НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ПАЗАРНИ ЦЕНИ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ПАЗАРНИ ЦЕНИ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
Обн. ДВ. бр.65 от 9 Август 1991г., изм. ДВ. бр.77 от 17 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.93 от 12 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 1992г., изм. ДВ. бр.54 от 3 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.68 от 21 Август 1992г., изм. ДВ. бр.4 от 15 Януари 1993г., изм. ДВ. бр.61 от 28 Юли 1994г., изм. ДВ. бр.39 от 7 Май 1996г., отм. ДВ. бр.82 от 27 Септември 1996г.
Отменена с § 5, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 235 на Министерския съвет от 19 септември 1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост - ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996 г.
Глава
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. По тази наредба се определят цените на недвижимите имоти при:
1. отстъпване право на собственост или право на строеж върху държавна или общинска земя за задоволяване на жилищни нужди на граждани;
(т. 2-5, отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
2. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 68 от 1992 г.) определяне дяловете на съсобствениците върху земята и общите части на сградата в етажната собственост;
3. (нова т. 7 - ДВ, бр. 54 от 1992 г., предишна т. 7 - бр. 68 от 1992 г., отм., бр. 39 от 1996 г.)
4. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 54 от 1992 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 68 от 1992 г.) други случаи, за които това е предвидено в нормативен акт.
Чл. 2. (1) Цените по наредбата са и база за договаряне на пазарната цена при:
1. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) продажба и замяна на държавни, общински и ведомствени имоти по Наредбата за държавните имоти от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1978 г., бр. 52. от 1979 г., бр. 7 и 78 от 1980 г., бр. 70 и 77 от 1983 г., бр. 36 от 1984 г., бр. 37 от 1985 г., бр. 19 от 1988 г., бр. 71 от 1989 г. и бр. 34 от 1990 г.);
2. продажба на недвижим имот, построен по реда на чл. 117 от Закона за териториалното и селищно устройство, на нуждаещи се млади семейства и на граждани със заварени жилищноспестовни влогове към 20 април 1990 г.;
3. прехвърляне от граждани на държавата или общините на право на собственост и учредяване на право на строеж върху недвижими имоти;
4. доброволни и съдебни делби на съсобствени с държавата недвижими имоти;
5. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
(2) Цените по наредбата са база за определяне оценката на отчуждения и отстъпения в обезщетение недвижим имот, както и на оценката на продаваемите части по дворищнорегулационните планове.
(3) Цената в случаите по предходните алинеи не може да бъде по-ниска от базисната, а за новоизградените жилища, ателиета, гаражи и други обекти - от пълната им строителна стойност.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Цените на недвижимите имоти при сделки между физически лица, физически и юридически лица и между юридически лица се определят свободно.
Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 1991 г. ).
Глава
ЦЕНИ НА ЗЕМИТЕ
Раздел I.
Цени на земите, включени в строителните граници на населените места
Чл. 5. (1) Базисните пазарни цени на земите, включени в строителните граници на населените места, се определят за един квадратен метър съобразно функционалния тип на населеното място и зоната, в която попадат, както следва:
1. (нова - ДВ, бр. 93 от 1991 г.) населени места от 0 функционален тип - град София:
първа зона - 140 лв.
втора зона - 130 лв.
трета зона - 120 лв.
четвърта зона - 110 лв.
пета зона - 100 лв.;
2. населени места от I функционален тип:
първа зона - 130 лв.
втора зона - 120 лв.
трета зона - 110 лв.
четвърта зона - 100 лв.
пета зона - 90 лв.;
3. населени места от II функционален тип:
първа зона - 120 лв.
втора зона - 110 лв.
трета зона - 100 лв.
четвърта зона - 90 лв.;
4. населени места от III функционален тип:
първа зона - 110 лв.
втора зона - 100 лв.
трета зона - 90 лв.
5. населени места от IV и V функционален тип:
първа зона - 60 лв.
втора зона - 50 лв.
6. населени места от VI, VII и VIII функционален тип:
VI функционален тип - 15 лв.
VII функционален тип - 12 лв.
VIII функционален тип - 8 лв.
(2) Функционалният тип се определя с Единния класификатор на населените места (ЕКНМ) в Република България.
(3) Цените на земите в селищните територии на населените места, предназначени с общите или подробни градоустройствени планове или околовръстни полигони за стопанска дейност, за изграждане на сгради за административни нужди, определени по ал. 1 на този член, се коригират освен с корекционните коефициенти по чл. 15 и с коефициент за стопанска дейност Ксд = 1,50.
Чл. 6. Базисните пазарни цени на земите, включени във вилните зони на населените места с одобрени застроителни и регулационни планове, се определят за един квадратен метър съобразно категорията, в която попадат, както следва:
1. земи на територията на Столичния народен съвет и на териториите на бившите Бургаски, Варненски и Добрички окръг до 10 км от морската брегова ивица, както и националните курорти и вилните зони към тях:
I категория - 50 лв.
II категория - 30 лв.;
2. земи на териториите на населени места от I и II функционален тип (без включените в т. 1):
I категория - 30 лв.
II категория - 20 лв.;
3. земи на териториите на населени места от III и VI функционален тип:
I категория - 20 лв.
II категория - 15 лв.;
4. земи на териториите на населени места от V до VIII функционален тип включително:
I категория - 15 лв.
II категория - 10 лв.;
Чл. 7. При включване на земите по чл. 12 във вилните зони с одобрен застроителен и регулационен план цените им се определят за един квадратен метър по реда на чл. 6.
Чл. 8. При образуване на нови вилни зони чрез включване в регулация на незастроени земеделски земи със селскостопанско предназначение цената им се определя за един квадратен метър по реда на чл. 6, увеличена с 50 на сто.
Чл. 9. Базисните пазарни цени на земите, включени в строителните граници на населените места и селищните територии, определени с околовръстен полигон, се определят за един квадратен метър, както следва:
1. земи, включени в границите на Столичния народен съвет, както и земи на териториите на национални курорти и населени места от I и II функционален тип, които са:
а) на разстояние до 10 км - 8 лв.;
б) на разстояние над 10 км - 6 лв.;
2. за останалите населени места и селищни територии - 4 лв.
Раздел II.
Цени на земите, намиращи се извън строителните граници на населените места
Чл. 10 (1) Базисните пазарни цени на земите извън строителните граници на населените места, отчуждавани за неземеделски нужди, се определят за един квадратен метър в зависимост от качеството на земята по екологична оценка на кадастъра на землището, според функционалния тип на населеното място и разстоянието от него и от републиканската пътна мрежа съгласно приложение № 1.
(2) При отчуждаване на земеделски земи за неземеделски нужди инвеститорите заплащат освен цените, определени по реда на ал. 1 (приложение № 1), и вноски съгласно Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.
Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
Раздел III.
Особени случаи при определяне на базисна пазарна цена на земи
Чл. 14. (1) Базисните пазарни цени на земи - собственост на физически лица, извън строителните граници на населените места, застроени с жилищни и второстепенни постройки (без временните), при отчуждаване за нуждите на държавата по чл. 101 от Закона за собствеността и за мероприятия на общините по чл. 63 от Закона за териториалното и селищно устройство се определят по реда на чл. 5 за последната зона или категория на съответното населено място.
