Държавен вестник, брой 48 от 24.VI

Чл. 1. С тази наредба се определят предметът и редът за извършване обществената оценка на териториалноустройствени, градоустройствени и архитектурни планове и проекти, обекти на монументално-пластичните изкуства и градския дизайн и на инвестиционната политика.

Чл. 2. С обществената оценка на плановете по чл. 1 се създават условия за повишаване на социалната ефективност и качеството на жизнената среда чрез по-пълно отразяване на интересите и потребностите на гражданите в планово-проектните фази. В съответствие със Закона за допитване до народа тя се провежда чрез обсъждания, местен референдум или общо събрание на жителите на населено място, част от него, община, област. Обсъждания може да се провеждат и по въпроси, отнасящи се за цялата страна.

Чл. 3. (1) Организатори на обществената оценка могат да бъдат:

1. инвеститорите;

2. народните съвети;

3. комитетите и организациите на Отечествения фронт;

4. Комитетът по териториално и селищно устройство (КТСУ).

(2) Съорганизатори на обществената оценка могат да бъдат:

1. Българските професионални съюзи;

2. Димитровският комунистически младежки съюз;

3. Съюзът на архитектите в България и Научно-техническите съюзи в България;

4. Съюзът на българските художници;

5. Съюзът на българските журналисти.

(3) Експертни органи за обществената оценка могат да бъдат:

1. Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при КТСУ;

2. експертните съвети по комплексно изграждане на териториалните единици при народните съвети;

3. експертните технико-икономически съвети на инвеститорите.

Чл. 4. Обществената оценка се осъществява, като се прилагат принципите на:

1. независимост на обществената оценка;

2. доброволност на участието на гражданите, без с това да се изключват съответните целенасочени мероприятия на масовите обществени организации, Съюза на архитектите в България, Научно-техническите съюзи в България, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските художници за подготовката, активизирането, организирането и подпомагането на гражданите в тази дейност;

3. задължителност на изводите от обществената оценка в резултат на провеждане на местен референдум или общо събрание на населението.

Чл. 5. На обществена оценка могат да се подложат:

1. предварителните проекти на:

а) районни териториалноустройствени планове - за територията на отделни райони или териториални единици;

б) териториалноустройствени планове - за извънселищни територии;

в) градоустройствени планове (общи и подробни) - за отделни населени места, общини и свързаните с тях зони на влияние;

2. инвестиционните проучвания за големи, сложни и уникални обекти, определени от МС;

3. инвестиционните проучвания за обекти, които имат голям социален ефект или оказват значително отражение върху жизнената среда на съответната територия, определени съвместно от инвеститорите и народните съвети;

4. предварителните проучвания на строителни системи и подсистеми, определени от инвестиращите ги народни съвети;

5. проучвания и проекти за опазване на културно-историческото наследство и общественото му приспособяване, както и за обекти на монументално-пластичните изкуства и градския дизайн, определени от организаторите на обществената оценка;

6. определяне на приоритетните направления в петилетните и годишните планове за изграждане на населените места и необходимостта от извършване на строителство на едни или други обекти с местно значение;

7. други проекти и разработки с голямо социално значение по предложение на съорганизаторите на обществената оценка и експертните органи.

Чл. 6. Предмет на обществената оценка могат да бъдат:

1. обществената цел и значимост на проектния обект;

2. обществено необходимите разходи за изграждане и ефективността на проектирания обект;

3. съдържанието на проектирания обект;

4. разположението и взаимообвързаността на проектираната територия или сгради спрямо останалите елементи на жизнената среда;

5. необходимото премахване или запазване на сгради или благоустройствен фонд;

6. отношението към културно-историческата стойност на средата;

7. естетическият, възпитателният и идеологическият ефект на проектирания обект.

Чл. 7. Организаторите на обществената оценка извършват следното:

1. информират гражданите за предстоящите обществени обсъждания и за сроковете за тяхното провеждане;

2. организират подготовката и провеждането на обществените обсъждания, като осигуряват необходимите технически и кадрови ресурси, включително изследователски групи (научни консултанти), които на договорна основа провеждат проучването на общественото мнение и обобщават резултатите от него;

3. организират участието на гражданите във всички етапи на обществената оценка;

4. внасят цялостната документация по обществената оценка в съответния експертен съвет или във Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура заедно с програмите, плановете или проектите, свързани с нея;

5. информират гражданите за решенията по разглеждания обект на съответния експертен съвет или на Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура.

Чл. 8. Съюзът на архитектите в България, Научно-техническите съюзи в България и Съюзът на българските художници, респективно техните дружества, съорганизатори на обществената оценка, съдействуват, като:

1. осигуряват специалисти за предоставяне и разясняване на гражданите на подлежащите на обществена оценка разработки;

2. предлагат на организаторите за обществено обсъждане планове и проекти по реда на чл. 5, т. 5.

Чл. 9. Съюзът на българските журналисти, съорганизатор на обществената оценка, съдействува, като:

1. активизира средствата за масово осведомяване във връзка с организацията и хода на обществените обсъждания и взетите решения;

2. предлага на организаторите за обществено обсъждане планове и проекти.

Чл. 10. Изследователските групи (научните консултанти) въз основа на сключените с тях договори:

1. изработват програми, методики и други средства за проучване на обществената оценка, които се съгласуват с Българската социологическа асоциация;

2. оказват методична помощ на организаторите на обществената оценка;

3. провеждат проучването и обобщават резултатите от него;

4. изготвят подробен доклад за резултатите от обществената оценка и го предават на организатора на общественото обсъждане.

Чл. 11. Върховният съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при КТСУ, респективно експертните съвети, като експертни органи на обществената оценка имат следните задължения:

1. разглеждат внесените програми, планове и проекти заедно с резултатите от обществената оценка и вземат окончателно решение по тях;

2. при разглеждане на резултатите от обществената оценка осигуряват участието на представители на масовите организации като пълноправни членове на експертния орган;

3. изпращат препис от решенията си на съответния народен съвет.

Чл. 12. Средствата, необходими за обществената оценка, се осигуряват, както следва:

1. за териториалноустройствените и градоустройствените планове - от народните съвети, съответно от КТСУ;

2. за инвестиционните проучвания и проектите по монументално-пластичните изкуства и градския дизайн - от народните съвети и от другите инвеститори;

3. за предварителните проучвания на строителните системи и подсистеми - от инвестиращите ги народни съвети или стопански организации;

4. за усъвършенствуване на нормативно-методичната база на обществената оценка - от КТСУ.

Чл. 13. Инвеститорите организират:

1. запознаването на гражданите с оценяваните проекти и провеждането на обществената оценка;

2. разработването на необходимите допълнителни илюстративни и обяснителни материали.

Чл. 14. Инвеститорите могат да предоставят на народните съвети необходимите средства за организиране на обществената оценка.