Държавен вестник, брой 90 от 22.X

Чл. 1. (1) Всеки кораб, който има право да плава под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистъра на корабите в едно от българските пристанища.

(2) Регистърът на корабите се води от Държавната инспекция по корабоплаване.

(3) Собственикът на кораба определя сам пристанището, в което ще се извърши регистрирането.

Чл. 2. Право да плават под българско знаме имат корабите, които са собственост на:

1. държавата;

2. български граждани;

3. юридически лица, регистрирани в Република България;

4. юридически лица с българско участие, регистрирани в чужбина, когато местният закон и учредителният договор допускат това.

Чл. 3. (1) Под българско знаме могат да плават и корабите, наети от лицата по чл. 2, с уговорка за изкупуване, отразена в договора.

(2) В случаите по ал. 1 вписването се извършва на отделна страница на регистъра на корабите с изрична забележка, че то става по условията на този член.

Чл. 4. (1) Регистрите на корабите се състоят от регистри на малките кораби (приложение № 1) и регистри на големите кораби (приложение № 2).

(2) Регистрите на корабите са явни. Лицата, които имат интерес, могат да искат извлечения от тях.

Чл. 5. (1) Морските кораби с големина повече от 40 бруто регистър тона се вписват в регистрите на големите кораби, а тези с големина, по-малка от 40 бруто регистър тона включително - в регистрите на малките кораби.

(2) Корабите, плаващи по вътрешни водни пътища, които не са малки кораби, се вписват в регистрите на големите кораби, а малките кораби - в регистрите на малките кораби.

(3) Плавателните средства, които са принадлежност на кораба, като лодки, катери, салове и др., не се регистрират отделно.

Чл. 6. Изменения на вписаните в регистрите на корабите данни и обстоятелства също подлежат на вписване.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1993 г.) Регистрите по чл. 5, ал. 1 и 2 се водят от районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване: на морските кораби - в пристанищата Варна и Бургас, на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища - в пристанищата Русе и Лом, а корабите от смесено плаване (река - море) - в някое от посочените пристанища по желание на корабособственика. В другите пристанища се водят само съответни регистри на малките кораби.

Чл. 8. (1) Вписването на корабите в регистрите на корабите се извършва на основание писмено заявление от собственика на кораба, адресирано до началника на съответното районно поделение на Държавната инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището.

(2) Заявлението за вписване в регистрите на корабите трябва да се направи в срок от 6 седмици от деня, в който е придобит корабът. При придобиване на кораб извън страната този срок е 6 седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.

(3) Когато лицата, длъжни да направят заявлението за вписване, не сторят това, органите на Държавната инспекция по корабоплаване извършват разследване, след което се прави служебно вписване на кораба.

Чл. 9. За вписването на кораб приложено към заявлението се представят:

1. документ, установяващ основанието за придобиване на кораба. Когато това е договор за покупко-продажба, той трябва да бъде с нотариално заверени подписи;

2. документ - описание и данни за корпуса, машините, оборудването и размерите на кораба, свързочните и навигационните средства, товарните устройства, ветрилното стъкмяване и др.;

3. документ, издаден от класификационно общество, удостоверяващ, че корабът има негов клас, когато има такъв.

Чл. 10. В регистрите на корабите се вписват следните данни:

1. пристанището, в което се извършва вписването;

2. поредният номер в регистъра и датата на вписването;

3. видът, името или номерът на кораба, включително с латинска транскрибция;

4. годината, мястото и предприятието, където е построен корабът, датата на залагане на кила на кораба или на подобен етап от построяването му;

5. материалът, от който е построен корпусът на кораба;

6. основните размери на кораба, означени по БДС: максимална действителна дължина, максимална проектна дължина, дължина между перпендикулярите, широчина, височина на борда, лятно максимално газене, газене "кораба празен", летен надводен борд;

7. техническата и експлоатационната характеристика на кораба съгласно формата БК;

8. наименованието, седалището и гражданството на собственика на кораба;

9. основанието за придобиване на кораба, името, номерът и датата на издаване на съответния документ, издателят на документа;

10. морските ипотеки, финансовите тежести и установените други ограничения в разпореждането с кораба;

11. датата, на която е преустановена предшестващата регистрация на кораба (ако има такава);

12. наименованието, седалището и гражданството на наемателя или оператора на кораба, когато корабът не се експлоатира от собственика;

13. датата и основанието за регистрирането на кораба.

Чл. 11. (1) Регистрирането на кораб, който е бил преди това регистриран в чуждестранно пристанище, може да стане само след наличието на някое от условията по чл. 2 и 3 и представянето на документ, удостоверяващ, че корабът е заличен в чуждия регистър, и в който са отразени наложените ипотеки, налози и други морски вземания и финансови тежести върху кораба, ако е имало такива, както и редът на тяхното учредяване.

(2) След вписването на кораба в българския регистър на корабите всички по-рано извършени вписвания в чуждестранни регистри нямат сила.

Чл. 12. На регистрирания кораб се издават корабни документи съгласно Наредба № 5 за корабните документи (ДВ, бр. 54 от 1991 г.).