(2) По реда на ал. 1 се определят и базисните пазарни цени на земите, застроени с жилища, и второстепенните постройки (без временните), върху които държавата, кооперациите или други юридически лица запазват права по глава трета на Закона за собствеността и ползуването на селскостопанските земи.
(3) Базисните пазарни цени на недвижими имоти, които се изключват от строителните граници на населените места съгласно чл. 26 от Закона за териториалното и селищно устройство, при отчуждаването се определят по реда на чл. 5 за последната зона или категория, в която попадат. По същия ред се определят и базисните пазарни цени на земите (недвижимите имоти), които се включват в строителните граници на населените места.
(4) Земи, извън строителните граници на населените места, върху които има или се предвижда да се развива стопанска дейност и не са включени в производствените (промишлени и складови) зони на населените места и селищните територии, се оценяват по реда на чл. 10, ал. 1 (приложение № 1), коригирани с корекционен коефициент за стопанска дейност Ксд = 1,50.
Глава
КОРЕКЦИОННИ КОЕФИЦИЕНТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БАЗИСНИТЕ ПАЗАРНИ ЦЕНИ НА ЗЕМИТЕ
Чл. 15. (1) При определяне на базисните пазарни цени на земите по глава втора, раздел I, чл. 5 те се коригират с корекционен коефициент за условията на обитаване, както следва:
1. за степен на изграденост на елементите на комплексното обществено обслужване (КОО) - Кк1 = 0,80-1,20;
2. за степен на изграденост на инженерната инфраструктура - Кк2 = 0,80-1,00;
3. за степен на транспортна достъпност - Кк3 = 0,70-1,20;
4. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) за привлекателност на населеното място - Кк4 = 0,50-1,50;
5. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) за екологични условия на селищната територия - Кк5 = 0,50-1,60. Този коефициент се прилага за населените места от всички функционални типове и категории вилни зони.
(2) Корекционните коефициенти (Кк) по ал. 1 се определят съгласно приложение № 4.
Глава
ЦЕНА НА ПРАВОТО НА СТРОЕЖ
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Цената на правото на строеж върху държавна или общинска земя, учредено за строеж на жилищни, вилни, административни и обществени сгради, магазини, ателиета и гаражи, се определя за един квадратен метър разгъната застроена площ на сградата по цените на земята съобразно функционалния тип и категорията на населеното място, определени по чл. 5 и 6, намалена с 20 на сто.
(2) Цената на правото на строеж е зависима от площта на терена, върху който е разположена сградата, и разгънатата й застроена площ, определена по оптималния размер на застрояване и етажност, съгласно застроителния и регулационен план за съответната зона и категория на населеното място. При разлика между определената по този ред разгърната застроена площ и площта, определена по одобрения работен архитектурен проект на сградата, разликата в цената на правото на строеж се доплаща, съответно връща.
Чл. 17. За изграждане на обекти на търговията, туризма, ателиета за сервизи и услуги, помещения за административни нужди и други сгради право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на физически и юридически лица, ако съответния терен е отреден със застроителния и регулационния план за такива обекти. Цената на земята и цената на правото на строеж се определя чрез търг. ПО този ред се определя и цената на земята при отдаването й под аренда с право на ползуване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Чрез търг се определя и цената на съответното право при предоставяне на държавни и общински терени за строителство на обекти по ал. 1, разрешени при условията и по реда на чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, както и за строителство на такива обекти, намиращи се в държавни и общински жилищни сгради.
Чл. 18. (1) При даване на разрешение за допълнително надстрояване или пристрояване на сгради, построени върху държавна или общинска земя при отстъпено право на строеж, съответно разрешение в същия терен да бъдат построени други сгради, правото на собственост, съответно правото на строеж, се заплаща в пълен размер освен в случаите при малоетажно индивидуално жилищно застрояване по чл. 15в от Закона за собствеността.
(2) Под малоетажно индивидуално жилищно застрояване по смисъла на чл. 15в от Закона за собствеността във връзка с чл. 106 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство от 1973 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр. 37 от 1978 г., бр. 7 и 44 от 1980 г., бр. 38 от 1983 г., бр. 48 от 1985 г. и бр. 53 от 1987 г.) следва да се разбира сграда на три етажа с височина до 11,50 м съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство от 1977 г. (ДВ, бр. 69 и 70 от 1977 г.) При разрешение за надстрояване над тази височина, за пристрояване или изграждане на допълнителна сграда в същия имот правото на строеж се заплаща върху разгърната застроена, пристроена или новопостроена площ в имота.
(3) Когато правото на строеж е отстъпено при условията на чл. 15в от Закона за собствеността за построяване на двуетажна жилищна сграда до влизане в сила на наредбата, при надстрояване на трети и следващи етажи за надстроената част се дължи цената на правото на строеж за тези етажи в пълен размер.
Чл. 19. Отстъпването на право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя става по реда на Закона за собствеността.
Глава
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗОНИТЕ И КАТЕГОРИИТЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Границите на зоните в населените места по чл. 5 и категориите на вилните зони по чл. 6 се определят, както следва:
1. за София и за градовете, за които се създават отделни административно-териториални райони по чл. 2, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - със заповед на кмета на Столичната голяма община, съответно кмета на съответния град, по предложение на териториалните общински администрации;
2. за останалите общини - със заповед на кмета на съответната община.
Чл. 21. Недвижимите имоти (дворни места), намиращи се на границата между две зони, при отчуждаване по Закона за собствеността и Закона за териториалното и селищно устройство, при отстъпване на право на собственост, право на строеж, право на ползуване или отдаване под аренда се оценяват по цената на по-високата зона.
Глава
ЦЕНИ НА СГРАДИТЕ
Раздел I.
Цени на сградите, жилищата и другите обекти и подобрения в тях
Чл. 22. (1) Жилищните сгради и жилищата в тях се оценяват на квадратен метър застроена площ със съответното овехтяване, както следва:
1. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г., бр. 39 от 1996 г.) паянтови сгради - 1060 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
2. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г., бр. 39 от 1996 г.) полумасивни сгради - 1830 лв. с овехтяване 0,8 на сто годишно;
3. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г., бр. 39 от 1996 г.) масивни сгради:
а) сгради от готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала) - 2700 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
б) с дървен гредоред на подовите конструкции - 2900 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
в) с железен гредоред, стоманени греди или ферми на подовите конструкции - 3040 лв. с овехтяване 0,6 на сто годишно;
г) с частични стоманобетонни елементи: стоманобетонови полета (части), единични стоманобетонови колони и греди, пояси, щурцове и др. - 3240 лв. с 0,6 на сто годишно;
д) сгради с носещи стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонови подови конструкции без противоземетръсни шайби и колони - 3600 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
4. сгради, строени по системите едропанелни и пълзящ кофраж - 3960 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
5. сгради, строени по системите с монолитни и сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетоповдигани плочи, скелетно безгредови конструкции и едроплощен кофраж (всички разновидности), с противоземетръсни шайби и колони - 5600 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) По цените на ал. 1 се оценяват и самостоятелни обекти в жилищните сгради - ателиета, помещения за творческа дейност, гаражи, административни помещения, клубове, детски заведения, летни кухни и други подобни с обслужващо предназначение извън жилищните сгради.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г., бр. 68 от 1992 г.) (1) Самостоятелни сгради с културно предназначение - кина, театри, салони, галерии, читалища, библиотеки и др., както и сгради и помещения със стопанско и производствено предназначение - навеси, леки постройки за отоплителни материали, обори, ферми за селскостопански животни, работилници, хангари, халета, сервизи за услуги, магазини, складове, фабрично-заводски помещения, цехове, маслобойни, мандри, винарски изби, мелници, воденици, тухларни, керемидарни (цигларни) и други от подобен характер, се оценяват според застроената им кубатура на един кубически метър, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1996 г.) навеси:
а) без оградни стени - 130 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
б) с до 3 оградни стени - 170 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1996 г.) паянтови сгради - 260 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1996 г.) полумасивни сгради - 420 лв. с овехтяване 0,9 на сто годишно;
4. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1996 г.) масивни сгради по чл. 22, ал. 1, т. 3 от наредбата:
а) по буква "а" - 660 лв. с овехтяване 0,9 на сто годишно;
б) по буква "б" - 720 лв. с овехтяване 0,8 на сто годишно;
в) по буква "в" - 800 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
г) по буква "г" - 1040 лв. с овехтяване 0,6 на сто годишно;
д) по буква "д" - 1200 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
5. масивни сгради по чл. 22, ал. 1, т. 4 от наредбата - 1400 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
6. масивни сгради по чл. 22, ал. 1, т. 5 от наредбата - 1975 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно.
