Държавен вестник, брой 67 от 6.VIII

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат минималните размери и/или видовете допълнителни трудови и други възнаграждения, които са договорени на национално равнище и са задължителни при договарянето на другите равнища.

(2) Обект на колективното договаряне на общо основание са и други допълнителни трудови възнаграждения, които не са конкретно определени по размер в Кодекса на труда, закон, указ или друг нормативен акт на Министерския съвет.

(3) При колективното договаряне страните могат да определят и други специфични за тях допълнителни трудови възнаграждения.

Чл. 2. За всеки отработен нощен час или част от него се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер, не по-малък от 20 на сто от минималната часова работна заплата за страната.

Чл. 3. За времето, през което работникът или служителят се намира на място, избрано от него, на разположение на предприятието извън неговата територия, се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или част от него в размер, не по-малък от 25 на сто от определената с трудовия договор часова заплата.

Чл. 4. При работа през официални празнични дни, които са в графика на работното време, се заплаща допълнително възнаграждение в размер, не по-малък от 100 на сто от заработеното възнаграждеие по системите на заплащане на труда или от определената с трудовия договор часова заплата.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 90 от 1991 г.) За ползване в работата на по-висока лична квалификация се заплаща допълнително месечно възнаграждение в следните случаи и в размери, определени в процент от минималната работна заплата за страната, както следва:

1. за "доктор на науките" - не по-малко от 25 на сто;

2. за "кандидат на науките" - не по-малко от 15 на сто;

3. за член-кореспондент - не по-малко от 35 на сто;

4. За академик - не по-малко от 45 на сто.

Чл. 6. (1) Предприятията и другите организации могат да осигуряват безплатна храна извън тази по Кодекса на труда.

(2) Условията и редът за получаване на безплатна храна, професиите и длъжностите, за които се осигурява, както и дневната стойност на храната или на отделното хранене (закуска, обяд, вечеря) се определят с колективния трудов договор или споразумение.

(3) В стойността на безплатната храна не се включват режийните и другите разходи. Стойността на тази храна се включва в брутното трудово възнаграждение и се облага с данък върху общия доход.

Чл. 7. (1) На работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни пари за покриване на допълнителните разходи се заплаща не по-малко от 1 на сто от минималната часова работна заплата за страната на всеки пропътуван километър.

(2) Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място(обект) извън местодомуването, вместо по реда на ал. 1 може да се заплащат дневни пари по размерите на Наредбата за командировките в страната. И в двата случая се заплащат и квартирни пари по условията на същата наредба.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 според техния характер се отнасят в общо-производствените разходи или разходите за управление.

Чл. 8. (1) На членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите и за дните при спускане под водата се осигурява безплатна храна по размери, определени с колективния трудов договор.

(2) Безплатната храна по ал. 1 не може да се заменя с пари. Стойността на храната се определя без режийните и други разходи, не се включва в брутното трудово възнаграждение и не се облага с данък върху общия доход. Средствата за тази храна се отнасят в общопроизводствените разходи.