НАРЕДБА № 1 ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
НАРЕДБА № 1 ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ 1993 Г.
Обн. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1993г.
Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 7 август 1995 г. за оценка на въздействието върху околната среда - ДВ, бр. 73 от 18 август 1995 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят редът и начинът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проектите, обектите и дейностите, определени с чл. 20, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
(2) Предмет на ОВОС са:
1. националните и регионалните програми за развитие, вкл. устройствените схеми за териториално развитие;
2. териториално-устройствените и общите градоустройствени планове и техните изменения;
3. проектите за ново строителство, разширение и реконструкция и преустройство на обектите, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда;
4. действащите производства, съоръжения, дейности и др., които по преценка на органите на Министерството на околната среда и органите на общините оказват съществено въздействие върху околната среда в процеса на тяхната експлоатация, преструктуриране, приватизация или реституция.
(3) На задължителна ОВОС подлежат проектите с международно, национално и регионално значение съгласно приложение № 1 и в съответствие с установените международни изисквания.
Чл. 2. (1) Оценката на въздействието върху околната среда по смисъла на тази наредба е процедура за проучване и анализиране на проекти, обекти и дейности и за изработване и приемане на заключение, отнасящо се до опазването на въздуха, водите, земята, земните недра, флората, фауната, защитените територии, ландшафта, населението, селищната среда и културното наследство по отношение на тяхната допустимост съгласно действащите нормативни изисквания и тяхната екологична и социално-икономическа целесъобразност.
(2) Резултатът от ОВОС се оформя в доклад, съдържащ обективни данни, анализ и заключение.
Чл. 3. (1) Оценката за въздействието върху околната среда се възлага от инвеститора или инициатора на дейността чрез договор на независими експерти, които:
1. имат професионална компетентност;
2. декларират, че не са пряко заинтересувани от реализирането на проекта или дейността и не са участвали в разработването на проекта;
3. дават заключение съгласно действащите в страната норми и стандарти за допустимо замърсяване на околната среда и изискванията на приложение № 3.
(2) Разходите по извършване на ОВОС са за сметка на инвеститора или инициатора на дейността съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.
(3) Инвеститорът или инициаторът на дейността осигурява необходимата проектна и друга документация. При необходимост експертът може да изисква допълнителна информация, свързана с изработването на доклада за ОВОС.
Чл. 4. (1) Оценката за въздействието върху околната среда за национални и регионални програми за развитие се извършва в следните етапи:
1. изработване на доклад за ОВОС по отношение на очакваното въздействие върху околната среда в резултат от нейното реализиране;
2. обсъждане на програмата и доклада за ОВОС;
3. включване на резултатите от обсъждането в окончателен доклад за ОВОС;
4. вземане на решение по ОВОС като условие за приемане или отхвърляне на програмата.
(2) Оценката за въздействието върху околната среда за териториалноустройствените и градоустройствените планове се извършва в следните етапи:
1. изработване на предварителен доклад за ОВОС едновременно с изработването на предварителния проект на устройствения план;
2. вземане на решение по предварителния доклад за ОВОС;
3. изработване на окончателен доклад за ОВОС успоредно с изработването на окончателния проект на устройствения план;
4. обсъждане на резултатите по ОВОС заедно с обсъждането на устройствения план;
5. включване на резултатите от обсъждането в окончателния доклад за ОВОС;
6. вземане на окончателно решение по ОВОС.
(3) Оценката за въздействието върху околната среда за инвестиционните проекти по чл. 1, ал. 2, т. 3 се извършва в следните етапи:
1. изработване на предварителен доклад за ОВОС едновременно с изработването на заданието за проектиране или едновременно с първоначално възложената фаза на проектиране;
2. изработване на окончателен доклад за ОВОС едновременно с изработването на проекта във фазата, въз основа на която ще се издава разрешението за строеж;
3. обсъждане на резултатите по ОВОС;
4. включване на резултатите от обсъждането в окончателния доклад за ОВОС;
5. вземане на окончателно решение по ОВОС като условие за утвърждаване на проекта и за издаване на разрешението за строеж.