(2) Изпълнените в сградите по ал. 1 подобрения - отоплителни инсталации, вентилационни инсталации и асансьори, се оценяват отделно по правилата на чл. 26, 27 и 28 от наредбата.
(3) По цените по ал. 1 се оценяват и припадащите се към отделните обекти идеални части от общите части на сградите, както и принадлежащите им сервизни помещения, коригирани с коефициентите по чл. 40 и 41.
Чл. 24. (1) Цените по чл. 22 включват:
1. разходи за изграждане на жилищните сгради в груб строеж, нулев цикъл, бетон и стоманобетон (готови панели и други бетонови елементи), кофраж, арматура, зидарии, гредоред и покривна конструкция;
2. разходи за довършителните работи: подови настилки, вътрешни мазилки или обикновени тапети (когато няма вътрешна мазилка) и боядисване, външна обикновена и варо-циментова пръскана мазилка, дограма и остъкляване; железарски работи, вкл. по парапети, балкони, стълбища и др.; тенекеджийски работи; вентилационни, гръмоотводни, домофонни, телефонни и звънчеви инсталации; съоръжения в помещенията за Гражданска отбрана (мивки, клозети, резервоари за вода и др.); противорадиационни укрития и съоръженията към тях; пощенски кутии; железни изтривалки пред входовете; различни видове изолации по покриви на сгради с плосък покрив;
3. разходи за вътрешни инсталации - електрическа, водопроводна (за студена и топла вода) и канализационна;
4. стойността на припадащата се част от отклоненията от главната инженерна мрежа на канализацията, водопровода, топлопровода и електрическата връзка до сградата;
5. разходи за геоложки и хидроложки проучвателни и проектни работи, инвеститорски контрол, организация и възлагане на строителството, авторски надзор, приемателни комисии.
(2) Цените се отнасят съответно за:
1. подови настилки, състоящи се от:
а) дюшеме;
б) паркет буков - II качество;
в) линолеум, рувилит, рувитекс, мокет или тъфтинг и др. по цените на рувитекс - I качество;
2. обикновена монолитна мозайка или обикновени мозаични плочи;
3. обикновени тапети (ако под тях няма мазилка) или постна боя по стени и тавани;
4. блажна боя по стени и тавани в санитарни възли (бани, тоалетни, перални);
5. обикновена или варо-циментова пръскана външна мазилка.
(3) Ако жилищната сграда не е завършена напълно (няма мазилка, настилки, инсталации, врати, прозорци и др. от посочените в ал. 1 видове строителни работи), тя се оценява без цените на съответните неизпълнени (незавършени) видове работи.
Чл. 25. Цената на жилищните сгради се намалява със съответното овехтяване по посочения в чл. 22, ал. 1 годишен процент. Овехтяването започва да тече на следващата година след завършването на сградата, като се включва и годината, в която се извършва оценката. За овехтяване цената на сградата може да бъде намалена най-много с 50 на сто за паянтовите и полумасивните сгради и най-много с 30 на сто за всички останали сгради.
Чл. 26. (1) В цените на сградите и помещенията по чл. 22 не се включват и се оценяват допълнително:
1. отоплителни инсталации;
2. асансьорни уредби;
3. вградени шкафове или шкафове - преградни стени, кухненски шкафове и др. вградени мебели;
4. паркет дъбов или буков - I качество (разлика в цена от цената на буков паркет II качество); линолеум, рувилит, рувитекс, мокет, тъфтинг и др. (разлика в цена от цената на рувитекс I качество); декоративни мозайки, римски и венециански мозайки, мраморни облицовки (разлика в цена от цената на обикновена монолитна мозайка или обикновени мозаични плочи); тапети (пълната им цена, ако са поставени върху мазилка, и разлика в цена от цената на обикновени тапети, ако под тях няма мазилка); ламперии (от местни и вносни материали); фаянсова облицовка; други външни и вътрешни облицовки; вътрешни настилки извън посочените в чл. 24, ал. 2, т. 1 (разлика в цена); блажна боя по стени и тавани (извън случаите на чл. 24, ал. 2, т. 4); латексова боя по стени и тавани; подобрена външна настилка (разлика в цена от цената на пръскана външна мазилка), гипсови работи и гипсови шпакловки; декоративни елементи по външните стени, покриви и вътре в сградата; художествено изработени врати (разлика в цена от цената на обикновените); луксозна или алуминиева дограма (разлика в цена от цената на обикновена дограма); стълбища и площадки извън очертанията на сградата с височина до 1,20 м. вкл. от прилежащия терен; големи козирки, стрехи над 1 м; допълнителни мивки; климатични инсталации; отоплителни камини; зидани печки; вани, бойлери, бидета; специални (луксозни) асансьорни уредби (разлика в цена от цената на обикновени асансьорни уредби местно производство - чл. 28); други видове работи, непосочени в чл. 24, ал. 2.
(2) Работите по т. 3 и 4 на ал. 1 се оценяват по пазарната им цена към датата на оценката.
(3) В дворни места отделно се оценяват:
1. подпорни зидове и други работи, наложили се поради особеностите на терена, когато не са извършени със средства на държавата (общините);
2. трайни насаждения;
3. дворни настилки, вкл. настилки около сградата;
4. дворни чешми, кладенци, септични и попивни ями, канални и водомерни шахти, беседки и други подобрения в дворните места.
(4) Цената на подобренията, които се ползват само от отделни обекти в сградата, се включват в цената на тези обекти.
(5) Не се включват и не се оценяват отделно видовете работи и подобрения, посочени в чл. 193, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство. Разходите за тях са за сметка на народните съвети.
Чл. 27 (1) Цената на отоплителните инсталации се определя съобразно застроената площ на отделните обекти в сградата (жилища, ателиета, гаражи и др.) по 80 лв. за един квадратен метър при панелни отоплителни тела (радиатори) и по 120 лв. за квадратен метър при чугунени отоплителни тела (радиатори).