Чл. 13. (1) Корабите от задгранично плаване трябва да имат на корпуса написано по траен начин следното:

1. от двете страни на носа: името или номера на кораба с български шрифт с височина на буквите не по-малка от 30 см, а под него същото с латински шрифт с височина на буквите не по-малка от 20 см;

2. на кърмата (при остра кърма - от двете страни на същата) - името или номера на кораба с български шрифт с височина на буквите не по-малка от 20 см, а под него пристанището на регистрация с български и латински шрифт с височина на буквите не по-малка от 15 см.

(2) Корабите от крайбрежно плаване трябва да имат същите надписи само с български шрифт с височина на буквите не по-малка от 20 см.

(3) На гребни, моторни и ветроходни лодки и яхти, когато конструкцията им не разрешава, надписите по ал. 1 и 2 може да се поставят само в средата на борда.

(4) Собствениците на корабите са длъжни да поддържат в съответно състояние надписите по ал. 1, 2 и 3.

Чл. 14. Всички промени в данните и обстоятелствата, вписани за даден кораб, трябва да се съобщават от собственика на кораба в шестседмичен срок считано от датата на настъпването им.

Чл. 15. При промяна на собствеността новият собственик трябва да представи документ, установяващ основанието за придобиването на кораба.

Чл. 16. (1) Нотариусът или консулът, пред когото е извършена промяна на собствеността, учредени са или са премахнати морска ипотека, финансови тежести или други ограничения, уведомява за това поделението на Държавната инспекция по корабоплаване в пристанището, където е регистриран корабът, което внася обстоятелствата в регистъра на корабите по реда на тяхното пристигане.

(2) От своя страна собственикът на кораба също трябва да направи уведомлението по ал. 1.

(3) След пристигането на кораба в първото българско пристанище настъпилите промени се отразяват в корабните му документи.

Чл. 17. (1) При промяна на технически, експлоатационни или други данни за кораб собственикът му трябва да представи в поделението на Държавната инспекция по корабоплаване, където е регистриран корабът, документи, които удостоверяват тези промени.

(2) След проверка на обстоятелствата и представените документи за промените поделението на Държавната инспекция по корабоплаване извършва необходимите вписвания в регистъра на корабите.

Чл. 18. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите на корабите, имат сила за трети лица само след вписването им.

Чл. 19. (1) Кораб, вписан в регистъра на корабите, се заличава от тях при следните случаи:

1. когато за кораба отпадне основанието на правото му да плава под знамето на Република България;

2. когато корабът потъне, изчезне или бъде разрушен;

3. когато собственикът му счете, че корабът е негоден за ремонт или ремонтирането му е стопански неизгодно;

4. при промяна на пристанището на регистрацията.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3 и 4 заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра на корабите.

Чл. 20. (1) При загубване правото на кораб да плава под знамето на Република България собственикът му заявява това писмено, като предава всички корабни документи в поделението на Държавната инспекция по корабоплаване, където корабът е регистриран, в шестседмичен срок от деня, в който това право е загубено.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от момента, в който собственикът на кораба е узнал или установил някое от обстоятелствата по чл. 19.

Чл. 21. Кораб се счита за изчезнал, когато не са получени от него никакви известия през течение на 1 месец в Черно море или Средиземно море и 3 месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е 6 месеца.

Чл. 22. Кораб, негоден за ремонт или на който ремонтирането е неизгодно, се заличава от регистъра на корабите на основание предвидените за този случай законови разпоредби.

Чл. 23. (1) По искане на собственика корабите могат да бъдат заличавани от регистъра на корабите в пристанището, в което са вписани, и да бъдат вписани в регистъра на корабите в друго българско пристанище.

(2) Промяна на пристанището, където е вписан ипотекиран кораб, или промяна на името му не се допуска без писменото съгласие на ипотекарните кредитори, което остава като приложение към регистъра на корабите.

Чл. 24. (1) Новото вписване на кораба става съответно по реда, определен в чл. 8 или чл. 11.

(2) След новото вписване съответната районна Държавна инспекция по корабоплаване писмено известява за това поделението, където по-рано е бил регистриран корабът.

(3) Поделението на Държавната инспекция по корабоплаване в пристанището, където по-рано е бил вписан корабът, след като получи съобщението за новото вписване, заличава кораба от своя регистър на корабите, като отбелязва името, датата и номера, под който е направено новото вписване.

Чл. 25. Кораб, продаден в чужбина, се заличава от регистъра на корабите на основание представен договор за продажба, съставен съгласно законите на страната, където е извършена продажбата, удостоверен от съответното българско дипломатическо или консулско представителство.

Чл. 26. (1) Когато в Държавната инспекция по корабоплаване стане известно, че са настъпили обстоятелства, изискващи заличаването на кораба от регистъра на корабите, а от собственика му не са постъпили в определения срок съобщения и документи за това, началникът на съответната районна Държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, изисква необходимите обяснения.

(2) Когато местожителството на собственика на кораба е неизвестно, Държавната инспекция по корабоплаване го призовава чрез еднократно обявление в "Държавен вестник" да представи в шестседмичен срок доказателства, че корабът не подлежи на заличаване от регистъра на корабите.

(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато собственикът на кораба не представи в срока нужните доказателства, или в случаите по ал. 2, когато представените доказателства са недостатъчни, органите на Държавната инспекция по корабоплаване извършват разследване и ако намерят за необходимо, заличават кораба служебно.

Чл. 27. Вписването на български кораб в чужди регистри на кораби не поражда никакви правни последици, ако той не бъде заличен от българските регистри на корабите.