Държавен вестник, брой 69 от 13.VIII

Чл. 6. Личният състав на министерството се състои от:

1. висши ръководни служители;

2. ръководни служители;

3. служители от централната администрация и от другите административни служби;

4. служители, които непосредствено изпълняват функции на министерството;

5. служители от гражданската администрация;

6. работници от помощния състав.

Чл. 7. Висши ръководни служители са главният секретар и секретарите на министерството, директорите на Националната служба за сигурност, Националната полиция и Националната служба за Противопожарна охрана, командващите Гранични войски и Вътрешни войски и директорът на Централната служба за борба с организираната престъпност.

Чл. 8. (1) Ръководни служители са началниците на служби от централната администрация, директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи, командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма, началниците на общи служби и ръководителите на научно-приложните институти и на Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност (ВИПОНД) при МВР.

(2) Ръководни служители са и началниците на структурни звена в националните служби и в службите по ал. 1 до равнище на управление "сектор" или "отдел" включително, началниците на районните полицейски управления, както и служителите, заемащи приравнени на тях длъжности.

Чл. 9. (1) В състава по чл. 6, т. 3 се включват офицерите, които не вземат длъжности на ръководни служители, сержантите в службите от централната администрация, ревизионната служба, службите за материално-техническо и социално осигуряване и в другите административни служби.

(2) Административни служби са структурните звена в националните, централните, териториалните, оперативно-техническите и осигуряващите служби на министерството, които изпълняват функции, съответстващи на тези на службите от централната администрация.

(3) Научно-приложните институти и учебните заведения при министерството са със статут на административни служби.

Чл. 10. (1) Служители по чл. 6, т. 4 са офицерите и сержантите от структурните звена в националните, централните и териториалните служби, които непосредствено изпълняват функциите, възложени със закон на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Същите права имат офицерите и сержантите от оперативно-техническите и осигуряващите служби освен в случаите на чл. 9, ал. 2.

Чл. 11. Служителите от гражданската администрация са тези, които заемат длъжности, свързани с административно-техническото и социалното осигуряване, чието изпълнение не изисква упражняване на служебните правомощия, предоставени на офицерите и сержантите.

Чл. 12. За изпълнението на едни и същи функции в щатовете на службите не могат да се определят длъжности едновременно за офицери или сержанти и за служители от гражданската администрация.

Чл. 13. (1) За служители в министерството се приемат български граждани - мъже и жени, които отговарят на изискванията за възраст, образование, психо-физическа годност, професионална подготовка, както и на особените изисквания за съответната длъжност, установени със Закона за Министерството на вътрешните работи и със законите за организацията и дейността на националните служби и на Централната служба за борба с организираната престъпност.

(2) По неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите за държавните служители.

Чл. 14. (1) Първоначалното назначаване на офицерите, сержантите и служителите от гражданската администрация става въз основа на конкурс.

(2) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят съобразно характера и значението на функциите, свързани с изпълнението на съответната длъжност, и възможния брой на кандидатите.

(3) Заповедите за обявяване на конкурси се издават от началниците на службите по чл. 7 и 8, ал. 1, в които ще се назначават кандидатите. Службите "Личен състав" разгласяват по подходящ начин условията и реда за провеждане на конкурсите.

(4) Конкурсите за редовно обучение по специалностите във ВИПОНД за нуждите на Министерството на вътрешните работи се провеждат съобразно нормите за висшите учебни заведения.

Чл. 15. (1) Кандидатите подават следните документи:

1. молба;

2. автобиография;

3. трудова книжка;

4. военноотчетна книжка (за мъжете);

5. документ за завършена степен на образование.

(2) Службите "Личен състав" изискват по служебен път свидетелство за съдимост и извършват проверка за кандидата в информационните фондове на министерството.

Чл. 16. (1) Психологическата годност на кандидатите за конкретна длъжност се установява от Института по психология при министерството или неговите звена на територията на страната.

(2) Физическата годност на кандидатите се установява от комисии, които се назначават от началниците по чл. 14, ал. 3. Нормативите за физическа годност се обявяват на кандидатите при подаване на документите.

(3) Кандидатите задължително се подлагат на медицинско изследване за здравословното им състояние.