(2) В цената на отоплителната инсталация се включват строителството и монтажът на вертикалните щрангове с излази за отоплителни тела, отоплителни тела и монтажът им, хоризонталната мрежа в сутерените, етажите и таваните, изолацията и топлата проба. Не се включват в цената на отоплителната инсталация парните котли и съоръженията към тях, абонатните станции, топлопроводните магистрали и главните мрежи от котелните помещения до други захранващи се от тях сгради.
(3) Ако отоплителната инсталация не е завършена напълно, жилищната сграда се оценява без стойността на съответните работи.
(4) При направа на отоплителни инсталации в заварени сгради, както и при изграждане на самостоятелна отоплителна инсталация в сградите цената им се определя с проектносметните документации.
Чл. 28. (1) Цената на асансьорните уредби се определя съобразно застроената площ на обектите в сградата по 60 лв. за един квадратен метър.
(2) В цената на асансьорните уредби се включват транспортните, товаро-разтоварните и доставно-складовите разходи за асансьорната уредба, монтажните материали и самият монтаж и проба на уредбата.
(3) Цената на асансьори в сградата се включва в цената на всички обекти във входовете (секциите), в които има асансьори.
Чл. 29. В сгради, които са в експлоатация, цената на отоплителните инсталации и асансьорните уредби се определя, като се приспадне овехтяването по правилата на чл. 25 в размер 2 на сто годишно, но не повече от 50 на сто.
Раздел II.
Определяне на застроената площ на сградите, жилищата и други обекти в тях
Чл. 30. (1) Застроената площ на жилището, ателието, гаража и други обекти е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на съответния обект и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения и общите части на сградата.
(2) Към застроената площ на жилището (ателието) се прибавя и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, измерени по външните им конструктивни очертания.
(3) Застроената площ на жилище или ателие, разположено на два етажа (мезонетен тип), е сборът от застроените площи на отделните етажи.
(4) Когато външната стена е с прозорци, балкони и лоджии, към застроената площ на жилището (ателието) се включва цялата й дебелина, а когато е без прозорци, балкони и лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стената, равна на 1/2 от дебелината на разделителните (общите) стени между жилищата (ателиетата). Останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата.
(5) При жилищни сгради, състоящи се от две и повече секции, разделени помежду им с фуги, към застроената площ на прилежащите към фугата жилища и други обекти се включва частта от дебелината на стената, равняваща се на 1/2 от дебелината на разделителните (общите) стени между отделните обекти в секцията. Останалата част от стената до фугата се причислява като обща част на сградата (секцията).
(6) Към застроената площ на жилището се прибавя и застроената площ на стаите по чл. 43, ал. 2.
(7) Когато по архитектурни решения и теренни особености влизането в сградата се осъществява през сутерена, площта на стълбището (стълбищната клетка) на входа се начислява като застроена площ. Към застроената площ на сградата се начислява и площта на помещенията за общо ползване (без стопанската площ), които имат достъп само от стълбищната клетка на такъв вход.
Чл. 31. (1) Застроената площ на отделните етажи е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на ограждащите стени, включително цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, измерени по външните им конструктивни очертания.
(2) Разгънатата застроена площ на сградата е сборът от застроените площи на всички етажи без стопанската площ (чл. 71 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство).
(3) Стопанската площ на сградата е сборът от площта на складовите помещения за лично ползване (избени и тавански), разпределени към всички жилища, ателиета, магазини и други обекти в сградата, заедно с прилежащите им коридори, стълбища, асансьори, сметопроводи и други към тях, както и площта на стопанските помещения за общо ползване (котелни помещения, абонатни станции, перални, сушилни и др.). Стопанската площ се измерва по вътрешните конструктивни очертания на помещенията (чл. 69 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство).
(4) Застроената площ на общите помещения в сградата е разликата между разгънатата застроена площ на сградата и сбора на застроените площи на всички обекти в нея (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.).
Чл. 32. В застроената площ на сградата не се включват:
1. стопанската площ;
2. тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рамки и други елементи с височина до 1,20 м вкл. над средното ниво на прилежащия терен на тези елементи. Те се оценяват отделно;
3. проходи, тунели и колонади.
Раздел III.
Конструкция на сградите
Чл. 33. По своята конструкция жилищните сгради са от следните видове:
1. паянтови са сградите с дървен носещ скелет на външните и вътрешните разделителни стени, с пълнеж с дебелина от половин тухла или кирпич на варов или глинен разтвор или с пълнеж от плет, летви и др., както и сгради със стени на половин тухла без носещи колонки. Към тази категория спадат и сградите, иззидани от кирпич, непечени (сурови) тухли, бита глина и други подобни. Подовите (междинните) конструкции са от дървен гредоред;
2. полумасивни са сградите с носещи тухлени колони с дебелина най-малко една тухла и зидария между колоните на половин тухла и вътрешни носещи паянтови стени на дървен скелет на варов или глинен разтвор. Към тази категория спадат и сградите с единични стени от тухли и камък с дебелина цяла тухла, подовите конструкции на които са от дървен гредоред;
3. масивни са сградите с външни носещи тухлени стени или от друг строителен материал с дебелина най-малко една тухла или каменна зидария на варов или глинен разтвор. Масивните сгради могат да бъдат изцяло или частично с подови конструкции от дървен гредоред, железни или стоманени греди или стоманени греди или ферми, или с частично изпълнение на монолитни или сглобяеми стоманобетонни елементи - малки стоманобетонни полета (части), стоманобетонни пояси; щурцове и др., или изцяло монолитни или сглобяеми подови конструкции. Към последната категория се отнасят и сградите с единични стоманобетонни греди и колони без противоземетръсни шайби и колони. Към масивните сгради спадат и сградите от готови сглобяеми етернитови и други комбинирани с пълнеж плоскости (тип бунгала);
4. панелни са сградите, построени с готови сглобяеми едропанелни елементи - стени, подови стоманобетонни конструкции, стълбищни клетки и рамена, санитарни кабини и др.
5. сградите, строени по системите "пълзящ кофраж" и "едроплощен" различните му разновидности, са с носещи и разделителни монолитни стоманобетонни стени и подови стоманобетонни конструкции;
6. сградите, строени по системата "пакетоповдигани плочи" са с монолитни междуетажни стоманобетонни конструкции със стоманобетонни сглобяеми колони и с пълнеж от тухли или друг строителен материал, както и с противоземетръсни шайби и колони.;
7. сградите с монолитни или сглобяеми скелетни стоманобетонни конструкции са с носещ стоманобетонен скелет (греди, противоземетръсни шайби и колони) и с междинни подови стоманобетонни конструкции и с пълнеж от тухлена зидария или друг строителен материал между колоните и гредите. Към тази категория се отнасят и сградите с рамови или скелетнобезгредови стоманобетонни конструкции с противоземетръсни шайби и колони.
Чл. 34. (1) Когато части или етажи от една сграда са построени с различни конструкции, отделните етажи или части от сградата се оценяват съобразно тяхната реконструкция.
