Държавен вестник, брой 64 от 30.VII

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Докторантурата е редовна с минимален срок на обучение 3 години и задочна с минимален срок на обучение 4 години.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Докторантурата се организира във висши училища и научни организации (наричани по-нататък "научни организации"), които могат да осигуряват квалифицирано научно ръководство и разполагат с необходимата съвременна експериментална и материална база.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Министерският съвет ежегодно утвърждава броя на докторантите, чието обучение се финансира от държавата, както и максималния брой докторанти, които могат да бъдат обучавани в научните организации.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) За докторанти могат да кандидатстват лица с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" не по-възрастни (към датата на подаване на документите) от 30 г. за редовна и 35 г. за задочна докторантура. Мъжете - кандидати за докторанти, трябва да са отбили военната си служба или да са отложени от нея.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Чуждестранни граждани се приемат за докторанти по реда на чл. 7. Изискванията на ал. 1 не са задължителни за тях.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Лицата, желаещи да участват в конкурс за докторанти, подават молба до ръководителя на научната организация, в която ще се обучава докторантът.

(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат:

1. автобиография;

2. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г., некоректно изменение - ДВ, бр. 101 от 1996 г.) диплома за придобита образователно-квалификационна степен "магистър" (с приложението) или нотариално заверен препис от нея;

3. списък на публикувани научни трудове, рационализации, изобретения и др. (ако има такива);

4. две препоръки от научни работници, хабилитирани в научната област на докторантурата;

5. медицинско свидетелство;

6. документ за военна служба съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1.

Чл. 8. (1) До конкурс се допускат всички кандидати, които отговарят на изискванията на чл. 6 и 7. Допускането става от ръководителя на научната организация по доклад на специално назначена от него комисия.

(2) Уведомяването на кандидатите за допускане до конкурс става писмено не по-късно от 20 дни след изтичане на срока за подаване на документите. Недопуснатите до конкурс се уведомяват в същия срок, като се посочват и мотивите за това.

(3) Недопуснатите до конкурс кандидати имат право в 7-дневен срок от датата на уведомяването да направят възражение до ръководителя на научната организация. В този случай ръководителят в 7-дневен срок възлага на нова комисия да се произнесе по възраженията. В 10-дневен срок новата комисия представя решение, което е окончателно.

Чл. 9. (1) Кандидатът за докторант полага конкурсен изпит по специалността и по един избран от него чужд език (английски, френски, немски, испански).

(2) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.)

(3) Кандидатите за докторанти по чужд език и чужда литература полагат изпит по чужд език, различен от този на изпита по специалността.

(4) Програмите, по които се провеждат конкурсните изпити, се подготвят от научната организация, която организира конкурса, и се предоставят на кандидатите не по-късно от 60 дни преди датата на изпита.

Чл. 10. (1) Конкурсните изпити се провеждат от комисии, назначени със заповед на ръководителя на научната организация, включващи три хабилитирани лица или доктори на науките по същата специалност. При липса на достатъчно такива се допуска един от членовете да бъде със сродна специалност.

(2) По изключение изпитите по чужд език може да се провеждат и от двучленна комисия. При липса на хабилитирани специалисти за членове на комисията могат да бъдат назначавани и нехабилитирани научни работници - преподаватели по съответния език.

Чл. 11. (1) Изпитът по специалността е писмен и устен с отделни оценки. До устен изпит се допускат получилите оценка най-малко много добър 4,50 на писмения изпит. Успешно положили изпита са кандидатите, които са получили средна оценка (от писмения и устния изпит) най-малко много добър 5,00.

(2) До изпит по езиците се допускат само кандидатите, успешно положили изпита по специалността. Успешно положили изпит по езиците се считат кандидатите с оценка не по-ниска от добър 4,00.

(3) Оценките от конкурсните изпити се оформят с точност до 0,25.

Чл. 12. Резултатите от всеки изпит се съобщават на кандидатите не по-късно от 2 дни след приключването му.

Чл. 13. (1) Кандидатите, успешно положили изпитите, се класират по показания успех от комисията, провела изпитите.

(2) В 7-дневен срок след приключване на конкурса комисията предлага на научния (факултетен) съвет (наричан по-нататък "научен съвет") писмен доклад, в който освен класирането на кандидатите по успех се отразяват за всеки кандидат и:

1. средният успех от положените изпити по време на следването;

2. научните и научно-приложните разработки на кандидата;

3. езиковата подготовка на кандидата.

(3) Научният съвет избира кандидата, който се зачислява за докторант. Решението на научния съвет се взема в присъствието най-малко на 2/3 от списъчния му състав с обикновено мнозинство и с явно гласуване. При условие, че нито един от кандидатите не получи мнозинство, се провежда второ гласуване с участието само на кандидатите, получили най-много гласове на първия тур. Ако отново нито един от кандидатите не получи мнозинство, се обявява нов конкурс.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.)

Чл. 14. Всеки кандидат има право да се запознае с доклада на комисията, провела конкурса, не по-късно от 7 дни преди заседанието на научния съвет и в срок до деня преди самото заседание, ако счита, че са допуснати процедурни нарушения, да направи писмено възражение до научния съвет.