Чл. 17. (1) Не се допуска до участие в конкурс кандидати, за които се установи, че не отговарят на изискванията за възраст, образование и психо-физическа годност за съответната длъжност, и които не могат да бъдат приети на служба в министерството съгласно чл. 59, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Кандидатите се уведомяват писмено за отказа да бъдат допуснати до конкурс.

(3) Отказът може да се обжалва в седемдневен срок от уведомяването пред началника, който е издал заповедта за обявяване на конкурса. Решението му е окончателно.

Чл. 18. (1) Конкурсите се провеждат не по-рано от един месец след обявяването им съобразно нуждите на съответните служби и графиците на курсовете за първоначална подготовка в учебните заведения в министерството.

(2) КомИсиите се назначават от началниците по чл. 14, ал. 3. В тях се включват представители на съответните служби по направления на дейност, службите "Личен състав" и при възможност - от учебните заведения, научно-приложните институти при министерството и др.

(3) За провеждане на конкурси за преподавателски и научноизследователски кадри във ВИПОНД и в научно-приложните институти на министерството се прилагат нормите за науката и висшето образование в страната.

Чл. 19. (1) Началникът на съответната служба или друг определен от него ръководен служител провежда беседа с кандидатите, спечелили конкурса.

(2) След утвърждаването им кандидатите за офицери се назначават на съответната длъжност и им се дава звание.

(3) Кандидатите за сержанти се назначават на длъжност, без да им се дава звание.

(4) До изпращането им в курс за първоначална подготовка назначените офицери и кандидатите за сержанти преминават опознавателен стаж в службата, в която са назначени, със срок до 2 месеца, но не по-малко от 2 седмици.

(5) С лицата, спечелили конкурс за длъжност от гражданската администрация, може да се сключи групов договор със срок за изпитване до 3 месеца. Министърът определя длъжностите, за които срокът за изпитване е задължителен.

Чл. 20. (1) След преминаване на стажа по чл. 19, ал. 4 новоназначените офицери и кандидатите за сержанти се изпращат на курс за първоначална подготовка в съответното учебно заведение.

(2) Времето на стажа и на курса за първоначална подготовка се признава за стаж като сержанти. През същия период те получават заплата за длъжност.

(3) На завършилите теоретически курс в училищата за сержанти се дава звание "сержант".

(4) Приетите на служба, но незавършили успешно курса за първоначална подготовка, се уволняват на основание чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи поради негодност да изпълняват служебни задължения в министерството.

Чл. 21. (1) Министърът утвърждава списък на длъжностите, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

(2) Кандидатите, спечелили конкурс за длъжност по ал. 1, се назначават на длъжност и им се дава съответното звание.

(3) До 3 месеца от назначаването им се провежда изпит по нормативните актове за организацията и дейността на министерството и на съответната служба.

Чл. 22. (1) Обучаемите от курса за редовно обучение по отделните специалности във ВИПОНД полагат 6-месечен практически стаж след завършване на курса. Те се назначават на длъжност за офицери, без да им се присвоява звание.

(2) През време на стажа не може да се възлага самостоятелно изпълнение на основни функции на съответната служба.

(3) Завършилите стажа полагат теоретическо-практически изпит и се назначават на длъжност съобразно успеха и преценката на началника на службата, в която е проведен стажът, и им се дава офицерски звание.

(4) Сержантите, завършили курс на задочно обучение във висше учебно заведение, се назначават на длъжност за офицери и им се дава офицерско звание, без да полагат стаж.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1994 г.) Офицерите и сержантите от МВР, завършили ВИПОНД или курсовете за първоначална подготовка в учебните заведения на министерството, възстановяват направените разходи по време на обучението в случаите, когато са уволнени по чл. 66, ал. 1, т. 4 и 6 преди изтичането на срока по чл. 72, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 23. (1) Министърът издава заповедите за първоначално назначаване на всички длъжности за офицери и за даване на първо офицерско звание съобразно реда за приемане на служба.

(2) При назначаване на длъжности, за които се изисква висше образование, се дава звание "лейтенант", а в останалите случаи - "младши лейтенант".

(3) Министърът на вътрешните работи определя длъжностите за офицери, за които висшето образование не е задължително.

(4) По-високо офицерско звание се дава според трудовия стаж на лицето до приемането му на служба в министерството и съобразно притежаваното звание от запаса.

Чл. 24. Министърът издава заповедите за назначаване на служителите от кабинета на министъра и на офицерите от службите на централната администрация.