(2) Когато подовите и таванските конструкции на отделните етажи, вкл. на жилища, ателиета и стаи по чл. 43, ал. 2, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, са различни, етажите се оценяват по средноаритметични цени, съответно и със средноаритметичен коефициент на овехтяване на двете конструкции, като се имат предвид и наличните стоманобетонни елементи.
(3) Складовите помещения за лично ползване в подземни и полуподземни етажи (избени помещения) се оценяват, като се взема предвид таванската конструкция над тях.
(4) Складовите помещения за лично ползване в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив (тавански сервизни помещения) се оценяват според конструкцията на пода им.
Раздел IV.
Корекционни коефициенти при оценяване на сградите
Чл. 35. За индивидуалните качества на оценяваните жилища се прилагат корекционни коефициенти.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1991 г.) Съобразно разположението на жилищните стаи, дневните (холовете), кабинетите, библиотеките и трапезариите в жилищата се прилагат следните коефициенти за изложението им (Ки):
Изложение Коефициент
юг,югоизток 1,04
изток, югозапад 1,02
запад, североизток 0,98
север, северозапад 0,96
(2) За жилищата се определя осреднен коефициент за изложение съобразно изложението на отделните стаи, дневните, кабинетите и трапезариите независимо от тяхната площ. При различно изложение на помещенията коефициентите им се сумират и се делят на броя на помещенията. Когато едно помещение има прозорци с различни изложения, се взема под внимание най-благоприятното изложение независимо от големината на прозорците.
(3) За кухните, вестибюлите, санитарните възли, антретата, балконите, лоджиите и други подобни помещения не се определят коефициенти за изложение и те не се вземат предвид при определяне на осреднения коефициент за изложение на жилището.
Чл. 37. (1) За жилищни сгради на два и повече етажа се прилагат следните коефициенти за разположение на жилищата във височина (Кв):
1. при двуетажни жилищни сгради:
а) за първия етаж - 0,95;
б) за втория етаж - 1,05;
2. при жилищни сгради от три до пет етажа включително:
а) за първия етаж - 0,94;
б) за втория, третия и четвъртия етаж, когато не е последен - 1,03;
в) за последния етаж - 0,97;
3. при жилищни сгради от шест до девет етажа включително:
а) за първия етаж - 0,93;
б) за втория до осмия етаж вкл., когато не е последен - 1,02;
в) за последния етаж - 0,96;
4. при жилищни сгради на десет и повече етажа:
а) за първия етаж - 0,92;
б) за втория и следващите етажи, когато не са последни - 1,01;
в) за последния етаж - 0,95
(2) Коефициентите за разположение на жилищата във височина за първия етаж се прилагат при височина на пода на първия етаж над средното ниво на терена от 0,30 до 1,0 м. Ако височината на пода на етажа е над 1,0 м или под 0,30 м, коефициентите се увеличават или намаляват на всеки пълни 10 см с 0,005, но не повече от коефициента за втория етаж.
(3) Когато под жилищата има гаражи или складови помещения за лично ползуване, разположени над нивото на прилежащия терен на 2,40 м и повече, за първи етаж се приема етажът на гаражите или складовите помещения за лично ползване
(4) Когато в подпокривното пространство на жилищна сграда със скатен покрив са изградени жилища, ателиета и стаи по чл. 43, ал. 2, те се считат за последен етаж и етажността на сградата се определя,като се броят и те. В този случай за етажа под тези помещения не се прилага коефициент за последен етаж по ал. 1 на този член.
(5) При различна височина на терена от различните страни на сградата се взема за меродавна височината на терена към страната, към която са ориентирани помещения по ал. 1 на чл. 36. Ако тези помещения са разположени на две или повече страни на сградата с различна височина на терена пред тях, се определя осреднен коефициент.
(6) Коефициентът за височина на жилища в полуподземни (сутеренни) етажи се определя, като се взема под внимание коефициентът за първия етаж, и за всеки пълни 10 см под нивото на терена коефициентът се намалява с 0,03, но не повече от 50 на сто от коефициента за първия етаж.
(7) Когато под жилището има магазини, работилници, складове или други обекти, разположени над нивото на терена (освен гаражи и складови помещения за лично ползване), то се приема, че е на втория етаж.
(8) При оценяване на обекти и помещения, посочени в чл. 22, ал. 2, не се прилагат коефициентите по този и предходния член.
Чл. 38. Цените на жилищата или части от тях, разположени непосредствено над магазини, клубове, гаражи, работилници и проходи и в съседство (отдолу, отгоре и отстрани) с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения, абонатни станции и други източници на шум, топлина и пр., се коригират със следните допълнителни коефициенти:
1. над магазини и клубове - 0,98;
2. над гаражи, работилници и проходи - 0,96;
3. в съседство с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения, абонатни станции и други източници на шум, топлина и др. - 0,94.
Чл. 39. (1) За жилище с височина, по-голяма от 2,70 м, измерена от горните нива на готовите подови конструкции на отделните етажи, цената се увеличава с 0,5 на сто за всяка 5 или части от 5 см в повече, но не повече от 5 на сто (Кив).
(2) Същият допълнителен коефициент (Кив) се прилага за гаражи с конструктивна височина, по-голяма от 2,40 м, и за магазини, работилници, складове и други подобни в жилищни сгради с конструктивна височина, по-голяма от 3,20 м.
(3) Коефициентът по ал. 1 се прилага и за ателиета с прав таван, с конструктивна височина, по -голяма от 2,50 м.
(4) За обекти с особени качества (положителни или отрицателни) като: изложение към паркове и градини, намалени отстояния, с неправилна геометрична форма на помещенията и др., се прилага корекционен коефициент (Кк) от 0,98 до 1,02.
(5) За жилища и ателиета с различни нива на помещенията в тях се прилага корекционен коефициент (Кк) = 1,05.
Чл. 40. (1) Цената на складовите помещения за лично ползване (мазета) към жилищата и другите обекти в сградата, изградена в подземни или полуподземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на един квадратен метър се приема цената на един квадратен метър застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 22, ал. 1, коригирана със средните коефициенти (Ксп):
1. за помещения без пряко осветление - 0,30;
2. за помещения с пряко осветление - 0,40.
(2) Корекционните коефициенти (Ксп) по ал. 1 се прилагат за всички складови помещения независимо в какъв етаж са изградени (подземен или полуподземен).
(3) Цената на складови помещения за лично ползване, разположени в надземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на един квадратен метър се приема цената на един квадратен метър застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 22, ал. 1, коригирана със следните коефициенти (Ксп):
1. за помещения без пряко осветление - 0,50;
2. за помещения с пряко осветление - 0,60.
Чл. 41. Цената на складови помещения за лично ползване, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, се определя според тяхната светла площ, като за един квадратен метър се приема цената на един квадратен метър застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 22, ал. 1 съобразно конструкцията на пода им, коригирана със следните коефициенти (Ксп):
1. за помещения с наклонен таван:
а) без пряко осветление - 0,25
б) с пряко осветление - 0,30
2. за помещения с прав таван:
а) без пряко осветление - 0,40
б) с пряко осветление - 0,60
Чл. 42. (1) Складовите помещения за лично ползване към жилищата, ателиетата и другите обекти в отделните входове на жилищните сгради се разпределят, като се взема под внимание поредната номерация на жилищата от по-ниските към по-високите етажи във входа и поредната последователна номерация на складовите помещения по архитектурния проект, извършена по посока на часовниковата стрелка. Складовите помещения за другите обекти се разпределят след разпределението на складовите помещения за жилищата.
