Държавен вестник, брой 51 от 2.VI

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат правилата и критериите при образуване, обявяване и прилагане от фирмите производители и търговците на пределните цени на стоките - обект на наблюдение от страна на правителството, съгласно списъка в приложението.

(2) Наредбата определя реда за установяване на неправомерните доходи и санкциите при реализация на стоки и услуги по цени, по-високи от:

1. единните фиксирани и пределни цени и надценки, утвърдени от Министерския съвет;

2. пределните цени, образувани в съответствие с изискванията на раздел II от наредбата.

Чл. 2. Производителите (вносителите) на стоките по приложението и физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност, образуват и прилагат пределните си цени при спазване на определените с тази наредба условия и изисквания.

Чл. 3. (1) Производителите образуват пределните цени на базата на пълните разходи за производство и рентабилност към тези разходи, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 1994 г., бр. 80 от 1994 г.) до 12 на сто - за стоките с поредни номера от 1 до 22;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 1994 г., бр. 80 и бр. 101 от 1994 г.) до 20 на сто - за детските храни по номер 23, за лекарствените средства по номер 24 и за минерална вода по номер 32;

3. (нова - ДВ, бр. 69 от 1993 г., изм., бр. 32 от 1994 г., бр. 53 от 1994 г.) до 7 на сто - за топлинната енергия, въглищата и брикетите по номера 25, 28, 29, 30 и 31;

4. (изм. - ДВ, бр. 32 от 1994 г., доп., бр. 87 от 1994 г.) до 12 на сто за цените по номера 26 и 27 без вода питейна (за населението и за стопански нужди).

5. (нова - ДВ, бр. 26 от 1994 г., зал. с поправка - ДВ, бр. 35 от 1994 г., нова - бр. 87 от 1994 г.) до 30 на сто за питейната вода (за населението и за стопански нужди) по т. 27;

6. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) до 15 на сто за цените по номера 33, 34, 35, 36 и 37.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 1994 г.) Разходите за производство по изделия се установяват по извънсчетоводен път на основата на Закона за счетоводството (ДВ, бр. 4 от 1991 г.) и Националния сметкоплан. Закупените от производителите стоки и услуги се включват в разходите за производство на изделия по цени без данък върху добавената стойност, когато са изпълнени изискванията за данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 90 от 1993 г.) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 17 от 1994 г.).

(3) База за начисляване на рентабилността в посочените нормативи е пълният размер на разходите за производство, които задължително се документират.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Продажните цени на вносителите на стоките по приложението се образуват на базата на разходите по вноса и надценка в размер 2 на сто от тези разходи. Към така образуваната цена се добавят фактическите транспортни разходи по документ до мястото на доставката след граничния пункт или надценка в размер до 3 на сто върху разходите по вноса, когато липсва документ, но фактически се извършват транспортни разходи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 1994 г., бр. 3 от 1995 г.) Разходите по вноса независимо от вида на сделката се образуват на базата на реално платена или подлежаща на плащане цена на внасяната стока, включително транспортните, застрахователните и другите разходи, извършени във валута до наша граница, изразени в левове по централния валутен курс на Българската народна банка към датата на регистриране на митническата декларация, митото, таксата за митническо оформяне и други такси и плащания, предвидени с нормативни актове. В разходите по вноса не се включва начисленият от митническите органи данък върху добавената стойност, когато са изпълнени изискванията за данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1994 г.) Физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност със стоките по приложението, добавят към покупните цени, (от местно производство и от внос), фактическите транспортни разходи по документи (ако извършват такива разходи) и надценка в размер до:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 1994 г., бр. 80 от 1994 г.) до 14 на сто - за стоките с поредни номера от 3 до 22;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 1994 г., бр. 80 и 101 от 1994 г., бр. 3 от 1995 г.) до 25 на сто - за стоките с поредни номера 23, 24, 32, 33, 34, 35, 36 и 37;

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 1994 г., бр. 80 от 1994 г.) Когато извършените транспортни разходи не могат да се докажат с документ за доставката на конкретната стока, те се признават в размер 3 на сто от покупната цена.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 33 от 1994 г.) Когато извършените транспортни разходи не могат да се докажат с документ за доставката на конкретната стока, те се признават в размер до 1 на сто от покупната цена.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 1994 г., изм., бр. 3 от 1995 г.) Надценките по ал. 1, т. 1 и 2 са еднократни и се начисляват върху покупната цена. Не се допуска последващо начисляване на надценките при препродажби. В тези случаи размерът на надценките по ал. 1 на този член се разпределя документирано между участниците в търговската дейност на договорна основа.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1994 г., изм., бр. 21 от 1995 г.) Определя максимални надценки за търговска дейност, включени в пределните цени на въглища и брикети за населението, както следва:

1. за въглища местно производство - 210 лв./т;

2. за брикети местно производство - 150 лв./т;

3. за въглища и брикети от внос - 210 лв./т.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1994 г.) При образуване на пределните цени производителите (вносителите) и другите физически и юридически лица, извършващи търговска дейност, спазват разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите (ДВ, бр. 19 от 1994 г.).