Чл. 15. (1) Зачисляването на докторантите се извършва със заповед на ръководителя на научната организация въз основа на решението на научния съвет. В заповедта се посочват формата на докторантурата, научната специалност, срокът на обучението, името и званието на научния ръководител и научното звено - катедра, секция, отдел и др. (наричани за по-кратко "научно звено"), към което се зачислява докторантът. Препис от заповедта се изпраща на заявителя на докторантурата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Изпращането на докторанти за обучение в чужбина чрез конкурс, организиран от МОНТ, се извършва със заповед на министъра на образованието, науката и технологиите.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Научните организации организират учебен процес с докторантите с цел да се разширява и задълбочава тяхната специална, методическа и езикова подготовка, необходима за разработването на дисертации на съответно научно равнище. Организирания учебен процес се съчетава в максимална степен с изискванията на самостоятелната работа.

(2) Подготовката на докторантите се планира с учебен индивидуален план за работа на докторанта.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) В учебните планове за подготовка на докторанти се включват задължително курсове и семинари по чужди езици. За чуждестранните докторанти задължително се организира и подготовка по български език.

(2) Учебните планове за подготовка на докторанти се разработват от научната организация, която ги обучава, и се утвърждават ежегодно от съответния научен съвет.

(3) При организацията и изпълнението на учебните планове и програми за подготовка на докторанти се допуска обединяването на усилията на две и повече научни организации.

Чл. 18. (1) С индивидуалния план за работа на докторанта се определят:

1. темата на дисертацията;

2. изпитите и сроковете им за полагане;

3. посещението на определен цикъл лекции, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви;

4. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

(2) Индивидуалният план се изготвя от докторанта и научния му ръководител и след обсъждането му в съответното научно звено се утвърждава от научния съвет.

(3) Темата на дисертационния труд се определя от научната организация съгласувано със заявителя на докторантурата и съобразно научните интереси на докторанта. Промяна на темата на дисертацията се допуска по изключение с решение на научния съвет, но не по-късно от 3 месеца преди защитата на дисертацията.

Чл. 19. На всеки докторант научният съвет определя научен ръководител (а в особени случаи-двама)-хабилитирано лице или доктор на науките. Научният ръководител подпомага чрез консултации цялостната подготовка на докторанта и разработването на дисертационния му труд.

Чл. 20. (1) Научният ръководител носи отговорност пред научния съвет за цялостната научна и теоретична подготовка на ръководения от него докторант.

(2) Научни ръководители, които не изпълняват задълженията си, носят отговорност съгласно съответните нормативни актове.

Чл. 21. (1) Докторантите полагат изпити по специалността и допълнителни изпити.

(2) Изпитите се определят с индивидуалния план за работа на докторанта и се полагат пред назначена от ръководителя на научната организация комисия от минимум три хабилитирани лица, единият от които е научният ръководител на докторанта.

(3) След успешното полагане на последния изпит докторантите получават удостоверение, в което са посочени всички положени изпити и показаният на тях успех.

Чл. 22. Най-малко един път годишно научните организации (звена), които подготвят докторанти, обсъждат изпълнението на индивидуалните планове на докторантите и състоянието на докторантурата и вземат необходимите решения.

Чл. 23. Докторантът се включва в състава на научното звено, в което е зачислен, ползва се от библиотеките, кабинетите, лабораториите и др., както и правото да бъде изпращан на специализации, конференции, научни форуми и др. в страната и в чужбина.

Чл. 24. (1) Задочните докторанти след втората година на подготовката им по предложение на научния ръководител и с решение на научния съвет могат да бъдат зачислявани на стипендия до 6 месеца за ползване на експерименталната база на научната организация, в която се обучават, или за оформяне на дисертационния труд. Зачисляването става със заповед на ръководителя на научната организация след съгласието на организацията, където работят.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.)

Чл. 25. Редовните докторанти ползват всяка учебна година 30 календарни дни платен отпуск съгласно Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г., а задочните докторанти - съгласно Кодекса на труда.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Редовните докторанти и зачислените на стипендия задочни докторанти, чието обучение се финансира от държавата, се настаняват с предимство в квартири от жилищния фонд за студенти и се ползват с правата на студенти при пътуване по железопътния и градския транспорт, медицинско обслужване и други социални придобивки.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Срокът на докторантурата може да се удължава по обективни причини до 6 месеца.

Чл. 28. Прекъсване на докторантурата може да се разрешава по изключение по молба на докторанта поради болест, майчинство, семейни и други причини общо най-много до 2 години след вземане мнението на научния ръководител и след решение на научния съвет.

Чл. 29. Удължаването и прекъсването на докторантурата в страната се извършват съгласно изискванията и реда на чл. 15.

Чл. 30. (1) Преминаването на докторанти от една в друга научна организация става след решение на съответните научни съвети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Преминаването от редовна в задочна докторантура и обратно става с решение на научния съвет и след писменото съгласие на финансиращия обучението на докторанта.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се спазват изискванията на чл. 15.

Чл. 31. Работата на редовните докторанти при опасни или вредни за здравето или живота условия се регламентира съгласно трудовото законодателство.

Чл. 32. (1) Отстранява се докторант, който:

1. не взема изпитите си без уважителни причини;

2. не изпълнява задачите си в сроковете, определени с индивидуалния му план;

3. не посещава предвидените за него лекции, курсове, семинари и други занятия без уважителни причини;

4. е осъден с влязла в сила присъда "лишаване от свобода" за умишлено престъпление.

(2) Отстраняването се извършва със заповед от органа, който го е зачислил в докторантура, въз основа на доклад на научния ръководител и/или решение на научния съвет.

Чл. 33. Отстранените или самоволно напуснали докторанти са длъжни да върнат получените от тях стипендии и други разходи, свързани с тяхното обучение, на организацията, от която са ги получили, съгласно Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1996 г.) Докторант, който е положил успешно изпитите от индивидуалния план за подготовка, но не е защитил дисертацията си в срок, се отчислява от докторантура с право на защита.