Чл. 25. (1) Директорите (началниците) на националните, централните и общите служби, началниците на службите от централната администрация, ръководителите на научно-приложните институти и на ВИПОНД издават заповедите за назначаване на сержанти в съответните служби.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1997 г.) Директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи издават заповедите за назначаване на сержантите от тези служби.

Чл. 26. Директорите на националните и централните служби и ръководните служители по чл. 8, ал. 1 сключват трудовите договори със служителите от гражданската администрация и помощния състав, които се приемат с съответната служба.

Чл. 27. (1) При постъпване на служба в министерството офицерите и сержантите полагат клетва (приложение № 1) и подписват декларация, че не членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за политическите партии (приложение № 2).

(2) Отказът да се положи клетва или да се представи декларация е пречка за встъпване в длъжност и служебното правоотношение се счита за невъзникнало.

(3) При сключване на трудов договор служителите от гражданската администрация подписват декларация за опазване на държавната и служебната тайна. Отказът има последиците на ал. 2.

Чл. 28. (1) Офицерите и сержантите подписват акт за встъпване в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта, ако в нея не е посочен друг срок.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 заповедта за назначаването се отменя.

Чл. 29. (1) На офицерите и сержантите се издава служебна карта, с която те удостоверяват, че са служители от министерството.

(2) На обучаемите кандидат-сержанти се издава пропуск за учебното заведение и за службите, в които се провежда практическия стаж.

(3) На служителите от гражданската администрация и на работниците от помощния състав се издава пропуск за съответната служба.

Чл. 30. (1) Министърът издава заповедите за преназначаване на длъжност на:

1. ръководните служители по чл. 8, ал. 1 и 2;

2. служителите от кабинета на министъра;

3. офицерите от службите на централната администрация.

(2) Ръководните служители по чл. 8, ал. 1 се преназначават по предложение на главния секретар на министерството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1997 г.) Предложенията за преназначаване на ръководни служители по чл. 8, ал. 2 се изготвят от директорите (началниците) на националните, централните и общите служби и службите на централната администрация на министерството, а за ръководни служители на териториалните служби - от съответните директори на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи. Предложенията за преназначаване на началници на служби "Полиция", "Сигурност", "Противопожарна охрана" и началниците на териториалните звена на Централната служба за борба с организираната престъпност се съгласуват с директорите на националните и централните служби.

Чл. 31. (1) Директорите на Националната служба за сигурност, Националната полиция, Националната служба за Противопожарна охрана в Централната служба за борба с организираната престъпност издават заповедите за преназначаване на длъжност на офицерите, които не са ръководни служители, и на сержантите от техните служби.

(2) Началниците на общи служби и на Специализирания отряд за борба с тероризма, ръководителите на научно-приложните институти и ректорът на ВИПОНД издават заповеди за преназначаване на офицерите, които не са ръководни служители, и на сержантите.

(3) Директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи издават заповеди за преназначаване на офицерите и сержантите от общите и административните служби.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1997 г.) Предложенията за заповеди по ал. 1 се изготвят от директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи.

Чл. 32. Командващите Гранични войски и Вътрешни войски преназначават на по-висока длъжност офицерите, които не са ръководни служители, и сержантите по реда, предвиден за въоръжените сили.

Чл. 33. (1) Офицерите не могат да бъдат назначавани на длъжност за сержанти.

(2) С разрешение на министъра по изключение сержанти могат да бъдат назначавани на длъжност за офицери. В този случай заповедта се издава от органа, който има право да назначава на съответната длъжност.

Чл. 34. (1) Преназначаването на офицерите и сержантите в рамките на съответната служба или от идна служба в друга се извършва през цялата година с изключение на офицерите от Гранични войски и Вътрешни войски, преназначаването на които се извършва един път в годината.

(2) Преназначаването се извършва при служебна необходимост или по желание на служители.