(2) Разпоредбата на изречение първо на ал. 1 не се прилага за жилищни сгради, изпълнявани по стопански начин (групови строежи, ЖСК). Разпределението на складовите помещения за лично ползване при такива строежи става по решение на общото събрание на приобретателите или член-кооператорите.
Чл. 43. Цената на жилищата и ателиетата, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, които са с прави или изцяло или частично с наклонени тавани, се определя съобразно застроената площ, като за цена на един квадратен метър се приема цената на един квадратен метър застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 22, ал. 1, коригирана с коефициент за подпокривно пространство (Кпп) = 0,90.
(2) Алинея 1 се прилага и за самостоятелни стаи, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, определен за ползване от обитателите на жилища в сградата (за творчески нужди - работни кабинети). Застроената площ на същите представлява неразделна част от застроената площ на съответните жилища.
(3) При оценяване на обектите по ал. 1 и 2 на този член по цените по чл. 22, ал. 1 се взема предвид само площта, която е с височина от пода до тавана 1,50 м или повече. Разликата до пълната застроена площ на жилището, ателието или стаята с височина под 1,50 м се оценява като складова по реда на чл. 41, т. 1.
(4) Цената на подземните гаражи с общо маневрено хале се определя по чл. 22, ал. 2, коригирана с коефициент Кпг = 0,80.
Глава
ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЕНАТА НА ЖИЛИЩАТА, АТЕЛИЕТАТА, ГАРАЖИТЕ, МАГАЗИНИТЕ И ДРУГИ ОБЕКТИ В СГРАДАТА
Чл. 44. (1) Цената на отделните обекти в сградата се определя по следната формула:
С = С1 + С2 + С3 + Пс + Ип
С1 = F1 х Ц х Ки х Кв х Км х Кив х Кпп х Кок
С2 = F2 х Ц х Ксп
С3 = F3 х Ц х К%
Ип = а + б + в + ...
Пс = (F1 + F3 х К%) х Цпс, където:
С е пълната цена на отделния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.), вкл. припадащите се складови помещения, общи части от сградата и правото на строеж;
С1 е цената на отделния обект, без складовите помещения, общите части и без правото на строеж;
С2 е цената на складовите помещения, припадащи се към отделния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.);
С3 е цената на припадащите се към съответния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.) идеални части от общите части на сградата;
Ип е общата стойност на подобренията за отделния обект, вкл. и съответната част от подобренията в общите части;
а, б, в ... е стойността на отделните подобрения в обекта;
F1 е застроената площ на отделния обект без общите части от сградата и без складовите помещения;
F2 е светлата площ на складовите помещения, припадащи се към съответния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.);
F3 е разгърнатата застроена площ на общите помещения на сградата - стълбища и площадки и цялата площ на лоджии, балкони и веранди към същите помещения, асансьорни шахти и др., без стопанската площ на сградата;
Ц е цената на един квадратен метър застроена площ по чл. 18 от наредбата;
Цпс е цената на правото на строеж на един квадратен метър разгъната застроена площ или цената на терена;
Ки е коефициент на изложение на жилището;
Км е коефициент на жилища над магазини, гаражи и работилници;
Кив е коефициент за конструктивна височина на жилища, по-голяма от 2,70 м; за ателие, по-голяма от 2,50 м; за гаражи, по-голяма от 2,40 м и за магазини, работилници, складове и други подобни - над 3,20 м;
Кок е коефициент за особени качества;
Кпг е коефициент за подземни гаражи;
Кпп е коефициент за жилища и ателиета в подпокривно пространство на сгради със скатен покрив;
Ксп е коефициент за складови помещения;
К% е процентът за идеалната част от общите части на сградата и земята, върху която е построена, припадаща се на отделния обект.
(2) Данните за сгради с много обекти в тях се обобщават в табличен вид пообектно.
Чл. 45. Общата цена на цялата сграда е сборът на цените на всички обекти в нея (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.).
Чл. 46. Припадащите се идеални части от общите части на сградата към отделните обекти се определят, като цените на отделните обекти, вкл. складовите помещения (С1+С2), се разделят на сбора от цените на всички обекти в сградата без правото на строеж, без подобренията и без цената на общите части на сградата - К%: С1 + С2
К% = ------------- (С1 + С2)
Чл. 47. При оценяване на съществуващите сгради от С1, С2 и С3 се приспада и съответното овехтяване по правилата на чл. 25.
Чл. 48. (1) Отделно ползвани тераси извън очертанията на обектите се заплащат по цена за един квадратен метър застроена площ в размер 100 на сто за първите 10 квадратни метра; 50 на сто - за площта над 10 до 20 квадратни метра, и 25 на сто - за площта над 20 квадратни метра.
(2) Отделно ползвани сушилни се оценяват като складови по реда на чл. 41.
Глава
ЦЕНА НА ПРАВОТО НА НАДСТРОЯВАНЕ И ПРИСТРОЯВАНЕ
Чл. 49. Цената на правото на надстрояване и пристрояване на заварени жилищни сгради се образуват от:
1. цената на идеалните части от парцела, когато се прехвърлят такива части, или цената на правото на строеж, което се учредява върху терена;
2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) цената на идеалните части, определени съгласно чл. 46 от наредбата;
3. цената на придобитите реални части от избени, тавански и други помещения от заварената сграда или в парцела.
Чл. 50. (1) Граждани и юридически лица, които извършват надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху държавна земя, внасят сумите за правото на строеж във фонд "Жилищно строителство" на общинския народен съвет.
(2) На граждани и юридически лица, които са закупили жилища или друг обект от държавата (общината), не се връща припадащата се част от новоучреденото право на строеж. Това се отнася и за получилите безвъзмездно право на строеж.
Чл. 51. (1) Размерът на идеалните части от общите части на сградата и от мястото или от правото на строеж по чл. 49, т. 1 и 2, които се отчуждават за надстрояване или пристрояване, се определя по формулата:
С1 Р0 = ------------ х 100 С1 + С2
където:
С1 е стойността на новата част на сградата (жилища, тавани, стълбища и пр. в новопостроената част), увеличена със стойността на помещенията, които се отчуждават реално (избени, тавански, общи и др.) в заварената сграда;
С2 е стойността на заварената сграда, намалена със стойността на реално отчуждените помещения (избени, тавански, общи и др.) и увеличена със стойността на помещенията в новата част на сградата, които ще се предоставят на заварените собственици.
(2) При определяне размера на идеалните части (Р0) стойността на заварената сграда и на новата част от сградата се установява по тази наредба , без да се спада съответното овехтяване на заварената сграда.
(3) Стойността на отчуждените идеални части от общите части на сградата се определя по следната формула:
С0 = Р0(К0 х С3 + Поч),
в която:
С3 е стойността на заварената, намалена със съответното овехтяване;
К0 е осреднен коефициент за общите части на заварената сграда, равна на 0,40;
Поч е подобрения в общите части на заварената сграда.
Чл. 52. Цената на придобитите реални части от избени, тавански и други помещения от заварената сграда или в парцела (чл. 49, т. 3) се определя по тази наредба.