(4) Оценката за въздействието върху околната среда за действащи обекти по чл. 1, ал. 2, т. 4 се извършва в следните етапи:
1. преглед на наличната документация, свързана с обекта и въздействието му върху околната среда;
2. установяване на моментното състояние чрез измервания, вземане на проби и извършване на анализи, за които се съставят протоколи,
3. изработване на доклад за ОВОС;
4. обсъждане на резултатите от ОВОС;
5. включване на резултатите от обсъждането в доклада за ОВОС;
6. вземане на решение по ОВОС.
(5) За проекти, обекти и дейности с трансгранично замърсяване ОВОС се извършва съгласно указания на Министерството на околната среда за всеки конкретен случай.
Глава втора.
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ОВОС
Чл. 5. (1) Предварителният доклад за ОВОС се изработва съгласно изискванията в приложение № 2.
(2) Когато проектът, обектът или дейността не фигурират в списъците на приложение № 1, буква "Б", предварителният доклад се представя на съответната районна инспекция по околната среда.
(3) Предварителният доклад за ОВОС за проектите, обектите и дейностите, посочени в приложение № 1, буква "Б", се представя за вземане на решение от компетентните органи по чл. 27 от Закона за опазване на околната среда, които определят необходимостта от изработване на окончателен доклад за ОВОС.
(4) Компетентният орган взема решение в едномесечен срок за изработване на окончателен доклад за ОВОС, след което уведомява писмено инвеститора или инициатора на дейността за решението си, като посочва причините.
(5) В случаите, когато се прецени, че не е необходим окончателен доклад за ОВОС, компетентният орган взема окончателно решение по ОВОС съгласно чл. 10, ал. 1.
Глава трета.
ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ЗА ОВОС
Чл. 6. (1) Окончателният доклад за ОВОС се изработва съгласно изискванията в приложение № 3.
(2) Инвеститорът или инициаторът на дейността представя проект на окончателен доклад за ОВОС на съответния компетентен орган за обсъждането му.
(3) При сложни технически решения окончателният доклад за ОВОС се придружава с нетехническо резюме за резултатите от ОВОС.
Чл. 7. За проекти, обекти или дейности, посочени в приложение № 1, буква "А", се изработва задължително окончателен доклад за ОВОС.
Глава четвърта.
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОВОС
Чл. 8. (1) Обсъждането на резултатите от ОВОС се организира от компетентния орган, който взема окончателното решение по ОВОС.
(2) В обсъждането участват заинтересуваните държавни органи, местните административни органи, обществените организации, обществеността и др.
(3) Обсъждането на резултатите от ОВОС се извършва, както следва:
1. компетентният орган уведомява участниците по ал. 2 един месец преди началото на обсъждането;
2. компетентният орган съгласувано с инвеститора или инициатора на дейността и общината определя мястото, датата и часа за провеждане на обсъждането и ги обявява чрез национални и местни средства за масово осведомяване;
3. инвеститорът или инициаторът на дейността излага на определени от общината места материалите (планове, чертежи, таблици, модели и др.) и обявява времето, през което разработките и резултатите от ОВОС са достъпни за разглеждане;
4. инвеститорът или инициаторът на дейността събира и описва писмените становища, бележки и препоръки на участниците в обсъждането;
5. при наличие на спорни въпроси компетентният орган решава необходимостта от повторно обсъждане, което се предхожда от допълнителни консултации и становища от компетентни специалисти.
(4) Обсъждането на резултатите от ОВОС за териториалноустройствените и градоустройствените планове е част от процедурата за обсъждане на предварителния и окончателния проект на съответния устройствен план, която се провежда съгласно действащото законодателство.
(5) Резултатите от обсъждането се отразяват в окончателния доклад за ОВОС, който се представя на компетентния орган за вземане на решение заедно с всички материали и протокола от обсъждането.