Чл. 35. (1) Предложенията за преназначаване при служебна необходимост се изготвят от:

1. главния секретар - за ръководните служители по чл. 8, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 1997 г.) директора (началника) на приемащата национална, централна или обща служба и директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи. Предложенията се съгласуват с директорите (началниците) на службите, от които се преназначават служителите;

3. началника на структурното звено, в което се преназначава служителят - в случаите на преместване в една служба на офицери, които не са ръководни служители, и на сержанти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) При изготвяне на предложението за преназначаване на по-висока длъжност се взема мнението на служителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1994 г., изм., бр. 69 от 1996 г.) Преназначаване на служител на по-ниска длъжност се извършва въз основа на оценка за резултатите от служебната му дейност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1994 г., изм., бр. 69 от 1996 г.) По реда на ал. 3 се извършва преназначаване и когато на служителя е дадена оценка в резултат на служебна проверка.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 1994 г., изм., бр. 69 от 1996 г.) Служителят се запознава с оценката и мотивите, съдържащи се в предложението за преназначаването му.

Чл. 36. (1) Преместването по желание на служители от една служба в друга се извършва при съгласие на началника на службата, в която се иска преместването, и съобразно условията и реда на чл. 35.

(2) При преместване по желание на служители в една служба заповедта се издава от началника на службата. Отказът за преместване не подлежи на обжалване.

Чл. 37. Промените в трудовите договори със служителите от гражданската администрация и с работниците от помощния състав се извършват съобразно разпоредбите на гражданските закони от директорите или началниците на служби по чл. 26.

Чл. 38. (1) През време на службата им офицерите и сержантите се атестират периодично.

(2) Атестирането представлява проверка и оценяване по система от критерии на способността на офицерите и сержантите да изпълняват ефективно задълженията, свързани със заеманата длъжност.

(3) Основни критерии при атестирането са:

1. нивото на професионалната квалификация - образование, практически опит, познаване на нормативната уредба и професионални умения (стрелкови, владеене на бойно-приложни техники и др.);

2. физическата годност и психологическата съвместимост за съответната длъжност;

3. резултатите от служебната дейност;

4. служебната дисциплина;

5. владеенето на чужди езици.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) Оценяването на офицерите и сержантите за нивото на професионалната квалификация и за физическата годност се провежда ежегодно по служби.

Чл. 40. (1) Изследването на психологическата съвместимост се извършва в Института по психология при министерството или негови звена в страната съгласно график, утвърден от главния секретар.

(2) Психологическо изследване се провежда и при възникнала служебна необходимост извън случаите на ал. 1.

Чл. 41. (1) Резултатите от служебната дейност и дисциплината се оценяват индивидуално съобразно изискванията за различните длъжности.

(2) Критериите за оценка се изготвят съвместно от националните, централните и общите служби, ВИПОНД, научно-приложните институти и служба "Личен състав" при МВР.

(3) Критериите и редът за провеждате на атестирането се утвърждават от главния секретар.

Чл. 42. (1) За владеенето на чужди езици се атестират само офицерите, сержантите и служителите от гражданската администрация, които изпълняват служебни задължения, изискващи владеенето на чужди езици.

(2) Атестирането по ал. 1 се провежда от ВИПОНД.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) За резултатите от атестирането се изготвят протоколи, в които може да се предложи понижаване с една квалификационна степен, преместване при възможност на друга подходяща длъжност или уволняване на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) При предложение за уволнение се извършва комплексна оценка на служителя.

(3) Заповедта за определяне на по-ниска квалификационна степен, преместване или уволняване се издава от органа, който има право да назначава или да уволнява.

(4) Заповедите за определяне на по-ниска квалификационна степен и за преместване по реда на този член не подлежат на обжалване.

Чл. 44. (1) По-висока квалификационна степен за заеманата длъжност се дава с вътрешен конкурс.

(2) По-висока квалификационна степен може да се определи и след проведено атестиране.

(3) Заповедите за даване на по-висока квалификационна степен се издават от директора или началника на службата, който има право на назначава на съответната длъжност.

Чл. 45. (1) Разпоредбите за атестирането не се прилагат за висшите ръководни служители и ръководните служители по чл. 8, ал. 1.

(2) За служителите по ал. 1 атестирането се провежда по критерии и ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 46. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат назначени за временно изпълняващи длъжност, която е п-висока от заеманата от тях, когато:

1. длъжността е вакантна или служителят, който заема длъжността, отсъства продължително извън случаите на редовен платен годишен отпуск или командировка в страната:

2. заместването ще продължи най-малко 30 дни без прекъсване;

3. служителят не е по длъжност заместник.

(2) За времето на заместването служителят получава възнаграждението за по-високата длъжност.

Чл. 47. (1) Заповедта по чл. 46 се издава от органа, който има право да назначава на съответната длъжност.

