацията на щетите на гражданите може да се търси съдействието на представител на кметството или общината, който да дава сведения за местонахождението и други обстоятелства, свързани с ликвидацията на щетите при пострадалите земеделски култури.

Чл. 26. (1) След настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да предоставя на застрахователя всички необходими сведения за доказване на застрахователното събитие, щетите и размера им.

(2) До изпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да откаже плащането на застрахователното обезщетение.

Чл. 27. (1) Огледът, оценката и необходимите проверки за уточняване размера на щетите на пострадалите или унищожените земеделски култури се извършват в 10-дневен срок от деня на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие. В огледа участвува застрахованият или негов представител.

(2) За огледа и оценката се съставят протоколи и актове по образец, които се подписват от страните.

Чл. 28. Протоколи, актове и други документи, съставени без участието на органи на застрахователя или упълномощени от него лица, не ангажират отговорността му. Ако същите са съставени без застрахования, те са невалидни за него.

Чл. 29. (1) Размерът на щетите на пострадали земеделски култури от застрахователни събития се определя по метода на преброяване на място и пресмятане.

(2) Степента на щетата в процент се определя за всяка култура поотделно по блокове и местности.

Чл. 30. (1) Когато застрахователното събитие нанесе частични повреди на земеделски култури, които продължават своето развитие, за организациите се извършват 2 оценки: първоначална - след събитието, и окончателна - преди прибирането на реколтата, с отчитане степента на възстановяване на културите.

(2) За пострадали или унищожени земеделски култури на гражданите независимо от фазата на развитието на културите не се прави първоначална оценка.

(3) При настъпване на последващи застрахователни събития при земеделските култури на гражданите се извършва нова оценка, като се вземат предвид предходните щети. Всяка последваща оценка е окончателна.

Чл. 31. При окончателната оценка не може да се увеличи размерът на първоначално установената щета с изключение на случаите, когато се извършва анкета на място от орган на Централното управление на ДЗИ и увеличението се одобри от председателя на ДЗИ или негов заместник.

Чл. 32. Площта на пострадалите земеделски култури се определя, като се използуват описите на засетите (засадените) земеделски култури по блокове и местности, а при необходимост се извършва измерване на място.

Чл. 33. При констатации за намаление на добива от земеделските култури, причинено от събития извън посочените в чл. 18, се прави намаление, изразено в процент, който се вписва в съответния оценителен документ.

Чл. 34. (1) Ако застрахованите не са доволни от оценката, могат в 7-дневен срок от деня, в който са уведомени за нея, да поискат писмено втора оценка, като запазят оценените култури до провеждане на втора оценка.

(2) При извършване на втората оценка по ал. 1 може да се определи по-голям или по-малък процент щета от първоначалния. Обезщетението се изплаща съгласно съставения нов оценителен документ от втората оценка. Ако застрахованият не е доволен и от втората оценка, може да се отнесе спора до съдебните или арбитражните органи.

Чл. 35. Обезщетението за земеделски култури, които се отглеждат за повече от един вид продукция (лен, коноп и др.) или се прибират на няколко пъти през годината (люцерна, детелина и др.), се определя в съответствие с начина на извършване на застраховката (по предназначение, откоси) и е в зависимост от процента на щетата за отделния вид или дял от продукцията.

Чл. 36. Застрахователят изплаща полагащото се обезщетение за пострадалите земеделски култури до края на текущата година.

Чл. 37. От сумата на застрахователното обезщетение, което се полага на организациите, застрахователят може да прихваща неправилно надплатени суми, като за всяко прихващане съобщава писмено на застрахования основанието и размера му.

Чл. 38. За възстановяване на изплатени обезщетения и разноски по тях застрахователят има право на иск срещу третите лица, които умишлено са унищожили или повредили земеделските култури.

Чл. 39. (1) Държавният застрахователен институт с участието на други компетентни държавни органи или специалисти от областния (общинския) народен съвет организира и провежда системни проверки върху работата на лицата, определили степента (процента) на щетите на терена.

(2) При констатации от органите по ал. 1 за извършени нарушения при определяне размера на щетите те имат право да ги намаляват или увеличават до действителния им размер.