Чл. 9. (1) Компетентният орган при осигуряване на достъпа на обществеността до доклада за ОВОС е длъжен да не разгласява сведенията, съставляващи държавна, служебна или друга тайна, за които носи отговорност по чл. 357 от Наказателния кодекс.
(2) Компетентният орган е задължен да спазва разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.
Глава пета.
ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ПО ОВОС
Чл. 10. (1) В зависимост от спецификата на проекта в срок не по-дълъг от 3 месеца след приключване на обсъждането на резултатите от ОВОС, компетентният орган разрешава реализирането на програмата, устройствения план, проекта, обекта или дейността, когато:
1. са спазени изискванията на действащите нормативни актове и на техническите и стандартизационните нормативни документи по опазване на околната среда;
2. докладът за ОВОС е разработен в съответствие с изискванията на тази наредба.
3. са предвидени и разработени необходимите териториалноустройствени, градоустройствени, технически и технологични мероприятия и средства за рационално природоползване, опазване и възпроизводство на околната среда.
(2) Съгласно т. 1 и 2 на ал. 1 окончателното решение за ОВОС е еднозначно - при неизпълнението на някое от тези изисквания компетентният орган не разрешава реализирането на програмата, плана или проекта.
(3) Съгласно т. 3 на ал. 1 докладът на ОВОС може да бъде върнат за преработване.
(4) Компетентният орган по околната среда взема окончателно решение по ОВОС, както следва:
1. Министерството на околната среда - въз основа на решенията на Висшия експертен екологичен съвет;
2. районните инспекции по околната среда - въз основа на решенията на експертния екологичен съвет към районната инспекция по околната среда с участието на представители на съответната община.
(5) В експертните съвети по право участват представители на Министерството за териториално развитие, жилищна политика и строителство, Министерството на здравеопазването, Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост и техните поделения по места, както и експерти, неучаствали до този етап на процедурата.
(6) Компетентният орган уведомява писмено инвеститора или инициатора на дейността в 14-дневен срок след обявяването му по чл. 10 и представя копия на всички заинтересувани юридически и физически лица и за открит обществен достъп.
(7) В окончателното решение по ОВОС се описват условията за издаване на решението, по изпълнението на които компетентният орган ще провежда контрол.
(8) Решението по ал. 2 и 3 на компетентния орган се обжалва, както следва:
1. в 14-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на обекта или дейността - за програмите, плановете, проектите и дейностите от местно значение;
2. в 30-дневен срок пред Върховния съд - за програмите, плановете, проектите и дейностите от национално и трансгранично значение.
(9) Решението по ОВОС на компетентния орган съгласно чл. 23б, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда е валидно за срок от една година. След изтичането на този срок инвеститорът или инициаторът на дейността прави постъпки пред компетентния орган за издаване на ново решение. В случаите, когато условията на въздействието върху околната среда са се променили, се извършва нова ОВОС и се издава ново решение. В случаите, когато условията на въздействието на околната среда не са се променили, се презаверява издаденото решение.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 22 от Закона за опазване на околната среда и отменя Наредба № 1 за екологичните изисквания към териториалноустройственото планиране и инвестиционните проекти на Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството и Министерството на околната среда от 1991 г. (ДВ, бр. 54 от 1991 г.).
§ 2. Наредбата не отменя необходимостта от съгласуване и разрешаване на обекти и дейности, които се изискват по силата на други нормативни документи.
§ 3. За обекти, по които е започнало проектирането до влизането в сила на тази наредба, изискванията на Наредба № 1 за екологичните изисквания към териториалноустройствено то планиране и инвестиционните проекти важат до 30 юни 1993 г. Тези обекти подлежат на обжалване съгласно чл. 8 от тази наредба.
§ 4. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда съгласувано с министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, министъра на здравеопазването и министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост.
Приложение № 1
А. Проекти, обекти и дейности, за които
компетентният орган за вземане на решение
по ОВОС е Министерството на околната среда
1. Рафинерии за нефт, както и съоръжения за газификация и втечняване на минимум 500 т въглища или съдържаща дзифт шиста.