(2) Временното изпълняване на длъжност е със срок до 6 месеца. Продължаването му до една година се разрешава от министъра.

Чл. 48. (1) Офицерите и сержантите се отстраняват временно от длъжност в случаите и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Когато престъплението е извършено във връзка с изпълнението на служебните задължения, се изготвя мотивирано искане от директора или началника на съответната национална, централна, териториална или обща служба.

(3) Директорът или началникът, който е отстранил от длъжност служител, без да са налице основанията затова, се наказва по дисциплинарен ред, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 49. На офицерите и сержантите се дават звания в съответствие с чл. 58, ал. 1, 2 и 3 от Закона на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 50. (1) Повишаването в звание на младшите и старшите офицери се извършва от министъра след прослужване в по-ниско звание за определен срок. При понижаване в звание времето, прослужено на по-ниско звание, не се зачита при изчисляване на срока.

(2) Срокът за прослужване по ал. 1 е, както следва:

1. младши лейтенант - 2 години;

2. лейтенант - 3 години;

3. старши лейтенант - 4 години;

4. капитан, майор, подполковник и полковник - 5 години.

(3) Офицерите могат да бъдат повишавани до пределно звание, определено за длъжността, която заемат.

Чл. 51. (1) Повишаването в звание на офицерите, за които срокът за прослужване изтича до края на календарната година, се извършва за празника на министерството.

(2) Повишаването в звание се задържа за срок от една година при налагане на дисциплинарно наказание "порицание".

Чл. 52. (1) Офицерите могат да бъдат предсрочно повишавани в звание за проявен героизъм при изпълнение на служебните задължения, при назначаването им на длъжност за ръководен служител или за постигане на отлични резултати в служебната дейност.

(2) Повишаването в звание за постигане на отлични резултати в служебната дейност може да се извърши не по-рано от изтичане половината от срока, предвиден за съответното по-високо звание. В този случай повишаването се извършва по реда на чл. 51, ал. 1.

(3) Предсрочно повишаване в звание по ал. 2 се допуска само в следващото по-горно звание.

Чл. 53. (1) Повишаването в звание на сержантите се извършва при назначаването им на по-висока длъжност по реда на чл. 25.

(2) За проявен героизъм и при постигнати изключително високи служебни резултати може да се даде офицерско звание "младши лейтенант" на сержанти.

(3) В случай на ал. 2 пределното звание независимо от заеманата длъжност е "капитан".

Чл. 54. Офицери и сержанти, които са загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишени в по-горно звание посмъртно.

Чл. 55. Офицерите и сержантите могат да бъдат уволнени:

1. при навършване на пределната възраст за служба в министерството;

2. при пенсиониране;

3. по здравословни или други причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебни задължения в министерството;

4. по собствено желание;

5. при съкращаване на щата или преминаване на изборна длъжност;

6. при дисциплинарно уволнение.

Чл. 56. (1) Офицерите и сержантите, които са навършили пределната възраст по чл. 66, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи се уволняват независимо дали са придобили право на пълна пенсия.

(2) Уволняването на ръководен служител по чл. 8, ал. 1 може да се отложи за не повече от 6 месеца с разрешение на министъра за всеки отделен случай.

Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Офицерите и сержантите, придобили право на пълна пенсия за изслужено време, могат да бъдат уволнени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия.

(2) Офицерите и сержантите, които са придобили право на пълна пенсия, могат да бъдат уволнени преди навършване на пределната възраст.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Офицерите и сержантите се уволняват по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, съставено по надлежния ред, утвърдено от ЦЕЛК-МВР, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването не позволява на лицето да изпълнява служебни задължения в министерството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Решението на ЦЕЛК-МВР е окончателно и не подлежи на обжалване.

(3) Началникът може да разпореди проверка на възраженията. При необходимост се извършва допълнителен медицински преглед на служители.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1996 г.) Други причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебни задължения в министерството по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са:

1. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено и не е задължително дисциплинарно уволнение на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

2. липса на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения, установена при повторно атестиране или въз основа на комплексна оценка за професионалната квалификация, резултатите от служебната дейност и дисциплината на служителя, извън реда на атестирането;

3. системност или повторност на дисциплинарни нарушения, за които на служителя вече са налагани дисциплинарни наказания, ако не са налице основания за уволнение по дисциплинарен ред;

4. психологическа несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология или подразделенията му по реда на чл. 40, ал. 2 от наредбата;

5. промяна на изискванията на заеманата длъжност, ако служителят не отговаря на тях и не може да бъде устроен на друга подходяща длъжност.