Чл. 7. (1) Образуваните от производителите (вносителите) пределните цени на наблюдаваните от правителството стоки се обявяват на потребителите три дни преди влизането им в действие.

(2) Пределните цени задължително писмено се обявяват на Националната комисия по цените, на областните управители и кметовете на общините.

(3) Физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност, обявяват мярката и цените на предлаганите от тях стоки в търговските обекти чрез подходящо оформени етикети по образец и начин, одобрен от съответния ръководител.

Чл. 8. (1) Контролът по образуването и прилагането на цените се извършва от Националната комисия по цените и от областните управители и кметовете на общините или от други ведомства съгласно предоставените им компетенции.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 1994 г.) Контролът върху цените на стоките и услугите по тази наредба се извършва и от служители на данъчната администрация и на държавния финансов контрол.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 32 от 1994 г., изм., бр. 3 от 1995 г.) Нарушенията по цените се установяват с констативен протокол и/или доклад.

Чл. 9. (1) Във връзка с установяването на неправомерните доходи контролните органи имат право:

1. да изискват необходимите документи, справки, отчети, обяснения и други материали от производителите (вносителите), от физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност;

2. да привличат при необходимост за участие в проверките специалисти от други ведомства, фирми и организации;

3. на свободен достъп и съдействие във всички ведомства, учреждения, организации и фирми, както и да присъстват на заседания на техни ръководни органи, свързани с проверките.

(2) Когато проверката е особено сложна и изисква специални знания, контролните органи привличат експерти в съответната област. При доказани неправомерни действия разноските по извършената експертиза са за сметка на фирмата, допуснала нарушения по правомерността на цените.

(3) Контролните органи са длъжни:

1. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от проверките;

2. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения и да извършват допълнителни проверки по възникващите въпроси;

3. да опазват държавната и служебната тайна и да не разгласяват предварително данните от проверките.

Чл. 10. (1) По смисъла на тази наредба неправомерен е доходът, получен като:

1. разлика между фактическите по-високи продажни цени и надценки и фиксираните или пределните цени и надценките, утвърдени от Министерския съвет;

2. разлика между фактическите по-високи продажни цени и пределните цени, образувани в съответствие с изискванията на раздел II;

3. разлика между прилаганите по-високи надценки в заведенията за обществено хранене и надценките за търговска дейност по чл. 5, ал. 1, когато се продават стоки по приложението без технологична преработка, порциониране и сервиране.

(2) Неправомерен е и доходът, получен в резултат на ощетяване на купувачите чрез предлагане на стоки с по-малко тегло, по-лошо качество и по-неблагоприятни условия от посочените в стандартите, определени от държавните органи, или обявени с цените на наблюдаваните стоки.

Чл. 11. При установяване на неправомерен доход контролните органи:

1. разпореждат внасянето в приход на държавния бюджет на двойния размер на неправомерния доход съгласно чл. 3, ал. 1 от Указ № 115 за предотвратяване на незаконното увеличаване на цените (ДВ, бр. 11 от 1988 г.). Нарушителите възстановяват надвзетите суми на ощетените физически и юридически лица, а когато те са неизвестни - сумите се внасят в приход на държавния бюджет съгласно чл. 3, ал. 3 от този указ. При системни или големи нарушения цялата сума за продадените стоки и за извършените услуги се отнема в полза на държавата съгласно чл. 3, ал. 2 от същия указ;

2. в случаите на системни и груби нарушения предлагат на Министерския съвет да обяви временен мораториум върху цените, да утвърди пределни продажни цени или индекс за нарастването им за определен период.

Чл. 12. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Лицата, извършили или допуснали нарушения на изискванията за образуване, обявяване и прилагане на цените и надценките, реализирали неправомерен доход, и лицата които не допускат извършването на проверка по цените й, които не представят на контролните органи изискваните документи по чл. 9, ал. 1, т. 1, се наказват с глоби по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, а за продажба на стоки и извършване на услуги по цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред - по чл. 3 от Закона за борба със спекулата.