2. Топлоцентрали и други съоръжения за изгаряне с топлинен капацитет минимум 300 MW, както и атомни централи и други ядрени реактори (с изключение на научноизследователските за производство и обработване на вещества по метода на делене на атомното ядро, чиято мощност не надвишава 1 KW постоянно термично напрежение).
3. Съоръжения, чиято единствена цел е крайното складиране или окончателното унищожаване и/или преработване на радиоактивни отпадъци.
4. Интегрирани металургични заводи за производство на чугун и сурова стомана.
5. Съоръжения за добив на азбест, както и за обработване и преработване на азбест и азбестови продукти; азбесто-циментови производства с годишна готова продукция повече от 20 000 т, както и такива производства за други потребителски цели с използване на азбест повече от 200 т годишно.
6. Съоръжения за добив на нефт и газ.
7. Интегрирани химически съоръжения.
8. Строеж на магистрали, скоростни пътища, международни жп участъци, както и летища с дължина на пистите за стартиране и кацане над 2100 м.
9. Морски търговски пътища, както и корабоплавателни пътища и пристанища за вътрешно корабоплаване, които са достъпни за кораби с повече от 1300 бруто регистър-тона.
10. Съоръжения за унищожаване на отпадъци чрез изгаряне, химическо обработване или депониране в земята и земните недра на опасни отпадъци.
11. Обекти с потенциална опасност от авария.
12. Планове за управление или устройствени проекти за защитени територии или за строителство в тях.
Б. Проекти, обекти и дейности, за които
компетентен орган за вземане на решение по ОВОС
в зависимост от определени критерии е Министерството
на околната среда (МОС) или районните инспекции по
околната среда (РИОС)
Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС се определят съобразно критериите, посочени в таблицата _____________________________________________________________________ Критерии I Компетентен
I орган _____________________________________________________________________ 1. Обхват на въздействието:
върху район, контролиран от
повече от 1 РИОС МОС
върху район, контролиран от 1 РИОС РИОС 2. Степен на натоварване на околната среда 2.1. количество на отпадъчните над 30 l/s МОС
води, зауствани в приемник: под 30 l/s РИОС 2.2. отпадъчни води, зауствани в ГПСОВ РИОС 2.3. количество на изгаряните в над 750 kg МОС
инсталация отпадъци: под 750 kg РИОС 3. Стойност (размер на инвестициите)
над 50 млн. лв. МОС
под 50 млн. лв. РИОС _____________________________________________________________________
1. Селско стопанство:
а) комасация;
б) използване на необработваеми или полупустеещи земи за интензивно селскостопанско използване, както и на селскостопански земи, увредени от дейността на промишлени съоръжения;
в) водностопански и мелиоративни проекти в селското стопанство;
г) първични залесявания, ако те могат да доведат до екологично отрицателни последици и обезлесяване с цел използване на земята за селскостопанско производство или по друг начин;
д) птицеферми (над 2000 броя птици);
е) животновъдни ферми (над 50 броя говеда, 100 броя свине или 200 броя овце);
ж) рибовъдни стопанства;
з) пресушаване на земя от морето и пресушаване на блата.
2. Минно дело:
а) добив на торф;
б) дълбоки сондажи (с изключение на сондажите за сеизмологични изследвания) с цел: добив на топлинна енергия от земните недра; депониране на радиоактивни отпадъци; водоснабдяване;
в) добив на инертни, скалнооблицовъчни и ефективни материали;
г) добив на въглища от открити и подземни рудници;
д) добив на нефт и земен газ;
е) добив и обработване на руди;
ж) добив на битомни шисти;
з) добив на нерудни и минерални суровини;
и) надземни съоръжения за добив на нефт, земен газ и руди;
й) коксови заводи и суха дестилация на въглища;
к) производство на цимент и други строителни материали и изделия.
