НАРЕДБА № 3 ОТ 11 МАЙ 1993 Г. ЗА РЕДА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРАВОТО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ЗА РАБОТА ВЪВ ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО УСЛОВИЯ ИЛИ ЗА РАБОТА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ
НАРЕДБА № 3 ОТ 11 МАЙ 1993 Г. ЗА РЕДА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРАВОТО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ЗА РАБОТА ВЪВ ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО УСЛОВИЯ ИЛИ ЗА РАБОТА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ
Обн. ДВ. бр.44 от 25 Май 1993г.
Загубила значение. Виж Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 12 декември 2005 г. - ДВ, бр. 103 от 23 декември 2005 г.
Чл. 1. С тази наредба се определят критериите за получаването на допълнителен платен годишен отпуск от работниците и служителите за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия.
Чл. 2. Право на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия имат работници и служители:
1. които при работата си са под въздействието на силикозоопасни прахове, йонизиращи лъчения, азбест, тежки метали и канцерогенни вещества независимо от стойността на посочените вредности в работната среда или работят с биологични материали, създаващи риск от възникване на опасни и особено опасни инфекции;
2. които работят в условия на шум над 85 dB (А);
3. които работят в производства, на работни места, изпълняват видове работа или професии, оценени с 80 и повече точки съгласно Наредбата за комплексна оценка на условията на труд, утвърдена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването на основание ПМС № 169 от 1991 г.
Чл. 3. (1) Работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2, имат право на допълнителен платен годишен отпуск не по-малко от 5 работни дни.
(2) Работниците и служителите, които работят при едновременното действие на критериите, определени в т. 1 и 3 на чл. 2, имат право на допълнителен платен годишен отпуск не по-малко от 8 работни дни.
Чл. 4. При определяне на размера на допълнителния отпуск над установения минимум при колективното трудово договаряне следва да се взема предвид и величината на комплексната оценка на условията на труд за съответната професия, работно място или вид работа.
Чл. 5. Право на допълнителен платен годишен отпуск по тази наредба имат работници и служители, които работят в определените в чл. 2 условия на труд не по-малко от половината от:
1. максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време;
2. установеното с решение на Министерския съвет за тях намалено работно време.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
§ 2. Указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на наредбата дават Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването съобразно със своята компетентност.
§ 3. Контролът върху правилното определяне на критериите за ползване на допълнителния платен годишен отпуск се осъществява от контролните органи на Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.
§ 4. Отменя се Инструкция № 3 от 14 април 1987 г. за прилагане на глава трета от Наредбата за работното време, почивките и отпуските относно допълнителния платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето или специфични условия по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 42 и 43 от 1987 г.; доп., бр. 6 от 1988 г. и бр. 62 от 1990 г.).