(2) Уволняването в случаите на ал. 1 става въз основа на мотивирана предложение.

Чл. 60. Офицерите и сержантите се уволняват поради съкращаване на щата в случаите на изменения в структурата и щата на съответната служба, когато не е възможно да бъдат назначени на друга длъжност в съответната служба или не са съгласни да заемат предложената им нова длъжност.

Чл. 61. (1) Офицерите и сержантите, които са избрани на ръководна длъжност в най-представителните в национален мащаб организации по чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи, се освобождават временно от заеманата длъжност със заповед на министъра въз основа на писмена молба, която се представя чрез съответната организация.

(2) Министърът със заповед, издадена през първото тримесечие на всяка година, определя общия брой на служителите, които могат да бъдат освободени от длъжност, и разпределя местата между различните организации по ал. 1.

(3) През времетраенето на мандата освободените от длъжност запазват правата си, свързани със службата в министерството, съобразно длъжността, която са заемали, с изключение на правото на месечно възнаграждение по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Те могат да бъдат уволнявани само в случаите на задължително дисциплинарно уволнение поради осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 62. Офицерите и сержантите, които са избрани за народни представители, общински съветници и кметове, се уволняват след официалното публикуване на изборните резултати въз основа на молба на заинтересувания служител.

Чл. 63. (1) След завършване на мандата по чл. 61 или чл. 62 служителите се назначават по тяхно искане на длъжността, която са заемали до избирането им.

(2) Когато длъжността е съкратена, служителят се назначава с негово съгласие на друга равностойна длъжност в същата или друга служба.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) (1) При уволнение на офицери и сержанти по чл. 66, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи се отправя писмено предизвестие за срок 30 дни.

(2) При уволнение без предизвестие в случаите по предходната алинея на служителите се изплаща обезщетение в размер брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Чл. 65. (1) Уволняването на офицерите и сержантите става със заповед на органа, който има право да назначава на съответната длъжност съгласно чл. 23-25 и чл. 30-32.

(2) Заповедите за уволняване на ръководни служители по чл. 8, ал. 1 се издават въз основа на мотивирано предложение на главния секретар на министерството. Предложенията за уволняване на останалите офицери и на сержантите се изготвят от прекия им служебен началник.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) При уволнение по чл. 66, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи служителите отправят писмено предизвестие за срок 30 дни. По искане на служителя и при съгласие на органа по ал. 1 уволнението може да бъде и преди изтичане срока на предизвестието.

Чл. 66. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.)

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Заповедта за уволнение се издава в едномесечен срок от получаване на предложението в служба "Личен състав" при органа, който следва да я издаде.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) При уволняване по собствено желание заповедта се издава не по-късно от седем дни преди изтичане срока на предизвестието по чл. 65, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Заповедта за уволнение съдържа:

1. наименованието на органа, който я издава;

2. правните и фактическите основания за уволнението;

3. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение;

4. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Чл. 68. Трудовите договори със служителите от гражданската администрация и работниците от помощния състав се прекратяват при условията и по реда, предвидени в трудовото законодателство.

Чл. 69. (1) Заповедите за уволнение влизат в сила от датата на издаването им, ако в тях не е посочена друга дата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Уволняването по здравословни причини е от датата на издаване на заповедта,но не по-късно от 30 дни от заключението на ЦЕЛК-МВР. За времето от изготвянето на заключението на ЦЕЛК-МВР до датата на издаването на заповедта служителят е в отпуск по болест.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Заповедта се връчва на служители във възможно най-кратък срок. Връчването се отбелязва с подпис на служители върху първия екземпляр на заповедта, а при отказ на служителя се изготвя протокол в присъствието на двама служители, които го подписват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) Когато в мотивите за уволнение се съдържат сведения и факти, които представляват държавна тайна, на служителя се връчва препис-извлечение от заповедта.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.)

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1994 г.) (1) При уволнение с предизвестие служителят е длъжен да върне зачисленото му оръжие, имущество и служебна карта (полицейски знак) не по-късно от 7 дни преди изтичане на срока на предизвестието.