3. Енергийно стопанство:
а) промишлени съоръжения за добив на електричество, пара и топла вода, необхванати по буква "А";
б) промишлени съоръжения за пренос на газ, пара и топла вода, както и надземни електропроводи;
в) надземно складиране на земен газ;
г) складиране на взривоопасни и пожароопасни газове в подземни хранилища;
д) промишлено пресоване на въглища;
е) надземно съхраняване на фосилни горива;
ж) съоръжения за добив и обогатяване на ядрено гориво;
з) съоръжения за преработване на облъчени ядрени горивни материали и за депониране и обработване на радиоактивни материали, необхванати по буква"А";
и) съоръжения за хидроенергиен добив;
й) складиране на твърди отпадъци от ТЕЦ - пепели и сгурии.
4. Обработване на метали, машиностроене и електроника:
а) металургични заводи, включително леярни, ковачници и валцови цехове, необхванати по буква "А";
б) добив, топене, пречистване, изтегляне и валцуване на цветни метали(с изключение на благородни метали);
в) производство на пресовани, изтеглени и щанцовани изделия;
г) повърхностно облагородяване и механично обработване на метали;
д) производство на котли, резервоари, цистерни и други съдове от ламарина;
е) заводи за производство и монтаж на моторни превозни средства и техни двигатели;
ж) изграждане на корабостроителници;
з) производство и поддържане на въздухоплавателни превозни средства;
и) производство на жп съоръжения;
й) изкупни работи с взривни вещества;
к) съоръжения за пържене и синтероване на руда;
л) производство на акумулатори;
м) производство на електроизолационни материали.
5. Производство на стъкло, фаянсови и порцеланови изделия.
6. Химическа промишленост:
а) третиране на химически междинни продукти и производство на химикали, необхванати по буква "А";
б) приготвяне на препарати за растителна защита и борба с вредители, фармацевтични и козметични продукти, бои, бояджийски материали, еластомери и пероксиди;
в) производства на база биотехнологични процеси;
г) съхраняване на нефт, нефтохимични и химични продукти;
д) производство и преработка на еластомери и полимери.
7. Хранително-вкусова промишленост:
а) производство на растителни масла;
б) производство на месни, месо - зеленчукови, плодови и зеленчукови консерви;
в) месопреработвателни предприятия;
г) производство на млечни продукти;
д) пивоварни и предприятия за малц;
е) производство на захрани изделия, сироп и спиртни напитки;
ж) кланици;
з) промишлено производство на нишесте;
и) фабрика за рибно брашно и масло;
й) фабрики за захар;
к) производство на спирт и хлебна мая;
л) преработване на растителни суровини, производство на фуражни смески, брашна и тютюневи изделия.
8. Текстилна, кожарска, дървообработваща и хартиена промишленост:
а) съоръжения за пране, обезмазняване и избелване на вълна;
б) производство на дървесни плоскости от стърготини и дървесни влакна, както и на шперплат;
в) производство на дървесна маса, хартия и картон;
г) апретурни и бояджийски цехове;
д) производство и преработване на целулоза;
е) предприятия, обработващи и преработващи сурови кожи.
9. Инфраструктура:
а) устройствени планове;
б) строеж на пътища, междуградски жп участъци, пристанища, включително речни, и летища, включително за селскостопанска авиация, необхванати по буква "А";
в) въжени и други планински линии, ски-писти и др.;
г) канализиране и коригиране на речни русла;
д) язовирни стени и други съоръжения за събиране и продължително задържане на вода;
е) трамвайни трасета, бързи градски подземни и надземни железници, висящи линии, железници с особено предназначение и подобни железници за превоз на хора;
ж) строеж на нефтопроводи и газопроводи;
з) далекопроводи за вода;
и) пристанища за яхти.