Чл. 53. (1) Всички разходи за надстрояване или пристрояване на заварени сгради, вкл. разходите за укрепване на сградата (на основите, носещите конструкции и др.) във връзка с надстрояването или пристрояването, са за сметка на инвеститора.
(2) Разходите за изграждане на допълнителни помещения за общо ползване са за сметка на всички собственици на обекти в сградата след надстрояването (пристрояването).
(3) Разходите за изграждане на допълнителни помещения към жилищата на заварените собственици в надстрояваната или пристрояваната сграда и съответната част от разходите за общите части, както и разходите за ремонт на жилищата във връзка с тях или другите обекти в заварената сграда са за сметка на съответните собственици на заварените жилища.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. Населени места са градовете, селата, вилните и производствените зони (промишлени складови), курортните и туристическите комплекси и селищните образувания в строителните граници, установени с общите и подробни градоустройствени планове. При липса на общ или подробен градоустройствен план строителните граници на населените места се определят с околовръстен полигон.
2. Земеделски са земите, определени по чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
3. Стопанска е дейността, която произвежда продукция със стоков характер (без селскостопанската) или е предназначена за извършване на услуги от физически и юридически лица с изключение на административно-правни услуги.
§ 2. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
§ 3. При ипотекиране на недвижимите имоти цените не могат да бъдат по-ниски от базисните цени по тази наредба.
Заключителни разпоредби
§ 4. (Нова - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Цената на земята в населени места, намиращи се на териториите на национални курорти, се определя по реда на чл. 6, т. 1 от наредбата независимо от функционалния тип на населеното място.
§ 5. (Предишен § 4 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Наредбата се прилага и за:
1. Оценките на недвижимите имоти, придаваеми по регулация, когато оценката им не е влязла в сила до обнародването на тази наредба.
2. Висящите производства за делби на съсобствени с държавата недвижими имоти.
3. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) продажбите на държавни, общински и ведомствени ателиета и гаражи.
§ 6. (Предишен § 5 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Тази наредба не се прилага за:
1. оценката на недвижимите имоти по параграф 5 от предходните и заключителните разпоредби на Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението (обн., ДВ, бр. 9 от 1991 г.; доп., бр. 13, 18 и 33 от 1991 г.);
2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 1991 г.) оценката на правото на строеж върху държавна и общинска земя за индивидуално жилищно и вилно строителство, когато молбата за отстъпването му е била подадена до 4 март 1991 г. и в нея е бил посочен конкретен жилищен или вилен парцел;
3. (изм. - ДВ, бр. 93 от 1991 г.) оценката на правото на строеж върху държавна и общинска земя за групово и кооперативно жилищно строителство, когато до 4 март 1991 г. общинският съвет е определил инвеститор за конкретния жилищностроителен парцел (терен) и е било разрешено извършването на проучвателно-проектантски работи;
4. (Отм. - ДВ, бр. 51 от 1992 г., нова, бр. 39 от 1996 г.) Оценката на недвижими имоти, построени при условията и по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 21 на Министерския съвет от 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 14 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 82 от 1992 г.), договорени с работници и служители от предприятието.
§ 7. (Предишен § 7 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Гражданин, който е ползвал предимствата, установени с Разпореждане № 44 на Министерския съвет от 1986 г., Постановление № 29 на МИнистерския съвет от 1987 г. и Постановление № 2 на Министерския съвет от 1988 г. за възстановяване на собствен недвижим имот, пострадал от земетресението на 7 декември 1986 г., при прехвърляне на имота възстановява на държавата реално направените разходи.
(2) Алинея 1 не се отнася за сделки между роднини по права линия.
§ 8. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1993 г.) Продажбата на държавни, общински и ведомствени ателиета и гаражи, когато молбата за изкупуване е подадена в съответния общински съвет, съответно е дадено съгласие от ведомството до 30 април 1990 г., се извършва по цените, действащи до тази дата.
(2) Продажбата на държавни, общински и ведомствени ателиета и гаражи се извършва по пълната им строителна стойност, ако заповедта на кмета, съответно съгласието на ведомството са дадени в периода от 1 май 1990 г. до 4 март 1991 г.
(3) Продажбата на държавни, общински и ведомствени ателиета и гаражи се извършва по пълната им строителна стойност, но не по-ниска от базисната, когато заповедта на кмета, съответно съгласието на ведомството са дадени след 5 март 1991 г.
§ 8а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1992 г., изм., бр. 4 от 1993 г., отм., бр. 61 от 1994 г.)
§ 8б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1996 г.) Висящите преписки за продажба на жилища, ателиета и гаражи, за които е издадено писмено разрешение по чл. 111, ал. 4 и чл. 129 от Наредбата за държавните имоти - за ведомствените имоти, и заповед по чл. 120 от Наредбата за държавните имоти - за общинските имоти, се приключват по цените, действащи до влизането в сила на това изменение и допълнение.
§ 9. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) При извършване от общинските съвети на оценки на недвижими имоти на граждани и юридически лица при сделки с такива имоти и вещни права върху тях по реда на чл. 2, ал. 4 от Постановление № 175 на Министерския съвет от 1991 г. за одобряване на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието (ДВ, бр. 77 от 1991 г.), се събират режийни вноски в размер 0,50 на сто от стойността на имота или правото на надстрояване и пристрояване по глава осма от наредбата.
(2) Вноските по ал. 1 са за сметка на лицето, поискало оценката на съответното право, и се внасят във фонд "Жилищно строителство" на общините.
§ 10. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Максималният процент на овехтяване на жилищните сгради по чл. 22, определен с чл. 25, може да бъде увеличен до 60 на сто за паянтовите и полумасивните сгради и до 50 на сто за всички останали сгради.
(2) Степента на увеличение по ал. 1 е в зависимост от физическото състояние и износеност на сградата и нейните елементи, а не само от броя на изминалите години от построяването . Същото се отнася и до отделни обекти (жилища, ателиета и др.) в сградата.
(3) Състоянието на сградата и оценката на отделните обекти в нея се установява с протокол на комисията по чл. 153 от Наредбата за държавните имоти, който се одобрява от кмета на общината (населеното място).
(4) При несъгласие със заключението на комисията по ал. 3 се извършва проверка от експертна комисия, назначена от кмета на общината, в която се включват представители на собственика на сградата - община или ведомство, финансовата служба на общината и съответната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол.
§ 12. (Предишен § 7 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) По висящи нотариални производства и по постъпили искови молби и жалби в съдилищата до влизане в сила на тази наредба държавните и местните такси се дължат по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти.
§ 13. (Предишен § 8 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Отменя параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение и допълнение на Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените в социалната защита на населението (ДВ, бр. 18 от 1991 г.).
(2) Придобитите недвижими имоти по извършени продажби след влизане в сила на параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 36 на Министерския съвет от 1991 г. подлежат на връщане , освен ако гражданите и юридическите лица в едномесечен срок от обнародването на наредбата заплатят разликата в оценките.
(3) Държавата и общините възстановяват правото си на собственост върху недвижимите имоти - предмет на сделките по ал. 1 и 2, по реда на чл. 16 от Закона за собствеността.
