НАРЕДБА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРАВИЛА НА ВИСШИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ПОЛУВИСШИТЕ ИНСТИТУТИ
НАРЕДБА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРАВИЛА НА ВИСШИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ПОЛУВИСШИТЕ ИНСТИТУТИ
Обн. ДВ. бр.63 от 7 Август 1990г.
Отменена с § 1, т. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 300 на Министерския съвет от 25 юли 1997 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. и за откриване на бюджетната процедура за 1998 г. - ДВ, бр. 61 от 1 август 1997 г.
Чл. 1. Наредбата за икономически правила на висшите учебни заведения и полувисшите институти се прилага за дейностите на висшите учебни заведения и полувисшите институти с изключение на тези в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Главното управление на Строителните войски.
Чл. 2. Научноизследователската дейност във висшите учебни заведения и полувисшите институти се извършва от програмни и други творчески колективи.
Чл. 3. Създателят на научно откритие, изобретение, произведение на изкуството и други запазва права за авторство и права за материално възнаграждение в размери, предвидени в съответните нормативни актове.
Чл. 4. Висшите учебни заведения и полувисшите институти могат самостоятелно:
1. да сключват с държавни и други организации договори за научна дейност и за подготовка и квалификация на научни работници и специалисти;
2. да установяват преки връзки и да създават съвместни програмни колективи, поделения и филиали с научни, учебни и други организации и фирми от страната и от чужбина;
3. да организират международно сътрудничество и да членуват в международни организации и съюзи;
4. да осъществяват вътрешна и външна търговска дейност съобразно своите цели и задачи.
Чл. 5. (1) Висшите учебни заведения и полувисшите институти сключват договори със съответните държавни органи за броя на обучаваните и за разходите, определени по диференцирани динамични нормативи за издръжка на един обучаван, приети с държавния бюджет.
(2) Висшите учебни заведения и полувисшите институти могат да договарят с фирми и други организации - потребители на кадри, подготовката на допълнителен брой специалисти, като възложителят осигурява необходимите финансови и други ресурси по нормативи в размери, не по-ниски от нормативите по предходната алинея.
(3) Стопанските и други организации могат да договарят с висшите учебни заведения и с полувисшите институти срещу заплащане допълнително специализирано обучение на студенти, с които те са сключили договори.
Чл.6. Висшите учебни заведения, полувисшите институти и техните поделения могат да осъществяват и дейности, които не противоречат на основния предмет, ако с това се постига по-ефективно използуване на специалистите и материално-техническата база и по-пълно задоволяване на обществените потребности.
Чл. 7. Дейността на висшите учебни заведения и полувисшите институти се финансира от:
1. държавния бюджет за учебна и научна дейност;
2. постъпления от фирми и от други ведомства и организации по сключени договори;
3. банков кредит;
4. дарения, целево финансиране и други приходи.
Чл. 8. (1) Финансовото осигуряване на фундаменталните и приложните разработки се извършва на основата на договорни цени за всяка разработка.
(2) Цените на експертизи, консултации и други услуги, извършвани от висшите учебни заведения, полувисшите институти и поделенията им, се определят по договор в съответствие с действуващите нормативни актове.
Чл. 9. (1) Висшите учебни заведения, полувисшите институти и техните поделения съставят финансови сметки за приходите и разходите по ред, определен от министъра на финансите и министъра на науката и висшето образование.
(2) Неизползуваните средства от неоткрита мрежа, недостигнати контингенти, стипендии, храна и медикаменти на учащите се се възстановяват на финансиращия орган.
Чл. 10. Висшите учебни заведения, полувисшите институти и техните поделения отчисляват и разходват средства за социално-битови и културни мероприятия и за студенти и аспиранти, които участвуват в неучебните дейности.
Чл. 11. Средствата по фондовете във висшите учебни заведения и в полувисшите институти не могат да се централизират от министерствата и ведомствата.
Чл. 12. Валутата на висшите учебни заведения и полувисшите институти, получена в резултат на дейността им, се използува съгласно действуващите нормативни актове.
Чл. 13. (1) Средствата за работна заплата включват основни заплати, допълнителни възнаграждения по Кодекса на труда и други нормативни актове, целеви награди и възнаграждения за годишни резултати. Средствата за работна заплата се разпределят с вътрешните правила на съответните учебни заведения.
(2) Основната заплата, определена с трудовия договор и индивидуалната заплата не се гарантират. Максималният размер на трудовото възнаграждение не се ограничава.
(3) При недостиг на парични средства за работна заплата и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения индивидуалните работни заплати могат да се намаляват до размера на нормативно установената минимална работна заплата за страната. Към минималната заплата се прибавя и началният размер на добавката за съответната категория труд. Останалите средства са дължими и се изплащат през следващите периоди.
(4) За изплащане на минималната работна заплата и добавките по предходната алинея може да се използуват заемообразно средствата от собствените парични фондове или банков кредит, ако има условия за това.
Чл. 14. (1) Основните месечни заплати се определят в съответствие с утвърдените от Министерския съвет квалификационни скали, длъжности и условия за тяхното заемане, условия за придобиване на квалификационна степен, индивидуални коефициенти за трайни резултати от труда, система за оценка на кадрите и други нормативни изисквания.
(2) Индивидуалната заплата се формира като единна величина от различните дейности, извършвани в съответните висшите учебни заведения, полувисшите институти и техните поделения.
(3) Оценката за личния принос за постигнатите резултати и определянето на индивидуалната работна заплата на ръководните кадри се извършва:
1. за ръководителя - от академичния съвет (колективния орган за управление) на висшите учебни заведения, съответно на полувисшите институти;
2. за останалите ръководни кадри (зам.-ректори, зам.-директори и др.)- от академичния съвет (колективния орган за управление) по предложение на ръководителя.
(4) Индивидуалната работна заплата на преподавателите и научните работници се определя на основата на индивидуалната учебна и научна заетост и оценката на резултатите от труда им, утвърдени от колективния орган за управление.
(5) За преподавателска работа във филиали, бази и други на висшите учебни заведения и полувисшите институти може да се заплаща допълнително трудово възнаграждение при условията на вътрешно или външно съвместителство или като на хонорувани преподаватели. Допълнителните възнаграждения се изплащат при изпълнение на учебната и научната заетост по предходната алинея.
Чл. 15. Висшите учебни заведения, полувисшите институти и техните поделения приемат вътрешни правила за работната заплата в съответствие с тази наредба и Кодекса на труда. В правилата може да се предвиди и валутно стимулиране по ред, определен от Министерския съвет.
Заключителни разпоредби
§ 1. Взаимоотношенията с банките, инвестиционната и снабдителната дейност, стопанските договори, доброволния арбитраж, ликвидацията и други се уреждат съгласно действуващите нормативни актове.
§ 2. Министерството на науката и висшето образование дава указания по прилагането на тази наредба.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 октомври 1990 г.