10. Други проекти:
а) устройствени планове и проекти в зони за комплекси за отдих и туризъм;
б) за писти за състезания и тестуване на автомобили и мотоциклети;
в) съоръжения за преработване, обезвреждани и депониране на промишлени и битови отпадъци, необхванати по буква "А";
г) за пречиствателни съоръжения;
д) за места, служещи за складиране на шлам;
е) за складиране на железен шрот;
ж) за места, служещи за изпитание на двигатели, турбини или реактори,
з) за производство на изкуствени минерални влакна;
и) за производство, опаковане, товарене или пълнене (в гилзи или съответни капсули) на барут и експлозивни вещества;
й) екарисажи;
к) радио- и телевизионни предаватели и други излъчватели на електромагнитни полета.
11. Проекти за изпитателни съоръжения за обектите по това приложение, които служат изключително или предимно на развитието и изпробването на нови методи или изделия и не действат повече от една година.
Приложение № 2
Изисквания за изработване на предварителния
доклад за ОВОС
Предварителният доклад за ОВОС трябва да съдържа:
1. Анотация на проекта, обекта или дейността, която да обхваща:
1.1. местонахождение-карта (схема) на района;
1.2. характеристика на технологията - технологична схема;
1.3. еколого-икономическа характеристика.
2. Описание на околната среда - обект на въздействие.
3. Прогноза за въздействието върху околната среда. _____________________________________________________________________ Компоненти I Характеристика I Оценка _____________________________________________________________________ Въздух влошаване на качеството
роза на ветровете
валежи/влажност
температура/температурни
инверсии Води повърхностни води -
състояние на приемника
характеристика на
отпадъчните води
степен на въздействие
върху водоприемника
токсичност за водните
екосистеми
режим на подземните води
хидрологичен баланс
водопотребители,
водопотребление
отводителни системи
наводнения, разливи
наносен режим Почви
влошаване на категорията,
структурата или
продуктивността
почвен тип
химическо увреждане
физическо увреждане:
степен на ерозия Растителен и животински свят Защитени територии
растителни и животински видове:
изчезване или намаляване на
популациите
биологично разнообразие:
намаляване или прекъсване на
хранителните връзки
екосистеми: изчезване
или увреждане на местообитания
и месторастения
защитени територии:
изчезване на застрашени и
редки растения и животни Ландшафт
промяна (нарушаване) на
ландшафта Здраве и безопасност на хората
организация на територията:
зони за труд, обитаване и
отдих
шум
нейонизиращи лъчения
радиационно излъчване
отпадъци - събиране и
обезвреждане
засегнато население Социално-икономически условия
заетост на работната ръка
влияние върху
благосъстоянието и
качеството на живота
намаляване на качеството
и количеството на възмож-
ностите за рекреация Културно наследство
влияние върху исторически,
археологически или архи-
тектурни паметници
влияние върху сегашното
ползване на земята и
ресурсите за традиционни
цели _____________________________________________________________________
Въздействия, непредвидени в характеристиката на компонентите, се описват в свободен текст.
Компонентите се изследват и оценяват по присъщите им критерии, както следва:
а) териториален обхват - в зависимост от радиуса на въздействието: 5 км - малък; 10 км - среден; 50 км - значителен; 100 км - голям; над 100 км- извънредно голям;
б) степен на въздействие - в проценти спрямо допустимата норма: до 50% от ПДК - незначително; над 50 % от ПДК - значително; над ПДК - опасно;
в) продължителност - краткотрайно, дълготрайно;
г) честота - ниска, висока, периодично, постоянно;
д) възможност за възстановяване - да/не;
е) комулативен ефект.
Въздействието на проекта, обекта или дейността се оценява общо по компоненти, както следва:
а) незначително;
б) значително;
в) опасно.
Ако поне един от компонентите има оценка "значително" или "опасно", проектът, обектът или дейността подлежат на окончателен доклад за оценка на въздействието върху околната среда.
При наличие на вариантни решения препоръчването на вариант може да стане чрез използването на обобщени коефициенти по следната формула:
Ae
д (Vi----)
Ai
K = ----------,
1000
където: Vi е годишният обем на i-замърсител, съдържащ се в отпадъчните вещества,
Ae - ПДК на замърсителя, приет за еталон (приема се замърсителят, който има най-малка степен на вредност),
Ai - ПДК на i-замърсител, съдържащ се в отпадъчните вещества.