§ 14. (Предишен § 9 - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) Указания по прилагане на наредбата се дават от Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителство и Министерството на финансите, а за земеделските земи - от Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост.
§ 15. (Предишен § 10 - ДВ, бр. 54 от 1992 г., изм., бр. 68 от 1992 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за собствеността, чл. 10, ал. 2 и 5 и чл. 15, ал. 2 от Закона за собствеността.
Приложение № 1
Приложение № 1 към чл. 10,ал. 1
Базисни пазарни цени на земеделските земи, отчуждени
за неземеделски нужди в зависимост от качеството на земята
по екологична оценка на кадастъра на землището, функционалния
тип на населеното място и разстоянието от него и републиканската пътна мрежа
Левове за един квадратен метър
| Разстояние от населеното място и републиканската | ||
| Оценки по балове | пътна мрежа |
1. За земи в землищата на Столичния народен съвет и населените места
от I, II и III функционален тип:
| До 10 км от населените | Над 10 км от населените | |
| места и под 2 км от | места и над 2 км от | |
| републиканската пътна | републиканската пътна | |
| мрежа | мрежа | |
| над 81 бала | 50 | 30 |
| от 61 до 80 бала | 40 | 25 |
| от 41 до 60 бала | 30 | 20 |
| от 21 до 40 бала | 20 | 15 |
| под 20 бала | 15 | 10 |
2. За земи в землищата на населените места от IV и V функционален тип:
| До 5 км от населените | Над 5 км от населените | |
| места и под 2 км от | места и над 2 км от | |
| републиканската пътна | републиканската пътна | |
| мрежа | мрежа | |
| над 81 бала | 40 | 25 |
| от 61 до 80 бала | 30 | 20 |
| от 41 до 60 бала | 20 | 15 |
| от 21 до 40 бала | 15 | 10 |
| под 20 бала | 10 | 5 |
3. За земи в землищата на населените места от VI до VIII функционален тип включително:
| До 2 км от населените | Над 2 км от населените | |
| места и под 2 км от | места и над 2 км от | |
| републиканската пътна | републиканската пътна | |
| мрежа | мрежа | |
| над 81 бала | 30 | 20 |
| от 61 до 80 бала | 20 | 15 |
| от 41 до 60 бала | 15 | 10 |
| от 21 до 40 бала | 10 | 5 |
| под 20 бала | 5 | 3 |
Приложение № 2
Приложение № 2 към чл. 11
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
Приложение № 3
Приложение № 3 към чл. 12
(Отм. - ДВ, бр. 68 от 1992 г.)
Приложение № 4
Приложение № 4 към чл. 15, ал. 2
Корекционни коефициенти при определяне на базисните
пазарни цени в населени места за условията на обитаване по показатели
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 1992 г.)
1. Степен на изграденост на елементи на КОО - Кк1
| Елементи | Условия | Корекционен |
| коефициент К | ||
| 1 | 2 | 3 |
| А. Супермаркет | 1. При наличие на | |
| пешеходна достъпност: | ||
| а) до 400 л.м | 1,2 | |
| б) от 400 до 800 л.м | 1,0 | |
| 2. При липса на такъв | 0,8 | |
| Б. Специализирани магазини: | При наличие на: | |
| хляб, мляко, месо, хранителни | 1. Всички или повече от | |
| стоки, риба, железария, бои, | три елемента и пешеходн | |
| химикали и др. | достъпност до 400 л.м | 1,2 |
| В. Битови услуги: | 2. Три от елементите и | |
| бръснаро-фризьорски салони, | пешеходна достъпност до | |
| ателиета за услуги /електро-, | 400 л.м | 1,0 |
| дърводелски, шивашки, | 3. По-малко от три или | |
| обущарски и др./ | изобщо липсващи елемент | |
| в радиус на пешеходна | ||
| достъпност до 800 л.м | 0,8 | |
| Г. Здравеопазване: болница, | ||
| поликлиника, аптека, | ||
| санитарен магазин | ||
| Д. Образование: детски | ||
| заведения, начално училище, | ||
| гимназия, специални училища, | ||
| висше учебно заведение | ||
| Е. Култура: кино, театър, | ||
| младежки дом,изложбени зали | ||
| Ж. Административно правно | ||
| обслужване: община, поща, ДСК, | ||
| съд, участък на МВР, противо- | ||
| пожарна охрана | ||
| З. Обществено хранене и | ||
| увеселителни заведения: | ||
| ресторанти | ||
| закусвални, сладкарници,клубове | ||
| по интереси, дискотеки и др. | ||
| И. Спорт и отдих: паркове и | ||
| градини,игрища и спортни терени | ||
| /волейбол, баскетбол, тенис, | ||
| футбол и др./ |
А + Б + ... + И Кк1 = --------------------------
9 /броя на елементите/
Забележка: Приоритет при преценка за наличност на елементи имат: 1. По елемент Б - магазин за хранителни стоки 2. По елемент Г - поликлиника и аптека 3. По елемент Д - детски заведения, начални училища 4. По елемент Ж - община, поща и ДСК 5. По елемент З - сладкарници и закусвални
2. Степен на изграждане на инженерната инфраструктура - Кк2
| Елементи | Показатели и корекционни коефициенти | |
| А. Водопровод | 1,00 | 0,8 |
| Б. Канализация | 1,00 | 0,8 |
| В. Електрификация | 1,0 | 0,8 |
| Г. Телефонизация | 1,0 | 0,8 |
| Д. Топлофикация | 1,0 | 0,8 |
| Е. Улична мрежа | 1,0 | 0,8 |
| А + Б + ... + Е | ||
| Кк2 = | ||
| 6 /броя на елементите/ |
Забележка: Под улична мрежа следва да се разбира улици, изпълнени с трайни пътни настилки.
--------------------------------------------------
3. Транспортна достъпност - Кк3 -------------------------------------------------- --------------------------------------------------
1. До 400 л.м от спирка на масов обществен пътнически
транспорт 1,2
2. От 400 л.м до 800 л.м от спирка на масов обществен
пътнически транспорт 1,0
3. Над 800 л.м от спирка на масов обществен пътнически
транспорт 0,9
Забележка: Коефициентите по този показател се прилагат, когато в населеното място функционира масов обществен пътнически транспорт с честота на движение на превозните средства не по-голяма от 60 мин. в едната посока. При липса на такъв транспорт или при честота на движение на превозните средства в едната посока над 60 мин. цената се коригира с Кк - 0,7.
4. Привлекателност на населеното място - Кк4
| 1 | 2 | 3 |
| 1. | При демографски недостиг /при нужда от население/ | 0,5 - 0,9 |
| 2. | При стабилен демографски показател /населението | |
| е стабилно и се поддържа от естествен прираст/ | 1,0 | |
| 3. | При пренатовареност на селищната територия | |
| /увеличен механичен прираст/ | 1,2 - 1,5 |
5. Екологични условия в селищната територия - Кк5
| 1. | При екологична обремененост | 0,5 - 0,9 |
| 2. | При нормална екологична обстановка | 1,0 |
| 3. | При екологичен комфорт - особени природни | |
| условия и дадености /ландшафт, въздух, вода/ | 1,1 - 1,60 |
Кк1 + Кк2 + Кк3 + Кк4 + Кк5 Ккср. = -----------------------------------
5 /броя на показателите/