(2) При уволнение без предизвестие зачисленото оръжие, имущество и служебната карта (полицейският знак) се връщат в деня на връчване на заповедта.

Чл. 72. Заповедите за уволнение се връчват и изпълняват от служба "Личен състав" при МВР за централната администрация на министерството и от аналогичните звена в националните, централните, общите и териториалните служби.

Чл. 73. (1) Офицерите и сержантите имат право да обжалват законосъобразността на заповедите за уволнение или отказа да бъде издадена заповед за уволнение по собствено желание в двуседмичен срок от връчването им или от изтичане на срока по чл. 67, ал. 2.

(2) Не подлежат на обжалване заповедите за уволнение поради навършване на пределната възраст и по собствено желание.

Чл. 74. (1) Жалбата се подава в писмена форма до министъра чрез органа, издал заповедта за уволнение, която се обжалва. В жалбата се посочват жалбоподателят, органът, който е издал заповедта, възраженията и искането на жалбоподателя.

(2) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателя. С нея може да се поиска събирането по служебен път на доказателства за факти и обстоятелства, които не са били взети предвид при издаване на заповедта.

(3) Рапорт срещу отказ да бъде издадена заповед може да се подаде от органа, направил предложението, по реда, предвиден за жалбите, след изтичане на срока по чл. 67, ал. 1.

Чл. 75. (1) Жалбата, която е подадена след срока, се връща на подателя срещу разписка. В седемдневен срок от връщането той може да поиска възстановяване на срока поради непредвидени обстоятелства.

(2) Искането за възстановяване на срока, към което се прилагат върнатата жалба и доказателствата за фактите и обстоятелствата, на които се основава, се разглежда от министъра.

Чл. 76. (1) В седемдневен срок от получаването на жалбата органът може да преразгледа заповедта и да я отмени или измени. В този случай той е длъжен да уведоми заинтересувания служител.

(2) Заповедите, с които се изменя правното основание за уволнение, подлежат на обжалване на общо основание.

(3) Когато органът не намери основание за преразглеждане на заповедта или отказа, той изпраща незабавно жалбата или рапорта заедно с цялата преписка на министъра.

(4) Ако в седемдневен срок от изтичане на срока по ал. 1 жалбата или рапортът не бъдат изпратени на министъра, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а началникът - препис от рапорта до министъра. В тези случаи преписката се изисква служебно.

Чл. 77. (1) Министърът взема решение, след като прецени обясненията и възраженията на заинтересувания служител или на началника, подал рапорта. Той може да разпореди и събирането на нови доказателства.

(2) Министърът се произнася по жалбата или рапорта в едномесечен срок от постъпването им. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта или с мотивирана резолюция да отхвърли жалбата или рапорта.

(3) При противозаконен отказ да бъде издадена заповед, както и когато заповедта за уволнение е незаконосъобразна и вместо нея трябва да се издаде друга, министърът може сам да я издаде, ако въпросът е изяснен от фактическата страна. В противен случай той връща цялата преписка, придружена със задължителни указания.

Чл. 78. В срока и по реда на чл. 74, 75 и 77 се подават и разглеждат молбите за преразглеждане на заповедите за уволнение, издадени от министъра.

Чл. 79. (1) В тридневен срок от постановяване на решението на министъра началникът на служба "Личен състав" в централната администрация на министерството го съобщава на жалбоподателя или началника, подал рапорта, освен ако преписката се връща за преразглеждане.

(2) При отмяна на уволнението лицето се възстановява на предишната си длъжност и може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението се яви в съответната служба.

(3) Когато длъжността е съкратена или заета, лицето се назначава на равностойна длъжност в същата или друга служба.

Чл. 80. (1) Влезли в сила заповеди за уволнение, които не са обжалвани, могат да бъдат преразглеждани от министъра по молба на заинтересуваното лице.

(2) Молбата се подава не по-късно от три месеца от влизането им в сила и трябва да отговаря на условията, предвидени в чл. 74, ал. 1 и 2.

(3) Заповедите могат да бъдат отменени или изменени само когато съществено е нарушен законът или са открити нови обстоятелства от значение за решаване на въпроса, които не са били известни при издаване на заповедта.

Чл. 81. Лица, които са били уволнени по реда на чл. 56 и 58, и уволнените по дисциплинарен ред не могат да бъдат назначени отново като офицери или сержанти в министерството.