При избора се предпочита този, който има най-нисък коефициент.
4. Заключение с препоръки за изготвяне на окончателен доклад или за вземане на окончателно решение по ОВОС.
Приложение № 3
Изисквания за изработване на окончателния
доклад за ОВОС
Окончателният доклад за ОВОС трябва да съдържа:
1. Анотация на проекта, обекта или дейността, която да включва данни за:
1.1. местонахождение-карта (схема) на района;
1.2. характеристика на технологията - технологична схема;
1.3. еколого-икономическа характеристика:
а) дълготрайни активи - общо, в т.ч. за опазване на околната среда;
б) използвани ресурси: горива и ел.енергия; рудни и нерудни изкопаеми; суровини и материали; водни ресурси: за производствени нужди (с питейни качества, условно чисти, оборотно използвани); горски ресурси; вторични суровини; земи - по категории
в) площ за депонирани отпадъци
г) обем продукция: в натура, в стойност;
д) печалба.
2. Описание на околната среда - обект на въздействие:
2.1. състояние на атмосферния въздух:
а) характеристика на климатичните и метеорологичните фактори, влияещи върху състоянието на въздуха;
б) източници на замърсяване и количество на замърсяващите вещества по вид и състав;
в) замърсяване на приземния слой на атмосферата и териториален обхват на зоните със замърсен въздух, като се отчита съществуващият фон.
Критерии за състоянието на атмосферния въздух са пределно допустимите норми на вредни вещества, определени с действащите нормативни актове. При наличие в атмосферата на взаимодействащи си вредни вещества се отчита тяхното комплексно въздействие;
2.2. състояние на повърхностните и подземните води:
а) количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията и проектна категоризация на водоприемниците;
б) хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху състоянието и режима на повърхностните и подземните води;
в) основни източници на замърсяване,количество и място на заустване на отпадъчните води, състав и начини на пречистването им;
г) основни водопотребители и водопотребление по категории води;
д) място на водовземане;
е) изменения в режима на водните течения вследствие водоползване, корекции на реки, хидротехнически съоръжения и др., както и тяхното влияние върху режима на подземните води и общото състояние на водните екосистеми.
Критерии за количественото и качественото състояние на водните ресурси са водностопанският баланс и действащите показатели и норми;
2.3. Състояние на почвите и изменение на геоложката основа и релефа:
а) определяне на измененията на геоложката основа и релефа в резултат на стопанските дейности;
б) определяне на нарушените земи (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкиселени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци);
в) нарушаване на категорията земя в зависимост от степента на замърсяване или увреждане на почвата; промяна на почвеното плодородие.
Критерии за състоянието на почвите са нормите за пределно допустимото съдържание на вредни вещества и тяхното бонитентно категоризиране;
2.4. състояние на растителния и животинския свят:
а) характеристика и оценка на състоянието на растителността, на доминантните и застрашените растителни видове и на техните местообитания;
б) характеристика и оценка на състоянието на фауната, на доминантните и застрашените видове животни и на техните местообитания;
в) характеристика и оценка на състоянието на защитените територии.
Критерии за състоянието и оценката са: видов състав, численост и жизненост на популациите; степен на застрашеност на видовете; характеристика на горите, наличие на отрицателни фактори; степен на нарушеност и устойчивост на екосистемите; специфичен режим на защитената територия;
2.5. санитарно-хигиенни условия на жизнената среда и натоварването й с шум, вибрации, нейонизиращи лъчения и радиоактивно замърсяване на територията:
а) характеристика на територията;
б) зони с акустичен дискомфорт и източници на шумово натоварване;
в) зони под влияние на източници на електромагнитни полета, топлинно и радиационно излъчване;
г) характеристика на образуваните отпадъци, начините на обезвреждането им, стари депа за отпадъци;
д) характеристика на социалната инфраструктура;
е) комплексна хигиенна оценка на територията.
Критерии за състоянието на средата са регламентираните пределно допустими нива на шум, хигиенните норми за електромагнитни и лъчеви замърсявания на различни територии и зони на населените места, нормативите за отпадъците.
3. Прогноза за предполагаемото въздействие.
Прогнозата се извършва, като подробно се описва въздействието, което проектът, обектът или дейността ще окажат върху живата и неживата природа, и се сравнява със съществуващото състояние на околната среда.
Прогнозната оценка обхваща:
а) изменения в състоянието на отделните природни компоненти (въздух, води, почви, флора и фауна) и отражението им върху екологичното равновесие;
б) изменения в антропогенното натоварване на средата (населени места, гъстота на населението, начин на използване на територията и др.);
в) изменения на санитарно-хигиенните условия и екологична застрашеност на населените места или части от тях и прогнозиране на здравния риск за населението по отношение на замърсяването на жизнената среда с вредни вещества, шум и други излъчвания, събиране и обезвреждане на отпадъците.
Прогнозната оценка съдържа количествени и качествени характеристики за прогнозираните въздействия и посочва използваните методи за тяхното определяне.
Резултатите от прогнозата се обработват по схемата на приложената таблица, съпроводена от обяснителна записка.
4. Алтернативни решения и мерки за намаляване на вредното въздействие(описват се в приложената таблица).
5. Стойностна оценка на щетите. (При алтернативните решения да се има предвид най-приемливото решение по отношение на въздействието върху околната среда). Посочва се източникът за възстановяване на нанесените щети.
6. План за действие при аварийни ситуации и залпови замърсявания, изготвен от инвеститора или инициатора на дейността, който съдържа:
6.1. оценка за степента на риска от аварийни и залпови изпускания на замърсяващи вещества;
6.2. мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване(ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества.
7. План за собствен мониторинг, който изяснява средствата за наблюдение и контрол на емитираните от обекта вредни вещества: организиране при необходимост и на мониторинг на параметрите на околната среда в характерни пунктове с оглед ограничаване и предотвратяване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
8. Заключение с препоръки за приемане или отхвърляне на проекта, обекта или дейността и при какви условия може да бъде осъществен. Таблица за резултатите от прогнозираното ____________________________________________________________ Въздействие върху Прогноза за въздействието на
върху околната среда ____________________________________________________________ Компонент пряко въздействие при
_______________________________ Характеристика строителство експлоатация ____________________________________________________________ Въздух: качество на въздуха роза на ветровете валежи/влажност температура/темп. инверсия _____________________________________________________________ Води: повърхностни води Приемник - отпадъчни води водни екосистеми подземни води - режим хидрологичен баланс водопотребители отводнителни системи наводнения, разливи наносен режим _______________________________________________________________ Почва: влошаване на категорията структура/продуктивност почвен тип химическо увреждане физическо увреждане ________________________________________________________________ Раст. и живот. свят: растителни видове животински видове биолог. разнообразие екосистеми защитени територии __________________________________________________________________ Ландшафт: промяна (нарушаване) __________________________________________________________________ Здраве и безопасност на хората: организ. на територията шум нейонизиращи лъчения радиационно излъчване отпадъци засегнато население _________________________________________________________________ Социално-икономически условия: заетост - работна ръка благосъстояние, качество на живота рекреация ________________________________________________________________ Културно наследство: исторически, археолог. и архитектурни паметници ползване на земята и ресурсите за традиционни цели ________________________________________________________________ въздействие върху околната среда ____________________________________________________________________ проекта, обекта, дейността ____________________________________ непряко въздействие при Алтернативни Мерки за ____________________________________ решения намаляване
строителство експлоатация ____________________________________________________________________ За оценка на прогнозираното въздействие се използват критериите от приложение № 2. Въздействия, непредвидени в характеристиката на компонентите, се описват в свободен текст.
